Европейската централна банка стартира проучване, чрез което да се определи бъдещият дизайн на евробанкнотите, обяви институцията в съобщение, предава БТА. Ще могат да се включат всички европейски граждани, като на специалния сайт на проучването са предвидени секции на отделните езици в ЕС, включително и на български. Допитването започва днес и ще продължи до 31 август.
Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард приканва всички да се включат в проучването. „Силна е връзката между нашата единна валута и общата ни европейска идентичност. Новата ни серия банкноти трябва да подчертава това. Искаме европейците да чувстват близък дизайна на евробанкнотите, затова те ще изиграят активна роля в избора на новата тема“, заяви тя.
„Работим по нова серия високотехнологични банкноти, за да предотвратим фалшифицирането и да намалим въздействието върху околната среда. Поели сме ангажимент за парите в брой, както и да гарантираме, че винаги ще има възможност за плащане с централнобанкови пари“, отбеляза членът на Изпълнителния съвет Фабио Панета.

Задължение на ЕЦБ и на националните централни банки от еврозоната е да гарантират, че евробанкнотите ще останат иновативно, сигурно и ефективно платежно средство. Разработването на нови серии банкноти е стандартна практика на всички централни банки, посочват от ЕЦБ. „В свят, в който технологиите за възпроизвеждане се развиват стремително, а фалшификаторите могат лесно да се снабдят с информация и материали, е необходимо редовно да се емитират нови банкноти. Заедно със съображенията за сигурност ЕЦБ е решена и да намали въздействието на евробанкнотите върху околната среда през целия им жизнен цикъл, като същевременно ги направи по-близки и приобщаващи за европейските граждани на всякаква възраст и произход, включително за уязвими групи като хората с увредено зрение“, допълват от франкфуртската институция.
ЕЦБ ще използва резултата от проучванията, за да избере тема за следващото поколение банкноти до 2024 г. След това ще се проведе конкурс за дизайн. Европейските граждани отново ще могат да изкажат предпочитанията си по вариантите на дизайн, представени в конкурса.
Очаква се през 2026 г. ЕЦБ да вземе решение за бъдещия дизайн и за това кога ще произведе и емитира новите банкноти.
7 са темите, сред които гражданите ще могат да избират, и впоследствие да залегнат при дизайна на бъдещите евробанкноти.

Бъдещето е Ваше
Идеите и иновациите, които ще определят бъдещето на Европа, са заложени дълбоко във всеки европеец. Изображенията за тази тема, представят носителите на колективното въображение, чрез което хората ще създадат това споделено бъдеще. Темата изразява безграничния потенциал на европейците.
Европейската култура
Богатото културно наследство и динамичните културни и творчески сектори на Европа подсилват европейската идентичност, като изграждат споделено чувство за принадлежност. Културата насърчава общи ценности, приобщаване и диалог в Европа и по света. Тя сближава хората.

Европейските ценности, отразени в природата
Европа е място за живеене, но също така и кауза. ЕС е организация, но също така и комплекс от ценности. Темата подчертава ролята на европейските ценности (човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, правовата държава и правата на човека) като градивни елементи на Европа и свързва тези ценности с уважението ни към природата и опазването на околната среда.
Нашата Европа – ние самите
Всички израстваме като отделни личности, но и като членове на общност чрез взаимоотношенията си с околните. Имаме собствен житейски път и самоличност, но споделяме и обща самоличност – на европейци. Тази тема е посветена на свободата, ценностите и отворената нагласа на хората в Европа.

Птиците – свободни, издръжливи, вдъхновяващи
Птиците не познават национални граници и символизират свободата на движение. Гнездата им ни напомнят за собственото ни желание да изградим места и общества, които да осигуряват грижа и защита за бъдещето. Напомнят ни, че споделяме континента си с всички форми на живот, които поддържат общото ни съществуване.
Реки – водите на живота в Европа
Реките на Европа пресичат границите. Свързват ни помежду ни и с природата. Символизират движението в нашия динамичен, постоянно менящ се континент. Реките се грижат за нас и ни напомнят за дълбоките извори на общия ни живот, затова ние също трябва да се грижим за тях.

Ръце – заедно строим Европа
Ръцете са универсален символ, но у всеки човек те са различни. Човешки ръце са изградили Европа, физическата ѝ инфраструктура, творческото ѝ наследство и постиженията ѝ. Ръцете строят, тъкат, лекуват, обучават, свързват ни и ни напътстват. Ръцете носят белезите на труда, възрастта и човешките взаимоотношения, на наследеното, историята и културата. Темата е посветена на ръцете, градили и продължават всеки ден да градят Европа.
В подбраните теми са взети предвид предложенията на мултидисциплинарна консултативна група, в която са представени всички държави от еврозоната.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Проектозаконът за дигиталното евро остава „на пауза“
Защо някои банкомати не приемат банкноти от 50 лева?
Банкнотата от 100 лева вече е втората най-употребявана

Индексът на промишленото производство намалява с 11% на годишна база през месец май, сочат календарно изгладените данни на Националния статистически институт. Това е пети пореден месец на спад в производството на родната индустрия, след като през миналата година бяха отчетени внушителни ръстове, поставяйки България в челото в ЕС по скок в промишленото производство. Сега обаче, страната ни отново е сред първенците, но този път по спад на производството след високата база, достигната през миналата година.
На месечна база индексът на промишленото производство нараства с 1.6% в сравнение с април 2023 година, според предварителните сезонно изгладени данни на НСИ.
Годишни изменения
На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 26.1%, в добивната промишленост – с 24.0%, и при преработващата промишленост – с 8.3%.
Българската индустрия трета по спад на производството в ЕС

Съществен спад в преработващата промишленост спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при: производството на тютюневи изделия – с 36.7%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло – с 28.7%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 28.4%, производството на мебели – с 25.7%, производството на химични продукти – с 25.0%.
Индустриалното производство с първи спад от близо 2 години
Ръст е регистриран при: производството на превозни средства, без автомобили и производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета – с по 22.2%, производството на метални изделия, без машини и oборудване – с 16.3%.
Месечни изменения
През май 2023 г. увеличение спрямо предходния месец е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 8.8%, в преработващата промишленост – с 0.7%, а понижение в добивната промишленост – с 4.7%.

По-значително нарастване в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на превозни средства, без автомобили – с 9.4%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета – с 8.8%, производството на основни метали – с 4.7%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 4.1%.
Спад е регистриран при: производството на химични продукти – с 11.9%, и производството на мебели – с 11.5%.
Отчетоха годишен спад на промишленото производство за четвърти пореден месец

Оборотът в търговията на дребно в специализирани магазини с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия у нас намалява за втори пореден месец.
Оборотът в търговията на дребно във въпросните специализирани магазини намалява с 1.3% през месец май тази година спрямо същия месец на миналата 2022 година, сочат календарно изгладените данни на Националния статистически институт. Това се случва за втори пореден месец, след като през април бе отчетен спад от 3.1% на годишна база.
В същото време оборотът в търговията на дребно в „неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия” нараства с 2% на годишна база през май.
Така, като цяло оборотът в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия у нас записва ръст през май от 1.6% на годишна база, след като през преходния месец бе отчетено нулево изменение.
Оборотът в търговията на дребно у нас намалява през април
На месечна база оборотът в търговията на дребно в специализираните магазини с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия нараства с 1.5% през май спрямо предходния месец, поставяйки край на два поредни месеца на понижение – спад от 1.6% и 1.4% на месечна база съответно през април и март.
Оборотът в търговията на дребно в „неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия” нараства през май с 1.1% на месечна база.
Като цяло оборотът в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия нараства с 1.1% през май спрямо април, сочат сезонно изгладените данни на НСИ.
Оборотът в търговията на дребно нараства през май
Общият индекс на оборота в търговията на дребно в България (без търговията с автомобили и мотоциклети) нараства с 1.8% на годишна база през май, сочат календарно изгладените данни на НСИ. Увеличението идва след като през предходния месец април бе отчетен годишен спад в размер на 2.7%.
Оборотът в търговията на дребно намалява в повечето страни от ЕС
На месечна база оборотът в търговията на дребно у нас нараства с 1.5%, според предварителните сезонно изгладени данни на националната статистика.
Годишни изменения
През май 2023 г. в сравнение със същия месец на 2022 г. се наблюдава нарастване на оборота във всички големи групи: търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 8.0%), търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 1.6%) и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 0.4%).
Оборотът в търговията на дребно с хранителни стоки нараства през февруари
В търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, ръст е отчетен при търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет – с 11.7%, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита – с 9.2% и при търговията на дребно с разнообразни стоки – с 5.6%. По-значителен спад е регистриран при търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия с – 11.3% и при търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника и други потребителски стоки – със 7.4%.
Месечни изменения
През май 2023 г. е отчетено увеличение на оборота спрямо предходния месец при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали – с 3.4% и при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия – с 1.1%, докато в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали е регистрирано намаление – с 0.3%.
В търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, по-значително увеличение е регистрирано при търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника и други потребителски стоки – с 9.9% и при търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет – с 6.5%.
Дефлация у нас за първи път от 2 години насам
Потреблението на хранителни стоки в ЕС продължава да намалява
Цените на повечето плодове и зеленчуци падат тази седмица у нас

През активния туристически сезон Главна инспекция по труда традиционно засилва контрола в обектите със сезонен характер по Черноморието. Тези проверки се извършват основно от дирекциите „Инспекция по труда“ Бургас, Варна и Добрич, където се намират курортни населени места. При нужда се командироват и служители от други дирекции.
Акцент при проверките през кампанията е превенцията на недекларирания труд, тъй като е идентифициран висок риск от използването му при сезонната заетост и в икономическите дейности хотелиерство и ресторантьорство.
Следи се и за спазване на разпоредбите по работното време и почивките и по заплащането на труда, нарушенията на които са други идентифицирани рискове при сезонната заетост. Проверява се и за законосъобразното наемане на непълнолетни лица и на чужденци от трети държави, в частност за спазване на трудовите права на работници от Украйна.

За първите 6 месеца на годината в ресторантьорството и хотелиерството са извършени 3052 бр. проверки, при които са установени 15 905 бр. нарушения. Свързаните с осигуряване на здраве и безопасност при работа са 6438 бр. По осъществяване на трудовите правоотношения броят им е 9344, от които 1941 бр. по заплащането на труда, а 1566 бр. са по работното време. Установени са 353 лица да полагат труд без сключен трудов договор, или близо 20% от всички 1775 установени случая.
Инспекцията по труда напомня на работодателите, че с удължения период на временна закрила остава задължението им да информират Агенцията за действителното започване на работа на наетите украински граждани, като граждани от трети държави, съгласно чл. 10 ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, обяви агенцията на сайта си.
От март 2023 г. уведомленията за действително започване на работа на лица от трета държава могат да бъдат подавани и през секция „Електронно подаване на информация“ в е-портала на Инспекцията.

Допълнителна информация за уведомленията е публикувана на адрес https://www.gli.government.bg/bg/node/12422
Инспекцията по труда напомня, че писменият трудов договор защитава в най-пълна степен правата на работниците и служителите. Липсата на такъв и съгласието да бъдат осигурявани на непълно работно време при работа на пълен работен ден или върху по-нисък осигурителен доход от реално получавания, ограничава правата им на социална закрила.
Повече информация за трудовите права на работещите може да бъде намерена в разработената от ИА ГИТ брошура, представяща информация за основните трудови права и начините за подаване на сигнали, когато те са нарушени.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Колко непълнолетни започнаха работа от началото на годината?
Масово се работи без договор в хотели и ресторанти
Трудови инспектори проверяват ресторанти и хотели

Забавянето в ръста на световната икономика доведе до очаквано свиване на българската външна търговия след добрите резултати през миналата 2022 година. За разлика от тогава, през настоящата 2023 година страната ни отчита търговски дефицит не само в търговията си с трети страни, но и с тези от Европейския съюз. На фона на това родният износ към страните извън ЕС все пак нараства, но не успява да компенсира общото забавяне в търговията и нарастването на вноса от държавите от ЕС.
Общият българския износ за периода януари – май тази година намалява с 0.2% спрямо същия период на миналата 2022 година до 37.07 млрд. лева, сочат предварителните данни на Националния статистически институт. Конкретно за месец май износът на стоки от България достига 7.26 млрд. лева или с 13.3% по-малко на годишна база.
Еврозоната е била в рецесия през първото тримесечие на годината
Общият внос на стоки в страната ни също намалява с 2.2% през първите пет месеца на годината до общо 40.87 млрд. лева. Конкретно през май у нас са внесени стоки на обща стойност 8.11 млрд. лева, което представлява спад от 10.2% на годишна база.
Така към края на месец май България отчита отрицателно търговско салдо в размер на минус 3.799 млрд. лева. Конкретно за май търговският баланс също е отрицателен в размер на минус 848.1 млн. лева.
Българският износ намалява през април с 11.2%
Търговският дефицит за периода януари – май се дължи на отрицателно салдо в търговията с трети страни (извън ЕС) в размер на минус 2.99 млрд. лева и отрицателен баланс в търговията със страните от ЕС в размер на минус 803.9 млн. лева.
През същия период на миналата година България отчете отрицателен търговски баланс в размер на малко над 4.65 млрд. лева, но тогава това се дължеше изцяло на търговията с трети страни (салдо от минус 6 млрд. лева), докато балансът в търговията с ЕС бе положителен (1.35 млрд. лева).
Търговия с трети страни
През периода януари – май 2023 г. износът на стоки от България за трети страни се увеличава с 8.7% в сравнение със същия период на 2022 г. и е на стойност 13.38 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Обединеното кралство, Китай, Съединените американски щати, Украйна, Сърбия и Република Северна Македония, които формират 55.2% от износа за трети страни.
Конкретно през май 2023 г. износът на стоки от България за трети страни намалява със 7.6% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.529 млрд. лева.
През периода януари – май 2023 г. при износа на стоки от България за трети страни най-голям ръст в сравнение със същия период на 2022 г. е отбелязан в секторите „Машини, оборудване и превозни средства“ (73.1%) и „Храни и живи животни“ (29.5%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (23.9%).
Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари – май 2023 г. намалява с 10.6% в сравнение със същия период на 2022 г. и е на стойност 16.376 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Руската федерация, Китай и Сърбия.
23% ръст на българския износ през януари
През май 2023 г. вносът на стоки в България от трети страни намалява с 20.3% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3.145 млрд. лева.
При вноса на стоки от трети страни през периода януари – май 2023 г. най-голямо увеличение спрямо периода януари – май 2022 г. е отчетено в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (30.6%) и „Храни и живи животни“ (25.8%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (30.4%).
Външнотърговското салдо на България с трети страни през периода януари – май 2023 г. е отрицателно и е в размер на минус 2.99 млрд. лева.
Конкретно през май 2023 г. външнотърговското салдо с трети страни също е отрицателно и е на стойност минус 616.7 млн. лева.
Най-голямо отрицателно търговско салдо за периода страната ни отчита в Русия (минус 1.8 млрд. лева), Китай (1.3 млрд. лева) и Турция (1.2 млрд. лева).
Търговия със страните от ЕС
Традиционно детайлните данни за търговията на България със страните от ЕС се публикуват с месец закъснение спрямо данните за търговията с трети страни.
През периода януари – април 2023 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 1.2% спрямо същия период на 2022 г. и е в размер на 18.960 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция, които формират 61.8% от износа за държавите – членки на ЕС.
През април 2023 г. износът за ЕС намалява с 18.1% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 4.287 млрд. лева.
Общият обем на световната търговия достигна 32 трилиона долара
През периода януари – април 2023 г. при износа на стоки от България за ЕС най-голям ръст в сравнение със същия период на 2022 г. е отбелязан в сектор „Разнообразни готови продукти, н.д.“ (26.8%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (57.3%).
Вносът на стоки в България от ЕС през периода януари – април 2023 г. се увеличава с 6.1% спрямо същия период на 2022 г. и е на стойност 19.533 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Нидерландия.
През април 2023 г. вносът на България от държавите – членки на ЕС, намалява с 0.1% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 4.573 млрд. лева.
При вноса на стоки от ЕС най-голямо увеличение спрямо същия период на предходната година е отчетено в сектор „Машини, оборудване и превозни средства“ (27.4%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (61.6%).
Външнотърговското салдо на България с ЕС през периода януари – април 2023 г. е отрицателно и е на стойност минус 572.5 млн. лева. Най-голямо отрицателно търговско салдо за периода България отчита в търговията си с Нидерландия (минус 779 млн. лева) и Полша (минус 572 млн. лева).
Търговският дефицит на ЕС се изстреля до исторически висини
Какво се случи с огромните количества природен газ на Русия?

Ако изследванията, че в българските води на Черно море има огромно количество природен газ, се окажат автентични, можем да станем по-голям износител от Азербайджан. Това заяви бившият икономически министър Трайчо Трайков в ефира на NOVA.
Той коментира, че данните за 13 млрд. куб. метра от горивото могат да бъдат добивани в период за 10 години, са гарантирани само от компаниите, които правят изследванията. Трайков обаче призна, че не е виждал изследванията и не може да даде сигурна прогноза.
„Ако тези данни са реални, това би било положително за българската икономика“, отбеляза енергийният експерт Мартин Владимиров.

Той обаче подчерта, че е по-скептичен в прогнозата си. По думите му двете компании явно търсят трети инвеститор в добива на газ в Черно море, което е знак, че те самите се колебаят.
Владимиров допълни, че цената на газа ще бъде основния въпрос за използването на находищата в български териториални води. „Потреблението на природен газ в Европа намалява. Ако цената не е достатъчно висока, компаниите могат просто да се откажат да добиват от морето“, обясни експертът.
Владимиров добави, че ако държавата реши, че иска да е инвеститор в добива на газ, е по-добре да се включи сега в процеса, защото инвестицията не е голяма.
Трайков също се съгласи с това. И обясни, че по времето, когато е бил министър, са започнали процедурите за изследване и използване на газовите находища в Черно море. „Знам какво е да имаш и какво е да нямаш участие в този процес“, отбеляза той.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Турция изгражда газопровод за пренос на газ от находище в Черно море
Турция разкри кога започва да добива газ от Черно море
Турция влага 10 млрд. долара, за да вади газ от Черно море