По-голям брой хора са започнали работа през май със съдействието на бюрата по труда – 14 775 души през май при 14 259 през април. Това съобщиха от Агенцията по заетостта.
Най-голям е делът на започналите работа в сектора на преработваща промишленост – 20.1 %, следват тези в хотелиерството и ресторантьорството – 14.0 %, търговията – 12.4 %,  държавното управление – 7.0 %,  селското, горското и рибното стопанство – 6.6 %, строителството 5.2 %, хуманното здравеопазване и социалната работа – 5.0 % и други.
Малко над 1000 безработни са започнали работа в страни от ЕС с посредничеството на Агенция по заетостта. Работа с подкрепата на бюрата по труда са намерили и 413 пенсионери, учащи и заети. 
Колко непълнолетни започнаха работа от началото на годината?
Благодарение на субсидираните работни места реализация са намерили 829 безработни от рисковите групи – 154 по програми и мерки за заетост и 675 – по схеми на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. 402 безработни и заети са се включили в различни обучения, а 355 души са завършили започнатото през предходни месеци обучение.
С 3 % е спаднал броят на регистрираните безработни в бюрата по труда през май, отчитат от Агенцията. Те са 143 902, което е с 4 448 лица по-малко от април. Така регистрираната безработица в страната за май е 5,1 %, като спрямо април тя спада с 0,1 на сто, а в сравнение със същия период на миналата година също има намаление от 0,1 пункта. 
Броят на новорегистрираните безработни през май също намалява – с 55 лица спрямо април 2023 г. Те са 17 173 лица – с 2526 по-малко на годишна база. Други 671 души от групите на търсещите работа заети, учащи и пенсионери също са се регистрирали в бюрата по труда през месеца. 3230 са активираните неактивни лица на пазара на труда през май от ромските и младежките медиатори, както и от трудовите посредници в бюрата по труда.

През месеца в бюрата по труда са заявени 13 116 свободни работни места на първичния пазар, което е увеличение с 1,3 % спрямо май 2022 г. В резултат на оживлението в реалната икономика най-много свободни работни места са заявени в преработващата промишленост (27.4 %), хотелиерството и ресторантьорството (24.2 %), следват търговията (11.4 %), държавното управление (7.4 %), административните и спомагателните дейности (6.0 %) и строителство (3.5 %).
Най-търсените от бизнеса професии през май са: персонал, зает в сферата на персоналните услуги; работници в добивната и преработващата промишленост, строителство и транспорт; продавачи; машинни оператори на стационарни машини и съоръжения; работници по събиране на отпадъци и сродни на тях; персонал полагащ грижи за хората; квалифицирани работници по производство на храни, облекло, дървени изделия и сродни; помощници при приготвяне на храни; металурзи, машиностроители и сродни на тях и занаятчии; чистачи и помощници и др.
В началото на юни Агенцията по заетостта започна проучване на потребностите на работодателите в България от работна сила. То ще продължи до 14 юли. 
 

С близо 75% e намалял броят на болничните листове за временна неработоспособност поради гледане на болен член от семейството и карантина през първото тримесечие на 2023 г. спрямо същия период през 2022 г., съобщиха от Националния осигурителен институт (НОИ).
Средният осигурителен доход достигна 1 435 лева
От ведомството не уточняват причината за драстичното намаление, но очевидно основен принос за това има затихването на  пандемията от коронавирус. 
През първото тримесечие на 2022 г. от държавното обществено осигуряване (ДОО) е имало плащане по 352 521 болнични листове на това основание, година по-късно броят им се е свил до 89 524 или с 262 997 по-малко. Осигурените лица, на които е изплатено поне едно обезщетение от този вид, са намалели с повече от 78% и от 304 531 са достигнали до едва 65 197.

Съществен е спадът и по отношение на периодите в неработоспособност, показват още данните на НОИ. През първите три месеца на 2022 г. броят на платените от института работни дни е бил 1 357 855, докато в края на март т.г. е близо 248 000 или с 81,8% по-малко. Изплатените по този параграф средства намаляват от близо 68 млн. лева на 11,7 млн. лв.
Общият брой на болничните листове за временна неработоспособност, временно намалена работоспособност и санаторно-курортно лечение, по които са платени парични обезщетения от НОИ за първото тримесечие на 2023 г., е малко над 718 000. Това е с 274 000 (27,6%) по-малко спрямо същия период на предходната година.
 
 

Европейският парламент одобри нови правила за проектирането, производството и управлението на отпадъците на всички видове батерии, които се предлагат в ЕС.
С 587 гласа „за“, 9 гласа „против“ и 20 гласа „въздържал се“ евродепутатите одобриха постигнатото споразумение със Съвета на ЕС за преразглеждане на правилата на ЕС относно батериите и отпадъчните батерии. Новото законодателство взема предвид технологичното развитие и бъдещите предизвикателства в сектора и ще обхване целия жизнен цикъл на батериите – от проектирането до края на жизнения цикъл на батерията.
Франция отваря огромна фабрика за батерии на електрически автомобили
Основните мерки, предвидени в регламента, са:
Задължителна декларация за въглеродния отпечатък и етикет за акумулаторни батерии за електрически превозни средства (EV), батерии за леки транспортни средства (LMT) (напр. за електрически скутери и велосипеди) и акумулаторни промишлени батерии с капацитет над 2 kWh;
Проектиране на преносими батерии за уредите по такъв начин, че потребителите да могат лесно да ги отстраняват и заменят;
Цифров паспорт на батерията за батерии за леки транспортни средства (LMT), промишлени батерии с капацитет над 2 kWh и батерии за електрически превозни средства (EV);
Политика за надлежна проверка за всички икономически оператори, с изключение на малките и средни предприятия (МСП);
По-строги цели за събиране на отпадъци: за преносими батерии – 45% до 2023 г., 63% до 2027 г. и 73% до 2030 г.; за батерии за леки транспортни средства (LMT) – 51% до 2028 г. и 61% до 2031 г.;
Минимални нива на материали, оползотворени от отпадъчни батерии: литий – 50% до 2027 г. и 80% до 2031 г.; кобалт, мед, олово и никел – 90% до 2027 г. и 95% до 2031 г.;
Минимални нива на рециклирано съдържание от производствени и потребителски отпадъци за използване в нови батерии: осем години след влизането в сила на регламента – 16% за кобалт, 85% за олово, 6% за литий и 6% за никел; 13 години след влизането в сила: 26% за кобалт, 85% за олово, 12% за литий и 15% за никел.

Докладчикът Акиле Вариати (С&Д, Италия) заяви: „За първи път имаме законодателство в областта на кръговата икономика, което обхваща целия жизнен цикъл на даден продукт – подход, който е полезен както за околната среда, така и за икономиката. Постигнахме съгласие относно мерки, които в голяма степен са от полза за потребителите: батериите ще бъдат добре функциониращи, по-безопасни и по-лесни за отстраняване. Нашата обща цел е да изградим по-мощна рециклираща промишленост в ЕС, особено за [рециклирането на] литий, и конкурентоспособен промишлен сектор като цяло, което ще бъде от решаващо значение през следващите десетилетия за енергийния преход и стратегическата автономност на нашия континент. Тези мерки биха могли да се превърнат в еталон за целия световен пазар на акумулаторни батерии“.
След окончателното гласуване в пленарна зала Съветът на ЕС ще трябва официално да одобри текста, след което законодателството ще бъде публикувано в Официалния вестник на ЕС, и скоро след това ще влезе в сила.