Наличностите на правителството във фискалния резерв през месеците март и април са в съответствие със законовите изисквания, посочват от Министерството на финансите чрез съобщение, публикувано на официалния сайт на институцията, в отговор на политически обвинения, че служебният кабинет е използвал средства от Сребърния фонд.
„Данните показват, че за нито един период през месеците март и април наличностите на правителството не са по-ниски от законово определения ограничител, което означава, че средства на Държавния фонд за гарантиране на устойчивостта на държавната пенсионна система (т.нар. Сребърен фонд) и средствата по програми и проекти на Европейския съюз са налични в пълен размер за всеки от посочените периоди. Това означава, че не само наличностите на Сребърния фонд, които за посочените периоди са в размер на малко над 3,7 млрд. лв., са налице в пълен размер, но е спазен и ограничителят по отношение на средствата по програми и проекти на ЕС.”, посочват от финансовото министерство.
Бюджетният дефицит достигна 1,2 млрд. лева в края на май или 0,6% от прогнозния БВП
„Министерството на финансите стриктно спазва законово определените ограничители при управлението на средствата в Единната сметка, съгласно §15 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за прилагане на разпоредбите на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО 2022, ЗБНЗОК за 2022 г. (т.нар. удължителен закон). Това е видно от публично достъпните данни на Управление „Емисионно“ на БНБ, както и от публикуваните статистически данни за размера на фискалния резерв на интернет страницата на Министерството на финансите.”, пише в съобщението.
22 дpyжecтвa дeĸлapиpaха ДДC зa възcтaнoвявaнe от 760 млн. лв.
„В таблицата по-долу представяме статистически данни за наличностите на правителството от седмичните баланси на Управление „Емисионно“ на БНБ (задължения към правителството и бюджетни организации от пасива на баланса) и размера на „условно блокираните“ средства съгласно разпоредбата на §15 от ПЗР на удължителния закон (Ограничител по §15 от ПЗР на удължителния закон). В последната колона са показани наличните средства за плащания по сметки в БНБ при приспадане на „условно блокираните“ средства в §15 от ПЗР на удължителния закон.”, посочват от Министерство на финансите.

Източник: Министерство на финансите

След като Fitch понижи миналия месец оценката си за Франция, страната днес отново попада в полезрението на рейтинговите агенции, като „Стандарт енд Пуърс“ (S&P) би могла на свой ред да наложи санкции на френското правителство за управлението на финансите и неотдавнашната социална криза, предаде Франс прес.
Оценката на S&P, една от трите основни американски рейтингови агенции в света заедно с Moody’s и Fitch, се очаква около полунощ.
Франция вдига пенсионната възраст, политици зоват на бунт
Агенцията класира Франция на ниво „АА“ по двадесетстепенна скала, започваща от „ААА“, най-добрата възможна оценка, и стигаща до „D“, което е синоним на дефолт. Тя би могла да понижи оценката с поне една скала до „АА-“ или да я остави непроменена.
S&P, може да заложи и на „перспективата си“, която се основава на евентуалното развитие в средносрочен план. Понастоящем тя е „отрицателна“, което означава, че понижението е възможно.

Анализът на американската агенция се следи отблизо от френските ръководители, които искат да покажат след идването на власт в Елисейския дворец на Еманюел Макрон имиджа на добро управление и реформаторство. Понижаването на рейтинга би било равносилно на шамар за тях, отчита АФП.
Министърът на икономиката и финансите на Франция Брюно Льо Мер отказа да коментира пред АФП преди публикуването на оценката. Той потвърди в сряда, че се е срещнал с представители на американската агенция, за да представи френските „аргументи“, които смята за „убедителни“.
„Каквато и да е оценката на S&P, това няма да промени решителността ни да поддържаме целите си за държавните финанси“, каза и премиерът Елизабет Борн.

Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП), заедно с IFPI, организацията, представляваща звукозаписната индустрия в световен мащаб обявиха, че са спечелили на първа инстанция дело от Софийски градски съд на 31 май 2023 г., чието решение изисква 3 интернет доставчика в България да предприемат действия по преустановяване и блокиране на достъпа на своите абонати до уебстраниците, където са достъпни онлайн платформите за споделяне на файлове ThePirateBay и Zamunda.
Това ще направят трима софийски доставчици, като решението се отнася до „Нет 1“, „Файбър 1“ и „Трафик Броудбанд комюникейшън“.
Освен това според решението трябва да бъдат блокирани не само основните уебстраници, но и техните огледални сайтове (proxy), както и такива, които не са изрично посочени в съдебното решение. Така ще се преустанови възможността за извършване на нарушения от администраторите на The Pirate Bay и Zamunda спрямо музикални продуценти, членове на БАМП, в качеството им на носители на сродни продуцентски права.

Делото е заведено от БАМП през 2020 г. от името на нейните членове и от името на големи звукозаписни компании, членуващи в IFPI.
България се присъединява към 20 държави по света, които вече са блокирали The Pirate Bay, включително 13 държави в ЕС. Zamunda, местен BitTorrent сайт, досега не е блокиран в други страни, тъй като България представлява 80% от трафика към него.
„Приветстваме това решение и въздействието, което ще има върху ограничаването на незаконния достъп до музика. Нарушаването на авторски права от всякакъв вид причинява сериозна вреда на местните музикални екосистеми и насочва пари далеч от тези, които създават и инвестират в музика“, заяви Франсис Мур, главен изпълнителен директор на IFPI.

Според Петя Точарова, изпълнителен директор на БАМП, изходът от делото е от голямо значение не само за музикалната индустрия, но и за целия творчески сектор в България. „Приветстваме решението на Софийския градски съд, с което се отбелязва сериозен напредък в борбата на звукозаписната музикална индустрия срещу онлайн музикалното пиратство. За първи път в България се произнася съдебно решение за блокиране на достъп до пиратски уебсайтове и считаме този прецедент за важна стъпка в правилната посока“, отбеляза тя.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
България попадна под фокуса на САЩ заради онлайн пиратството
България губи по над 800 млн. лева на година заради фалшиви стоки и пиратство
На Запад все по-рядко пиратстват филми и игри

Редица фирми представят подвеждащи послания, че дейността им и продуктите или услугите, които предлагат, са насочени към опазване на околната среда, тъй като вниманието на инвеститорите все повече се насочва към екологично ориентирани компании. Това предупреждение отправиха водещи регулаторни органи на ЕС, предаде ДПА.
„Случаите на т.нар. greenwashing („грийнуошинг“) предизвикват все по-голяма загриженост в сектора на финансовите услуги“, гласи съвместно изявление на Европейския банков орган (EBA), Европейския орган по застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) и Комисията за надзор над борсите и ценните книжа (ESMA).

„Грийнуошингът“ е термин, описващ практиките на някои компании да представят своите продукти или услуги за „екологични“ или „щадящи околната среда“, когато всъщност не са такива.
EBA отбелязва, че някои банки в страните от ЕС все по-често са обект на обвинявания в прилагането на „грийнуошинг“, тъй като се представят в публичното пространство за ориентирани към устойчивото развитие, а същевременно прилагат практики, които може да бъдат определени като несъвместими с подобен имидж.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Климатичните цели: Въглеродните емисии на ЕС достигнаха интересни нива
Рекордни нива на въглеродните емисии за 2022 година
Стъпка към климатичните цели: Откриха модерно водородно съоръжение
Климатичните промени ще струват на Германия 900 милиарда евро

Средният размер на паричното обезщетение за безработица, изплащано от държавното обществено осигуряване, възлиза на 652 лева през миналата 2022 година, съобщават от Националния осигурителен институт. Средният размер на паричното обезщетение е нараснал с 15% или приблизително 97 лева от началото на тази година до средно 748.82 лева, сочат изчисления на база последните данни на институцията към края на месец март.
Областите, където средният размер на обезщетението за безработица е бил най-висок през миналата година, са Благоевград и Търговище. Безработните лица с право на обезщетение в тези две области са получава средно около 899 лева.
Според последните данни на НОИ за месец март 2023 година, средният размер на паричните обезщетения за безработица в тези две области вече надхвърля 1 000 лева – съответно 1 057 лева за Благоевград и 1 010 за Търговище. Това са единствените две области у нас със среден размер на този вид обезщетение, надхвърлящ 1 000 лева, но ако се разглеждат данните за средния размер, получаван само от мъжете, то и София-град влиза в тази категория (средно 1 030 лева през март са получавали безработните мъже с право на обезщетение).
Сред областите с най-високи обезщетения традиционно е и София-град, където средният размер на плащането е 818 лева за 2022, посочват от НОИ. За месец март тази година сумата в София-град е скочила до средно 943 лева.
Най-нисък е бил средният размер на обезщетението през миналата година в областите Монтана и Силистра (по 529 лева), Кюстендил (522 лева) и Видин (512 лева). През март тази година средният размер на обезщетението в тези области е нараснал до 598 лева в Монтана, 604 лева в Силистра, средно 601 лева в Кюстендил и средно 607 лева във Видин.
Къде у нас заплатите са под 1 000 лева?
Значително по-високи са стойностите на обезщетението при мъжете – през 2022 г. един безработен мъж е получавал средно по близо 725 лева, при жените сумата е малко под 596 лева.
До около 749 лева нараства средният размер на паричното обезщетение за безработица през март тази година, което е със 71 лева повече от предходния месец. На мъжете са изплащани средно по 824.24 лв., докато жените са получавали по 669 лева.

Източник: НОИ
С 6% е намалял броят на регистрираните безработни лица с право на обезщетение от ДОО през март 2023 г. спрямо месец по-рано, показват данните за първите месеци на годината. През февруари средства от НОИ са получавали 60 359 души, а през март те са намалели с 3707 до 56 652.
Средно по 56 911 на месец са били регистрираните безработни лица с право на обезщетение за безработица от държавното обществено осигуряване (ДОО) през 2022 година, показват данните на НОИ.
Най-голям брой от регистрираните са в областите София-град, където средно месечно са били 7922 (13,9%), Пловдив с 5213 (9,2%) и Благоевград – 4535 (8%).
Най-малко са в Силистра (950), Ямбол (799) и Видин (581). Жените са средно по 32 183 или 56,5% от всички правоимащи, докато мъжете са значително по-малко – 24 638 (43,5%). Според образователния си профил 40 137 или малко над 70% от безработните лица са със средно образование. Висшистите са 7295 (12,8%) месечно, а тези с основно – 6659 (11,7%).
Безработицата в България пада до 3,9%, в ЕС остава без промяна
Ето къде у нас дават най-големи обезщетения на безработни чужденци

Какво се случва на пазара на труда? 
Над половината безработни у нас са без работа от повече от година