Общо 55% от работещите у нас не очакват да получат увеличение на заплатата през настоящата година. Това става ясно от ново регионално проучване на Wherewework – водещата румънска мрежа от 14 регионални платформи за местни общности от служители и работодатели, известна у нас под името Kaderabotim.bg.
Ето колко пари са нужни на българина за нормален живот, сумата е сериозна
Изследването показва, че повечето от участниците от 5 държави ще имат нужда от увеличение на заплатите с 20-30%, за да се справят с инфлацията. Между 59-77% от респондентите обаче не са били информирани за никакво увеличение от страна на работодателите си. В България този процент е най-висок – 77% от българските служители казват, че не са били информирани за възможно увеличение на възнагражденията.

Проучването е проведено в периода между декември 2022 г. и март 2023 г. с 12 801 служители от България, Гърция, Румъния, Унгария и Република Молдова, работещи в сферата на ИТ, търговията на дребно, финансите и банковото дело, телекомуникациите, производството на потребителски стоки, здравните услуги и др. То отразява нагласите на служителите в Централна и Източна Европа относно увеличаването на техните възнаграждения в контекста на по-високата инфлация през последните месеци.
От 5-те участващи в проучването държави, България е страната с най-много служители, които получават увеличение на заплатите само ако заемат определени позиции (14%). Повечето работещи у нас (36%) посочват, че ще се справят много трудно с инфлацията, тъй като месечните им плащания и разходи вече обхващат голяма част от заплатата им. За сравнение 8,2% от румънците и 7,6% от молдовците заявяват, че биха се справили добре дори и да не получат увеличение на заплатите.
“Наблюдаваме, че повечето служители се надяват на увеличение на заплатите с 20-30%, но работодателите все още не са ги уведомили за такива. Това е важен сигнал за компаниите, особено като значителна част от хората (между 32-43%) споделят, че биха потърсили друга работа, ако не получат увеличение на заплатата“ – посочва Костин Тудор, основател и главен изпълнителен директор на Wherewework с представителство в България под името Kaderabotim.bg.
Според резултатите от проведеното проучване, посветено на увеличаването на заплатите в контекста на инфлация, 32% от българите ще си потърсят нова работа, ако не получат по-високо възнаграждение, а 19% ще си потърсят допълнителен ангажимент. От него става ясно още, че повечето български фирми (34%) увеличават заплащането на служителите си всяка година, следвани от работодателите, правещи това само след преговори със служителите (29.61%) или при постигнати добри резултати (20.41%).
Групата Wherewework, която управлява Kaderabotim.bg у нас, е една от най-големите мрежи платформи за служители и работодатели в региона на Централна Европа с 1 милион потребители и присъствие в Румъния, Полша, Чехия, България, Гърция, Украйна и Молдова, Алжир, Египет, Мароко, Тунис, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.
 
 

Публикуваха в „Държавен вестник“ Решението за отпускане на 10 млн. лева за финансовото министерството за обезпечаване на комуникационната кампания в процеса на въвеждането на еврото в България.
Постановлението за парите е прието на 19 април 2023 година от Министерския съвет като промяна на Постановление № 480 на МС от 2022 г. 

„През 2023 г. за сметка на средствата по сметката по ал. 1 могат да се извършват разходи от съответните бюджетни организации и/или да се предоставят трансфери за съответните бюджетни организации чрез централния бюджет или чрез бюджета на Министерството на финансите съгласно приложението, като в тези случаи средствата се прехвърлят от сметката по ал. 1 по банковата бюджетна сметка на Министерството на финансите в Българската народна банка“, гласи решението. По какъв курс ще се обменя еврото и как ще се закръгляват сумите след приемането му?
Според документа за Министерство на външните работи са определени 800 000 лв., а за Народно събрание – Икономическия и социален съвет – 220 000 лв.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
България няма да приеме еврото от 1 януари 2024 година
Ще скочат ли цените след въвеждането на еврото и какво ще стане с кредитите и депозитите у нас?
 Готови ли сме да приемем еврото?

Walt Disney започна втория кръг от съкращенията на хиляди служители, след като по-рано обяви, че смята да се раздели с около 7000 работници тази година, пише Bloomberg.
Компанията заяви, че ще осъществи съкращенията на три етапа. Първото орязване на 220-хилядната работна сила на гиганта се случи през март. 
Съкращенията са част от амбицията на главния изпълнителен директор Боб Айгър да спести 5,5 млрд. долара годишни разходи. Компанията цели да намали ангажимента си към общите развлечения и да даде приоритет на франчайзи и добре познати брандове. Disney Entertainment, където попадат несвързаните със спорта бизнеси с филмово и телевизионно съдържание, е в центъра на съкращенията. Най-голямата развлекателна компания в света ocвoбoждaвa хиляди cлyжитeли

Намаляването на работниците засяга всички подразделения, като се простира от централата на компанията в Бърбанк, Калифорния, до Кънектикът, където се намира спортната мрежа ESPN. Почасовите работници в тематичните паркове няма да бъдат съкращавани, обяви компанията.
Третият кръг се очаква преди началото на лятото.
Disney се опитва да ограничи загубата на водещата си стрийминг услуга Disney+, която дебютира през 2019 г. Оттогава вниманието на Wall Street се пренасочи от ръста на броя на абонатите към значителните разходи за работата на онлайн видео платформите.
Айгър се завърна начело на компанията през ноември, след като Disney обяви, че има 1,47 млрд. долара 3-месечна загуба на стрийминг звеното си, където са още Hulu и ESPN+.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Как кризата удари сериозно Disney – лидера в развлекателната индустрия?
Disney пуска стрийминг платформа, с която ще конкурира Netflix
Disney отчете огромни загуби заради епидемията

Държавата се нуждае от стратегия за обновяване на автомобилния парк и облекчения за навлизане на електрическите коли. Това каза Александър Костадинов, председател на Управителния съвет на Асоциацията на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България (ААП) в Националния пресклуб на БТА.
Асоциацията обединява 44 български юридически лица – производители или оторизирани представители на производители на моторни превозни средства. ААП е член на Международната организация на автомобилните конструктори (OICA) и на Европейската асоциация на автомобилните производители (ACEA). ААП представлява над 95 на сто от международно утвърдените автомобилни производители, представени в България, с над 71 марки автомобили, камиони, автобуси и мотоциклети. ААП отбелязва 30 години от създаването си.
„В компаниите, които продават и обслужват новите автомобили в страната, работят над 10 000 души. Фирмите са направили три милиарда лева инвестиции и са платили 7 милиарда лева преки и непреки данъци. Нашите фирми са проводник на качествена и устойчива мобилност, без която не може да има качествена и устойчива икономика“, каза Александър Костадинов.
Ние не само продаваме автомобили, но имаме и стриктни стандарти за качеството на услугата и за персонала. Има фирми, които пращат своите техници всяка година поне за месец на специализация в чужбина. След това полагат изпит, за да могат да обслужват клиентите на фирмите, посочи още той. Част от комплексите за продажба и сервизиране на автомобили в страната отговорят на световните нива и са по-добри от тези в Западна Европа, добави той.
Ръст в продажбите на нови автомобили в България и в Европа
Най-много нови коли у нас са продадени през 2008 година – 55 000-56 000 и оттогава тези нива никога не са достигани. Миналата година продажбите са били малко по-добри 33 000-34 000 автомобила. През 2010 година например у нас са продадени едва 18 000 нови автомобила. По данни на МВР към края на 2022 в движение в страната има 3 881 594 МПС, огромна част от които са стари на повече от 15 години. В последните години вносът на стари коли е 5-6 пъти по-голям от този на нови машини и това не спомага за обновяване на автомобилния парк, съобщи Вихрен Горанчев, член на УС на асоциацията.
„Държавата съзнателно стимулира вноса на силно амортизирани коли по два начина – чрез ниските данъци за стари коли и слабия контрол върху техническото им състояние“, посочи Костадинов.
Нужна е ясна стратегия за промяна на мобилността на страната и повишаване на броя на модерните електрически автомобили, допълни той. Ако в ЕС делът на продажбите на нови електрически автомобили е 25-30 процента от всички продажби на нови коли, то у нас този дял е 5 процента, казаха от асоциацията.

„Нужна е дигитализация на процеса за издаване и смяна на шофьорските книжки, на синия талон и регистрацията чисто новите автомобили. Надявам се в близките дни МВР да завърши процеса по реформа за регистрация на автомобили“, допълни Костадинов.
„АББ предлага да има субсидии за покупка на чисто нов електрически автомобил и за облекчаване на данъците за новите автомобили. В момента България има шанс да привлече производител на батерии, както и фирми за рециклиране на батерии“, посочи той.