Премиерът Гълъб Донев и министърът на финансите Росица Велкова представиха параметрите на държавния бюджет за 2023 г.
Той е с дефицит от 6.4% от БВТ, който в номинално изражение представлява почти 12 млрд. лева
Бюджетът е изготвен от служебното правителство и ще бъде внесен за гласуване в Народното събрание. Донев вече се ангажира, че макрорамката ще влезе в парламента до края на април.
Още: Какво предстои за Бюджет 2023?
„В последните дни всички говорят за бюджет. Финансовият план за оставащите месеци от 2023 г. без съмнение е най-сериозната задача, която предстои пред всички нас. Докато всички говорят за бюджет, в Министерство на финансите се работи усилено за изготвянето му. В последните месеци представяхме аргументите на служебното правителство да предложи на 49-ото Народно събрание проект на закон за държавния бюджет за 2023 г. със съответните приходни и разходни мерки за постигане за бюджетно салдо с дефицит от 3% от БВТ на страната, който да отговаря на критериите за Пакта на стабилност и растеж“, посочи Донев.
„Тази седмица двете най-големи политически коалиции ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ обсъдиха бюджета и от заявеното стана ясно, че не подркепят промените в данъчното законодателство. Подобно мнение изразиха и други политически партии. При ясно заявената липса на подкрепа, внасянето на бюджет с дефицит 3% би било с предизвестен финал“, допълни той.
„Затова след проведени разговори и анализ служебното правителство реши – в НС да бъде внесен закон за държавния бюджет за 2023 г., разработен на база действащо законодателство. Предложеният законопроект за бюджет за 2023 е с дефицит от 6.4% от БВТ, който в номинално изражение представлява почти 12 млрд. лева“, подчерта служебният премиер.

„Със законопроекта не предлагаме промяна в данъчната политика. При това положение ще е необходимо да бъде изтеглен нов дълг в размер на 13.7 млрд. лв., като в края на 2023 г. размерът на дълга ще достигне 46.8 млрд. лв.“, заяви от своя страна финансовият министър Росица Велкова – Желева.
Така тя на практика се отказа от идеята си за данък „свръхпечалба“ и връщане на старите ДДС-ставки.
Още: Данък „Свръхпечалба“ и връщане на старите ДДС ставки предлага кабинетът
Стана ясно, че в проекта на бюджет е отразено увеличението на минималната работна заплата от 1 януари 2023 г. от 710 на 780 лв. „Предвидено е увеличение на разходите за персонал с 10% за всички бюджетни структури, които не са получили увеличение за 2022 г. За предучилищното и училищното образование са осигурени 545 млн. лв., от които 465 млн. лв. за възнаграждения на педагогическия персонал.
Пенсионната политика се базира на допусканията за осъвременяване на всички размери на пенсиите с 12% за 2023 г. от 1 юли, като в резултат на това разходите за пенсиите по бюджета на ДОО нарастват с 3.7 млрд. лв. спрямо Закона за 2022 г.“, обясни Велкова. Предвидени са 1.4 млрд. лв. за инвестициите по Плана за възстановяване и устойчивост. „По усвояването на европейските средства сме предвидили 2.4 млрд. лв. по разплащания за стария програмен период с оглед да няма загуба на европейски средства“, добави финансовият министър.
В момента в държавата действа Бюджет 2022, който в края на миналата година бе удължен от 48-ото Народно събрание.

Германската компания Henkel подписа споразумение за продажба на активите си в Русия за 54 млрд. рубли на консорциум от местни финансови инвеститори, включващ компаниите Augment Investments, Kismet Capital Group и Elbrus Services. Това гласи съобщение на Henkel, цитирано от ТАСС.
„Henkel подписа споразумение за продажба на руските си активи с консорциум от местни финансови инвеститори. През април 2022 г. Henkel реши да продаде бизнеса си в Русия“, се казва в изявлението.
Сумата по сделката възлиза на 54 млрд. рубли (около 600 млн. евро). Вече са получени всички необходими одобрения от държавните органи на Русия и се очаква сделката да приключи скоро.
От Elbrus Capital обаче коментират пред ТАСС, че фондовете Elbrus Capital и други структури от групата и съоснователите на Elbrus Capital Александър Савин и Роб Телен, не участват в придобиването на бизнеса на Henkel в Русия. „Също така ви информираме, че Elbrus Services, спомената в съобщението на Henkel като един от членовете на консорциума, не е част от групата Elbrus Capital“, се посочва в изявлението на руската инвестиционна компания.

Същевременно според източник на ТАСС Elbrus Services, спомената в съобщението Henkel, е бизнес структура на Дмитрий Крюков, един от съоснователите на Elbrus Capital.
В началото на март Henkel обяви в свой документ, че очаква да завърши продажбата на бизнеса си в Русия през първото тримесечие на 2023 г. На 19 април 2022 г. компанията обяви, че предвид ситуацията в Украйна, е решила да се откаже от бизнеса в Руската федерация. Същевременно Henkel увери, че 2500 нейни служители ще продължат да работят по време на подготовката за напускане на Русия.
Компанията произвеждаше лепила, перилни препарати, козметика и продукти за лична хигиена в 11 завода в Руската федерация. Впоследствие компанията прекрати всички инвестиции, както и рекламна и спонсорска дейност в Русия.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Русия измисли нов начин да взима пари от западните компании
Mercedes продава активите си в Русия

Продадоха в Русия третата най-скъпа в света верига ресторанти за бързо хранене

Очаква се днес първите камиони, превозващи украински хранителни продукти, като царевица и яйца, да започнат да преминават транзитно през Полша за Нидерландия. Това заяви пред Reuters полски митнически служител, след като тази нощ влязоха в сила нови правила, позволяващи транзитните пратки.
Правилата сложиха край на забраната за внос на украински земеделски продукти, въведена на 15 април, като остави много стоки блокирани на границата между Полша и Украйна.
„Първият конвой от 5 ескортирани камиона, превозващи селскостопанска продукция от граничния пункт Дорохуск, е насочен към Нидерландия“, заяви за Reuters Юстина Пасечинска, говорител на Националната администрация по приходите.
Във вторник Полша се споразумя с Украйна за подновяване на транзита на земеделски продукти посредством пломбирани контейнери, които ще пътуват под конвой.
Конвоите ще се придвижват или до полската граница, или до пристанища, за да бъдат натоварени на кораби, обясниха митническите служители.

Същевременно по думите на украинския вицепремиер Александър Кубраков пристанищата на река Дунав са от ключово значение за украинския износ на земеделски продукти, тъй като зърнената сделка, гарантираща безопасни доставки на зърно през Черно море, „виси на косъм“. Три черноморски пристанища, които първоначално бяха блокирани след началото на войната в Украйна, изнасят зърно от миналия юли в рамките на черноморската зърнена инициатива, за която посредничат Турция и ООН.
Русия твърди, че споразумението изтича на 18 май и не е дала знак, че смята да го удължи. Тя иска Западът да се съгласи да премахне ограниченията върху операциите свързани с плащания, логистика и застраховки, които според нея възпрепятстват собствения ѝ износ, предаде БТА.
Украйна удълбочава канала Бистрое, разположен в делтата на река Дунав и свързва Черно море с ръкава Килия, по който минава границата между Румъния и Украйна, за да увеличи износа на храни от речните си пристанища.
По думите на Кубраков работата по изкопаването на канала е „оперативна“ и Украйна „възстановява канала като алтернативен маршрут за износ на украински селскостопански продукти“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕК предлага пакет от мерки заради вноса от Украйна за България и още 4 държави
 

 
Забраната за внос на украински храни в ЦИЕ: Как Русия може да се възползва?

Служебният кабинет забранява вноса на храни от Украйна
България официално спря вноса на зърно от Украйна

Преговорите по проекта за изграждане на втората турска атомна електроцентрала в Синоп на черноморското крайбрежие в северната част на страната може да бъдат завършени до края на годинатал Това стана ясно от думите на министъра на енергетиката Фатих Дьонмез за телевизия TRT Haber.
Германия затвори и последните си атомни централи
„Според моите оценки, първите преговори за АЕЦ „Синоп“ ще приключат в рамките на тази година“, заяви Дьонмез, добавяйки, че Турция е получила проектни предложения за АЕЦ от различни държави. Той припомни, че от одобряването на споразумението с „Росатом“ от Турския парламент до изливането на основите на първата АЕЦ в страната – „Аккую“, са изминали 5 години.

„Този път, най-вероятно, процесът ще върви по-бързо, тъй като вече имаме база данни. Вярвам, че в рамките на две или три години (след одобрението от парламента), основите на централата ще бъдат излети“, добави Дьонмез.
Само след седчица, на 27 април ще се състои церемония по зареждане на ядрено гориво в първата турска АЕЦ – „Аккую“. След като горивото бъде доставено, съоръжението ще получи ядрен статут. 
Проектът за изграждане на АЕЦ Аккую – се реализира от компанията „Аккую нуклеар“, в която над 99 процента от акциите са собственост на руската компания Росатом, на базата на междуправителствено споразумение, подписано между Русия и Турция през 2010 г.