– Муцка, душицо, к’во прайш, ходиш ли още по чуждо?
– В смисъл?
– По мъже ма, насам – натам из София?
– Знаеш ли кво щи кажа аз на теб. Аз в тоя град съм се родила и нищо в София не ми е чуждо. Да не съм тръгнала из Пловдив?

Общо 52% от пълнолетните българи не са посетили нито едно културно събитие през 2022 г., сочат данните от проучване на „Маркет линкс“. Изследването е проведено през януари 2023 г. сред представителна извадка от 1024 пълнолетни български граждани. То е по поръчка на „Фабрика за идеи“ и е финансирано от Национален фонд „Култура“.
Като културно събития организаторите определят и заведенията с жива музика. Сред хората, посещавали културни мероприятия през 2022 г., делът на слушалите жива музика в заведение е най-голям – 64%. Следващите най-посещавани са исторически забележителности и събори – 54%. Сред най-слабо популярните, а и недостъпни за жителите на малките населени места, са концерти с класическа музика, опера и балет, като посетителите са едва 16% и цирковите представления – 12%.
По данни на изследването 62% от българите не са посещавали театър, изложба или музей, а над 70% не са посещавали библиотека или литературно четене.

Освен това от изследването става ясно, че 59% от българите не са прочели нито една книга през 2022 г. Четящите пък са прочели средно по около 10 книги.
Като причина да не посещават културни събития най-голям дял от анкетираните (54%) посочват, че не могат да си го позволят, защото е скъпо. 36% нямат свободно време, а 22% изобщо нямат достъп до културни събития.
Изследването е разделено на две групи: млади хора, живеещи в София, които са с по-висок доход и достъп до култура и хората над 55 г., които живеят в малките градове и села и са с ниски доходи.

По-големият дял непосещаващи културни събития са именно респондентите от втората група, защото нямат необходимите доходи и достъп до културни събития. 60% от жителите на селата биха посещавали културни събития, ако имаха пари, а 40% – ако събитията се провеждат в тяхното населено място.
Обсерваторията по икономика на културата, изготвила препоръки за решаването на проблемите, очертани от проучването, припомня, че балансираното развитие на всички райони у нас и правото на всеки гражданин на достъп до културните ценности, са заложени в конституцията. Обсерваторията препоръчва създаването на програма и национална карта „Достъп до култура“, която да развие културните събития навсякъде в страната.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
България е в топ 5 на ЕС по брой млади хора, които не учат и не работят
5 страхотни музея по света, които са с безплатен вход
9% ДДС върху книгите за по-четяща и по-образована нация

През 2022 г. Израел стана световен №1 по внос на водка от Русия. Най-големият вносител на руския алкохол беше определен от РИА Новости на базата на данни от платформата Comtrade на ООН.
През 2022 г. страната е увеличила във финансово изражение покупките на водка в парично изражение над 4 пъти – до 24,7 млн. долара, от 5,7 млн. долара през 2021 г.

Второ място в своеобразната „класация“ заема Германия, която е намалила вноса на руска водка от 43,4 млн. долара през 2021 г., на 7,5 млн. долара през 2022 г. Челната тройка допълва Армения, която също е намалила вноса на руска водка през 2022 г. При нея намалението в парично изражение е почти наполовина – от 13,2 млн. долара през 2021 г., на 6,9 млн. долара през 2022 г.
Страните от ЕС, САЩ, Япония и Канада като част от пакетите от санкции, приети през 2022 г., ограничиха вноса на редица стоки от Русия, които според тях са важни за приходите в държавния бюджет на федерацията. Ограниченията засегнаха и високоалкохолните напитки, и най-вече водката.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Водка Smirnoff за втори път бяга от Русия

Въпреки санкциите: Третата най-популярна марка уиски в света навлиза в Русия
Цената на войната: Руснаците се сбогуваха с вносния алкохол
Докога западните бири ще се продават в Русия?

Агенцията за опазване на околната среда на САЩ (EPA) предложи драстично затягане на ограниченията за емисиите на парникови газове, отделяни от автомобили и пикапи до 2032 г. Според регулатора този ход може да стимулира допълнително налагането на електрически превозни средства на най-големия автомобилен пазар по стойност на трансакциите, предава Reuters.
Според EPA новите ограничения ще помогнат на електромобилите да засилят присъствието си в САЩ, като 2 на всеки 3 продадени превозни средства ще бъдат електрически в рамките на 10 години.
Предложението, ако бъде финализирано, е най-агресивният план досега за понижаване на емисиите от превозни средства в САЩ, изискващ средногодишно намаляване на замърсяването в размер на 13%. EPA предлага и нови по-строги стандарти за емисии за средните и големите пикапи до 2032 г.
Агенцията прогнозира, че правилата за периода 2027-2032 ще намалят с над 9 млрд. тона емисиите на въглероден диоксид до 2055 г. – еквивалентно на над 2 пъти общите емисии в САЩ за 2022 г.

Агенцията изчислява, че нетните ползи от предложението до 2055 г. варират от 850 млрд. долара до 1,6 трлн. долара. До 2032 г. мярката ще струва около 1200 долара на превозно средство на производител, но ще спести на собственика средно над 9000 долара за гориво, поддръжка и разходи за ремонт за 8 години.
„Много неща трябва да се подобрят, за да успее тази масивна – и безпрецедентна – промяна на нашия автомобилен пазар и индустриална база. Фактори отвъд автомобила, като зарядна инфраструктура, вериги на доставки, устойчивост на мрежата, наличие на нисковъглеродни горива и стратегически важни минерали ще определят дали стандартите на EPA на тези нива са постижими“, смята Джон Бозела, главен изпълнителен директор на Алианса за автомобилни иновации, представляващ General Motors, Volkswagen, Toyota и др.
Предложението е по-амбициозно от целта на президента Джо Байдън от 2021 г., подкрепена от производителите на автомобили, според която 50% от новите превозни средства, продавани през 2030 г., да са електрически или плъгин хибридни.
Администрацията на Байдън не предлага забрана на превозни средства, задвижвани с изкопаеми горива, но търси обратна връзка за това дали трябва да удължи правилата за емисиите до 2035 г. и въвеждането на алтернативи. Някои екологични групи искат EPA да наложи по-строги правила, особено за тежкотоварните превозни средства.

„Тези стандарти са много амбициозни и следват чувството за неотложност, което внушиха президентът и неговата администрация, докато се справяме с климатичната криза“, посочи администраторът на EPA Майкъл Регън в интервю за Reuters, отказвайки да посочи конкретна дата за прекратяване на продажбата на нови конвенционални автомобили. По думите му предложението е „стандарт, базиран на производителността“, а не стимул за електромобилите.
Според предложението на EPA производителите на автомобили се очаква да произвеждат 60% електромобили до 2030 г., като делът ще нарасне до 67% през 2032 г., за да отговорят на изискванията – спрямо едва 5,8% през 2022 г.
През август Калифорния постанови, че всички нови превозни средства, продавани в щата до 2035 г., да бъдат електрически или плъгин хибриди, но щатската администрация трябва да получи одобрението на EPA, за да реализира регламента.
Регън отказа да посочи как ще реагира EPA на искането на Калифорния.
Съгласно предложението EPA изчислява, че 50% от новите специализирани превозни средства като автобуси и камиони за боклук могат да са електромобили до 2032 г., заедно с 35% от новите влекачи за къси разстояния и 25% от новите влекачи за дълги разстояния.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Германия готви реформа за данъка върху МПС
Зелената сделка под въпрос? Две страни от ЕС се обявиха против
Климатичните промени ще струват на Германия 900 милиарда евро