Бюджетният дефицит на Русия през първото тримесечие на годината достига до 2,4 трлн. рубли (над 29,15 млрд. долара) на фона на намалените приходи от продажбите на природен газ и петрол, според предварителни данни на руското финансово министерство, публикувани днес на сайта му, предаде ТАСС.
„Първоначалната оценка показва, че обемът на приходите във федералния бюджет достига 5,677 трлн. рубли (над 6,89 млрд. долара) за периода януари-март 2023 г. Това е намаление с 21% спрямо първото тримесечие на 2022 г., което е свързано със спад на приходите от на петрол и газ“, гласи съобщението на министерството на финансите в Москва. Бюджетният дефицит на Русия чупи всички рекорди

Бюджетните разходи през януари, февруари и март възлизат на 8,07 трлн. рубли (9,83 млрд. долара), с 34% повече от първите три месеца на 2022 г.
Приходите на Русия от продажбата на природен газ и петрол възлизат на 1,6 трлн. рубли (1,94 млрд. долара) през първото тримесечие на 2023 г. Това е спад с 45% на годишна основа, уточнява руското финансово министерство.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Рублата отчете най-голям спад от близо година
Само за два месеца: Бюджeтният дeфицит нa Pycия дoближи гoдишния плaн

Френската компания за производство на храни и напитки Danone има възможност за „адаптация“ на брандовете си за руския пазар, се казва в прессъобщение на фирмата, цитирано от ТАСС.
„Проучваме различни възможности как да направим международните марки по-релевантни за местния пазар“, гласи още съобщението.

Според в. „Известия“, позовавайки се на неназовани източници, Danone смята да се откаже от използването в Русия на добре познатите международни брандове. Според изданието става дума за Activia, Alpro, Actimel, Danone и др., като ги замени с по-подходящи за местния пазар.
През октомври Danone обяви, че започва процес на предаване на фактическия контрол на бизнеса си в Русия на местни представители. Компанията подчерта, че това е най-добрият начин да се осигури непрекъснатост в производството и да се гарантира сигурността на служителите и партньорите на компанията.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Danone се отказва почти изцяло от бизнеса си в Русия
След 60 години на пазара: Pepsi спира производството си в Русия
Как много западни компании напуснаха Русия, но марките им – останаха

Областта в която най-много гръцки компании са предпочели да разположат бизнеса си у нас е Благоевград – дял от 46% от всички фирми от Гърция, развиващи дейност у нас.
Това стана ясно по време на среща на министъра на икономиката и индустрията Никола Стоянов с представители на гръцкия бизнес у нас, съобщават от пресцентъра на ведомството. В дискусията участие взе и Алексиос-Мариос Либеропулос, извънреден и пълномощен посланик на Република Гърция в България. Това е поредна среща във формат „закуска за инвеститори“, която инициира икономическият министър.
Гръцките компании, които развиват дейност в България възлизат на над 18 000, като общата сума на гръцките инвестиции у нас достигат близо 6 млрд. лева.
Около 46% от гръцките компании са разположени в Благоевград, 39% в София, 7% в Пловдив, 2% в Хасково и 6% в останалите области на България.
„Данните показват, че гръцките компании осигуряват над 60 хил. работни места в България и затова е толкова важно да имаме оперативна връзка и да обсъждаме всички трудности, които срещате“, подчерта министър Никола Стоянов. По думите му срещата е организирана след обсъждане и с посланик Алексиос-Мариос Либеропулос.
„Положително е, че се увеличава броят и на стратегическите проекти между нашите две държави“, каза министър Никола Стоянов и даде за пример съвместните инициативи в сферата на енергетиката.
Колко милиарда дават България, Гърция и Италия за газ от Азербайджан?
„Преди няколко месеца проведохме и още един важен разговор за бъдещето на сътрудничеството ни в икономическата област – как български и гръцки компании да си партнират за по-голямо присъствие на международния пазар“, обясни Никола Стоянов. Той подчерта, че за тази цел са много важни събитията на бизнес ниво между двете държави.
„България и Гърция могат да си партнират и при привличането на големи чуждестранни инвеститори. За да го постигнем, най-важната предпоставка е да не се приемаме като конкуренти, а като партньори“, допълни министър Стоянов.
Чyждecтpaннитe инвecтиции в гpъцĸи имoти зaпиcaxa иcтopичecĸи вpъx
Близо 30% ръст отчита стокообменът между двете държави през 2022 г., стана ясно по време на срещата.
„Достигаме рекордна стойност от 5.9 млрд. евро, за което трябва да бъдете поздравени и вие – представителите на гръцкия бизнес у нас, защото сте сред двигателите на това увеличение“, каза още Никола Стоянов. Данните показват, че съществува потенциал за разширяване на сътрудничеството в редица сектори – хранителна промишленост и бързооборотни стоки, биопродукти, мебелна промишленост, козметика, включително и по отношение на създаване на смесени предприятия за съвместно излизане на трети пазари, и др.
Инициативата „закуска за инвеститори“ цели чуждестранните компании у нас да имат пряка връзка с ресорния министър, за да представят проблемите, които срещат, както и техните потенциални планове за разширение на проектите си.
Скрити залежи: Гърция откри редкоземни метали в устията на Струма, Места и Марица

Цените на храните в световен мащаб все още са високи, но са спаднали с 1/5 спрямо преди една година, съобщава в доклад на ООН, предаде АФП.
Ръстът на цените до рекордно високи месечни стойности се случи, след началото на войната в селскостопанската сила Украйна и заедно с други кризи.
Цените са спаднали с 20,5 % от март миналата година след 12-и пореден месечен спад, обяви Организацията по прехрана и земеделие (ФАО), специализирана агенция на ООН. При публикуването на последните си данни, проследяващи месечните промени в международните цени на хранителните стоки, ФАО заяви, че храните остават скъпи, най-вече за развиващите се страни, силно зависими от вноса.
Спадът на базисните цени е „обусловен от понижението на световните търговски котировки на зърнени култури и растителни масла“, предава агенцията.
Индексът на ФАО е със средна стойност 126,9 пункта, или с 2,1% по-малко от края на февруари и с 20,5% по-малко от март 2022 г.

„За спада допринесе съчетанието от достатъчно доставки, слабото търсене на вносни стоки и разширяването на Черноморската инициатива за зърно“, гласи докладът. Сделката, договорена от Турция и ООН, позволява на Украйна – един от най-големите производители на зърно в света – да изнася го през безопасен коридор в Черно море.
Споразумението беше договорено след началото на войната в, която блокира 20 млн. тона от украинското зърно в пристанищата.
„Поевтиняването се дължи на международните цени на пшеницата, които се понижиха със 7,1%, най-вече заради силното австралийско производство и подобрените условия на посевите в държавите от ЕС, но също и заради големите руски доставки и „продължаващия износ от Украйна от нейните черноморски пристанища“, според ФАО.
Рекордната бразилска реколта също е довела до спад в цените на царевицата с 4,6%.
Цените обаче „остават много високи и продължават да се увеличават на вътрешните пазари, което поставя допълнителни предизвикателства пред продоволствената криза… особено в развиващите се страни, които са нетни вносители на храни“, подчерта главният икономист на ФАО Максимо Тореро.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кои храни влизат в закона за таван на надценката с до 10%
Северна Македония замрази цените на основни хранителни продукти
Цените на храните падат за първи път от една година

Сpъбcĸият пpeзидeнт Aлeĸcaндъp Byчич обеща 930 eвpo cpeднa зaплaтa пpeз 2024 г., 1025 – пpeз 2025 г. и 1124 – пpeз 2026 г. В пpocтpaннo интepвю пpeд дъpжaвнaтa тeлeвизия PTC той обяви няĸoи oт глaвнитe иĸoнoмичecĸи цeли, ĸoитo cи e пocтaвил пo вpeмe нa втopия мaндaт.
Къде в България взимат най-големи заплати?
Byчич oбяви, чe cтaндapтът нa живoт нa гpaждaнитe ce e yвeличил знaчитeлнo, нo тe ниĸoгa нямaлo дa cи гo пpизнaят. B мoмeнтa cpeднaтa зaплaтa в cтpaнaтa e oĸoлo 840 eвpo.

Aлeĸcaндъp Byчич ce пoxвaли, чe имa peĸopдeн бpoй гpaждaни нa тpeти cтpaни, ĸoитo жeлaят дa живeят и paбoтят в Cъpбия. Πo дyмитe мy cpeд тяx пpeoблaдaвa eднa гpyпa – млaди и дoбpe oбpaзoвaни pycнaци.
Πpeз мapт oбщo 10 000 дyши ca пoиcĸaли дa живeят в зaпaднaтa ни cъceдĸa, a 5000 – дa paбoтят.
Cпopeд Byчич млaдитe pycнaци нocят cъc ceбe cи виcoĸи тexнoлoгии и c тяxнa пoмoщ cĸopo Бeлгpaд щe cтaнe пъpвaтa eвpoпeйcĸa cтoлицa, в ĸoятo aвтoнoмни poбoти paзнacят cтoĸи.
Cpeдният paзмep нa пeнcиятa в Cъpбия в мoмeнтa e 323 eвpo, ĸaтo дo ĸpaя нa гoдинaтa тpябвa дa cтaнe 387 eвpo, a в ĸpaя нa 2025 г. дa дocтигa 450 eвpo, cтaнa яcнo още oт дyмитe нa cpъбcĸия пpeзидeнт.