МЕТРО България представи пилотния си проект на магазин за търговия на едро от ново поколение, който залага на уникална за родния пазар концепция, насочена към нуждите на бизнеса у нас. Първият обновен обект на компанията е МЕТРО София – 2, намиращ се на бул. „Европа” в столицата.
Инвестицията в обновения магазин възлиза на 700 000 лева, като професионалните клиенти могат да се възползват от нов за българския пазар модел, гарантиращ изгодни цени и постоянна наличност на всичко необходимо, което от своя страна обещава възможност за по-висок марж за бизнес партньорите на МЕТРО. Обновеният магазин бележи посоката на развитие на компанията, която на практика се завръща към корените си, а именно търговията на едро в полза на бизнеса.
„Преди 2 години започнахме пътешествие да се завърнем към корените си – търговията на едро. Името на новата стратегия е sCore, като това е стратегията на успеха. Тя отразява нашата мисия да обслужваме професионални клиенти по-най-добрия начин, предлагайки всичко от което имат нужда на най-добрите цени.”, каза Никола Готрон, изпълнителен директор на МЕТРО България, по време на официалното откриване на обновения магазин МЕТРО София-2.

Никола Готрон, изпълнителен директор на МЕТРО България;
Стратегията sCore на компанията се състои от 6 основни стълба:

ориентиран към клиента и постоянен B2B (бизнес за бизнеса, бел. ред.) асортимент;

верига на доставки от край до край;

ниски цени всеки ден;

фокусирана B2B маркетинг стратегия;

способен и добре възнаграден екип;

нова концепция на магазините, ориентирана към търговия на едро.

Вземи повече, спести повече
В резултат на стратегията на компанията, бизнес клиентите на обновения магазин МЕТРО София-2 ще открият обект, изцяло съобразен с техните нужди, който гарантира по-висока ефективност, както в процеса на пазаруване, така и в контрола на цените.

Официалното откриване на обновения магазин от висшия мениджмънт на МЕТРО България;
В обновения магазин е отделено по-голямо пространство за палетни презентации, които понастоящем възлизат на 900 броя, като се планира в бъдеще да достигнат 1000 броя. Казано с други думи, магазинът предлага пакети в пълна готовност за взимане от клиентите на изгодни цени. Паралелно с това обектът поддържа професионален асортимент в размер на 20 000 артикула.
По-отношение на цените, МЕТРО София-2 залага на иновативна концепция в подкрепа на бизнес клиентите, която освен познатите изгодни оферти, предлага и така наречените цени на ниво (вземи повече, спести повече). Това са стоки, обозначени със зелени етикети, чиито цени се влияят от закупеното количество. Нивата са три на брой, като цената на артикула пада с качването на нивото, тоест закупеното количество. Отстъпката за закупено количество се получава директно на касата за пълно улеснение на клиентите. По този начин професионалните клиенти могат да се съсредоточат в набавянето на нужните артикули за бизнеса си без да губят време в търсене на промоционални оферти и прочее. Артикулите със зелен етикет възлизат на над 5 000 броя в обновения магазин.

Магазинът МЕТРО София-2 е специално обновен за нуждите на бизнеса;
Не на последно място, МЕТРО София-2 поддържа внушителните 99% стокова наличност за нуждите на бизнеса, стана ясно от думите на Елена Ценова, директор „Снабдяване” в компанията.
„Клиентите очакват ефективност, а това означава три основни неща: бързо намиране на стоките, стабилни цени на едро, много висока наличност.”, посочи Бенедикт Похолчик, директор „Продажби” в МЕТРО България. По думите му, зоната за нехранителни стоки в магазина е намалена с 10% в полза на хранителните стоки, като последователността на отделите с различни класове стоки също е претърпяла промяна с цел по-ефективно пазаруване. Подобрени са и веригите за доставки.
По думите на изпълнителния директор Никола Готрон, МЕТРО България покрива 95% от потенциала на родния пазар в ХоРеКа сектора (хотели, ресторанти, кафенета) и 75% от потенциала на пазара в сектора на търговията.
Като част от стратегията на МЕТРО България за ефективно партньорство с бизнеса, компанията работи с професионални клиенти и извън търговските си обекти, като ги посещава на място чрез търговските си екипи. За година и половина броят на търговските екипи на МЕТРО България е удвоен, посочи Готрон.
Не се стремим да бъдем с красива опаковка, а това, което искаме е продуктите да бъдат нашия маркетинг, добави изпълнителният директор на МЕТРО България.

Франция и Китай са подписали множество споразумения за сътрудничество в енергийния сектор по време на държавното посещение на президента Еманюел Макрон в Пекин, съобщи Елисейският дворец.
Макрон беше придружен от делегация от около 50 бизнес лидери, в това число и от държавно подкрепената енергийна компания EDF, производителя на влакове Alstom и специалиста по отпадъци и води – компанията Veolia.

От президентски офис добавиха, че френската компания за енергийни услуги EDF и втората по големина енергийна компания в Китай – CGN са се договорили за подновяване на сътрудничеството в областта на ядрената енергия, докато EDF е подписала и отделно споразумение с China Energy Investment за сътрудничество по проекти за вятърна енергия.
Освен това China Aviation Supplies Holding е поръчала 160 самолета Airbus, като европейският производител на самолети е потвърдил и съгласието си да изгради нова производствена линия в Тиендзин близо до китайската столица, удвоявайки капацитета си в азиатска държава.
Елисейският дворец обяви и че компанията Alstom е подписала сделка за изграждане на метро в Чънду, а френският гигант за контейнерни превози CMA CGM се е съгласил да работи върху биогорива с китайска група и пристанището в Шанхай.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Франция с нова стратегия за водата
Французите ще запознаят крал Чарлз III с гнева си срещу пенсионната реформа*
България с още 9 страни от ЕС създават алианс за ядрена енергия

Предвижда се, че около 500 предприятия ще бъдат подкрепени с 200 млн. лв. за изграждане на нови системи за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) за собствено потребление по Националния план за възстановяване и устойчивост. Това заяви главният директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ (ГДЕФК) към Министерството на иновациите и растежа Илияна Илиева в интервю за БТА преди старта на информационния ден по представяне на процедурата „Изграждане на нови ВЕИ за собствено потребление в комбинация с локални съоръжения за съхранение на енергия в предприятията“.
По думите на Илиева едно от основните изисквания по процедурата е да има батерия за локално съхранение на част от произведената ВЕИ енергия. Освен това през първите 5 години предприятията ще могат да ползват произведения от тях ток само за собствено потребление и няма да могат да го продават.
Главният директор на ГДЕФК отбеляза, че процедурата се отнася за собствено потребление на енергия на предприятия от почти всички сектори на българската икономика и категории от гледна точка на Закона за малките и средните предприятия. По думите ѝ има малки изключения, като например производителите на електрическа енергия, разбираемо, са изключени от процедурата, защото тя е за производство на ток за собствено потребление. Финансовият сектор също е изключен. В масовия случай е 50% собственото участие, но то може да бъде и по-голямо. Експертът подчерта, че това ще се решава спрямо категорията на предприятието и региона, в който е дейността.

„Изградените ВЕИ мощности вероятно няма да може да удовлетворят изцяло потреблението на предприятията, но в голяма степен би им помогнало да си намалят сметките за електроенергия“, заяви главният директор на ГД ЕФК.
Срокът за кандидатстване е до 15 май, 16:30 часа. След този час няма да се разглеждат подадени проектни предложения. За около 2-3 месеца ще се направи оценка на предложенията, след което ще има около месец за договарянето им. Проектите ще може да започнат да се изпълняват след този срок. След подаване на проектното предложение е допустимо предварително изпълнение на договорите. Срокът за изпълнение е 18 месеца от подписване на договора.
„Предвидени са 200 млн. лева, но ако има предприятия, за които няма да стигне финансиране, може да се осигурят допълнителни средства“, добави Илиева.
Основен технически показател е обемът на фотоволтаичната система. „Максималната мощност е до 1 MW“, обясни държавният експерт към главната дирекция в МИР Росен Драганов на представянето на процедурата. Кандидати по нея са малки и средни предприятия и затова се счита, че тази мощност е достатъчна за нуждите им. Драганов отбеляза, че 75 000 лв. е минималното безвъзмездно финансиране, а 1 000 000 лв. – максималното, а една системата се изгражда за около 6-8 месеца. Финансират с до 1 млн. лв. проекти за ВЕИ и батерии
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ще загубим ли милиарди в енергетиката заради липса на истински План за възстановяване?

Българската банка за развитие е предоставила гаранции към 13 търговски банки за отпуснати от тях 52 915 кредита за потребление в размер на 254,6 млн. лв., както и гаранции по 2 894 кредита към търговски предприятия в размер на 630,4 млн. лв. Това показват финалните данни за изпълнението на двете гаранционни програми1, с които ББР подкрепи икономиката и гражданите по време на пандемията от COVID-19.
Общият размер на предоставените кредити по тези антикризисни мерки е 885 млн. лв.
Увеличение и на депозитите, и на кредитите през февруари
ББР разработи и информационен портал, чрез който в реално време на сайта се публикува информация за напредъка по мерките. Предоставянето на финансиране за физически лица продължи до август 2021 г., а за бизнеса – до 30.06.2022 г.
Три години по-късно подкрепата от страна на Българската банка за развитие продължава.

Най-подкрепени по програмата за бизнеса са малките предприятия – те са получили 40% от предоставеното финансиране по програмата. Следват средните предприятия с финансиране от 29% и микропредприятията – с 24%. Средният размер на предоставеното финансиране е 230 хил. лева. Въпреки че мярката беше отворена и за големи предприятия, търговските банки са предоставили финансиране с гаранция от ББР на 34 търговски дружества, които не са МСП, при среден размер на кредит от 1,37 млн. лв.
Най-голям дял от финансирането по бизнес програмата в размер на близо 300 млн. лв. е получен от предприятия в Югозападния регион с център София. Следват предприятията в Пловдивския регион с 91 млн. лв. и тези от Североизточна България с кредити за над 76 млн. лв.
Почти половината от ресурса е насочен към бизнеса в сектор Търговия (41%). На второ място са предприятията в преработващата промишленост – 21%, следвани от транспортния и хотелиерския бизнес, където са били насочени 14% от общия размер на финансирането. Най-малък е броят на предприятията в секторите добивна промишленост, образование и други дейности.
63% от компаниите са се възползвали от възможността да договорят гратисен период.
По данни на партниращите търговски банки 80% от кредитите са предоставени без материално обезпечение, благодарение на гаранцията от ББР.
По програмата за безлихвени кредити са подкрепени 38 722 физически лица, като са предоставени 52 915 (допустимо е един кредитополучател да има повече от един кредит, но в рамките на 6 900 лв.). 29 088 от тях са ползвали максималния размер от 6 900 лв., а средният получен размер от останалите е близо 5 600 лева. 26 379 кредита са отпуснати при максималния гратисен период от 24 месеца. Над 50% от кредитите се предоставени извън регионите на четирите най-големи града. Едва около 18% са отпуснати в София-град, 12% в област Пловдив, а 15% – в областите на Варна и Бургас.
През юли 2022 г. Министерският съвет одобри промени в условията на програмата, отнасящи се главно до възможността за предоговаряне на параметри по сключените договори за кредит и опростяване на реда за предявяване на гаранции. Потенциално възможният срок на изплащане на кредитите бе увеличен от 5 на 7 години, а допустимият гратисен период от 24 месеца вече може да се ползва на части.
Към 31.12.2022 г. по искане на търговските банки-партньори ББР е изплатила гарантирани суми в размер на 2 832 345 лв. и възстановими разходи по Програмата за финансиране на физически лица, в размер на 63 489 лв. Плащания по гаранциите могат да се претендират пред банката до средата на 2029 г. или в съответствие с условията в гаранционните споразумения.
 

Германия желае по-строги правила за намаляване на дълга на страните с по-големи задължения и по-строги ограничения върху обхвата на ЕК да съгласува фискалните планове с държавите членки, докато съюзът се подготвя за общ преглед на бюджетните правила.
В германски политически документ, видян от Financial Times, Берлин настоява съотношението дълг към БВП на силно задлъжнелите страни да спада с 1 пр. п. годишно, докато за държавите членки на ЕС с по-ниска дългова тежест минималното изискване на дълга може да е 0,5% от БВП годишно.
Съгласно настоящите правила държавите членки, чиито дълг е над 60% от БВП, трябва да планират намаляване с 1/20 годишно – скорост, която изглежда нереалистично драконовска.
Германският документ подсилва нарастващия дебат за преразглеждане на фискалните правила на ЕС. Той цели да ограничи собственото предложение на ЕК за сключване на индивидуални сделки с отделните държави членки, когато се определя пътя и темпото за привеждане на публичното им финансиране обратно в съответствие с правилата. ЕС е все по-близо до реформа и нови бюджетни правила

ЕК предложи промени в тези правила през ноември 2022 г., целящи увеличаване на „държавните права на собственост“ по отношение на дълга, както и „повече свобода за намаляване на дълга“ и по-строго правоприлагане.
Германският министър на финансите Кристиан Линднер беше скептичен за оставянето на ЕК да изработи и наблюдава тези двустранни планове. В миналото германското финансово министерство беше недоверчиво към ролята на ЕК като орган за прилагане на фискалните правила, предвид снизхождението, показала в миналото към бюджетните дефицити и усилията за намаляване на дълга на страни като Франция и дори Германия.
В опит да ограничи свободата на преценка на ЕК при съгласуване на тези планове, Берлин се застъпва за „общи количествени показатели и предпазни мерки от съществено значение за една реформирана фискална рамка“. Германският документ също предлага допълнителни начини за ограничаване на растежа на публичните разходи сред страните с висок дълг.
В опит да отговори на призивите за защита на разходите за ключови зелени и цифрови приоритети, германският документ предлага промени, за да се гарантира, че разходите, свързани с програмите на ЕС, като Плана за възстановяване след COVID-19, са благоприятно третирани. Въпреки това вероятно ще срещне съпротива от страните членки с огромни държавни задължения, търсещи индивидуални планове за намаляване на дълга и така оставят много възможности за публични инвестиции.

Дебатът за формата на Пакта за стабилност и растеж на ЕС, предназначен да наложи фискална дисциплина на държавите членки, постепенно се възобновява, след като беше спрян по време на COVID пандемията. Миналия месец министрите на финансите се съгласиха, че новото законодателство трябва да се прокара тази година, тъй като се стремят да уредят подобрена рамка, преди правилата за отношението дълг към БВП да влязат отново в сила през 2024 г.
ЕС се стреми да опрости списъка с фискални правила, който от години страда от неравномерно прилагане, като същевременно не успява да стимулира адекватно ключовите публични инвестиции, отбелязва финансово издание.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Изтеглихме нов дълг за 1,5 милиарда евро на изгодна цена
Предстои ли нова дългова криза в еврозоната?
България сред едва трите държави в ЕС, които изпълняват критерия за дефицит