Държавен сайт ще ни информира колко са високи цените на храните. На адрес www.foodprice.bg ще бъдат показвани цените на вносител, цените на едро, цените на дребно, но няма да бъдат включвани промоциите. Те ще могат да се сравняват и с цените в 7 европейски държави.
Ще има и секция за контролна дейност, където ще могат да се открият резултатите от проверките. Също така чрез сайта потребителите ще могат да подават оплаквания и сигнали към компетентните институции.
Министърът на икономиката Никола Стоянов и министърът на земеделието Явор Гечев представиха сайта в Министерския. съвет. Заедно с поддръжката за година той струва 30 хиляди лева.
„Надяваме се това да е една инициатива, която да бъде продължена от следващото редовно правителство“, коментира министърът на икономиката Никола Стоянов.

„Диалогът с търговските вериги не е спирал. Има предварително заявен интерес от тяхна страна и те да ни партнират в попълването на данните на този сайт. Вече са готови указания как търговец на дребно, който има желание, може да участва и да качва собствените си цени на сайта“, добави още той.
КЗК погна големите търговски вериги заради цените
Над 1.5 милиона лева са глобите към търговците, коментира още министърът. Стана ясно, че при глобените търговци е установено съмнение за нелоялни търговски практики. Министърът заяви, че ще очаква сигнали от потребители, тъй като по думите му те са „най-големият съюзник“ на държавата.
„Свиках Междуведомствена работна група, която да работи в две основни направления. Едното е закон за надценките на хранителните стоки. Това ще е един закон с ограничено действие във времето и втората основна насока ще бъде преглед на законодателството в ЕС по отношение на търговията с храни“, заяви министърът на икономиката. Той уточни, че крайната цел е да се върви към изработване на Закон за търговията с храни.
„Държавата ще дотира 80% от цената на поливната вода като мярка срещу скъпите храни“, добави министърът на земеделието Явор Гечев. „Това ще е глътка въздух за земеделските производители, но и за потребителите, затова свързваме двете теми“, добави министърът на земеделието.
„Министерството на земеделието направи спешно социологическо проучване, което ще бъде представено идните дни. Опитали сме се да измерим извадка общественото мнение по отношение на мнението за цените, мнението за мерките, които прилагаме и съответно как разбират българските граждани целия процес и проблемите по отношение на него“, каза още Гечев.
 
 
 
 
 
 
 
 

Европейската комисия одобри българска схема за около 109 млн. евро (213 млн. лв.), според държавната рамка, в подкрепа на фермерите заради войната в Украйна.
Помощта ще бъде осъществена чрез пряко изплащане на безвъзмездни средства.
Тя е достъпна за микро, малки и средни предприятия, заети основно в производството на някои земеделски продукти като плодове, зеленчуци, ориз, култивирани гъби и отглеждане на добитък.

Целта е фермерите, които могат да се възползват, да бъдат компенсирани частично заради повишените цени на енергията и финансовата криза.
Помощта не може да надвишава 250 000 евро на бенефициент, като трябва да бъде отпусната най-късно до края на годината.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕК предлага еднократна помощ за фермери и малки и средни предприятия
Милиарди евро помощ за засегнати от санкциите срещу Русия фирми одобри ЕК

Цената на акциите на германската банка Deutsche Bank днес продължават низходящия си ход за трети пореден ден. Вчера суаповете за кредитно неизпълнение на еврото – главният дълг на Deutsche Bank, скочиха до най-високото си ниво от въвеждането им през 2019 г. Това подхрани опасенията за цялостната стабилност на европейските банки, съобщи Reuters.
Акциите на кредитора се сриват с 14,42% до 7,99 евро към 14:45 ч. българско време.
Книжата на други банки с висока експозиция към корпоративно кредитиране също поевтиняват, като тези на Commerzbank са надолу с 7,75% до 8,66 евро, а на френската Societe Generale – 6,44% до 19,83 евро. Ще споделят ли най-големите европейски банки съдбата на Credit Suisse?
Крахът на Silicon Valley Bank и спасяването на швейцарската Credit Suisse през уикенда стреснаха инвеститорите и предизвикаха въпроси за по-широката стабилност на финансовата индустрия в момент на повишаващи се лихвени проценти и висока инфлация.

„Ситуацията няма да бъде решена от успокояващи думи, а ще бъде смекчена само от конкретни факти и цифри. Затова се изисква търпение и предстоящите данни за тримесечието от банките ще бъдат строго проверени“, коментира Андреас Липков, стратег в Comdirect Bank.
Отделно от това подчинените облигации от втори ред на Deutsche Bank скочиха към номиналната стойност в петък, след като кредиторът неочаквано обяви решението си да изкупи облигациите по-рано.
Цената на облигациите с падеж през 2028 г. се сринаха до 90 цента след поглъщането на Credit Suisse. Въпреки че цените се възстановиха през последните дни, те още са на ниво от около 94 цента, което предполага голяма вероятност Deutsche Bank да пропусне своята кол опция.
Натискът върху европейските банки се случва, след като регулаторите и бизнес мениджъри се опитаха да успокоят трейдърите за здравето на индустрията. По думите на Фабрицио Кампели, член на Управителния съвет на Deutsche Bank подпомогнатото от правителството придобиване на Credit Suisse от UBS „не е индикация“ за състоянието на европейските банки. Той също заяви, че депозитите на дребно на германския кредитор са „много диверсифицирани“ и следователно нямат онзи вид риск от концентрация, който продължава да съществува в Silicon Valley Bank.
„По-голямата опасност са икономическите перспективи и как икономиката и финансовата система ще се справят с рецесията. Тогава е по-вероятно да има обезценка на активите. Но, разбира се, първото може лесно да предизвика второто, така че ситуацията е крехка“, заяви Джеймс Ати, инвестиционен директор в Abrdn.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Какво се случи с рейтинга на UBS след покупката на Credit Suisse?
Moody’s преразглежда кредитния рейтинг на шест американски банки, понижи оценката на Signature Bank до ниво джънк

Credit Suisse и UBS – разследвани от САЩ за подпомагане на руски олигарси

Редкоземните метали са група от 17 елемента, които заедно с други критични суровини се използват в производството на широка гама от високотехнологични продукти: от смартфони, компютри, вятърни турбини през катализатори на автомобили, батерии за електромобили до отбранително оборудване, сателити, лазери, оптични влакна и авиационни двигатели.
Те се наричат „редкоземни елементи“ и противно на това, което подсказва името им, са изобилни на планетата. Тяхната рядкост се дължи главно на трудността на извличането и обработката им, тъй като не се срещат в достатъчно високи концентрации, за да бъдат икономически експлоатирани.
Сигурното снабдяване с такива критични суровини се превръща във все по-важен геополитически въпрос, тъй като ЕС търси начини да намали зависимостта си от Китай в тази област. ЕС вдига добива на стратегическите суровини над 3 пъти
Гърция, заедно с Гренландия, Швеция, Финландия и Норвегия, със своите значителни находища на редкоземни метали, са сред страните в състояние да предложат част от решението, пише Еkathimerini.

Геологията на Гърция, според д-р Константинос Ласкаридис, ръководител на дирекцията по минерални ресурси и минно дело към Гръцкия орган за геоложки и минерални изследвания (EAGME), представлява киселинни магмени скали, подобни на тези от Северна Европа, домакин на добре познатата Norra Kärr находища в Швеция (главно пералкален нефелин сиенит и екзотични минерали), Kvanefjeld (минерално находище, което се смята за 2-ото по големина находище на редкоземни оксиди в света и 6-oто по големина находище на уран) в Гренландия и Fen в Норвегия и Финландия, за които се смята, че могат да задоволят нуждите на Европа само през следващите десетилетия.
Реките Струма, Места и Марица крият богатства
От изследванията проведени от IGME (сега EAGME) в сътрудничество с ELKETHE има сериозни индикации за наличието на редкоземни елементи главно в Северна Гърция.
Редкоземни елементи, и то с високо съдържание, се откриват в крайбрежната и подводна среда между Халкидики и Александруполис, главно в устията на реките Стримонас (Струма), Нестос (Места) и Еврос (Марица), пише Money Review. Резултатите от седиментологичните изследвания и анализите на проби, извършени в тези райони, са доста обнадеждаващи, със средно съдържание на редкоземни елементи от 1.17%, но за съжаление със значително съдържание на торий (радиоактивен елемент). „Наличието на радиоактивни елементи и тежки метали в редкоземните метали е основната причина в Европа, въпреки че има открити залежи, да не са експлоатирани досега“, подчертава д-р Ласкаридис.

Според Ласкаридис от залежите на редкоземни минерали, изследвани в Гърция само черните пясъци от района на Лутра Елефтерон – Неа Перамос са от икономически интерес. Но заради местоположението си (в район с интензивен туристически трафик) всеки опит за развитие ще създаде проблеми.
„Необходими са по-нататъшни всеобхватни ореологични изследвания с геофизични и химични анализи и някои сондажи, за да се види дали индикациите са потвърдени“, посочва специалистът. Според него „ще минат най-малко 10 години от момента, в който започне пълна изследователска програма до експлоатацията на находището, период, който може да бъде намален само с 2 до 3 години с новите разпоредби, насърчавани от ЕС. 
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Норвегия откри голямо находище на редкоземни метали на неочаквано място (СНИМКИ и ВИДЕО)
Зад полярния кръг: Откриха най-голямото находище на редкоземни елементи в Европа

Близо 2,3 млрд. лв. ще инвестира Министерството на иновациите и растежа (МИР) в развитието на българския бизнес до края на годината. Това съобщи заместник-директорът на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ към МИР Калин Маринов на българо-турски форум в Бургас, цитиран от пресслужбата на ведомството.
Средствата са част от пакета за подкрепа на компаниите по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), и програмите „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ и „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“. Те ще бъдат отпускани като безвъзмездна помощ, финансови инструменти и комбинация от двата вида финансиране.

От МИР напомнят, че кандидатстването по третата процедура от НПВУ за изграждане на собствени системи от възобновяеми енергийни източници в комбинация с батерии за съхранение на произведената енергия с бюджет от 200 млн. лв. продължава още близо два месеца. От нея могат да се възползват микро, малки и средни предприятия, както и дружества с до три хиляди служители от почти всички икономически сектори.
В следващите седмици предстои отваряне и на останалите две мерки по НПВУ – за насърчаване на прехода към кръгова икономика и за подкрепа на компании с „Печат за високи постижения“ от Европейската комисия. По първата мярка микро, малки, средни и големи фирми от преработващата промишленост ще могат да кандидатстват за общо 180 млн. лв. за ново оборудване. Със 118,5 млн. лв. по втората процедура ще бъде подпомогнато реализирането на 15 иновативни проекти за авангардни технологии – биоразградими продукти, различни софтуерни решения за сигурен родителски контрол, разпознаване на изображения, ускоряване развитието на лекарства, както и персонализирана и интелигентна грижа за хора с увреждания.
Ето с колко нараснаха разходите на работодателите само за година
Според Маринов до края на годината по програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ ще бъдат отворени процедури за безвъзмездна помощ и финансови инструменти за повече от 1,3 млрд. лв. Първите две мерки ще бъдат насочени към развитието на развойна дейност и внедряване на иновации. За тях е предвиден бюджет от 420 млн. лв. В края на годината ще бъде отворена мярка за 117,5 млн. лв. за подобряване на производствения капацитет на семейните предприятия и фирмите от творческите индустрии и занаятите.
„Вече имаме и подписано споразумение с „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ за 1,2 млрд. лв. Разработването на част от предвидените инструменти вече започна с пазарни консултациите и скоро се очаква подборът на финансови посредници, които ще инвестират средствата в предприятията. Предвидени са за изпълнение както дългови, така и дялови финансови инструменти. С тях компаниите ще развиват конкурентоспособността си, капацитета си за научни изследвания и внедряване на модерни производствени решения, ще създават нови работни места, както и цифрови технологии за улесняване на живота на гражданите“, допълни той.
Маринов представи и възможностите по новата за България Програма за научни изследвания, иновации и дигитализация. През тази година наличните средства по нея ще бъдат 461,82 млн. лв., които ще бъдат разпределени за изграждане на национална мрежа от 12 цифрови и иновационни хъбове, за развитие на Центровете за върхови постижения и Центровете за компетентност в страната, както и във ваучерна схема за партньорство между бизнеса и научните организации.