Временна помощ на „Български пощи“ ще окаже държавата чрез увеличение на капитала с 50 млн. лв. чрез план за оздравяване и дигитализация на държавното дружество. Това обяви вицепремиерът и министър на транспорта Христо Алексиев след заседанието на Министерския съвет.
Увеличението на капитала е пратено за нотификация в Брюксел, за да не се счете за нерегламентирана помощ.
„На второ място работим по план за преструктуриране задълженията на „Български пощи“ заедно с Българската банка за развитие. Идеята е всички тези задължения да бъдат преструктурирани тъй като към момента затова, че не са преструктурирани, „Български пощи“ губят в годишен размер около 6-7 млн. лв. от лихви“, обясни Христо Алексиев.

15% дял от пазара на услугите е заложената цел за пощите. Мерките са, за да се усвоят правилно и средствата, предвидени по Плана за възстановяване.
Покрай протестите на пощенски служители преди месец заради ниското заплащане стана ясно, че дружеството е натрупало 72 млн. лева просрочени задължения. „Български пощи“ претърпя и сериозна хакерска атака миналата година, която повлия на голяма част от дейностите на дружеството. Това още повече е засилило стопяването на пазарния му дял в куриерските услуги спрямо частните оператори. Един милион лева глоба за „Български пощи“ заради хакерската атака
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
С колко вдигат заплатите и ваучерите за храна в „Български пощи“?
Вдигат заплатите и ваучерите за храна в „Български пощи“
Върнаха „Български пощи“ на Министерството на транспорта

Швейцарската банка UBS Group обяви, че ще изкупи обратно свой дълг за 2,75 млрд. евро, който емитирала преди по-малко от седмица, предаде Reuters. Така банката се опитва да повиши доверието сред инвеститорите, след като през уикенда стана ясно, че ще погълне своя затруднен конкурент Credit Suisse за 3 млрд. долара. UBS завърши сделката за Credit Suisse
Въпросните първостепенни необезпечени облигации, емитирани на 17 март, включват облигации за 1,5 млрд. евро с фиксиран лихвен процент от 4,625% и падеж през март 2028 г. и облигации за 1,25 млрд. евро с фиксиран лихвен процент от 4,750% и падеж през март 2032 г., посочват от UBS в изявление.
Решението е „разумно действие, за да се даде възможност на инвеститорите да продадат обратно облигациите, ако те, знаейки това, изберат да не инвестират“, заяви за Bloomberg Андрю Уонг, кредитен анализатор в Oversea-Chinese Banking.

След подкрепеното от правителството спасяване на Credit Suisse стойността на акциите и облигациите на UBS се променя динамично. Те ѝ поевтиняха с цели 17% след отварянето на пазарите в понеделник, а на следващия ден затвориха сесията с ръст от 35% от тези дъна.
Доходността по нейните допълнителни доларови облигации със 7% лихва скочи до рекордните 29,8% в един момент във вторник спрямо под 10% преди седмица, според данни на Refinitiv. Доходността на тези облигации последно беше 18,7%.
Част от спасителния план за Credit Suisse предвижда компанията да сведе до нула стойността на своите облигации AT1 за 16 млрд. долара, т.е. тези облигационери няма да получат нищо, докато притежателите на акции поне получиха стойността, заложена в офертата за придобиване.
Към 14:00 часа българско време акциите на UBS се търгуват с понижение от 2,5% до 18,94 швейцарски франка за брой, след като поскъпнаха с 3,6% по време на ранната търговия.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Какво се случи с рейтинга на UBS след покупката на Credit Suisse?
Реакциите на световните икономически фактори за поглъщането на Credit Suisse от UBS
Европейските борси стартираха в червено след спасяването на Credit Suisse

С 16.1% нарастват общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица през четвъртото тримесечие на 2022 г. спрямо четвъртото тримесечие на 2021 година (по предварителни данни). В индустрията увеличението е с 21.3%, в услугите – със 17.8%, и в строителството – с 11.0%. Това съобщиха от пресцентъра на Националния статистически институт (НСИ).
Парите за командировъчни: Ще бъдат ли увеличени 15 години по-късно?
По икономически дейности най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ – с 33.3%, „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 32.9%, и „Култура, спорт и развлечения“ – с 25.2%.

През четвъртото тримесечие на 2022 г. спрямо четвъртото тримесечие на 2021 г. разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 16.5%, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) – с 13.8%.
По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от 34.3% за „Хотелиерство и ресторантьорство“ до 1.0% за „Хуманно здравеопазване и социална работа“.

Европейската централна банка трябва да бъде „упорита“ и да продължи да увеличава лихвените проценти, което оскъпява кредитите, за да се справи с инфлацията. Това призовава управителят на германската централна банка Bundesbank Йоахим Нагел в коментар за Financial Times, предаде Reuters.
Изявлението на Нагел идва, след като миналата седмица ЕЦБ повиши с 50 б. п. (0,5 пр. п.) трите си основни лихвени процента, като продължава усилията си за облекчаване на инфлацията на фона на призивите на инвеститори да се въздържат от политиката на оскъпяване на кредитите, докато не намалеят сътресенията в банковия сектор. ЕЦБ вдигна лихвите по план въпреки банковите сътресения
„Нашата борба срещу инфлацията не е приключила“, посочва Нагел, като по думите му „със сигурност се усеща, че ценовият натиск е силен и обхваща цялата икономика“.
„Все още има какво да се желае (за повишаването на лихвите – бел. ред.), но се приближаваме към рестриктивна територия (лихвеното повишение започва да ограничава икономическия растеж – бел. ред.)“, подчертава управителят на Bundesbank. Нагел добавя, че след като ЕЦБ спре да повишава лихвите, ще трябва да устои на призивите за тяхното намаляване. Според него е възможно европейските банки да станат по-предпазливи при отпускането на кредити предвид сътресенията в банковия сектор.

Освен това президентът на ЕЦБ Кристин Лагард подчерта, че повишените лихвени проценти едва сега започват да оказват ефект върху икономиката, но той може да се окаже по-сериозен заради банковия хаос.
„Ако, например, банките започнат да прилагат по-голям „клин“, т.е. на всяко ниво на основния лихвен процент те изискват по-висока компенсация за поетия риск, когато отпускат заеми, тогава ефектите допълнително ще се усилят“, заяви Лагард.
Тя потвърди решимостта на ЕЦБ да свали инфлацията в еврозоната до желаните 2% спрямо регистрираните през февруари 8,5%. „За да бъде намален инфлационният натиск, нашата парична политика трябва да работи здраво в посока на ограничаване. Процесът е едва в началото си“, отбеляза Лагард. Минимален спад на годишната инфлация в еврозоната през февруари

ЕЦБ вдигна миналата седмица основните лихви с нови 25 б. п., но ясно показа, че може да забави следващото повишение заради сътресенията в банковата сфера от последните седмици.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
След като ЕЦБ вдигна лихвите: Европейските борски пак тръгнаха надолу