Евродепутатите Денис Радтке от ЕНП и Ахнес Йонхериус от Прогресивния алианс на социалистите и демократите са на мнение, че приетото от последното НС увеличение на минималната работна заплата у нас не е достатъчно, за да изпълни изискванията по европейската директива, която трябва да се постигне 80% колективно договаряне. Двамата са съдокладчици по приетата през октомври директива за минимална работна заплата в ЕС. Ще бъде ли отменена новата минимална работна заплата?
Не можем да кажем от Брюксел колко висока да е минималната работна заплата в България. Искаме от всяка държава членка да оцени дали МРЗ е адекватна – или да е 60% от брутната медианна заплата, или 50% от брутната средна заплата, това заяви Йонхериус, пише Actualno.com. 
Според приетото решение на парламента от 1 февруари МРЗ за България ще бъде в размер на 50% от средната брутна заплата за период от 12 месеца, включващ последните две тримесечия на предходната и първите две на текущата година. Новият метод на изчисление ще влезе в сила от 2024 г. Бизнесът оспорва новата минимална заплата пред Брюксел
„Това е само една стъпка, пълното прилагане предполага изготвяне на план за действие какви мерки да бъдат предприети, така че да се постигне целта от 80%. Това е по-голямата част от изпълнението на директивата. Иначе, това е само една и може би най-малката стъпка, която трябва да се предприеме“, коментира решението Радтке. 

На ниво ЕС беше прието МРЗ в блока да бъде адекватна, за да осигури достоен стандарт на живот. „Работниците, техните представители и членовете на синдикатите трябва да разполагат с право на обезщетение в случай на нарушаване на правилата“, гласи документът. Според него трябва да има зачитане на правомощията на националните органи и социалните партньори за определяне на заплатите, както и колективното договаряне да бъде засилено в страните, където то обхваща по-малко от 80% от работниците.
Изразена в евро, месечната МРЗ варира в широки граници в ЕС – от 332 евро в България до 2256 евро в Люксембург, според данни на Eurostat от първата половина на 2022 г.
Според Радтке няма директна връзка между МРЗ и средната работна заплата, за да се каже, че това ще осигури нормален стандарт на живот. „Тези 50% на МРЗ от СРЗ, както е в България, са нещо, което препоръчвам. СРЗ в България също е нещо, което имахме предвид при изготвянето на директивата. Трябва да има и други политически стъпки“, заяви той.
Йонхериус пък добави, че ако има ниска СРЗ и към нея се обвърже МРЗ, тя също ще е ниска. „Всеки човек трябва да може да си плаща наема, да си купи храна, но и да живее нормален живот – да си позволява дрехи, мобилни устройства и т.н.“, посочи тя, като даде пример с нейната страна – Нидерландия, където МРЗ е на доста ниско ниво спрямо средната заплата. По думите ѝ в България акцентът трябва да е върху повече колективни трудови договори, укрепване на правата на профсъюзите. „Ако искаме по-високи заплати, най-добрият път е повече хора да сключват колективни трудови споразумения и така да бъдат увеличени заплатите“, смята Йонхериус.

Ахнес Йонхериус каза, че работещите ще са печелившите от директивата. „Това засяга работниците в цяла Европа, във всички сектори и отрасли. В основата на директивата е заявлението за постигане на достоен стандарт на живот, да се намали неравенството във възнагражденията. Заради цените на хранителните продукти и цените за горивата хората имат трудности да свързват двата края, така че трябва да подобрим живота им“, заяви тя. Разходите за живот скочиха драстично, обедняваме
Около 26 млн. души в Европа все още са в положение на бедност, въпреки че работят. „За да достигнем прага за достоен начин на живот, трябва да се отчита и покупателната способност в държавите членки. Хората да могат да си купуват облекло, хранителни продукти, да се грижат за себе си и семейството си. Чрез директивата слагаме една идея за кошница от стоки и услуги, които можете да си позволите“, допълни Йонхериус.

От своя страна служебният вицепремиер и министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров посочи, че са били против начина, по който беше реализирана законодателна инициатива за промяна на механизма за минималната работна заплата от предишното Народно събрание. Минималната заплата се вдига сериозно, но от догодина
Основната причина е, че минималната заплата трябва да се определя на 1 септември с акт на МС за следващата година. Според нормативната уредба обаче съгласувателните процедури със социалните партньори трябва да са поне месец. Това означава, че проектът за минималната заплата трябва да е готов най-късно на 1 август. Най-ранният срок обаче, в който НСИ може да изчисли заложените параметри, по които ще се определя минималната заплата е 12 август. „Това създава затруднения при прилагането. Ние ще се опитаме да приложим този текст, дотолкова и както е възможно“, добави Лазаров и припомни, че са обяснявали, че евродирективата трябва да се транспонира в законодателството до 2 години, след приемането ѝ през октомври 2022 г. До 2 години минималната заплата става 50% от средната

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Минималната заплата се вдига до 50% от средната. Колко е това?

Депутатите приеха голямо вдигане на минималната заплата
Бизнесът: Вдигане на минималната заплата ще повиши безработицата
Работодателите искат замразяване на минималната заплата

Оценявана на 33,1% от официалния БВП, сивата икономика в България е най-голямата в Европа гласи проучване, проведено от Департамента за икономически и научни политики и политики за качество на живот. Проучването е по искане на комисия от Европейския парламент. Докладът, цитиран от Cursdeguvernare.ro, е подписан от професор Фридрих Шнайдер, един от най-значимите изследователи на това явление.
След България застават Хърватия (29,7%) и Румъния (19%), доста над останалите страни, чиито сиви икономики се равняват на под 23% от техния БВП.
Според анализа, ако след икономическата криза от 2008-2009 г. делът на неформалната икономика в европейските страни постоянно намаляваше, то през последните 3 години, в контекста на пандемията и войната в Украйна, той значително се е увеличил.

Според най-новите изследвания нивото на сивата икономика в България е намаляло от 2003 г., когато е било 35,9%, до 29,6% през 2017 г., гласи доклада, но през 2018 г. започва да нараства отново и достига 32,4% през 2021 г. и 33,1% през 2022 г.
Ако в Германия, Австрия и Дания данъчната тежест (пряка и непряка) е главната причина за сивата икономика, то в Румъния, Италия и Гърция факторите са високото ниво на независим труд, безработицата и отношението към данъците и към косвените данъци.
„От първостепенно значение е да се разбере, че създаването на допълнителна стойност за официалната икономика може да се постигне преди всичко чрез официализиране на сивата икономика. Борбата със сивата икономика е по-ефективна, когато незаконните дейности се преместват от неофициалния в официалния сектор на икономиката, а не когато се премахват“, уточнават авторите на изследването.
Липсата на доверие в държавните служители, лошото качество на законодателството за бизнеса, данъчната политика, както и държавната подкрепа за предприемачите, заедно с относително високите социални вноски, корупцията, политическата нестабилност, сравнително високото данъчно облагане и несигурността в регулаторните политики – допринася за растежа на сивата икономика.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
България е като Африка по сива икономика
Сивият сектор у нас се свива, но остава над средния за ЕС, сочи проучване на АИКБ

Нарушенията при търговия с емисии са продължили години. То е било възможно, защото на национално ниво не е имало сезиране, което да установи конфликт на интереси. Това заяви Костанца Рангелова, енергиен експерт в Центъра за изследване на демокрацията в ефира на БНТ. Според нея до тук се е стигнало заради липсата на политическа воля.
„Верифицирането е много ключово, когато става дума за системата за търговия с емисии, защото то показва, че дружеството, което трябва да купи емисиите си, е купило точния брой емисии. Когато става дума за цена от 100 долара или 100 евро на тон, това са милиони“, заяви Рангелова.
„Очаква се да излезе анализ „За Земята“ в публичното пространство, където на базата на достъпни данни се сметнаха емисиите. Още от 2017 г. в различни дружества, свързани с консултанта бизнесмен, се оказа, че има точно такъв тип нарушения, на много места има нарушения за контролното разрешително, на много места има подаване на по-малко количества емисии от фактически изработените“, допълни Симеон Горов от „Енергия и климат“ в сдружение „За Земята“.
По думите му, ако подадените данни са верни, котлите, които генерират енергия, би трябвало да работят на над 100% КПД – това означава вечен двигател.

На въпрос кой е прикривал всичко това, Рангелова отговори, че става въпрос за конфликт на интереси. „Фирмата, която верифицира емисиите, трябва да е независима, а в този случай не е било така. Това, че независимостта на органа, който верифицира емисиите не е била гарантирана, позволява по легален начин да се случва измама“, обясни тя.
По думите на Рангелова става дума за огромни суми. „Дори и да погледнем само една централа, например „Бобов дол“ е докладвал разходи за купуване на квоти за емисии от над 68 млн. лв. Ако приемем, че измамата включва 2-3 до 5%, това са 3-4 млн. лева само от една централа за една година“, заяви тя.
Попитани как са се разпределяли тези пари тя каза, че средствата от продажбата на тези емисии се използват за мерки за енергийна ефективност, за развиване на възобновяеми източници, за подобрение и модернизация, за да може в бъдеще да се намаляват тези емисии. „Проблемът е, че голяма част от средствата се използват за субсидиране отново на въглищни централи“.
Припомняме, че в понеделник, 27 февруари ДАНС и ГДБОП влязоха в офисите на редица енергийни и топлофикационни дружества в 11 града у нас. Акцията е под надзора на Европейската прокуратура, която официално заговори за търговията с парникови газове. Компанията, която трябва да отчита вредните газове от въглищните централи, умишлено е занижавала стойностите, което е довело до щети за милиони у нас и на европейско ниво. ДАНС и ГДБОП с мащабни спецакции: Проверяват десетки ТЕЦ-ове
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Чака ни режим на тока през зимата, ако затворим въглищните централи
Рекордно производство от 3,3 милиона MWh електроенергия отчете ТЕЦ AES Гълъбово през 2021 г.