Официално общинските съветници одобриха връщането на картата за една градска линия за наземен транспорт и метро за всички пътници по редовна и преференциална тарифа, предаде БГНЕС. Обрат: Връщат картата за една линия в София
Единодушно с 51 гласа „за“ общинските съветници приеха доклад за връщане на картата за една линия за наземен транспорт и метро. Решението влиза в сила на 15 март 2023 г. За автобус, тролей и трамвай цената на картата отново ще струва 23 лв., а ако не е персонална – 28 лв. За метрото е по-скъпа – 35 лв. за персонална и 42 лв., ако не е. Ще се върне и картата за една линия на учениците, като цената ѝ е 9 лв. Влизат в сила новите цени за градски транспорт в София
Освен това общинските съветници приеха отпадане на глобата, ако пътниците не валидират картите и билетите си по време на пътуване, но не отпада задължението на пътниците да се валидират. Предложението беше на председателя на Столичния общински съвет Георги Георгиев, съветник от квотата на ГЕРБ.

Припомняме, че месечната карта за една линия отпадна с влизането на новата тарифна политика от 1 януари 2023 г. Това обаче предизвика масово недоволство сред жителите на столицата, за които този тип карта е най-удобен. Отново председателят на общинския съвет Георги Георгиев предложи картата да бъде върната.
Преди време изпълнителният директор на Център за градска мобилност Димитър Дилчев обясни , че преди да бъде премахната картата за една линия се е ползвала средно (за наземен транспорт, ученици и студенти) от около 35 000 души на месец, или малко над 3% от всички пътувания на територията на Столичната община.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Остава глобата за валидация в градския транспорт в София
Готвят намаление на картите за градски транспорт заради високите цени

От 1 януари: Как се променя пътуването в градския транспорт в София?
Къде в Европа градският транспорт е по-евтин от този в София?

България е сред страните с най-висока месечна инфлация в Европейския съюз през януари, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат.
Месечната инфлация у нас, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), приложим в ЕС, възлиза на 1% през януари. Това отрежда на страната ни пета позиция по-най-висока месечна инфлация. По-високо ниво се отчита само в Чехия (+6.6%), Словакия (+2.8%), Унгария (+2.4%) и Полша (+2%).
Месечната инфлация в България през януари е най-висока от половин година насам. За последно месечната инфлация бе по-висока през юни 2022 година, когато възлизаше на 1.2% (според ХИПЦ).
Годишната инфлация в България продължава да намалява и през януари
Общо 12 страни в ЕС отчитат дефлация през януари спрямо предходния месец декември, като държавата с най-висока дефлация на месечна база е Нидерландия – минус 1.9%.
Месечната инфлация в ЕС през януари е 0.2%, докато еврозоната отчита дефлация на месечна база от минус -0.2%. Еврозоната отчита инфлация на месечна база за трети пореден месец.
Годишната инфлация в ЕС през януари се понижава до 10%, спрямо 10.4% през декември 2022 година. Конкретно за еврозоната годишната инфлация възлиза на 8.6% през първия месец на тази година спрямо 9.2%, отчетена през предходния месец. Годишната инфлация в ЕС и конкретно в еврозоната се понижава за трети пореден месец.
Годишната инфлация в България (според ХИПЦ) възлиза на 14.1% през януари, като намалява спрямо нивото от декември миналата година, когато увеличението в потребителските цени достигаше 14.3%.
България се нарежда на осма позиция по-най-висока годишна инфлация в ЕС. Лидери в това отношение са Унгария (+26.2%), Латвия (+21.4%) и Чехия (+19.1%). Пред страната ни се нареждат още Естония (+18.6%), Литва (+18.5%), Полша (+15.9%) и Словакия (+15.1%).

Спрямо декември 2022 година годишната инфлация се понижава в 18 страни от ЕС и нараства в девет. Най-ниска годишна инфлация се отчита в Люксембург (+5.8%).
Ниската инфлация и коя е единствената страна в света, отчела дефлация през 2022 година?
Годишната инфлация в България, според националния измерител (индекс на потребитеските цени), възлиза на 16.4% през януари, а месечната – на 1.1%, сочат данните на Националния статистически институт.

Компанията майка на Facebook Meta е изправена пред потенциална данъчна сметка за около 870 млн. евро (925 млн. долара) в Италия, след като прокуратурата започна разследване в компанията. Това обявиха два запознати източника, цитирани от Reuters.
Магистратите в Милано започнаха разследването по молба на Европейската прокуратура (EPPO), която поиска от италианската финансова полиция и агенцията за приходите да проверят дали има случай, в който регистрация на потребител да е била обложена с данък. Плащаме за верификация във Facebook и Instagram
„Категорично не сме съгласни с идеята, че предоставянето на достъп на потребители до онлайн платформи трябва да бъде обложено с ДДС“, заяви говорител на Meta в изявление до Reuters по електронната поща. По думите му компанията приема сериозно данъчните си задължения, плаща всички данъци в страните, в които работи, и ще си сътрудничи изцяло с властите. 

Европейската прокуратура, базирана в Люксембург, съобщи, че не коментира текущи разследвания и не потвърди публично върху какви случаи работи.
Информацията за административната данъчна проверка в Meta беше публикувана първоначално от италианския вестник Il Fatto Quotidiano.
Двата източника заявиха, че според прокурорите безплатният достъп до платформите на Meta е в замяна на достъпа до данните на потребителя и трябва да се класифицира като обмяна на услуги, следователно подлежи и на облагане с ДДС върху продажбите.
Италианската данъчна полиция и агенцията за приходите са изчислили модел, според който Meta е трябвало да плати около 220 млн. евро данък върху продажбите за 2021 г., твърдят източниците.
За изминалия период до 2015 г. изчислената сума e 870 млн. евро.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Турция наложи на Meta глоба за десетки милиони
Meta и Apple отпаднаха от топ 100 на най-добрите места за работа
Компанията-майка на Facebook с най-големите съкращения в историята си

Изпълнителният директор на Международната агенция по енергетика Фатих Бирол предупреди, че енергийната война между Европа и Русия още не е приключила въпреки големия спад в цените на газа и призова правителствата да останат фокусирани върху запазването и увеличаването на доставките.
Фатих Бирол за Financial Times, че докато ЕС до голяма степен е избегнал пълномащабна енергийна криза след като Русия използва газовите доставки като оръжие, следващата зима може да се окаже по-голямо предизвикателство, ако има по-студено време на Стария континент.
„Русия изигра енергийната карта и не спечели, но би било твърде силно да се каже, че Европа вече е спечелила енергийната битка“, заяви Бирол пред изданието.
„Мисля, че Европа свърши добра работа, като нейната стратегия постигна голям успех. Но прекаленото самочувствие за следващата зима е рисковано и е време да продължим и да увеличим усилията за 2023 г.“, отбеляза ръководителят на МАЕ. Как Европа се подготвя за следващата зима без руски газ?

Цените на природния газ в Европа спаднаха с цели 85%, след като в края на август 2022 г. надхвърлиха рекордните 340 евро/MWh, тъй като усилията за осигуряване на алтернативни източници, запазването на съществуващите доставки и по-топлото време оставиха достатъчно газ в хранилищата с наближаването на края на зимата. Зимата на нашето недоволство: Какво ще стане със запасите на газ догодина?
Това накара някои фигури от индустрията да заявят, че Москва вече е загубила енергийната война, която отприщи, за да се опита да отслаби подкрепата на Запада за Украйна, с наближаването на годишнината от началото на войната на 24 февруари.
По думите на Бирол докато Европа е „преместила планини“, за да гарантира, че може да замени руската енергия и е намалила приходите на Москва с петролни санкции, не може да си позволи да загуби фокус върху опазването или развитието на възобновяеми енергийни източници.
„Някои от постиженията в областта на чистата енергия и намаляването на приходите на Русия са добри, но това не е постоянно решение. Получихме помощта на мекото време. Спечелихме малко време, което е жизненоважно, но има още много работа“, заяви изпълнителният директор на МАЕ.

Бирол предупреди, че Русия може да намали останалите 20% от предвоенните си газови доставки, които още изпраща в Европа чрез тръбопроводи през Украйна и Турция, докато конкуренцията за доставките на втечнен природен газ по море вероятно ще се увеличи, тъй като икономиката на Китай продължава да се отваря след премахването на строгите COVID ограничения.
Това би затруднило презареждането на европейските газови хранилища през летните месеци и би тествало способността на континента да избегне недостиг на природен газ, ако следващата зима се окаже много студена.
„Въпреки че някои европейски държави увеличават използването на силно замърсяващи въглища за производство на електроенергия – за да пестят газ за отопление и промишленост – емисиите в ЕС са спаднали с 2,5% през 2022 г. заради по-ниското потребление на газ и топлото начало на зимата“, отбеляза ръководителят на МАЕ. Европа е заплашена от остър недостиг на газ догодина. Какво може да се направи?
Бирол настоява за по-дългосрочна трансформация, която освен че добавя възобновяеми енергийни източници, гарантира, че значителна част от вятърните турбини или батериите се произвеждат в Европа. Той се срещна два пъти с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, настоявайки, че ЕС трябва да гарантира, че никога повече няма да стане твърде зависим от никоя страна за нейните енергийни или вериги на доставки.

„Ние навлизаме в нова индустриална ера на производство на технологии за чиста енергия. Двете водещи сили в производството на чиста енергия са Китай и САЩ – разчитането на една-единствена страна винаги е лоша идея. Така че, ако искаме диверсификация, Европа е добър кандидат.“, заяви той. Европа ще преживее идващата зима. Проблемите ще дойдат след това
Бирол също отбеляза, че въпреки силния спад, европейските цени на газа все още са два до три пъти по-високи, отколкото преди свиването на руските доставки, поставяйки европейската индустрия в неизгодно положение. „Европейската икономика още е на крака – не видя сериозна икономическа рецесия, макар че определено понесе голям удар“, посочи той. 
„Но цените на газа в Европа са все още 7 пъти по-високи от тези в САЩ, докато цените на електроенергията са 3 пъти по-високи от тези в Китай. Трайното решение за енергийната сигурност трябва да се базира на чиста енергия“, добави Бирол.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Европа има прекалено много газ. Идва ли краят на проблемите?
Русия ще изгуби енергийната война със Запада
Европа внася рекордни количества втечнен газ от Русия
Ако Европа наистина спре да купува петрол и газ от Русия