2432 лева са нужни за издръжката на семейство с двама работещи родители и дете до 14 години през последните 3 месеца на 2022 година. Само за година сумата се е вдигнала с 366 лева, значително повече от ръста на доходите. Издръжката на един работещ, който живее самостоятелно, достига 1351 лв. Тя се е повишила със 17,7% на годишна база или 203 лева. Издръжката на семейство скочи драстично
Това показват данните на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ от наблюдението на потребителските цени и заплатата за издръжка в страната през последното тримесечие на 2022 година.
„Нужната месечна сума за издръжка на тричленно семейство е 2432 лв. Това е нетният доход на едно семейство, което означава, че брутните месечни приходи трябва да бъдат около 3000 лв., с която сума много малко българи могат да се похвалят“, обяснява главният икономист на КНСБ Любослав Костов. Заплата за издръжка: 2/3 от работещите не могат да покрият разходите си
„Изводът, който можем да направим е, че българинът обеднява. Всички ръстове (на заплатите), които бяха направени от частния и държавния сектор, не са достатъчни да покрият увеличението на цените на потребителската кошница, защото ако погледнем цената на яйцата, ще видим, че те са поскъпнали със 140%“, заявява той.
По думите на синдикалиста „политика по доходите няма, няма и изглед скоро да има“. „Минималната заплата нарасна два пъти по-малко от темпа на инфлация и като цяло за първа година загубихме своята покупателна способност. Трябва да видим как да достигнем нивата от преди 2 години, а не толкова да се сравняваме с другите страни“, посочва Любослав Костов.
Заплатата за издръжка, за която често говодят синдикатите, се определя на базата на това колко пари са ни необходими за храна, издръжка, свободно време и почивка. „Масовото потребление на българите засяга поскъпването на основните стоки, затова ние искаме минималната заплата да бъде равна на сегашната средна“, подчертава Костов. Не минимална заплата, а 1700 лв. заплата за издръжка искат синдикатите
С колко поскъпват храните?

От КНСБ отчитат, че ръстът при месото и месните продукти за тримесечието е с 5.8%, а на годишна база – с 27.1%. При мляното месо средното увеличение е с 12.4% за 3 месеца, а на годишна база с 29.6%. Поскъпването при пилешкото месо е съответно с 0.9% и с 45.7% на годишна база. При сухите колбаси покачването на цената е средно с 3.7% на тримесечна база и 24.2% на годишна.
Мляко и млечни продукти бележат ръст с 10.1% за тримесечието, а на годишна база с 43.6%. За година нарастването при сирената е с около 6-7 лв., а при кашкавала – с около 8 лв. Драстично поскъпване се наблюдава при групата на киселите и пресните млека – за тримесечие средно с 8.5%, а на годишна база с 39.4%. Цените на яйцата нарастват с 55% на годишна база, а на тримесечна с 18%. Увеличението е с 16 до 20 стотинки за едно яйце.
При хляба и зърнените култури покачването е с 3.7% на тримесечна база, но на годишна база ръстът остава висок – 24.7%. Оризът и брашното на тримесечна база поскъпват с 9.3% и 4.5%, а на годишна база надхвърлят 20%. Закуските на годишна база поскъпват в рамките на 20-50%.
Цените на нехранителните стоки и услуги се покачват с 12.9% на годишна база. Необходимият доход за тях е 824.74 лв. за едно работещо лице, което представлява 61% от общия доход.
75% от анкетираните хора изпитват затруднения да покриват ежедневните си разходи, за 67.3% от тях доходът на домакинството им е останал без промяна спрямо последните 12 месеца. Увеличение на доходите през третото тримесечие са посочили едва 27.9% от хората, съобщават от КНСБ.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Българите вземат 400 лв. по-малко от нужното за издръжка
Над 2500 лв. месечно са нужни на 4-членно семейство
Колко лева са нужни, за да се издържате в България?
Идва ново поскъпване на стоките
Синдикатите искат сериозно вдигане на минималната заплата и доходите

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган ще премести президентските и парламентарните избори на 14 май. Това обяви той в неделя вечерта на среща с млади избиратели в западния турски град Бурса, цитиран от Анадолската информационна агенция.
Още в сряда Ердоган беше посочил 14 май като дата за провеждане на изборите. Те ще бъдат сериозно изпитание за него, макар че е на власт от 20 години. Ердоган е избран за премиер през 2003 година, а от 2014 година е президент. Според социологическите проучвания преизбирането му изобщо не е сигурно.
Предсрочни избори може да се насрочат с 60% мнозинство в парламента или с указ на президента. В парламента управляващата ислямско-консервативна Партия на справедливостта и развитието на Ердоган, заедно с ултранационалистическата си партньорка MHP, към момента има само обикновено мнозинство. С изявлението си Ердоган показа, че иска сам да проведе предсрочните избори.

Това вероятно ще подхрани допълнително дебата за кандидатурата на президента за нов мандат. Според опозицията Ердоган, избран за президент за първи път през 2014 г. и за втори път през 2018 г., няма право да се кандидатира трети път съгласно Конституцията. Трета кандидатура е възможна само ако парламентът наложи предсрочни избори.
Правителството обаче смята, че няма пречка за кандидатурата на Ердоган, като посочи, че той е избран през 2018 г. по нова президентска система след изменение на Конституцията. Така предишният му мандат не се зачитал. Конституционните юристи също са разединени по въпроса.
Опрощаване на дългове
Междувременно Ердоган се планира да обяви най-скъпия си предизборен ход – план за облекчаване на дълговете на милиони хора. Предложението, представено от управляващата партия, предвижда правителството да заличи лихвените плащания, натрупани от потребителите до края на 2022 година. То може също да позволи широко преструктуриране на дългове, от студентски заеми и административни глоби до сметки за вода. Подробности вероятно ще бъдат обявени от Ердоган „до няколко дни“, заяви за Bloomberg Бюлент Туран, зам.-председател на партията в парламента. Ердоган обеща да спаси турците от убийствените цени

Анализаторите не са изненадани от решението, тъй като Ердоган иска да запази държавната щедрост за закъсалите турци, докато страната излиза от една от най-големите инфлационни кризи в света. Големите магазини в Турция свалят цените, за да угодят на властта
Турция вече увеличи минималната работна заплата с 55% и обеща ранно пенсиониране на над 2 милиона служители – решение, което вероятно ще струва на правителството около 13 млрд. долара. Освен това пенсиите и заплатите на държавните служители бяха увеличени с 30%, а през юли може да има и междинно увеличение. Турция вдига драстично минималната заплата във време на инфлация и недоимък
Макар Ердоган да остава най-популярният политик в Турция, партията му загуби подкрепа сред бедните, които бяха сред най-верните ѝ поддръжници. Всичко поскъпва: Цените в Турция растат, недоволството също

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Турция удари с жестоки глоби компании за храни, вдигали цените
Турците изнемогват: Цените са смазващи, лирата се срива
За първи път от 17 месеца: Турската инфлация се забави

Европейската икономика я очаква доста мрачна 2023 година, пише наблюдателят от авторитетното китайско издание „Жензимин жибао“ Ли Цзябао. Според него, заради твърдата си политическа линия ЕС е на прага на рецесия и тази година може да достигне пълен спад на основните показатели. „Не става въпрос за никакво възстановяване – за това първо трябва да се разреши конфликта в Украйна“, смята авторът. Европа е на прага на рецесия, възможно е САЩ да я избегнат
Според статията през 2023 година Европа ще продължи да се бори с „тежък икономически студ“. Цзябао визира енергийната криза, високата инфлация и свиването на промишленото производство. По думите му има и редица други фактори, които пречат на възстановяването на европейската икономика. Очаква се рецесия в Европа и още по-тежка криза в България
Според последните прогнози на ЕК за еврозоната ръстът на БВП през 2023 г. ще бъде само 0,3%, т.е. много под прогнозата от 2,3% в пролетния доклад за икономическите перспективи, пише изданието. При оценката на настоящата ситуация, много анализатори са доста по-песимистични, като прогнозират, че през 2023 г. икономиката на ЕС няма да има растеж, възможен е дори спад. Идва тежка година за България, светът върви към рецесия
По отношение на инфлацията, ЕК прогнозира, че темпът ѝ ще намалее през тази година, но ще остане висока – в ЕС може да достигне 7%, а в еврозоната – 6,1%. ЕЦБ смята, че инфлацията в еврозоната ще нарасне от 5,5% на 6,3% през 2023 г. ЕЦБ рязко вдигна лихвите, за да се бори с неудържимата инфлация
Според ръководителя на Департамента по европеистика в Китайския институт за международни изследвания, Цуй Хундзян, големите надежди на Европа за 2022 година не са се оправдали. По думите му държавите в ЕС са се надявали на бърз икономически растеж и укрепване на икономиката на региона след забавянето заради COVID-19, но вместо това са понесли „огромен удар“.

Към момента целите на ЕС са изместени, като геополитическата криза е във фокуса на вниманието, смята китайският експерт. Държавите се обръщат към подобряването на инвестициите в сектора за сигурност и разпределението на ресурсите. Според експерта така се е нарушил естественият процес на икономическо възстановяване в региона.
Освен това санкциите срещу Русия засегнаха сериозно и снабдяването с енергийни ресурси – основата на ръста на европейската икономика.
Недостигът на енергоресурси и безпрецедентния ръст на цените им през 2022 г. доведоха до висока инфлация, спад в стандарта на живот на населението, повишаване на себестойността на промишлената продукция и понижаване на конкурентоспособността на предприятията. Курсът на еврото тръгна надолу, а инвестициите, търговската активност и потреблението, които съставляват триото на икономиката, показаха спад. „Миналата година се оказа една от най-лошите за ЕС. Но през 2023 г. той все още е изправен пред доста голям риск от рецесия“, посочва Хундзян. Европа – на прага на рецесия. Какъв е рискът за България?
Китайското издание също отбелязва, че голяма част от анализаторите са уверени, че европейската икономика занапред ще е под натиск заради много фактори: енергийната криза, високата инфлация, която не може да бъде свалена, и трудностите, свързани с ръста на лихвите от ЕЦБ.
Според Цуй Хундзян, за да се възстанови европейската икономика през 2023 г., трябва да се разрешат сложни противоречия. В допълнение към списъка с вътрешни проблеми, не могат да се пренебрегнат външните предизвикателства. Така че, ако напрежението на войната в Украйна не стихне, ще останат външни фактори, които влияят негативно върху възстановяването на европейската икономика.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Напук на прогнозите: Европа може да избегне рецесия
Докога ЕЦБ ще продължи да вдига основната лихва?
Светът навлиза в рецесия, за да избегне още по-опасната стагфлация