Дефиницията за енергийно бедни е факт и се очаква да се обявят поправки в Закона за енергетиката, където да бъде заложена тя.
Енергийно бедни ще са всички, чиито доходи остават под линията на бедност, след като платят разходите си за енергия, посочват от „Активни потребители“. По изчисления на комисията за енергийна бедност това са над 2,8 милиона българи с доход под 722 лева на човек. Взима се предвид както доходът, така и състоянието на жилището.
Предвижда се от 2023 година тези домакинства, освен помощ за плащане на енергията, да получат и 100% помощ за увеличаване на енергийната ефективност на имота. Дават още една помощ за отопление – кой може да я получи
Според изследване на агенция „Тренд“ над 47% от хората у нас смятат, че са бедни. Числото е близо до статистиката на МС, според която над 40% от българите имат затруднения да покриват сметките си за ток и парно. 2 милиона българи са енергийно бедни, някои остават без помощи за отопление
Според данни публикувани от „Активни потребители“, средните доходи у нас са в размер на около 25% от средните в Европа. За сравнение през 2021 г. около 7% от гражданите на ЕС не са имали адекватен достъп до отопление, а за България този процент е близо 24. Тъжно: Първи сме по енергийна бедност в ЕС

Така например разходите на домакинство за енергийни нужди в дома у нас са средно 15% в сравнение със средноевропейско ниво от 5%. Според социологическо проучване към ноември 2022г., 62% от българите имат проблеми при плащането на сметки за отопление. А според данните на НСИ към 2021 г. над 2,8 млн. българи са застрашени от енергийна бедност заради ниски доходи. Така рискът засяга над 40% от населението на България, изчисляват от неправителствената потребителска асоциация. Енергийно бедните у нас: Колко тежка ще е предстоящата зима за тях?
Според „Активни потребители“, освен дефиниция за „енергийна бедност“ са нужни комплексни мерки, включително на местно ниво. Необходима е и стратегия за подобряване на енергийната ефективност. „Много е важно енергийно бедните да излязат от ролята на консуматори на енергийни помощи, а да станат активна страна в процеса“, споделят от „Активни потребители“. За целта обаче информацията трябва да достига до уязвимите потребители.
„Наложително е Министерски съвет да приеме конкретна пътна карта и да администрира следващите стъпки по темата. Това се налага предвид забавянето на работата на експертно ниво за въвеждането на понятието „енергийна бедност“ в законодателството и за цялостната визия за нужните нормативни изменения. В противен случай темата рискува да бъде отложена отново или да се предприемат действия, блокиращи съдействието на държавата“, посочват от „Активни потребители“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Държавата се чуди как да помогне на енергийно бедните
3 милиона жители на ЕС нямат пари да отопляват жилищата си
400 лева еднократна помощ за отопление, но не за всички
Енергийна бедност: Студеният дом може сериозно да увреди здравето ви

AES България отбеляза нов производствен рекорд. Вятърният парк на компанията в България – ВяЕЦ „Свети Никола“, произведе през 2022 г. най-голямо количество електроенергия от пуска си в експлоатация през 2010 г. 52-те вятърни турбини на най-големия вятърен парк в България осигуриха за българските потребители 356 000 мегаватчаса зелена електроенергия. Това е ръст с около 8% спрямо произведената електроенергия през 2021 г. и се равнява на средното годишно потребление на близо 100 000 български домакинства. Най-големият вятърен парк у нас произведе 3,6 млн. MWh чиста енергия
Само за последния месец на 2022 г. ВяЕЦ „Свети Никола“ генерира близо 35 000 мегаватчаса. Това количество е равно на средното месечно потребление на домакинствата в градовете Добрич, Шумен и Разград, например. Така за пореден път AES България показва устойчивост в тенденцията ВяЕЦ „Свети Никола“ да осигурява по-зелено електропотребление за хиляди домакинства в Североизточна България. Най-големият вятърен парк у нас произведе ток, с който да захрани цяла Варна
ВяЕЦ „Св. Никола“ е в основата на създадената Интегрирана система за ранно предупреждение за защита на птиците, която е съобразена с европейските изисквания за опазване на дивите птици. Системата минимизира риска от сблъсък на птици с въртящите се части на вятърните генератори, чрез спиране на единични, групи турбини или цели вятърни централи, както и изпълнява мониторингова програма през рисковите периоди за видовете с консервационна значимост.
Именно заради това и в резултат на всички усилия на инвеститорите във вятърните паркове в региона на Калиакра в края на миналата година Постоянният комитет на Бернската конвенция реши, че ветропарковете край Калиакра са безопасни за биоразнообразието в района.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ВяЕЦ „Свети Никола“ отбеляза рекорд в производството на вятърна енергия през януари 2022 г.