Икономическите власти и бизнес лидерите са притеснени за инфлацията при заплатите. Средностатистическите работници – не толкова. Така е, защото реалният световен ръст на месечните заплати, отразяващ покупателната способност на заплатите, предвид ръста на разходите за живот, падна до минус 0,9% през първата половина на 2022 г. За първи път от 2008 г. реалният растеж на заплатите в световен мащаб е отрицателен, показва доклад на Международната организация на труда, пише глобалната бизнес колумнистка на Financial Times Рана Форухар.
Докато инфлацията в области като храните и горивата засяга най-силно бедните, сравнителният спад на реалните спрямо номиналните заплати е най-рязък при богатите. В развитите страни от Г-20 растежът на реалните заплати през първата половина на 2022 г. спадна до минус 2,2%, докато в полуразвитите страни от Г-20 се забави, но остана положителен – 0,8%.
Сред богатите страни Северна Америка е силно засегната; ръстът на средните реални заплати в САЩ и Канада падна до минус 3,2% през първата половина на 2022 г. Неведението спрямо връзката между покачването на заплати и цени сред политиците е в противоречие с реалната ситуация на северноамериканските работници.
Въпреки че председателят на Федералния резерв Джером Пауъл призна, че инфлацията при издръжката на живота изяжда по-голям дял от средната заплата, той отбеляза, че има 1,7 работни места за всеки безработен в САЩ. Основната лихва в САЩ скочи до 15-годишен връх, Фед ще продължи да я вдига

Въпреки че свързаните с пандемията проблеми с доставките са намалели и енергийните пазари се стабилизират, „увеличаването на заплатите вероятно ще бъде много важна част от разказа за инфлацията в бъдеще“, заяви Пауъл. По думите му се забелязва истински дисбаланс между търсенето и предлагането, като инфлацията на заплатите още е далеч над целевите 2% на обща инфлация на Фед, така че централните банкери да могат да се успокоят.
Защо се получава това? Пандемията от COVID-19 изигра огромна роля; участието на работната сила спадна през 2021 г. и още не се е възстановило. Много хора остават без работа, защото продължават да се борят с болести или се грижат за други хора. Но по-голямата част е свързана с ръста на пенсионирането, довело до над половината от недостига на работна ръка в САЩ – 3,5 млн. души.
По-възрастните хора, загубили работата си през пандемията, имат проблеми с намирането на нова в условията на затегнат пазар на труда. Други се пенсионират заради ефекта върху богатството им в резултат на ръстовете на жилищния и фондовия пазари в последните години. Зам.-председателят на Фед Леъл Брейнърд се запита дали деглобализацията, демографските промени и климатичните промени не са изменили еластичността на трудовия пазар, създавайки повече волатилност и инфлация. Дефицит на кадри: Възрастните работници масово се пенсионират
Каквито и да са основните причини за затегнатия пазар на труда, фактът, че ръстът на заплатите не е в крак с другите видове инфлация, създава предизвикателство за властите и бизнес лидерите. В отговор на растящата инфлация компаниите вдигат цените за потребителите, като прилагат и „шринкфлация“: намаляване размера на продуктите и качеството на услугите в хотели, ресторанти и летища. Във време на криза: Потребителските гиганти печелят все повече
Те също инвестират в технологии, някои от които изместват работни места, с по-бързи от обичайните темпове в опит да компенсират инфлацията на заплатите. Но в най-развитите страни като САЩ, където потребителските разходи съставляват 2/3 от БВП, ако хората не получават повече пари чрез заплатите си, нито бизнесът, нито икономиката могат да имат силен ръст. Настъпва епохата на Голямата стагфлация

В миналото ръстът на производителността, постиган от работниците, оправдаваше ръста на заплатите. Но според МОТ тази година е отчетена най-голямата разлика между растежа на производителността и този на реалните заплати в страните с високи доходи от 1999 г. Хората работят по-продуктивно, но просто не виждат такава парична полза от усилията си, както в миналото.
Предвид разликата между производителността и заплатите, има причина да се мисли, че компаниите, особено тези, които още се радват на по-високи от средните маржове на печалба, могат да увеличат и дела на труда. Според Форухар може да се създадат разнообразни стратегии: стимули за компании, инвестиращи в обучение на работници или други форми на продуктивни капиталови разходи, които подкрепят труда. Американците могат да вземат примери от Европа. Там схемите за запазване на работните места и субсидиите за заплати поддържат нивата на реалните заплати по-високи от тези в САЩ.
Американците се борят и с различен вид инфлация, генерирана до голяма степен от десетилетията на експанзионистична парична политика – скоковете в цените на активите. Инфлацията в жилищния сектор е 7% и расте. Но дори това число не показва въздействието на жилищните разходи. Заради по-високи лихвени проценти и високи жилищни цени, средната вноска по ипотека през октомври е със 77% по-висока отколкото година по-рано, показва Realtor.com.
Тоест инфлацията при стоките и услугите нараства само през последните няколко години. Но има немалко инфлация в други области, включително цените на активите, през последните десетилетия. Иронията е, че след като монетарната политика подхранваше балони във всичко и централните банкери сега трябва да се справят с инфлацията, те не разполагат с инструментите да поправят това, което наистина е счупено на трудовия пазар. Поскъпването на храните изяде ръста на заплатите
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Световна криза с храните е неминуема. Кои страни ще са най-засегнати?
Колко храни можем да купим със средна заплата у нас и в Европа?
Ново поскъпване на основните храни до края на годината

Въглищата се завърнаха в Германия тази година, тъй като най-голямата икономика в Европа се обръща към изкопаемото гориво, за да я захранва по време на енергийна криза. Повече от 1/3 (36,3%) от електроенергията в германските електрически мрежи между юли и септември идва от въглищни ТЕЦ-ове, в сравнение с 31,9% през третото тримесечие на 2021 г., според държавната статистическа служба Destatis.
Макар че въглищата дълго време бяха демонизирани от партията на Зелените в Германия, която ръководи някои от висшите министерства в правителството и трябваше да бъдат премахнати до 2030 г., войната на Русия с Украйна и ограничаването на износа на газ върнаха употребата на въглища, пише Reuters.
Производството на енергия от въглища се е повишило с 13,3% на годишна база до 42,9 тераватчаса през трите месеца между юли-септември, докато общото производство на електроенергия в Германия (118,1 тераватчаса) изостава от същия период на 2021 г. с 0,5 процента, каза Destatis. Германия и Австрия се върнаха към ТЕЦ-овете на въглища заради липсващия руски газ
Производството на ел. енергия от газ в страната леко се повиши въпреки високите цени, тъй като производството на вятърна и водна енергия беше ниско, а производство на атомна електроенергия също спадна през юли-септември. Последното се дължи на факта, че само 3 ядрени реактора продължават да работят в сравнение с 6 година по-рано.
Завръщане към въглищните ТЕЦ

Заради заплахата от недостиг на газ някои въглищни централи, които бяха затворени или останаха в резерв, навлязоха отново на пазара в Европа тази година, но в повечето държави количеството беше ограничено. „Само в Германия, с 10 гигавата, преобръщането е в значителен мащаб. Това увеличи производството на електроенергия от въглища в Европейския съюз, което се очаква да остане на тези по-високи нива за известно време“, се казва в годишния доклад за въглищата на Международната агенция за енергетика.
Световното потребление на въглища достигна рекордно високо ниво от над 8 милиарда тона тази година, като в Германия то е едно от най-големите с ръст от 19%, или 26 милиона тона, спрямо 2021 г., посочва МАЕ. Употребата на въглища достига нов връх, тепърва ще чупи рекорди
Вместо да затвори 1,6 гигавата електроцентрали, работещи с лигнитни въглища, до края на 2022 г., както беше планирано, германското правителство разреши производството до март 2024 г. и удължи живота им с поне 2 години. Германия разрушава вятърен парк, за да възроди въглищна мина
Германия създаде „резерв за заместване на газ“ с общ капацитет от 11,6 гигавата. Това включва 1,9 гигавата лигнитни въглища и 4,3 гигавата електроцентрали на каменни въглища, които могат да се върнат на пазара до 2024 г., се казва в доклада на МАЕ. Отложено е извеждането от експлоатация на 2,6 гигавата мощности на каменни въглища и 1,2 гигавата мощности на лигнитни въглища.
2022-а вероятно ще бъде първата година в последните 3 десетилетия, в която Германия ще бъде нетен износител на електроенергия за Франция, а не обратното. Това до голяма степен се дължи и на ремонтите на няколко френски АЕЦ.
Въпреки това МАЕ предвижда, че поради очакваното нарастване на производството на електроенергия от възобновяеми източници и възстановяване на наличността на френска ядрена енергия, Германия трябва да се върне в ролята на нетен вносител на електроенергия през следващите няколко години.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
С какво се отопляват в Германия
Режим на водата: В Германия остават без топла вода заради високите цени
Цените на газ, нафта и ток в Германия експлодират. Защо?
След европейското ембарго: Рязък скок на цената на руските въглища