Полша е близо до това да избере Westinghouse Electric, за да ѝ помогне да построи първата си атомна електроцентрала, тъй като най-голямата икономика в Източна Европа бърза да замени остарелите си въглищни централи, предава Bloomberg. Полша ще опита да замени въглищата с АЕЦ
Полският вицепремиер Яцек Сасин и министърът на климата Анна Москва обявиха своя предпочитан вариант след среща с министъра на енергетиката на САЩ Дженифър Гранхолм през уикенда. Westinghouse се конкурира с Korea Hydro & Nuclear Power и Electricite de France (EDF) за сделката.

🆕Wicepremier @SasinJacek i minister @moskwa_anna spotkali się z sekretarz energii Stanów Zjednoczonych @SecGranholm w #Waszyngton. Rozmowa dot. współpracy w zakresie budowy elektrowni jądrowej w Polsce. Szczegóły↙️https://t.co/EQSC5fiOkB
— Ministerstwo Aktywów Państwowych 🇵🇱 (@MAPGOVPL) October 23, 2022

„Не можем да пренебрегнем факта, че САЩ са наш стратегически партньор за цялата полска архитектура за сигурност, каза Сасин на пресконференция във Вашингтон, като същевременно посочи войната в Украйна. „Такива фактори трябва да се вземат предвид. Има голям шанс в крайна сметка да изберем „Уестингхаус“.
„Ще обявим решението на правителството по този въпрос в следващите дни. Това е стратегическа инвестиция за развитието и енергийната сигурност на Полша“, написа Москва в профила си в Twitter.

Na spotkaniu z sekretarz 🇺🇸 ds. energii @JenGranholm wraz z wicepremierem @SasinJacek omówiliśmy decydujące szczegóły amerykańskiej oferty. W ciągu najbliższych dni ogłosimy decyzję rządu w tej sprawie. To strategiczna inwestycja dla rozwoju i bezpieczeństwa energetycznego Polski pic.twitter.com/dhaKNtA8DD
— Anna Moskwa (@moskwa_anna) October 23, 2022

След години на обсъждане на нови инвестиции, Полша се стреми да пусне първия си ядрен реактор през 2033 г. като част от план за изграждане между 6 и 9 гигавата капацитет. Полската АЕЦ ще бъде разположена близо до селцето Чочево, в северната част на страната на брега на Балтийско море. Първоначално централата ще има 3 реактора и трябва да избере доставчика на технологии до края на 2022 г.
Програмата за ядрена енергетика на Полша е насочена към изграждането на 6 ядрени блока в две локации. Първият реактор трябва да бъде готов до 2033 г., а останалите пет – до 2043 г. Плановете на Полша за нова АЕЦ притесняват Германия
Полша ще избере партньор, преди да вземе решение за местоположението на следващата централа, казва Сасин.
Очакваше се страната да избере втори доставчик, а в последните седмици медиите съобщиха, че комуналните компании PGE и ZE PAK се стремят да подпишат писмо за намерения с южнокорейската KHNP за ядрена централа в централна Полша.

💬Wicepremier @SasinJacek: proj. biznesowy pojawił się równolegle do progr. rządowego. Jesteśmy zainteresowani, aby jak najwięcej udało się w 🇵🇱 zbudować mocy wytwarzania energii z energ. jądrowej. Takie inicjatywy będziemy wspierać, jeśli będą mieściły się w strategii rządowej. pic.twitter.com/BwgVXnLpYp
— Ministerstwo Aktywów Państwowych 🇵🇱 (@MAPGOVPL) October 23, 2022

Полша се интересува от изграждането на възможно най-голям капацитет за производство на енергия от ядрената енергетика. Правителството ще подкрепи търговски инициативи, при условие че са в съответствие с енергийната стратегия на страната, увери Сасин. Потенциалната стойност на сделката с „Уестингхаус“ не беше съобщена.
През февруари полският минен гигант KGHM Polska Miedz и американската ядрена компания NuScale Power подписаха споразумение за доставката на малки модулни реактори (SMR). Договорът предвижда изграждането на 6 модулни реактора, всеки с мощност от 77 MWe. Новата енергийна мощност трябва да бъде завършена най-рано през 2029 г. Подобна АЕЦ ще има и Румъния.
Ядрената енергия ще осигури стабилно производство на електроенергия за Полша, която също планира да построи офшорни вятърни паркове и да инвестира във фотоволтаична енергия в целта си да намали максимално използването на изкопаеми горива до 2050 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Производителят на оборудване за АЕЦ „Уестингхаус“ ще има нов собственик

Единственият начин да се вдигат доходите в България, е икономиката да продължи да расте. В никакъв случай не трябва да се повишават данъците, така че растежът на икономиката да продължи и догодина. Само така могат да се увеличават заплатите и пенсиите. Това каза в сутрешния блок на NOVA депутатът от „Демократична България“ Мартин Димитров, коментирайки доходите, цената на живота и финансовата политика на държавата.
Догодина при растеж на икономиката ще се спази швейцарското правило и пенсиите ще се увеличат с 12%, което е напълно разумен ръст, смята Димитров. С колко ще се повишат пенсиите в следващите 2 години?
Очаква се инфлацията да намалее през следващата година. Голяма част от света навлиза в рецесия, това ще свали цените на много стоки, с което и инфлацията ще спадне. Повишаване на пенсиите с 12% ще е поне 2 пъти над инфлацията, обяснява народният представител.
Увеличаването на заплатите в бюджетната сфера зависи от напредъка на започнатите реформи и е свързано най-вече с пенсионирането на държавните служители. Асен Василев вдигна мерника на чиновниците
Ако са в пенсионна възраст, трябва да се реши колко от чиновниците да бъдат пенсионирани и колко да останат на работа. Ведомствата, които са направили това, ще имат повече свободни средства, така че да си позволят по-голямо увеличение на заплатите. „Тези, които са направили реформите, ще могат да вдигнат повече и бюджетните заплати“, убеден е Мартин Димитров. Стотици милиони ще струва пенсионирането на чиновниците
Депутатът от ДБ припомни, че през 2022 г. е направено сериозно повишаване на пенсиите, както и на заплатите в бюджетната сфера заради инфлацията. Такова голямо увеличение на пенсиите не е имало от 20 години, изтъква той. Кой колко ще получи след преизчисляването на пенсиите?
Допълнителните бюджетни приходи заради ръста на производството и инфлацията обаче вече са похарчени. „Нека да спрем с раздаването на пари, защото започва да става опасно“, предупреждава Димитров.
Повишаването на минималната работна заплата трябва да е свързано с увеличаването на производителността на труда. „Колкото нараства тази производителност, толкова да нараства и минималната заплата“, препоръчва депутатът от ДБ. Минималната заплата ще се вдигне още малко
Опасен бюджетен дефицит и все по-голям дълг

Мартин Димитров критикува финансовата политика на служебното правителство. Предложеният от тях проектобюджет за 2023 г. отваря вратата за огромен бюджетен дефицит, който заплашва стабилността на публичните финанси.
„Служебният финансов министър вече говори за подобно нещо. За съжаление, това служебно правителство обича да прави големи кризисни сценарии. Помните за газа какво говореха – че няма да е готова връзката с Гърция навреме, а това не се оказа вярно“, посочи народният представител.
За да се плащат заплати и пенсии в бюджетната сфера, дефицитът трябва да е около 3%. По-голям дефицит е прекомерен и заплашва стабилността на държавните пари, категоричен е Димитров.
Друг голям проблем е нарастващият дълг, който ще набъбне до почти 16 млрд. лева догодина. Не трябва да допуснем България да си удвои дълга за 3 години, както предлага служебното правителство, защото това е много рисков сценарий, предупреждава депутатът от ДБ.
„Видяхме как фалира Гърция пред очите ни заради неразумни политики, което ги принуди да си намаляват доходите и пенсиите години след това. Това ги върна много назад. Не трябва да го допускаме“, категоричен е народният представител.
Мнението му споделя и бившият министър на финансите Симеон Дянков. Близо 30 години България не е имала такъв дефицит от близо 7%. „Това автоматично означава, че до края на идната година трябва да се увеличат данъците. Дотогава се надяваме, че ще имаме редовно правителство, което за съжаление ще трябва да вдигне някои данъци. Приходната част няма как да издържи с такъв огромен дефицит.“, каза Дянков пред bTV.
Гласуването на бюджета за 2023 г. може да се превърне в предизборно наддаване между партиите, което ще доведе до много по-голям дефицит от споменатите 6,6%. България ще влезе в дългова спирала в момент, когато лихвите се вдигат навсякъде по света, предвижда бившият министър.
Според него бюджетът за догодина изобщо няма да е „постна пица“, а точно обратното. „Опасявам се, че това ще бъде един бюджет на разточителството, прахосничеството, с много повече разходи, отколкото България може да си позволи. Страната ни вече е дългова спирала, която ще се задълбочи още с големите лихви, които вече започнахме да виждаме и на външния, и на вътрешния пазар“, каза Симеон Дянков. Лихвите, които България трябва да плати по новия дълг през следващата година, са 1,3 млрд. лева. Като се добавят и 700-те милиона лева по стария дълг, догодина ще трябва да платим 2 млрд. лева само за покриване на дългове.
Дефицитът трябва да се намали, но без да се намаляват разходите за пенсии. Нужно е да се потърсят резерви в бюджета, всякакви неефективни разходи да се отрежат, а капиталовите разходи да се сведат до най-важните. Реформите с пенсионирането на чиновници също трябва да се движат по-бързо, смята Димитров. „Трябва да се сложи край на инхаус процедурите, защото накрая хем сме дали огромни пари, хем няма магистрала“, заяви Мартин Димитров.
Управляващите трябва да гарантират на хората, че и пенсиите, и парите в бюджетната сфера, ще се увеличават, призовава той.
Много е важно догодина да има добре фокусирани компенсации за тока, парното и газа, особено за уязвимите групи и социално слабите, препоръчва депутатът. Вече дават по-високите помощи за отопление
Компенсациите трябва да бъдат изчислени по такъв начин, че да получат един и същ процент, независимо дали се отопляват на парно, газ, пелети, дърва или друго. Компенсациите трябва да бъдат справедливи, убеден е Димитров. Помощите за отопление се вдигат със 100 лева, вземат ги над 300 000 души
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Вдигат заплатите в три бранша
Ясни са новите по-високи заплати на учители и директори
Синдикатите искат сериозно вдигане на минималната заплата и доходите
Ефектът от инфлацията в Източна Европа: заплатите се състезават с цените
Храните се вдигат два пъти по-бързо от заплатите
Какво можем да си купим със средната работна заплата у нас и в Европа?