Българската православна църква почита днес, 14 октомври църковния празник на преподобната Параскева (Петка) Търновска – Петковден.
Имен ден празнуват: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.
Традициите на българите на този ден имат предхристиянски белези на земеделските култове.
Преподобната Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през XI век. Води благочестив живот, а след смъртта ѝ нейните мощи, притежаващи целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация. Цар Иван Асен II ги пренася в Търново, където се пазят до превземането на старата столица. След това са пренасяни на множество места, докато накрая остават в румънския град Яш, където са и досега.
Света Петка се смята за закрилник на дома и семейството. От Петковден започват сгледите на годежите и сватбите, тъй като в народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта при хората и при животните.

Денят се смята за повратен, на Петковден в някои краища, се спазва обичая „полезване“. Според него, какъвто човек ти стъпи първи в къщата, определя късмета и здравето през цялата година.
Празникът в чест на света Петка – Петковден, се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл. Правят се курбани, сборове и служби за здраве и плодородие. Денят празнуват и овчарите – на Петковден те пускат кочовете при овцете, след което на овчаря се носи дар баница.
След това до Димитровден (26 октомври) жените не бива да работят с вълна, а ножиците се завързват с червен конец – „за да не се отваря устата на вълка“, също да плетат. Жените, които не спазват повелята, се вярва, че биват посетени от Света Петка – под формата на змия или съсухрена жена, която иска да ги умъртви. Смята се, че ако човек облече дреха, ушита в дните между Петковден и Димитровден, ще се полудее или разболее, а след смъртта си ще се превърне във вампир. След оплождането, по традиция, жените изпичат пресни питки и ги раздават, за да се роди здрав добитък.
В християнската митология света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене.

На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредната трапеза включва овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми.
В някои райони денят е женски празник. Правят се питки, намазани с мед и наречени на светицата. След литургията най-възрастната жена коли петел или кокошка, от които се вари курбан, като това става на високо място или край извор с целебна вода, посочен от светицата. Свещеникът освещава курбана и започва женският празник.