Рублата се срина, като падна до 63 за долар за първи път от над 3 месеца, докато руските акции се понижиха заради засилващите се геополитически рискове и резкия спад на акциите на „Газпром“, откакто търгува без дивидент. Русия ударно купува „приятелски“ валути, за да успокои рублата
Новите санкции засегнаха руските пазари през последните седмици, откакто президентът Владимир Путин анексира четири региона на Украйна, след проведените от Москва т.нар. референдуми, осъдени от Киев и Запада като незаконни и принудителни, съобщава Reuters.
Влияние върху рублата оказаха и експлозиите, които разтърсиха Киев в понеделник, след като през уикенда мощен взрив повреди моста, свързващ Русия и Кримския полуостров, който Москва анексира през 2014 г.
Тази сутрин към 08:00 рублата беше с 2,4% по-слаба спрямо долара при 62,44, като по-рано достигна 63 за първи път от 7 юли. Рублата загуби 1,7% до 60,91 спрямо еврото и 2,1% спрямо юана до 8,68, до почти 3-седмично дъно. „Отслабването на рублата може да е било подтикнато от конвертирането на плащанията по облигации в чуждестранна валута и геополитическите новини“, обясни Дмитрий Полевой, ръководител на инвестициите в Locko Invest. Руската рубла покори нови върхове спрямо долара и еврото

Руските фондови пазари отвориха на най-ниското си ниво от месеци, с над 20% спад на акциите на „Газпром“, което провокира Московската борса да организира дискретен търг за акциите на енергийния гигант. Газпром ощети акционерите си с 23 милиарда долара дивидент, акциите му се сринаха
Според анализаторите на Veles Capital геополитиката и намаляването на дивидентите от „Газпром“ и петролната компания „Татнефт“ ще запазят натиска върху руските акции. След търга акциите на „Газпром“ вървяха с около 18,1% по-ниско през деня.
Нараства съпротивата срещу войната вътре в Русия

На този фон кремълският елит около Путин все по-ярко се противопоставя на войната в Украйна, според серия от интервюта на The Guardian. В края на февруари руската армия заяви, че ще поеме контрола над Киев само за няколко дни. 227 дни по-късно обаче руските сили търпят серия от поражения.
Преди няколко седмици украинските сили изтласкаха руските военни от хиляди квадратни километри територия в Източна Украйна, което принуди Кремъл да започне хаотична мобилизация на запасняци и цивилни. В резултат на това служителите на Путин вярват, че войната е загубена.
По думите на руски държавен журналист с добри връзки в Кремъл „силен страх“ е обхванал голяма част от политическия елит, казвайки пред британския вестник: „Колкото по-високо се издигаш, толкова по-отчаян се чувстваш. Вече има общо разбиране, че войната не може бъде спечелена.“ Представители на Кремъл с молба към Запада да сложат край на войната в Украйна
Според Евгения Албатс, руски разследващ репортер и редактор на New Times, наскоро принудена да напусне Русия, нейни източници в руската администрация предполагат, че 70% от висшите служители са против войната.

Вестник Washington Post също съобщи за притеснения сред помощниците и съветниците на Путин. „От началото на окупацията станахме свидетели на нарастваща тревога у редица близки до Путин хора. Оценките ни предполагат, че тя се увеличава заради скорошните руски загуби, погрешната посока и значителни военни недостатъци“, споделя неназован представител на западното разузнаване пред The Post.
Въпреки тази широко разпространена опозиция срещу Путин и неговите военни провали, според Албатс руският президент вероятно няма да се сблъска с официални заплахи срещу властта си. „За да има разединение, хората трябва да спрат да се страхуват“, обясни тя. Кремъл принуждава руските държавни компании да набират войници
„Вътрешният кръг на Путин се състои главно от бивши служители по сигурността и разузнаването, повечето от които той познава от Санкт Петербург и КГБ, коментира неназован представител на западното разузнаване пред The Post“, обясни Том Портър от Insider.

„Цялата тази система е изградена около вожда. Ако се отървете от Путин, можете да постигнете бързи резултати, но всички знаят, че точно сега това не е възможно“, заяви политологът Дмитрий Орешкин.
В режима на Путин обаче фракциите и вътрешните борби нарастват. Например, според Guardian Евгений Пригожин, основателят на групата „Вагнер“, считана за неофициалната частна армия на Путин – и чеченският лидер Рамзан Кадиров са обявили война на министъра на отбраната Сергей Шойгу, след редица поражения в Украйна.
„Путин е много разрушителна личност. Той ще разиграе различните фракции една срещу друга и ще види какъв ще бъде най-добрият резултат. Путин просто иска да види какво е най-добро за него и за войната в Украйна“, заяви бивш служител на министерството на отбраната пред британския вестник. Forbes: Загубите на Путин от войната в Украйна са за над 16 млрд. долара
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Какви са щетите за Русия от западните санкции?
Русия: Задава се най-тежкият икономически срив от десетилетия