Броят на бедните пенсионери у нас е в пъти по-голям (34,6%) от средния за Европа (16%). При тази обстановка и при хроничен дефицит на НОИ е явна нуждата от поемане на лична отговорност за личното благосъстояние през пенсионния период.
Известни са редица инвестиционни опции в това отношение, сред които са и инвестиционните и спестовните застраховки „Живот“. Това коментира Константин Велев, председател на УС на Асоциация на българските застрахователи по повод 140-годишния юбилей на застраховането в България. Българите масово се отказват от банкови депозити, заменят ги със застраховка „Живот“
Според асоциацията основните рискове, пред които е изправено съвременното общество, са промени в климата и все по-чести природни бедствия; застаряването на населението и ефектите върху пенсионната и здравните системи, интензивна дигитализация и рискове за киберсигурността; рисковете от пандемии. Коронавирусът засегна застраховането – повече обезщетения при спад на премийния приход
Решенията на застрахователната индустрия за тези рискове са разнообразни, както за справянето с последиците от тях, така и превантивно. Константин Велев посочи, че само за последния месец у нас са се случили две тежки природни бедствия, щетите от които все още се оценяват.

Между 2010 и 2019 г. щетите от бедствия у нас са 1,1 млрд. долара, което е около 0,2% от БВП на страната общо за периода 2011-2019 г. Въпреки нарастването на риска, България има най-малък дял имуществено застраховане в ЕС, не повече от 10% застраховани жилища и земеделски имоти. Голям скок на обезщетенията по застраховки „Живот“
Показател за това е разликата между дела на брутния премиен приход по линия на имущественото застраховане – средно за Европа е 36,5%, а за България – 13,8%. Според председателя на АБЗ причините са разнопосочни – ниските доходи и ограничената покупателна способност на голяма част от населението, очакванията на гражданите за помощ от държавата при бедствие и оттам липса на стимул за застраховане.
Влияние оказва недостатъчната информираност по въпроса за смисъла, ползите и особеностите на застрахователните продукти, както и все още негативните нагласи към застраховането, които обаче не се базират на реален потребителски опит, сочи националното проучване на АБЗ.
По думите на Велев ситуацията със здравната грижа у нас също е проблематична, като посочи, че през 2018 г. 19% от домакинствата са имали „катастрофални“ здравни разходи, най-високото равнище в ЕС. Затова здравното застраховане е добре да се използва като инструмент, който да помогне в ситуацията. Забелязва се ръст в интереса към здравните застраховки, показател за нуждата на гражданите от по-качествен достъп до здравна грижа, осигурен чрез застрахователна защита. След автомобила, българинът започна да застрахова живота и здравето си

„През годините се засилва процесът на пренос на риска към потребителите, стимулиран по регулаторен път, а това не е от полза за потребителите, които търсят гаранции за техните спестявания“, заяви и Михаела Кьолер, генерален директор на Европейската федерация на застрахователите – Insurance Europe. Друг важен проблем е въвеждането на работещи и приложими механизми за пропорционалността, с които да се отчитат спецификите и размерите на компаниите.
Михаела Кьолер коментира обсъжданите промени в Директивата за разпространение на застрахователни продукти за повишаване изискванията за разкриване на информация за потребителите. Тя даде пример, че при сключване на животозастрахователна полица може да се наложи клиентът да се подписва 190 пъти на различни документи и изрази опасение, че големият брой документи може да доведе до обратен на целения ефект за по-висока потребителска информираност.
В заключение Кьолер посочи, че хората трябва да бъдат стимулирани да използват продукти и услуги, защитаващи ги от рискове, като това може да се постигне чрез адекватна регулация.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Данъчни облекчения по застраховка „Живот“: Може да се наложи да ги върнете