1,5 милиона пенсионери в Гърция ще получат повишаване на пенсиите. Увеличението ще е със 7% и ще влезе в сила от 2023 г., съобщи финансовият министър Христос Стайкурас по телевизия Skai.
Още 1 млн. пенсионери ще се възползват и ще получат по-високи пенсии заради премахването на таксата за солидарност. Разходите за повишаване на пенсиите ще достигнат общо 1,1 милиарда евро и ще бъдат постоянни от 2023 г., посочва финансовият министър.
Държавната помощ от 250 евро ще бъде раздадена през декември и ще струва на хазната 500 милиона евро. Тя е предназначена за получаващите социални помощи, хора със специални нужди, продължително безработни и др. Половината от общата сума ще бъде дадена на пенсионерите с ниски доходи, подчертава Стайкурас, цитиран от вестник Kathimerini. Гърция помпа нови 400 млн. в справянето с енергийната криза

Гръцката държава отпуска и 150 млн. евро за домакинства, които се отопляват на нафта, а традиционните помощи за отопление ще достигнат до повече хора. Продажбата на нафта за отопление ще започне от следващия петък, 14 октомври. Гърция увеличава енергийните помощи, компенсира по-високите сметки за ток
Гърция е похарчила 9 милиарда евро тази година за справяне с енергийната криза и ковид кризата, според финансовия министър Стайкурас. Правителството може да продължи да субсидира цените на електроенергията до август 2023 г., като 2/3 от подкрепата отива за бизнеса. Гърция сваля данъци и вдига пенсии, за да се бори с кризата
Паричните резерви на страната са 38 милиарда евро и Атина може да покрие финансовите си нужди за две години, без да е нужно да тегли дълг от пазарите.
Пенсионерите са ядосани

Щедрите обещания на властите обаче изглежда не трогват гръцките пенсионери. Стотици възрастни хора излязоха по улиците на Атина в сряда, настоявайки за сериозно увеличение на пенсиите, за да се справят с растящата инфлация и разходите за енергия. Гърция вдига минималната заплата, дава ваучери за гориво
„С покачващите се цени пенсията изчезва през първите 5 дни“, казва пред AFP Джорджия Фармакиди, ръководител на пенсионерски синдикат от остров Родос. „Тази година няма да се пуска парно в нашата жилищна кооперация“, признава тя. Гърците изнемогват, дължат огромни суми за ток
„Убиват ни бавно с тези увеличения, не можем да плащаме сметките си, да купуваме основните си стоки“, казва пред Анадолската информационна агенция 78-годишният Петрос Кувуклис.

Един от пенсионерите споделя, че цените на тока и бензина са толкова високи, че не планира да ги използва тази зима. „Как мога да използвам отопление, ако ще трябва да дам цялата си пенсия“, казва пред турската агенция 76-годишният Йоргос Пападоянакис, който твърди, че получава 780 евро.
Протестиращите, които според полицията са били около 1300 души, са носели транспаранти, призоваващи за намаляване на цените на стоките от първа необходимост и „мерки за защита на здравето“. Те призовават правителството незабавно да наеме лекари и медицински сестри и да отвори отново онези здравни заведения, които са били затворени. Настояват и за създаване на обществени домове за възрастни в страната.

Пенсионираният фабричен работник Александрос Соломос твърди, че не може да живее с месечната си пенсия от 640 евро. „Ние сме на ръба на бедността и глада, а жена ми няма никакви доходи. Как можем да се справим с високите цени на енергията и инфлацията?“ – пита риторично разочарованият грък. Гърците се страхуват от нова рецесия. И има защо
„Намалиха ни пенсията, но управляващите имат достатъчно пари, за да живеят добре“, казва той, критикувайки настоящото правителство на „Нова Демокрация“ и предишното ляво управление на СИРИЗА.
Инфлацията се покачи над 10% миналия април и достигна връх от 12,1% през юни, преди да започне да намалява.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Гърция компенсира хората и малкия бизнес заради по-скъпия ток
Гърция вдига почти двойно субсидията за гориво
Гърция вдига двойно енергийната помощ за потребителите на газ
Гърция вдига минималната заплата въпреки кризата
Гърция е на нокти: Бензинът скача до 3 евро за литър
Ще успее ли „Нова демокрация“ да реши старите проблеми на Гърция?

Франция започна процедура за цялостна национализация на електроенергийната компания Electricite de France (EDF), съобщи органът за финансовите пазари AMF, цитиран от телевизионния канал Europe 1. Държавата е подала опростена оферта за публично придобиване, първата стъпка към свалянето на EDF от фондовата борса. Към момента 84% от EDF са в държавни ръце. Мярката, оценена на 9,7 млрд. евро, цели да изкупи останалите 16%, а стъпката – да гарантира разширяване на ядрената енергетика във Франция. Германия договори национализацията на комуналния гигант Uniper
През март френският президент Еманюел Макрон заяви, че планира отново да национализира напълно EDF. През лятото премиерът Елизабет Борн подчерта, че основната цел е да се гарантира френският енергиен суверенитет предвид последиците от войната в Украйна. Енергийният преход щял да бъде успешен с помощта на ядрената енергия. За да се превърне в първата голяма държава, напълно отказала се от изкопаемите енергийни източници, Франция ще разшири използването на възобновяема енергия и ядрена енергия. Ще бъдат построени най-малко 6 атомни електроцентрали, припомня Reuters.

Flamanville 3 ще заработи едва през ноември
В момента обаче EDF е в трудно положение. Застаряващият парк от електроцентрали е все по-слаб. Половината от 56-те атомни електроцентрали са изключени от мрежата за поддръжка и ремонт. Това натоварва финансово компанията и предвид енергийната криза EDF доставя много по-малко електроенергия от планираното. Заради това Париж разчита на доставки на електроенергия от Германия през зимата, като в замяна иска да помогне с газ.
Вчера (4 октомври) стана ясно, че реакторът на електроцентралата във Фламанвил на Ламанша, спрян за профилактика, няма да може да бъде пуснат отново в експлоатация през следващите дни, а чак на 26 ноември. Това съобщи BFMTV, като се позова на говорител на EDF.
Германският министър на икономиката Роберт Хабек пък обясни продължаването на експлоатацията на две германски атомни електроцентрали и със ситуацията във Франция. „Вече се намираме в ситуация, в която стрес тестът показва, че може да се наложи използването на атомни електроцентрали за сигурността на мрежата“, заяви представителят на Зелените. По думите му ситуацията там не се развива добре и там вече има недостиг на ядрена енергия.

Френските газохранилища са пълни
Междувременно стана ясно, че Франция си е осигурила рекордни за последните години запаси от природен газ. Националният енергиен регулатор CRE обяви, че газохранилищата са пълни на 99% преди началото на зимата. Въпреки това препоръката към фирми и домакинства за пестене на всички видове енергия остава в сила – заради непредвидимите действия на Русия като доставчик. Това се отнася и за останалите страни от ЕС.
Въпреки всички опити на Кремъл да „накаже“ европейците за подкрепата им за Украйна с високи цени, измислени ремонти, смяна на правилата в движение и затваряне на газопроводи, страните от ЕС успешно парират енергийните саботажи. ЕС напълни предсрочно своите газови резервоари до и над планираните 80%. И дори мистериозните експлозии и опасните течове по „Северен поток“ и другия едноименен газопровод, замразен още преди да получи разрешение за работа, не предизвикаха реципрочен скок в цените. Напротив, на европейските газови борси котировките вървят надолу. Полша може без руски газ: Разчита на Балтийския газопровод и пълни газохранилища

Норвегия засили доставките, втечнен природен газ пристига от САЩ и от други посоки, а Китай напоследък се позиционира като важен търговец, който купува „излишни“ количества руски газ с голямо намаление („Газпром“ пласира там синьото гориво, след като изгуби най-големия си пазар – страните от ЕС), а после ги препродава изгодно в Европа. Европа с рекордни запаси на газ, в България са двойно по-ниски
На този фон „Газпром“ поднови спрените доставки на газ за Италия през Австрия и прие да отсрочи плащания на Унгария. Появи се и информация, че Турция също иска и вероятно ще успее да отложи дължими плащания за газ. Същевременно Русия заплаши Молдова със спиране на газа заради неуредени сметки. Става дума за спор за стари задължения от над 700 млн. долара.
„Газпром“ обяви, че ще доставя 5.7 млн. куб. метра газ на Молдова дневно през октомври, но си запазва правото да спре газа всеки момент, защото Кишинев „редовно нарушава разпоредбите на договора“. Москва сочи като нарушение неплащането на стари задължения. Но Кишинев оспорва претенциите, като посочва, че няма да покрива задължения на т.нар. Приднестровска молдовска република – сепаратистки проруски район, източно от река Днестър, ползващ природен газ от доставките за Молдова, без да го плаща.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Очакват ни няколко зими на газова криза и газов режим в Европа
ЕС прие окончателен план за запълването на газохранилищата
Русия готви пълно спиране на газа за Европа до зимата
Европа трябва да е готова за икономическа война срещу Путин
Какво ще се случи, ако Русия спре доставките на газ за Европа?