„Лукойл България“ прилага ценова преса спрямо конкурентите си чрез постепенно изменение на ценовите условия при продажбата на едро и премахване отстъпките за закупено количество. Това може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията на пазарите на горива и да засегне интересите на потребителите. Това установи Комисията за защита на конкуренцията след проучване, инициирано от оплаквания на други търговци на едро на пазара – „ОМВ България“ и „Инса Ойл“, от ценовата политика на „Лукойл България“. КЗК разследва „Лукойл България“ за монопол
На практика КЗК е установила злоупотреба с господстващо положение от „Лукойл България“. „Компанията е част от вертикално интегрираната група „Лукойл“, която оперира по цялата верига от производството на горива до крайната им реализация и има силно развита складова и транспортна инфраструктура“, посочва КЗК в прессъобщение. Това е конкурентно предимство пред останалите дружества развиващи дейност на пазарите на горива в страната. Дружеството също така притежава и висок пазарен дял и е пазарен лидер на пазар на търговия на едро с моторни горива у нас. 

Според КЗК дружеството е прилагало ценова преса спрямо конкурентите си на пазара на едро на моторни горива. Ценова преса има, когато разликата между цените на долния пазар на предприятие с господстващо положение и цените на горния пазар, които то фактурира на конкурентите си, е отрицателна, или недостатъчна, за да се покрият специфичните разходи за продажба на продукта на пазара надолу по веригата. 
Според КЗК поведението на „Лукойл-България“ представлява обща стратегия за ограничаване на търговията на едро на горива в страната, за да засили господстващото му положение на пазара на търговия на едро на горива. „Поведението е злоупотреба с господство, както по националното право, така и съгласно правото на ЕС, тъй като може значително да повлияе върху модела на търговия между държавите членки“, посочва КЗК. КЗК обвини Лукойл, че ограничава вноса на горива

В срок от 60 дни „Лукойл България“ има право да представи писмени възражения, съответно становища по предявените твърдения.
Злоупотреба с господстващо положение е едно от най-строго санкционираните нарушения на антимонополното законодателство. Ако КЗК потвърди констатацията си, глобата за „Лукойл България“ ще е в размер на 10% от общия оборот за предходната финансова година. „Лукойл“ отрича да има монопол върху данъчните складове за горива
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
„Лукойл“ спира работа при забрана за внос на руски петрол

Високите цени на горивата ще останат и през 2023 г. 
Цените на горивата у нас могат да бъдат много по-ниски, твърди експерт

Германската годишна инфлация се ускори през септември повече от очакваното, като достигна над 70-годишен връх от 10%, сочат предварителни данни на германската официална статистика Destatis.
Индексът на потребителските цени (CPI) се повиши през септември с 1,9% спрямо август, когато нарасна с 0,3%, при очаквания за увеличение с 1,3%, като отбеляза най-голям месечен ръст от март насам, когато скочи с 2,5%.
Инфлацията на годишна база се ускори рязко през септември до 10% от 7,9% през август, докато средните прогнози бяха за ускоряване на инфлацията с 9,4%. Това е най-солидният ръст на германската инфлация от 1951 г., когато се повишава с близо 11%. Потребителските цени в Германия се покачват в резултат на задълбочаващата се енергийна криза в най-голямата икономика в Европа, както и на продължаващите прекъсвания при веригите на доставки. Германия намалява отоплението и осветлението тази зима заради енергийната криза

През септември растежът на енергийните цени на годишна база се задълбочава до 43,9% от 35,6% през август, докато цените на стоките нарастват със 17,2% след повишение с 14,7% месец по-рано.
Същевременно цените на храните се повишават през септември спрямо година по-рано с 18,7% след растеж с 16,8% през август, докато инфлацията в сферата на услугите достигна 3,6% спрямо 2,2% месец по-рано.
Хармонизираната потребителска инфлация (индекс HICP според общите европейски стандарти) пък нарасна през септември още повече – с 2,2% на месечна база (след повишение с 0,4% през август) и с цели 10,9% на годишна база (след растеж с 8,8% през август), докато очакванията бяха за по-скромно ускоряване на хармонизираната инфлация до 10%.
Данни потвърждават, че проблемът с високата инфлация както в Германия, така и в цяла Европа, остава нерешен, което засилва очакванията, че и на следващото си заседание ЕЦБ ще повиши по-агресивно основните си лихви (със 75 базисни пункта вместо с 50 пункта). ЕЦБ рязко вдигна лихвите, за да се бори с неудържимата инфлация

На прага на рецесия
„Германия е изправена пред рецесия“, обявиха водещите икономически институти, които съветват правителството. В есенната прогноза те очакват спад в БВП за 2023 г. от 0,4%. Икономистите предупреждават, че при необичайно студена зима и недостатъчни икономии в потреблението на газ и ток, спадът в БВП може да достигне 7,9%. Най-голямата европейска икономика е на ръба на рецесия
„Войната в Украйна и санкциите срещу Русия са причина за несигурност във веригите на доставки“, обясни Торстен Шмид, един от авторите на есенната икономическа прогноза. В нея експертите твърдят, че инфлацията намалява покупателната способност на германците. Според Шмид обаче ръстът на германската икономика тази година ще е с 1,4%, вместо прогнозираните в началото на годината с 3,1%.

Очаква се германското правителство да обяви цялостен пакет от помощ за домакинствата и бизнеса за между 150 и 200 млрд. евро, пише икономическото издание Handelsblatt, позовавайки се на правителствени източници. Пакетът включва таван на цените на газа и отмяна на по-рано договорената нова такса за потребителите на газ, в помощ застрашените от фалит газови дружества. Германия спасява закъсалия енергиен гигант Uniper, но цената ще платят потребителите
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Европа – на прага на рецесия. Какъв е рискът за България?
Дълбока рецесия грози Германия при пълно спиране на руския газ
Светът навлиза в рецесия, за да избегне още по-опасната стагфлация

Европейската комисия предложи осми пакет от санкции срещу Русия заради войната в Украйна. Те включват по-строги търговски ограничения за вноса, повече отделни черни списъци и таван на цените на петрола за трети страни, съобщава Reuters. Какви са щетите за Русия от западните санкции?
Предложението ще бъде изпратено до 27-те страни членки на блока. Пред тях обаче стои предизвикателството да преодолеят различията си, за да приложат новите санкции към седемте пакета, наложени на Русия досега.
Преди дни Унгария заяви, че няма да подкрепи нови енергийни санкции на ЕС срещу Москва. Макар че в началото на война показа единство с Брюксел, с времето страната, управлявана от Виктор Орбан, започна все по-ясно да показва несъгласие. През лятото премиерът заяви, че с наказателните си мерки срещу Русия блокът всъщност „се е прострелял в белите си дробове“. След ултиматум от САЩ: Турските банки се отказват руската платежна система „Мир“

Колкото повече продължава войната в Украйна, толкова повече се задълбочава и енергийната, и икономическата криза, което пропуква твърдата позиция на държавите членки спрямо Русия. Затова и гласуването на новия пакет санкции може да отнеме повече време.
Какво включват новите санкции?
Ако бъдат приети, се очаква да лишат Москва от допълнителни 7 млрд. евро приходи. Санкции ще бъдат наложени на още 1300 лица и компании. Въвежда се и забрана граждани на държави от ЕС да участват в управителни органи на руски компании.
Целта на Брюксел е да предприеме мерки срещу хората, които се опитват да заобикалят ограниченията. Фон дер Лайен обясни, че ще бъде създаден списък за подобни нарушители. „Например, ако купуват стоки в ЕС, транспортират ги до трети страни и след това до Русия – това ще е заобикаляне на нашите санкции и тези лица може да бъдат вкарани в списък. Смятам, че това ще има голям ограничаващ ефект“, обясни председателят на Еврокомисията. Пет страни от ЕС настояват за забрана на вноса на диаманти от Русия

По думите ѝ новите мерки ще отслабят допълнително руската икономика и така ще се намалят възможностите на руския военнопромишлен комплекс. От Брюксел се надяват това да стане чрез ограничаване на достъпа до авиационно оборудване, електронни компоненти и специфични химични субстанции. Руската икономика няма да се върне до предвоенните си нива преди 2030 г.
Фон дер Лайен подчерта, че ЕК не приема „фалшивите референдуми, нито какъвто и да е вид анексиране. Решени сме да накараме Кремъл да плати цената за тази по-нататъшна ескалация“, заяви тя.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Под секрет: Русия очаква дълга и дълбока рецесия заради войната
Войната на Путин унищожи 15 години растеж на руската икономика
Русия: Задава се най-тежкият икономически срив от десетилетия
Русия тайно моли Запада да сложи край на войната в Украйна