Жилищното кредитиране продължава да расте въпреки рекордно високите цени на имотите и достигнатия пик на пазара. Към края на първото полугодие на настоящата година жилищните заеми вече формират около 20% от всички банкови кредити на неправителствения сектор у нас, показват данните на БНБ. Войната не спря българите да купуват жилища
Жилищните кредити нарастват с 18.2% на годишна база към края на месец юни, като за първи път преминават границата от 15 млрд. лева. Темпът на растеж е почти същия като през предходния месец май (+18.3%), като общият обем на всички активни заеми за жилища у нас достига 15.149 млрд. лева. За сравнение, преди 12 месеца сумата в този сегмент е била 12.81 млрд. лева. Каква заплата трябва да вземаме, за да си купим жилище на кредит?
Размерът на кредитите за неправителствения сектор в страната нараства с 12.6% на годишна база до 75.85 млрд. лева към края на март. Към средата на настоящата година заемите за жилище вече представляват 19.97% от всички кредити за неправителствения сектор. Преди година делът им е бил 19.01% от всички заеми, а към края на първото полугодие на 2020 г. ипотечните кредити са били 17.8% от всички заеми. Бум на кредитите за покупка на жилище в пандемията

Спестявания
Спестяванията в банките в България в края на юни са достигнали 106,056 млрд. лв., забавяйки годишния си ръст до 9,6% (от 9,7% годишно повишение през май), сочат предварителните данни на Българската народна банка. Сумата е 68,6% от Брутния вътрешен продукт.
Тя отчита, че паричното предлагане в България през миналия месец е 130,802 млрд. лв. и се увеличава на годишна база с 10,3%, при същия темп на годишно нарастване през май, 10,8% през април и 10,7% през март.
Най-бързоликвидният компонент на паричното предлагане – т. нар. „тесни пари“, който включва парите извън банките и безсрочните депозити на фирми и разплащателни влогове на домакинствата, през юни нараства със 17,4% на годишна база (спрямо 17,8% годишен ръст през май).
В края на юни кредитите за бизнеса и домакинствата нарастват до 75,856 млрд. лв. при 74,590 млрд. лв. към май. През юни се увеличават на годишна база с 12,6% (11,2% годишен ръст през май).
БНБ изчислява, че заемите за бизнеса се повишават с 10,6% на годишна база през юни (спрямо 8,5% през май) и достигат 39,312 млрд. лв. (25,4% от БВП).
Кредитите за домакинства са 31,111 млрд. лв. и за година се увеличават с 14,7%, при 14,5% годишно повишение през май. В края на миналия месец жилищните кредити са 15,150 млрд. лв. или с ръст на годишна база с 18,2%, докато през май годишното увеличение беше 18,3%. Потребителските кредити възлизат на 14,388 млрд. лв. и за година се увеличават с 13% (спрямо 12,3% през май). Централната банка отчита, че на годишна база другите кредити намаляват с 2,4% (спрямо 3,9% през май) и достигат 376,5 млн. лв.
Кредитите за работодатели и самонаети лица растат с 3,8% на годишна база през юни до 400,7 млн. лв., при 4,1% годишно повишение през май. Заемите, предоставени на финансови предприятия, са 5,434 млрд. лв. и на годишна база се увеличават с 15,3% (13,3% годишно повишение през май).
Изменението в размера на кредитите за неправителствения сектор е резултат и от нетните продажби на кредити от Други парично-финансови институции, чиито обем за последната година е 244,7 млн. лева. На годишна база продадените кредити от Други ПФИ са 244,8 млн. лв. (заедно с 11.1 млн. лв. през юни), а обратно изкупените кредити – 0,1 млн. лв. (през юни няма обратно изкупени кредити).

Централната банка отчита, че спестяванията на фирмите са 34,809 млрд. лв. и в сравнение с юни 2021 г. се увеличават с 18,6% (след 16% на годишна база за май). Депозитите на финансовите предприятия падат с 0,6% на годишна база (19,2% годишен ръст през май) и в края на юни достигат 3,606 млрд. лв. Депозитите минават 100 млрд. лева още тази година
Спестяванията на домакинства и фирмите, които ги обслужват, са 67,640 млрд. лв. с ръст от 6% спрямо юни 2021 г. (6,2% годишен ръст през май). Натрупахме над 600 млн. лева по депозити само за месец

БНБ отчита, че нетните вътрешни активи в края на юни са 82,642 млрд. лв. и за година растат с 15,9% (15,3% годишно повишение през май 2022 г.). В края на юни основният им компонент – вътрешният кредит, е 82,540 млрд. лв. и расте спрямо юни 2021 г. с 14,6% (13,8% годишно увеличение през май). През юни вземанията от неправителствения сектор се увеличават с 12,5%, и достигат 78,137 млрд. лв. (11,2% годишно увеличение през май 2022 г.).
Нетните чуждестранни активи в края на юни са 71,968 млрд. лв., докато към 31 май са 71,959 млрд. лв.; увеличението е с 2,3% в сравнение с юни (2,8% годишен ръст през май). Чуждестранните активи се увеличават с 9,7% и достигат 87,153 млрд. лв. (спрямо 9,3% през май). Чуждестранните пасиви са 15,185 млрд. лв. и на годишна база нарастват с 67,7% (сравнено с 60% за май).
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Експерт: Идва краят на високите цени на жилищата у нас
Жилищата поскъпнаха страшно много. Има ли имотен балон у нас?
Колко лева са нужни, за да се издържате в България?
Намаляват продажбите, българинът носи все по-малко пари в себе си

Спестяванията в банките в България в края на юни са достигнали 106,056 млрд. лв., забавяйки годишния си ръст до 9,6% (от 9,7% годишно повишение през май), сочат предварителните данни на Българската народна банка. Сумата е 68,6% от Брутния вътрешен продукт.
Тя отчита, че паричното предлагане в България през миналия месец е 130,802 млрд. лв. и се увеличава на годишна база с 10,3%, при същия темп на годишно нарастване през май, 10,8% през април и 10,7% през март.
Най-бързоликвидният компонент на паричното предлагане – т. нар. „тесни пари“, който включва парите извън банките и безсрочните депозити на фирми и разплащателни влогове на домакинствата, през юни нараства със 17,4% на годишна база (спрямо 17,8% годишен ръст през май).

Централната банка отчита, че спестяванията на фирмите са 34,809 млрд. лв. и в сравнение с юни 2021 г. се увеличават с 18,6% (след 16% на годишна база за май). Депозитите на финансовите предприятия падат с 0,6% на годишна база (19,2% годишен ръст през май) и в края на юни достигат 3,606 млрд. лв. Депозитите минават 100 млрд. лева още тази година
Спестяванията на домакинства и фирмите, които ги обслужват, са 67,640 млрд. лв. с ръст от 6% спрямо юни 2021 г. (6,2% годишен ръст през май). Натрупахме над 600 млн. лева по депозити само за месец

БНБ отчита, че нетните вътрешни активи в края на юни са 82,642 млрд. лв. и за година растат с 15,9% (15,3% годишно повишение през май 2022 г.). В края на юни основният им компонент – вътрешният кредит, е 82,540 млрд. лв. и расте спрямо юни 2021 г. с 14,6% (13,8% годишно увеличение през май). През юни вземанията от неправителствения сектор се увеличават с 12,5%, и достигат 78,137 млрд. лв. (11,2% годишно увеличение през май 2022 г.). Изменението в размера на кредитите за неправителствения сектор е резултат и от нетните продажби на кредити от Други парично-финансови институции, чиито обем за последната година е 244,7 млн. лева. На годишна база продадените кредити от Други ПФИ са 244,8 млн. лв. (заедно с 11.1 млн. лв. през юни), а обратно изкупените кредити – 0,1 млн. лв. (през юни няма обратно изкупени кредити).

В края на юни кредитите за бизнеса и домакинствата нарастват до 75,856 млрд. лв. при 74,590 млрд. лв. към май. През юни се увеличават на годишна база с 12,6% (11,2% годишен ръст през май).
БНБ изчислява, че заемите за бизнеса се повишават с 10,6% на годишна база през юни (спрямо 8,5% през май) и достигат 39,312 млрд. лв. (25,4% от БВП).
Кредитите за домакинства са 31,111 млрд. лв. и за година се увеличават с 14,7%, при 14,5% годишно повишение през май. В края на миналия месец жилищните кредити са 15,150 млрд. лв. или с ръст на годишна база с 18,2%, докато през май годишното увеличение беше 18,3%. Потребителските кредити възлизат на 14,388 млрд. лв. и за година се увеличават с 13% (спрямо 12,3% през май). Централната банка отчита, че на годишна база другите кредити намаляват с 2,4% (спрямо 3,9% през май) и достигат 376,5 млн. лв.
Кредитите за работодатели и самонаети лица растат с 3,8% на годишна база през юни до 400,7 млн. лв., при 4,1% годишно повишение през май. Заемите, предоставени на финансови предприятия, са 5,434 млрд. лв. и на годишна база се увеличават с 15,3% (13,3% годишно повишение през май).
Нетните чуждестранни активи в края на юни са 71,968 млрд. лв., докато към 31 май са 71,959 млрд. лв.; увеличението е с 2,3% в сравнение с юни (2,8% годишен ръст през май). Чуждестранните активи се увеличават с 9,7% и достигат 87,153 млрд. лв. (спрямо 9,3% през май). Чуждестранните пасиви са 15,185 млрд. лв. и на годишна база нарастват с 67,7% (сравнено с 60% за май).
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Колко лева са нужни, за да се издържате в България?
Намаляват продажбите, българинът носи все по-малко пари в себе си
Рязко поскъпване на живота в България
Навършват се 142 години от създаването на българския лев
Колко храни можем да купим със средна заплата у нас и в Европа?

В Европейския съюз все повече се отчита риска от стагфлация. ЕЦБ със закъснение от 6 месеца започна да увеличава трите основни лихвени процента с половинка от процента. Очакваме в следващите тримесечия това да продължи с още четвъртинка или с половинка. И в рамките на 12 до 18 месеца европейските лихви по еврото – в еврозоната, а и с българските в левове, ще се покачат вероятно с 1,5%-2%. И депозитните, и кредитните. Това заяви за БНР финансовият анализатор Румен Гълъбинов. Предстои ни стагфлация: Защо и кога ще дойде
По думите му трябва да сме подготвени за риска от стагфлация, тъй като той е реален. „Временно има потискане на цените по някои от енергийните пазари. Но това не трябва да ни кара да мислим, че това ще е някаква устойчива тенденция надолу. С настъпването на есента и зимата ще се разбере дали сме готови, имаме ли запаси, на какви цени ще бъде енергията и дали това ще катализира още инфлация, която през юни е 16,9% за България, а в следващите 6 месеца, вероятно ще се качи с още 5-6% и ще минем 20% инфлация в края на годината. Какво ще правим тогава, какъв е планът ни и как ще компенсираме бизнеса и домакинствата?“, заяви още Гълъбинов. Инфлацията в еврозоната се развихри до нов рекорд
За да се справи с предстоящите трудности, България трябва да заложи на адекватна парична, фискална и икономическа политика, твърди финансистът. Според него част от взетите антиинфлационни мерки ще проработят, но други ще увеличат инфлацията. Повишаването на лихвите ще помогне за задържането на инфлацията, но не трябва да се надяваме, че ще я свали значително. Високите лихви могат да бъдат спирачка за растежа на икономиката, защото кредитите ще поскъпнат, фирмите по-трудно ще се финансират и това ще подтисне бизнес активността, а оттам и ръста на икономиката, обясни икономистът. Държавата раздава милиарди за борба с високите цени
Очакваният ръст на БВП е около 2%, а ако инфлацията надхвърли 20%, това е твърде голяма разлика. Всячески трябва да се стремим към увеличение на ръста на икономиката и постепенно свиване на инфлацията. Трябва да се направи повече и за политиката по доходите. „Не е достатъчно да увеличиш пенсиите с 10%, а точно тогава да отчетеш инфлация почти 17%. Очевидно е, че тези увеличения са изостанали, посочва Гълъбинов. Месечната издръжка на семейство се увеличава с близо 300 лева
Ако към края на годината има още една актуализация на бюджета и пенсиите се вдигнат с още 10%, но инфлацията премине 20%, тогава може би компенсациите ще имат реален ефект, но не съвсем. Същото важи и за заплатите – остава открит въпросът за увеличение на минималната заплата, както и дали ще бъде въведен т.нар. необлагаем минимум – работещите бедни да бъдат освободени от 10%-ия подоходен данък, което също ще им помогне. Кой колко ще получи след преизчисляването на пенсиите?
Експертът изтъкна, че колкото по-близо се намират страните до Украйна, толкова по-висока е инфлацията в тях. Граничните на Украйна държави са с най-висока инфлация, в балтийските тя е над 20% и обясни, че ЕК трябва да си даде сметка, че е едно увеличение на инфлацията в еврозоната – 8,6%, а съвсем друго – висока инфлация над 15-16% в страните от Източна Европа, т.е почти 2 пъти по-голяма.
„Ако Брюксел иска да ни помогне, трябва да се отчетат закъсненията ни, но трябва да ни дадат първи плащанията по Плана за възстановяване“, обясни Гълъбинов. Това по думите му ще помогне да се задържи на добро ниво инфлацията до края на годината, за да има постъпление на инвестиции и добави, че най-добре се бори инфлацията, когато има инвестиции. 
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Светът навлиза в рецесия, за да избегне още по-опасната стагфлация
МВФ предупреди за тежка рецесия в Европа при руско газово ембарго
Водещ банкер: Европа и САЩ ще изпаднат в рецесия
ЕЦБ не очаква стагфлация в Еврозоната
Европейските страни в неравна битка с инфлацията
Очакват ни високи цени в следващите години, предупреди Асен Василев
Ще се промени ли цената на хляба с 0% ДДС?