Международната рейтингова агенция Фич Рейтингс (Fitch Ratings) повиши дългосрочния рейтинг (Long-Term Issuer Default Rating (IDR) на КВС Банк България (преди: Райфайзенбанк (България) с три стъпки: от ‘BBB-‘ до ‘A-‘, а краткосрочния от ‘F3’ до ‘F1’. Перспективата е положителна. Самостоятелният рейтинг на банката Viability Rating (VR) от ‘bb+’ е поставен под негативно наблюдение.
По-високият рейтинг на КВС Банк България отразява придобиването на банката от белгийската KBC Bank NV (KBC, ‘A+’/стабилна) на 7 юли и по-голямата вероятност за подкрепа от страна на собственика.
„KBC Банк и ОББ, двете банки от финансовата група KBC в България, вече имат най-високия дългосрочен кредитен рейтинг в държавата, което е категоричен знак за доверието, която клиентите ни могат да имат в нашите сила и стабилност.“, коментира Питър Рубен, главен изпълнителен директор на KBC Банк и ОББ и кънтри мениджър на KBC Груп в България.
Подробно описание на рейтингите може да бъде видяно на страницата на рейтинговата агенция.

Продажбите на нови коли в Европейския съюз продължават да се понижават заради затруднените вериги за доставки, които ограничават производството на автомобилните концерни. Така едва шест страни членки на ЕС, сред които и България, отчитат годишен ръст в продажбите на нови коли през първото полугодие, според Асоциацията на европейските автомобилни производители (ACEA). За месец юни обаче, продажбите у нас имат минимално понижение. Пазаруваме нови коли с най-бърз темп от всички в ЕС
През месец юни 2022 г., регистрациите на нови автомобили от първи собственик в ЕС спадат с 15.4% на годишна база до 886 510 броя. Това е най-слабият месец юни от 1996 година насам.
За слабия резултат допринасят и четирите основни европейски пазара. Германия записва спад от 18.1% на годишна база през юни, следвана от Италия (-15%), Франция (-14.2%) и Испания (-7.8%). Продажбите на нови коли в България намаляват с 1.2% през юни спрямо същия месец на миналата година до общо 2 918 броя.
За първите шест месеца на тази година в ЕС са регистрирани 4.6 млн. нови коли от първи собственик, което представлява спад от 14% на годишна база. Всички най-големите пазари в Европа отчитат понижение: Италия (-22.7%), Франция (-16.3%), Германия (-11%) и Испания (-10.7%). Голям ръст в продажбите на нови коли в България
Едва шест страни от ЕС имат годишен ръст в регистрациите на нови коли за първите шест месеца на 2022 г., като България е втора по темп на нарастване. 
Първа по ръст е Румъния с +23.1% до общо 58 712 регистрации на нови коли, след нея е България +13.3% до 14 639 регистрации, Латвия записва ръст от +6% до 8 146 нови коли. Леко изостава Кипър с +5.9% до 6 133 регистрации, следва Словакия с +3.9% до 39 953 и Ирландия с +2.1% до 65 174 регистрации.
Най-много нови коли за първите шест месеца на 2022 г. традиционно са продадени в Германия – 1.23 млн. броя. Това е единствената държава в ЕС, в която продажбите надхвърлят психологическата граница от 1 млн. броя. На второ и трето място са Франция – 771 980 броя и Италия с 684 228 броя. 190% ръст в продажбите на нови коли у нас
Продажбите във Великобритания, която вече не е в ЕС, възлизат на 802 079 броя за първото полугодие, което представлява спад от 11.9% на годишна база.
Лидер по продажби в ЕС е Volkswagen Group с общо 1 137 200 автомобила за първите шест месеца на 2022 г., като резултатът намалява с 18.5% спрямо същия период 2021 г. Близо 10 000 нови коли продадени у нас през тази година

Главният изпълнителен директор на Shell Бен ван Берден предупреди, че може да се наложи Европа да ограничи достъпа до енергия тази зима, тъй като прогнозира „значително” по-високи цени, ако Русия продължи да ограничава доставките на газ за ЕС, съобщава Financial Times. Европа е заплашена да остане без газ в разгара на зимата
Ръководителят на най-голямата петролна и газова компания в Европа каза, че президентът Владимир Путин е показал, че е „способен и има желание да използва като оръжие енергийните доставки“ и че не може да се изключи пълното спиране на износа на руски газ за Европа. „Ще се изправим пред наистина тежка зима в Европа. Може би някои държави ще се справят по-добре от други, но мисля, че всички ще се изправим пред значително ескалиране на цените, ще има голям натиск върху индустрията и следователно ще има голям натиск върху икономиката“, заяви Ван Берден на енергийна конференция в Оксфорд Aurora Spring Forum 2022. 
По думите му в най-лошия случай ще бъдем в ситуация, в която ще трябва да се въведе разпределянето на дажби.
Главният газопровод на Русия за Германия – „Северен поток 1“ беше спрян за планирана поддръжка и профилактика в понеделник, а опасенията, че потокът от газ няма да бъде възобновен след края на ремонта на 21 юли нарастват.
Миналата седмица Путин заплаши с „катастрофални последици“ за световните енергийни пазари, ако западните сили наложат допълнителни санкции на Москва заради войната в Украйна. Путин предупреди: Европа я чака енергийна катастрофа
Предупреждението на ръководителя на Shell идва, след прогнозата на ЕK, че средногодишната инфлация ще достигне рекордни нива през 2022 г. от 7,6% за еврозоната и от 8,3% за ЕС заради растящите цените на енергията и войната в Украйна.
Други високопоставени фигури в енергийната индустрия, като Фатих Бирол, ръководителят на Международната енергийна агенция, също предупредиха Европа да се подготви за сценария за пълно спиране на доставките на газ от Русия тази зима.
Миналия месец Бирол заяви за Financial Times, че предприетите мерки от европейските страни за намаляване на търсенето на газ, като запалване на стари въглищни електроцентрали, са оправдани от мащаба на кризата, въпреки притесненията за ръст на въглеродните емисии. По думите му европейските страни трябва да се стремят да запазят остарелите атомни електроцентрали отворени и да търсят алтернативи да намалят търсенето. 
Според Ван Берден мерки, като подновената зависимост от въглищата, означават, че Европа ще трябва да „отстъпи“ плановете си за енергиен преход, поне засега. „Ще направим няколко крачки назад, преди да успеем да направим няколко крачки напред“, посочи той и добави, че последствията от войната в Украйна са сигнал за политиците, който ще помогне за ускоряване на енергийния преход на Европа, за да се намали зависимостта от вносни горива. Европа трябва да е готова за икономическа война срещу Путин
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Русия обяви при какви условия ще увеличи доставките на газ за Европа
Русия готви пълно спиране на газа за Европа до зимата
Европа или Русия – кой ще пострада повече от петролното ембарго?

Нов преносен газов оператор влиза на българския пазар. Днес Комисията за енергийно и водно регулиране и Националният енергиен регулатор на Гърция – RAE ще връчат Окончателно съвместно решение за сертифициране на  ICGB – компанията, учредена за изграждането на интерконектора между двете балкански съседки. Гръцки министър разкри кога ще заработи газовата връзка с България
След успешното приключване на сертифицирането ICGB става вторият независим газопреносен оператор в страната. Решението на двата регулатора означава, че са изпълнени всички изисквания за въвеждане в търговска експлоатация на газовата връзка „Гърция-България“ (IGB). Съгласувано е с ЕК в ускорена процедура заради важната роля на интерконектора. 
С решението двата национални регулаторни органа дават зелена светлина за старта на газовата връзка IGB. Тя е от стратегическо значение за региона, като осигурява диверсификация и на източниците, и на маршрутите на газовите доставки за България и за Югоизточна Европа. 
Интерконекторът е нов маршрут за внос на газ в България и той ще помага пряко за сигурността на доставките и постигане на конкурентни цени. Интерконекторът с Гърция вече е свързан с азерския газ
Проектният му капацитет за пренос на 3 млрд. куб. м. природен газ дава възможности за доставки от Южния газов коридор и от пазарите на втечнен природен газ от други точки на света. В дългосрочен план по интерконектора IGB ще може да бъде транспортиран и природен газ от Израел и Кипър, както и допълнителни обеми от Азербайджан и други страни.
Окончателното съвместно решение за сертифициране ще бъде връчено на изпълнителните директори на ICGB Теодора Георгиева и Константинос Караянакос от председателите на двата национални регулаторни органа – Станислав Тодоров и Атанасиос Дагумас.
Проектът IGB (Междусистемна газова връзка Гърция-България) се реализира от смесеното дружество ICGB, регистрирано в България през 2011 г. с акционери БЕХ ЕАД (50%) и IGI Poseidon (50%). Съакционерът IGI Poseidon e дружество, регистрирано в Гърция, с акционери гръцката компания DEPA International Projects (50%) и италианската енергийна група Edison S.p.A (50%). Без „братския“ руски газ: Цената пада двуцифрено
ICGB, като собственик на газопровода IGB финансира реализацията му, разпределя преносния му капацитет и получава приходите от преноса на газ. 
Газопроводът IGB е проектиран за свързване с гръцката национална газопреносна система и с Трансадриатическия газопровод (TAP AG) в района на Комотини, Гърция, и с българската газопреносна система „Булгартрансгаз“ ЕАД, Стара Загора. Общата дължина на интерконектора е 182 км. Според пазарния интерес към използване на по-голям капацитет и възможностите на съседните газопреносни системи, капацитетът на газопровода е проектиран да се увеличи до 5 млрд. куб. м. на година с изграждане на компресорна станция. Гърция внася рекодни количества втечнен газ, 1/3 от него е за България 
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
България започва внос на втечнен природен газ през Гърция
Защо изпускаме 4 пъти по-евтиния газ от Азербайджан?
България се справя идеално без руския газ