Компанията Coca-Cola Hellenic Bottle Company AG и нейните съществуващи клиенти в Русия са „в процес на изчерпване на запасите“, съобщават в изявление от Coca-Cola Co, след като стана ясно, че популярната напитка се продава в McDonald’s Corp франчайз в Санкт Петербург. Санкциите върнаха Русия в социализма – липсват основни стоки
След като запасите бъдат изчерпани, независимата компания Coca-Cola HBC, базираната в Цуг, Швейцария, „няма да произвежда или продава Coca-Cola или други марки на Coca-Cola Company в Русия“, съобщават от Coca-Cola в Атланта.
През май Coca-Cola HBC съобщи, че оценява всички варианти за руския пазар, а още на 8 март стана ясно, че спира поръчките за концентрат. Компанията с 10 производствени обекта в Русия отбеляза, че ще се съсредоточи върху местните марки. 200 000 души са работили в чуждите компании, напуснали Русия

Още през март Coca-Cola стана част от напускащите Русия американски компании, след като започна войната в Украйна. Сред тях са и ExxonMobil, Shell и BP, Boeing, American Express, McDonalds, IKEA. Тогава Coca-Cola HBC заяви, че работи в сътрудничество с Coca-Cola по вземането на решение.
Coca-Cola притежава 23% дял в бутилиращата компания. Coca-Cola HBC бутилира и продава напитки на 29 пазара, сред които и Гърция, Италия и страни от Източна Европа. 
А междувременно Руския е в опити да намери местни заместители на дейността на известните компании, каквато е и Coca-Cola. Русия измисли алтернатива на Coca-Cola, Fanta и Sprite

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Гигантът Marriott напуска Русия, хотелите му обаче ще работят
„Вкусно и точка“: Руският наследник на McDonald’s отвори в Москва
Почти всички руски компании са засегнати от западните санкции

Цената на петрола на световните пазари леко спадна заради повишаването на лихвените проценти в Съединените щати, Великобритания и Швейцария и това подхрани притесненията за глобалния икономически растеж и търсене. Наложените нови санкции срещу Иран обаче действаха в обратна посока и това ограничи намаляването на цените. След резкия спад цената на петрола отново се възстанови
Фючърсите на сорта Brent от Северно море, референтен за Европа, с доставка през август спаднаха с 47 цента или или 0,4% до 119,34 долара за барел. А фючърсите за американски лек суров петрол West Texas Intermediate паднаха с 57 цента или 0,5% до 117,02 долара за барел.
Ако този спад се задържи през деня, фючърсите на сорта Brent ще регистрират първото си намаление на седмична база от пет седмици, а тези на американския нефт – от два месеца. 
След ранната разпродажба купувачите скочиха отново на пазара, тъй като повечето анализатори очакват в продължение на няколко месеца. След лекия спад, цената на петрола пак остава висока
„Голяма част от проблема с ограниченото предлагане е заради проблема с доставките и това трябва да бъде решено“, отбелязва Ели Тесфайе, старши пазарен стратег в RJO Futures. По думите ѝ в момента няма забавяне на глобалното търсене и всяка разпродажба ще се разглежда като възможност.
Международната агенция по енергетика прогнозира търсенето да нарасне допълнително през 2023 г. с над 2% до рекордните 101,6 млн. барела на ден. Остават оптимистични и прогнозите, че търсенето в Китай ще се възстанови, заради облекчаването на COVID мерките. Цената на петрола падна заради вълната от COVID-19 в Китай
Според анализатори цените са се повишили и заради санкциите на Вашингтон на китайски, емирски и ирански фирми, изнасяли ирански нефтохимикали. Освен това добивът на петрол в Либия се срина до 100 000-150 000 барела на ден и анализаторите са притеснени, че нейните проблеми с доставките ще продължат.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Предстои невиждано поскъпване на петрола
Огромното търсене тепърва ще вдига цената на петрола
Европейско ембарго срещу руския петрол: Какво ще стане с цените?
Петролът скочи над 120 долара за барел, доставките не стигат

За по-радикална актуализация на бюджета настоява синдикатът, като бъде разширена с мерки, които са пропуснати и спестени. Повишаване на заплатите с не по-малко от 15%, а за тези, които са на терен и са с по-ниски възнаграждения – с 20%, искат от КНСБ, също минималната работна заплата да стане 760 лева. БСК: В бюджета няма мерки срещу инфлацията, ръст на заплатите е непостижим
За да има минимално спокойствие в държавата, би трябвало да се използва максимално възможността в разходната част на бюджета да бъдат заложени поне 2 милиарда допълнително, категоричен е президентът на КНСБ Пламен Димитров. Поне толкова приходи ще има повече, сигурен е той. Повечето пари от данъци да обосноват допълнителни мерки, поне с такъв размер, запазвайки дефицита в същия размер, както е в бюджета за 2022 г., настоява Димитров. Половината пенсионери в България получават минимална пенсия
Той е убеден, че приходите не са актуални и са занижени. „Това което казва Асен Василев за данъчните приходи е силно подценено. Той залага около 350 милиона сумарно повече данъчни приходи. Ние смятаме, че ще бъдат 5 – 7 пъти повече, отколкото са предвидени в бюджета за 2022 г. и ще достигнат около 2 – 3 милиарда“, каза Димитров. 
Като най-голям проблем на България той посочи бедността. Страната продължава да е с най-голям процент на лицата, които са с риск да изпаднат в бедност в ЕС, изтъкна той и добави, че остават много високи нивата на бедност на уязвимите групи, в това число на работещите бедни – между 700 000 и 800 000 българи работят и са бедни, защото са нископлатени. 
Затова КНСБ настояват не само актуализацията да мине през парламента, а и да мине с още повече допълнителни разходи, които според Димитров, съвсем логично могат да бъдат направени. „Тази актуализация не покрива всички нужди и възможностите, които има бюджетът, са два пъти по-големи. Общият пакет вместо 2 милиарда, трябва да бъде 4 милиарда“, посочи той. България е сред страните в ЕС с най-висока инфлация
„Дали премиерът ще е сегашният, дали ще е същото правителство в следващите седмици или месеци, не е толкова важно за тези, които в момента искат увеличение на своите доходи. Инфлацията натисна прекалено много от социалните групи. Изчакването до няколко месеца да се намерят решения и големите надежди, които се възлагаха на актуализацията на бюджета всъщност за много хора не се оправдават и при 23 – 25% увеличение на цените на хранителните стоки на годишна база, какво друго да очакваме, освен хората да поискат толкова или поне 20-тина процента увеличение на доходите си“, добави Димитров. Той подчерта, че това е напълно естествено, напълно нормално и без никакъв политически подтекст или привкус.