Днес, на 4 юни, се навършват 142 години от създаването на българския лев. На 4 юни 1880 г. е обнародван и влиза в сила Законът за правото на рязане на монети в Княжество България, напомни годишнината от създаването на българската парична единица централната банка.
Заявяване пред света
При въвеждането на лева той се приравнява към златния френски франк, като е приет биметалният стандарт (смес от сребро и злато), с което България приема принципите на Латинския паричен съюз.
Със закона се създава националната парична единица „лев“, разделен на 100 части – „стотинки“, и се определят теглото, металното съдържание и изображенията на българските монети.
Първите монети на Княжество България са медните от 2, 5 и 10 стотинки, отсечени през 1881 г. През 1882 г. са отлети сребърни български монети от 1 и 2 лв., а през 1894 г. – златни монети от 10, 20 и 100 лв.
През 1885 г. пък е приет закон, който предоставя на БНБ монополно право да издава банкноти в страната. Според този закон всички държавни учреждения са задължени да приемат българските банкноти.
Първите български банкноти са със златно покритие в размер 1/3 от номинала, като в това съотношение БНБ е задължена да приема тяхната обмяна. Първите български банкноти от 20 и 50 лв. са отпечатани през 1885 г.
През 1891 г. е приет закон, който позволява на БНБ да издава и банкноти със сребърно покритие отново в размер 1/3 от номинала. През следващите години златният стандарт периодично се отменя и възстановява, а съотношението в сребърния стандарт се променя.
След балканските войни и Първата световна война, в началото на 1919 г. със закон е преустановено обменянето на левове срещу злато и сребро. Златното покритие на българския лев се възстановява отново със закон през 1924 г., но същият отменя правото на БНБ да издава банкноти със сребърно покритие.
Първите банкноти

През 30-те години на ХХ век България за първи път сама отпечатва банкноти – това са отпечатаните в Държавната печатница в София банкноти от 5000 лв., емисия 1924 г., и от 20 лв., емисия 1925 г.
Първата българска банкнота е с носи номер 000001. Номиналът ѝ е 20 лева, а върху нея има воден знак на БНБ. Любопитно е, че в текста на банкнотата са оставени две руски думи: „кассирь“ вместо „касиер“ и „подделка“ вместо „подправка“. Причината е, че са били отпечатани в Русия и се смята, че така е останало от превода. Знаете ли каква е била първата българска банкнота?
Пътят на промените на българския лев
В началото на прехода към пазарно стопанство в България след 1989 г. е приет Закон за БНБ, който потвърждава монополното право на БНБ да емитира българските монети и банкноти. След либерализацията на цените и последвалата инфлация в периода 1991 г. – 1994 г. са емитирани парични знаци с висока номинална стойност. Банкнотата с най-голям номинал в обращение по това време е от 50 000 лева.
През 1997 г. България въведе валутния борд, курсът на лева беше фиксиран първо към германската марка, а след това към еврото. Постигната беше ценова стабилност, която позволи деноминация на лева през 1999 г. В следващите години БНБ емитира и банкнота от 100 лв. и разменни монети от 1 и 2 лева.
През 2005 г. БНБ емитира първата българска възпоменателна банкнота. Тя е с номинална стойност 20 лв. и върху нея е поместена реплика на първата българска банкнота с номинална стойност 20 лева, емисия 1885 г. Тази българска възпоменателна банкнота първа вгражда полимерен прозорец в хартията, защитен елемент по-късно използван и в други банкноти по света, включително в новата серия евробанкноти. Пълен каталог с българските банкноти може да видите тук
Печатницата на БНБ
Печатницата на БНБ е създадена през 1994 г. Тя е отпечатала всички български банкноти, емитирани в периода от 1999 г. до 2013 г., а от 2014 г. до днес производството на парите е в съвместното дружество на Печатницата на БНБ и François-Charles Oberthur International SAS, Франция.
От 2018 г. БНБ пуска в обращение нова серия банкноти, като книжните пари са носители на нови специфични защитни елементи.
Българските парични знаци отразяват различните периоди в развитието на държавата, нейното политическо състояние и промени, икономика, култура и други обществени сфери, посредством с своите номинали, дизайн и стилистика.
Българските монети и банкноти са значим символ на държавността и съхраняват за следващите поколения историческата и културната памет на нацията. Продадоха за огромна сума най-ценната българска монета
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Замяната на лева с еврото ще премине гладко

Скоро цената на литър бензин в Гърция ще достигне 3 евро, което ще взриви пазара, предупреждават собствениците на бензиностанции.
„На пазара на горивата действа мафия, която пере пари чрез бензиностанциите“, каза пред телевизия Sky председателят на Съюза на собствениците на бензиностанции в област Атика Мария Занга.
Тя допълни, че всички в сектора познават хората, участващи в тази престъпна схема, но се страхуват за живота си, защото вече е имало няколко предупредителни акции срещу граждани, готови да свидетелстват.
Занга каза, че е невъзможно литър бензин на едро да струва 2 евро и 21 цента, а някои бензиностанции да продават под тази цена. Журналистите в студиото призоваха прокуратурата да започне разследване.
Средната цена на литър безоловен бензин е 2 евро и 40 цента, а на островите е поне с 20 цента по-скъпо, по данни на гръцкото министерство на развитието. До няколко дни или седмица ще достигнем цена 3 евро за литър, категорични са служителите от бензиностанциите.
Средната цена на най-масовия бензин в страната е 2,20 евро за литър, като се е повишила с 13 евроцента (6,24%) за последния месец. Горивото е поскъпнало с почти 28 евроцента (14,32%) за изминалите 3 месеца, в които бушува войната в Украйна, показват данните на специализирания портал fuelo.net. Тенденцията е поскъпването да продължи.
Гръцката опозиция отново призова незабавно да се сложи таван на цените на горивата, защото гърците получават помощ за бензин само до края на този месец. Унгария сложи таван на цените на горивата
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Цените на горивата в България продължават да се покачват
Хърватия върна тавана на цените на горивата
Швеция сваля временно данъка върху горивата заради ръста на цените
Цените на петрола и горивата дълго ще останат високи

Бойко Борисов е на посещение в Англия и е поканен от кралица Елизабет Втора на чай.
По време на срещата Борисов пита кралицата каква е тайната на успешния политик.
Нейно величество му отговаря:
– Много просто, трябва да е обграден от интелигентни хора!
Бойко пита:
– А как се разбира дали някой е интелигентен, или не?
– Ами трябва да се зададе адекватен въпрос, ето сега ще Ви покажа.
Кралицата взема телефона, натиска копчето, за да може и Бойко да слуша разговора и звъни на Борис Джонсън.
– Г-н Джонсън, ще Ви задам един въпрос. Майка Ви има син, баща Ви също има син, обаче този син не е Ваш брат. Кажете ми, кой е този син?
– Очевидно е, че това съм аз, Ваше Величество! – отговорил Камерън.
– Правилно, благодаря Ви! – казва кралицата.
Затваря телефона и се обръща към Бойко:
– Разбрахте ли сега, г-н Борисов?
– Да, Ваше Величество, разбрах!
Прибира се Бойко в България, вика Цветанов и го пита:
– А бе, Цецо, баща ти има син, майка ти има син, обаче този син не е твой брат, кой е той в такъв случай?
Цветанов се затруднява да отговори и казва, че ще си помисли добре и ще се върне с отговора. Излиза и започва да разпитва министрите и депутатите от ГЕРБ.
Никой не успява да отговори, затова след няколко часа мъки Цветанов се обажда на ректора на Софийския университет и го пита:
– Г-н ректор, може ли да Ви задам един въпрос?
– Разбира се, г-н Цветанов!
– Майка Ви има син, баща Ви има син, но този син не е Ваш брат, кой е тогава?
– Естествено, това съм аз! – отговаря ректора.
Щастлив Цветанов търчи при Бойко и казва:
– Знам отговора на въпроса ти, това е ректора на Софийския университет!
– Не, идиот такъв, това е Борис Джонсън!

Бойко Борисов е на посещение в Англия и е поканен от кралица Елизабет Втора на чай.
По време на срещата Борисов пита кралицата каква е тайната на успешния политик.
Нейно величество му отговаря:
– Много просто, трябва да е обграден от интелигентни хора!
Бойко пита:
– А как се разбира дали някой е интелигентен, или не?
– Ами трябва да се зададе адекватен въпрос, ето сега ще Ви покажа.
Кралицата взема телефона, натиска копчето, за да може и Бойко да слуша разговора и звъни на Борис Джонсън.
– Г-н Джонсън, ще Ви задам един въпрос. Майка Ви има син, баща Ви също има син, обаче този син не е Ваш брат. Кажете ми, кой е този син?
– Очевидно е, че това съм аз, Ваше Величество! – отговорил Камерън.
– Правилно, благодаря Ви! – казва кралицата.
Затваря телефона и се обръща към Бойко:
– Разбрахте ли сега, г-н Борисов?
– Да, Ваше Величество, разбрах!
Прибира се Бойко в България, вика Цветанов и го пита:
– А бе, Цецо, баща ти има син, майка ти има син, обаче този син не е твой брат, кой е той в такъв случай?
Цветанов се затруднява да отговори и казва, че ще си помисли добре и ще се върне с отговора. Излиза и започва да разпитва министрите и депутатите от ГЕРБ.
Никой не успява да отговори, затова след няколко часа мъки Цветанов се обажда на ректора на Софийския университет и го пита:
– Г-н ректор, може ли да Ви задам един въпрос?
– Разбира се, г-н Цветанов!
– Майка Ви има син, баща Ви има син, но този син не е Ваш брат, кой е тогава?
– Естествено, това съм аз! – отговаря ректора.
Щастлив Цветанов търчи при Бойко и казва:
– Знам отговора на въпроса ти, това е ректора на Софийския университет!
– Не, идиот такъв, това е Борис Джонсън!