Войната на Русия срещу Украйна порази тежко собствеността и богатството на украинските олигарси. Къде се намират те сега, каква роля играят и помагат ли на страната си? Deutsche Welle се опитва да повдигне завесата.
Всички в Украйна изпитват последиците от войната на Русия, включително и олигарсите – техни предприятия пострадаха от руските бомбардировки и обстрел, икономическите им загуби са големи. Редица олигарси отделят средства за армията и хуманитарна помощ, за да защитят собствеността си от руската агресия. Но има и такива, за чиято дейност не се знае нищо.
Олигарсите помагат на Украйна
Още преди началото на войната украинският президент Володимир Зеленски призова напусналите страната олигарси и бизнесмени да се върнат. За Вадим Новински, Виктор Пинчук и Ринат Ахметов е известно, че са се върнали и отделят средства за нуждите на армията и за хуманитарна помощ, както казват от техните пресслужби.

От началото на войната досега олигархът Ринат Ахметов е предоставил над 2,1 милиарда гривни (около 63 млн. евро) за хуманитарна помощ и поддръжка на украинските въоръжени сили. Виктор и Елена Пинчук са отделили над 730 милиона гривни (около 23 милиона евро) за финансиране на покупките на бронирани автомобили, бронежилетки и шлемове, средства за връзка, разузнавателна техника и т.н.
Помощ на Украйна оказва и олигархът Дмитрий Фирташ, който от няколко години живее в чужбина – той е превел 308 милиона гривни (към един милион евро) предимно за хуманитарни цели, Вадим Новински е предоставил 505 милиона гривни (милион и половина евро) за медицинско оборудване, медикаменти, храни и евакуация на бежанците.
Както показва проверката на DW, и бившият президент на Украйна Петро Порошенко е предоставил помощи за различни военни и хуманитарни нужди от около 300 милиона гривни.
Превъплъщението на олигарсите

Почти всички известни олигарси съобщават, че помагат на Украйна, може би единственото изключение е Игор Коломойски, който не се появява в информационното пространство и само лаконично заяви, че ще помага „след войната“.
Преди 8 години Коломойски в качеството си на губернатор на Днепропетровска област бе едно от ключовите лица, организирали съпротивата срещу руската агресия в Украйна. Той публично наричаше Владимир Путин „шизофреник-дребосък“, искащ да възстанови СССР. А защо сега отказва да помага? Основното предположение е, че са му наложени санкции и вероятно има ограничен достъп до средствата си.
Ринат Ахметов пък през 2014 г. зае нееднозначна позиция, а сега играе активна роля за защитата на Украйна, отбелязва пред DW икономистът Володимир Дубровски. „Може би той тогава не е съзнавал, че помага на Русия. След което изглежда е разбрал всичко и сега отстоява интересите си, които са свързани с Украйна.“
Какво е влиянието върху бизнеса?
Желанието на повечето олигарси да помогнат на Украйна е разбираемо – заради войната сериозна част от техните активи се оказа на територия, където се водят активни бойни действия, а миграцията на хората влияе негативно на пазара на труда, обяснява председателят на Института за икономически изследвания и политически консултации Игор Бураковски. Общите загуби на Украйна от конфликта достигат 1 трлн. долара
Заводът „Азовстал“ в Мариупол например е на компанията „Метинвест“, собственост на Ахметов и Новински. По данни на украинското издание на Forbes, от началото на войната Ахметов е загубил вече 9,5 млрд. долара, Новински – 2,2 млрд., Коломойски – 800 милиона, Пинчук – 700 милиона, Порошенко – 900 милиона.
Сам президентът Зеленски обеща да подложи на преоценка поведението на олигарсите: „Изводите ще правим, когато победим“, каза той. Какво ще е отношението към тях не е известно. По думите на експерта Дубровски обаче след войната ще е необходимо да се унищожи системата, която дълго време подхранваше близките контакти между бизнеса и властта.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Избяга бащата на руските олигарси Анатолий Чубайс. Ще го последват ли други?

Кариерен форум за директен контакт между бежанци от Украйна и български компании започва в Интер Експо Център. ИТ секторът може да вземе на работа 30 000 украински бежанци
11 организации, които работят с бежанците обединяват сили с близо 40 работодатели, предаде БНР.
Форумът е под наслов „Бизнесът подава ръка“. Целта е да се даде шанс на украинците за плавна адаптация в новата социална среда. Българският бизнес може да даде работа на около 200 000 украинци
Компаниите са от всички икономически сектори и предлагат позиции основно в ИТ сферата, кол центрове, ресторанти и хотели, а също и работни места, за които не се изисква специфично образование.
 
 

Голямото поскъпване на долара няма очаквания силен ефект, предвид историческия опит. Причина за това са динамичните събития в световната икономика и на финансовите пазари, пише за Financial Times президентът на кеймбриджския Queens’ College и главен икономист на Allianz и Gramercy Мохамед Ел-Ериан. Доларът близо до нов връх след действията на Фед
Поскъпването на долара има своите добри и лоши страни. От една страна, това би следвало да коригира в известна степен световната икономика, като стимулира износа на по-слабите страни и същевременно облекчава инфлационния натиск в САЩ чрез намаляване на цената на вноса.
Но от друга страна, при сегашните условия бързото поскъпване на долара крие и опасности за разклатената световна икономика и за разстроените финансови пазари. 
От началото на годината валутата на най-устойчивата икономика в света е поскъпнала с около 10% (измерено с индекса на глобалната стойност на валутата DXY). А общото 12-месечно поскъпване от 16% доведе индекса до стойности, невиждани за последните 20 години. Доларът поскъпна до близо 20-годишен връх
В резултат на това може да очакваме да се случат три неща. Първо, по-изразено повишаване на лихвените проценти от страна на Федералният резерв на САЩ, отколкото централните банки в другите развити страни, второ, по-добри икономически резултати на САЩ, които да привлекат капитали от останалия свят и трето, по-голям интерес към финансовите пазари. Скоро доларът и еврото ще се изравнят?
Тази ситуацията намалява конкурентоспособността на САЩ и допринася за рекорден търговски дефицит, но засега политическият отзвук е все още слаб. В миналото подобно покачване на долара е заплашвало с търговски войни, сега обаче силният американски пазар на труда устоява на напреженията.
Липсата на политическо недоволство на САЩ за поскъпването на долара не е безпроблемно за глобалната икономическа и финансова стабилност. Рисковете са големи особено за страните, изправени пред опасност от кризи в икономиката, енергетиката, храните и дълга.
За тях покачването на долара е равносилно на по-високи цени на вноса, по-скъпо обслужване на външния дълг и по-голям риск от финансова нестабилност. То оказва допълнителен натиск върху страни, изразходвали голяма част от ресурсите си, за да се спрарят с тежките последици от пандемията.
Най-застрашени са страните с ниски доходи, които са затруднени от високата инфлация на храните и енергията. При тях кризата с разходите за живот поражда и заплахата от глад.
Ако случаите на икономическа и финансова нестабилност се умножат, това може да засегне сериозно глобалния растеж, да доведе до спиране на плащанията по държавния дълг и да предизвика социална, политическа и геополитическа нестабилност.
Начинът да се намалят рисковете, свързани с твърде бързото поскъпване на долара, е останалата част от света да напредва по-бързо със структурните реформи, които засилват растежа и производителността, повишават възвръщаемостта на капитала и увеличават икономическата устойчивост.
В противен случай теоретичното обещание за организирано глобално приспособяване, включващо външно стимулиране на слабо представящите се страни, ще се превърне в предизвикателен източник на икономическа и финансова нестабилност.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ще загуби ли щатският долар статута на световна резервна валута? 
Путин: Печатането на долари от САЩ вреди на световната икономика