Девет милиона души са починали преждевременно през 2019 г. заради замърсяването, става ясно от публикувано днес проучване на сп. Lancet, цитирано от FP. България с най-мръсен въздух в ЕС
Един от всеки шест преждевременни смъртни случая е свързан със замърсяването и главно с лошото качество на въздуха, предаде БТА. Замърсяването и изхвърлените във въздуха, водата и почвата отпадъци рядко убиват директно, но са в основата на тежки болести на сърцето, тумори, респираторни проблеми и остри стомашни разстройства. Учени: Мръсният въздух предизвиква ослепяване
„Ефектът на замърсяването върху здравето остава значително по-голям от този на войната, тероризма, маларията, ХИВ, туберкулозата, наркотиците и алкохола. Смъртните случаи, дължащи се на замърсяването, са приблизително колкото тези, причинени от тютюнопушенето“, обобщи Ричард Фулър, главният координатор на отдела на Lancet, занимаващ се с въздействието на замърсяването върху здравето.
През 2019 г. 6,7 милиона смъртни случая се дължат на замърсяването на въздуха, 1,4 милиона на замърсяването на водата, а 900 000 на отравяне с олово. Мръсният въздух – по-опасен от алкохола и цигарите
През 2000 г. замърсяването на въздуха от промишлеността е убило около 2,9 милиона души, докато през 2019 г. тази стойност е била 4,5 милиона, се казва още в проучването, цитирано от Associated Press.
 

Индия стана поредната държава, която забрани износа на определен вид храни, в случая пшеница, на фона на горещата вълна в страната, спада на добива и ръста на цените. Зърнената война на Путин
Това е поредният удар по потребители и купувачи от целия свят, които разчитат на индийското производство, след като започнатата от Русия война срещу Украйна, сериозно сви износа на зърно, олио и подобни продукти.
При глобалния ръст на храните и несигурността на доставките все повече ключови страни ограничават или дори спират износа.
Reuters обобщава ограниченията, обявени през последните месеци. Ето ги, предадени от БТА:
Индия – май 2022 г. – пшеница
Индия забрани износа на пшеница в опита да укроти ръста на цените на местния пазар, а световните пазари реагираха с покачване. Ограничението дойде броени дни, след като Делхи обяви, че очаква износът за този година да бъде рекорден – повече от 10 милиона тона.
Индонезия – април 2022 г. – палмово масло
Индонезия, което е световен лидер в производството на палмово масло, наложи в края на април забрана за износа на няколко продукта, базирани върху него, за да гарантира местните запаси и да намали покачващите се цени. Мярката доведе до скок в цените на растителните масла по целия свят.
Украйна – февруари/март 2022 г. – зърно
Украйна затвори пристанищата си малко след началото на руската инвазия на 24 февруари. Впоследствие Киев забрани износа на ръж, ечемик, елда, просо, захар, сол и месо и въведи експортни лицензи за пшеницата, царевицата и слънчогледовото олио. Страната е сред водещите износители на зърно и топ износител на олио. Спирането на износа изстреля цените на зърнените продукти до рекордни стойности.
Други страни – март/април 2022 г. – зърно
Аржентина обяви, че създава механизъм за контрол на цените на пшеницата на местния пазар и на поскъпването на храните.
Унгария забрани износа на всякакъв вид зърно.
Сърбия ограничи количествата пшеница, царевица, брашно и олио, предназначени за износ.
България обяви, че увеличава зърнените резерви и може да ограничи износа.
Аржентина – декември 2021 г. – царевица и пшеница
Аржентина ограничи количествата царевица и пшеница, които могат да бъдат изнасяни, в опит да намали недостига на вътрешния пазар и да овладее ръста на цените. Мярката предизвика покачване на цените на царевицата в САЩ до най-високото им ниво от шест години и половина. Милиони тонове зърно са блокирани в пристанищата на Украйна
Русия – 2021 г. – зърно
Русия въведе специални данъци върху износа на зърно през юни 2021 г. в опит да овладее инфлацията и да стабилизира вътрешния пазар. Те се определят от министерството на земеделието на седмична база, в зависимост от цените, докладвани от търговците.
 

Индия стана поредната държава, която забрани износа на определен вид храни, в случая пшеница, на фона на горещата вълна в страната, спада на добива и ръста на цените.
Това е поредният удар по потребители и купувачи от целия свят, които разчитат на индийското производство, след като започнатата от Русия война срещу Украйна, сериозно сви износа на зърно, олио и подобни продукти. Зърнената война на Путин
При глобалния ръст на храните и несигурността на доставките все повече ключови страни ограничават или дори спират износа.
Reuters обобщава ограниченията, обявени през последните месеци. Ето ги, предадени от БТА:
Индия – май 2022 г. – пшеница
Индия забрани износа на пшеница в опита да укроти ръста на цените на местния пазар, а световните пазари реагираха с покачване. Ограничението дойде броени дни, след като Делхи обяви, че очаква износът за този година да бъде рекорден – повече от 10 милиона тона.
Индонезия – април 2022 г. – палмово масло
Индонезия, което е световен лидер в производството на палмово масло, наложи в края на април забрана за износа на няколко продукта, базирани върху него, за да гарантира местните запаси и да намали покачващите се цени. Мярката доведе до скок в цените на растителните масла по целия свят.
Украйна – февруари/март 2022 г. – зърно
Украйна затвори пристанищата си малко след началото на руската инвазия на 24 февруари. Впоследствие Киев забрани износа на ръж, ечемик, елда, просо, захар, сол и месо и въведе експортни лицензи за пшеницата, царевицата и слънчогледовото олио. Страната е сред водещите износители на зърно и топ износител на олио. Спирането на износа изстреля цените на зърнените продукти до рекордни стойности. Милиони тонове зърно са блокирани в пристанищата на Украйна
Аржентина – декември 2021 г. – царевица и пшеница
Аржентина ограничи количествата царевица и пшеница, които могат да бъдат изнасяни, в опит да намали недостига на вътрешния пазар и да овладее ръста на цените. Мярката предизвика покачване на цените на царевицата в САЩ до най-високото им ниво от 6 години и половина.
Русия – 2021 г. – зърно
Русия въведе специални данъци върху износа на зърно през юни 2021 г. в опит да овладее инфлацията и да стабилизира вътрешния пазар. Те се определят от министерството на земеделието на седмична база, в зависимост от цените, докладвани от търговците. Русия забрани износа на зърно и захар, ще внася храни от Евразия
Други страни – март/април 2022 г. – зърно
Унгария забрани износа на всякакъв вид зърно.
Сърбия ограничи количествата пшеница, царевица, брашно и олио, предназначени за износ.
България все още не е забранила износа на зърно, въпреки заявките, че може да го направи. Държавата се готви да изкупи голямо количество зърно, с което да попълни запасите в държавния резерв и да бъде обезпечи продоволствието си за следващите 2 години.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Храните ще поскъпнат осезаемо
Бивш министър предрича все по-високи цени на брашното, хляба и олиото
С колко скочиха зърното, олиото и зеленчуците заради войната?
Русия спира износа на храни за „неприятелски“ страни
Война в Украйна може да ограничи доставките на храни и да вдигне цените