Руският президент Владимир Путин разпореди да бъде създадена работна група по международните плащания, чиито задачи ще включват определяне на условията за транзакции както с приятелски, така и с неприятелски държави, като последните ще трябва да се издължават на Русия в рубли, съобщи ТАСС.
Структурата ще играе ролята на координиращ орган и ще осигури ефективно взаимодействие между федералните, регионалните и други власти и организации при прилагането на държавната политика за валутно регулиране и международни споразумения.
Сред основните задачи на новата група е разработването на план за начина за разплащания между Руската федерация и партньори от приятелски страни, „включително в руски рубли или национални валути на такива държави“. Структурата също ще трябва да контролира изпълнението на този план.
Освен това ще трябва да определи процедурата за споразумение с такива партньори и по-специално да реши въпросите за извършване на операции по търговско финансиране и да разработи необходимите механизми за клиринг на плащанията. Същото се отнася и за формирането на инфраструктура за споразумения с контрагенти от неприятелски страни. Русия спира износа на храни за „неприятелски“ страни
Групата ще разработи и мерки за валутно регулиране, „за да се осигури баланс на търсенето и предлагането при сделките на валутния пазар“. Тя ще работи и по редица други въпроси, включително намаляване на „рисковете, свързани със спирането на операциите с чуждестранни активи на Руската федерация“.
Структурата ще представя предложения и актуална информация по тези теми на президента на Русия и на ръководителя на неговата администрация. Начело на групата е поставен Максим Орешкин – помощник на президента на Руската федерация.
В работната група участват председателят на Централната банка Елвира Набиулина, ръководителят на Министерството на икономическото развитие Максим Решетников, министърът на финансите на Руската федерация Антон Силуанов, заместник-министри на външните работи, индустрията и търговията, земеделието, енергетиката, както и директорът на „Росфинмониторинг“ Юрий Чиханчин, ръководителите на Федералната данъчна служба и Федералната митническа служба и др.
Руският газ вече се плаща в рубли
През март Русия задължи страните, които смята за „неприятелски“, да плащат за доставката на газ в рубли, като откриват сметки в „Газпромбанк“ и извършват плащания в евро или долари, които да бъдат конвертирани в руска валута. В списъка с „неприятелски“ държави са САЩ, Канада, Великобритания, Австралия, Япония и всички страни от ЕС. Кремъл: Иска или не, България ще плаща руския газ в рубли
Полша и България отказаха да изпълнят с руските изисквания, тъй като нарушават договора за доставка на газ и са в противоречие със санкциите на ЕС. Заради това „Газпром“ спря директните доставки за двете държави. Руските власти предупредиха, че същото ще се случи с всеки друг, който не се съобрази с новите условия за плащане. В отговор България и Полша се отказаха от руския газ. До края на месеца ще стане ясно как ще се издължават останалите държави от ЕС, но повечето отказват да плащат в рубли.
Руската федерация отдавна се опитва да прехвърли двустранната търговия в национални валути, вместо в долари. Именно по този начин Москва се разплаща със съюзниците си Китай и Иран. Западните държави обаче са против. Целта на Русия е да ограничи максимално зависимостта си от долара. Москва и Пекин искат да са по-независими и от световната система за разплащания SWIFT, контролирана от Запада. Русия и Китай се готвят да напуснат световната платежна система
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Русия заплаши да спре да продава петрол и газ в долари
Ще загуби ли щатският долар статута на световна резервна валута?

Германската годишна инфлация се ускори през април до нов 40-годишен връх от 7,4% с оглед на продължаващото рязко поскъпване на енергийните цени след началото на руската инвазия в Украйна, потвърждават предварителните данни на немската официална статистика Destatis. Инфлацията в еврозоната – пак рекордна
Индексът на потребителските цени (CPI) се повиши през април с 0,8% спрямо предходния месец, когато скочи с 2,5%.
Инфлацията на годишна база се ускори до 7,4% от 7,3% през март, достигайки поредно най-високо ниво от есента на 1981 година, когато също имаше ръст на цените на минералните петролни продукти в резултат на първата война в Персийския залив, предаде БНР.
Основният възходящ натиск върху инфлацията през април дойде от цените на енергийните продукти, които скочиха с 35,3% на годишна база след ръст с 39,5% през март. Солиден ръст с 98,6% имаше при цените на мазута, на моторните горива цените нараснаха с 38,5%, а на природния газ – 47,5%.
След началото на руската инвазия в Украйна на 24-и февруари, цените на природния газ и минералните петролни продукти се увеличиха значително и продължават да оказват значително влияние върху все по-високия темп на инфлация в Германия. Допълнителни фактори за растящата инфлация през текущия месец бяха и оставащите проблеми с веригите на доставки, причинени от коронавирусната пандемия, както и значителното увеличение на цените на енергийните продукти нагоре по веригата на икономическия процес, посочва Destatis.
Според немската статистика влиянието на войната в Украйна върху цените става все по-видимо.
Има обаче солидно повишаване с 8,6% и на цените храните след растеж с 6,2% месец по-рано. По-високи цени бяха регистрирани за всички групи храни, главно хранителни мазнини и масла (скок с 27,3%), месо и месни продукти (с 11,8%), млечни продукти и яйца (с 9,4%) и пресни зеленчуци (с 9,3%).
Цените на услугите се повишиха с 3,2% след растеж с 2,8% през март. Рязък скок на петрола след предложеното от ЕС ембарго върху руския нефт
В същото време хармонизираната потребителска инфлация (индекс HICP според общите европейски стандарти) нарасна през април с 0,7% спрямо март, като растежът ѝ на годишна база се ускори до 7,8% от 7,6% месец по-рано.

РИОСВ ще предяви претенция за щети спрямо корабособственика на „Вера Су“. Това съобщи вицепремиерът и министър на екологията Борислав Сандов пред депутатите от комисията по околна среда. Европейската комисия може да съди България заради замърсяването с изкуствени торове
Корабособственик и държавата трябва, вероятно чрез съда, да установят на кой етап чия е била отговорността, отбеляза Сандов и припомни ситуацията с ареста на кораба и намесата на Морска администрация.
Към този момент корабът е край Варна, а товарът му от торове е в цистерни на Министерство на транспорта, информира депутатите Сандов.
Той съобщи, че би следвало отговорният за товара да потърси становище от МОСВ за това дали този товар представлява отпадък или продукт. „Ако бъде установено, че е отпадък, трябва да издадем предписание, за да не предизвика негативно въздействие на околната среда“, обясни министърът и съобщи, че досега не е отправено искане за установяване на статута на този товар, а става въпрос няколко цистерни.
„Трябва да се поиска от нас да установим дали е отпадък или продукт и ако е продукт, те ще намерят начин как да го пласират, а ако е отпадък, ще издадем предписание как да бъде унищожен“, подчерта Сандов.
За искането за търсене на щети и компенсация за държавата, по Закона за причинени еко щети, той информира, че ще бъде отправено спрямо установените замърсявания към отговорния към онзи етап. Тревога заради петролен разлив в Черно море
Сандов съобщи още, че се прави мониторинг в сегашния период заради влиянието от аварията с кораба на екосистемите. „Цялата щета ще бъде установена чрез мониторинга който сега се извършва. Чак когато установим въздействието на екосистемите, ще имаме някаква форма на завършен иск“ отбеляза еко-министърът.