Парламентарната комисия за контрол над службите за сигурност и използването на СРС даде ход на законопроекта за промени в Закона за чужденците, с който се премахва възможността за придобиване на право за постоянно пребиваване в страната срещу инвестиция. Със 7 гласа „за“, нито един „против“ и 3 – „въздържал се“, законопроектът, внесен от Мустафа Карадайъ и група депутати беше одобрен за първо четене. 2022: Годината на „златните визи“
Представяйки законопроекта Хамид Хамид от ДПС подчерта, че откакто съществува възможността за придобиване на право за постоянно пребиваване, получено въз основа на направена инвестиция срещу издаден инвестиционен сертификат, има много злоупотреби, а инвестиции няма. 
Той е категоричен, че придобиването на постоянно пребиваване срещу инвестиция трябва да отпадне от законодателството. Държавата слага край на „златните паспорти“
Основанията са както за премахването на т.нар. „златни паспорти“ (гражданство срещу инвестиции)  – извършване на фиктивни инвестиции, които служат само за получаване на удостоверение от БАИ, след което се изтеглят или прекратяват.
Припомняме, преди малко повече от месец Народно събрание отмени окончателно „златните паспорти“, което стана с приемане на промени в Закона за българско гражданство.
Сега, наред с отмяна на основанията за постоянно пребиваване, вносителите предлагат и да се извърши пълна проверка на всички преписки за последните 10 години, като с това бъде ангажирана ДАНС. ЕК с критики срещу България за даването на гражданство срещу инвестиции
От страна на ДАНС отбелязаха, че ДАНС не е типичният орган за такива проверки и посочиха, че контролът за поддържане на инвестициите е поверен на други органи като агенцията за инвестиции и дирекция „Миграция“. Дебатите в пленарна зала предстоят.

Противно на критичните изказвания на управляващите за опорочени обществени поръчки без реална конкуренция сделките на държавния резерв с един единствен доставчик на горива продължават. От началото на годината Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ е сключила четири мегасделки за доставка на горива за резерва на стойност 68,8 млн. лв. с един и същ доставчик – фирма „Бент ойл“. Тя е била единствената компания, подала оферти по сключваните на стоковата борса сделки с резерва. Години наред Държавният резерв работеше с друг монополен доставчик – „ЛУКойл България“.
Това показва проверка на вестник „Сега“ за поръчките от държавния резерв от началото на годината. Още докато беше служебен министър на икономиката настоящият премиер Кирил Петков настояваше поръчките на резерва да се разбият на по-малки обеми, за да могат в тях да се включват повече доставчици. Държавният резерв вече е с нов председател – Николай Василев, но старите практики да се работи при почти липсваща конкуренция остават.
От началото на годината резервът е пуснал две големи поръчки за обновяване на горива – за 32 363 тона дизелово гориво и за 61 300 тона бензин. Поръчката за дизела е с прогнозна стойност 70 млн. лв., като по нея до момента има сключени три договора, всичките с „Бент ойл“, на стойност съответно 9.8 млн., 19.3 млн. и 22.2 млн. лв. Първоначално заявените обеми не са достигнати и е възможно по тази процедура да има още възлагания.
„Бент ойл“ е била и единствената фирма, подала оферта по процедурата за закупуване на бензин (с обща прогрозна стойност 214 млн. лв.), като е сключила за момента само един договор – за доставка на 7780 тона срещу 17,5 млн. лв. без ДДС.
„Бент ойл“ е собственост на Димитър Радев. Радев фигурира като представител на лице, упражняващо контрол, в професионален футболен клуб „Славия“ и е свързван с Венцеслав Стефанов и Младен Михалев – Маджо. Преди години Радев бе в управлението на фармацевтичната компания „Фарма“ в Дупница, в която действителен собственик на основната част от капитала е съпругата на Младен Михалев – Елена Михалева.
Практиката да се сключват договори по обществени поръчки без никаква конкуренция бе остро разкритикувана от Кирил Петков и покрай акцията по задържането на бившия премиер Бойко Борисов, ексфинансовия министър Владислав Горанов и пиара Севделина Арнаудова. В разпита си пред прокуратурата Петков обяви, че има одитен доклад, който установил, че 90% от сделките в общините са сключени след процедури с един участник. Петков: Изчистваме България от корупция
Междувременно стана ясно, че икономическият министър Корнелия Нинова се е отказала от идеята държавата да търгува от името на бизнеса със запасите от горива, които задължените лица следва да поддържат по закон за случаи на кризи. Държавата трябва да поддържа запаси за 30 дни, а бизнесът – за 60 дни потребление.
В началото на годината Корнелия Нинова обяви, че държавата обсъжда вариант да купува и съхранява всички горива, а бизнесът само да плаща съотвените суми. Това би превърнало държавата в най-големия играч на пазара на горива и бе остро разритикувано, защото ще натовари хазната с много разходи за изграждане и поддържане на складове и загуби покрай обновяването на остарелите горива.
В окончателно предложените от министерството на Нинова промени в закона за държавните резерви и военновременните запаси, с които се закрива Държавната петролна компания, не са предвидени такива промени. Изготвеният проект, който предстои да бъде внесен в МС, предвижда ликвидацията на петролната компания да започне 7 дни след обнародването на съответните промени в Държавен вестник.