В хотелиерството и ресторантьорството плащат зле, а най-високите доходи в Германия са в публичния сектор, индустрията и финансовото дело. От какво още зависят трудовите възнаграждения, разказва Deutsche Welle.
Работиш по цял ден, а заплатата ти накрая: жалка работа. Такава е реалността за 18,7% от хората на пълен работен ден в Германия, показва проучване на Института за икономически и социални изследвания (WSI), който е близък до германските синдикати. За българските граждани, които работят в Германия, данните са доста отрезвяващи.
Според проучването, зле платени са онези хора, които при пълна трудова заетост получават по-малко от 2284 евро брутна месечна заплата. Такова заплащане е с над 1/3 по-ниско от средния месечен доход за хора на трудов договор и пълен работен ден, които плащат своите социални осигуровки в Германия. Според официалната статистика, средната брутна заплата в страната през 2020 г. е била 3975 евро.

Vollzeitjob für wenig Geld: 19 % der Ganztagsbeschäftigten haben 2020 weniger als 2284 € brutto verdient. Besonders betroffen: Frauen + Ostdeutschland. #Ungleichheit #Einkommen Interaktive Karte + Daten nach Kreisen, Geschlecht und Branchen https://t.co/5gcDmHWeQM 1/2 pic.twitter.com/kDiX83IYM0
— WSI Düsseldorf (@WSIInstitut) January 6, 2022

Сегментът на ниско заплащане се свива
Многозначителен факт е, че определени групи от трудещото се население в Германия са особено засегнати от по-лошо заплащане, макар че работят на пълен работен ден. Става дума за жените, за младите хора, за чужденците без германско гражданство и за онези, които нямат завършена професионална квалификация. Освен това в Източна Германия процентът на зле платените хора продължава да е по-висок, отколкото в Западна Европа.
Добрата новина е, че спада делът на хората, които получават ниски заплати в Германия. „През последните години успешно се свива сегментът на нископлатените хора“, казва авторът на проучването Хелге Емлер. В Източна Германия този процес върви дори по-бързо. Германия повишава значително минималната заплата
Проучването констатира, че над 25% от жените и само около 15% от мъжете попадат в групата на нископлатените хора на пълен работен ден в Германия. Но и сред по-високите заплати разликата между половете си казва думата: според официалната статистика, средното брутно заплащане при мъжете за цялата страна възлиза на 4146 евро месечно, а при жените – на 3578 евро. 3000 евро заплата в Германия – много или малко са?
Но важна роля за трудовото възнаграждение играе, разбира се, и професионалната квалификация. Ако сред висшистите едва 5 на сто получават ниски заплати, сред хората с професионално образование този процент е над 17 на сто, а сред онези, които нямат никаква квалификация, цели 40%.
Добрата заплата в Германия много зависи от това къде живееш и работиш. В градовете и в гъстонаселените индустриални региони, където са концентрирани големи работодатели от сферата на промишлеността, финансите, администрацията и научното познание, процентът на работещите с ниско възнаграждение е съвсем малък. Доходите в Германия се вдигат с 3000 евро
Огромни разлики
Особено интересни са данните за различните професии. Там разликите в заплащането са гигантски. Прави впечатление, че най-засегнати от лошото заплащане са две категории работещи на пълен работен ден: хората в хотелиерството и ресторантьорството и пренаетите или командировани работници.
Впрочем, тъкмо в тези две групи, където с ниско заплащане трябва да се примиряват около 68-69% от хората, попадат и много български граждани. Повече от половината заети в селското и в горското стопанство също получават ниски възнаграждения. Докато най-слабо засегнати от лошо заплащане са работещите в публичния сектор, във финансовото и застрахователно дело, в металургията и в електро-индустрията.

Рекордно количество енергия произведе през 2021 г. най-новата и модерна въглищна ТЕЦ в България – AES Гълъбово. 3,3 милиона MWh електроенергия генерира централата през изминалите 12 месеца. Произведеното от двата енергоблока на ТЕЦ AES Гълъбово електричество през 2021 г. е с 20% повече в сравнение с произведеното количество през 2020 г. и е най-голямото годишно производство от началото на търговската й експлоатация през 2011 г. Така централата осигури над 9% от общата потребена електроенергия в България. Т.е. през 2021 г. всеки десети потребен киловатчас електроенергия е произведен от ТЕЦ AES Гълъбово, която използва само местни ресурси. Това за пореден път показва ключовата роля на ТЕЦ AES Гълъбово за енергийната сигурност на страната и за гарантиране на енергийните доставки за потребителите в България.

 
Само през месец декември 2021 г. 690-мегаватовата мощност осигури над 356 хиляди MWh електроенергия. Това е с близо 50% повече спрямо произведеното през месец ноември 2021 г. количество.
След успешно приключилите ремонти на двата блока на централата през 2021 г. ТЕЦ AES Гълъбово е в пълна готовност за работа при зимни условия. Централата работи в пълен синхрон с диспечерските графици на ЕСО за посрещане на нуждите на енергийната система в страната. Благодарение на технологичната си гъвкавост, централата помага на България да покрива изискванията на ENTSO-E за първично и вторично регулиране на електроенергийната система.
___________
За AES България
AES е най-големият инвеститор в енергийния сектор в България. Компанията е собственик и оператор на най-новата и модерна топлоелектрическа централа в Югоизточна Европа – ТЕЦ AES Гълъбово и е мажоритарен собственик и оператор на най-големия в страната ветроенергиен парк – „Свети Никола”, край Каварна.
За да научите повече, посетете www.aesbulgaria.com. Последвайте AES България във Facebook: @AESBG и Youtube: AES Bulgaria.
За AES
Корпорацията AES (NYSE:AES) е световна енергийна компания, която ускорява бъдещето на енергията и е включена в списъка Fortune 500. Заедно с многото наши заинтересовани страни ние подобряваме живота като доставяме по-зелени, по-интелигенти енергийни решения, от които светът се нуждае. Нашият разнообразен глобален екип е отдаден на постоянното новаторство и на високите оперативни резултати, докато си сътрудничи с нашите клиенти за техния стратегически енергиен преход и докато продължава да отговаря на техните енергийни нужди днес.
За повече информация, посетете www.aes.com .