Разходите за пенсии за единадесетте месеца на годината са с над 2 милиарда лева повече, спрямо същия период на 2020 година. Това показват последните данни на Националният осигурителен институт (НОИ) за касовото изпълнение на бюджетите на социалноосигурителните фондове, администрирани от института. Изплащат пенсиите и добавките към тях
Консолидиран бюджет на ДОО
Към 30 ноември 2021 г., общият размер на отчетените приходи е 8 219,0 млн. лв., което представлява 96,6% изпълнение на плана за годината. Постъпилите приходи са с 922,2 млн. лв. повече в сравнение с ноември 2020 г. Общо отчетените разходи възлизат на 14 763,9 млн. лв. или 99,5% от заложените в плана за годината. Разходите са с 2 210,5 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2020 г.
В структурата на общите разходи най-голям дял заемат разходите за пенсии, които са в размер на 12 161,9 млн. лв., което е 98,5% изпълнение на плана за годината. Разходите за пенсии за единадесетте месеца на годината са с 2 041,6 млн. лв. или с 20,2% по-големи спрямо същия период на 2020 г., което се дължи на изплатените еднократни допълнителни суми от 50 лв. към пенсиите на всички пенсионери в периода януари – септември и 120 лв. за месеците октомври и ноември, на по-високите минимални размери на пенсиите, както и на увеличения максимален размер на пенсиите от 1 януари 2021 г. Добавката към пенсиите остава още 6 месеца
Следващата по значимост и големина група разходи в консолидирания бюджет на ДОО са разходите за изплащане на парични обезщетения и помощи по Кодекса за социално осигуряване, които към 30 ноември са в размер на 1 849,7 млн. лв. или 90,7% изпълнение на плана за годината. Отчетените разходи за единадесетте месеца на годината са с 88,4 млн. лв. повече спрямо същия период на 2020 г.
Общият размер на отчетените трансфери (нето) по консолидирания бюджет на ДОО към месец ноември е 6 590,9 млн. лв.
Учителски пенсионен фонд
Отчетените приходи в Учителския пенсионен фонд към 30 ноември са в размер на 83,8 млн. лв., което представлява 96,0% изпълнение на плана за годината. Постъпилите приходи са с 8,2 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2020 г.
Общо отчетените разходи на Учителския пенсионен фонд към 30 ноември са в размер на 48,3 млн. лв., което представлява 83,2% изпълнение на плана за годината. Извършените разходи са с 5,7 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2020 г.
Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“
Отчетените приходи към 30 ноември са в размер на 2,8 млн. лв., което представлява 92,2% изпълнение на плана за годината. Постъпилите приходи са с 975,0 хил. лв. по-малко в сравнение със същия период на 2020 г. Общо отчетените разходи са в размер на 3,4 млн. лв., което представлява 72,6% изпълнение на плана за годината. Извършените разходи са с 2,9 млн. лв. по-малко в сравнение със същия период на 2020 г.

Румъния ще отложи преминаването към еврото до 2029 г. Това съобщи първият заместник-управител на Националната банка на Румъния Флорин Георгеску, предаде БГНЕС. България трябва да приеме еврото възможно най-късно, смятат от ИПИ
Оценката отчита текущото състояние на основните макропоказатели в страната, които изискват значителни корекции и време за реализацията им.
Първоначално Румъния си постави за цел приемане на еврото през 2014 г., но срокът бе преразглеждан няколко пъти, припомнят медиите. Влизането в еврозоната беше отложено за 2019 г., после за 2024 г., а сега явно ще има още едно отлагане с 5 години.
Румъния имаше възможности между 2015 и 2017 г., когато можеше да кандидатства за присъединяване към подготвителния механизъм ERM II на еврозоната. По това време страната отговаряше на всички критерии за номинална конвергенция, определени в Договора от Маастрихт (за ценова стабилност, публични финанси и устойчивост на дълга, стабилност на валутния курс и ниво на дългосрочните лихвени проценти).
В момента Румъния не отговаря на всички критерии. 
Очаква се Хърватия, която се присъедини към ЕС през 2013 г., да се присъедини към еврозоната в началото на 2023 г., а България през 2024 г., въпреки че страната не е постигнала голям напредък, според румънски медии.
Бившият премиер на Румъния Флорин Къцу също говори за отлагането на целевата дата за приемане на еврото от 2024 г. за периода 2027-2028 г. ЕЦБ с екстра мерки за увредените икономики, но несигурността остава
В последния си доклад за конвергенцията, публикуван през юни, Европейската централна банка заяви, че Румъния се нуждае от ориентирани към стабилност икономически политики и всеобхватни структурни реформи, за да изпълни критериите за присъединяване към еврозоната.