Сръбският производител на батерии ElevenEs планира да вложи 1 милиард евро в изграждането на завод за производство и рециклиране на батерии за електромобили в Суботица, Северна Сърбия, съобщиха от Сръбската търговска камара.
Компанията ще инвестира 550 милиона евро в първата фаза от развитието на фабриката, която ще бъде завършена през 2024 г., разкрива мениджърът по развитие на ElevenEs Ана Перович.
„След приключването на разработването на първата продуктова линия ще бъде изградена мегафабрика, която ще произвежда (батерии с общ капацитет) 300 мегаватчаса годишно. След две години производството ще бъде разширено до 8 гигаватчаса, а след 2028 г. и финализирането на пълната инвестиция, Очаква се производство от 16 гигаватчаса годишно“, казва Перович, цитирана от SeeNews.
Миналата седмица европейският инвеститор в чисти технологии EIT InnoEnergy съобщи, че инвестира в ElevenEs, за да подкрепи плановете за изграждане на гигафабрика в Суботица.
Сръбската компания разработва своя собствена технология за производство на литиево-железофосфатни батерии за електромобили и приложения за съхранение на енергия. От над 2 години базираната в Суботица компания провежда изследвания и разработки на различни видове батерии, през юли 2021 г. отвори лаборатория за научноизследователска и развойна дейност.
Център за електромобили

Твърди се, че Сърбия има едно от най-големите находища на литий в света. Световният минен гигант Rio Tinto е отделила 2,4 млрд. долара за разработването на находището за литий в Ядар, Сърбия. Компанията ще добива една от най-търсените суровини, която се използва за производството на батерии. Гигантът Rio Tinto инвестира 2 милиарда евро в мина за литий в Сърбия
Сърбия има смелата амбиция да се превърне в европейски център за производство на батерии, електрически автомобили и други продукти, съдържащи литий. Властите в Белград забраниха износа на ключовия метал. Освен да добива скъпоценния литий, сръбската държава има желание да го рафинира, да произвежда батерии от него, а в бъдеще да сглобява и цели електромобили.
„Ще поканим един от най-големите производители на автомобили да дойде и да произвежда електрически превозни средства тук. Не разрешаваме да се изнасят суровини извън страната ни. Ще правите катоди, акумулатори, но и превозни средства в Сърбия“, заяви през лятото сръбският президент Александър Вучич, цитиран от вестник Danas. В резултат на това сръбският БВП ще се увеличи с 10,3 млрд. евро годишно, а общият приход ще бъде невероятните 19,7 млрд. евро годишно, посочва президентът. Целта на Сърбия: Да стане център за производство на електромобили
Японската Nidec Corp. ще вложи 1.9 млрд. долара в нов завод на сръбска земя, където ще се произвеждат мотори за електромобили. Фабриката ще бъде най-големият ѝ хъб в Европа с годишен капацитет между 200 000 и 300 000 двигателя до 2023 г. 
През 2019 г. германската ZF Friedrichshafen отвори завод за 160 млн. евро за компоненти като модули, мотори, микропрекъсвачи и платки в Панчево, Северна Сърбия. При пълен капацитет в предприятието ще работят 1000 души. Заводът включва и R&D център, в който ще работят 100 инженери.

Брутният външен дълг в края на август възлиза на 41,18 млрд. евро, което е с 3,467 млрд. евро (+9,2%) повече в сравнение със същия месец на миналата година, обявиха от БНБ. Държавата тегли рекорден нов дълг
Външният дълг на сектор Държавно управление в края на август е 8,417 млрд. евро. За година той се увеличава с 2,235 млрд. евро (+36,2%). Външните задължения на Централната банка са 1,874 млрд. евро, като прямо август миналата година те се повишават с малко над 1 млрд. евро (+127,4%) в резултат на новото разпределение на Специални права на тираж от Международния валутен фонд. България продаде дълг за 5 млрд. лева
Външните задължения на сектор Други парични финансови институции (банки и фондове на паричния пазар) са 4,405 млрд. евро. За година те се увеличават с 83,2 млн. евро.
Вътрешнофирменото кредитиране в края на август е в размер на 14,235 млрд. евро, което е с 67,2 млн. евро по-малко в сравнение със същия месец на миналата година. То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 34,6% към края на август, при 37,9% година по-рано.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Брутният външен дълг възлиза на 37.6 млрд. евро към края на април