Всички публикации от новини

новини

Цветлин Йовчев за „Пуделгейт“: Ако това се беше случило преди няколко години, щеше да бъде ужасяващ скандал

Бях шокиран, когато започна да излиза информацията за дейността на тази група и за свързаността й с висшето ръководство на Министерство на вътрешните …

Румен Радев към президента на Италия: Общите ни усилия са израз на отговорност за укрепването на отбранителния потенциал на Алианса 

Отношенията между България и Италия са пример за партньорство, сътрудничество и взаимно доверие, изградени на здравата основа на традиционно …

Защо супербогатите държат колите си в небостъргачи?

От своя четириетажен мезонет милиардерът Гил Дезер има завладяваща гледка на върха на 60-етажна жилищна сграда в Маями. Но милиардерът, който е строителен предприемач, не е толкова заинтересован да гледа към Бахамските острови. Той предпочита да наблюдава през големите си вътрешни прозорци 11 от своите любими автомобили.
„От хола си виждам две коли, от кухнята си виждам още две коли, а след това други 7 от моя личен кабинет. За мен това е нещо като колекция от произведения на изкуството на Да Винчи – тя не се оставя на склад, а се поставя на стената“, разказва 48-годишният Дезер пред CNN.
Неговата „Мона Лиза“ е една от трите му екзотични суперавтомобила – McLaren Speedtail, Porsche 918 и Bugatti Chiron, всеки от които струва над 1 млн. долара. Когато поръчва строителството на сградата, той помага с проектирането на асансьор, който може да качва превозни средства до „небесните гаражи“ със стъклени стени.
Автомобилният ентусиаст не приема общоприетата идея за гараж като практично помещение, откъснато от останалата част от дома. Той го превръща в ценен недвижим имот, където любителите на автмобили могат не само да държат колите си, но и да им се наслаждават заедно със съмишленици.
„Сега ги наричаме „пространства за галерии“, а не гаражи“, казва Греъм Харис, съдружник-основател в SHH Architecture and Interior Design в Лондон – едно от водещите дизайнерски студиа в света за хора с големи финансови възможности. „Всичко е свързано с драма и театър, декори и правилния вид осветление. Отминаха дните, когато гаражът беше просто бетонен бункер“.
 

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от MARIA KUZINA (@luxurymiamirealestates)

 
Харис, чиито проекти включват ремонтирано имение за 158 млн. долара на престижния лондонски площад Belgrave Square, коментира пред CNN, че гаражите се разрастват не само за да приютят разширяващите се колекции от автомобили, но и за да осигурят повече жизнено пространство.
Тези суперлуксозни „мъжки пещери“ могат да включват усъвършенствани симулатори за автомобилни състезания с обгръщащи екрани или слушалки за виртуална реалност, както и барове, зали за боулинг, голф симулатори и гигантски екрани за гледане на спорт.
„Много клиенти поръчват огромни монитори, чиято цена достига близо половин милион долара. Те създават невероятен фон за всяка сцена, която искате в гаража си“, добавя Харис.
Материалите също се променят. Бетонните подове вече са отживелица, като вместо тях Харис поръчва ръчно излята смола, която може да бъде направена във всеки цвят и предпазва автомобилните гуми, като едновременно отблъсква мръсотията. Осветлението може да е вградено в пода, за да подчертае колите.
Въртящите се плочи в пода и сложни хидравлични стелажни системи правят възможно подреждането, преместването и излагането на автомобили, което е още по-добре за всички вътрешни камериери, механици или шофьори.
Всичко това е много далеч от функционалните пространства, които бащата на Гил Дезер – Майкъл, е използвал, за да съхранява колите си, когато е основал семейната имотна империя. Приоритетът за Майкъл, син на шофьор на автобус от Тел Авив, който се мести в САЩ на 21-годишна възраст, е бил просто да намери място за всички тях.

Снимка: iStock
„Той имаше 85 коли, когато бях в пети клас, и купи стара автокъща, за да ги държи там“, спомня си Дезер младши. В крайна сметка семейството купува неизползван търговски център в Орландо, където Майкъл сега държи над 1800 коли на стойност около 200 млн. долара. Автомобилния музей на Орландо е част от тематичния парк Dezerland.
Гил Дезер е възприел различен подход, като собствената му колекция от „само“ 32 коли е разделена между дома му в Хамптън и пентхауса му в Маями. Той иска да ги вижда и кара през цялото време.
Неговата сграда, която е завършена през 2017 г. на цена от 480 млн. долара, се нарича Porsche Design Tower и е сред първите подобни брандирани жилищни комплекси. Централният автомобилен асансьор, патентован като Dezervator, превръща кулата в хит сред онези, които ценят уединението и сигурността. Аржентинската футболна ленегнда Лионел Меси се мести да живее там, когато подписва договор с футболния отбор на Дейвид Бекъм Интер Маями.
Компанията на Дезер планира изграждане на 62-етажните Bentley Residences, също в Маями. Комплексът ще включва дизайнерски елементи от автомобилната марка, четири асансьора от типа Dezervator и място за три или четири коли за всеки от 216-те апартамента. Те ще имат балконски плувни басейни, а цените им ще варират от 5,5 млн. до 35 млн. долара.
„Bentley иска сградата да бъде продължение на автомобилния опит. Работим върху система, при която музиката, която се възпроизвежда в колата ви, ще продължи, когато влезете в апартамента си“, казва строителният предприемач.
Източник: CNN
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
За първи път: Lamborghini премина прага от 10 000 продадени автомобила
Европейска столица прие три пъти по-високи такси за паркиране в центъра
Ще замени ли водородът батериите в надпреварата за автомобили с нулеви емисии?

Депутатите да не работят по време на предизборната кампания и да не получават двойни заплати, реши Правна комисия

Депутатите от Правна комисия приеха промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, свързани с работата на депутатите по …

ОББ: Услугите – главен мотор на икономиката

Анализирайки последните данни на НСИ и Евростат, ОББ коментира ключови тенденции в икономиката на страната. Анализаторите на банката отчитат, че през четвъртото тримесечие на 2023 г. (по последни налични данни) брутният вътрешен продукт (БВП) нарасна с 1.6% в реално изражение, очаквано по-бавно от предходните тримесечия, а за цялата година се очерта ръст от 1.8%, един от относително високите в ЕС.
„От страна на производството, през тримесечието икономическата активност се движеше главно от услугите. Те не само че нараснаха най-бързо с 1.0% (реално, спрямо същото тримесечие на 2022 г.), но поради огромния си относителен в БВП от 61.9%, солидно подкрепиха растежа на икономиката като цяло. На този фон, индустрията отчете сравнимо увеличение от 0.9%, но нейното влияние беше далеч по-слабо, тъй като тя заема близо три пъти по-малък относителен дял в БВП от 18.8%. Най-малкият бранш в БВП, този на строителството, с дял от 2.7% също увеличи продукцията си с 0.7%, докато селското стопанство се сви с -3.9% при дял в БВП от 4.5%“, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.
Причина за по-слабия резултат през четвъртото тримесечие бе забавянето на растежа в еврозоната, следствие от рестриктивната парична политика на ЕЦБ. Освен това, най-големият търговски партньор на България, Германия, изпадна в техническа рецесия, което оказа влияние към леко забавяне на икономическата активност и у нас.
„Перспективите пред икономиката за 2024 г. ще продължат да зависят от тенденциите в еврозоната, както и от национални фактори. Най-вероятният сценарий за еврозоната е леко забавяне на растежа до 0.4% (0.5% за 2023 г.) при инфлация от 2.4%. На този фон, икономическата позиция на България изглежда по-добра. Нашите очаквания са растежът да е малко по-висок от миналата година и да достигне 2.3% при спадаща средна инфлация до 4.2%.“, прогнозира Калчев.

Статистическите данни за безработицата,, очаквано, показаха устойчиво ниво от 4.4% през януари 2024 г. (4.3% в края на 2023 г.). „Не предполагаме сериозни промени в безработицата за цялата година – нашата прогноза е за 4.2% в края на декември. Ситуацията  на трудовия пазар в страната е, общо взето, непроменена. Тя се характеризира с ограничено предлагане на квалифициран персонал и относително високо търсене, което се отразява в относително висок ръст на средната работна заплата в страната, по висок от инфлацията.“, изясни д-р Калчев.
Ръстът на цените продължи да се забавя и през февруари 2024 г. Така хармонизираната инфлация намаля до 3.5% (спрямо февруари м.г.). От своя страна и базисната инфлация (без храни и горива) следваше същата тенденция, като достигна 4.1%. Т. нар. потребителска инфлация (по националната методология) беше малко по-ниска от хармонизираната, като за февруари тя спадна до 3.3%. „С най-бързо растящи цени към февруари се оказаха отново ресторантите и хотелите, здравеопазването и образованието.“, заключи Емил Калчев.