Всички публикации от новини

новини

Илон Мъск вече не е най-богатият човек в света. Кой го измести?

Основателят на Amazon Джеф Безос си върна титлата най-богатият човек на земята, изпреварвайки главния изпълнителен директор на Tesla Илон Мъск, според индекса на милиардерите на Bloomberg, пише CNN.
Нетното състояние на Безос е 200 млрд. долара, докато Мъск го следва със 198 млрд. долара. Според индекса Мъск е загубил около 31 млрд. долара през последната година, докато Безос е спечелил 23 млрд. долара.
Акциите на Tesla се сринаха с над 7% в понеделник и с около 24% от началото на годината.

Снимка: Getty Images
Мъск си върна титлата на най-богатия човек в света през май 2023 г., изпреварвайки главния изпълнителен директор на LVMH Бернар Арно, който управлява един от най-големите конгломерати в света с марки като Louis Vuitton, Dior и Celine. Тримата милиардери – Мъск, Арно и Безос – се състезават помежду си за първото място от месеци. Арно държеше титлата, докато богатството му нарастваше поради бума в продажбите на луксозни стоки, който помогна за покачването на цената на акциите на LVMH.
По-рано тази година щатският съд в Делауеър одобри анулирантео на огромното споразумение на Мъск за компенсация на Tesla, което е на стойност над 50 млрд. долара и първоначално е сключено през 2018 г.
Титлата на най-богатия човек в света се разменя на всеки няколко месеца, в зависимост от представянето на пазара. Мъск и Арно все още притежават голямо богатство – от 2020 г. насам нетното богатство на петимата най-богати хора на земята е скочило със 114% до общо 869 млрд. долара, след като се вземе предвид инфлацията, според годишния доклад за неравенството на Oxfam.
Източник: CNN
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кой е най-богат: Смяна на върха в класацията
Защо акциите на Tesla изтриха 80 милиарда долара от пазарната си стойност?
Кои са най-богатите хора в света и какви бизнеси притежават?
 

Намаляване на отпадъците: EС забранява еднократните опаковки за плодове и зеленчуци в супермаркетите

Европейският съюз е постигнал предварителна сделка по нов закон, който да намали отпадъците от опаковки и забрани пластмасата за еднократна употреба, например торбички за плодове в супермаркети и мини шишенца за шампоан в хотелите, макар и с изключения за сектори, предава Reuters.
ЕК през 2022 г. предложи преразглеждане на правилата, управляващи отпадъците от опаковки, които в ЕС скочиха с над 20% през последното десетилетие в резултат на онлайн пазаруването и потребителските навици.
Всеки европеец генерира почти 190 кг отпадъци от опаковки годишно.
Преговарящите от Европейския парламент и Брюксел, която държи ротационното председателство на ЕС, са се споразумели късно в понеделник за цели за намаляване на опаковките с 5% до 2030 г. и 15% до 2040 г. Освен това всички опаковки трябва да са рециклируеми до 2030 г.
Дотогава ще важи забраната за артикули за еднократна употреба като чинии, чаши и кутии, използвани от ресторанти за бързо хранене, термосвиваеми опаковки за куфари на летищата и леки торбички, като предлаганите в супермаркетите за плодове и зеленчуци.

Снимка: iStock
Ще има забрана и за „вечни химикали“ (пер- и полифлуорирани алкилни вещества или PFAS) в опаковки с контакт до храни.
ЕС ще прилага цели за повторна употреба, например 10% за опаковки за храна за вкъщи и за контейнери за напитки, с изключение на тези за вино или мляко. Картонените кутии също ще бъдат изключени, както поискаха страни като Финландия.
Преговарящите са се договорили празното пространство да не заема повече от 50% от опакованите стоки, с което се слага край на прекомерно големите кутии за онлайн доставки.
Целите като цяло няма да се прилагат за много малките бизнеси.
Споразумението още изисква одобрението на Европейския парламент и правителствата на ЕС, което не е сигурно, че ще се случи преди изборите за ЕП през юни.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Коя е първата страна, забранила найлоновите торбички в магазините?
Нов регламент: ЕК слага край на продажбата на продукти с микропластмаса

ООН е все по-близо до глобално споразумение за намаляване на пластмасовите отпадъци
Пластмасата: Как да се справим със замърсяването?

Eфективност на „некоалицията“: Повече от половината респонденти оценяват работата на „сглобката“ като много зле

Последните месеци са белязани от напрежение и очаквания по отношение на работата на „некоалицията“, която превзе властта след последните избори….

Ето кои страни от ЕС подкрепят ядрената енергетика и кои са против

Страните членки на ЕС демонстрираха разминаващи се позиции относно ядрената енергетика, като се разделиха на два лагера, с по равен брой участници в тях.
Група, начело с Франция, настоя за насърчаване на ядрените технологии, а друга, водена от Германия, призовава вместо това да се даде приоритет на възобновяемите енергийни източници.
Разделението сред 27-те членки на ЕС по въпроса за ядрената енергия оказва все по-негативна роля в европейската политика през последната година, отлагайки вземането на решения на фона на споровете дали трябва да се насърчават ядрените технологии за постигане на целите за намаляване на въглеродните емисии.
Още: ЕС добави ядрените и устойчивите горива към въглеродно неутралните
Преди заседанието на енергийните министри от ЕС, двете групи се срещнаха, за да разработят стратегиите си за подкрепа на предпочитаните от тях технологии.

Групата от 13 държави, поддържащи ядрената енергетика, начело с Франция, призовава за по-силни европейски мерки в тази сфера и твърди, че постигнатите неотдавна пробиви в преговорите с Брюксел за признаване на важността на атомната енергия в енергийния микс трябва да се изразят в конкретни проекти и финансиране.
Съвместното изявление е подписано от България, Хърватия, Чехия, Финландия, Франция, Унгария, Нидерландия, Полша, Румъния, Словакия, Словения и Швеция. Италия участва в срещата, но не подписа изявлението.
Още: Атомната енергетика ще е част от чистите технологии в Европа
Междувременно Австрия и Германия застанаха начело на призив от 13 други страни членки на ЕС, настояващи Брюксел вместо това да насърчава развитието на възобновяема енергия. Позицията не посочва конкретно ядрената енергия, но според европейски дипломати целта й е да постави ударение върху инвестициите във възобновяема енергия и електропреносни мрежи спрямо тези в атомните технологии. Тя е подписана от Дания, Естония, Гърция, Ирландия, Италия, Латвия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия и Испания.
Кипър, Литва и Белгия, която е ротационен председател на ЕС, не са подписали нито един от двата документа.
Нидерландия пък подписа и двата.