Правителството одобри допълнителен трансфер в размер до 40 млн. лв. по бюджета на Столична община за изграждането на Линия 3 на метрото в София.
Етап 3 на лот 2 включва участъците: ул. „Шипка“ – ж.к. „Гео Милев“, район „Слатина“ – зала „Арена Армеец“, „София Тех парк“ – бул. „Цариградско шосе”.
Средствата са за проектиране, изграждане, доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на системи за контрол и управление на влаковото движение, комуникации, перонни преградни врати и придобиване на метровлакове.

Необходимите средства ще се осигурят за сметка на предвидените средства по централния бюджет за 2023 г., информират от пресслужбата на МС.
Към момента метрото е с обща дължина 52 км и 47 метростанции, а всяко следващо разширение го утвърждава като основна транспортна система в столицата.
Вчера кметът на София Йорданка Фандъкова направи проверка на строителството на разширението на третата линия на метрото от 3 км и три метростанции от ж.к. „Хаджи Димитър“ до ж.к. „Левски“. Към момента то се изгражда в срок и се очаква да завърши в края на 2025 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Софийското метро ще бъде разширено и до Студентски град
ЕС инвестира 179 милиарда евро за сближаването и устойчивото развитие
Буферните паркинги в София вече са за всички

Работа за близо 10 000 безработни ще бъде осигурена по програми и мерки от Националния план за действие по заетостта за 2023 г., одобрен от кабинета. Приоритетните цели на документа са да насърчи икономическата активност и заетостта на населението, включително сред младежите, които не работят и не учат, и да намали безработицата.
Сред основните задачи на плана е и повишаването на качеството на работната сила чрез придобиване на дигитални умения съобразно потребностите на икономиката. Предвижда се около 9 500 работещи и безработни да бъдат включени в обучения, за да станат по-конкурентоспособни на пазара на труда.
Бюджетът на Плана по заетостта за 2023 г. е 73 млн. лева. В резултат от изпълнението на заложените в него дейности се очаква средногодишната стойност на безработицата в България да спадне до 4,1% от икономически активното население.

Включените в програми за заетост безработни на пълен работен ден ще получават трудово възнаграждение от 780 лв., субсидирано от държавата. Субсидия със същия размер ще получават и работодателите, наели безработни по мерки от Закона за насърчаване на заетостта. Трудовото възнаграждение на младежите, включени в програма „Старт на кариерата“ ще се повиши от 860 лв. на 920 лв.
Увеличават се и заплатите на наетите по националната програма „Активиране на неактивни лица“. Възнагражденията на младежките медиатори към общините ще се повишат на 950 лв., на психолозите и мениджърите на случай – на 1 070 лв., а на ромските медиатори – на 950 лв. На 820 лв. се повишават и заплатите на наетите висшисти по програмите „Помощ за пенсиониране“ и „Мелпомена“ и по Националната програма за обучение и заетост на хора с трайни увреждания.
По двугодишния план на държавното предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“ ще бъдат обучени 1 566 безработни от различни групи в неравностойно положение на пазара на труда. Около 530 души ще работят по проект „Красива България“. По проекти на социалните партньори 6 246 безработни ще се включат в обучения за придобиване на ключови компетентности и професионална квалификация по търсени на пазара на труда професии.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕК дава на България милиони евро за инвестиции в райони с висока безработица
България е първа в ЕС по ръст на заетостта за първото тримесечие на 2023 г.
Каква е действителността за работещите млади хора у нас?

Търговското салдо на България със страните от ЕС е положително, но с останалите е отрицателно. Това показват  окончателните данни за 20022 г. на Националния статистически институт, публикувани днес.
През 2022 г. от България са изнесени стоки на стойност почти 92.92 млрд. лв., което е с 35.8% повече спрямо 2021 г. При сравнение на месечните данни най-голям ръст се наблюдава при експорта през май (61.4%), спад не е регистриран в нито един месец.
При износа на стоки от България най-голям ръст е отчетен в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (159.1%). Спад не се наблюдава в нито един сектор.
Още: Българският износ намалява с 15.6% през юни
Внесените стоки през 2022 г. са за 107.91 млрд. лв., което е с 40.6% повече от предходната година. Съпоставката на месечните данни за вноса през 2022 и 2021 г. показва, че най-голямо е увеличението през юни (58.7%), а понижение не е регистрирано през нито един месец.
 При вноса на стоки най-голям ръст е регистриран в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (222.1%), докато спад не се наблюдава в нито един от секторите.
Външнотърговското салдо за 2022 г. е отрицателно и е в размер на 14.99 млрд лв.
Износът за ЕС е с 971 млн. лева по-голям от вноса
Още: Българският износ се свива на фона на забавянето на световната икономика
През 2022 г. износът на стоки от България за страните от ЕС се увеличава с 33.8% спрямо предходната година и е над 60.58 млрд лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Нидерландия, които формират 67.8% от експорта.
При износа на стоки от България за ЕС през 2022 г. в сравнение с 2021 г. най-голям ръст е отчетен в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (126.0%). Спад се наблюдава единствено в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (9.9%).
Вносът на стоки в България от страните от ЕС през 2022 г. нараства с 28.7% в сравнение с 2021 г. и стига малко над 59.61 млрд лв. Най-съществен е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция и Нидерландия, които представляват 60.9% от вноса от ЕС.
При вноса на стоки от ЕС, най-голям ръст е регистриран в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (81.8%). Спад не се наблюдава в нито един от секторите.
Външнотърговското салдо на България със страните от ЕС за 2022 г. е положително и е в размер на 971.1 млн. лева.
Търговското салдо със страните извън ЕС е отрицателно
През 2022 г. износът на стоки от България за трети страни се увеличава с 39.6% спрямо предходната година и е за над 32.33 млрд. лв. Водещи търговски партньори са Турция, Сърбия, Украйна, Съединените американски щати, Китай, Република Северна Македония и Обединеното кралство, които формират 51.6% от експорта.
Вносът на стоки в България от страни извън ЕС през 2022 г. нараства с 58.8% в сравнение с 2021 г. и достига 483 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай, Украйна и Сърбия, чийто дял е 66.9%.
Външнотърговското салдо на България с трети страни за 2022 г. е отрицателно и е почти 15.97 млрд. лв.

Българска фондова борса (БФБ), инициатор на Green Finance & Energy Centre (Център за устойчиви финанси и енергетика, Зелен център), официално се присъедини към Глобалния Договор на ООН, съобщават от БФБ.
Глобалният договор на ООН е най-голямата инициатива за корпоративна устойчивост в света, която обединява над 15 000 компании и 3 000 организации с идеална цел в над 160 държави и над 70 местни мрежи. Българската мрежа е обединение на компании, образователни институциии и неправителствени организации.
„Българска фондова борса е един от основните генератори, който стимулира растежа на българския пазар. В този смисъл членството на борсата е в унисон и с визията ни да поставяме политиките и темите, свързани с устойчивите финанси на най-високо ниво пред взимащите решения за бизнеса и управлението на държавата“, заяве изпълнителният директор на БФБ и председател на Зеления център доц. д-р Маню Моравенов.

Глобалният договор на ООН e инициатива, призоваваща компаниите да възприемат 10 универсални принципа в областта на:
• Човешките права;
• Трудовите стандарти;
• Околната среда;
• Борбата с корупцията.
Чрез своя ангажимент по отношение на всеобщо възприети ценности и чрез минимизирането на негативните ефекти от стопанската своята дейност, компаниите могат да дадат приноса си за постигането на Целите за устойчиво развитие на ООН.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Стартира нов индекс на БФБ
Apple, Tesla, Volkswagen: В кои международни компании инвестират най-много българите?

Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България приветства внесеното предложение от народни представители за отпадане на забраната за внос на слънчоглед от Украйна след 15 септември 2023 г.
„Подкрепяме отпадането на забраната, защото предприятията за производство на олио продъжават да изпитват недостиг на суровина в страната. Най-накрая здравият разум надделя и България се върна към националноотговорна икономическа политика“, заяви Яни Янев, председател на браншовата организация.
Заводите, преработващи слънчоглед у нас, са с годишен капацитет над 4 млн. тона. „България обаче произвежда около 2 млн. тона от суровината на година и затова фирмите разчитат на внос, включително от Украйна. Заводите за олио и шрот ще трябва да затворят или да намалят производството си, ако вносът на слънчоглед продължи да бъде забранен“, предупреди Яни Янев.

„България създаде промишленост, в състояние да преработи много повече слънчоглед, отколкото е вътрешната консумация“, каза той. Съществуващата забрана за внос на украински слънчоглед показа, че не подпомага с нищо производителите в България, но убива преработвателите.
Тя не доведе както се очакваше до цени на зърна и маслодайни култури над международните за местните производители, и продължаването и с тази цел само ще продължи да вреди и на двата бранша предвид на продължаващия тренд на спад на цените на маслодайните култури в световен мащаб. Откакто е въведена забраната, цената на слънчогледа е паднала с около 150 лв., затова не може да се очаква, че удължаването и ще подкрепи местните производители на суровината.
По данни на Министерството на финансите държавният бюджет е загубил 164 млн. лв. несъбрани данъци от това, че не се внася украинско зърно. Забраната може да доведе и до повишение на инфлацията в страната, като повишаването на местните изкупни цени, според исканията на земеделците, неизбежно ще се отрази в цената на слънчогледовото олио за българския потребител.
България в последните години, съответно и в бъдеще, изпитва и ще изпитва системен недостиг на маслодайни култури, собствено производство, присредна реколта слънчоглед от 2 млн. тона слънчоглед годишно, заради непрекъснато увеличаващия се преработвателен капацитет в страната – към момента над 4 млн. тона годишно.

„На страната е нужен внос на слънчоглед от порядъка на поне 1,5 млн. тона годишно, който предвид на търговския баланс на района може да дойде в голямата си част само от Украйна. По статистически данни за предходната кампания Украйна е изнесла около 2 млн. тона слънчоглед и е преработила остатъка, т.е. България трябва спешно да заеме проактивна позиция, за да освободи вноса и да даде възможност на местните преработватели да внесат нужния им недостигащ слънчоглед в започващата нова кампания“, заяви Янев.
Липсата на предлагане на слънчоглед от българските земеделски производители, при наличието на голям преходен запас, е предизвикано от относително високите им разходи за производство в изминалата кампания и падащите цени на международните пазари. Това доведе до намаляване и спиране на работата на големи предприятия от преработваща промишленост поради липсата на суровина през лятото.
„Ако се допусне да продължи ситуацията с невъзможността на производителите да си подсигурят нужните количества слънчоглед необходим за преработка, ще доведе до спиране на производствени мощности и загуба на БВП за България, загуба на пазари, и поставят под риск ценовата стабилност на вътрешния пазар за българските потребители“, заявяват от асоциацията.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Как ще процедира правителството, ако вносът на украинско зърно бъде възстановен?
След отмяната на забраната за внос: Зърнопроизводителите излизат на протест
България се отказа от забраната за внос на украинско зърно

България е на 9-о място в класацията на платформата Forex за държави, които са готови да търгуват с криптовалута. В нея участват страни от ОИСР, Г-20 и Европейския съюз. 
Страната ни за първи път влиза в топ 10 на класацията.
В класацията България е на трето място сред държавите членки на ЕС. Лидер е Хонконг, следван от Швейцария и САЩ. Следват Грузия, Словения, Канада и Австралия. Осма, точно преди нас е Германия.
Още: Колко биткойн милиардери има по света?
5,83 (от максимална 10) е оценката на готовността ни да търгуваме с криптовалута. Това е напредък в сравнение с миналогодишния резултат от 5,8 и така страната ни се изкачва в класацията с 4 места спрямо миналогодишното 13-о място.
У нас има 36 криптобанкомата, което се равнява на 0,5 на 100 000 души население или 0,32 на 1000 кв. км.
Още: Колко пари са откраднати от пазара на криптовалути през последното десетилетие?

Правителството смята за правилно вносът на зърно от Украйна да бъде възстановен. Това заяви днес премиерът Николай Денков преди началото на редовното правителствено заседание.
„Има две гледни точки – на зърнопроизводителите, които искат забраната да продължи и обвиняват правителството в липса на държавна подкрепа за скетора. Втората гледна точка е на правителството, което има грижа да осигури по-ниски цени на храните и на фуражите, по-ниска инфлация, постъпления в бюджета от внос и износ и подкрепа на засегнатите зърнопроизводители“, заяви той.
По думите му освобождаването на вноса от Украйна ще намали цените на основните храителни стоки, ще намали инфлацията и ще увеличи приходите в бюджета.
Пропуснатите ползи за бюджета са 146 млн. лв. досега за тази година. Тези средства биха могли да се използват за образование, култура или подпомагане на земеделския сектор, ще осигури работата на заводи за рафинирано олио и биодизел, които работят за българските и чуждите пазари“, посочи премиерът.

Денков поясни, че за тази година са изплатени предвидените за изплащане към земеделските производители около 2 млрд. лв. от субсидии и помощи. Той е изненадан, че „сектор, който получава 2 млрд. лв. за година, може да твърди, че липсва каквато и да е държавна подкрепа“.
„От тези 2 млрд. лв. 890 млн. лв. са от Държавен фонд „Земеделие“ по европейска линия, 388 млн. лв. от ДФ „Земеделие“ от държавния бюджет, отделени, така че да отидат за подкрепа на земеделските производители, отделно 390 млн. лв. от централния бюджет и 290 млн. лв. от бюджета на Министерството на земеделието и храните“, разясни премиерът.
„Твърдението, че държавата няма грижа за сектора е невярно. Добре е и секторът да има грижа за държавата, когато формулира исканията си“, заяви Денков.
По думите на министър-председателя от началото на септември властите призовават европейския сектор за ограничаване на надценките по веригата от аграрния производител до крайния потребител. „Ще обсъдим и предложим механизъм за ограничаване на тези надценки, като временна мярка за подкрепа на производителите и потребителите“, заяви премиерът.

Денков добави, че ще се поискат от ЕК допълнителни компенсации за загубите на българските земеделски производители, особено на тези на слънчоглед.
„Ще се включим в коридорите за износ на зърно от Украйна като транзит през България към гръцките пристанища, за да се изнесе зърното от региона към другите региони, които имат нужда от него. За тази дейност ще поискаме подкрепа от ЕК за транспортна инфраструктура“, обясни Денков.
„Ще засилим фитосанитарния контрол при вноса, за да гарантираме здравето на гражданите. Така ще проявим национално отговорна грижа за цялото общество, а не само за един сектор в държавата“, заяви премиерът.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
След отмяната на забраната за внос: Зърнопроизводителите излизат на протест
Ще бъде ли удъжена забраната за внос на украинско зърно до края на годината?

България се отказа от забраната за внос на украинско зърно

Искам да благодаря на България и Румъния за водещата им роля в добрите практики в прилагането на убежищата. Те са част от нашето Шенгенско пространство, нека ги допуснем в него, без да се бавим повече. Това каза Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в годишната си реч за състоянието на Европейския съюз, предаде Actualno.com.

Още: Николай Денков: Присъединяването на България към Шенген през октомври остава реалистично
„Преди 4 г. Европейският зелен пакт беше нашият отговор на призива на историята. А това лято – най-горещото в Европа – по категоричен начин ни напомни за това. Гърция и Испания бяха засегнати от разрушителни горски пожари и наводнения. Видяхме хаос и стихия от Словения до България – екстремни явления“, каза още тя.
Зелената сделка
„Европейският пакт се роди от необходимостта да опазим нашата планета, но и възможност да запазим бъдещото си благоденствие. Започнахме с целта за 2050 г., изместихме облика към икономиката и това даде ясна насока на инвестициите. Тази стратегия за растеж носи резултати. Европейската промишленост показва, че може да е движеща сила на прехода. През последните 5 г. броят на заводите за чиста стомана в ЕС нарасна от 0 на 38. Привличаме повече инвестиции в чист водород от САЩ и Китай, взети заедно. Утре ще бъда в Дания, за да се запозная с тези иновации от първа ръка. Това е отговорът на Европа към изменението на климата“, посочи председателят на ЕК.
„Европейската зелена сделка осигурява необходимата рамка, стимули и инвестиции – но хората, изобретателите, инженерите са тези, които разработват решенията. Ето защо, когато навлизаме в следващата фаза на Европейската зелена сделка, едно нещо никога няма да се промени. Ние ще продължим да подкрепяме европейската индустрия през целия този преход. Започнахме с пакет от мерки – от Закона за промишлеността с нулево потребление до Закона за критичните суровини. С нашата Стратегия за промишлеността разглеждаме рисковете и нуждите на всяка екосистема в този преход. Трябва да завършим тази работа. И заедно с това трябва да разработим подход за всяка индустриална екосистема“, добави тя. 
Още: ЕП с ново гласуване за приемането на България и Румъния в Шенген
Три икономически предизвикателства
Фон дер Лайен вижда три основни икономически предизвикателства за индустрията на ЕС през следващата година – недостиг на работна ръка и умения, инфлация и улесняване на бизнеса за компаниите.
„Първото е свързано с нашия пазар на труда. Не сме забравили първите дни на глобалната пандемия, когато всички предричаха нова вълна на масова безработица от типа на 30-те години на миналия век. Но ние се противопоставихме на тези прогнози. Със SURE – първата в историята европейска инициатива за съкратено работно време – спасихме 40 милиона работни места. Това е европейската социална пазарна икономика в действие и ние можем да се гордеем с нея. След това веднага рестартирахме икономическия си двигател благодарение на NextGenerationEU. Днес виждаме резултатите. Европа е близо до пълна заетост. Вместо милиони хора да търсят работа, милиони работни места търсят хора“, отбеляза тя. Недостигът на работна ръка и умения достига рекордни нива – както тук, така и във всички големи икономики, добави председателят на ЕК. 74 % от малките и средните предприятия заявяват, че са изправени пред недостиг на квалифицирана работна ръка. В разгара на туристическия сезон ресторантите и баровете в Европа работят с намалено работно време, защото не могат да намерят персонал. Болниците отлагат лечението поради липса на медицински сестри, а две трети от европейските компании търсят ИТ специалисти. Защото недостигът на работна ръка ограничава възможностите за иновации, растеж и просперитет. Затова трябва да подобрим достъпа до пазара на труда – най-вече за младите хора, за жените, и се нуждаем от квалифицирана миграция. Освен това трябва да реагираме на дълбоко вкоренените промени в технологиите, обществото и демографията. И за това трябва да разчитаме на експертния опит на предприятията и синдикатите, нашите партньори в колективното договаряне“, каза тя.
Второто голямо икономическо предизвикателство е продължаващата висока инфлация. Кристин Лагард и Европейската централна банка работят усилено, за да държат инфлацията под контрол, добави Фон дер Лайен.“Знаем, че връщането към средносрочната цел на ЕЦБ ще отнеме известно време. Добрата новина е, че Европа започна да понижава цените на енергията. Не сме забравили умишленото използване на газа като оръжие от страна на Путин и как то предизвика страхове от спиране на тока и енергийна криза като през 70-те години на миналия век. Мнозина смятаха, че няма да имаме достатъчно енергия, за да преживеем зимата, но ние се справихме, защото останахме единни – обединихме търсенето си и купувахме енергия заедно. И в същото време използвахме кризата, за да инвестираме масово във възобновяеми енергийни източници и да ускорим прехода към чиста енергия. Използвахме критичната маса на Европа, за да намалим цените и да осигурим доставките си. Преди една година цената на газа в Европа беше над 300 евро за MWh. Сега тя е около 35. Затова трябва да разгледаме как можем да повторим този успешен модел в други области, като например критични суровини или чист водород“, допълни тя.
Третото предизвикателство пред европейските компании е свързано с улесняване на правенето на бизнес. Малките предприятия нямат капацитета да се справят със сложната администрация или пък са възпрепятствани от дълги процедури, изясни Фон дер Лайен. Това често означава, че те пропускат възможности за растеж. „Ето защо до края на годината ще назначим пратеник на ЕС за МСП, който ще бъде пряко подчинен на мен. Искаме да чуем директно от малките и средните предприятия за техните ежедневни предизвикателства. За всеки нов законодателен акт ние извършваме проверка на конкурентоспособността от независим съвет. А следващия месец ще направим първите законодателни предложения за намаляване на задълженията за докладване на европейско равнище с 25%“, каза още тя.
 

Националният статистически институт (НСИ) и Националното сдружение на общините в Република България (НСРОБ) подписаха Рамково споразумение, на базата на което общините ще могат да получават официални данни от преброяването на населението и жилищния фонд в България през 2021 г., предаде БГНЕС.
„НСИ и НСОРБ имат дългогодишно сътрудничество и много добри партньорски отношения. Нашата съвместна работа е основана на принципа на симбиозата, в която и двете страни имат полза, общият резултат е полезен за цялото обществото“, заяви председателят на НСИ доц. д-р Атанас Атанасов.
„Днес подписваме това споразумение за сътрудничество, с което НСИ ще предостави данни за броя на ползвателите на имотите – данни събрани от последното преброяване на населението. Те са необходими на общините като част от общите данни, които те ще използват за разработване на нова методика за изчисляване на такса битови отпадъци, която би трябвало да влезе в сила през 2025г.“, обяви той.

По думите на д-р Атанасов ще бъдат предоставени данни за всички жилища в страната, за жилищните сгради и за домакинствата и броя на членовете на домакинствата, които живеят в тях, но подчерта, че индивидуални данни няма да бъдат предоставени на общините.
„След подписване на днешното споразумение между НСИ и НСОРБ всяка община трябва да подаде заявление по образец до съответното териториално статистическо бюро, в което се намира и по този начин общините ще получат необходимата информация за ползвателите на имоти“, обясни той.
Изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева посочи, че е много удовлетворена, че заедно с партньорите им в лицето на НСИ могат да подпишат това споразумение. Тя уточни, че екипите от двете ведомства са работили интензивно през последната година, за да разработят текста и модела.

„Подобно споразумение между общините и НСИ се изработва за първи път“, отбеляза Георгиева и уточни, че по силата на действащото законодателство е било необходимо да се изработи такова споразумение.
„Законът за местните данъци и такси задължава двете страни да се споразумеят, така че общините да могат безплатно и безвъзмездно да получават нужната информация от НСИ, която ще им помогне да започнат плавния преход към изчисляване на такса „битови отпадъци“ по нов модел като елиминират влиянието на данъчните оценки и преминат постепенно към изчисляване на количеството генерирани отпадъци на всяко домакинство. Днес правим още една стъпка към промяната в начина на изчисляване на таксата битови отпадъци“, отбеляза тя.
На база Рамковото споразумение, общините ще имат възможност да получават необходимата им информация от териториалните поделения на НСИ.
Споразумението беше подписано от доц. д-р Атанас Атанасов, председател на НСИ и изпълнителния директор на НСОРБ Силвия Георгиева.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кметове искат да плащаме такса смет за празни жилища
Испания спира изхвърлянето на храна, готви тежки глоби

Apple представи новия си iPhone 15 във вторник, който е с по-ярък дисплей и 48-мегапикселова камера и с батерия със 100% рециклиран кобалт, на фона на спад на пазара на смартфони в световен мащаб и проблемите с продажбите в Китай, пише Reuters.
От компанията заявиха, че сателитната връзка на iPhone 15 вече може да се използва и за повикване на пътна помощ. Той пуска функцията съвместно с Американската автомобилна асоциация (AAA) в САЩ.
Apple каза, че и iPhone 15, и калъфът за зареждане на слушалките AirPods Pro се предлага с кабел за зареждане от типа USB-C, което позволява използването на същите кабели, които вече се използват за iPad и Mac.
Вътрешността му ще бъде оборудвана със същия чип A16 Bionic, който е и в основата на iPhone 14 Pro. Цените на iPhone 15 започват от 799 долара до 899 долара за iPhone 15 Plus.

Изпълнителен директор на Apple каза, че компанията е използвала машинно обучение, за да може устройството да разпознава хора в кадър, позволявайки на потребителите да превърнат снимка в портретна такава веднага или по-късно в галерията си.
Събитието в централата на Apple в Купертино, Калифорния, са провежда на фона на продължаваща икономическа несигурност, особено в Китай, третият по големина пазар на Apple, където компанията е изправена пред предизвикателства, свързани с удължените ограничения за използването на iPhone в държавни служби и това, че Huawei Technologies представи първия си флагман от няколко години насам.
Apple показа и новия си часовник Series 9 с функция за „двойно докосване“, при която потребителите докосват два пъти палеца и някой от пръстите си, без да докосват часовника, за да отговарят на телефонни обаждания, например.
„Apple Watch Ultra 2 има нови функции, полезни по време колоездене и гмуркане и най-яркият екран, който Apple някога е правил“, казват от компанията.

„Apple вече няма да използва кожа в нито един от продуктите си“, заяви Лиза Джаксън, ръководител на екологичния отдел на компанията. Компанията заменя някои от тези продукти с текстил, наречен FineWoven, който според нея на допир е като велур.
Изпълнителният директор Тим Кук също заяви, че Apple е „напът“ да представи своите очила за смесена реалност Vision Pro в началото на 2024 г.
Докато Apple въвежда нови функции и продукти, iPhone генерира над половината от продажбите на Apple в размер н 394,3 млрд. долара през 2022 г.
Глобалният пазар на смартфони се е сринал от общо 294,5 млн. доставени телефона до 268 млн. през второто тримесечие, но доставките на Apple са намалели най-малко спрямо останалите големи производители на смартфони, намалявайки от 46,5 млн. до 45,3 млн., сочат данни на Counterpoint Research.

„Истината по въпроса е, че се намираме в период с много голям спад на пазара на смартфони“, заяви Боб О’Донъл, ръководител на TECHnalysis Research.
О’Донъл призна, че ще следи и за всякакви намеци за плановете на Apple с т.нар. генеративен изкуствен интелект, технологичната тенденция зад приложения като ChatGPT на OpenAI и асистента на Microsoft Copilot за неговия софтуер Office.
Анализаторите неведнъж са разпитвали Apple за плановете ѝ за такава технология, но досега компанията не е дала отговор на въпроса, с изключение на коментарите на главния изпълнителен директор Тим Кук през юли, че тайната работа на компанията по технологията увеличава разходите ѝ за изследвания.
„Ще пусне ли Apple усъвършенствана форма на Siri? Това би било нещо, което ще предизвика известно вълнение“, смята О’Донъл.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Стана ясно кога излиза на пазара новият iPhone 15
Ново споразумение: Qualcomm ще доставя 5G чипове на Apple до 2026 г.
Световният пазар за смартфони преживява най-лошата година от десетилетие насам

Хърватската национална банка (ХНБ) ще пусне в обращение на 15 септември първата възпоменателна монета със стойност 2 евро, с която ще отбележи въвеждането на единната европейска валута като парична единица на Хърватия, съобщи банката, цитирана от хърватската новинарска агенция Хина.
Хърватия стана 20-ият член на еврозоната на първи януари тази година. 
Общо в 250 000 монети от 2 евро ще бъдат пуснати. Дизайнът на монетата е на скулптора Никола Вудраг. Тя е изсечена от монетния двор на Хърватия.
Още: Започна информационна кампания за еврото: Какво е еврозоната? (ВИДЕО)
Освен нумизматичното си значение, възпоменателната евро монета има и статут на разменна монета, така че по правило не се начислява такса за нейния обмен. Ще може да се закупи срещу две 2 евро в банките и на касата на ХНБ, предаде БТА.
Най-много пет монети ще могат да се купуват при една трансакция през първите седмици след пускането й, за да може повече хора да имат възможност да се сдобият с възпоменателната монета.
Над 250 000 европейци са отговорили как си представят бъдещите евробанкноти

Зърнопроизводителите излизат на протест. Той е провокиран от намерението на управляващите след 15 септември вносът на украинско зърно отново да се разреши на територията на страната ни.
На този етап още няма окончателно решение, защото предстои гласуване в пленарната зала. Предложението е подкрепено от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС.
Според българските зърнопроизводители това ще доведе до сериозни загуби за тях, защото заради войната цената на украинското зърно е по-ниска, а това прави невъзможно оцеляването им на пазара.
Това заяви и министърът на земеделието и храните Кирил Вътев в ефира на bTV, като по думите му земеделските производители са заявили стачна готовност. „Решението за отмяна на забраната за внос на украинско зърно ще предизвика тежки протести“, категоричен е той.

Вчера парламентарната комисия по икономическа политика и иновации прие проекта на решение за позицията на България за удължаването на превантивните мерки по отношение на определени продукти с произход от Украйна след 15 септември 2023 г. на свое извънредно заседание.
Окончателното решение предстои да бъде взето в пленарна зала. В проекта на позицията на България се посочва, че страната ни не подкрепя продължаването след 15 септември 2023 г. на извънредната мярка за забрана за внос в България, Полша, Унгария, Румъния и Словакия на пшеница, царевица, рапица и слънчоглед от Украйна и се възлага на Министерския съвет да предприеме необходимите действия за изразяване на позицията.
„Искрено се надявам да има много разум при обмислянето на окончателното решение, не само от народните представители, но и от земеделските производители, защото и със, и без забрана настоящата година е изключително тежка за селското стопанство заради сушата, наводненията, заради това, че има срив на световния пазар на зърно“, отбеляза Вътев.
Той заяви, че откакто е започнала войната в Украйна, „нищо не е същото“. „Всичко е много различно и голяма част от земеделските стопани са в критично състояние“, заяви министърът.

По думите му народните представители не са обсъждали с него отпадането на забраната. „От вътрешнополитическа гледна точка това ще създаде изключително напрежение в целия аграрен сектор. Не знам от външнополитическа гледна точка какви договорености има“, отбеляза Вътев.
„Това решение ще предизвика тежки протести. Това трябва да бъде оценено много внимателно. Солидарността с Украйна е налице и през България текат коридори на солидарността. България е максимално съпричастна, но все пак имаме собствено производство и производители, чиито интереси трябва да бъдат защитени“, категоричен е министърът.
По думите му, дори и да отпадне забраната за внос на зърно от Украйна, едва ли това би се отразило на цените на крайните продукти у нас.
България въведе забрана за внос на зърно от Украйна през април. От ЕК тогава обещаха подкрепа на българските производители, но такава и до днес не е оказвана, казват зърнопроизводителите.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
България се отказа от забраната за внос на украинско зърно
Лоши новини: Пазарът на българско зърно замря, земеделските производители – пред фалит

Ще бъде ли удъжена забраната за внос на украинско зърно до края на годината?

Нова директива, която по-строго регламентира отпускането на потребителски кредити, бе гласувана от Европарламента. Целта е кредитните пазари да функционират гладко, но и да се гарантира високо равнище на защита на потребителите.
Законодателството обхваща договори за кредит в размер до 100 хил. евро. Тяхната реклама винаги трябва да съдържа ясно и видно предупреждение, че заемането на пари струва пари. Подобно законодателство има за цигарите и алкохола, при които са задължителни надписи, че може да има вреда от тях.
Според новите изисквания кредиторите ще трябва да правят задълбочена оценка на този, който иска заема. Ще се проверява и способността на потребителя да изпълни задълженията си. Финансиращите институции трябва да действат в интерес на потребителя и да предотвратят изпадане в свръхзадлъжнялост.
Още: Какво ще се случи след драстичното поскъпване на потребителските кредити?
Въвежда се и таван на таксите, които се събират при отпускането и обслужването на кредит. Така щели да се предотвратят злоупотреби и да се гарантира, че потребителите не могат да бъдат таксувани с прекомерни лихвени проценти или други общи разходи по заемите.
Овърдрафтът и превишаването на кредитните лимити също се вкарват в общата регулация.
От Европарламента посочват, че това се прави, защото те стават все по-често срещани, но и скъпи форми на кредитиране и с новите текстове се дава допълнителна защита от свръхзадлъжнялост.

Още: Няколко неща, които трябва да имате предвид, преди да изтеглите кредит
Дава се право на потребителите да се откажат от договора за кредит в срок от 14 дни, без да посочват причина за това. Освен това могат да погасят заема предсрочно и да намалят общите разходи по него. В преддоговорната информация следва ясно да се посочва как трябва да бъде изчислена тази компенсация.
Хората, които са преживели рак и кандидатстват за кредит, за който се изисква застраховка, ще имат “правото да бъдат забравени ”. Тоест след съответен период от време заболяването да не се отрази на застрахователните проценти.
Небанковите кредитори и кредитните посредници ще бъдат вписани в регистър и ще има надзор върху тях от страна на националните независими органи. Това означава, че БНБ ще има право да контролира и фирмите за бързи кредити.
Директивата влиза в сила на двадесетия ден след публикуването в официалния вестник на ЕС. След това държавите имат 2 години, за да приемат необходимите закони и административни разпоредби, и 3 години, за да я приложат.
Промени при рекламата на кредити
България на практика вече е изпълнила голяма част от изискванията по новата евродиректива. У нас има действащ закон за потребителските кредити още от 2010 г. В текстовете там са записани таван на оскъпяването, възможност за отказ от заема в 14-дневен срок, овърдрафтът също е включен, когато се погасява за повече от 3 месеца. Освен това е предвидена и възможността за предсрочно погасяване, като таксата за това не може да е повече от 1% от стойността на заема.
Това означава, че промените се отнасят най-вече за текстовете за рекламата. В момента се изисква да се посочват лихвеният процент, общият размер на кредита, годишният процент на разходите, срокът, цената на стоката или услугата, когато тя се заплаща в брой, общата сума, дължима от потребителя, и размерът на вноските. Вече ще трябва да се включат и предупредителните надписи.

– Дъще, помниш ли като ти казах, че дядо Коледа не съществува?
– Помня!
– Сега седни да поговорим за принца на бял кон!

Очаква се италианският град Венеция да одобри въвеждането на дневна такса от 5 евро за посетителите в опит да контролира туризма, съобщава BBC.
Всички посетители над 14-годишна възраст ще трябва да плащат таксата и да резервират предварително влизането си в града.
По думите на члена на градския съвет, отговарящ за туризма, Симоне Вентурини пробната мярка ще се прилага през пиковите туристически периоди през следващата година. „Венеция е сред най-посещаваните европейски градове и затова страда най-много от прекомерния туризъм“, отбелязва той.
Прекомерният туризъм е признат за сериозен проблем за Венеция.

Градът е с големина едва 7,6 кв. км, но през 2019 г. е посрещнал почти 13 млн. туристи, сочат данни на Италианския национален статистически институт. Очаква се броят на посетителите да надхвърли нивата отпреди пандемията през следващите години.
„Целта е да приканим еднодневните туристи да изберат непиковите дни. Искаме да тестваме таксата и ако е нужно, да я подобрим. Не можем да обсъждаме още 40 години какво е най-добре да се направи“, казва Вентурини.
По-рано тази година ЮНЕСКО заяви, че градът трябва да бъде добавен в списъка на застрашените обекти на световното наследство, тъй като въздействието на климатичните промени и масовия туризъм заплашват да предизвикат необратими промени в него.
През 2021 г. на големите круизни кораби беше забранено да влизат в историческия център на Венеция през канала Джудека, след като един кораб се разби в пристанището. Критиците също твърдяха, че корабите причиняват замърсяване и подкопават основите на града, страдащ от редовни наводнения.

Не е ясно обаче дали планът за въвеждане на дневна такса ще възпре туристите. Все повече жители на Венеция решават да напуснат града, тъй като туристите заплашват да завладеят историческия островен град.
Гражданските сдружения Ocio и Venissa са започнали проучвания, за да проследят броя на леглата за туристи и броя на леглата за жителите на града.
Според последната актуализирана информация, докато леглата за туристи са 49 693, то за жителите са 49 308 – т.е. леглата за туристите са повече от леглата за жителите.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Една от най-популярните забележителности в Рим става платена
Поредна популярна екзотична дестинация въведе туристическа такса
Популярна екзотична дестинация въвежда входна такса за чуждите туристи

ЕС ще подкрепи Гърция с до 2,25 млрд. евро, за да смекчи икономическото влияние от наводненията миналата седмица, които отнеха живота на 15 души и унищожиха инфраструктура и земеделска земя, предава Bloomberg.
„Гръцкият народ може да разчита на Европа за бърз подкрепа, максимална гъвкавост и че ние сме до вас не само в този кратък момент, но и при възстановяването и реконструкцията“, заяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайн във вторник след среща с гръцкия премиер Кирякос Мицотакис.
Те са решили да сформират работна група, която ще помогне средствата да се разпределят по-бързо. „Първоначалният пакет от до 2,25 млрд. евро може да бъде допълнен с други източници, като фонда за солидарност на ЕС“, заяви Фон дер Лайен.

Лидерите се срещнаха след бурята Даниел, която причини най-големите щети на земеделски земи и села от много десетилетия. Националната магистрала, която свързва столицата Атина с втория по големина град в страната, остава затворена в части от района на Тесалия, влаковата връзка също е спряна заради повреда на жп линията.
Цели села бяха покрити с вода, която постепенно се заменя с кал, дървета и различни материали. Много животни умряха, като властите побързаха да ги съберат, погребат или изгорят, преди да се разпространяват болести.
Бизнеси и фабрики бяха наводнени, тъй като бурята засегна около 72 000 хектара. Магазините в Атина вече изпитват недостиг на продукти. Регионът на Тесалия беше най-тежко засегнатата област с унищожени цели реколти от памук, царевица, домати и ябълки.

„В състояние сме да покрием много преки нужди, без да се отклоняваме от нашите бюджетни цели. ЕС трябва да покаже максимална подкрепа и гъвкавост и да излезе с иновативни идеи как да подкрепи Гърция незабавно, както и в краткосрочен до среден период“, заяви Мицотакис.
В опит да облекчи притесненията на инвеститорите икономическият съветник на Мицотакис Алекс Пателис обеща, че Гърция ще се придържа към фискалните си цели въпреки въздействието на природните бедствия. Отворена е онлайн платформа за обезщетения, за да предостави помощ на засегнатите, докато властите се опитват да изчислят точната цена на бурята.
Мицотакис каза, че ще „направя моя лична мисия“ да убедя колегите си лидери от ЕС, че „трябва да допълним фондовете за солидарност със значително повече налични средства“, за да подкрепим страни, страдащи от финансови бедствия, пряко свързани с изменението на климата, както и с други видове природни бедствия.
Наводненията последваха големи щети, причинени от горски пожари през лятото.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Гърция предлага безплатна почивка заради пожарите на остров Родос
Туристически хаос в Гърция: Много отменени полети, затворени хотели и евакуирани туристи
На колко възлизат щетите от наводненията по Южното Черноморие?
Денков за Царево: Каква помощ могат да получат пострадалите?

В болницата изпробват ново лекарство. Пациентите са разделени на две – „нормална група“, която пие истинските хапчета, и „контролна група“, на която дават имитации на хапчета. Един от пациентите пита лекаря:
– Докторе, защо подменихте хапчетата ми?
Докторът (шашнат, че са го разкрили):
– Как позна?
– Ами преди, като ги хвърлях в тоалетната плуваха, а сега потъват.

Членовете на Европейския парламент дадоха окончателното си одобрение във вторник на правнообвързващи цели, които изискват разширяване на възобновяемата енергия с по-бърз темп това десетилетие, централна част от плановете на Европа за ограничаване на климатичните промени и отказа от изкопаеми горива, пише Reuters.
Директивата сериозно повишава целите на ЕС за възобновяема енергия, като изисква 42,5% от енергията в ЕС да бъде произведена от възобновяеми източници до 2030 г. вместо сегашната цел за 32%.
Законодателството също ще ускори процедурите за издаване на разрешения за нови централи за енергия от възобновяеми източници, като слънчеви панели или вятърни генератори, или за адаптиране на съществуващите такива. Националните органи следва да одобряват в срок от максимум 12 месеца нови инсталации за енергия от възобновяеми източници, ако са разположени в т.нар. предпочитани зони за производство на енергия от възобновяеми източници. За останалите зони срокът на процедурата не трябва да надхвърля 24 месеца.
В транспортния сектор внедряването на възобновяеми източници следва да доведе до спад на емисиите на парникови газове с 14,5% до 2030 г. чрез използване на по-голям дял биогорива от ново поколение и по-амбициозна квота за възобновяеми горива от небиологичен произход, като водород.

Директивата беше подложена на тежки преговори сред правителствата на страните членки и получи подкрепата на Франция едва след като издейства изключение за ядрената енергия, която е нисковъглеродна, но невъзобновяема.
ЕП одобри директивата с голямо мнозинство – 470 депутати гласуваха „за“, 12 бяха „против“, а 40 се въздържаха.
Страните членки трябва също да дадат зелена светлина на окончателния законопроект, преди да влезе в сила, като процесът обикновено преминава през предварително договорени сделки без промени.
„Фактът, че Зелената сделка се придвижва напред е много важен сигнал“, заяви евродепутатът Паскан Канфен, имайки предвид обхватния климатичен план на ЕС да сведе до нула нетните емисии от парникови газове до 2050 г.
Страните членки на ЕС и евродепутатите се договориха за закон за възобновяемата енергия още през март, но се стигна до забавяне заради стремежа на някои страни за по-голямо признание на ядрената енергия.

Държавите членки одобриха сделката през юни, след като Брюксел предложи писмени уверения, че ще обмисли изключването на някои заводи за амоняк от целите за възобновяеми горива, позволявайки им да работят вместо това с горива, базирани на ядрената енергия.
Франция заяви, че преходът на Европа към зелена енергия ще изисква водород, произвеждан както от възобновяеми източници, така и от ядрена енергия и че директивите на ЕС трябва да подкрепят и двете.
Противниците, включително Германия и Испания, считат, че добавянето на ядрената енергия към директивата за възобновяемата енергия ще подкопае усилията за голямо разширяване на вятърната и слънчевата енергия.
По-строгите цели, включващи конкретни цели за увеличаване на употребата на възобновяема енергия в транспорта и индустрията, трябва да стимулират огромните инвестиции, нужни за изпълнението на зелените цели на Европа.
Старият континент е произвел 22% от енергията си от възобновяеми източници през 2021 г., последната година, за която са налични официални данни на ЕС.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Мощностите от ВЕИ ще се увеличат с една трета
Почти 50% ще бъде възобновяемата енергия в ЕС още до 2030 г.
Нови помощи във Франция, ако искаш да развиваш ВЕИ

Ръстът на заплатите в Обединеното кралство се е задържал на рекордно високо ниво през трите месеца до юли, сигнализирайки за упорита инфлация, която ще продължи да притиска Bank of England да повиши отново лихвите си, съобщава Bloomberg.
Средните седмични възнаграждения, без бонусите, са нараснали със 7,8% през трите месеца до юли на годишна база, като запазват най-бързия си темп на растеж, откакто данните са започнали да се отчитат през 2001 г., обяви националната статистическа служба (ONS) във вторник. Резултатът съвпада с очакванията на икономисти, участвали в проучване на Bloomberg. Общият ръст на заплатите се е ускорил неочаквано до 8,5% – рекордно ниво, като се изключи периодът по време на пандемията.
Резултатът е налице въпреки признаците, че пазарът на труда е започнал да се охлажда в отговор на напрежението, създадено от повишението на лихвите до най-високото им ниво от 2008 г. Безработицата е нараснала за трети пореден месец до 4,3% през юли, а свободните работни позиции са продължили да намаляват. Това обаче едва ли ще спре АЦБ да увеличи лихвите за 15 пореден път този месец, в опита си да овладее инфлацията си, доста по-висока от целта.
Паричните пазари очакват повишение с четвърт пункт до 5,5 %, като смятат, че има над 50% шанс лихвите да бъдат повишени отново до края на годината. След това очакват лихвите да се задържат на същото ниво през по-голяма част от 2024 г. – този възглед беше споделен и от главния икономист на АЦБ Хю Пил, според който по-добре лихвите да останат повишени за известно време.

„Годишният ръст на средните седмични възнаграждения ще бъде проблем за АЦБ и ще бъде аргумент на ястребово настроените членове в комисията по паричната политика“, заяви Джанет Муи, ръководител на пазарния анализ в RBC Brewin Dolphin, Лондон.
Между централните банкери възникнаха силни разногласия за това как трябва да се реагира срещу инфлацията. Гуверньорът на АЦБ Андрю Бейли намекна, че регулаторът под управлението му е близо до това да сложи край на най-бързата кампания за повишаване на лихвите от над три десетилетия. Въпреки това колегата му Катрин Ман в понеделник разкри потенциално разделение на комисията по паричната политика, когато подкани представителите на регулатора да „сгрешат като затегнат допълнително паричната политика“, за да попречат на ускорената инфлация да се задържи.
„Окуражаващо е да видим, че броят на новите работни места все още е близо до рекордно високи нива и че нивото на безработица в страната е много по-ниско от това на останалите държави по света. Ръстът на заплатите остава висок, отчасти отразявайки еднократните възнаграждения на работниците в държавния сектор, но за да растат реалните заплати стабилно, трябва да се придържаме към плана да забавим инфлацията наполовина“, заяви министърът на финансите Джеръми Хънт.
Имаше и несигурни признаци за обрат при заплатите в частния сектор, които АЦБ следи внимателно. Редовните заплати в частния сектор са нараснали малко по-слабо с 8,1%.

„Възнагражденията в брой, продължават да се увеличават с рекорден темп, като се изключи периода, засегнат от пандемията. В съчетание с по-слабата инфлация това означава, че реалните заплати на хората вече не намаляват“, заяви Дарън Морган, директор на отдела за икономическата статистика в ONS.
Натискът върху финансите на домакинствата от рязко ускорилата се инфлация най-накрая е започнал да отслабва с първото реално увеличение на заплатите от 16 месеца. Реалните общи възнаграждения са нараснали с 0,6% през трите месеца до юли спрямо година по-рано.
АЦБ очаква безработицата да се увеличи стабилно до 5% до 2026 г., но ключов въпрос е колко далеч трябва да стигне, преди пазарът на труда да се охлади достатъчно, за да поеме ефекта от ръста на заплатите, което работниците изискаха, опитвайки се да се справят с нарастващите разходи за живот. От Bloomberg Economics смятат, че трябва да достигне повече от тези 4,25%, които АЦБ прогнозира в момента.
Дефицитът на работна ръка направи работниците по-силни в преговорите, въпреки че напоследък има признаци, че много хора се връщат на пазара на труда.
Икономиката e загубила още 281 000 работни дни заради стачки през юли, като общият брой за последните 12 месеца достигнал 4,2 млн. – най-много от 1989-90 г. Противоречивите правила за стачки станаха закон през юли, който принуждава някои служители да работят по време на стачни действия или да бъдат уволнени, разгневявайки профсъюзите, които обещаха оспорват.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Заплатите на Острова растат най-бързо от 20 години, но изостават от цените
Британската инфлация се забави до 15-месечен минимум през юли
Английската централна банка повиши основните си лихви до 15-годишен връх
Все повече британци търсят работа

България няма да подкрепи удължаването на забраната за внос на украинско зърно след 15 септември. Такова проекторешение са внесли в деловодството на парламента депутати от ГЕРБ -СДС, ПП-ДБ и ДПС. Текстът на проекторешението е подписан от Кирил Петков („Продължаваме промяната“), Делян Пеевски (ДПС), Атанас Атанасов („Демократична България“), Хамид Хамид (ДПС), Румен Христов (СДС) и Александър Иванов (ГЕРБ).
„Отчитайки солидарността на Република България с Украйна и считайки, че трябва да се осигурят доставките на селскостопански продукти, за да се гарантира продоволствената сигурност в световен мащаб, без това да поставя в риск конкурентоспособността на българските земеделски производители, Република България не подкрепя удължаването след 15 септември на извънредната мярка за забрана за внос в България, Полша, Унгария, Румъния и Словакия на пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе от Украйна“, се казва в него.
България досега подкрепяше удължаването
България първоначално подкрепи удължаването на забраната. На 22 юли министърът на земеделието и храните Кирил Вътев обяви, че страната ни подкрепя искането за удължаване на ограничителните мерки срещу украинския земеделски внос от пет от държавите от ЕС. Управляващите обаче, очевидно са променили позицията си по въпроса за внос на украинско зърно.
Още: Унгария и други европейски страни настояват за удължаване на забраната за внос на украинско зърно до края на годината
Възмутени зърнопроизводители
В отговор, от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) изразиха своето възмущение от депозираното решение на Комисията по икономическа политика и иновации относно отмяна на забраната за внос от Украйна. 

„Да помагаш на хора в бедствие е благородно, да помагаш на окупирана държава, намираща се в тежка икономическа криза, е солидарно, но да пренебрегваш нуждите на собствената си държава за сметка на друга, прилича повече на предателство. Отпадането на забраната за внос от Украйна е най-бързият и сигурен начин да загине родното земеделие“, се казва в позицията на НАЗ.
На 2 май Европейската комисия въведе едномесечна забрана върху украинската пшеница, царевица, рапица и слънчоглед, за да „облекчи логистичните затруднения“, свързани с тези стоки в петте държави. Забраната беше удължена на 5 юни и ще изтече на 15 септември. В замяна на това България, Унгария, Полша и Словакия се ангажираха да отменят едностранните си ограничения върху тези и други продукти от Украйна.
Още: ЕК удължи ограничителните мерки за внос на зърно от Украйна за 5 страни, включително и България