Qualcomm обяви в понеделник, че е подписала споразумение с Apple за доставка на 5G чипове поне до 2026 г., в момент когато производителят на iPhone е изправен пред нарастващи предизвикателства в Китай и се стреми да укрепи веригите си за доставка на други пазари, предава Reuters.
Книжата на Qualcomm поскъпнаха с 3,2% до 109,55 долара след отварянето на пазарите. Компанията е водещият производител на съвременни чипове, които свързват телефони с мрежи за мобилни данни. Цената на акциите на Apple останаха непроменени.
Базираната в Сан Диего, щата Калифорния, компания преди това подписа споразумение за доставка на чипове с Apple през 2019 г., след като компаниите разрешиха продължителна съдебна битка.
Споразумението за доставки изтича тази година и това означава, че iPhone-ите, които Apple се очаква да обяви във вторник, ще бъдат последните нови телефони, произведени съгласно споразумението.

Според новата сделка, обявена в понеделник, Qualcomm обяви, че ще доставя на Apple чипове за телефони, които излизат всяка година до 2026 г. Компанията не обяви стойността на сделката, като заяви, че условията са „сходни“ с предишното ѝ споразумение.
В изследване от 3 август анализатори от UBS отбелязаха, че Qualcomm е продала чипове за 7,26 млрд. долара на Apple през 2022 г.
Qualcomm информира още, че споразумение за лиценз, което подписа с Apple през 2019 г., остава в сила. Сделката изтича през 2025 г., но компаниите имат вариант да го удължат за 2 години.
„В момент, когато Apple се натъква на нарастващи предизвикателства в Китай, укрепването на веригите ѝ за доставка другаде е приоритет и изглежда, че компанията се отказва или поне отлага планове да бъде самостоятелна в повече области със собствено производство на чипове“, заяви Сузана Стрийтър, ръководител на паричната политика и пазарите в Hargreaves Lansdown.

Apple работи по собствена модерна технология и вложи 1 млрд. долара за придобиването на подразделението за модеми на Intel през 2019 г. Apple не е съобщила колко бързо планира да увеличи употребата на собствени чипове.
Qualcomm обяви, че финансовите ѝ прогнози ще са базирани на допускането, че само 1/5 от iPhone-ите на Apple ще използват нейни чипове до 2026 г.
Но Qualcomm направи сходна прогноза за бизнеса си с Apple и през 2021 г., която се оказа твърде консервативна – всички модели iPhone 14, пуснати през 2022 г., използват модеми на Qualcomm.
А миналата година главният финансов директор на компанията Акаш Палхивала актуализира прогнозите си за iPhone-ите през 2023 г., които ще бъдат пуснати тази седмица, като заяви, че очаква „голямото мнозинство“ от тях да включват модеми на Qualcomm.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Qualcomm настоява за забрана на някои модели iPhone в САЩ
Световният пазар за смартфони преживява най-лошата година от десетилетие насам
Стана ясно кога излиза на пазара новият iPhone 15

Българската фондова борса стартира нов борсов индекс, beamX, съставен от компании на пазара за растеж beam.
Съветът на директорите на Борсата одобри първите емисии, които ще бъдат част от базата на новия индекс.
Официално той ще започне да се изчислява от 18 септември. Началната стойност ще бъде 100 пункта.
Още: Apple, Tesla, Volkswagen: В кои международни компании инвестират най-много българите?
В beamX ще бъдат включени първите 10 компании от пазара за малки и средни фирми, класирани по следните 4 критерия с еднаква тежест:
• пазарна стойност на фрий-флоута
• брой сделки и оборот за последните 6 месеца
• брой акционери
Още: Малки и средни предприятия ще получават финансова помощ, за да излязат на БФБ
Пазар beam стартира в началото на 2021 г. като от тогава успя да привлече 16 дружества, които набраха над 50 млн. лв. Успешните публични предлагания са сигнал, че инвеститорите припознават пазара като атрактивна възможност за своите инвестиции.
За пазар beam на БФБ
Пазарът за растеж на МСП beam e организиран от Българска фондова борса (БФБ) и дава възможност на малкия и среден бизнес за набиране на капитал при по-облекчени условия в сравнение с регулирания пазар, като в същото време им предоставя сходни предимства на тези на публичните компании. Борсата получи одобрение за организирането на пазара beam от Комисията за финансов надзор в края на 2018 г., като търговията на него се осъществява на същата търговска платформа T7®, и при същите правила за търговия като тези на Основния  пазар на БФБ.
Пазар beam се явява и междинно звено по пътя на една компания към същинското листване на Основния пазар на БФБ.

Франция ще отпусне на неправителствени организации в Мароко над 5 млн. евро, за да помогне на страната да се справи с последиците от мощното земетресение, ударило северноафриканската страна в петък, предаде ДПА.
Министърката на външните работи Катрин Колона заяви пред телевизионния канал BFMTV, че помощта ще бъде насочена към марокански, международни, а също и към френски хуманитарни организации, действащи на място.
Първоначално Мароко не прие френското предложение да изпрати спасителни екипи в регионите, засегнати от земетресението, при което по данни на мароканското министерство на вътрешните работи са загинали 2497 души, а 2476 са ранени, отбелязва АФП. Това предизвика сериозен дебат във Франция, където живеят много мароканци.

Колона отхвърли идеята, че политическото напрежение между двете държави е причина за отказа на предложението, като подчерта, че Мароко е суверенна държава и е получила предложения за помощ от общо над 60 държави.
Френският вътрешен министър Жералд Дарманен също заяви, че не смята, че политиката е попречила на предоставянето на помощта. Той заяви в ефира на национално радио, че Мароко и Франция са „братски страни“.
„Мароко разполага с добра система за гражданска защита и е в състояние да се справи със ситуацията“, добави той.
Междувременно Дарманен не потвърди, че мароканският крал Мохамед Шести е бил във Франция по време на земетресението. Вестник „Паризиен“ обяви, че кралят е бил във Франция от 1 септември по медицински причини.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
След мощното земетресение: Какви са икономическите последствия за Мароко?
Кои са най-скъпите и унищожителни земетресения в историята?

Ново увеличение на таксите предприемат част от банките у нас. Ръстът при някои услуги е повече от двоен, алармират потребители.
Още: За пореден път: Банките вдигат таксите на някои от най-използваните си услуги
Използването на банкови услуги отдавна е неразделна част от ежедневието ни – за получаване на възнаграждения, пазаруване, спестявания или изпращане на пари на близки. Заедно с това обаче, идват и такси, тарифи и комисионни, които могат да ни изненадат неприятно в края на месеца. От миналия месец част от банките в България отново предвиждат увеличение на банковите услуги – най-вече за касовите операции.
Това се случва на фона на въведените от началото на месеца сметки за основни операции, които са без такси и комисионни. 
Още: Банки у нас предлагат облекчени условия за работещите на минимална заплата
Преди дни банкерът Левон Хампарцумян предупреди, че това ще струва административни усилия и пари. „Тези разходи трябва да бъдат покрити и те ще бъдат покрити отново от по-платежоспособните клиенти на банката. Разходите по това нещо ще представляват, парадоксално, допълнителен данък върху банките. Да ги накараш да правят нещо безплатно – означава нов вид данък, облагане“, твърди банкерът.
Според експерта Деян Василев има натиск към дигитализация на банковите услуги, а стремежът на финансовите институции е към все по-малко използване на човешки ресурс, заради високите заплати, както и на все по-рядкото използване на пари в брой.

Ръстът на таксите не е провокиран от срив в печалбите, категорични са експертите. Печалбата на банките към края на месец юли е рекордните над 2 млрд. лв, а до края на годината може да достигне 3 млрд. лв., каза пред БНТ финансовият консултант Стойне Василев.
 
 
 

Въпрос към програмист:
– Какво означава TCP/IP?
– Елементарно… Означава точно „Ти сипи, ай пий“…

– Бабо, кажи как си доживяла до 100 години?
– Като ме свият бъбреците пия бира. Като ми падне кръвното – вино.
Като се покачи – ракия.
– А вода кога пиеш бабо?
– А, такава болест съм нямала, баби.

Турски крипто бос и неговите братя и сестри бяха осъдени на по 11 196 години затвор за измами на инвеститори с милиони долари.
29-годишният Фарук Фатих Озер избяга в Албания през 2021 г. с инвеститорски активи, след като неговата борса Thodex внезапно се срина. Той беше екстрадиран обратно в Турция през юни и признат за виновен в пране на пари, измама и организирана престъпност.
Озер заяви пред съда, че „не би действал толкова аматьорски“, ако намерението му беше престъпно, съобщиха държавните медии. „Достатъчно умен съм, за да ръководя всяка институция на Земята“, цитира го Анадолската агенция.
Краткият процес в Истанбул също призна за виновни сестра му Серап и брат му Гювен по същите обвинения.

Турските информационни агенции съобщиха, че обвиняемите са осъдени отделно за множество престъпления срещу 2027 жертви, което води до общия брой години в присъдата.
Подобни извънредни присъди лишаване от свобода са често срещани в Турция след премахването на смъртното наказание през 2004 г.
Thodex е основана през 2017 г. и се превърна в една от най-големите борси за виртуални валути в страната.
Озер си спечели национална слава като финансов факир. Той беше арестуван миналата година в Албания с международна заповед от Интерпол и екстрадиран след дълъг съдебен процес.
Турските медии по-рано съобщиха, че Озер е избягал с активи на стойност 2 млрд. долара (1,6 млрд. паунда).
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Колко пари са откраднати от пазара на криптовалути през последното десетилетие?
Колко биткойн милиардери има по света?
Криптовалутите поевтиняват сериозно

Става все по-трудно да се задържиш на върха, особено когато гворим за спорт. 50-те най-скъпо оценени спортни отбора в света сега са на обща стойност от 256 млрд. долара (средно 5,12 млрд. долара), което е с 15% повече, отколкото преди година. А тазгодишната граница за попадане в подреждането е по-висока от всякога – 3,7 млрд. долара, или с 19% повече от 2022 година.
Петгодишен ръст: Стойността на спортните отбори е в небесата
Ръстът на оценките се дължи най-вече на по-високите кратни стойности на приходите, които се плащат за отборите. Отборът от щатската Национална футболна лига (NFL) „Уошингтън Командърс“, заемащ 12-то място в тазгодишния списък на 50-те най-големи отбора, беше продаден за рекордните 6,05 млрд. долара през юли (или за 11 пъти повече от приходите). Това е доста по-голямо увеличение от това на Денвър Бронкос (№ 21), чиято продажна цена от 4,65 млрд. долара през 2022 г. беше девет пъти по-висока от приходите. В същото време Финикс сънс от НБА беше закупен за 4 млрд. долара (13 пъти повече от приходите) през февруари срещу 1,66 млрд. долара (шест пъти повече от приходите), за които Юта Джаз смени собственика си през 2020 г.
В същото време оценките на отборите от Формула 1 са нараснали с невероятните 276% в сравнение с преди четири години, като средният коефициент за десетте отбора от сериите е нараснал до 4,9 от 2,3, когато Forbes публикува последните оценки през 2019 г. Два отбора от Формула 1 попаднаха в тазгодишния топ 50: Ферари, класиран на 45-то място и със стойност 3,9 млрд. долара, и Мерцедес, класиран на 47-мо място с 3,8 млрд. долара. За първи път от 2013 г. насам отбори от Формула 1 влизат в топ 50 (тогава Ферари беше на 21-во място, а Макларън – на 47-мо). Възходът на тези отбори от Формула 1 изхвърли от топ 50 за 2023 г. Бруклин Нетс от НБА и английския футболен отбор Челси, които миналата година бяха съответно на 48-мо и 50-то място.
NFL остава най-скъпо оценената спортна лига в света благодарение на гарантираните телевизионни договори, които до 2033 г. могат да възлязат на повече от 126 млрд. долара. Професионалният американски футбол има 30 отбора сред първите 50, същият брой като миналата година.
NFL може да е най-скъпата, но не е най-бързо развиващият се спорт по отношение на стойността. Сред тазгодишните топ 50, седем футболни отбора имат най-голямо средно петгодишно изменение (114%), начело с Пари Сен Жермен. Френският отбор е нараснал с 334% от 2018 г. насам и вече е на стойност 4,2 млрд. долара, заемайки 36-то място тази година. Стойността си повишават и два отбора от английската Висша лига – Ливърпул (с увеличение от 173%) и Манчестър сити (със 102%). През последните пет години и трите отбора редовно са завършвали в челната тройка на своите национални лиги и обикновено участват в доходоносната Шампионска лига.
Кои са най-добре печелещите тенисисти в света за 2023 година?

Организациите от щатската NLF лига по американски футбол доминират класацията на най-скъпите спортни отбори в света;
Снимка: Getty Images
Тази година в топ 50 не попадна нито един отбор от NHL, MLS или индийската Висша лига. Ню Йорк рейнджърс, на стойност 2,2 млрд. долара, е най-скъпо оцененият хокеен отбор, а Мумбай индианс, на стойност 1,3 млрд. долара, са най-скъпо оцененият отбор по крикет. В MLS футболният клуб „Лос анджелис“ е най-скъпо оцененият отбор, като стана първият американски футболен франчайз, който надхвърля 1 млрд. долара.
Топ 50 на най-скъпите спортни отбори за 2023 година

Далас Каубойс (NFL) – 9 млрд. долара
Ню Йорк Янкис (MLB) – 7.1 млрд. долара
Голдън Стейт Уориърс (NBA) – 7 млрд. долара
Ню Инглънд Пейтриътс (NFL) – 7 млрд. долара
Лос Анджелис Рамс (NFL) – 6.9 млрд. долара
Ню Йорк Джайънтс (NFL) – 6.8 млрд. долара
Чикаго Беърс (NFL) – 6.3 млрд. долара
Лас Вегас Рейдърс (NFL) – 6.2 млрд. долара
Ню Йорк Никс (NBA) – 6.1 млрд. долара
Ню Йорк Джетс (NFL) – 6.1 млрд. долара
Реал Мадрид (Испанската Ла Лига) – 6.07 млрд. долара
Уошингтън Командърс (NFL) – 6.05 млрд. долара
Манчестър Юнайтед (Английската Висша лига) – 6 млрд. долара
Сан Франсиско Фортинайнърс (NFL) – 6 млрд. долара
Лос Анджелис Лейкърс (NBA) – 5.9 млрд. долара
Филаделфия Ийгълс (NFL) – 5.8 млрд. долара
Маями Долфинс (NFL) – 5.7 млрд. долара
Барселона (Испанската Ла Лига) – 5.508 млрд. долара
Хюстън Тексънс (NFL) – 5.5 млрд. долара
Ливърпул (Английската Висша лига) – 5.288 млрд. долара
Денвър Бронкос (NFL) – 5.1 млрд. долара
Сиатъл Сийхоукс (NFL) – 5 млрд. долара
Манчестър Сити (Английската Висша лига) – 4.99 млрд. долара
Байерн Мюнхен (Немската Бундеслига) – 4.86 млрд. долара
Лос Анджелис Доджърс (MLB) – 4.8 млрд. долара
Атланта Фалконс (NFL) – 4.7 млрд. долара
Минесота Викингс (NFL) – 4.65 млрд. долара
Балтимор Рейвънс (NFL) – 4.63 млрд. долара
Питсбърг Стийлърс (NFL) – 4.625 млрд. долара
Кливланд Браунс (NFL) – 4.62 млрд. долара
Грийн Бей Пакърс (NFL) – 4.6 млрд. долара
Бостън Ред Сокс (MLB) – 4.5 млрд. долара
Тенеси Тайтънс (NFL) – 4.4 млрд. долара
Индианаполис Колтс (NFL) – 4.35 млрд. долара
Канзас Сити Чийфс (NFL) – 4.3 млрд. долара
Пари Сен Жермен (Френската Лига 1) – 4.21 млрд. долара
Тампа Бей Бъканиърс (NFL) – 4.2 млрд. долара
Лос Анджелис Чарджърс (NFL) – 4.15 млрд. долара
Чикаго Къбс (MLB) –  4.1 млрд. долара
Чикаго Булс (NBA) – 4.1 млрд. долара
Каролина Пантърс (NFL) – 4.1 млрд. долара
Ню Орлиънс Сейнтс (NFL) – 4.075 млрд. долара
Бостън Селтикс (NBA) – 4 млрд. долара
Джаксънвил Ягуарс (NFL) – 4 млрд. долара
Ферари (F1) – 3.9 млрд. долара
Лос Анджълис Клипърс (NBA) – 3.9 млрд. долара
Мерцедес (F1) -3.8 млрд. долара
Аризона Кардиналс (NFL) -3.8 млрд. долара
Сан Франциско Джайънтс (MLB) – 3.7 млрд. долара
Бъфало Билс (NFL) – 3.7 млрд. долара

Източник: Forbes
Кои са най-добре платените спортисти в света за 2023 година?
Най-скъпите футболни отбори в света: Два клуба достигат 6 млрд. долара за първи път
Кои са най-големите компании в света по размер на приходите?
Футбол, баскетбол, голф: Къде е най-високоплатеният спортист?
Уимбълдън: Колко струват храната и напитките на един от най-скъпите спортни турнири?
Суверенният фонд на Катар може да придобие дял в компания, притежаваща отбор от НБА

„Булгаргаз“ ЕАД внесе в Комисията за енергийно и водно регулиране предложение за цена на природния газ за октомври в размер на 57,42 лв./MWh – без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС, съобщава компанията.
Предложената цена за октомври е с 9,36% по-ниска от тази през септември.
На 1 октомври в КЕВР ще бъде депозирано окончателно предложение за цената на природния газ за октомври при отчитане на котировките на ценообразуващите компоненти към 30 септември.
Прогнозната цена на природния газ за ноември 2023 г., изчислена съобразно котировките на газов хъб TTF към 8 септември, е 70,20 лв./MWh без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС.

Прогнозите за стойността на индекс TTF „месец напред“ за ноември (референтен за цените на газа в Европа) са за значително повишение спрямо стойността за октомври. Съгласно последно публикуваните данни в Argus European Natural Gas на 8 септември нивата, на които се търгува природният газ с доставка за ноември, са около 44 – 44,5 евро/MWh. Това представлява повишение от над 30% спрямо нивата, на които се търгува природния газ с доставка през октомври. Същевременно обаче разликата между предложената за утвърждаване от „Булгаргаз“ ЕАД цена за октомври и прогнозната цена на дружеството за ноември остава на по-ниски нива, посочват от „Булгаргаз“.
Окончателното предложение за цената на природния газ за ноември, ще бъде депозирано в КЕВР на 1 ноември.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Задава се по-висока цена на природния газ за септември
„Булгаргаз“ предлага още по-ниска цена на газа за септември
КЕВР утвърди по-ниска от очакваната цена на газа за август

Великобритания обяви, че се ангажира да задели 2 млрд. долара за т.нар. Зелен фонд за климата (GCF) на срещата на върха на страните от Г-20 в Индия, предава Energy Live News.
Това допринася значително за общия ангажимент на Обединеното кралство да предостави 11,6 млрд. паунда за международно финансиране на борбата срещу климатичните промени.
Говорейки пред лидерите на Г-20, британският премиер Риши Сунак заяви, че страната му влага все повече усилия в областта на климата чрез декарбонизиране на собствената си икономика и чрез подкрепа на най-уязвимите държави в света да се справят с негативното въздействие на изменението на климата.
„Това е лидерството, което светът с право очаква от страните от Г-20. И това правителство ще продължи да дава пример, за да направи Обединеното кралство и света по-проспериращи и сигурни“, отбелязва Сунак.

Той препотвърди ангажимента на Обединеното кралство за постигане на целта за въглероден неутралитет, но изрази желание да избегне политики, които биха могли да се отразят неблагоприятно на британските потребители.
Сунак подчерта потенциалните ползи от преследването на целите за въглероден неутралитет по начин, подкрепящ създаването на работни места.
Премиерът изтъкна, че наративът около въглеродния неутралитет не трябва да се случва на фона на големи жертви и на увеличени сметки за потребителите. Вместо това Сунак предложи визия, при която преходът се извършва така, че да балансира екологичните цели с икономическата стабилност.
Великобритания има много успехи в исторически план, с които да се гордее: Законът за изменение на климата, приет от парламента през 2008 г. с преобладаващо междупартийно мнозинство, е революционен — първата правно обвързваща цел в тази връзка, поставена от държава. През 2019 г. Великобритания стана първата голяма икономика, прибавила към закона ангажимент за въглероден неутралитет. На конференцията на ООН за климата през 2021 г. в Глазгоу, Обединеното кралство изложи амбициозна междинна цел за намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 68% до 2030 г., за да е в съответствие с целта на Парижкото споразумение за ограничаване на покачването на глобалните температури до 1,5°C.
Тези ангажименти спомогнаха за промяната: през 2022 г. страната отдели с 46% по-малко емисии отколкото през 1990 г. до голяма степен благодарение на свиването на дела на въглищата от националния енергиен микс. През 2018 г. 10-годишен преглед на Закона за изменението на климата от Grantham Research Institute установи, че климатичният ангажимент е помогнал за намаляване на емисиите, докато икономиката продължава да расте.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Германия ще разполага с милиарди за климатичен преход на икономиката
Как глобалното затопляне застрашава милиони работници по света?
Колко струват жегите на България?

Когато водещият туристически град в Мароко беше разтърсен от най-смъртоносното земетресение в страната от 60 години насам, Хичам Амран и семейството му избягали на близък площад, ужасени, че жилищната им сграда ще рухне, пише Bloomberg.
Оттогава те живеят на площада, спят на открито и са твърде уплашени от вторичните трусове, за да се върнат в дома си в Маракеш, докато кралството прави оценка на социалните и икономическите щети от природното бедствие, което отне живота на повече 2000 души.
Земетресението нанася тежък удар на страната с население от 37 млн. души, смятана за остров на стабилност в Северна Африка и беше привлекателно място за инвеститорите, изпитващи опасения за другите икономики в региона. Маракеш, известен с оживените си пазари, шарени къщи с дворове и близките ски склонове, трябва да приеме хиляди представители за ежегодните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка през октомври.

„Силата на труса беше твърде ужасяваща, за да остана вътре“, споделя Амран, асистент мениджър в компания за коли под наем. Той допълва, че се страхува за близките си в град Иминтанут, на около 128 км югозападно от Маракеш и близо до епицентъра на земетресението. „Те имат нужда от истински спасители и от хляб“, добавя Амран.
Най-силното земетресение в Мароко от 120 години разтърси Атласките планини в петък, като разлюля бедните области Ал-Хауз и Тарудант и изравни със земята села с керпичени къщи, като в същото време повреди пътища, които са от ключово значение за изпращане на помощи и за усилията на спасителите. Световната здравна организация съобщава, че 300 000 души в Маракеш и извън града са били засегнати от земетресението. Представител на Червения полумесец предупреди, че отговорът ще отнеме „месеци, дори години“.
Туризмът

Части от включения в списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство исторически център на Маракеш понесоха сериозни щети, като мазилка падна върху паркирани коли, а някои от известните тесни улички рухнаха. Видео с много споделяния в социалните мрежи показа клатещата се джамия Кутубия от XII век, на фона на писъците на хората през нощта.
Около 10,9 млн. туристи са посетили Мароко за 2022 г., жизнен двигател на икономиката за 140 млрд. долара заедно със земеделието и търговията с ЕС. Те помагат на страната да повиши кредитния си рейтинг. Правителството има BB+ от S&P Global Ratings, едно ниво под инвестиционния рейтинг и едно от най-високите равнища в Африка.
Макар че има вероятност за икономически удар в краткосрочен план, размерът на страната и множеството атракции може да го смекчат. Туризмът в Турция, който също пострада заради земетресенията в източните ѝ провинции през февруари, до голяма степен се възстанови и броят на посетителите на средиземноморското ѝ крайбрежие и Истанбул нарасна през лятото.

Полети на големи авиокомпании в Европа продължаваха да пристигат в Маракеш в неделя.
„Земетресението вероятно няма да се отрази на икономиката на Мароко в цялост, но ще навреди на местната икономика, особено на много села, които живеят от туризъм, в покрайнините на Маракеш и на самия град“, казва Рашид Аураз, ръководител на отдела за анализи в института MIPA в столицата Рабат.
Събитията показват различията в Мароко. Докато Маракеш отдавна е предпочитан от държавни ръководители, звезди и милиардери – от Уинстън Чърчил до Ричард Брансън и Дейвид Бекъм, на кратък път с кола се намират селища с недобър достъп до основни услуги.
В Атласките планини положението според известния бизнесмен и филантроп Карим Тази е „драматично“, властите се опитват да почистят пътища и да осигурят дарения на кръв за местните болници. „За съжаление, много хора още са под развалините“, допълни той.
Икономически натиск

Още няма данни за общите щети, причинени от най-тежкото земетресение в Мароко от 1960 г., когато 12 000 души загинаха около крайбрежния град Агадир.
Мащабна реконструкция ще подложи на още по-голям натиск икономиката, която беше разтърсена от 2 години на суша, и може да осуети усилията на правителството за подобряване на финансите му.
Тази година имаше признаци на подобрение. Те включваха връщането на страната на международните облигационни пазари през март след над 2-годишно отсъствие. Мароко емитира 5-годишни и 10,5-годишни облигации на стойност 2,5 млрд. долара. Търговията с последните приключи в петък при доходност от 6,1%.
„С хиляди загинали или критично ранени това със сигурност е човешка трагедия. Но мащабът на разрушенията изглежда до голяма степен е пощадил ключова инфраструктура, а това е важно. Помощта от чужбина ще помогне за притъпяване на фискалните последици. Очаквам, че въздействието върху спредовете отвъд неподредствената реакция ще бъде скромно“, споделя Тод Шуберт, базиран в Дубай ръководител на анализите на инструменти с фиксирана доходност в Bank of Singapore.
Преди земетресението в петък властите си поставяха за цел да постигнат икономически растеж от 3,4% тази година и планираха да намалят бюджетния дефицит от 4,5% от БВП на 4% през 2024 г. Най-бедните хора там трябваше да получат подобрен достъп до субсидии чрез програма за директна помощ.
Редица съюзници изразиха готовност да помогнат на Мароко. САЩ, Франция, Турция и Великобритания бяха сред страните, които обещаха помощ. Същото направиха Обединените арабски емирства и Израел, с които Мароко сключи мирен договор през 2020 г. и Алжир, дългогодишен враг, който обяви, че ще отвори въздушното си пространство в опитите за оказване на помощ. Крал Мохамед VI благодари на предложилите помощ, без да посочва дали тя ще бъде приета.
Среща на МВФ

Световната банка изрази „най-дълбоките си съболезнования“ и пълна подкрепа за Мароко. „Единственият ни фокус на този етап е върху мароканския народ и властите, които се борят с тази трагедия“, обяви банката в комюнике, без да споменава за срещите, които трябва да започнат след по-малко от месец.
Домакинството на Мароко, първото на африканския континент от половин век, се очакваше да привлече хиляди платежоспособни посетители в Маракеш.
Срещите бяха планирани първоначално за 2021 г., но бяха забавени с 2 години заради COVID пандемията. Не е ясно дали земетресението ще се отрази на плановете, макар че голяма част от Маракеш остана невредима.
Крал Мохамед беше в чужбина при настъпването на бедствието и макар да се върна бързо, това напомни на мароканците за дългите периоди, в които 60-годишният монарх е извън страната, малко от които – официално обявени. Кралят притежава множество имоти във Франция.

Приближени до краля хора – съществуващата от векове мрежа от съветници, охранители, военни и бизнес интереси, които гравитират около монархията, изразяват все по-голямо недоволство заради отсъствията му и заради силно експонираното му приятелство с трима израснали в Германия кикбоксьори, известни като братята Азайтар.
Финансовите последици от земетресението ще станат по-ясни след време. Много от най-тежко пострадалите от бедствието в петък хора разчитат на дребно земеделие и друг вид нископлатена работа и „не могат да си позволят огромните разходи за възстановяване на домовете си“, отбелязва Аураз.
По думите му правителството също може да изпита проблеми. „Те си имат работа с пострадали райони, които изискват пътища, вода, ток и много други неща“, посочва той.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кои са най-скъпите и унищожителни земетресения в историята?
 Милиарди потекоха към Турция след земетресението. Кой се притече на помощ?

След като Китай наложи ограничения върху износа на редкоземни метали, още една страна обяви подобни планове. Малайзия ще разработи политика за забрана на износа на редкоземни суровини, за да избегне енсплоатация и загуба на ресурси. Това става ясно от думите на премиера на страната Ануар Ибрахим, предава Reuters.
Малайзия е дом на малък дял от световните резерви от редкоземни материали с приблизително 30 000 метрични тона, според данни на Геоложкия институт на САЩ. Китай от дрига страна е най-големият източник с резерви от 44 млн. тона.
Решението идва на фона на усилията на света да се диверсифицира от Китай, която е най-големият производител на ключови редкоземни минерали, които се използват в индустриите за полупроводникови чипове, електромобили и военно оборудване.
Ануар посочва, че правителството ще подкрепи развитието на индустрията за редкоземни суровини в Малайзия, като подобна забрана би „гарантирала максимум възвращаемост за страната.”
Той не посочва кога предложението би влязло в сила.
Индустрията за редкоземни суровини се очаква да допринесе с до 2 млрд. долара за брутния вътрешен продукт на страната през 2025 година, създавайки близо 7 000 работни места, става ясно от думите на Ануар пред парламента на Малайзия.
„Подробно картографиране на източниците на редкоземни елементи и всеобхватен бизнес модел, който комбинира индустрии нагоре, в средата и надолу по веригата, ще бъдат разработени, за да се поддържа веригата за стойност на редкоземните елементи в страната”, казва той.
Малайзийската забрана може да окаже влияние върху продажбите към Китай, който е внесъл около 8% от своята рекоземна руда от южноазиатската страна в периода януари – юли тази година, според митническите данни на Китай.
Ключови минерали
По-рано през тази година Китай обяви ограничения върху износа на някои метали, използвани в индустрията за полупроводници, като ходът се разглежда като ответно решение, провокирано от щатската забрана за продажба на някои американски технологии на Китай.
Тези действия провокираха страхове, че Китай може да ограничи износа на други ключови минерали, включително редкоземни.
Анализаторът Дейвид Мериман от Project Blue казва, че въздействието на малайзийската забрана не е ясно веднага поради липса на подробности, но забраната за редкоземни руди може да засегне китайските компании, опериращи в Малайзия.
„Законодателството може да има някои отрицателни въздействия върху потенциалните инвестиции в Малайзия от китайски представители, които са погледнали към други азиатски нации, откъдето да доставят непреработени или смесени редкоземни съединения като суровина за (редкоземни) съоръжения за преработка в Южен Китай“, казва Мериман.
Австралийската компания Lynas Rare Earths Ltd , най-големият производител на редкоземни материали, намиращ се извън Китай, има мощност в Малайзия за преработка на концентрат, извличан от Австралия.
Не е ясно дали планираната забрана за износ на Малайзия ще засегне Lynas, която не е отговорила веднага на молбата за коментар.
Малайзия наложи ограничения върху някои от операциите по преработка на Lynas, позовавайки се на опасения относно нивата на радиация от крекинг и излугване.
Lynas оспори обвиненията и каза, че е в съответствие с разпоредбите.
Какво представляват металите галий и германий и защо Китай ограничава износа им?
Саудитска Арабия се насочва към по-малко бляскав източник на богатство
Страната с вторите най-големи залежи на редкоземни метали в света планира драстично увеличение на продукцията
Норвегия откри голямо находище на редкоземни метали на дъното на морето (СНИМКИ и ВИДЕО)

Пазарът на българско зърно от новата реколта тотално замря, като сделки за износ трудно се реализират в момента. Това обяви председателят на Българския фермерски съюз Георги Стоянов в съобщение до медиите. Според него причина за това са ниските цени на пшеницата на международните пазари и високата себестойност на продукцията у нас. Същото е положението и при търговията на слънчоглед и царевица от новата реколта. Същевременно добивите са по-ниски спрямо предходни години заради сушата, казва Стоянов.
При пшеницата себестойността е от 190 до 220 лева за декар. При слънчогледа и царевицата е около 120-140 лева за декар, в зависимост от торенето и препаратите. Отделно са разходите за ренти на земеделската земя. „Ние сме обезпокоени за земеделските производители, тъй като голяма част от тях са пред фалит, защото изпитват затруднения да покрият задълженията си и да обезпечат сеитбата за следващата стопанска година. Много от тях са притиснати от ниските добиви и високите разходи на тазгодишната продукция“, заяви Георги Стоянов.
България отстъпи третото място в класацията на износителите на мека пшеница от ЕС от началото на селскостопанския сезон (1 юли) и вече е четвърта с 877 000 тона, сочат данни на ЕК. Първа остава Румъния с 1,35 млн. тона, следвана от Полша с 1,03 млн. тона и Франция с 939 000 тона, а след нас, макар и на голяма разлика, е Германия с 467 000 тона. Общо от началото на сезона от ЕС е осъществен износ на 5,03 млн. тона мека пшеница – с 32% по-малко спрямо същия период на миналия сезон.

Ситуацията при цените на международните пазари не показва съществена промяна. На фючърсния пазар при пшеницата за доставка през септември 2023 г. се наблюдава намаление на котировките с 1,75 евро/тон – от 235,25 евро/тон в началото на месеца до 233,50 евро/тон в края. Средната фючърсна цена за месец септември е 234,25 евро/тон, сочат данните на Министерството на земеделието и храните в своя месечен обзор на международните пазари на зърнени и маслодайни култури.
На европейския фючърсен пазар за доставка през ноември 2023 г., царевицата стартира с цена от 228,25 евро/тон. В края на разглеждания период достига 214,75 евро/тон, като намалението на котировките е с 13,50 пункта. Средната фючърсна цена за ноември е 219,81 евро/тон.
След понижението на цената ФОБ на хлебната пшеница в Чикаго преди седмица, в последните дни не се регистрира промяна и остава 235 щатски долара/тон. Във Франция се отбелязва понижение от 2 евро до 227 евро/тон, в Украйна – с 5 долара до 240 щатски долара/тон, докато в Русия цената леко се вдига – с 3 долара до 250 долара/тон.
Движението при цените на царевицата е по-осезаемо – в САЩ има ръст с 8 долара до 232 долара/тон. Във Франция царевицата поскъпва с 1 евро до 215 евро/тон, а в Русия пак остава без промяна на 228 долара/тон, съобщават от Софийската стокова борса. Цената на нерафинираното слънчогледово олио на борсата в Ротердам, след като цял месец се повишаваше стабилно, а после обърна тренда и се сгромоляса, продължава да пада и се срина с още 20 долара. Котировката вече достига 930 долара/тон.

В петък Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) изпрати позиция до медиите, в която заявява, че „липсата на отношение и мерки през последните месеци, във връзка с дестабилизацията на сектора, е не просто грешка, а най-бързият и сигурен начин да загине родното земеделие“.
НАЗ цитира данни, според които България има над 35 млн. декара обработваема земя, повече от 15 000 земеделски производители, изплатили рентни за над 2,5 млрд. лева, произвели продукция за над 7 млрд. лева за годината (инвестиции пряко в икономиката на България) и получили 0 лева помощ от страна на държавата във връзка с последиците от войната в Украйна. „Все още сме в очакване на нови пазари и действия по отношение на облекчаване на административни тежести“, отбелязва НАЗ.
Асоциацията е изпратила декларация със своята позиция до Министерство на земеделието и храните на 5 септември.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Аграрният сектор с най-ниска производителност на труда у нас
Тревожни новини: Предприятията за производство на олио у нас са пред затваряне
Задава ли се ново удължаване на забраната за внос на украинско зърно?

Европейската комисия леко понижи в понеделник прогнозите си за брутния вътрешен продукт на ЕС и еврозоната, но подобри очакванията си за инфлацията в двата региона. Това се вижда от Лятната икономическа прогноза на ЕК за икономиките на държавите членки на ЕС.
Според актуализираните перспективи икономиката на ЕС ще се разрасне с едва 0,8% през тази година спрямо 1% в пролетните прогнози, и с 1,4% през 2024 г. спрямо 1,7% по-рано.
Ръстът е ревизиран и за еврозоната – до 0,8% за 2023 г. (от 1,1%) и до 1,3% през 2024 г. (от 1,6%).
Очакванията са инфлацията да продължи да се забавя през прогнозирания хоризонт. Хармонизираният индекс на потребителските цени (HICP) в ЕС ще достигне 6,5% през 2023 г. (спрямо 6,7% в предишния доклад) и 3,2% през 2024 г. (спрямо 3,1% по-рано). Що се отнася до еврозоната, прогнозите са инфлацията да бъде 5,6% през 2023 г. (от 5,8%) и 2,9% през 2024 г. (от 2,8%).
По-слаб импулс при растежа

Според доклада последните данни потвърждават, че икономическата активност в ЕС е била потисната през първата половина на 2023 г. на фона на огромните сътресения, които блокът претърпя. Слабото вътрешно търсене, по-специално потреблението, сочи, че високите и още нарастващи потребителски цени за повечето стоки и услуги се отразяват по-сериозно от очакванията в Пролетната прогноза. Това се случва въпреки намаляващите цени на енергията и изключително силния пазар на труда.
Същевременно рязкото забавяне при банковото кредитиране показва, че затягането на паричната политика си проправя път в икономиката.
Световната икономика се представя малко по-добре от очакваното през първата половина на годината въпреки слабите резултати на Китай. Въпреки това перспективите за световния растеж и търговия остават непроменени спрямо пролетта, което означава, че икономиката на ЕС не може да разчита на силна подкрепа от външно търсене.
Очаква се по-слабият импулс на растеж в ЕС да продължи до 2024 г., а въздействието на строгата парична политика ще продължи да ограничава икономическата активност. През 2024 г. обаче се предвижда леко възстановяване на растежа, тъй като инфлацията продължава да се забавя, пазарът на труда остава стабилен и реалните доходи се възстановяват.
Инфлацията

Инфлацията продължи да се забавя през първата половина на 2023 г. в резултат на спада на цените на енергията и смекчаването на инфлационния натиск от храни и промишлени стоки. В еврозоната нивото ѝ достигна 5,3% през юли, или точно половината от върха от 10,6%, регистриран през октомври 2022 г., и остана без промян през август.
Очаква се цените на енергията да продължат да намаляват до края на 2023 г., но със забавящи се темпове. Предвижда се те отново леко да се увеличат през 2024 г., водени от по-високите цени на петрола.
Инфлацията при услугите досега е по-устойчива от прогнозираното преди, но се очаква да продължи да се забавя, тъй като търсенето намалява под въздействието на затягането на паричната политика и затихващия тласък след COVID. Цените на храните и неенергийните промишлени стоки ще продължат да допринасят за облекчаване на инфлацията.
Прогнози за най-големите икономики

В лятната си прогноза ЕК не предоставя актуализирани прогнози за всички страни членки, а само за най-големите икономики, които обаче се влошават.
Според доклада икономиката на Германия ще се свие с 0,4% през 2023 г. и ще се разшири с едва с 1,1% през 2024 г. Това е рязка разлика спрямо Пролетната прогноза, в която бяха заложени ръст от съответно 0,2% и 1,4%. Общата инфлация ще стигне 6,4% през 2023 г., което все пак е под прогнозата за 6,8% в предишния доклад, и 2,8% през 2024 г. (от 2,7%).
За разлика от Германия обаче, прогнозите за икономиката на Франция леко са повишени. Според доклада БВП на страната ще се увеличи с 1% през 2023 г. (от 0,7% в по-рано) и с 1,2% през 2024 г. (1,4%). По отношение на инфлацията, нещата също леко се влошават – до 5,6% през 2023 г. (5,5%) и 2,7% през 2024 г. (2,5%).
Икономиката на Италия също ще се разшири с по-малко от очакваното преди – с 0,9% през 2023 г. (1,2%) и 0,8% през 2024 г. (1,1%). Прогнозите за инфлацията обаче са по-добри – 5,9% през 2023 г. (6,1%) и 2,9% през 2024 г. (2,9%).
Рискове и несигурност

Продължаващата война в Украйна и по-широкото геополитическо напрежение продължават да крият рискове и остават източник на несигурност, гласи докладът на ЕК. Освен това затягането на паричната политика може да натежи върху икономическата активност по-силно от очакваното, но може и да доведе до по-бързо забавяне на инфлацията, което би ускорило възстановяването на реалните доходи. Ценовият натиск обаче може да се окаже по-устойчив.
Нарастващите климатични рискове, както стана ясно от екстремните климатични условия и безпрецедентните горски пожари и наводнения през лятото, също натежават върху перспективите.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Икономиката на ЕС свива растежа, 11 страни със спад на БВП през второто тримесечие
ЕК ревизира прогнозата за икономиката
ЕК обяви прогнозата си за българската икономика

Министър-председателят Николай Денков доказа, че разбира от туризъм по-малко и от нищо неразбиращата от туризъм министърка на туризма Зарица Динкова. Това пише в обща позиция на Българската асоциация на заведенията (БАЗ) и Сдружението на заведенията в България (СЗБ). Тя е по повод телевизионно интервю на премира, в което той заявява, че не вижда основание намалената ставка на ДДС за ресторантьорите да остане в сила. По думите му броят на туристите у нас е „голям“ и няма предпоставка 9-те процента данък да продължат да действат.
„Справка с последната нормална предпандемична година – 2019, показва спад от близо 250 000 чужденци, посетили страната ни с цел почивка през юли“, твърдят от БАЗ. Данните за юни също сочат спад и през август едва ли ще обърне тази тенденция. Всъщност броят на туристите наистина определя до голяма степен ставката на ДДС за ресторантьори и хотелиери. Колкото повече са те, толкова по-благоприятни трябва да са условията за бранша. Иначе в Гърция, например, нямаше да има диференцирано ДДС.

Според официалните данни след намалената ставка на ДДС, средствата влезли в държавния бюджет от преки и косвени данъци в ресторантьорския бранш са се нараснали, а не са намалели. В 24 държави от ЕС ставките за ДДС в секторите хотелиерство и ресторантьорство са диференцирани, пише БАЗ.
Според справка на БТА в Гърция стандартната ставка за ДДС е 24%. Прилагат се и две намалени ставки. С 13% се облагат храните, водоснабдяването, пътническия транспорт и хотелиерските услуги. С 6% се облагат лекарствата, помощните средства за инвалидите, книгите, вестниците и списанията и билетите за театри и концерти. Ресторантите се облагат с 24%, но при определени случаи е възможно да се ползва временно намалена ставка.
В Италия стандартната ДДС ставка е 22%. Предвидени са намаления за конкретни стоки и услуги – с 4% се облагат хранителни стоки, напитки и селскостопански продукти; с 5% – някои храни, а с 10% – доставка на електроенергия и газ за битови нужди, лекарства и дейности за възстановяване на сградния фонд за специфични стоки и услуги.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Заведенията у нас искат оставката на министъра на туризма
БХРА настоява за запазване на 9% ДДС за ресторантите
На колко възлизат щетите от наводненията по Южното Черноморие?

През 2022 г. 9,3% от жителите на Европейския съюз са посочили, че не са могли да си позволят да отопляват адекватно домовете си, става ясно от проучване на европейската статистическа служба Евростат, цитирано от БТА. България изпъква с най-висок дял на анкетираните, посочили, че не са могли да отопляват дома си.
Спрямо 2021 г. броят на „студуващите“ европейци се увеличава с 2,4 на сто. Ситуацията варира в широки граници в различните страни членки.
Най-много хора, които твърдят, че не са могли да се отопляват достатъчно, има в България (22,5 на сто), Кипър (19,2 на сто), Гърция (18,7 на сто), Литва и Португалия (по 17,5 на сто), Испания (17,1 на сто) и Румъния (15,2 на сто).
На обратния полюс са Финландия (1,4 на сто), Люксембург (2,1 на сто), Словения (2,6 на сто), Австрия (2,7 на сто), Чехия (2,9 на сто), Швеция (3,3 на сто) и Естония (3,4 на сто).
Ето какво установи КЕВР при сметките за парно на „Топлофикация София“ за април
Над 30% от българите не могат да си позволят достатъчно потребление на енергия
Увеличението на пенсиите няма да лиши пенсионерите от помощи за отопление

Средствата, управлявани от дружествата, извършващи застрахователна дейност у нас нарастват с 11.2% или 1.028 млрд. лева на годишна база до общо 10.201 млрд. лева, сочат данните на Българската народна банка към края на месец юни тази година. За сравнение, преди година активите на застрахователните дружества достигаха 9.173 млрд. лева. Спрямо края на първото тримесечие на тази година, управляваните средства намаляват с минималните 82.2 млн. лева или 0.8%.
Активите на дружествата, извършващи животозастраховане, нарастват с 67.3 млн. лв. (2.5%) – от 2.716 млрд. лв. към края на юни 2022 г. до 2.783 млрд. лв. към края на същия месец на 2023 година. Спрямо края на март 2023 г. (2.814 млрд. лв.) те намаляват с 31.1 млн. лв. (1.1%). Техният относителен дял в общия размер на активите към края на юни 2023 г. е 27.3% при 29.6% към края на второто тримесечие на 2022 г. и 27.4% в края на март 2023 година.
Средствата, управлявани от дружествата, извършващи общо застраховане, нарастват с 960.4 млн. лв. (14.9%) – от 6.457 млрд. лв. към края на юни 2022 г. до 7.418 млрд. лв. към края на същия месец на 2023 г. и се понижават с 51.1 млн. лв. (0.7%) спрямо края на март 2023 г. (7.469 млрд. лева). Към края на юни 2023 г. относителният дял на активите на застрахователните дружества, извършващи общо застраховане, в общия размер на активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, е 72.7% при 70.4% в края на второто тримесечие на 2022 г. и 72.6% в края на края на март 2023 година.
В инструментите, включени в активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, към края на юни 2023 г. преобладават притежаваните ценни книжа, различни от акции, които на годишна база се увеличават с 523.6 млн. лв. (12.6%) до 4.686 млрд. лева. Спрямо края на юни 2022 г. акциите и другите форми на собственост се увеличават с 523.5 млн. лв. (30%) до 2.269 млрд. лв., вземанията от застрахователни операции намаляват с 65.8 млн. лв. (5.3%) до 1.180 млрд. лв., а депозитите намаляват с 10.1 млн. лв. (1.5%) до 651.4 млн. лева. В края на второто тримесечие на 2023 г. относителният дял на ценните книжа, различни от акции, е 45.9% при 45.4% към края на същото тримесечие на 2022 г., на акциите и другите форми на собственост – 22.2% при 19% към края на юни 2022 г., на вземанията от застрахователни операции – 11.6% при 13.6% към края на второто тримесечие на 2022 г. и на депозитите – 6.4% при 7.2% към края на юни 2022 година.

Във валутната структура на активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, преобладават активите в евро, като към края на юни 2023 г. относителният им дял от общия размер на активите е 38.6% при 38.3% към края на второто тримесечие на 2022 година. Активите в левове са 34.5% при 36.4% към края на юни 2022 година. Към края на второто тримесечие на 2023 г. активите в щатски долари са 3% при 3.2% към края на юни 2022 г., а в други валути – 23.9% при 22.1% към края на юни 2022 година.
По отношение на географската структура на активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, към края на юни 2023 г. инвестициите в България се увеличават на годишна база с 502.5 млн. лв. (13.7%) до 4.168 млрд. лв. при 3.666 млрд. лв. към края на юни 2022 година. Техният относителен дял е 40.9% към края на юни 2023 г. при 40% към края на същия месец на 2022 година. В края на второто тримесечие на 2023 г. средствата, инвестирани в останалите държави от Европейския съюз, нарастват на годишна база с 642.4 млн. лв. (13.8%) до 5.284 млрд. лв. при 4.642 млрд. лв. към края на юни 2022 година. Относителният им дял към края на юни 2023 г. е 51.8% при 50.6% в края на юни 2022 година.
Привлечените средства от дружествата, извършващи застрахователна дейност, към края на юни 2023 г. са 10.201 млрд. лева. Собственият капитал е 3.785 млрд. лв. към края на юни 2023 г., като нараства с 1.002 млрд. лв. (36%) спрямо края на юни 2022 г. (2.782 млрд. лева). Неговият дял в размера на пасивите към края на второто тримесечие на 2023 г. е 37.1% при 30.3% към края на същото тримесечие на 2022 година. Към края на юни 2023 г. застрахователните технически резерви намаляват на годишна база с 307.7 млн. лв. (5.8%) до 5.002 млрд. лв. при 5.309 млрд. лв. към края на юни 2022 година. Техният дял в размера на пасивите е 49% към юни 2023 г. при 57.9% към края на юни 2022 година.
Застрахователни технически резерви
Задълженията към резиденти, включени в застрахователните технически резерви, възлизат на 3.782 млрд. лв. към края на второто тримесечие на 2023 г. при 3.670 млрд. лв. към края на същото тримесечие на 2022 година.
Относителният им дял в общия размер на застрахователните технически резерви към края на юни 2023 г. е 75.6% при 69.1% в края на второто тримесечие на 2022 година. Към края на юни 2023 г. задълженията към сектор Домакинства и НТООД нарастват с 95.2 млн. лв. (3.4%) до 2.885 млрд. лв. при 2.790 млрд. лв. към края на юни 2022 година. Към края на второто тримесечие на 2023 г. техният относителен дял в общата сума на застрахователните технически резерви е 57.7% при 52.5% към края на юни 2022 година. На годишна база към края на второто тримесечие на 2023 г. задълженията към сектор Нефинансови предприятия се увеличават с 2.2 млн. лв. (0.3%) до 726.7 млн. лв. при 724.5 млн. лв. към края на юни 2022 г. и представляват 14.5% от застрахователните технически резерви при 13.6% към края на второто тримесечие на 2022 година.
Задълженията към парично-финансови институции (ПФИ) нарастват с 12.5 млн. лв. (32.1%) до 51.4 млн. лв. към края на юни 2023 г. при 38.9 млн. лв. към края на второто тримесечие на 2022 година. Относителният им дял в общия размер на застрахователните технически резерви е 1% в края на юни 2023 г. при 0.7% към края на юни 2022 година.
Задълженията към нерезиденти (сектор Останал свят) в края на второто тримесечие на 2023 г. намаляват с 419.2 млн. лв. (25.6%) до 1.220 млрд. лв. при 1.639 млрд. лв. към края на същото тримесечие на 2022 година. Относителният им дял в общия размер на застрахователните технически резерви към края на юни 2023 г. е 24.4% при 30.9% в края на юни 2022 година.
Активите на застрахователните дружества нараснаха до 10.3 млрд. лева към края на първото тримесечие
Застрахователният пазар остава стабилен, въпреки икономическите трудности и високата инфлация
Едва 2% от застраховките в България са на имоти

Колко е твърде много? Това е въпросът, с който Европейската централна банка ще се бори на срещата за паричната политика в четвъртък. Въпреки че има нарастващи доказателства за изпадането на еврозоната в рецесия, не може да се прогнозира дали Управителният съвет ще реши, че е нужно повишение с четвърт пункт на лихвения процент по депозитите за ограничаване на инфлацията, пише редакторът на Bloomberg Маркъс Ашуорт.
Срещата тази седмица включва актуализирани прогнози, като повечето анализатори очакват намалени очаквания за растеж, но малка промяна в прогнозите за инфлацията. Производството в еврозоната вероятно ще се свие през третото тримесечие и е малко вероятно останалата част от годината да бъде по-добра, което може да поеме голяма част от тежестта на успокояването на потребителските цени.
Ястребова пауза, запазване на склонността към затягане, би била най-разумният курс на действие за оценка на последствията от деветте покачвания на лихвения процент по депозитите на ЕЦБ от отрицателните 0,5% през юли 2022 г. до сегашните 3,75%. Политиците още могат да подчертаят, че е възможно последващо увеличение по-късно тази година и има инструменти, различни от лихвените проценти, които ЕЦБ може да използва, за да поддържа строга парична позиция. Възможно е по-нататъшно разтоварване на портфейла от облигации за количествено улесняване, заедно с други мерки за намаляване на баланса.
Това, което е ясно е, че ужасните икономически данни идваха едни след други през последните седмици. Фабричните поръчки в Германия през юли паднаха с 11,7%. Съставните крайни августовски поръчки на мениджърите по покупки в еврозоната паднаха още под линията на растеж – свиване от 50 до 46,7 пункта. PMI в сектора на услугите при 47,9 е в зоната на свиване. Производственият PMI също спадна, като германският показател беше под 40. Производствените цени в еврозоната през юли се сринаха допълнително до минус 7,6% на годишна база. Проучването на банковото кредитиране на ЕЦБ от юли показа, че кредитните условия и кредитирането са значително затегнати.

Според макростратега на Bloomberg News Саймън Уайт, един от най-добрите водещи индикатори за икономически растеж в еврозоната е паричното предлагане М1. Той рязко спадна през последните месеци, което показва продължаващо отслабване на икономиката.
Ако ЕЦБ направи пауза, както сочи ценообразуването на фючърсния пазар, гуверньорът Кристин Лагард без съмнение ще застъпи политическа позиция „по-високи за по-дълго“ на пресконференцията си. Поддържането на лихвените проценти като „високопланинско плато“, както го описа главният икономист на АЦБ Хю Пил в реч на 31 август, бързо се превръща в пътеводна звезда на големите централни банки. Въпреки че намаленията на лихвените проценти не се оценяват в пазарните фючърси на еврото до средата на 2024 г., ЕЦБ ще бъде решена да не създава впечатлението, че цикълът на повишаване на лихвените проценти може бързо да се обърне.
Притесненията за вторичното покачване на инфлацията, предизвикано от по-високите разходи за енергия, са основните притеснения на ястребите от ЕЦБ, които искат да продължат да увеличават разходите по заемите. Нарастващите цени на суровия петрол, изострени от съкращенията на производството, допринесоха за още по-широк диапазон от мнения от обикновено през последните седмици.
Според проучване на Bloomberg сред икономисти мнението е почти равномерно разделено между увеличение или пауза. Очевидно е време за класически компромис на ЕЦБ. Пауза тази седмица, заедно със запазването на заплахата от окончателно увеличение до по-късно през годината може да помогне за предотвратяване на очакванията за намаляване на лихвените проценти да бъдат внедрени в пазара. Паузата представлява сигнал за проблеми – но Федералният резерв успя успешно да се справи с такава пауза на заседанието си през юни и възобновяването на затягането месец по-късно.

Очакванията за бъдеща инфлация в еврото остават най-високи от 10 години и, за нещастие на ЕЦБ, още са доста над целта от 2%. Миналата седмица Шнабел предупреди за рискове от повторна инфлация на фона на влошаващ се растеж, водещ до стагфлация. Протоколът от юлското заседание на ЕЦБ сочи, че участниците са загрижени за ефектите от затягането на паричната политика.
Така че мерки, различни от лихвените проценти, могат да влязат в действие. ЕЦБ вече намалява баланса си, но увеличаването на пасивното изчерпване на нейния портфейл от 5 трлн. евро би било логично. Към момента постъпленията от падежиращи облигации от по-голямата наследена програма за купуване на активи не се реинвестират, докато обратното изкупуване от по-гъвкавата програма за спешни покупки при пандемия ще продължи да се реинвестира изцяло до края на следващата година. Това вероятно е напът да се промени.
Основните държави от еврозоната имат обърнати криви на доходност, където доходността на по-краткосрочния дълг е по-висока от тази на дългосрочните облигации. Това може да има депресивен икономически ефект и често се разглежда като предвестник на рецесия. Увеличаването на количественото затягане би трябвало да има по-големи последици върху облигациите с по-дълъг матуритет предвид удължения матуритетен профил на активите на ЕЦБ. Може да помогне за обръщане на инверсията.
Нагел често призовава за повече QT, след като лихвите достигнат връх. Холцман заяви в края на август, че е „голям защитник на започването на дебата за прекратяване на реинвестициите в PEPP по-рано, отколкото се предвижда в момента“. Въпреки това Нот заяви в сряда, че докато „обосновката за продължаване на реинвестициите става все по-слаба… отказът от предишни насоки има цена. В този момент не мисля, че трябва да поемаме този разход.“
Срещата на ЕЦБ няма да е лесна, но глътка въздух със сигурност ще се отрази добре на икономиката на еврозоната. Това може дори да доведе до по-добре информирана парична политика след една задъхана година на непрекъснато затягане. Време е да се следват правилата на Фед и да се внесе малко разнообразие, предава Bloomberg.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Целите на ЕЦБ да намали инфлацията: Идва ли краят на лихвените повишения?
ЕЦБ повиши основните лихви до най-високото ниво в своята история
Защо дълговите проблеми за Европа тепърва започват

Виетнамските авиолинии са подписали авиационна сделка на стойност 7,8 млрд. долара с Boeing, се казва в изявление на Белия дом, предава АФП, цитирана от БГНЕС.
След среща в Ханой президентът на САЩ Джо Байдън и министър-председателят на Виетнам Фам Мин Чин „приветстваха знаковата сделка“ между Boeing и националния превозвач на Виетнам, съобщи Белият дом, като добави, че сделката „ще подкрепи повече от 30 000 работни места в САЩ“.
Франция призова за край на евтините самолетни билети
Най-голямата сделка в историята: Airbus получи огромна поръчка от индийска авиокомпания

Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява движението на цените на хранителните стоки на едро в България, тази седмица се понижава с 0,14% до 2,175 пункта. Равнището на ИТЦ в началото на годината беше 2,316 пункта, а през първата третина на март достигна пролетния си максимум от 2,480 пункта. Преди година – през първата седмица на септември 2022 г. – показателят беше на ниво 2,073 пункта или с 5% по-ниско. Базовото ниво на ИТЦ – 1,000 пункта, е от 2005 г. Обикновено цените на храните са най-ниски през лятото – и то заради сезонното поевтиняване на плодове и зеленчуци.
Плодове

Тази седмица пъпешите поскъпват с 2,1% до 1,46 лева за кг, а дините вдигат цената си със 7,7% до 0,84 лева за кг. Ябълките от внос поскъпват с 5,7% до 2,03 лв. Бананите прибавят 4 ст. и се предават по 2,73 лева за кг, а лимоните поевтиняват с 2,6% до 2,94 лв. за кг. Прасковите падат с 8,2% до 2,46 лв. за кг.
Зеленчуци

Картофите поевтиняват с 4,4% до 1,29 лв. за кг, зелето – с 8,5% до 1,08 лева за кг. Оранжерийните краставици свалят цената си с 14,7% до 2,55 лева за кг. Доматите (оранжерийни) поскъпват с 9,6% до 2,75 лева за кг. Зелените чушки поевтиняват през седмицата с 8,1% до 1,58 лева за кг, а червените чушки – с 3,5% до 2,18 лева за кг. Зрелият лук кромид от внос се продава с 1,3% по-евтино по 1,53 лева за кг. Морковите губят 10,7% от стойността си и се търгуват по 1,25 лева за кг.
Млечни продукти

Кравето сирене поевтинява с 0,8% до 11,22 лева за кг, кашкавалът тип „Витоша“ – с 0,4% и се продава по 17,28 лева за кг. Киселото мляко (3 и над 3% масленост) поевтинява с 2,7% и кофичка от 400 г. се продава за 1,07 лв. Прясното мляко (3% масленост) отстъпва с 1,4% и се продава по 2,12 лева за литър.
Други

Пилешкото месо поевтинява с 1,8% и се предлага по 6,44 лв. за кг.
Яйцата (размер М) и тази седмица се купуват по 0,32 лева за брой на едро.
Оризът поевтинява с 4,2% и се търгува по 3,16 лв. за кг. Лещата спада с 1,4% до 4,11 лв. за кг в края на седмицата, а зрелият фасул рязко поевтинява – с 27,3% до 2,95 лв. за кг.
Захарта поевтинява с 0,8% и се продава по 2,43 лв. за кг, а брашното тип 500 – с 2,1% до 1,40 лева за кг. Олиото се търгува по 2,95 лв. за литър в пластмасова бутилка, а кравето масло (пакетче от 125 гр) отстъпва с 2,7% до 2,50 лв. за брой.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Световният индекс на цените на храните спадна до двугодишно дъно
Храните на едро за българския пазар поскъпват, докато тези за износ поевтиняват

И тази седмица цените на храните леко се покачват. Кое с колко поскъпва?