Агенцията за кредитен рейтинг Fitch понижи във вторник рейтинга на САЩ до ниво от АА+, изпращайки тревожни сигнали към световните капиталови пазари, където инвеститорите започнаха да оценяват последствията от решението. По този начин ексклузивният клуб на държавите с най-висок кредитен рейтинг осъмна с една по-малко. Страните, чиито съверенен дълг продължава да поддържа рейтин ААА от поне две от трите топ кредитни агенции вече наброяват 10, става ясно от материал на Reuters.
Държава/кредитна агенция    S&P    Fitch    Moody’s

Канада                             ААА    АА+     ААА

Германия                          ААА   ААА      ААА

Австралия                         ААА   ААА      ААА

Сингапур                          ААА   ААА      ААА

Швейцария                       ААА   ААА      ААА

Дания                               ААА   ААА      ААА

Швеция                            ААА   ААА     ААА

Норвегия                          ААА   ААА     ААА

Люксембург                      ААА   ААА     ААА

Нидерландия                    ААА   ААА     ААА

САЩ с понижен кредитен рейтинг, Белият дом реагира гневно
Ще понижи ли и S&P рейтинга на Франция?
Застаряването на населението е пагубно за кредитните рейтинги на държавите
Коя е единствената страна, която може да загуби инвестиционния си рейтинг?
Standard & Poor’s ще анулира рейтингите на всички руски компании

Тайланд, вторият по големина износител на ориз в света, насърчава своите фермери да засаждат по-малко от културата в опит да пестят вода. Този ход може да разтърси пазарите на ориз още след забраната за износ от Индия, предаде CNBC.
Тайланд е изправен пред серия от слаби валежи. В опит да спести вода за консумация, Службата на националните водни ресурси призова фермерите в страната да се насочат към „засаждане на култури, които използват по-малко вода и могат да бъдат събрани бързо“.
„Кумулативните валежи са с около 40% по-малко от нормалното, което води до висок риск от недостиг на вода“, заяви генералният секретар на службата Сурасри Кидтимонтон в изявление, публикувано от Националната администрация по водите на Тайланд. Според него управлението на водите в страната трябва да се „фокусира върху вода за консумация“ и „вода за отглеждане главно на трайни насаждения“.

Многогодишните култури израстват отново след прибиране на реколтата и не е необходимо да се презасаждат всяка година, за разлика от едногодишните култури. Оризът се категоризира като едногодишна култура.
За всеки килограм отгледан груб ориз са нужни средно 2500 литра вода. За сравнение, алтернативни култури като просо изискват между 650 и 1200 литра вода за същото събрано количество.
Миналия месец Индия забрани износа на бял ориз с изключение на сорта басмати. Ограничението е насочено към осигуряване на „адекватна наличност“ на вътрешния пазар, посочи правителството. Индия е водещият износител на ориз в света с дял от 40% от световното производство и се очаква забраната да засегне милиони хора.

„Световната цена на ориза ще има потенциал да се повиши допълнително, в случай че производството в Тайланд намалява значително от година на година“, заяви старши анализаторът на Rabobank Оскар Тякра. Той посочи, че остава да се види дали тайландските фермери ще следват директивата. „Тайландските фермери още могат да изберат да засаждат ориз на фона на настоящата ситуация с високи световни експортни цени“, обясни Тякра.
Цените на ориза вече се движат около десетилетни върхове, отчасти поради по-затегнатите доставки, откакто основният продукт се превърна в привлекателна алтернатива, тъй като цените на други основни зърнени култури скочиха след началото войната в Украйна.
„Тайланд често настоява за опазване на водата, но това има малък ефект върху използването ѝ, тъй като системата за права върху водите още не е разработена, обясни Джереми Цвингер, главен изпълнителен директор на The Rice Trader.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Цените на основна храна скочиха до 3-годишен връх
Цените на основна храна могат да скочат дори още повече заради решение на най-големия износител в този сектор
Производител №1 ограничава основна храна за над 50% от населението в света

Страната с най-голямо население в света, Индия, ограничава вноса на лаптопи, таблети, други персонални компютри и сървъри, като решението влиза в сила незабавно от днес (четвъртък), обявиха от индийското Министерството на търговията и промишлеността. Изменението на политиката за внос цели засилване на местното производство на горепосочените стоки, смятат анализатори, предава TechCrunch.
“Вносът на лаптопи, таблети, персонални компютри „всичко в едно“ и компютри с изключително малък форм-фактор и сървъри, попадащи под HSN 8741, ще бъде „ограничен“”, гласи правителственото съобщение, добавяйки, че вносът ще бъде разрешен срещу валиден лиценз за ограничен внос. Ограничението няма да важи за пътници, който внасят в страната посочените устройства в багажа си.
Ходът навярно цели подкрепа на местното производство, като това засега е предположение, тъй като Ню Делхи не дава допълнителни разяснения по въпроса.
Индия прилага политики през последните години, целящи подкрепа на местното производство. Инициативите успешно привлякоха редица производители на смартфони и сега все повече предизвикват интереса на производителите на чипове и полупроводници.
През месец май, правителството на Нарендра Моди обяви схема на стойност 2 млрд. долара, целяща да промотира пред бизнесите хардуер местно производство като лаптопи, настолни компютри (PC), сървъри и други периферни устройства.
Схемата представлява надграждане на предходна програма, според която правителството бе готово да похарчи 892 млн. долара.
Това съобщение относно политиката изглежда се основава на предпоставката за осигуряване на сигурен дигитален достъп до нарастващия брой дигитални граждани в страната (използващи дигитални услуги – бел. ред.). Ние сме уверени, че валидни лицензи ще бъдат предоставени на доверени партньори в индустрията, което ще даде възможност за лесно правене на бизнес (EoDB) и неограничен достъп до надеждни марки за дигиталните потребители”, казва в изявление Панкадж Мохиндроо, председател на Indian Cellular and Electronics Association.
Dell и HP са сред компаниите, които вече разполагат с производствени мощности в Индия. Индийското правителство също така цели да разшири местното производство допълнително и да направи страната предпочитана дестинация за Apple и нейните производствени партньори, опитвайки се да създаде глобален производствен хъб.
Така или иначе, страната понастоящем харчи милиарди долари за внос на лаптопи и друг хардуер.
Според правителствени данни, показани в парламента през декември, стойността на вноса в Индия на крайни продукти в сектора на електрониката е нараснала с 32% до 43 млрд. долара през 2021-2022 спрямо 32 млрд. долара през 2019-2020 година.
Инициативите и програмите за подкрепа на местното производство помогнаха за сваляне на дела на вноса на крайна електроника (включително компоненти) в общия внос на електроника до 64% през 2021-22 спрямо 69% през 2019-20 година.
Базираната в Хонконг компания за пазарни проучвания Counterpoint изчислява, че около 30-35% от лаптопите и 30% от таблетите доставени в Индия през първата половина на тази година са местно производство.
Стотици милиони индийци спряха да купуват домати. Защо?
Цените на основна храна могат да скочат дори още повече заради решение на най-големия износител в този сектор
Най-големите икономики в света през 2075 година: Очакват се сериозни размествания
Най-голямата сделка в историята: Airbus получи огромна поръчка от индийска авиокомпания
Китай е детрониран: Вече друга страна ще е с най-много население в света
Индия купува огромни количества руски въглища, но не в долари
Спад в продажбите на настолни компютри по света

За десетгодишен период (2013-2022) общият доход средно на човек от домакинство нараства 1,9 пъти – от 4814 лв. през 2013 г. на 9008 лв. през 2022 г. Реалните доходи на домакинствата също нарастват през целия период. През 2022 г. индексът на реалните доходи нараства с 1,4% спрямо 2021 г. и този индекс е най-висок спрямо 2013 г. – 146,2%.
Това сочат данни от електронните публикации „Бюджети на домакинствата в Република България 2022“ и „Средни цени и купени количества основни хранителни и нехранителни стоки от домакинствата за периода 2011-2022 година“, публикувани на интернет страницата на НСИ, предава БТА. Те съдържат данни от Наблюдението на домакинските бюджети, най-старото статистическо изследване в България. То се провежда тримесечно, като общо за всяко тримесечие се наблюдават по 3060 домакинства.
През периода 2013-2020 г. доходът на най-богатите 10% превишава около 8 пъти дохода на най-бедните 10%, през 2021 г. това съотношение намалява до 7 пъти, а през 2022 г. – до 6 пъти.

Най-голямо неравенство на домакинствата по доход, измерено чрез Коефициента на Джини, се наблюдава през 2013 г. – 0,324. Следва тенденция на спад в неравенството до 0,295 през 2016 г., през 2017 г. се повишава до 0,300, през 2019 г. нараства на 0,306, след което отново спада до 0,259 през 2022 г.
През периода 2013-2022 г. разходите на домакинствата следват тенденцията на нарастване на доходите. Общият разход средно на човек от домакинство през 2022 г. в номинално изражение е 1,9 пъти по-голям спрямо 2013 г. и нараства с 19,1% спрямо предходната година.
През 10-годишния период разходите за храна и безалкохолни напитки средно на човек от домакинството нарастват в номинално изражение от 1480 лв. през 2013 г. на 2529 лв. през 2022 г. Относителният дял на тези разходи варира по години. През 2013 г. се наблюдава най-висок относителен дял на разходите за храна и безалкохолни напитки в общия разход (33,2%). През следващите години започва процес на постепенно понижаване на дела, като достига най-ниската си стойност през 2021 г. – 29,2%.
Индексът на цените на купените от домакинствата стоки
За периода 2011-2022 г. индексът на цените на купените от домакинствата хранителни и нехранителни стоки нараства с над 55%. Изменението на цените на купените от домакинствата хранителни и нехранителни стоки се характеризира чрез изчисляване на динамични индекси на цените по информация от Наблюдението на домакинските бюджети. Тези индекси измерват средното относително изменение на цените при структура на купените стоки от базисния период. Индексите не са съпоставими с тези на потребителските цени, отчитащи инфлацията в страната, тъй като при изчисляването им са използвани различни методики. Индексът на цените е разработен чрез формираната потребителска кошница от стоки по данни от Наблюдението на домакинските бюджети, включващо информация за купените количества по 117 позиции за хранителни и 45 за нехранителни стоки
Доходи и разходи

За периода 2011-2022 г. номиналните доходи и разходи средно на човек са нараснали близо 2 пъти. Индексът на реалните общи доходи на домакинствата за разглеждания период нараства със 79,1% през 2022 г. при база 2011 г., а индексът на реалните общи разходи – с 80,5%. Индексът на цените нараства с 55,2% за същия период.
През 2022 спрямо 2021 г. реалните доходи нарастват с 1,4%, реалните разходи – с 3,3%, а цените – с 18,2%.
Данните от Наблюдението на домакинските бюджети показват, че средните цени на повечето купени от домакинствата стоки се повишават при база 2011 г. и спрямо предходните години. През 2022 спрямо 2011 г. най-много са поскъпнали някои основни хранителни стоки като зеле, домати, сирене, пипер, дини и пъпеши, краставици, масло. Най-висок е ръстът на средните цени на нехранителните стоки за същия период при дърва, въглища и обувки.
Покупателна способност 
Покупателната способност през 2022 г. спрямо 2011 г. нараства при всички стоки, като най-голямо е повишението ѝ при захарта, птичето месо, свинското месо, ябълките и ориза, а най-малко – при сиренето и доматите. Покупателната способност е количеството от определен вид стока, което може да се купи с годишния паричен или общ доход на човек от домакинството, ако той се изразходва само за покупката на тази стока.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Разликата между бедните и богатите българи е все по-голяма
Колко от българите не могат да си позволят едноседмична почивка?
Богатите българи вземат 8 пъти повече от бедните

При действията на служебното правителство става дума за милиарди левове и сериозно забавени реформи, от които могат да произтекат тежки последствия за икономиката и хората в страната. Предвид характера на тези дейности ще предоставя част от тях на органите. Това каза премиерът Николай Денков пред журналисти.
В него участваха и министърът на финансите Асен Василев, министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов, министърът на енергетиката Румен Радев, министърът на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков и министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков.
Договорът с „Боташ“
За договора за газ с турската компания „Боташ“ Денков каза, че има много неизгодни и неравнопоставени клаузи за България по отношение на газопреносните системи между България и Турция. „Турската фирма получава достъп до българския и европейски пазар, без обратното да е вярно. Нямаме достъп до турския пазар. Задавайки служебното правителство дългосрочен договор за 13 години, задължава държавата за стотици милиарди лева годишно, дори и България да не внася заложените количества газ“, посочи премиерът.
Още: Първият танкер с втечнен газ по договора с „Боташ“ пристигна на терминала в Турция

В енергетиката вече са загубени 200 млн. лв заради неподадени териториални планове за регионите Стара Загора, Кюстендил и Перник, обяви Денков. България е в риск да загуби 1.6 млрд. лв, ако до края на годината тези териториални планове не бъдат приети. Изчезнали са и над 600 млн. лв, при ремонта на ПАВЕЦ „Чаира“, който така и не работи.
Пътищата
„В МРРБ за три дни – между 5-7 юни АПИ оценява и входира над 30 000 страници, подадени заявки за текущ ремонт и поддръжка на Републиканската пътна мрежа за 4 млрд. лв за следващите 4 години. Можете ли да си представите как се оценяват тези страници за три дни“, попита Денков.
Премиерът Денков разпореди ревизия на разходите по министерства
Проблеми има и във ВиК проектите по ОП „Околна среда“, инхаус възлаганията по АМ „Хемус“, висящите поръчки в АПИ, отворени оферти за 600-700 млн. лв за основни ремонти по Републиканската мрежа, по които не са предприети никакви действия. Нищо не е направено и по АМ „Струма“, обясни премиерът.
ПВУ
По ПВУ има изключително сериозно забавяне – реформи и инвестиции, които е трябвало да бъдат завършени до миналия декември, а всъщност са изпълнени наполовина. Това е довело до риск средствата по ПВУ да не бъдат получени през 2023 г., посочи още Николай Денков

Централната банка на Великобритания Bank of England, за която се очаква днес отново да повиши водещите си лихви, трябва да се справи с високата инфлация и същевременно да предпази икономиката на страната, която понася удара на серията от увеличения на лихвите, водещи да поскъпване на кредитирането, посочва Reuters.
Повечето анализатори и инвеститори очакват АЦБ да увеличи водещите си лихвени проценти с 25 б.п. (0,25 пр.п.) до ниво от 5,25%, което ще е най-високото от 15 години насам.
Пазарите ще следят и дали британската централна банка ще отправи сигнал, че се готви да повиши още лихвените проценти през следващите месеци.

Управителят на АЦБ Андрю Бейли и колегите му от Съвета на директорите на финансовата институция посочват, че трябва да ограничат нивата на инфлацията в Обединеното кралство, най-високата сред страните с развити икономики.
Инфлацията във Великобритания, която отразява динамиката на потребителските цени, се е понижила до 7,9% на годишна основа през юни, сочат официални данни, огласени през юли от британската Служба за национална статистика.
Икономисти, анкетирани от Reuters, прогнозираха, че годишната инфлация на потребителските цени ще се понижи до 8,2% през юни, след като през май беше отчетено ниво от 8,7%.
Базисната инфлация, при която не се отчитат силно променливите цени на храните, енергийните продукти, алкохола и тютюневите изделия, също е намаляла над очакванията на анализатори и е достигнала 6,9% през юни. Тя обаче остава на ниво, близо до най-високото от 31 години. Базисната инфлация във Великобритания покори 31-годишен връх
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Bank of England повиши рязко основната лихва до най-високото ниво от 15 години
Повишаването на лихвите продължава
И Bank of England с поредно повишаване основната лихва

Преди COVID-19 да изпрати 1/3 от глобалната работна сила у дома, компания за имотни инспекции от Мелбърн, за която работи операторът на дрон Никълъс Кумбър, настоявала всичките ѝ 180 служители да посещават офиса всеки ден в 9 сутринта, за да получават задачи.
Сега обаче тези служители работят от вкъщи и пътуват директно до обектите още в 7:30 сутринта, което позволява на Кумбър да прибира децата си от детска градина след работа по-рано отколкото преди пандемията.
„Ако бяха казали „всички обратно в офиса”, вероятно бих поискал увеличение на заплатата”, казва Кумбър, който все пак посещава офиса веднъж или два пъти седмично. „Човек получава повече време за семейството си. Реално свършваш работа към пет, вместо да приключиш в пет, прекарвайки 45 минути в опит да се прибереш у дома.”
На фона на това, че корпоративните лидери – от изпълнителния директор на JPMorgan Chase Джейми Даймън до шефа на Tesla и Twitter Илон Мъск – призовават за край на работата от разстояние, наложила се по време на пандемията, синдикати в Австралия създават прецедент в опита си да се противопоставят, изправяйки пред съда най-голямата банка в страната и спорейки с федералното правителство, че работата от вкъщи трябва да се превърне в норма, предава Reuters.
„Всички дълбоки промени в австралийския пазар на труда произлизат от кризи. Когато има сътресение, човек никога не се завръща към начина по който е работил света преди”, казва Джон Бюканън, ръководител на звеното Health and Work Research Network към Университета в Сидни.
„Ние винаги сме начело (в желанието за промени) в англоговорящия свят, да кажем в сравнение с Великобритания, САЩ, Нова Зеландия.”
Получили прилив на сила в резултат на най-ниската безработица в страната от половин век насам, персонал на Commonwealth Bank of Australia изправи финансовата институция на стойност 170 млрд. австралийски долара (114 щатски долара) пред индустриален съд, опитвайки се да оспорят заповедта, че служителите трябва да работят в офиса през половината време.
През април, изпълнителният директор на третата най-голяма банка в Австралия – National Australia Bank, нареди на 500 старши мениджъри да се върнат обратно в офиса на пълен работен ден. През юли, банката постигна споразумение с профсъюз, което дава право на всички служители, включително 500-те мениджъра, да изискват работа от вкъщи, като основанието за отхвърляне на молбата върви с определени ограничения.
През същата седмица, синдикат, обединяващ служители в публичния сектор, постигна сделка, която позволява на 120 000 федерални служители в Австралия да изискват работа от вкъщи за неограничен брой дни.
За сравнение, федералните служители в Канада приключиха 2-седмнична стачка през май със споразумение за заплатите, но без защита на правото за работа от вкъщи, за което се бореха.
Стандартът на живот в третата най-голяма икономика в света продължава да пада

Изглед над Сидни, Австралия. Работниците в Австралия се борят, включително в съда, за правото си да работят от вкъщи – нещо, което може да постави началото на сериозен сблъсък на интереси между служители и работодатели;
Снимка: iStock
В Европейския съюз, законодателите все още преговарят как да обновят правилата, позволяващи на служителите гъвкаво работно време, така че да бъдат в крак с новите икономически реалности. Присъствието в офисите реално навсякъде е доста под нивата от 2019 година, като например в Токио присъствието възлиза на едва 1/5 от това, което е било преди няколко години, докато в Ню Йорк нивото е наполовина, според глобално проучване на компанията за недвижими имоти Jones Lang Lasalle.
„Духът е вън от бутилката: работата от вкъщи е нещо, което остава далеч отвъд COVID и пандемията”, казва Мелиса Донъли, секретар на синдиката the Community and Public Sector Union, който преговаря с федералното правителство на Австралия.
„Това, което бе възможно относно работата от вкъщи, беше абсолютно трансформирано”, добавя тя. „Това е нещото,което сделката постигна. Ще има ефект върху различни индустрии.”
Commonwealth Bank of Australia и National Australia Bank посочват, че дори преди сделките с профсъюзи, техните политики са позволявали гъвкави трудови договорености, които са били широко използвани.
Историческа конфронтация
Въпреки че броят на дистанционните работни дни, търсени от служителите, се различава в различните държави и отрасли, разминаванията между изискванията на служителите за това право и заповедите на техните шефове за връщане в офиса е глобална константа, казва Матиас Долс, заместник-директор на ifo Център за макроикономика и проучвания в Хамбург, който е анкетирал 35 000 работници и работодатели в 34 страни като част от проект съвместно със Станфордския университет.
Сред служителите с опит в работата от вкъщи, 19% искат да се върнат в офиса на пълен работен ден, става ясно от проучването. Работници искат два дни седмично правото да работят от вкъщи, което е два пъти повече от това, което разрешават работодателите, като „разликата не намалява”, казва Долс. „Не мисля, че ще видим нивата на работа от вкъщи да се завърнат към равнищата от преди пандемията.”
Джим Станфорд, директор на Centre for Future Work към неправителствената организация Australia Institute, посочва, че сделките на отделните профсъюзи не е задължително да прекратят патовата ситуация, тъй като работодателите биха получили повече власт в случай, че безработицата нарасне – нещо,което се очаква в резултат на повишаването на лихвените проценти.
„Общата тежест на мнението сред работниците е, че те биха искали да продължат да го правят и мисля, че нарастващото мнозинство от работодателите си мислят – не, те искат хората да се върнат на работа”, казва Станфорд.
„Това подготвя почвата за историческа конфронтация.”
Променяща се работна сила
Собствениците на офис сгради вече отчитат разрив в бизнес модела си, тъй като оценката на сградите намалява на фона на притесненията за по-малката площ, наемана от компании.
Около 1/6 от офисната площ в столицата на Австралия е свободна, което е няколкогодишен връх, сочат данни от индустрията, като присъствието в офиса остава с 1/3 по-ниско от нивата преди пандемията.
Докато работата от вкъщи предизвиква главоболия на инвеститорите в недвижими имоти, служителите като операторът на дрон Кумбър виждат единствено предимства за себе си: гъвкавото работно време позволява на него и съпругата му да продължат да работят въпреки, че децата им са болни и не могат да бъдат оставени в детска градина.
„Това просто помага да се справяме с живота малко по-лесно”, казва той.
Дистанционната работа ще изтрие 800 млрд. долара от стойността на офисите в големите градове
Meta изисква от служителите да работят от офиса поне три дни седмично
Проучване на ЕЦБ: 1/3 от служителите в еврозоната искат да работят повече дистанционно
Две трети от българските служители предпочитат да работят от вкъщи
Служителите предпочитат да напуснат работа, вместо да се върнат в офиса
Мъск иска от служителите на Tesla да се върнат в офиса или да напуснат

Турция забрани износа на небутилиран зехтин и на зехтин в бъчви от 1 август. По информация на изданието “Економим” турското Министерство на търговията първо устно е уведомило Асоциациите на износителите на зехтин за наложената забрана върху експорта.
Предстои да бъде разпратено и официално писмено съобщение.
От 1 август е спряно изпълнението на подадените заявки за износ. Забраната за износа на зехтин ще важи до 31 октомври т.г.
При подобна забрана за износ на домати през пролетта, цената им в България се качи до рекордни стойности. Впоследствие тя беше отменена.
Още: Сушата в Испания повиши цената на зехтина до невиждани нива
Турското издание, цитирано от БТА, посочва че решението за забраната е взето, след като турският президентът Реджеп Тайип Ердоган се информирал за цената на зехтина, която била много висока. В резултат наредил износът на зехтин да бъде спрян, за да може хората да консумират продукта на по-достъпна цена.

Цената на един литър екстра върджин зехтин в магазините към министерството на земеделието е между 199 турски лири (около  13 лева) и 279 турски лири (18 лева).
Още: Цената на зехтина е двойно по-висока заради криза в най-големия производител в света

Вносът на втечнен природен газ в Европа падна през юли до най-ниското ниво от ноември 2021 г., тъй като ниските европейски референтни цени на природния газ обезсърчават търговците да изпращат много товари до Стария континент.
Вносът на втечнен природен газ в Европа е намалял през юли със 7% на годишна база до 8,6 млн. тона, най-ниският обеми на внос от ноември 2021 г., когато започна енергийната криза в Европа, сочат данни за проследяване на кораби, събрани от Bloomberg.
През вчерашната търговия газовите фючърси на нидерландския TTF хъб поскъпват с над 5% към 28,65 евро/MWh, но остават под нивото от 30 евро.

Цените скочиха за кратко през първата половина на юни и в началото на миналата седмица, тъй като спирането за поддръжка в офшорните райони на Норвегия, както и в гигантското газово находище Troll, намали износа на норвежки газ – в момента най-големият доставчик на газ в Европа, след като измести Русия от първото място след войната в Украйна.
Въпреки това референтните цени на природния газ в Европа паднаха през последните месеци и сега са с 80% по-ниски от рекордите, отчетени миналото лято на фона, като спадът е заради най-вече на големи запаси в европейските газохранилища, напът да бъдат запълнени доста преди заложените в ЕС цели за началото на есента.

Сега нивата на съхранение на газ в ЕС са много по-високи от 5-годишното осреднено ниво и над нивата от този период на 2022 г., което отслабва опасенията за доставките на газ в Европа. Местата за съхранение на газ в ЕС бяха пълни към 31 юли на 85,43%, според данни на Gas Infrastructure Europe.
Високите нива на запасите ограничава всяко по-рязко поскъпване на синьото гориво въпреки норвежките спирания за поддръжка, запазвайки така ниските европейски цени.
Тези ниски цени на природния газ пък обезсърчават търговците да изпращат твърде много втечнен природен газ в Европа, като продавачите гледат към азиатския пазар, където спот цените на втечнения природен газ нараснаха на фона на горещите вълни в Япония, Южна Корея и в части от Китай.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
За първи път: Вносът на втечнен природен газ в Европа изпревари тръбния
Колко пълни са газохранилищата в ЕС и колко газ е съхранила България?
Един от най-големите европейски енергийни гиганти продължава да търгува с руски газ

Ако автобусният превоз е отменен и при закъснение на заминаването с повече от 2 часа пътуващите имат право на храна, напитки и настаняване, ако трябва да се пренощува. Настаняването е до две нощувка, а максималната стойност на всяка от тях 80 евро. Това разясни пред БНР Габриела Руменова от онлайн платформата „Ние потребителите“, като цитира европейския регламент за правата на пътниците в автобусния транспорт.
Експертът обясни още, че ако пътуването по редовна автобусна линия е отменено или има закъснение, автобусната компания или операторът на автогарата трябва да информират пътниците възможно най-скоро, но не по-късно от 30 минути след времето на заминаване по разписание.
В такива случаи, както и при дублиране на места, компанията трябва да предложи на пътуващите да изберат между възстановяване на стойността на билета и, когато е необходимо, безплатно връщане до първоначалната точка на заминаване при първа възможност, или пък продължаване на пътуването и пренасочване до тяхната крайна дестинация, но при сравними условия и при първа възможност, при това без допълнително заплащане“, посочи тя.
Още: Автобуси на водород тръгнаха в Атина

Руменова направи уточнението, че тези правила важат при пътувания дълги разстояния – над 250 км, като няма значение дали то се осъществява на територията на една, или на няколко държави.
Когато пътникът използва инвалидна количка или друго помощно средство и те бъдат повредени или загубени по време на пътуването, той има право на обезщетение за покриване на загубите за замяна или ремонт.
Жалби
Ако превозвачът не предложи възстановяване на стойността на билета или другите предвидени в регламента възможности, когато се е стигнало до закъсняване или отмяна на пътуване, тогава пътникът може да подаде жалба и да иска възстановяване на стойността на билета, както и обезщетение, което е в размер на 50% от тази цена, отбеляза Руменова.
Още: Поскъпване с 20% на автобусните превози в страната заради тол таксите и горивата
В случай че пътниците не са доволни от качеството и безопасността на получената услуга – например климатикът в превозното средство не работи или липсват обезопасителни колани, трябва да сигнализират компанията-превозвач. Ако не получат адекватен отговор, могат да информират Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, която отговаря за автомобилните превози.
„По отношение на обезщетенията, те биха могли да претендират за такива по общия ред, когато обаче на тях са им нанесени някакви вреди. Да речем, че в случая за тях вреда може да бъде това, че е трябвало да пристигнат до определен час на дадено място и са изпуснали някаква възможност след като това не се е случило. Или пък да речем са им създадени ситуации, в които те са се почувствали застрашени или пък дискомфортно. Но това е нещо, което трябва да мине през съда и съответно подлежи на доказване“, посочи още Габриела Руменова.
 
 

Броят на чуждестранните туристи, посетили Истанбул през първото полугодие на 2023 г., се е увеличил със 17% до 7,9 милиона на годишна база, предаде Анадолската агенция (АА).
Според данни, получени от АА от Истанбулската дирекция за култура и туризъм, през периода януари-юни миналата година 6,75 милиона чуждестранни туристи са посетили Истанбул. Тазгодишният брой туристи надхвърля също нивата отпреди пандемията, когато турският метрополис е приел 6,77 милиона туристи през първите шест месеца на 2019 г., пише БТА.
Само през юни Истанбул е бил домакин на 1,6 милиона чуждестранни туристи, което е с 11% повече от 1,47 милиона през същия месец на миналата година. Около 10,6% от чуждестранните туристи са руснаци, следвани от германци – 7,13% и граждани на САЩ – 6,32%.
През юни Истанбул е бил домакин на туристи от 194 страни.
И Испания се радва на успех с туризма
Испания е посрещнала 37,5 милиона чуждестранни туристи през първите шест месеца на 2023 г., което е повишение с 24 процента спрямо същия период на миналата година, съобщи испанското правителство, цитирано от Асошиейтед прес.
Цифрата е по-ниска от отчетената през първите шест месеца на предпандемичната 2019 г., когато в страната пристигнаха 38 милиона туристи. Според представители на властите данните все пак показват, че международният туризъм силно се е възстановил след края на здравната криза. Най-много са били гостите от Великобритания – 8 милиона, следвани от пристигналите от Франция и Германия (по 5 милиона души).
Испания зависи силно от туризма, който допринася за 12 процента от брутния ѝ вътрешен продукт. Най-посещаваният регион е Каталуния, който включва Барселона и Коста Брава. Коста дел Сол, който е част от Андалусия, също е много търсена дестинация.
Само през юни в страната са пристигнали 8,3 милиона души, което е повишение с 10,9 на сто на годишна основа. Това все пак е забавяне спрямо май, когато чуждестранните туристи се увеличиха със 17,6 процента, отбелязва ДПА.
ОЩЕ: Ето коя държава дава бонуси на пристигащите туристи

Приходите от косвени данъци през юли в Босна и Херцеговина възлизат на 951 милиона конвертируеми марки (КM) и представляват най-високата месечна сума събрани приходи от създаването на институцията, съобщи босненската агенция ФЕНА, позовавайки се на прессъобщение на Службата за косвено данъчно облагане на Босна и Херцеговина.
Общо приходите от косвени данъци за периода януари-юли 2023 г. са в размер на 5 млрд. и 952 млн. КМ и са с 422 млн. КМ или 7,63 на сто повече спрямо същия период на 2022 г., когато са били в размер на 5 млрд. и 530 млн. КМ.
В периода януари-юли 2023 г. Службата за косвено данъчно облагане е върнала в икономиката 1 млрд. и 272 млн. KM, посочва БТА.
Нетните събрани приходи, които през периода януари-юли 2023 г. са разпределени към потребителите, а именно държавата, съставните части на Босна и Херцеговина и област Бръчко, възлизат на 4 милиарда и 679 милиона KM и са по-високи с 329 милиона KM в сравнение с финансите, разпределени през същия период на 2022 г.
За финансирането на държавните институции през периода януари-юли 2023 г. е разпределена сумата от 587 млн. KM. Най-голямата част от приходите от косвени данъци са отишли към съставните части на Босна и Херцеговина и област Бръчко. Общо 2,54 млрд. KM са предоставени на Федерация Босна и Херцеговина, 1, 376 млрд. KM – на Република Сръбска и 141 млн. KM – на област Бръчко.
Въз основа на специалната такса за изграждане на магистрали и строителство и реконструкция на други пътища Федерация Босна и Херцеговина получи допълнителни 120 млн. KM, Република Сръбска 79 млн. KM и област Бръчко 4 млн. KM, съобщиха от Службата за косвено данъчно облагане на Босна и Херцеговина.
ОЩЕ: В Босна и Херцеговина акцизът върху горивата не беше премахнат

– Пешо, какво научи днес в училище?
– Научих, че едно бебе, хранено със слонско мляко в продължение на един месец, е наддало с около 40 килограма.
– Това са пълни глупости! Невъзможно е! И чие е това бебе?
– Е, на слона, бе.

Средният работен ден се е свил с 37 минути през 2022 г. и по-малко хора полагат извънреден труд. Това е възможна индикация, че мениджърите все повече държат сметка за баланса между работа и личен живот в ерата след COVID, пише Bloomberg.
Времето, което хората прекарват на работа, е намаляло до 10 часа спрямо над 10,5 часа в края на второто тримесечие на 2022 г., сочи изследване на компанията за анализи на работната сила ActivTrak.
Но макар служителите да работят по-кратко, производителността не е намаляла, установила компанията в публикувано във вторник изследване. То анализирало 38 млн. часа, отработени от над 134 000 служители в света, в индустрии като финансовите услуги, здравеопазването, застраховането и професионалните услуги.

„Виждаме наистина ръст на ефективността“, коментира Габриела Мауч, вицепрезидент на ActivTrak Productivity Lab. Проучването е установило и спад в броя на свръхизползваните служители или тези, които често работят извън редовното работно време. Те са спаднали до 28% спрямо 32% година по-рано.
Промяната може да се отрази добре на психическото, физическото и финансовото здраве на служителите, отбелязва компанията.
„По-кратките работни дни може да означават, че компаниите са се вслушали в призива на служителите за помощ за преодоляването на професионалното прегаряне“, счита Мауч. Въпреки това почти 1/3 от служителите продължават да работят над 10 часа на ден, показва изследването.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
В Германия изпробват 5-часов работен ден
И в Турция се сбогуват с 8-часовия работен ден
Поредна страна ще опита да работи 4 дни седмично

Мъж към жена си:
– Що се забави толкова в банята ма?
– Сменях зимните гуми с летни.
– В смисъл?
– Бръснах си краката!

Texнoлoгичнитe гигaнти Аррlе и Місrоѕоft ca нaй-гoлeмитe глoбaлни ĸoмпaнии пo пaзapнa ĸaпитaлизaция. Toвa сочат дaннитe нa Rеfіnіtіv зa ĸpaя нa мeceц юли, цитиpaни oт Rеutеrѕ.
Toвa лятo Аррlе cтaнa пъpвaтa ĸoмпaния в cвeтa, дocтигнaлa пaзapнa cтoйнocт oт 3 тpлн. долара, пoдĸpeпeнa oт очакванията за нeйното достигане до нoви пaзapи и зa пo-yмepeнo пoвишaвaнe нa лиxвeнитe пpoцeнти в CAЩ.
Cилнитe тpимeceчни пeчaлби нa ĸoмпaниитe Аlрhаbеt, Меtа Рlаtfоrmѕ, пpoизвoдитeля нa чипoвe Іntеl и пpoизвoдитeля нa oбopyдвaнe зa чипoвe Lаm Rеѕеаrсh пoĸaзaxa, чe тexнoлoгичнитe гигaнти тpyднo нaмиpaт ĸoнĸypeнти oт дpyги oблacти.

Toп 10 нaй-гoлeми ĸoмпaнии пo пaзapнa ĸaпитaлизaция
1. Аррlе
2. Місrоѕоft
3. Оіl Со (Cayдитcĸa Apaбия)
4. Аlрhаbеt
5. Аmаzоn
6. NVІDІА Соrр
7. Теѕlа
8. Меtа Рlаtfоrmѕ
9. Веrkѕhіrе Наthаwау Іnс
10. Vіѕа

Πaзapнaтa ĸaпитaлизaция нa coбcтвeниĸa нa Fасеbооk – Mеtа, нарасна c нaд 10% пpeз юли, блaгoдapeниe нa блaгoпpиятнaтa пpoгнoзa зa пpиxoдитe нa компанията и cтaбилния им pъcт oт peĸлaми пpeз втopoтo тpимeceчиe нa 2023 г.
Місrоѕоft нaдхвърли oчaĸвaниятa нa eĸcпepтитe c oтчeтния pъcт нa пpиxoдитe, вoдeни oт oтличнитe peзyлтaти нa бизнeca c oблaчни изчиcлeния и oфиc coфтyep. Πaзapнaтa ĸaпитaлизaция нa ĸoмпaниятa възлизa нa 2,49 трлн. долара.
ОШЕ ПО ТЕМАТА:
Рекорд: Apple стана първата компания в света за 3 трлн. долара 
3 трилиона долара: Икономиката на Франция и още седем неща с по-ниска стойност от най-голямата компания в света
Кои са технологичните гиганти, обявили се за „пазачи“ в цифровия сектор в ЕС?

Българската банка за развитие може да управлява бюджетни средства на ЕС по програма Invest EU. Това гласи решение на ЕК, изпратено официално до ББР в края на юли, информира институцията.
Банката е покрила изискванията на финансовите регулации, приложими към централния бюджет на ЕС. Тя получава положителни оценки във всички области според одитните доклади от декември 2021 г. и март 2023 г. за съответствие с изискванията на Финансовия регламент на ЕС, гласи още решението.
Целта на оценката е да се гарантира най-високо ниво на защита на финансовите интереси на ЕС. Тя трябва да потвърди пред ЕК, че получателите на средства от бюджета на ЕС ще ги управляват по прозрачен начин, изградили са надеждни механизми за контрол, отчетност и защита. 

ББР е първата и единствена финансова институция у нас с подобна акредитация. Участието ѝ в програмата InvestEU дава възможност за създаване на нови продукти с висока добавена стойност в секторите с пазарни несъответствия. Гаранцията от ЕС ще осигури облекчени условия при отпускането на кредити за малкия и средния бизнес, като спомогне за привличане на повече банки партньори в програмите на банката.
Програма InvestEU се прилага за периода 2021-2027 г. като основен инструмент на ЕС за инвестиции за възстановяване на икономиките, екологичния напредък и заетостта в Европа. Тя е насочена към подкрепа на растежа след COVID кризата и постигане на целите за изграждане на екологична, цифрова и устойчива европейска икономика. Фондът InvestEU реализира целите си чрез ексклузивни партньори по изпълнението, сред които вече е и ББР. Той ще инвестира чрез гаранция от бюджета на ЕС в проекти за 26,2 млрд. евро.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Парламентът одобри заем от 175 млн. евро за малките и средни предприятия
Европейската инвестиционна банка дава на ББР 175 млн. евро
ББР стартира първата си програма, разработена съвместно с бизнеса

Агенцията за ядрено регулиране завърши прегледа за формална редовност на подаденото от АЕЦ „Козлодуй“ заявление за издаване на разрешение за извършване на поетапен преход на блок 5 на ядрената електроцентрала към експлоатация с нов тип ядрено гориво RWFA, произведено от Westinghouse, съобщава АЯР.
От агенцията допълват, че при направения преглед е установено, че АЕЦ „Козлодуй“ не е представила два документа – проект на изменение на глава 15 „Анализ на авариите“ от Отчета за анализ на безопасността и проект на изменение на административна инструкция „Изготвяне на отчети с неутронно-физични характеристики на реактор „ВВЕР-1000“.

Липсващите документи са свързани с важни за безопасността анализи, оценки и разчети, без които АЯР не може да оцени влиянието на предлаганата промяна върху пределите и условията за безопасна експлоатация на блока. Без посочените документи Агенцията не може да оцени и изпълнението на нормативните изисквания за безопасност в тяхната цялост.
Констатираната липса на документи е неизпълнение на изискванията на Наредбата за реда за издаване на лицензии и разрешения за безопасно използване на ядрената енергия (Наредба за лицензиране).
На основание на същата наредба на АЕЦ „Козлодуй“ е даден срок до 15 октомври 2023 г. да отстрани посочените пропуски и нередности. Ако изисканите документи не бъдат представени в срок, ще бъде приложена разпоредбата от Наредбата за лицензиране, съгласно която председателят на Агенцията с мотивирана заповед отказва да издаде разрешение.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Старт на процедурата за лицензиране на ядрено гориво от САЩ за „Козлодуй“
От МААЕ казаха безопасна ли е експлоатацията на 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“
След плановия годишен ремонт: Пуснаха пети блок на АЕЦ „Козлодуй“

Производителите на оръжие в Централна Европа търсят нови начини да се справят с най-големия бум е търсенето след края на Студената война – от изграждането на апартаменти за новите служители до предлагането на безплатна храна на пенсионирани работници в замяна на техния опит в производството на оръжие от съветската епоха.
В условията на едни от най-затегнатите пазари на труда в Европа, производителите на оръжие в Полша и Чехия стартират или разширяват програмите за набиране и обучение на нови работници, след като войната в Украйна доведе до рязък скок в търсенето на тяхната продукция, пише Reuters.
Оръжейната промишленост в Централна Европа произвежда оръжие, снаряди и други военни материали с най-бързите темпове след падането на Берлинската стена, тъй като компаниите ускоряват производството за снабдяване на Украйна, като същевременно задоволяват и търсенето в световен мащаб, тъй като държавите увеличават разходите си за отбрана.
Така например чешкият производител на боеприпаси и артилерийски снаряди STV Group има договорка  с града, който се намира най-близо до най-големия му завод в Полика, на около 200 км югоизточно от Прага, да построи финансирани от компанията апартаменти за новите служители, заяви председателят на компанията Давид Хач пред Reuters.
Компанията също така е започнала да предлага на пенсионираните работници храна в столовата, за да могат те да споделят знания за наскоро възобновените линии за производство на боеприпаси от съветската епоха за Украйна, добави той.
„Този неформален обмен на идеи има отличен и незабавен ефект върху ефективността на производствените процеси, особено когато се рестартира производството на продукти, които не са били произвеждани дълго време“, казва Хак.
Чешката република и Полша могат да се похвалят с едни от най-ниските нива на безработица в Европейския съюз – 2,7% за юни, което е доста под средното ниво на безработица в ЕС от 5,9% за същия период, според данни на Евростат.
Иржи Хайнек, президент и изпълнителен директор на Асоциацията на отбранителната индустрия и индустрията за сигурност (DSIA) в Чешката република, заявява пред Reuters, че липсата на работници може да доведе до изнасяне на производството от Централна Европа. По негова оценка при наличието на достатъчно работна ръка и материали чешките компании биха могли да увеличат производството си с до 20%.
Асоциацията, която представлява повече от 160 компании, заяви, че износът оформя около 90% от производството на оръжия и военни материали в индустрията.
От този дял Хайнек изчислява, че доставките на военно оборудване за Украйна съставляват 40% от износа.
С нарастването на търсенето нуждата от млади работници с технически умения само ще се засилва в една индустрия, която зависи от иновациите, за да продължи да се развива, добави Хайнек.
„Имаме застаряващо население, застаряващи изследователи, разработчици, иноватори, а катедрите по техническите и природни науки произвеждат абсолютна липса на хора, които да се използват“, каза Хайнек. „Нуждаем се от растеж, но няма откъде да вземем работници.“
Ключов оръжеен конвейер
Чешкият производител на взривни вещества Explosia, в който работят около 600 работници и който през миналата година отчете рекордни приходи от 1,2 млрд. крони (55 млн. долара), заявява пред Reuters, че разширява сътрудничеството си с местните университети и ускорява автоматизацията, за да компенсира липсата на работници в компанията, която е известна с производството на пластмасовия експлозив Semtex.
Миналата година полската компания за военни технологии WB Group започна да наема в по-голям мащаб жени на монтажни линии, в които преди това работеха предимно мъже. Компанията, в която работят над 2000 служители и която миналата година е реализирала приходи от 150 млн. долара, произвежда безпилотни самолети и ракетни системи.
„С увеличаването на поръчките се наложи да променим производствената система“, заявява говорителят на компанията.
Как Полша успя да привлече най-голямата чуждестранна инвестиция в историята на страната?

Войната в Украйна предизвика бум в производството на оръжие в страните от Централна Европа;
Снимка: iStock
Централна Европа представлява важен канал за украинската армия. Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира от 29-те държави, които са доставили основни оръжия през 2022 г., Полша и Чешката република представляват повече от 20% от общия украински внос на оръжия по обем.
Чешкото правителство заяви, че включително с оръжията, доставени от собствените му складове, страната е изпратила на Украйна военни доставки на стойност 40 млрд. чешки крони (1,84 млрд. долара) през първите 12 месеца на войната. Това включва 89 танка, 226 бронирани машини, 38 гаубици заедно със системи за противовъздушна отбрана, хеликоптери, боеприпаси и ракети.
Чешкото министерство на отбраната заявява пред Reuters, без да предоставя конкретни подробности, че най-силното търсене от страна на Украйна в момента е на голямокалибрени боеприпаси за оръжия от съветската епоха, както и на западни стандартни артилерийски, гранатометични и танкови боеприпаси.
Правителството също така е започнало дискусии за наемане на някои от стотиците хиляди украински бежанци, повечето от които са жени и деца, живеещи в страната, за да се помогне на компаниите, които се борят за намиране на работници, заявиха от министерството на отбраната.
Връщане на работниците от чужбина
През последните години други сектори в Полша, най-голямата развиваща се икономика в Европа, и Чешката република изпитват трудности при намирането на работници – ситуация, която доведе до увеличаване на разходите за труд и забавяне на растежа.
Но въпросът за оръжейната индустрия, където работната сила намаля след края на комунистическата епоха, е друг.
Между средата на 80-те години и 2000 г. заетостта в оръжейната промишленост на Полша е намаляла със 76%, сочат данни, цитирани от Стокхолмския международен институт за изследване на мира.
„Разбира се, имате нужда от суровини и материали, но липсата на квалифицирани работници в момента е основният проблем, който възпрепятства разширяването на производството“, заявява чешкият независим анализатор в областта на отбраната Лукаш Визингр пред Reuters.
Полската държавна компания PGZ – която контролира десетки компании, произвеждащи доставки, включващи оръжия, боеприпаси, бронирани транспортьори и безпилотни въздушни системи – се насочва към служители в широк спектър от отрасли, използвайки реклами в социалните медии, заяви ръководителят на отдела за човешки ресурси на групата Артур Заборек, пред Reuters.
Компанията, в която работят повече от 18 000 души, планира и кампания през следващата година, целяща да убеди поляците, работещи в скандинавски корабостроителници, да се върнат у дома и да работят по нови договори за строителство на кораби за полския флот, като използва реклами, които подчертават възможността да се повиши националната отбрана и да се работи по-близо до дома, казва Заборек.
„Геополитическата ситуация доведе до най-големите проекти за въоръжаване в историята на групата, което означава, че търсенето на квалифицирани работници се е увеличило драстично“, каза Заборек.
Български предприятия могат да кандидатстват за 1.2 млрд. евро от Европейския фонд за отбрана
Военните разходи в света нараснаха драстично, цифрите са шокиращи
Над 90% от ядреното оръжие в света се държи от две държави
Българският търговец на оръжие Armaco прави бизнес с компания на индиеца Гаутам Адани
Има ли как Европа да използва замразените руски активи, за да плати за възстановяването на Украйна?

Над 32 млн. лева е извънредната помощ, която ще получат българските производители на слънчоглед. Парите бяха отпуснати от ЕК като спешна мярка за подпомагане на зърнопроизводители от най-засегнатите от украинския внос страни членки, обяви БНР.
Наредбата за условията и реда за предоставяне на спешна финансова помощ на земеделските стопани, отглеждащи слънчоглед, беше публикувана вчера в „Държавен вестник“. В нея е записано, че приемът на документи за подпомагането ще започне 5 работни дни след обнародването ѝ. Предвижда се приемът да е в рамките на 10 дни.

Бюджетът по помощта е 32,76 млн. лв. като е допустимо и допълнително национално финансиране. Ставките за отделните производители ще станат ясни след приключване на приема и след проверка на документите на кандидатите, гласи наредбата. Парите ще се изплатят до края на септември.
Извънредната помощ е аргументирана с анализ на ситуацията и установен съществен дисбаланс на пазара на слънчоглед в страната – рязко увеличен внос на украински слънчоглед, който влияе пряко върху българския пазар и оказва натиск върху цените.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Колко още може да даде ЕК до края на годината на засегнатите земеделци?
От днес: Нови помощи за земеделците заради войната в Украйна
Изплащат държавните помощи на фермери заради войната