Най-големият пенсионен фонд в света, този на Япония, отчете рекордна възвръщаемост на инвестициите на тримесечна база от 18.98 трилиона йени (133.2 млрд. долара), движена от силното представяне на акциите по света и слабата йена, която инфлира възвръщаемостта от инвестиции в чужбина.
Държавният инвестиционен пенсионен фонд (GPIF) на Япония добавя 9.49% през втото тримесечие на тази година, увеличавайки стойността на активите си до 219.17 трилиона йени (около 1.53 трлн. долара), предава Reuters.
Възвръщаемостта от 9.49% е ниво, което се появява само веднъж на девет години, според модел на вероятностите, посочва президентът на GPIF Масатака Миязоно в изявление.
Това е просто краткосрочен резултат, като GPIF ще продължи да управлява активи с дългосрочна перспектива, казва той.
Доходността нараства спрямо предходното тримесечие, когато възлизаше на 5.41%.
Японският пенсионен фонд е внимателно наблюдаван от глобалните финансови пазари поради огромния си размер.
В периода април-юни, индексът Dow Jones Industrial Average нарасна с 3.4%, докато японският Nikkei скочи с 18.4%.
Чуждестранното портфолио от акции на GPIF отчете тримесечно увеличение от 15.43%, докато портфолиото с японски книжа добави 14.37%.
Портфолиото от японски облигации постига ръст от 0.36%, докато чуждестранните облигации, в които е инвестирал фонда, записват възвръщаемост от 8.08%.
Стандартът на живот в третата най-голяма икономика в света продължава да пада
Пари за втора пенсия: Пенсионните фондове у нас масово с отрицателна доходност 
Активите на пенсионните фондове надхвърлиха 20 млрд. лева
Страните с най-висок кредитен рейтинг вече са 10 на брой, след като САЩ изпадна от елитния клуб

„ББР Лизинг“, част от Групата на Българската банка за развитие, ще подпомага бизнеса с два нови финансови продукта – с 0% самоучастие за закупуване на транспортни средства и 5% самоучастие за машини, оборудване и зелени инвестиции. Малките и средните фирми могат да кандидатстват за финансиране до 2 млн. евро и срок на изплащане до 8 години. Ресурсът се отпуска с подкрепата на Европейския съюз по програма InvestEU.
Средствата по направление „Конкурентоспособност на МСП“ са предназначени за закупуване на нови и употребявани производствени машини и оборудване, строителна и земеделска техника, товарни автомобили и транспортни средства.
В направление „Устойчивост“ допустими за финансиране са проекти, свързани с повишаване на индустриалната енергийна ефективност, нискоемисионна мобилност, производство на енергия от ВЕИ, инвестиции в кръгова икономика и устойчиво използване на материали.
Още: ББР ще управлява бюджетни средства на ЕС

От преференциалните лизингови условия могат да се възползват и компании, които покриват изискванията за „устойчиво предприятие“ на Европейския инвестиционен фонд.
Микро, малките и средните фирми могат да кандидатстват за финансиране до юли 2025 г.
Още: Народните представители гарантираха 175 млн. евро заем на ЕИБ за ББР
Програмата InvestEU е инициатива на Групата на ЕИБ и Европейската комисия, насочена към стимулиране на инвестициите, иновациите и устойчивото развитие в държавите-членки на ЕС. Компаниите могат да се възползват от облекчени условия на финансиране, по-дълги срокове на изплащане и намалени изисквания за самоучастие.
 

Всеки пети килограм сирене е с растителни мазнини, сочат данните на земеделското министерство за 2022 г. От общо произведени 52 460 тона краве сирене, 12 371 тона е имитиращ продукт, или над 20%. Произведеното краве сирене през 2021 г. е малко над 53 329 тона, но повече е и това с растителни мазнини – 13 082 тона, предава pariteni.bg.
Бялото саламурено сирене намалява спрямо 2021 г. с 1 110 тона или с 1,8%. Най-голям дял (85,6%) заема бялото саламурено сирене, произведено от краве мляко. Производството на саламурено сирене с вложени растителни мазнини спада с 5,4% през 2022 г.
През 2022 г. са произведени 152 524 тона заквасени млека, 66 млн. литра течни пакетирани млека, 61 274 тона бели саламурени сирена и 25 063 тона кашкавал. Наблюдава се спад на обезмасленото заквасено мляко с 58,4%, заквасеното мляко за пиене намалява с 8,2%.

Намалението на произведения кашкавал през 2022 г. е с 6,7% спрямо 2021 г. Производството на кашкавал от овче мляко бележи ръст през 2022 г. от 23,7%, а кашкавалът от други млека намалява с близо 40%. Най-голям дял заема кашкавалът от краве мляко – 92,1%, но се наблюдава спад в произведеното количество със 7,2% по-малко спрямо 2021 г. Бялото саламурено сирене спада спрямо 2021 г. с 1 110 тона или с 1,8%.
Производството на топени и пушени сирена е с 10% по-малко през 2022 г.. Другите видове сирена (меко сирене, синьо сирене и др.) също спадат (-51.9%). През последните 2 години е отчетен спад на произведените други продукти от мляко. Отчетеното намаление през 2022 г. спрямо 2021 г. е със 78 тона.
Производството на сметана през 2022 г. е с намаление от 28,8% като достига до 2 545 тона. Млечните мазнини нарастват до 1 336 тона, или с 6,3%.

През 2022 г. 240 млекопреработвателни предприятия са предоставили данни за преработеното от тях мляко и произведените млечни продукти. В тях е преработено 690 млн. литра сурово мляко (вкл. доставено от държави членки на ЕС и внос от трети страни). Основен дял (94,2%) заема кравето мляко, което е с 1,9% по-малко спрямо 2021 г. И през 2022 г. овчето мляко заема второ място по преработено количество (3,5%). Козето мляко заема 1,7% от преработеното мляко и е с 1,2% повече спрямо 2021 г. Преработеното биволско мляко и смес заема 0,6% от общото мляко.
Освен сурови млека, включително вносни, в производството на млечни продукти са вложени допълнително и 4 374 тона концентрирано мляко, 6 634 тона мляко и сметана на прах, 4 856 тона млечен концентрат* и 526 тона други продукти (сметана, закваска, суроватка). Преработените количества сурово мляко, доставени от държави членки на ЕС или внесени от трети страни, са над 23 000 тона общо. Вложените суровини с немлечен произход (мазнини и/или протеини) са 4 819 тона.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Сиренето у нас: Безбожно скъпо, силно оводнено и… опасно за здравето
Одобриха още един български продукт за защитен в ЕС
Не е френско, не е италианско… Най-скъпото сирене е на Балканите

Средно 1800 лева ще са нужни за едноседмична почивка на семейство с две деца до 12 години по Българското Черноморие през август. Това каза директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов.
Разходите, които чужденците са склонни да отделят за нощувка и закуска у нас за същия период, варират от 500 до 1000 евро, а по-скъпите ваканции у нас могат да достигнат и 2400 евро.
През август – най-силния за туризма ни месец, се очаква в страната да дойдат на почивка около 2,1 млн. чужденци.
Още: Властите в Албания останаха изненадани от огромния брой туристи
А около 5 млн. българи ще направят пътувания по нашето море, като вече има и наши сънародници, които за трети път го посещават. Положителната тенденция ще се запази и през септември, и октомври, каза експертът пред БТА.
Навиците за почивка
Средно три и половина дни са почивките на българите и те намаляват като продължителност през последните години за сметка на повишаването на интензивността им, коментира Драганов и изтъкна, че до края на сезона се очаква да има българи, които ще почиват на море пет и дори шест пъти, особено тези, които живеят в населени места, разположени по-близо до Черноморието.

Още: Горещото лято в Южна Европа може да изпрати туристите към България
При чужденците също има намаление на времето за почивка от 2,8 и 3,5 нощувки – например за културен и уикенд туризъм. Запазва се обаче броят на нощувките – 10,1-10,8, при морските ваканции с чартърните полети.
По отношение на разходите по време на ваканцията наблюденията на експерта показват, че както българите, така и чужденците се придържат към предвидения от тях бюджет за почивка. В този смисъл се запазва тенденцията от миналата година 57 на сто от чужденците и около 70 на сто от българите да не излизат извън предвидените в семейния бюджет разходи за ваканция.
Заетостта в местата за настаняване
Очакваният процент заетост през август в местата за настаняване по морето в България ще е в границите 65-68, като тенденцията спрямо 2019 г. е заетостта да намалява. Причината е главно заради презастрояването и появата всяка година на нови и нови легла, коментира експертът.

Централната банка на Куба издаде нови правила през тази седмица, които забраняват на държавните и частни бизнеси в страната да използват банкомати. Паралелно с това се въвежда ограничение на трансакциите на пари в брой между фирмите. Мерките идват на фона на опитите на правителството да овладее ускорената инфлация в условията на икономическа криза.
Регулацията влиза в сила в четвъртък тази седмица. Новите правила ограничават трансакциите с пари в брой между бизнесите до 5000 песо и ще се прилагат в продължение на 6 месеца, става ясно от публикация в официална медия, предава Reuters.
Правителството е фиксирало цената на долара на ниво от 24 песо, като за отбрани компании, туристи и граждани курсът е 120 песо.
Щатският долар се търгува на цена от 230 песо на неофициалния пазар.
Комунистическите власти в страната се опитват да овладеят галопиращата инфлация, която според правителството възлиза на 45% досега през тази година, както и да контролират обезценяването на местната валута чрез налагането на серия мерки, целящи промотирането на „банкиране” в страната и засилването на употребата на „електронни разплащания”, става ясно от изявление, публикувано в официална медия.
Инфлацията достигна 39% през миналата година, а през предходната 2021 година надхвърляше 70%, според данните на правителството – цифри, които според много икономисти, подценяват темпа на инфлацията, тъй като не отразяват адекватно инфлацията на неофициалния пазар.
Икономическият министър Алехандро Гил посочи през миналия месец, че брутният вътрешен продукт на страната е нараснал с 1.8% през първото полугодие на тази година, но остава с 8 процентни пункта под предпандемичните нива от 2019 година, предизвиквайки недостиг на храна, медикаменти, гориво и други основни стоки, вървейки ръка за ръка с дълги опашки от потребители пред магазините, когато тези стоки се появят в наличност.
Кризата в Куба провокира липса на доверие в банковата система на страната, управлявана от държавата, което предизвика липсата на пари в брой в някои банкомати, тъй като бизнесите ги използват, оставяйки гражданите бе достъп до пари в брой.
В новата регулация се посочва, че целта е „събиранията и плащанията между икономическите участници да не са на парична основа… а да се извършват по електронен път“.
Близо 25 млрд. лева платихме с карти през миналата година, банкоматите продължават да намаляват
Какви са средните такси за теглене на пари от банкомат у нас?
Куба разреши частния бизнес в повечето сектори

Саудитска Арабия ще удължи доброволното свиване на добивите си с 1 млн. барела дневно и през септември, предава държавната новинарска агенция СПА, цитирана от Reuters. Агенцията се позовава на високопоставен служител от министерството на енергетиката, според когото съкращенията „ще бъдат удължени или ще бъдат удължени и задълбочени“.
Намаляването на производството на суров петрол първоначално беше обявено през юли и според последната информация общото производство за септември се очаква да е около 9 млн. барела на ден. Освен това намаляването на продукцията може да бъде разширено и задълбочено.
Агенцията посочва, че това допълнително съкращаване е, за да се засилят усилията на страните от ОПЕК+ да поддържат стабилността и баланса на петролните пазари.
Днес ще има среща на ОПЕК, на която саудитските мерки могат да бъдат оповестени официално.

Междувременно вицепремиерът на Русия Александър Новак обяви, че Русия ще свие износа си на петрол с 300 000 барела на ден през септември спрямо съкращението с 500 000 барела през август. Русия е вторият най-голям износител в света на петрол след Саудитска Арабия.
Цените на петрола растат устойчиво след като тези две страни обявиха през юли, че ще намалят добивите си, отбелязва Reuters.
В сряда пък бяха представени данни, според които запасите от суров петрол в САЩ намаляха с рекордните 17 млн. барела през последната седмица заради увеличеното производство в рафинериите и силния износ на суров петрол. Спадът на складовите запаси до 439,8 млн. барела означава, че са с 1% под тяхна 5-годишна осреднена стойност за този период на годината.
Всички това доведе до ново поскъпване на петрола след вчерашното временно поевтиняване, като фючърсите на петрола Brent нарастват към 19.30 часа българско време с 2,24% към 85 долара за барел, а тези на американски лек суров петрол WTI – с 2.9% към 81,80 долара за барел.
ОШЕ ПО ТЕМАТА:
Саудитска Арабия свива драстично добива на петрол заради ОПЕК+
Русия става най-големият производител на петрол в ОПЕК+
Ще увеличи ли ОПЕК+ добива на петрол до края на годината?

Изплащането на пенсиите през август 2023 г. чрез пощенските станции ще се извърши от 7 август (понеделник) до 21 август (понеделник), съобщиха от Националния осигурителен институт (НОИ). Това ще се случи съобразно изготвен график, който ще бъде обявен във всяка една от пощенските станции.
Преводите на сумите за августовските пенсии по сметките на пенсионерите, които получават парите си по банков път, ще бъдат извършени на 7 август 2023 г.

Още: Ето колко струва вече стажът за пенсия
По-рано през месеца – на 3 август, Националният осигурителен институт изплати паричните обезщетения за отглеждане на дете до 2-годишна възраст за месец юли в новия размер от 780 лв. На около 54 000 осигурени лица, получили поне едно плащане за периода от 1 януари до 30 юни 2023 г., бе извършено доплащане.
Датите за всички видове плащания, извършвани от НОИ към осигурените лица и пенсионерите, се актуализират всеки месец и са достъпни през интернет страницата на института, рубрика „Календар на плащанията“.
Пари за втора пенсия: Пенсионните фондове у нас масово с отрицателна доходност

Срещат се двама съученици, вече студенти. Единият пита другия какво учи и той му отговаря:
– Логика, психология и философия.
– Че то каква е разликата?!
– Ей сега ще ти обясня. Значи срещаш двама души – един чист и един мръсен. Кой ще се изкъпе?
– Мръсният.
– Не е вярно! Ще се изкъпе чистият, защото така е свикнал! Това е психология. Значи, пак срещаш двама души – чист и мръсен. Кой ще се изкъпе?
– Чистият!
– Не е вярно! Ще се изкъпе мръсният, защото е мръсен! Това е логика. Значи, пак срещаш двама души – чист и мръсен. Кой ще се изкъпе?
– Че от къде да знам!!!
– А! Ето това е вече философия!…
 
Вицове за Иванчо
Вицове за счетоводители
Супер смешни вицове
Стари български вицове

– Къде мога да те видя?
– В галерията ми със снимки.
– Имах предвид отблизо…
– Зумни…

Електрическа китара на Кърт Кобейн ще бъде предложена на търг, обяви Reuters, предава БТА. Очаква се цента ѝ да достигне 200 000 щатски долара.
Рисунки, фотографии и дори плувни очила на музиканта също са сред предметите, които ще бъдат разпродадени на търг от аукционната къща „Круз“.
Онлайн разпродажбата „Артефакти от Холивуд и света на музиката“ ще се проведе на 26 август. Включени са над 350 предмета, принадлежали на певци и актьори, както и сценични костюми.

Бижута, изработени специално за Елвис Пресли, вероятно ще достигнат стотици хиляди долари. Ще бъде продаден и интернет домейн с името на Елвис Пресли – „ElvisPresley.com“, който не може да бъде използван за търговска употреба и чиято стойност е поне 100 000 щатски долара.
Сред предметите има още очила, часовник и пръстен, носени от актьора Джейми Фокс от филма „Мечтателки“. Автомобили от филмите „Бързи и яростни“ и „Телма и Луиз“ също ще бъдат предложени за продажба.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
На търг: Продават недопушена пура на Уинстън Чърчил
Продадоха последния портрет на Густав Климт за рекордна сума
На търг: Ален Делон продаде арт колекцията си за внушителна сума

Английската централна банка повиши за 14-и пореден път основните си лихвени проценти, с 25 базисни пункта до 5,25%, на срещата си в четвъртък, като оправда очакванията на икономистите. Това е най-високото ниво на лихвите от 15 години, докато централната банка на страната се бори с инфлацията от 7,9%, най-високата сред държавите в Г-7.
Ходът на банката не е изненадващ и е в синхрон с решенията на Федералния резерв на САЩ и ЕЦБ, които също повишиха лихвите си миналата седмица с по 25 б. п., като не изключиха вероятността да го направят отново.
Залозите за решението на АЦБ се колебаеха през последните седмици, тъй като инвеститорите се опитват да разберат дали Великобритания има изключително дълбоко заложен проблем с инфлацията.
Пазарните очаквания за това до какво най-високо ниво може да стигне основния лихвен процент сочеха ниво от 6,5% на 11 юли, след като бяха отразени данните за рекорден ръст на заплатите. Рязкото забавяне на инфлацията на потребителските цени обаче понижи залозите до 5,75%.

Въпреки това, на ниво от 7,9% през юни, годишният темп на инфлацията е почти 4 пъти над целта от 2% на АЦБ и над 2 пъти по-висок от темпа в САЩ.
На срещата си Комисията по паричната политика на АЦБ заяви, че очаква инфлацията да се забави до 5% до края на годината, което се дължи до голяма степен на по-ниските цени на енергията и в по-малка на цените на храните и основните стоки. Според членовете на комисията инфлацията ще се забави до целта от 2% едва през второто тримесечие на 2025 г.
Министър-председателят Риши Сунак обеща през януари да намали инфлацията наполовина тази година – цел, която сега изглежда сложна.
Разходите по ипотечните кредити достигнаха най-високите си стойности от 2008 г., което натежава върху жилищното строителство. Проучване от миналата седмица сочи, че растежът на частния сектор в икономиката е спаднал до 6-месечно дъно през юли.

Инвеститорите по-рано оцениха шанса АЦБ да повиши основния си лихвен процент в четвъртък, до 5,25%, на 2:3, но за повечето икономисти, участвали в проучване на Reuters, решението на АЦБ е добре балансирано.
Икономистът от ING Джеймс Смит заяви по-рано, че АЦБ „се замисля малко по-сериозно“, след като пропусна ускорението на инфлацията през 2022 г.
„Отчасти това е причината всички централни банки да се придържат по-скоро към прекомерно затягане, отколкото към слабо, защото не искат да бъдат запомнени с това, че инфлацията е останала висока по тяхно време“, заяви той.
АЦБ започна да повишава лихвите през декември 2021 г. преди останалите големи централни банки, което прави повишението в четвъртък 14-о поредно.

Гуверньорът Андрю Бейли по-рано заяви, че е „решаващо банката да свърши работата“ по отношение на инфлацията. Зам.-гуверньорът Дейв Рамсдън каза, че дори след забавянето си в последно време, инфлацията остава „твърде висока“ и ценовият натиск в дългосрочен план не е отслабнал значително.
Картината на пазара на труда във Великобритания е смесена. Темпът на ръст на заплатите без бонуси се е задържал на ниво от 7,3% на годишна база през трите месеца до май, най-високото му ниво откакто отчетите са започнали да се публикуват през 2001 г. Въпреки това, безработицата е покорила 16-месечен връх от 4%, а работодателите са обявили по-малко свободни работни места.
Някои критици на АЦБ по-рано споделиха, че тя рискува да забави растежа на икономиката излишно и че по-високите лихви са лош инструмент за справяне с инфлацията, предизвикана от по-високите цени на храните и енергията.

„Основните печеливши са банките, чиито печалби се увеличават благодарение на по-високите лихви“, заяви Фран Боайт, един от изпълнителните директори на кампанията Positive Money.
От АЦБ очакват икономиката на Великобритания да се разрасне с 0,2% през второто и третото тримесечие на 2023 г., което отговаря на прогнозите, направени през май. Разходите на домакинствата продължават да са стабилни, подкрепени от силната активност на пазара на труда и ръста на номиналните заплати, и в съответствие с редица бизнес проучвания през последните месеци, пише в доклада от срещата на регулатора.
Миналата седмица МВФ прогнозира, че британската икономика ще нарасне с 0,4% тази година – вторият най-бавен темп на растеж в Г-7 след Германия.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Английската централна банка ще повиши лихвите до 15-годишен максиум
Bank of England повиши рязко основната лихва до най-високото ниво от 15 години
Базисната инфлация във Великобритания покори 31-годишен връх

Поддържането на украинските въоръжени сили и противопоставянето на Русия в започнатата от нея война струва на Украйна около 2 трлн. гривни (54 млрд. долара) годишно, заяви на среща на украинските посланици украинският премиер Денис Шмигал, цитиран от агенция Укринформ, предаде БТА.
„Всъщност подкрепата за въоръжените сили и войната струва на Украйна около 2 трлн. гривни. Това е повече от приходната част на бюджета в мирно време“, отбеляза Шмигал.
По думите му в мирно време приходната част на бюджета на Украйна е възлизала на 1,3 трлн. гривни (35 млрд. долара). В момента държавата оцелява благодарение на финансовата подкрепа на партньорите и на безвъзмездни средства и заеми.

„Загубихме около 30% от икономиката и предприятията си. Загубихме 3,5 млн. работни места. През първата година на войната загубихме 29,5% от нашия БВП. Предприятията се адаптираха и продължават да се адаптират. Тази година очакваме дори леко увеличение спрямо 2022 г.“, уточни украинският премиер. Той отбеляза, че е възможно също да нараснат златните и валутните резерви на Украйна до исторически максимум.
„В момента Националната банка разполага с 39 млрд. долара (във валутни резерви). Тази година намалихме нивото на инфлацията до 12,8% на годишна база. Вие разбирате каква е инфлацията във вашите страни, може да сравните“, заяви Шмигал, обръщайки се към аудиторията.
По-рано украинският министър-председател заяви, че през първата половина на 2023 г. в държавния бюджет на Украйна са постъпили над 600 млрд. гривни (16 млрд. долара), като за армията са отделени 672 млрд. гривни (18,1 млрд. долара).
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Украйна очаква сериозен ръст на икономиката си през 2024 година
Украинските валутни резерви достигнаха рекордни стойности

Рекорден ръст на военните разходи в света

Анализирайки последните налични данни за високочестотни икономически индикатори, ОББ коментира ключовите тенденции в индустрията, строителството и динамиката на инфлацията в страната.  
Анализаторите на банката отчитат, че според календарно изгладените данни на НСИ индустрията регистрира спад на общото производството с -11.0% към май, което е в съзвучие с тенденцията на ускоряващи се спадове от януари насам (спрямо същите месеци на предходната година).
Тенденцията на свиване в сектора се задържаше от сегмента на преработващата промишленост, която премина в отрицателната област едва през март и регистрираше далеч по-умерени спадове (-8.3% през май). На нейния фон добивната промишленост (-24.0% за май) и особено производството на енергия (-26.1% към май) бележеха двуцифрени намаления, движени от тенденцията на понижаващи се международни цени.

„Именно тенденцията на понижаващи се цени, свиваща производството на добивната промишленост и енергетиката, подкрепяше преработващата промишленост, която оперираше при по-добри условия – по-изгодни цени на суровините и електроенергията, и съответно намаляваше по-бавно своето производство, подкрепяйки така и сектора на индустрията като цяло.“, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.  
В рамките на преработващата промишленост към май двуцифрени ръстове отбелязаха производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета, на други превозни средства и на метални изделия (без машини и оборудване). Обратно, всички останали сегменти регистрираха спадове, като те бяха най-сериозни при тютюневите изделия, производството на текстил (без облекло), на дървен материал, на мебели, химия, изделия от минерални суровини и др. 
 „Важна причина за твърде негативното развитие в индустрията е и нетипичният характер на 2022 г., която беше особено силна година за сектора (реален ръст от 13.1%) и е база за сравнението при анализа, а това изкривява резултатите за 2023 г. в негативна посока. Реалните резултати на индустрията към май определено са доста по-добри.“, допълни г-н Калчев.  
В сектора на строителството сегментът на сградното строителство бележеше ръстове от февруари насам, макар и ниски (0.4% за май), докато гражданското и инженерното строителство системно регистрираше спадове спрямо съответните месеци на миналата година (-3.9% за май). Динамиката общо на сектора остана на отрицателна територия. От април към май и трите показателя се влошават с по около 1.0 пр.п.
„Докато гражданското и инженерното строителство отразява политиката на държавата, а тя беше в криза за периода, динамиката на жилищното строителство (главен елемент на сградното строителство) отразяваше пазарното търсене и предлагане. Те отново формираха висок ръст на цените, които по последни налични данни се увеличиха с 9.5% през първото тримесечие на 2023 г. (спрямо първото тримесечие на миналата година). Въпреки че се наблюдава известно забавяне в техния ръст (+13.4% за четвъртото тримесечие на 2022 г.), цените на жилищата ще продължат да се увеличават, като по наша оценка средното нарастване за 2023 г. ще бъде около 5.0%.“, обясни д-р Калчев.
Инфлацията отново намаля през юни – от 8.6% към май  (хармонизирана) на 7.5% (спрямо юни 2022 г.). Базисната инфлация (без храни и горива) също продължи да спада – от 10.7% на 10.0% през юни.
„От края на 2022 г. базисната инфлация намалява по-бавно от хармонизираната, което  се дължи на по-бързото забавяне при цените на енергията и храните в сравнение с всички останали потребителски стоки и услуги. В момента именно те задържат спада на инфлацията, а не енергията и храните, които преди време я отключиха.“, заключи г-н Калчев. 

Франс прес е завела дело в съда срещу социалната мрежа Twitter, преименувана неотдавна на X, за да получи необходимите елементи, които ще ѝ позволят да преговаря за възнаграждение за използване на съдържанието ѝ в платформата, гласи комюнике на агенцията, предава БТА.
„Франс прес съжалява за явния отказ от страна на Twitter, преименуван неотдавна на X, да обсъди прилагането на „сродните права“, обяви АФП.
Агенцията е сезирала вчера Парижкия съд, за да предприеме мерки и да накара компанията да предостави в съответствие с изискванията на закона всички необходими елементи за оценка на дължимото възнаграждение.
Социалната мрежа не отговори на молбата за коментар на АФП.

Сродното право или авторското право обхвана и цифровите платформи през 2019 г. посредством европейска директива, позволяваща на вестници, списания и информационни агенции да получават възнаграждение за използване на съдържанието им в интернет от големи дигитални платформи, чрез откъси от статии, свързани със снимка.
След дълга съдебна битка някои френски и европейски медии, сред които и АФП, са получили от 2021 и 2022 г. възнаграждение от Google за използване на съдържанието им, като стойността е поверителна.
Някои издатели са постигнали и лицензионно споразумение за използване на съдържанието им от Facebook.
През юли три френски медийни групи – Le Monde, Le Figaro и Les Echos – Le Parisien са подали иск срещу Twitter по същите причини.

Социалната медия беше придобита през октомври от милиардера Илон Мъск, който иска да я превърне в универсална платформа по модела на WeChat в Китай.
„АФП ще продължи да прилага с всеки от засегнатите оператори необходимите юридически средства, за да постигне необходимия баланс в споделянето на стойността на информацията“, се посочва в комюникето.
Преговорите с Facebook и други платформи (LinkedIn, TikTok) са поверени на Компанията за сродни права в медиите, организация за колективно управление, натоварена да събира и разпределя получените суми сред членовете си.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
X съди организация, бореща се с речта на омразата
Как Мъск успя да си спечели недоволството на Сан Франциско заради платформата Х?
X.com: Защо Илон Мъск реши да погребе бранда Twitter?

Производството на бира в България оформя 1.3% от общото количество произведена бира в Европейския съюз през миналата 2022 година, става ясно от данните на европейската статистическа служба Евростат. България се нарежда на десето място в ЕС по най-големи количества произведена бира през наблюдавания период, като трябва да се отбележи, че наличните данни включват 17 страни, тоест статистиката не разкриват пълната ситуация.
През 2022 година България е произвела 445.2 млн. литра бира (без безалкохолна бира), което представлява ръст спрямо предходната 2021 година, когато обемът е възлизал на 439.2 млн. литра. Въпреки увеличението, производството на бира у нас остава под нивата от предпандемичната 2019 година, когато са отчетени 480.7 млн. литра бира.
Страната ни изостава от общата тенденция в ЕС. Общото производство на бира в ЕС вече доближава нивата от 2019 година. През 2022 година бирата, произведена в ЕС, възлиза на 34.25 млрд. литра, спрямо 34.68 млрд. литра, произведени през 2019 година.
Най-големият производител на бира в ЕС е Германия – цели 7.6 млрд. литра през 2022 година или дял от 22.2% от общото производство. Казано с други думи, приблизително една на всеки четири бири идват в ЕС идва от Германия. През миналата година Германия е произвела 7.5 млрд. литра бира, а през 2019 година – 8.04 млрд. литра бира.
Според наличните данни, след Германия се нареждат още Испания (3.9 млрд. литра или дял от 11.5%), Полша (3.7 млрд. литра или 11%), Нидерландия (2.6 млрд. литра или 7.5%) и Франция (2 млрд. литра или 5.9%).

Къде в България пият най-много бира?
Потребителски бойкот провокира събитие, невиждано от две десетилетия, на пазара на бира в САЩ
След минерална вода, българинът пие най-много бира

Членството в еврозоната би донесло на България предимства, като например по- лесно управление на ликвидността на българските публични финанси и намалени транзакционни разходи при търговията. Освен това България  би станала част от официалния процес на вземане на решения относно паричната политика и банковия надзор. Това се казва в анализ на Съвета за икономически анализи към правителството.
В него се казва още, че като цяло присъединяването на България към еврозоната не би представлявало сериозна промяна за българската икономика. Причината е ,че понастоящем валутният борд на България се възприема като надежден и следователно разликите в лихвените проценти спрямо тези в еврозоната са сравнително малки. Освен това българската банкова система вече е под надзора на ЕЦБ.
Още: Димитър Радев: Реалистично е на 1 януари 2025 г. да приемем еврото
В същото време, за България е важно да прилага политиките, използвани от други източноевропейски страни за адаптиране на обществото към новата валута.  Това включва разяснителни кампании, задължение за представяне на цените в двете валути и допълнителни мерки за прозрачност, за да се избегне  неправомерното използване на въвеждането на еврото за повишаване на цените, посочват авторите.
Ето какви ефекти от присъединяването към еврозоната  извеждат те:
Ефекти върху инфлацията
Още: Инфлацията в еврозоната продължава да се понижава и през юли до 5,3%, базисната обаче е без промяна
Ефектът от присъединяването към еврозоната върху инфлацията определено е основната тревога на голяма част от обществеността в България. Консенсусът в академичните изследвания по отношение на инфлационните ефекти при създаването на еврозоната е, че въвеждането на еврото до голяма степен не е довело до общи инфлационни ефекти. От друга страна, при някои продуктови групи като услугите (напр. ресторантьорство) има по – големи еднократни увеличения на ценовото равнище.
Една от причините за увеличението на цените на услугите е, че цените на услугите се променят по-рядко, отколкото например на  стоките. Въвеждането на еврото, обаче, изисква нови ценови етикети (например нови менюта в ресторантите). Следователно това може да е и моментът, в който цените се коригират. Нещо повече, някои повишения на цените може дори да са отлагани във времето, за да се изчака необходимата промяна на ценовите етикети поради новата валута.
Накратко, съвкупният инфлационен ефект е малък, докато при услугите може да се очаква малко по-висока еднократна инфлация през първата година след присъединяването.

Ефекти върху търговията
Очакваме, че приемането на еврото би стимулирало международната търговия на България, особено в селското стопанство и услугите (напр. туризъм), но също и в някои производствени сектори, където България вече има утвърдени  позиции в производствените пазари.
Ефекти върху капиталовите потоци
Очакваме България да претърпи увеличение на брутните входящи и изходящи потоци при присъединяването й към еврозоната, което ще се забави няколко тримесечия след присъединяването към еврозоната. Продължаващите капиталови потоци биха увеличили финансовата интеграция на България, подпомогната от допълнителни стъпки в търговската интеграция и банковия съюз с Европейския съюз.
Въпреки това, брутните потоци често се описват като нестабилни,15 така че съществува риск от кредитни бумове и т.нар. внезапни стопове на капиталовите потоци.
Във всеки случай проблеми, дължащи се на капиталовите потоци, биха могли да бъдат смекчени посредством консервативна фискална политика, инструменти на макропруденциалната политика, като антицикличния банков капиталов буфер, както и от факта, че България вече е де факто член на общия банков надзор на ЕЦБ.
Ефекти върху лихвените проценти
Според данните за лихвената статистика, публикувани от БНБ, през последните месеци лихвите по нови ипотечни кредити в лева са по-ниски от лихвите по кредити в евро и са сравними с лихвите по депозитното улеснение на ЕЦБ. Въз основа на това наблюдение изглежда малко вероятно да са налице условията за вътрешно финансиран кредитен бум след присъединяването към еврозоната.
Вместо това е по-вероятно при присъединяването на България към еврозоната банките или да оставят своите свръхрезерви на депозит в ЕЦБ, или да потърсят по-добри инвестиционни възможности в чужбина, включително посредством изплащане на заеми към банките-майки. Възможността за получаване на по-висока доходност от сегашната лихва от 0%, плащана от БНБ за тези резерви, би увеличила значително печалбите в банковата система.
 
Автори: Гунтрам Волф, Йото В. Йотов, Джефри Нилсен, Пламен Т. Ненов
 
 
 
 

Рекордно ниското ниво на безработица в Русия през юни подчертава острия недостиг на работна ръка в страната, въпреки че възстановяването от миналогодишния икономически спад продължава с двуцифрени темпове на растеж както при заплатите, така и при продажбите на дребно. Това обяви Reuters, като се позовава на данните на руската статистическа служба Росстат.
След началото на войната в Украйна през февруари 2022 г., Русия беше ударена от редица западни санкции, което доведе до свиване на икономиката ѝ с 2,1% през 2022 г. Все пак спадът беше по-малък от очакваното, а Москва го представи като доказателство за устойчивостта на руската икономика.
Москва редовно посочва ниската безработица и различни други показатели като знак, че икономиката ѝ се възстановява, но недостигът на работна ръка, изострен от частичната мобилизация през миналия септември, е напът да повлияе негативно на дългосрочното развитие.

Безработицата в Русия е спаднала до рекордно ниско ниво от 3,1% през юни, предаде Росстат. Също продажбите на дребно са скочили с 10% през юни на годишна база. През юни 2022 г. паднаха с почти толкова, с колкото сега растат.
Отделни данни сочат, че реалните заплати в Русия са нарснали с 13,3% през май. Реалните разполагаеми доходи на руснаците през второто тримесечие са нараснали с 5,3% на годишна база, след като останаха без промяна през същото тримесечие на 2022 г.
Росстат ревизира нагоре ръста на реалните разполагаеми доходи през първото тримесечие – до 4,4%. Като цяло доходите в Русия са намалели с 1% през 2022 г.
Междувременно руският БВП е нараснал с 1,4% през първата половина на 2023 г. на годишна основа, обяви министерството на икономическото развитие.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Недостиг на кадри в руската промишленост: Търсят над 650 000 работници
Владимир Путин с висока оценка за руската икономика

Руснаците вече пият по-малко водка. Каква е причината?

Инвестициите в изкуствен интелект нарастват с бързи темпове и могат да имат по-голямо влияние върху брутния вътрешен продукт (БВП) на САЩ от събития като откриването на електричеството или изобретяването на персоналния компютър, посочват от инвестиционната банка Goldman Sachs в доклад, цитиран от CoinDesk.
“Генеративният изкуствен интелект има огромен икономически потенциал и може да повиши глобалната производителност на труда с повече от 1 процентен пункт годишно през десетилетието следващо широкото му използване”, пише икономистите на банката.
За да се постигне подобна пълна трансформация, бизнесите ще трябва да направят „значителна предварителна инвестиция във физически, дигитален и човешки капитал за придобиване и внедряване на нови технологии и промяна на бизнес процесите”, сочи докладът.
Тези инвестиции могат да достигнат около 200 млрд. долара по света до 2025 година, като е вероятно това да се случи преди „усвояването и повишаването на ефективността да започнат да водят до голям напредък в производителността”, посочват от банката.
В дългосрочен план инвестициите в изкуствен интелект могат да достигат до между 2.5% и 4% от БВП на САЩ и до между 1.5% и 2.5% от икономиката на други страни, лидери в изкуствения интелект, става ясно от доклада.
“Въпреки този изключително бърз растеж, краткосрочното въздействие върху БВП вероятно ще бъде доста скромно, като се има предвид, че инвестициите, свързани с AI, в момента представляват много малък дял от БВП на САЩ и света”, пишат анализаторите, добавяйки, че докато досега инвестициите са били фокусирани върху разработката на модели, „ще е необходим значително по-голям хардуерен и софтуерен тласък, за да може генеративния AI да достигне по-голям мащаб”.
Проникването на изкуствения интелект навярно ще започне да има значително влияние върху икономиката на САЩ някъде между 2025 и 2030 година, става ясно от доклада.
„Изкуственият интелект ще бъде най-голямата машина за правене на пари в историята“: Два начина как да се възползвате

Защо технологиите не ни правят по-продуктивни?
Използва ли българският бизнес изкуствен интелект?
Най-заможните хора в света станаха още по-богати заради бума на изкуствения интелект
Как възходът на изкуствения интелект превърна Nvidia в една от най-големите компaнии в света?

Турската инфлация слага край на 8-месечното забавяне през юли, насочвайки се към ръст, който централната банка очаква да достигне своя връх в средата на следващата година, съобщава Bloomberg.
Потребителските цени са скочили с годишен темп от 47,8% спрямо 38,2% през юни, обяви статистическата служба в четвъртък. Медианната прогноза в проучване сред икономисти на Bloomberg бе за 46,8%.
На ниво от 9,5% месечната инфлация е най-високата от януари 2022 г., също отбелязвайки най-бързия темп за юли в рамките на 60 десетилетия. Разходите за транспорт бележат най-големите месечни увеличения, като отразяват повишението на данъците върху горивата, въведено миналия месец.
Ценовият натиск се натрупва, откакто лирата започна да се обезценява рязко след изборите през май, спечелени от президента Реджеп Тайип Ердоган. Засилвайки рисковете пред инфлацията, правителството повишава и данъците върху редица стоки от първа необходимост и горивата, отчасти за финансира скъпите си обещания, поети преди изборите.

Галопиращата инфлация увеличава привлекателността на акциите за местните инвеститори, които искат да защитят спестяванията си. Индексът на сините чипове Borsa Istanbul 30 се повиши с 1,2% след публикуването на данните.
Доходността по двугодишните държавни облигации на Турция се покачи с 57 б. п. до 15,83%. Лирата поевтиня с 0,1% до 26,9879 лири за долар сутринта в Истанбул.
Основната инфлация, която премахва волатилни елементи като цените на храните и енергията, се е ускорила до 56,1% на годишна база – най-високото ниво от ноември и над равнището от 47,3% през юни.
Инфлационната вълна, заляла икономиката за 900 млрд. долара, идва няколко месеца след най-тежката криза с разходите за живот от десетилетия. МВФ очаква ръстът на цените в Турция да бъде на пето място в света през 2023 г.
Централната банка вече отговори с две рязки повишения на лихвените проценти, които увеличиха основната лихва с 900 б. п. до 17,5%.

Миналата седмица централните банкери удвоиха прогнозата си за края на годината за инфлация до 58%, като гуверньорът Хафизе Гайе Еркан очаква да достигне връх от около 60% през второто тримесечие на 2024 г.
Обръщането на политиката за момента още означава, че официалните разходи по заемите остават силно отрицателни, когато се коригират спрямо цените. Deutsche Bank прогнозира, че централната банка ще повиши основната си лихва само до 19% този месец.
Еркан заяви, че по-нататъшното затягане на паричните условия ще остане „постепенно“, за да се управлява въздействието му върху реалния сектор и банковата индустрия, и че ще бъдат въведени алтернативни мерки в подкрепа на политиката.
Паричният орган и банковият регулатор предприеха някои стъпки за ограничаване на вътрешното търсене чрез мерки, насочени към охлаждане на разходите за кредитни карти и растежа на потребителските кредити.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Наша съседка изстреля данъците върху горивата до невиждани стойности
Турската централна банка охлажда кредитния бум с нови правила
Инфлацията в Турция спадна до най-ниското си ниво от година и половина

„Топлофикация София“ ще приема доплащане на изравнителните сметки с 20% ДДС, но когато връща надвзети през отоплителния сезон суми, върху тях ще се начисляват 9%.
Този странен подход  от „Топлофикация“ обясняват с временно променената ставка за ДДС. Правителството на Кирил Петков намали ДДС на парното на 9% за периода от юли 2022 г. до 1 юли 2023 г.
Така „Топлофикация София“, на практика може да избира – и, естествено избира подход, който е в ущърб на клиентите. От дружеството се оправдават с указания от Министерството на финансите и Националната агенция по приходите относно прилагането на Закона за ДДС.
Още: Ето цените на парното за новия отоплителен сезон

Кремен Георгиев, председател на Асоциацията на топлофикационните дружества в България, обясни пред БНР по този въпрос следното: „Ако трябва да се доплаща, към момента на фактуриране ще бъде добавен 20% ДДС. Ако обаче трябва да се получават пари обратно, ДДС ще е 9%, защото задължението е възникнало към момента на действащ 9% ДДС“.
Срокът за рекламации по изравнителните сметки е до 31 август.
КЕВР поиска Топлофикация София да обясни за парното през април