Електрическа китара на Кърт Кобейн ще бъде предложена на търг, обяви Reuters, предава БТА. Очаква се цента ѝ да достигне 200 000 щатски долара.
Рисунки, фотографии и дори плувни очила на музиканта също са сред предметите, които ще бъдат разпродадени на търг от аукционната къща „Круз“.
Онлайн разпродажбата „Артефакти от Холивуд и света на музиката“ ще се проведе на 26 август. Включени са над 350 предмета, принадлежали на певци и актьори, както и сценични костюми.

Бижута, изработени специално за Елвис Пресли, вероятно ще достигнат стотици хиляди долари. Ще бъде продаден и интернет домейн с името на Елвис Пресли – „ElvisPresley.com“, който не може да бъде използван за търговска употреба и чиято стойност е поне 100 000 щатски долара.
Сред предметите има още очила, часовник и пръстен, носени от актьора Джейми Фокс от филма „Мечтателки“. Автомобили от филмите „Бързи и яростни“ и „Телма и Луиз“ също ще бъдат предложени за продажба.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
На търг: Продават недопушена пура на Уинстън Чърчил
Продадоха последния портрет на Густав Климт за рекордна сума
На търг: Ален Делон продаде арт колекцията си за внушителна сума

Английската централна банка повиши за 14-и пореден път основните си лихвени проценти, с 25 базисни пункта до 5,25%, на срещата си в четвъртък, като оправда очакванията на икономистите. Това е най-високото ниво на лихвите от 15 години, докато централната банка на страната се бори с инфлацията от 7,9%, най-високата сред държавите в Г-7.
Ходът на банката не е изненадващ и е в синхрон с решенията на Федералния резерв на САЩ и ЕЦБ, които също повишиха лихвите си миналата седмица с по 25 б. п., като не изключиха вероятността да го направят отново.
Залозите за решението на АЦБ се колебаеха през последните седмици, тъй като инвеститорите се опитват да разберат дали Великобритания има изключително дълбоко заложен проблем с инфлацията.
Пазарните очаквания за това до какво най-високо ниво може да стигне основния лихвен процент сочеха ниво от 6,5% на 11 юли, след като бяха отразени данните за рекорден ръст на заплатите. Рязкото забавяне на инфлацията на потребителските цени обаче понижи залозите до 5,75%.

Въпреки това, на ниво от 7,9% през юни, годишният темп на инфлацията е почти 4 пъти над целта от 2% на АЦБ и над 2 пъти по-висок от темпа в САЩ.
На срещата си Комисията по паричната политика на АЦБ заяви, че очаква инфлацията да се забави до 5% до края на годината, което се дължи до голяма степен на по-ниските цени на енергията и в по-малка на цените на храните и основните стоки. Според членовете на комисията инфлацията ще се забави до целта от 2% едва през второто тримесечие на 2025 г.
Министър-председателят Риши Сунак обеща през януари да намали инфлацията наполовина тази година – цел, която сега изглежда сложна.
Разходите по ипотечните кредити достигнаха най-високите си стойности от 2008 г., което натежава върху жилищното строителство. Проучване от миналата седмица сочи, че растежът на частния сектор в икономиката е спаднал до 6-месечно дъно през юли.

Инвеститорите по-рано оцениха шанса АЦБ да повиши основния си лихвен процент в четвъртък, до 5,25%, на 2:3, но за повечето икономисти, участвали в проучване на Reuters, решението на АЦБ е добре балансирано.
Икономистът от ING Джеймс Смит заяви по-рано, че АЦБ „се замисля малко по-сериозно“, след като пропусна ускорението на инфлацията през 2022 г.
„Отчасти това е причината всички централни банки да се придържат по-скоро към прекомерно затягане, отколкото към слабо, защото не искат да бъдат запомнени с това, че инфлацията е останала висока по тяхно време“, заяви той.
АЦБ започна да повишава лихвите през декември 2021 г. преди останалите големи централни банки, което прави повишението в четвъртък 14-о поредно.

Гуверньорът Андрю Бейли по-рано заяви, че е „решаващо банката да свърши работата“ по отношение на инфлацията. Зам.-гуверньорът Дейв Рамсдън каза, че дори след забавянето си в последно време, инфлацията остава „твърде висока“ и ценовият натиск в дългосрочен план не е отслабнал значително.
Картината на пазара на труда във Великобритания е смесена. Темпът на ръст на заплатите без бонуси се е задържал на ниво от 7,3% на годишна база през трите месеца до май, най-високото му ниво откакто отчетите са започнали да се публикуват през 2001 г. Въпреки това, безработицата е покорила 16-месечен връх от 4%, а работодателите са обявили по-малко свободни работни места.
Някои критици на АЦБ по-рано споделиха, че тя рискува да забави растежа на икономиката излишно и че по-високите лихви са лош инструмент за справяне с инфлацията, предизвикана от по-високите цени на храните и енергията.

„Основните печеливши са банките, чиито печалби се увеличават благодарение на по-високите лихви“, заяви Фран Боайт, един от изпълнителните директори на кампанията Positive Money.
От АЦБ очакват икономиката на Великобритания да се разрасне с 0,2% през второто и третото тримесечие на 2023 г., което отговаря на прогнозите, направени през май. Разходите на домакинствата продължават да са стабилни, подкрепени от силната активност на пазара на труда и ръста на номиналните заплати, и в съответствие с редица бизнес проучвания през последните месеци, пише в доклада от срещата на регулатора.
Миналата седмица МВФ прогнозира, че британската икономика ще нарасне с 0,4% тази година – вторият най-бавен темп на растеж в Г-7 след Германия.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Английската централна банка ще повиши лихвите до 15-годишен максиум
Bank of England повиши рязко основната лихва до най-високото ниво от 15 години
Базисната инфлация във Великобритания покори 31-годишен връх

Поддържането на украинските въоръжени сили и противопоставянето на Русия в започнатата от нея война струва на Украйна около 2 трлн. гривни (54 млрд. долара) годишно, заяви на среща на украинските посланици украинският премиер Денис Шмигал, цитиран от агенция Укринформ, предаде БТА.
„Всъщност подкрепата за въоръжените сили и войната струва на Украйна около 2 трлн. гривни. Това е повече от приходната част на бюджета в мирно време“, отбеляза Шмигал.
По думите му в мирно време приходната част на бюджета на Украйна е възлизала на 1,3 трлн. гривни (35 млрд. долара). В момента държавата оцелява благодарение на финансовата подкрепа на партньорите и на безвъзмездни средства и заеми.

„Загубихме около 30% от икономиката и предприятията си. Загубихме 3,5 млн. работни места. През първата година на войната загубихме 29,5% от нашия БВП. Предприятията се адаптираха и продължават да се адаптират. Тази година очакваме дори леко увеличение спрямо 2022 г.“, уточни украинският премиер. Той отбеляза, че е възможно също да нараснат златните и валутните резерви на Украйна до исторически максимум.
„В момента Националната банка разполага с 39 млрд. долара (във валутни резерви). Тази година намалихме нивото на инфлацията до 12,8% на годишна база. Вие разбирате каква е инфлацията във вашите страни, може да сравните“, заяви Шмигал, обръщайки се към аудиторията.
По-рано украинският министър-председател заяви, че през първата половина на 2023 г. в държавния бюджет на Украйна са постъпили над 600 млрд. гривни (16 млрд. долара), като за армията са отделени 672 млрд. гривни (18,1 млрд. долара).
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Украйна очаква сериозен ръст на икономиката си през 2024 година
Украинските валутни резерви достигнаха рекордни стойности

Рекорден ръст на военните разходи в света

Анализирайки последните налични данни за високочестотни икономически индикатори, ОББ коментира ключовите тенденции в индустрията, строителството и динамиката на инфлацията в страната.  
Анализаторите на банката отчитат, че според календарно изгладените данни на НСИ индустрията регистрира спад на общото производството с -11.0% към май, което е в съзвучие с тенденцията на ускоряващи се спадове от януари насам (спрямо същите месеци на предходната година).
Тенденцията на свиване в сектора се задържаше от сегмента на преработващата промишленост, която премина в отрицателната област едва през март и регистрираше далеч по-умерени спадове (-8.3% през май). На нейния фон добивната промишленост (-24.0% за май) и особено производството на енергия (-26.1% към май) бележеха двуцифрени намаления, движени от тенденцията на понижаващи се международни цени.

„Именно тенденцията на понижаващи се цени, свиваща производството на добивната промишленост и енергетиката, подкрепяше преработващата промишленост, която оперираше при по-добри условия – по-изгодни цени на суровините и електроенергията, и съответно намаляваше по-бавно своето производство, подкрепяйки така и сектора на индустрията като цяло.“, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.  
В рамките на преработващата промишленост към май двуцифрени ръстове отбелязаха производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета, на други превозни средства и на метални изделия (без машини и оборудване). Обратно, всички останали сегменти регистрираха спадове, като те бяха най-сериозни при тютюневите изделия, производството на текстил (без облекло), на дървен материал, на мебели, химия, изделия от минерални суровини и др. 
 „Важна причина за твърде негативното развитие в индустрията е и нетипичният характер на 2022 г., която беше особено силна година за сектора (реален ръст от 13.1%) и е база за сравнението при анализа, а това изкривява резултатите за 2023 г. в негативна посока. Реалните резултати на индустрията към май определено са доста по-добри.“, допълни г-н Калчев.  
В сектора на строителството сегментът на сградното строителство бележеше ръстове от февруари насам, макар и ниски (0.4% за май), докато гражданското и инженерното строителство системно регистрираше спадове спрямо съответните месеци на миналата година (-3.9% за май). Динамиката общо на сектора остана на отрицателна територия. От април към май и трите показателя се влошават с по около 1.0 пр.п.
„Докато гражданското и инженерното строителство отразява политиката на държавата, а тя беше в криза за периода, динамиката на жилищното строителство (главен елемент на сградното строителство) отразяваше пазарното търсене и предлагане. Те отново формираха висок ръст на цените, които по последни налични данни се увеличиха с 9.5% през първото тримесечие на 2023 г. (спрямо първото тримесечие на миналата година). Въпреки че се наблюдава известно забавяне в техния ръст (+13.4% за четвъртото тримесечие на 2022 г.), цените на жилищата ще продължат да се увеличават, като по наша оценка средното нарастване за 2023 г. ще бъде около 5.0%.“, обясни д-р Калчев.
Инфлацията отново намаля през юни – от 8.6% към май  (хармонизирана) на 7.5% (спрямо юни 2022 г.). Базисната инфлация (без храни и горива) също продължи да спада – от 10.7% на 10.0% през юни.
„От края на 2022 г. базисната инфлация намалява по-бавно от хармонизираната, което  се дължи на по-бързото забавяне при цените на енергията и храните в сравнение с всички останали потребителски стоки и услуги. В момента именно те задържат спада на инфлацията, а не енергията и храните, които преди време я отключиха.“, заключи г-н Калчев. 

Франс прес е завела дело в съда срещу социалната мрежа Twitter, преименувана неотдавна на X, за да получи необходимите елементи, които ще ѝ позволят да преговаря за възнаграждение за използване на съдържанието ѝ в платформата, гласи комюнике на агенцията, предава БТА.
„Франс прес съжалява за явния отказ от страна на Twitter, преименуван неотдавна на X, да обсъди прилагането на „сродните права“, обяви АФП.
Агенцията е сезирала вчера Парижкия съд, за да предприеме мерки и да накара компанията да предостави в съответствие с изискванията на закона всички необходими елементи за оценка на дължимото възнаграждение.
Социалната мрежа не отговори на молбата за коментар на АФП.

Сродното право или авторското право обхвана и цифровите платформи през 2019 г. посредством европейска директива, позволяваща на вестници, списания и информационни агенции да получават възнаграждение за използване на съдържанието им в интернет от големи дигитални платформи, чрез откъси от статии, свързани със снимка.
След дълга съдебна битка някои френски и европейски медии, сред които и АФП, са получили от 2021 и 2022 г. възнаграждение от Google за използване на съдържанието им, като стойността е поверителна.
Някои издатели са постигнали и лицензионно споразумение за използване на съдържанието им от Facebook.
През юли три френски медийни групи – Le Monde, Le Figaro и Les Echos – Le Parisien са подали иск срещу Twitter по същите причини.

Социалната медия беше придобита през октомври от милиардера Илон Мъск, който иска да я превърне в универсална платформа по модела на WeChat в Китай.
„АФП ще продължи да прилага с всеки от засегнатите оператори необходимите юридически средства, за да постигне необходимия баланс в споделянето на стойността на информацията“, се посочва в комюникето.
Преговорите с Facebook и други платформи (LinkedIn, TikTok) са поверени на Компанията за сродни права в медиите, организация за колективно управление, натоварена да събира и разпределя получените суми сред членовете си.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
X съди организация, бореща се с речта на омразата
Как Мъск успя да си спечели недоволството на Сан Франциско заради платформата Х?
X.com: Защо Илон Мъск реши да погребе бранда Twitter?

Производството на бира в България оформя 1.3% от общото количество произведена бира в Европейския съюз през миналата 2022 година, става ясно от данните на европейската статистическа служба Евростат. България се нарежда на десето място в ЕС по най-големи количества произведена бира през наблюдавания период, като трябва да се отбележи, че наличните данни включват 17 страни, тоест статистиката не разкриват пълната ситуация.
През 2022 година България е произвела 445.2 млн. литра бира (без безалкохолна бира), което представлява ръст спрямо предходната 2021 година, когато обемът е възлизал на 439.2 млн. литра. Въпреки увеличението, производството на бира у нас остава под нивата от предпандемичната 2019 година, когато са отчетени 480.7 млн. литра бира.
Страната ни изостава от общата тенденция в ЕС. Общото производство на бира в ЕС вече доближава нивата от 2019 година. През 2022 година бирата, произведена в ЕС, възлиза на 34.25 млрд. литра, спрямо 34.68 млрд. литра, произведени през 2019 година.
Най-големият производител на бира в ЕС е Германия – цели 7.6 млрд. литра през 2022 година или дял от 22.2% от общото производство. Казано с други думи, приблизително една на всеки четири бири идват в ЕС идва от Германия. През миналата година Германия е произвела 7.5 млрд. литра бира, а през 2019 година – 8.04 млрд. литра бира.
Според наличните данни, след Германия се нареждат още Испания (3.9 млрд. литра или дял от 11.5%), Полша (3.7 млрд. литра или 11%), Нидерландия (2.6 млрд. литра или 7.5%) и Франция (2 млрд. литра или 5.9%).

Къде в България пият най-много бира?
Потребителски бойкот провокира събитие, невиждано от две десетилетия, на пазара на бира в САЩ
След минерална вода, българинът пие най-много бира

Членството в еврозоната би донесло на България предимства, като например по- лесно управление на ликвидността на българските публични финанси и намалени транзакционни разходи при търговията. Освен това България  би станала част от официалния процес на вземане на решения относно паричната политика и банковия надзор. Това се казва в анализ на Съвета за икономически анализи към правителството.
В него се казва още, че като цяло присъединяването на България към еврозоната не би представлявало сериозна промяна за българската икономика. Причината е ,че понастоящем валутният борд на България се възприема като надежден и следователно разликите в лихвените проценти спрямо тези в еврозоната са сравнително малки. Освен това българската банкова система вече е под надзора на ЕЦБ.
Още: Димитър Радев: Реалистично е на 1 януари 2025 г. да приемем еврото
В същото време, за България е важно да прилага политиките, използвани от други източноевропейски страни за адаптиране на обществото към новата валута.  Това включва разяснителни кампании, задължение за представяне на цените в двете валути и допълнителни мерки за прозрачност, за да се избегне  неправомерното използване на въвеждането на еврото за повишаване на цените, посочват авторите.
Ето какви ефекти от присъединяването към еврозоната  извеждат те:
Ефекти върху инфлацията
Още: Инфлацията в еврозоната продължава да се понижава и през юли до 5,3%, базисната обаче е без промяна
Ефектът от присъединяването към еврозоната върху инфлацията определено е основната тревога на голяма част от обществеността в България. Консенсусът в академичните изследвания по отношение на инфлационните ефекти при създаването на еврозоната е, че въвеждането на еврото до голяма степен не е довело до общи инфлационни ефекти. От друга страна, при някои продуктови групи като услугите (напр. ресторантьорство) има по – големи еднократни увеличения на ценовото равнище.
Една от причините за увеличението на цените на услугите е, че цените на услугите се променят по-рядко, отколкото например на  стоките. Въвеждането на еврото, обаче, изисква нови ценови етикети (например нови менюта в ресторантите). Следователно това може да е и моментът, в който цените се коригират. Нещо повече, някои повишения на цените може дори да са отлагани във времето, за да се изчака необходимата промяна на ценовите етикети поради новата валута.
Накратко, съвкупният инфлационен ефект е малък, докато при услугите може да се очаква малко по-висока еднократна инфлация през първата година след присъединяването.

Ефекти върху търговията
Очакваме, че приемането на еврото би стимулирало международната търговия на България, особено в селското стопанство и услугите (напр. туризъм), но също и в някои производствени сектори, където България вече има утвърдени  позиции в производствените пазари.
Ефекти върху капиталовите потоци
Очакваме България да претърпи увеличение на брутните входящи и изходящи потоци при присъединяването й към еврозоната, което ще се забави няколко тримесечия след присъединяването към еврозоната. Продължаващите капиталови потоци биха увеличили финансовата интеграция на България, подпомогната от допълнителни стъпки в търговската интеграция и банковия съюз с Европейския съюз.
Въпреки това, брутните потоци често се описват като нестабилни,15 така че съществува риск от кредитни бумове и т.нар. внезапни стопове на капиталовите потоци.
Във всеки случай проблеми, дължащи се на капиталовите потоци, биха могли да бъдат смекчени посредством консервативна фискална политика, инструменти на макропруденциалната политика, като антицикличния банков капиталов буфер, както и от факта, че България вече е де факто член на общия банков надзор на ЕЦБ.
Ефекти върху лихвените проценти
Според данните за лихвената статистика, публикувани от БНБ, през последните месеци лихвите по нови ипотечни кредити в лева са по-ниски от лихвите по кредити в евро и са сравними с лихвите по депозитното улеснение на ЕЦБ. Въз основа на това наблюдение изглежда малко вероятно да са налице условията за вътрешно финансиран кредитен бум след присъединяването към еврозоната.
Вместо това е по-вероятно при присъединяването на България към еврозоната банките или да оставят своите свръхрезерви на депозит в ЕЦБ, или да потърсят по-добри инвестиционни възможности в чужбина, включително посредством изплащане на заеми към банките-майки. Възможността за получаване на по-висока доходност от сегашната лихва от 0%, плащана от БНБ за тези резерви, би увеличила значително печалбите в банковата система.
 
Автори: Гунтрам Волф, Йото В. Йотов, Джефри Нилсен, Пламен Т. Ненов
 
 
 
 

Рекордно ниското ниво на безработица в Русия през юни подчертава острия недостиг на работна ръка в страната, въпреки че възстановяването от миналогодишния икономически спад продължава с двуцифрени темпове на растеж както при заплатите, така и при продажбите на дребно. Това обяви Reuters, като се позовава на данните на руската статистическа служба Росстат.
След началото на войната в Украйна през февруари 2022 г., Русия беше ударена от редица западни санкции, което доведе до свиване на икономиката ѝ с 2,1% през 2022 г. Все пак спадът беше по-малък от очакваното, а Москва го представи като доказателство за устойчивостта на руската икономика.
Москва редовно посочва ниската безработица и различни други показатели като знак, че икономиката ѝ се възстановява, но недостигът на работна ръка, изострен от частичната мобилизация през миналия септември, е напът да повлияе негативно на дългосрочното развитие.

Безработицата в Русия е спаднала до рекордно ниско ниво от 3,1% през юни, предаде Росстат. Също продажбите на дребно са скочили с 10% през юни на годишна база. През юни 2022 г. паднаха с почти толкова, с колкото сега растат.
Отделни данни сочат, че реалните заплати в Русия са нарснали с 13,3% през май. Реалните разполагаеми доходи на руснаците през второто тримесечие са нараснали с 5,3% на годишна база, след като останаха без промяна през същото тримесечие на 2022 г.
Росстат ревизира нагоре ръста на реалните разполагаеми доходи през първото тримесечие – до 4,4%. Като цяло доходите в Русия са намалели с 1% през 2022 г.
Междувременно руският БВП е нараснал с 1,4% през първата половина на 2023 г. на годишна основа, обяви министерството на икономическото развитие.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Недостиг на кадри в руската промишленост: Търсят над 650 000 работници
Владимир Путин с висока оценка за руската икономика

Руснаците вече пият по-малко водка. Каква е причината?

Инвестициите в изкуствен интелект нарастват с бързи темпове и могат да имат по-голямо влияние върху брутния вътрешен продукт (БВП) на САЩ от събития като откриването на електричеството или изобретяването на персоналния компютър, посочват от инвестиционната банка Goldman Sachs в доклад, цитиран от CoinDesk.
“Генеративният изкуствен интелект има огромен икономически потенциал и може да повиши глобалната производителност на труда с повече от 1 процентен пункт годишно през десетилетието следващо широкото му използване”, пише икономистите на банката.
За да се постигне подобна пълна трансформация, бизнесите ще трябва да направят „значителна предварителна инвестиция във физически, дигитален и човешки капитал за придобиване и внедряване на нови технологии и промяна на бизнес процесите”, сочи докладът.
Тези инвестиции могат да достигнат около 200 млрд. долара по света до 2025 година, като е вероятно това да се случи преди „усвояването и повишаването на ефективността да започнат да водят до голям напредък в производителността”, посочват от банката.
В дългосрочен план инвестициите в изкуствен интелект могат да достигат до между 2.5% и 4% от БВП на САЩ и до между 1.5% и 2.5% от икономиката на други страни, лидери в изкуствения интелект, става ясно от доклада.
“Въпреки този изключително бърз растеж, краткосрочното въздействие върху БВП вероятно ще бъде доста скромно, като се има предвид, че инвестициите, свързани с AI, в момента представляват много малък дял от БВП на САЩ и света”, пишат анализаторите, добавяйки, че докато досега инвестициите са били фокусирани върху разработката на модели, „ще е необходим значително по-голям хардуерен и софтуерен тласък, за да може генеративния AI да достигне по-голям мащаб”.
Проникването на изкуствения интелект навярно ще започне да има значително влияние върху икономиката на САЩ някъде между 2025 и 2030 година, става ясно от доклада.
„Изкуственият интелект ще бъде най-голямата машина за правене на пари в историята“: Два начина как да се възползвате

Защо технологиите не ни правят по-продуктивни?
Използва ли българският бизнес изкуствен интелект?
Най-заможните хора в света станаха още по-богати заради бума на изкуствения интелект
Как възходът на изкуствения интелект превърна Nvidia в една от най-големите компaнии в света?

Турската инфлация слага край на 8-месечното забавяне през юли, насочвайки се към ръст, който централната банка очаква да достигне своя връх в средата на следващата година, съобщава Bloomberg.
Потребителските цени са скочили с годишен темп от 47,8% спрямо 38,2% през юни, обяви статистическата служба в четвъртък. Медианната прогноза в проучване сред икономисти на Bloomberg бе за 46,8%.
На ниво от 9,5% месечната инфлация е най-високата от януари 2022 г., също отбелязвайки най-бързия темп за юли в рамките на 60 десетилетия. Разходите за транспорт бележат най-големите месечни увеличения, като отразяват повишението на данъците върху горивата, въведено миналия месец.
Ценовият натиск се натрупва, откакто лирата започна да се обезценява рязко след изборите през май, спечелени от президента Реджеп Тайип Ердоган. Засилвайки рисковете пред инфлацията, правителството повишава и данъците върху редица стоки от първа необходимост и горивата, отчасти за финансира скъпите си обещания, поети преди изборите.

Галопиращата инфлация увеличава привлекателността на акциите за местните инвеститори, които искат да защитят спестяванията си. Индексът на сините чипове Borsa Istanbul 30 се повиши с 1,2% след публикуването на данните.
Доходността по двугодишните държавни облигации на Турция се покачи с 57 б. п. до 15,83%. Лирата поевтиня с 0,1% до 26,9879 лири за долар сутринта в Истанбул.
Основната инфлация, която премахва волатилни елементи като цените на храните и енергията, се е ускорила до 56,1% на годишна база – най-високото ниво от ноември и над равнището от 47,3% през юни.
Инфлационната вълна, заляла икономиката за 900 млрд. долара, идва няколко месеца след най-тежката криза с разходите за живот от десетилетия. МВФ очаква ръстът на цените в Турция да бъде на пето място в света през 2023 г.
Централната банка вече отговори с две рязки повишения на лихвените проценти, които увеличиха основната лихва с 900 б. п. до 17,5%.

Миналата седмица централните банкери удвоиха прогнозата си за края на годината за инфлация до 58%, като гуверньорът Хафизе Гайе Еркан очаква да достигне връх от около 60% през второто тримесечие на 2024 г.
Обръщането на политиката за момента още означава, че официалните разходи по заемите остават силно отрицателни, когато се коригират спрямо цените. Deutsche Bank прогнозира, че централната банка ще повиши основната си лихва само до 19% този месец.
Еркан заяви, че по-нататъшното затягане на паричните условия ще остане „постепенно“, за да се управлява въздействието му върху реалния сектор и банковата индустрия, и че ще бъдат въведени алтернативни мерки в подкрепа на политиката.
Паричният орган и банковият регулатор предприеха някои стъпки за ограничаване на вътрешното търсене чрез мерки, насочени към охлаждане на разходите за кредитни карти и растежа на потребителските кредити.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Наша съседка изстреля данъците върху горивата до невиждани стойности
Турската централна банка охлажда кредитния бум с нови правила
Инфлацията в Турция спадна до най-ниското си ниво от година и половина

„Топлофикация София“ ще приема доплащане на изравнителните сметки с 20% ДДС, но когато връща надвзети през отоплителния сезон суми, върху тях ще се начисляват 9%.
Този странен подход  от „Топлофикация“ обясняват с временно променената ставка за ДДС. Правителството на Кирил Петков намали ДДС на парното на 9% за периода от юли 2022 г. до 1 юли 2023 г.
Така „Топлофикация София“, на практика може да избира – и, естествено избира подход, който е в ущърб на клиентите. От дружеството се оправдават с указания от Министерството на финансите и Националната агенция по приходите относно прилагането на Закона за ДДС.
Още: Ето цените на парното за новия отоплителен сезон

Кремен Георгиев, председател на Асоциацията на топлофикационните дружества в България, обясни пред БНР по този въпрос следното: „Ако трябва да се доплаща, към момента на фактуриране ще бъде добавен 20% ДДС. Ако обаче трябва да се получават пари обратно, ДДС ще е 9%, защото задължението е възникнало към момента на действащ 9% ДДС“.
Срокът за рекламации по изравнителните сметки е до 31 август.
КЕВР поиска Топлофикация София да обясни за парното през април

Агенцията за кредитен рейтинг Fitch понижи във вторник рейтинга на САЩ до ниво от АА+, изпращайки тревожни сигнали към световните капиталови пазари, където инвеститорите започнаха да оценяват последствията от решението. По този начин ексклузивният клуб на държавите с най-висок кредитен рейтинг осъмна с една по-малко. Страните, чиито съверенен дълг продължава да поддържа рейтин ААА от поне две от трите топ кредитни агенции вече наброяват 10, става ясно от материал на Reuters.
Държава/кредитна агенция    S&P    Fitch    Moody’s

Канада                             ААА    АА+     ААА

Германия                          ААА   ААА      ААА

Австралия                         ААА   ААА      ААА

Сингапур                          ААА   ААА      ААА

Швейцария                       ААА   ААА      ААА

Дания                               ААА   ААА      ААА

Швеция                            ААА   ААА     ААА

Норвегия                          ААА   ААА     ААА

Люксембург                      ААА   ААА     ААА

Нидерландия                    ААА   ААА     ААА

САЩ с понижен кредитен рейтинг, Белият дом реагира гневно
Ще понижи ли и S&P рейтинга на Франция?
Застаряването на населението е пагубно за кредитните рейтинги на държавите
Коя е единствената страна, която може да загуби инвестиционния си рейтинг?
Standard & Poor’s ще анулира рейтингите на всички руски компании

Тайланд, вторият по големина износител на ориз в света, насърчава своите фермери да засаждат по-малко от културата в опит да пестят вода. Този ход може да разтърси пазарите на ориз още след забраната за износ от Индия, предаде CNBC.
Тайланд е изправен пред серия от слаби валежи. В опит да спести вода за консумация, Службата на националните водни ресурси призова фермерите в страната да се насочат към „засаждане на култури, които използват по-малко вода и могат да бъдат събрани бързо“.
„Кумулативните валежи са с около 40% по-малко от нормалното, което води до висок риск от недостиг на вода“, заяви генералният секретар на службата Сурасри Кидтимонтон в изявление, публикувано от Националната администрация по водите на Тайланд. Според него управлението на водите в страната трябва да се „фокусира върху вода за консумация“ и „вода за отглеждане главно на трайни насаждения“.

Многогодишните култури израстват отново след прибиране на реколтата и не е необходимо да се презасаждат всяка година, за разлика от едногодишните култури. Оризът се категоризира като едногодишна култура.
За всеки килограм отгледан груб ориз са нужни средно 2500 литра вода. За сравнение, алтернативни култури като просо изискват между 650 и 1200 литра вода за същото събрано количество.
Миналия месец Индия забрани износа на бял ориз с изключение на сорта басмати. Ограничението е насочено към осигуряване на „адекватна наличност“ на вътрешния пазар, посочи правителството. Индия е водещият износител на ориз в света с дял от 40% от световното производство и се очаква забраната да засегне милиони хора.

„Световната цена на ориза ще има потенциал да се повиши допълнително, в случай че производството в Тайланд намалява значително от година на година“, заяви старши анализаторът на Rabobank Оскар Тякра. Той посочи, че остава да се види дали тайландските фермери ще следват директивата. „Тайландските фермери още могат да изберат да засаждат ориз на фона на настоящата ситуация с високи световни експортни цени“, обясни Тякра.
Цените на ориза вече се движат около десетилетни върхове, отчасти поради по-затегнатите доставки, откакто основният продукт се превърна в привлекателна алтернатива, тъй като цените на други основни зърнени култури скочиха след началото войната в Украйна.
„Тайланд често настоява за опазване на водата, но това има малък ефект върху използването ѝ, тъй като системата за права върху водите още не е разработена, обясни Джереми Цвингер, главен изпълнителен директор на The Rice Trader.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Цените на основна храна скочиха до 3-годишен връх
Цените на основна храна могат да скочат дори още повече заради решение на най-големия износител в този сектор
Производител №1 ограничава основна храна за над 50% от населението в света

Страната с най-голямо население в света, Индия, ограничава вноса на лаптопи, таблети, други персонални компютри и сървъри, като решението влиза в сила незабавно от днес (четвъртък), обявиха от индийското Министерството на търговията и промишлеността. Изменението на политиката за внос цели засилване на местното производство на горепосочените стоки, смятат анализатори, предава TechCrunch.
“Вносът на лаптопи, таблети, персонални компютри „всичко в едно“ и компютри с изключително малък форм-фактор и сървъри, попадащи под HSN 8741, ще бъде „ограничен“”, гласи правителственото съобщение, добавяйки, че вносът ще бъде разрешен срещу валиден лиценз за ограничен внос. Ограничението няма да важи за пътници, който внасят в страната посочените устройства в багажа си.
Ходът навярно цели подкрепа на местното производство, като това засега е предположение, тъй като Ню Делхи не дава допълнителни разяснения по въпроса.
Индия прилага политики през последните години, целящи подкрепа на местното производство. Инициативите успешно привлякоха редица производители на смартфони и сега все повече предизвикват интереса на производителите на чипове и полупроводници.
През месец май, правителството на Нарендра Моди обяви схема на стойност 2 млрд. долара, целяща да промотира пред бизнесите хардуер местно производство като лаптопи, настолни компютри (PC), сървъри и други периферни устройства.
Схемата представлява надграждане на предходна програма, според която правителството бе готово да похарчи 892 млн. долара.
Това съобщение относно политиката изглежда се основава на предпоставката за осигуряване на сигурен дигитален достъп до нарастващия брой дигитални граждани в страната (използващи дигитални услуги – бел. ред.). Ние сме уверени, че валидни лицензи ще бъдат предоставени на доверени партньори в индустрията, което ще даде възможност за лесно правене на бизнес (EoDB) и неограничен достъп до надеждни марки за дигиталните потребители”, казва в изявление Панкадж Мохиндроо, председател на Indian Cellular and Electronics Association.
Dell и HP са сред компаниите, които вече разполагат с производствени мощности в Индия. Индийското правителство също така цели да разшири местното производство допълнително и да направи страната предпочитана дестинация за Apple и нейните производствени партньори, опитвайки се да създаде глобален производствен хъб.
Така или иначе, страната понастоящем харчи милиарди долари за внос на лаптопи и друг хардуер.
Според правителствени данни, показани в парламента през декември, стойността на вноса в Индия на крайни продукти в сектора на електрониката е нараснала с 32% до 43 млрд. долара през 2021-2022 спрямо 32 млрд. долара през 2019-2020 година.
Инициативите и програмите за подкрепа на местното производство помогнаха за сваляне на дела на вноса на крайна електроника (включително компоненти) в общия внос на електроника до 64% през 2021-22 спрямо 69% през 2019-20 година.
Базираната в Хонконг компания за пазарни проучвания Counterpoint изчислява, че около 30-35% от лаптопите и 30% от таблетите доставени в Индия през първата половина на тази година са местно производство.
Стотици милиони индийци спряха да купуват домати. Защо?
Цените на основна храна могат да скочат дори още повече заради решение на най-големия износител в този сектор
Най-големите икономики в света през 2075 година: Очакват се сериозни размествания
Най-голямата сделка в историята: Airbus получи огромна поръчка от индийска авиокомпания
Китай е детрониран: Вече друга страна ще е с най-много население в света
Индия купува огромни количества руски въглища, но не в долари
Спад в продажбите на настолни компютри по света

За десетгодишен период (2013-2022) общият доход средно на човек от домакинство нараства 1,9 пъти – от 4814 лв. през 2013 г. на 9008 лв. през 2022 г. Реалните доходи на домакинствата също нарастват през целия период. През 2022 г. индексът на реалните доходи нараства с 1,4% спрямо 2021 г. и този индекс е най-висок спрямо 2013 г. – 146,2%.
Това сочат данни от електронните публикации „Бюджети на домакинствата в Република България 2022“ и „Средни цени и купени количества основни хранителни и нехранителни стоки от домакинствата за периода 2011-2022 година“, публикувани на интернет страницата на НСИ, предава БТА. Те съдържат данни от Наблюдението на домакинските бюджети, най-старото статистическо изследване в България. То се провежда тримесечно, като общо за всяко тримесечие се наблюдават по 3060 домакинства.
През периода 2013-2020 г. доходът на най-богатите 10% превишава около 8 пъти дохода на най-бедните 10%, през 2021 г. това съотношение намалява до 7 пъти, а през 2022 г. – до 6 пъти.

Най-голямо неравенство на домакинствата по доход, измерено чрез Коефициента на Джини, се наблюдава през 2013 г. – 0,324. Следва тенденция на спад в неравенството до 0,295 през 2016 г., през 2017 г. се повишава до 0,300, през 2019 г. нараства на 0,306, след което отново спада до 0,259 през 2022 г.
През периода 2013-2022 г. разходите на домакинствата следват тенденцията на нарастване на доходите. Общият разход средно на човек от домакинство през 2022 г. в номинално изражение е 1,9 пъти по-голям спрямо 2013 г. и нараства с 19,1% спрямо предходната година.
През 10-годишния период разходите за храна и безалкохолни напитки средно на човек от домакинството нарастват в номинално изражение от 1480 лв. през 2013 г. на 2529 лв. през 2022 г. Относителният дял на тези разходи варира по години. През 2013 г. се наблюдава най-висок относителен дял на разходите за храна и безалкохолни напитки в общия разход (33,2%). През следващите години започва процес на постепенно понижаване на дела, като достига най-ниската си стойност през 2021 г. – 29,2%.
Индексът на цените на купените от домакинствата стоки
За периода 2011-2022 г. индексът на цените на купените от домакинствата хранителни и нехранителни стоки нараства с над 55%. Изменението на цените на купените от домакинствата хранителни и нехранителни стоки се характеризира чрез изчисляване на динамични индекси на цените по информация от Наблюдението на домакинските бюджети. Тези индекси измерват средното относително изменение на цените при структура на купените стоки от базисния период. Индексите не са съпоставими с тези на потребителските цени, отчитащи инфлацията в страната, тъй като при изчисляването им са използвани различни методики. Индексът на цените е разработен чрез формираната потребителска кошница от стоки по данни от Наблюдението на домакинските бюджети, включващо информация за купените количества по 117 позиции за хранителни и 45 за нехранителни стоки
Доходи и разходи

За периода 2011-2022 г. номиналните доходи и разходи средно на човек са нараснали близо 2 пъти. Индексът на реалните общи доходи на домакинствата за разглеждания период нараства със 79,1% през 2022 г. при база 2011 г., а индексът на реалните общи разходи – с 80,5%. Индексът на цените нараства с 55,2% за същия период.
През 2022 спрямо 2021 г. реалните доходи нарастват с 1,4%, реалните разходи – с 3,3%, а цените – с 18,2%.
Данните от Наблюдението на домакинските бюджети показват, че средните цени на повечето купени от домакинствата стоки се повишават при база 2011 г. и спрямо предходните години. През 2022 спрямо 2011 г. най-много са поскъпнали някои основни хранителни стоки като зеле, домати, сирене, пипер, дини и пъпеши, краставици, масло. Най-висок е ръстът на средните цени на нехранителните стоки за същия период при дърва, въглища и обувки.
Покупателна способност 
Покупателната способност през 2022 г. спрямо 2011 г. нараства при всички стоки, като най-голямо е повишението ѝ при захарта, птичето месо, свинското месо, ябълките и ориза, а най-малко – при сиренето и доматите. Покупателната способност е количеството от определен вид стока, което може да се купи с годишния паричен или общ доход на човек от домакинството, ако той се изразходва само за покупката на тази стока.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Разликата между бедните и богатите българи е все по-голяма
Колко от българите не могат да си позволят едноседмична почивка?
Богатите българи вземат 8 пъти повече от бедните

При действията на служебното правителство става дума за милиарди левове и сериозно забавени реформи, от които могат да произтекат тежки последствия за икономиката и хората в страната. Предвид характера на тези дейности ще предоставя част от тях на органите. Това каза премиерът Николай Денков пред журналисти.
В него участваха и министърът на финансите Асен Василев, министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов, министърът на енергетиката Румен Радев, министърът на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков и министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков.
Договорът с „Боташ“
За договора за газ с турската компания „Боташ“ Денков каза, че има много неизгодни и неравнопоставени клаузи за България по отношение на газопреносните системи между България и Турция. „Турската фирма получава достъп до българския и европейски пазар, без обратното да е вярно. Нямаме достъп до турския пазар. Задавайки служебното правителство дългосрочен договор за 13 години, задължава държавата за стотици милиарди лева годишно, дори и България да не внася заложените количества газ“, посочи премиерът.
Още: Първият танкер с втечнен газ по договора с „Боташ“ пристигна на терминала в Турция

В енергетиката вече са загубени 200 млн. лв заради неподадени териториални планове за регионите Стара Загора, Кюстендил и Перник, обяви Денков. България е в риск да загуби 1.6 млрд. лв, ако до края на годината тези териториални планове не бъдат приети. Изчезнали са и над 600 млн. лв, при ремонта на ПАВЕЦ „Чаира“, който така и не работи.
Пътищата
„В МРРБ за три дни – между 5-7 юни АПИ оценява и входира над 30 000 страници, подадени заявки за текущ ремонт и поддръжка на Републиканската пътна мрежа за 4 млрд. лв за следващите 4 години. Можете ли да си представите как се оценяват тези страници за три дни“, попита Денков.
Премиерът Денков разпореди ревизия на разходите по министерства
Проблеми има и във ВиК проектите по ОП „Околна среда“, инхаус възлаганията по АМ „Хемус“, висящите поръчки в АПИ, отворени оферти за 600-700 млн. лв за основни ремонти по Републиканската мрежа, по които не са предприети никакви действия. Нищо не е направено и по АМ „Струма“, обясни премиерът.
ПВУ
По ПВУ има изключително сериозно забавяне – реформи и инвестиции, които е трябвало да бъдат завършени до миналия декември, а всъщност са изпълнени наполовина. Това е довело до риск средствата по ПВУ да не бъдат получени през 2023 г., посочи още Николай Денков

Централната банка на Великобритания Bank of England, за която се очаква днес отново да повиши водещите си лихви, трябва да се справи с високата инфлация и същевременно да предпази икономиката на страната, която понася удара на серията от увеличения на лихвите, водещи да поскъпване на кредитирането, посочва Reuters.
Повечето анализатори и инвеститори очакват АЦБ да увеличи водещите си лихвени проценти с 25 б.п. (0,25 пр.п.) до ниво от 5,25%, което ще е най-високото от 15 години насам.
Пазарите ще следят и дали британската централна банка ще отправи сигнал, че се готви да повиши още лихвените проценти през следващите месеци.

Управителят на АЦБ Андрю Бейли и колегите му от Съвета на директорите на финансовата институция посочват, че трябва да ограничат нивата на инфлацията в Обединеното кралство, най-високата сред страните с развити икономики.
Инфлацията във Великобритания, която отразява динамиката на потребителските цени, се е понижила до 7,9% на годишна основа през юни, сочат официални данни, огласени през юли от британската Служба за национална статистика.
Икономисти, анкетирани от Reuters, прогнозираха, че годишната инфлация на потребителските цени ще се понижи до 8,2% през юни, след като през май беше отчетено ниво от 8,7%.
Базисната инфлация, при която не се отчитат силно променливите цени на храните, енергийните продукти, алкохола и тютюневите изделия, също е намаляла над очакванията на анализатори и е достигнала 6,9% през юни. Тя обаче остава на ниво, близо до най-високото от 31 години. Базисната инфлация във Великобритания покори 31-годишен връх
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Bank of England повиши рязко основната лихва до най-високото ниво от 15 години
Повишаването на лихвите продължава
И Bank of England с поредно повишаване основната лихва

Преди COVID-19 да изпрати 1/3 от глобалната работна сила у дома, компания за имотни инспекции от Мелбърн, за която работи операторът на дрон Никълъс Кумбър, настоявала всичките ѝ 180 служители да посещават офиса всеки ден в 9 сутринта, за да получават задачи.
Сега обаче тези служители работят от вкъщи и пътуват директно до обектите още в 7:30 сутринта, което позволява на Кумбър да прибира децата си от детска градина след работа по-рано отколкото преди пандемията.
„Ако бяха казали „всички обратно в офиса”, вероятно бих поискал увеличение на заплатата”, казва Кумбър, който все пак посещава офиса веднъж или два пъти седмично. „Човек получава повече време за семейството си. Реално свършваш работа към пет, вместо да приключиш в пет, прекарвайки 45 минути в опит да се прибереш у дома.”
На фона на това, че корпоративните лидери – от изпълнителния директор на JPMorgan Chase Джейми Даймън до шефа на Tesla и Twitter Илон Мъск – призовават за край на работата от разстояние, наложила се по време на пандемията, синдикати в Австралия създават прецедент в опита си да се противопоставят, изправяйки пред съда най-голямата банка в страната и спорейки с федералното правителство, че работата от вкъщи трябва да се превърне в норма, предава Reuters.
„Всички дълбоки промени в австралийския пазар на труда произлизат от кризи. Когато има сътресение, човек никога не се завръща към начина по който е работил света преди”, казва Джон Бюканън, ръководител на звеното Health and Work Research Network към Университета в Сидни.
„Ние винаги сме начело (в желанието за промени) в англоговорящия свят, да кажем в сравнение с Великобритания, САЩ, Нова Зеландия.”
Получили прилив на сила в резултат на най-ниската безработица в страната от половин век насам, персонал на Commonwealth Bank of Australia изправи финансовата институция на стойност 170 млрд. австралийски долара (114 щатски долара) пред индустриален съд, опитвайки се да оспорят заповедта, че служителите трябва да работят в офиса през половината време.
През април, изпълнителният директор на третата най-голяма банка в Австралия – National Australia Bank, нареди на 500 старши мениджъри да се върнат обратно в офиса на пълен работен ден. През юли, банката постигна споразумение с профсъюз, което дава право на всички служители, включително 500-те мениджъра, да изискват работа от вкъщи, като основанието за отхвърляне на молбата върви с определени ограничения.
През същата седмица, синдикат, обединяващ служители в публичния сектор, постигна сделка, която позволява на 120 000 федерални служители в Австралия да изискват работа от вкъщи за неограничен брой дни.
За сравнение, федералните служители в Канада приключиха 2-седмнична стачка през май със споразумение за заплатите, но без защита на правото за работа от вкъщи, за което се бореха.
Стандартът на живот в третата най-голяма икономика в света продължава да пада

Изглед над Сидни, Австралия. Работниците в Австралия се борят, включително в съда, за правото си да работят от вкъщи – нещо, което може да постави началото на сериозен сблъсък на интереси между служители и работодатели;
Снимка: iStock
В Европейския съюз, законодателите все още преговарят как да обновят правилата, позволяващи на служителите гъвкаво работно време, така че да бъдат в крак с новите икономически реалности. Присъствието в офисите реално навсякъде е доста под нивата от 2019 година, като например в Токио присъствието възлиза на едва 1/5 от това, което е било преди няколко години, докато в Ню Йорк нивото е наполовина, според глобално проучване на компанията за недвижими имоти Jones Lang Lasalle.
„Духът е вън от бутилката: работата от вкъщи е нещо, което остава далеч отвъд COVID и пандемията”, казва Мелиса Донъли, секретар на синдиката the Community and Public Sector Union, който преговаря с федералното правителство на Австралия.
„Това, което бе възможно относно работата от вкъщи, беше абсолютно трансформирано”, добавя тя. „Това е нещото,което сделката постигна. Ще има ефект върху различни индустрии.”
Commonwealth Bank of Australia и National Australia Bank посочват, че дори преди сделките с профсъюзи, техните политики са позволявали гъвкави трудови договорености, които са били широко използвани.
Историческа конфронтация
Въпреки че броят на дистанционните работни дни, търсени от служителите, се различава в различните държави и отрасли, разминаванията между изискванията на служителите за това право и заповедите на техните шефове за връщане в офиса е глобална константа, казва Матиас Долс, заместник-директор на ifo Център за макроикономика и проучвания в Хамбург, който е анкетирал 35 000 работници и работодатели в 34 страни като част от проект съвместно със Станфордския университет.
Сред служителите с опит в работата от вкъщи, 19% искат да се върнат в офиса на пълен работен ден, става ясно от проучването. Работници искат два дни седмично правото да работят от вкъщи, което е два пъти повече от това, което разрешават работодателите, като „разликата не намалява”, казва Долс. „Не мисля, че ще видим нивата на работа от вкъщи да се завърнат към равнищата от преди пандемията.”
Джим Станфорд, директор на Centre for Future Work към неправителствената организация Australia Institute, посочва, че сделките на отделните профсъюзи не е задължително да прекратят патовата ситуация, тъй като работодателите биха получили повече власт в случай, че безработицата нарасне – нещо,което се очаква в резултат на повишаването на лихвените проценти.
„Общата тежест на мнението сред работниците е, че те биха искали да продължат да го правят и мисля, че нарастващото мнозинство от работодателите си мислят – не, те искат хората да се върнат на работа”, казва Станфорд.
„Това подготвя почвата за историческа конфронтация.”
Променяща се работна сила
Собствениците на офис сгради вече отчитат разрив в бизнес модела си, тъй като оценката на сградите намалява на фона на притесненията за по-малката площ, наемана от компании.
Около 1/6 от офисната площ в столицата на Австралия е свободна, което е няколкогодишен връх, сочат данни от индустрията, като присъствието в офиса остава с 1/3 по-ниско от нивата преди пандемията.
Докато работата от вкъщи предизвиква главоболия на инвеститорите в недвижими имоти, служителите като операторът на дрон Кумбър виждат единствено предимства за себе си: гъвкавото работно време позволява на него и съпругата му да продължат да работят въпреки, че децата им са болни и не могат да бъдат оставени в детска градина.
„Това просто помага да се справяме с живота малко по-лесно”, казва той.
Дистанционната работа ще изтрие 800 млрд. долара от стойността на офисите в големите градове
Meta изисква от служителите да работят от офиса поне три дни седмично
Проучване на ЕЦБ: 1/3 от служителите в еврозоната искат да работят повече дистанционно
Две трети от българските служители предпочитат да работят от вкъщи
Служителите предпочитат да напуснат работа, вместо да се върнат в офиса
Мъск иска от служителите на Tesla да се върнат в офиса или да напуснат

Турция забрани износа на небутилиран зехтин и на зехтин в бъчви от 1 август. По информация на изданието “Економим” турското Министерство на търговията първо устно е уведомило Асоциациите на износителите на зехтин за наложената забрана върху експорта.
Предстои да бъде разпратено и официално писмено съобщение.
От 1 август е спряно изпълнението на подадените заявки за износ. Забраната за износа на зехтин ще важи до 31 октомври т.г.
При подобна забрана за износ на домати през пролетта, цената им в България се качи до рекордни стойности. Впоследствие тя беше отменена.
Още: Сушата в Испания повиши цената на зехтина до невиждани нива
Турското издание, цитирано от БТА, посочва че решението за забраната е взето, след като турският президентът Реджеп Тайип Ердоган се информирал за цената на зехтина, която била много висока. В резултат наредил износът на зехтин да бъде спрян, за да може хората да консумират продукта на по-достъпна цена.

Цената на един литър екстра върджин зехтин в магазините към министерството на земеделието е между 199 турски лири (около  13 лева) и 279 турски лири (18 лева).
Още: Цената на зехтина е двойно по-висока заради криза в най-големия производител в света

Вносът на втечнен природен газ в Европа падна през юли до най-ниското ниво от ноември 2021 г., тъй като ниските европейски референтни цени на природния газ обезсърчават търговците да изпращат много товари до Стария континент.
Вносът на втечнен природен газ в Европа е намалял през юли със 7% на годишна база до 8,6 млн. тона, най-ниският обеми на внос от ноември 2021 г., когато започна енергийната криза в Европа, сочат данни за проследяване на кораби, събрани от Bloomberg.
През вчерашната търговия газовите фючърси на нидерландския TTF хъб поскъпват с над 5% към 28,65 евро/MWh, но остават под нивото от 30 евро.

Цените скочиха за кратко през първата половина на юни и в началото на миналата седмица, тъй като спирането за поддръжка в офшорните райони на Норвегия, както и в гигантското газово находище Troll, намали износа на норвежки газ – в момента най-големият доставчик на газ в Европа, след като измести Русия от първото място след войната в Украйна.
Въпреки това референтните цени на природния газ в Европа паднаха през последните месеци и сега са с 80% по-ниски от рекордите, отчетени миналото лято на фона, като спадът е заради най-вече на големи запаси в европейските газохранилища, напът да бъдат запълнени доста преди заложените в ЕС цели за началото на есента.

Сега нивата на съхранение на газ в ЕС са много по-високи от 5-годишното осреднено ниво и над нивата от този период на 2022 г., което отслабва опасенията за доставките на газ в Европа. Местата за съхранение на газ в ЕС бяха пълни към 31 юли на 85,43%, според данни на Gas Infrastructure Europe.
Високите нива на запасите ограничава всяко по-рязко поскъпване на синьото гориво въпреки норвежките спирания за поддръжка, запазвайки така ниските европейски цени.
Тези ниски цени на природния газ пък обезсърчават търговците да изпращат твърде много втечнен природен газ в Европа, като продавачите гледат към азиатския пазар, където спот цените на втечнения природен газ нараснаха на фона на горещите вълни в Япония, Южна Корея и в части от Китай.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
За първи път: Вносът на втечнен природен газ в Европа изпревари тръбния
Колко пълни са газохранилищата в ЕС и колко газ е съхранила България?
Един от най-големите европейски енергийни гиганти продължава да търгува с руски газ