Един учител по математика казал на класа:
– Деца, запишете в тетрадките следната задача, която сам измислих за вас:
Един самолет лети на височина 1500 метра със скорост – 650 кмч. Скоростта на вятъра е 10 метра в секунда. На борда има 183 пътници и 2500 килограма багаж. 75 от пътниците искат кафе, а 92 – вечеря. Едната стюардеса тежи 55 килограма, а другата – 63 килограма. Моля, изчислете на колко години съм аз!
След десет минути, даскалът се усмихнал:
– Е? Някой готов ли е вече с решението на задачата?
Иванчо вдигнал ръка:
– Господине, Вие сте на 44 години!
Оня се впечатлил:
– Браво, момче! Как стигна до верния отговор?
Иванчо обяснил:
– В нашия вход имаме един комшия. Той е на 22 години. И лекарите са му казали, че е полуидиот. А такава задача може да измисли само един пълен идиот!

– Дядо попе, к’во пи?
– Caмо вода!
– Aмa миришеш на вино?!?
– Господи, пак ли я пpeвърна?!?

Тазгодишните награди „Еми“ ще бъдат отложени заради стачката на сценаристите и актьорите в Холивуд, предадоха АФП и Reuters, като цитираха американски медии.
Вестник Los Angeles Times пише, че връчването на отличията, първоначално насрочено за 18 септември, се очаква да бъде отложено за януари.
Според изданието Variety „продавачи, продуценти и други представители на сектора за забавления“ вече са били информирани за това.
Официално съобщение още няма, отбелязва АФП.
Новата дата за церемонията на наградите „Еми“, телевизионният еквивалент на „Оскар“, не е определена, обяви за АФП източник, запознат с проекта. Тя вероятно ще бъде обявена в началото на август, предаде Reuters, като цитира Variety.

Стачката на холивудските актьори и сценаристи е първата в индустрията от 63 години. Ако продължи, всички звезди ще бойкотират 75-ата церемония за отличията „Еми“, което ще бъде катастрофално за телевизионната аудитория.
На протестиращите сценаристи не е разрешено да пишат сценарии или шеги за водещите на събитието.
Според съобщенията телевизия Fox, която излъчва наградите „Еми“, е лобирала за отлагане на церемонията за януари, което ще даде време за разрешаване на трудовия спор.
Но американската Академия за телевизионни изкуства и науки, която гласува и връчва наградите, предпочита по-кратко отлагане, за да не се проведе церемонията в разгара на сезона на филмовите награди в Холивуд.

Нито от Fox, нито от Академията засега коментират.
За последен път наградите „Еми“ бяха отложени през 2001 г., след атентатите от 11 септември в Ню Йорк.
Стачката в Холивуд спря всички американски филмови и телевизионни продукции, с малки изключения.
Номинациите за 75-ите награди „Еми“ бяха обявени по-рано този месец, часове преди провала на преговорите между профсъюза на актьорите и големите студиа.
Сериалът „Наследници“ на HBO води с 27 номинации за отличията „Еми“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Най-голямата стачка в Холивуд от 60 години спря филмовите продукции
Спиране на филми и сериали: Докъде ще стигне стачката на сценаристите в Холивуд?
Стачка разтърси Холивуд

Японската корпорация Toyota Motor Corp. се очертава като лидер на световния автомобилен пазар през първите 6 месеца на 2023 г., изпреварвайки за четвърта поредна година (за периода на първо полугодие) германския концерн Volkswagen AG и другите си основни конкуренти. Това сочат данни от автомобилната индустрия, обявени днес и цитирани от Киодо, предава БТА.
Автомобилостроителната група Toyota обяви, че през първото шестмесечие на 2023 г. е продала 5,42 млн. превозни средства в целия свят или с 5,5% повече спрямо същия период на 2022 г. Това включва и продажбите на подразделението ѝ Daihatsu Motor, специализирано в производството на малки моторни превозни средства и на друга компания, притежавана от Toyota – производителят на камиони Hino Motors.

Японският автомобилен гигант обяви, че е отчел ръст на продажбите си, тъй като е успял да отговори на нарастващото търсене на превозни средства, като е увеличил производствения си капацитет в глобален мащаб. Това е станало на фона на подобряване на доставките на чипове.
През първите 6 месеца на настоящата година германският концерн Volkswagen е продал 4,37 млн. превозни средства, или увеличение с 12,8%, посочва Киодо.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
За трета поредна година: Toyota е №1 в света по продажби
Toyota призна за изтичане на данни от aвтомобилите на над 2 млн. души
Големи автомобилни компании напускат Русия без опция за обратно купуване на активите 

Започна изплащането на преизчислените дължими суми към хотелиерите по Програмата за хуманитарно подпомагане на украинците, след като Министерският съвет прие решение за одобряване на помощта на кандидатите по Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България. Общият размер на преизчислените суми от 1 юни 2022 г. до 31 март 2023 г. е 3 037 651, 80 лева. Това обявиха от Министерството на туризма.
Припомняме, че Правителството удължи срока на действащата Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с временна закрила в Република България до 30 септември 2023 г. Според Решението, влязло в сила от 1 юли 2023г., хотелиерите ще продължат да получават 15 лв. на ден на човек за настаняване.

Помощта се използва в категоризирани или регистрирани места за настаняване, вписани в Националния туристически регистър, след като лицата, търсещи временна закрила, са преминали през буферни центрове.
Решението задължава още министъра на труда и социалната политика и министъра на образованието и науката в срок от 1 месец да разработят предложения за интеграционни мерки по отношение на разселените лица от Украйна с предоставена временна закрила.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
До дни изплащат на хотелиерите парите за украинските бежанци
Хотелиерите още чакат парите за украинските бежанци

Изплащат още пари на хотелиерите, помогнали на украински бежанци

През 2022 г. злоупотребите, които не са непременно кражби, с европейски средства са на стойност 1,77 млрд. евро, според доклад на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). Броят на случаите леко нараства спрямо 2021 г. – до 12 400. Те обаче са с почти 8% повече от средногодишното за периода 2018-2022 г.
Интересно е, че измамите с евросредства намаляват, но нараства броят грешките, които водят до нарушенията на финансовия интерес на ЕС. Става въпрос, например, за липсата на достатъчно контрол върху харченето на средства или лошото управление на фондовете. Въпреки по-големия брой случаи, във финансово отношение злоупотребите спадат с 13% спрямо 2021 г., докладва ОЛАФ.

Едно от най-сериозните криминални нарушения на правилата е свързано с контрабандата и по-специално на цигари. Името на България също е част от доклада по отношение на контрабандата на цигари с още 13 държави, които съобщават за 116 случая, довели до злоупотреби с 38 млн. евро евросредства.
В доклада се обръща внимание, че 24 държави от ЕС работят за по-голяма защита на финансовите интереси на ЕС. Същевременно и в Брюксел се водят дискусии за регламент в тази насока. Европейският съвет настоява за по-голяма прозрачност при харченето на евросредствата, цифровизацията на дейностите и управление на рисковете.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Средства за сближаване: ЕK дава 2,5 млрд. евро за борба с бедността в България
ЕК започва 4 наказателни процедури срещу България
Искат да върнем 30 млн. евро заради къщите за гости и други измами

Брутният външен дълг (публичен и частен) достига 44.89 млрд. евро към края на месец май тази година, сочат предварителните данни на Българската народна банка. Това представлява увеличение от 8.8% или 3.63 млрд. евро спрямо същия месец на миналата 2022 година.
Настоящият размер на брутния външен дълг се равнява на 49.7% от брутния вътрешен продукт на България.

В края на май 2023 г. краткосрочните задължения са 8.337 млрд. евро (18.6% от брутния дълг, 9.2% от БВП) и се увеличават с 511.7 млн. евро (6.5%) спрямо май 2022 г. (7.825 млрд. евро, 19% от дълга, 9.3% от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 36.555 млрд. евро (81.4% от брутния дълг, 40.5% от БВП), като се повишават с 3.125 млрд. евро (9.3%) спрямо края на май 2022 г. (33.430 млрд. евро, 81% от дълга, 39.5% от БВП).
Към края на май 2023 г. 27.312 млрд. евро (60.8%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 80.2% от брутните външни задължения, при 78.7% година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на май 2023 г. е 9.504 млрд. евро (10.5% от БВП). Спрямо края на май 2022 г. (7.243 млрд. евро, 8.6% от БВП) той нараства с 2.261 млрд. евро (31.2%). Външните задължения на Централната банка са 2.068 млрд. евро (2.3% от БВП). Те нарастват с 63.9 млн. евро (3.2%) спрямо края на май 2022 г. (2.004 млрд. евро, 2.4% от БВП).
Брутният външен дълг достига 44.4 млрд. евро към края на април

Външните задължения на сектор Други парични финансови институции са 6.646 млрд. евро (7.4% от БВП). Те се увеличават с 1.379 млрд. евро (26.2%) спрямо края на май 2022 г. (5.266 млрд. евро, 6.2% от БВП), сочат данните на БНБ.
Външните задължения на Други сектори са 11.955 млрд. евро (13.2% от БВП). Те намаляват с 927.2 млн. евро (7.2%) спрямо същия месец на миналата година (12.882 млрд. евро, 15.2% от БВП).
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14.718 млрд. евро (16.3% от БВП) в края на май 2023 г., което е с 860.3 млн. евро (6.2%) повече спрямо края на май 2022 г. (13.858 млрд. евро, 16.4% от БВП). То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 32.8% към края на май 2023 г., при 33.6% година по-рано.
Шест държави в ЕС имат дълг, надхвърлящ 100% от БВП, България е предпоследна
Брутният външен дълг достига 45.2 млрд. евро към края на март
Близо 37.8 млрд. лева достига дългът на подсектор „Централно управление” към края на май

Базираната в Обединеното кралство Barclays е заделила 896 млн. паунда (1,2 млрд. долара) през първата половина на 2023 г. за покриване на евентуални неизпълнения от кредитополучатели, което е над 2 пъти повече от същия период на 2022 г., обявиха от банката.
Засега има „ограничени признаци на стрес“ в кредитните портфейли на банката, заяви Анна Крос, финансов директор на групата в Barclays.
Провизиите за кредитни загуби в Deutsche Bank скочиха със 72% до 401 млн. евро (446 млн. долара) през второто тримесечие, обяви най-големият германски кредитор, предава БГНЕС.

В съобщението си за приходите банката изрази и предпазливост по отношение на загубите по кредити за цялата година, позовавайки се на „несигурната макроикономическа среда“.
Испанската Santander също заяви, че е увеличила провизиите си за кредитни загуби с 21% през първата половина на 2023 г. спрямо същия период на 2022 г. Инфлацията на потребителските цени в Европа, макар и намаляваща, остава висока, което натежава върху финансите на домакинствата. Междувременно повишаването на лихвените проценти от ЕЦБ и АЦБ затруднява икономическата активност, като 20-те държави, използващи еврото, вече са в рецесия.
Йонас Голтерман, зам.-главен икономист по пазарните въпроси в Capital Economics, заяви пред CNN, че е най-притеснен от възможността за загуби по банковите кредити за сектора на търговските недвижими имоти. „Секторът наистина се бори да рефинансира заемите си при по-високи лихвени проценти и това води до големи обезценки за инвеститорите в недвижими имоти, които вероятно в крайна сметка ще засегнат и техните кредитори“, заяви той.

ЕЦБ повиши вчера основния си лихвен процент с 0,25%, с което референтната лихва в еврозоната достигна 3,75% – най-високото ниво от октомври 2000 г. „Краткосрочните икономически перспективи за еврозоната се влошиха, което се дължи главно на по-слабото вътрешно търсене. Високата инфлация и по-строгите условия за финансиране потискат разходите“, заяви президентът на банката Кристин Лагард.
В Обединеното кралство АЦБ повиши разходите по заемите до 5% през юни – най-високото ниво от април 2008 г. Това доведе до повишаване на цената на ипотечните кредити. Средният лихвен процент по двугодишна ипотека с фиксирана лихва в Обединеното кралство е 6,83%, по данни на уебсайта за сравняване на продукти Moneyfacts, което е ръст спрямо 3,94% преди година. Над 2 млн. британски притежатели на ипотечни кредити с фиксирана лихва са изправени пред увеличение на месечните вноски със стотици лири, когато бъдат принудени да рефинансират тази и следващата година.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕЦБ: Неясни са перспективите за финансова стабилност в еврозоната. Защо?
Ще споделят ли най-големите европейски банки съдбата на Credit Suisse?
ЕЦБ затяга контрола върху банките

Броят на жилищата в България е нараснал с 280 783 през миналата година до общо 4.282 млн. броя, става ясно от последните данни на Националния статистически институт за жилищния фонд в страната. Това представлява ръст от 7% на годишна база, като приблизително половината от увеличението се дължи на столицата София.
Преобладаващата част от жилищата у нас са в градовете – 2.92 млн. броя, докато в селата се намират 1.35 млн. жилища. За сравнение, към края на предходната 2021 година, броят на жилищата в градовете и селата е бил съответно 2.67 млн. броя и 1.32 млн. броя.
Най-много жилища са регистрирани в София (столица) – 762 008 или близо 18% от всички жилища в страната. Спрямо предходната 2021 година жилищата в София са нараснали с близо 23% или 141 480 броя, което представлява приблизително половината от общото увеличение за цялата страна. За сравнение, към края на 2021 година жилищата в столицата са възлизали на 620 528 броя.
Цените на новите жилища в София замръзнаха
От всички жилища в област София (столица), която включва единствено Столична община, 717 504 жилища са в града, а 44 504 в селата, влизащи в състава на общината.
Жилищата в област Пловдив нарастват с близо 9% на годишна база през2022 г. до общо 358 559 броя. Това представлява увеличение от 28 658 жилища за периода. От общия брой 257 323 жилища са в градовете, част от област Пловдив, а 101 236 броя са в селата.
Жилищата в област Бургас скачат с 11% за година или малко над 33 000 броя до общо 327 874 жилища, като 250 767 броя са в градовете, а 77 107 в селата.
Област Варна отчита ръст в броя на жилищата от 5% на годишна база или близо 14 00 броя до общо 283 617 жилища, от които 233 349 в градовете и 50 268 в селата.

Концентрация на жилища в България по брой;
Източник: НСИ 
Най-много жилища у нас са тристайни – 35% от общия брой или 1.49 млн. жилища. Следва двустайните жилища (1.29 млн. броя или дял от 30%), четиристайните (770 778 броя или 18%), едностайните (272 719 или 6%), петстайните (239 540 или 5.6%), а жилищата с шест и повече стаи у нас достигат 212 971 броя или малко под 5% от общия брой.
Общият брой на жилищата у нас преди едно десетилетие е възлизал на 3.90 млн. броя, става ясно от данните към края на 2012 година.
Данните за Баланса на жилищния фонд са изчислени въз основа на данните, получени от преброяването към 7.09.2021 г., като са прибавени въведените в експлоатация жилищни сгради и жилища и са извадени съборените до 31.12.2022 година, уточняват от НСИ.
Сделките с имоти намаляват за четвърто поредно тримесечие, спадът е двуцифрен във всички големи градове
Ето кой град на Черноморието се конкурира със София по цени на имотите
България е сред страните с най-голямо увеличение при продажбите на жилища в ЕС
България трета по поскъпване на жилищата в ЕС
Близо 9% от домакинствата у нас притежават второ жилище

Япония реши от 9 август да разшири забраната за износ на превозни средства за Русия. Решението е прието в съответствие със санкциите, наложени от Групата на седемте най-развити държави в света (Г-7) на управляващите в Москва поради военната им инвазия в Украйна, съобщи агенция „Киодо“.
От април миналата година е забранен износът за Русия на луксозни японски превозни средства, които са на стойност над 6 милиона йени (43 131 долара). Сега властите в Токио спират и експорта за руския пазар на нови и употребявани бензинови и дизелови моторни превозни средства, които са с работен обем на двигателя над 1900 куб. см.
Забранява се и износът на електрически и хибридни превозни средства, както и на гуми с по-големи размери.
Още: Toyota предупреди за изтичане на данни от автомобилите на повече от 2 млн. души
Търсенето на японски автомобили в Русия е голямо, заради което разширяването на забраната за износа им вероятно ще засегне много руснаци, отбелязва агенцията.

Износът от Япония за Русия възлиза на 603.9 милиарда йени (4.32 милиарда долара) през 2022 г. Над 50 на сто от тази сума се пада на стойността на продадените на руския пазар японски коли, повечето от които са втора употреба.
Спасителен сал: Русия откри откъде да внася употребявани коли, за да покрие търсенето

През август Националният осигурителен институт ще изплати със задна дата – от 1 януари новите, по-високи суми за гледане на дете през втората година от майчинството. С приемането на бюджета за 2023 г. депутатите одобриха, че обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и на дете до 8-годишна възраст от бащата или осиновителя – се увеличава от 710 на 780 лева.
НОИ вече подготвя списъци на родители, които освен месечно плащане на обезщетения, ще получат и остатъка за първите 7 месеца на годината. Допълнително това са по 70 лева на дете, предава БГНЕС.

През първото тримесечие на годината обезщетение за отглеждане на дете през втората година майчинство са получили 46 600 души.
До момента майките/бащите получават обезщетение от 710 лева, а от август и със задна дата от януари – вече 780 лева, за отглеждане на дете през втората година на майчинството.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ето какво реши Тристранният съвет за преизчисляването на пенсиите
Увеличават платения отпуск на бащите
НОИ спира да приема удостоверения за майчинство

Общият индекс на цените на производител намалява с 10.9% през юни 2023 г. в сравнение със същия месец на 2022 година, сочат данните на Националния статистически институт. Значителен спад на цените е регистриран при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 24.7%, в преработващата промишленост – с 5.5%, и в добивната промишленост – с 4.2%.
В преработващата промишленост съществено намаление на цените е отчетено при производството на основни метали – с 18.4%, както и при производството на химични продукти – със 17.8%. Значителен ръст на цените е регистриран при: производството на тютюневи изделия – с 46.3%, и производството на изделия от други неметални минерални суровини – с 22.3%.
Общият индекс на цените на производител се понижава с 1.3% през юни 2023 г. спрямо предходния месец. Намаление е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 5.2%. В добивната промишленост е отчетено нарастване – с 1.1%, а в преработващата промишленост не се наблюдава изменение на цените.
Промишленото производство намалява с 11% на годишна база през май

По-високи цени в преработващата промишленост са регистрирани при: производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета – с 1.1%, производство на лекарствени вещества и продукти – с 0.8%, производството на мебели и производство, некласифицирано другаде – с по 0.7%. Понижение на цените се наблюдава при: производството на химични продукти – с 4.6%, и производството на основни метали – с 3.7%.
Индекси на цените на производител на вътрешния пазар
Индексът на цените на производител на вътрешния пазар се понижава с 11.4% в сравнение с юни 2022 година. Спад на цените е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 24.0%, в преработващата промишленост – с 2.4%, и в добивната промишленост – с 0.5%.
Спрямо юни 2022 г. спад на цените в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на химични продукти – с 26.5%, и производството на основни метали – с 22.1%. Значителен ръст на цените е регистриран при: производството на тютюневи изделия – с 60.8%, обработката на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм – с 37.3%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета – с 19.6%, и производството на изделия от други неметални минерални суровини – с 19.0%.
Индексът на цените на производител на вътрешния пазар намалява с 2.4% през юни 2023 г. спрямо предходния месец. Понижение е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 5.8%, в добивната промишленост – с 0.9%, и в преработващата промишленост – с 0.4%.
По-ниски цени в преработващата промишленост се наблюдават при: производството на химични продукти – със 7.0%, производството на основни метали – с 2.2%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета – с 1.1%. Повишение на цените е регистрирано при: производството на лекарствени вещества и продукти – с 1.0%, и производството на тютюневи изделия – с 0.9%.
Индексът на цените на производител на международния пазар се увеличава с 0.8% през юни 2023 г. спрямо предходния месец, а спрямо съответния месец на 2022 г. се наблюдава намаление с 10.2%.
Цените в производството намаляват през май
Българската индустрия трета по спад на производството в ЕС

Румъния ще стане най-големият производител на природен газ в ЕС. Проектът за добив на природен газ от Черно море „Нептун Дийп“ ще допринесе за енергийната сигурност на Румъния и региона, а делът му в държавния бюджет на страната се изчислява на близо 20 млрд. евро. Това заяви за агенция Adjepress Кристина Вершер, изпълнителен директор на команията OMV Petrom, предава БТА.
„Нептун Дийп“ е стратегически проект както за нас, така и за Румъния. Окончателното инвестиционно решение за „Нептун Дийп“, взето през юни 2023 г., ни позволява да преминем към фазата на изпълнение на проекта. Това ще бъде промяна в парадигмата за Румъния и за региона, като ще допринесе за бъдещата им енергийна сигурност. Румъния ще стане най-големият производител на природен газ в ЕС, а „Нептун Дийп“ ще има принос в държавния бюджет, изчисляван на около 20 млрд. евро“, заяви Вершер.
По отношение на дестинацията на обемите газ от този периметър, тя подчерта, че Румъния се откроява като привлекателен пазар заради местоположението си, а предвид, че пазарът на природен газ функционира на европейско равнище, се проучват активно всички налични възможности в ЕС.

Изпълнителният директор на OMV Petrom заяви, че проектът „Нептун Дийп“ отчита всяко потенциално въздействие върху околната среда или местните общности. По думите ѝ газопроводът, който ще тръгва от платформата, ще бъде изцяло заровен. „Когато достигне до брега, газопроводът ще премине през подземен тунел, без да засяга плажа. По време на проекта екип от специалисти и морски биолози ще следи постоянно въздействието върху морската среда“, обясни Вершер и подчерта, че компанията „от години работи безопасно в Черно море“.
Изпълнителният директор на OMV Petrom посочи, че компанията непрекъснато инвестира в проучвателни и производствени дейности, за да се бори с естествения спад на експлоатираните находища и за да открива нови.
„През първата половина на годината увеличихме общата стойност на нашите инвестиции със 70% до 2,4 млрд. леи. От тази сума над 1 млрд. леи бяха насочени към проучвателни и производствени дейности, като 30% от тях бяха насочени към проучвателни дейности“, заяви Вершер.

На 21 юни т.г. OMV Petrom и Romgaz обявиха, че са одобрили план за разработване на газовите находища Domino и Pelican Sud в периметъра „Нептун Дийп“. Планът следва да бъде внесен в Националната агенция за минерални ресурси за потвърждение. Двете дружества ще инвестират до 4 млрд. евро за етапа на разработване на проекта, който ще генерира около 100 млрд. куб. м добив на природен газ.
Първото производство се очаква през 2027 г. Добивът в платото ще бъде около 8 млрд. куб. м годишно за около 10 години.
Периметърът „Нептун Дийп“ обхваща площ от 7500 кв. км и се намира на около 160 км от брега на дълбочина от 100 до 1000 метра. Проучването на периметъра беше ускорено през 2008 г. Първото откритие на газ беше през 2012 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Румъния изгражда вятърни мощности в Черно море
Турция изгражда газопровод за пренос на газ от находище в Черно море
Румъния ще изгражда атомна централа от ново поколение

Цените на стоките и услугите у нас ще се запазят на настоящото си ниво през идните три месеца. На такова мнение са представителите на основни икономически сектори у нас, става ясно от редовната бизнес анкета на Националния статистически институт за месец юли. Основни предизвикателства пред родния бизнес си остават икономическата несигурност и недостигът на работна ръка.
Като цяло общият бизнес климат през юли остава на нивото си от предходния месец (+0.1 пункта до 26.1%). Повишение на показателя се наблюдава в търговията на дребно и сектора на услугите, докато в промишлеността е регистрирано намаление. Единствено в строителството показателят запазва равнището си от предходния месец.
Промишленост
Съставният показател „бизнес климат в промишлеността“ се понижава с 0.6 пункта (достига 26.3%), което се дължи на резервираните оценки и очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. По тяхно мнение през последния месец има леко увеличение на осигуреността на производството с поръчки, като и прогнозите за дейността през следващите три месеца са благоприятни.
Същевременно през юли средното натоварване на мощностите в промишлеността нараства (с 0.7 пункта) в сравнение с април и достига 75.5%.
Несигурната икономическа среда и недостигът на работна сила са основните пречки за дейността в сектора, посочени съответно от 49.4 и 34.7% от предприятията.
Относно продажните цени в промишлеността мениджърите предвиждат те да останат без промяна през следващите три месеца.
Строителство
През юли съставният показател „бизнес климат в строителството“ остава на равнището си от юни (-0.3 пункта до 23.1%). Според мненията на строителните предприемачи е регистрирано известно подобрение на настоящата строителна активност, което е съпроводено и с позитивни очаквания за дейността през следващите три месеца. Последната анкета обаче отчита увеличение на броя на клиентите със закъснения в плащанията.
Осигуреността на производството с поръчки се запазва спрямо април и се оценява на 6.1 месеца.
Най-сериозните затруднения за развитието на бизнеса продължават да бъдат несигурната икономическа среда, цените на материалите и недостигът на работна сила.
По отношение на продажните цени в строителството очакванията на мениджърите са за запазване на тяхното равнище през следващите три месеца.
Търговия на дребно
Съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно“ се увеличава с 0.7 пункта (достига 36.9%), което се дължи на подобрените оценки на търговците на дребно за настоящото бизнес състояние на предприятията. Същевременно обаче очакванията им за обема на продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца са негативни.
България е втора по най-ниски цени в ЕС
Основните проблеми за дейността на предприятията остават несигурната икономическа среда, конкуренцията в бранша и недостигът на работна сила, като спрямо предходния месец се наблюдава засилване на негативното въздействие на втория и третия фактор.
Преобладаващата част от търговците на дребно предвиждат продажните цени да останат без промяна през следващите три месеца.
Услуги
През юли съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите“ нараства с 1.1 пункта (достига 17.7%) в резултат на благоприятните оценки на мениджърите за настоящото бизнес състояние на предприятията. По отношение на търсенето на услуги настоящата тенденция се оценява като подобрена, докато очакванията за следващите три месеца са резервирани.
Основните фактори, ограничаващи развитието на бизнеса, продължават да са свързани с несигурната икономическа среда и конкуренцията в бранша, макар анкетата да регистрира намаление на отрицателното им влияние.
По отношение на продажните цени по-голяма част от мениджърите прогнозират запазване на тяхното равнище през следващите три месеца.
Бизнесът у нас очаква цените да останат без промяна през следващите месеци
Българската икономика се срива в класация за конкурентоспособност
България вече не е сред страните с най-висока инфлация в ЕС

Германия ще внася голяма част от водорода, който ще използва, сочи актуализираната стратегия на правителството, одобрена в сряда (26 юли), пише Reuters. Към 2045 г. най-голямата европейска икономика ще стане климатично неутрална и водородът е съществена част от планa.
Според оценките на Берлин производството на водород, който да покрива изцяло потреблението, не е икономически изгодно. Анализатори посочват,че капацитетът на зелените мощности реално не е достатъчен, за да бъдат произведени нужните количества от газа.
Стратегията позволява и производството на водород от изкопаеми горива, ако въглеродните емисии бъдат уловени. Субсидии обаче ще могат да получават единствено проекти за производството на зелен водород.

В документа е предвидено да бъдат изградени 2,5 GW мощности за производство на водород до края на 2023 г. и отпускането на 700 млн. евро по проекти за проучвания, свързани с газа.
Водородът ще бъде основният енергиен източник за германската индустрия, която не може да бъде електрифицирана – химическа и производство на стомана, при целите за декарбонизация. При изпълнението на плановете за отказ от изкопаеми горива Берлин ще разчита и на соларната и вятърната енергия, допълва Reuters.
В стратегията обаче е видно, че дори и да удвои капацитета си (до 10 GW) за производството на зелен водород до 2030 г., страната ще трябва да внася между 50 и 70% от потреблението към края на десетилетието.

Правителството уточнява, че се разработва и отделна стратегия за диверсификация на вноса на водорода, който ще се осъществява чрез кораби.
Еколози критикуваха плановете на правителството, ограничаващи използването на водород главно за индустрията, но няма мерки, които да насърчат водорода за отопление на домакинствата и в транспорта. Според тях не са изработени и устойчиви критерии за производството на водород.
Организации призовават да бъде премахнат и синият водород, произвеждан от природен газ.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕК включва и нисковъглеродни газове в платформата за общи покупки на природен газ
Защо водородът все още не се използва масово като енергиен носител?
ЕС готви нов търг за общи покупки, но този път не за природен газ

Фирмите с 0 служители представляват 52.2% от активните предприятия в България, става ясно от последните данни на Националния статистически институт, актуални към края на 2021 година. Общият брой на активните фирми в страната към края на разглежданата година възлиза на 381 457 броя, което е спад от 4.8% спрямо предходната 2020 година.
Така, активните фирмите с 0 наети лица достигат приблизително 199 000 броя. Това означава, че в тези предприятия работят само самобствениците, но не и наети служители, получаващи заплащане на трудов договор. В резултат на това, фирмите с 0 наети лица в България оформят дял от 8.7% от заетите лица в страната. Казано с други думи, един на всеки девет заети у нас има собствена фирма.

В същото време активните предприятията с 10 и повече наети лица представляват едва 7.2% от фирмите в страната към края на 2021 година, но служителите, работещи в тях оформят цели 67.1% от заетите в България в периода 2017-2021 година.
Използва ли българският бизнес изкуствен интелект?

Втората най-масова фирма в България е тази с наети между 1 и 4 лица – дял от 34%. Най-малобройни са фирмите с между 5 и 9 наети лица – 6.6% от всички активни предприятия.
Новородени предприятия
Новородени са 37 898 предприятия, което представлява 9.9% от общия брой предприятия в разглежданите сектори на икономиката през 2021 година. За периода 2017 – 2021 г. средногодишно са се раждали 10.7% от активните предприятия.
Структурата на родените предприятия по икономически сектори остава относително стабилна през последните пет години, като с най-висок относителен дял са новородените предприятия в сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 34.8%, а с най-нисък – новородените предприятия в сектор „Добивна промишленост“ – под 0.1%. Тази структура се запазва и през 2021 година.
Работещите във фирми с над 100 служители ще получават заплатите си само по банков път
През наблюдавания период (2017 – 2021 г.) най-голям е броят на новородените предприятия, които не са наемали работна ръка. В групата „0 наети“ през 2021 г. попадат 30 071 новородени предприятия, следвани от групата „1 до 4 наети“ – 6 907, а в предприятията с 10 и повече наети лица – само 342.
Оцелели предприятия
През 2020 г. новородените предприятия са 35 203, a от тях 27 943, или 79.4% са преживели успешно 2021 година. Най-висок е делът на оцелелите предприятия в сектор „Производство и раз¬пре¬де¬ление на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ – 95.8%, а най-нисък – в сектор „Операции с недвижими имоти“ – 61.6%.
От всички предприятия, родени през 2020 г. и оцелели през 2021 г., най-висок е относителният дял на групата „1 до 4 наети лица“ – 89.8%. От 2016 г. с отдалечаване от годината на раждане се наблюдава тенденция на намаляване на броя на оцелелите предприятия и за четирите групи според броя на наетите в тях. Делът на предприятията, родени през 2016 г. и все още активни пет години по-късно, е 5.5%, докато делът на родените през 2020 г. и активни през 2021 г. е 7.3% от общия брой на активните предприятия през 2021 година.
Най-жизнеспособни са предприятията от сектор „Транспорт, складиране и пощи“, в който делът на оцелелите през петгодишния период е 7.5%. Стойността на този показател е най-ниска за предприятията от сектор „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ – 0.7%.
Общият брой на заетите лица в родените през 2020 г. и оцелели през 2021 г. предприятия е 64 623 души, като 69.2% от тях са концентрирани в пет от разглежданите икономически сектори: „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 27.0%, „Хотелиерство и ресторантьорство“ – 11.4 %, „Преработваща промишленост” – 10.8%, „Строителство“ – 10.1%, и „Транспорт, складиране и пощи“ – 9.8%.
По групи наети лица разпределението на заетостта при родените през 2020 г. и оцелели през 2021 г. предприятия е следното:

0 наети – 45.9%;

1 – 4 наети – 30.3%;

5 – 9 наети – 9.1%;

10 и повече наети – 14.6%.

Умрели предприятия
През 2020 г. са умрели 40 865 предприятия, или 10.2% от активните предприятия през същата година, в резултат на което 4.5% от заетите са загубили работните си места. Най-висок – 38%, е делът от умрелите предприятия от сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“. Най-жизнеспособни са предприятията от сектори „Добивна промишленост“ и „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“, като при тях умрелите предприятия са под 0.1%.
Делът на хората, които нито работят, нито учат в България е под средния за ЕС
Ново задължение към държавата: Фирмите ще трябва да отчитат касова наличност на 3 месеца
Нови бизнес модели: Може ли природата да бъде акционер във фирма?
Топ 10 на най-търсените професионални умения в момента
Кои са най-големите компании в света по размер на приходите?

Европейската централна банка днес отново увеличи водещите си лихви с 0,25 процентни пункта (25 б. п.) и обяви, че инфлацията в еврозоната продължава да спада, но „все още се очаква да остане твърде висока за твърде дълго време“.
„Управителният съвет на финансовата институция е решен да осигури своевременното връщане на инфлацията към средносрочното целево равнище от 2%“, гласи съобщение на ЕЦБ, публикувано на сайта ѝ.
„Ние сме силно мотивирани да прекършим гръбнака на инфлацията“, заяви президентът на ЕЦБ Кристин Лагард на пресконференция след заседанието по паричната политика на УС на финансовата институция, предаде Reuters и БТА.

„Съществува възможност за повишаване (на водещите лихви на следващото заседание по паричната политика – бел. ред), но има вероятност и да бъде направена пауза. Ключовият израз тук е „може би“, посочи Лагард.
В съобщението на ЕЦБ за насоките по паричната политика на банката, се посочва, че лихвените проценти ще бъдат установени на „достатъчно рестриктивни равнища за толкова дълго време, колкото е необходимо“, за да бъде постигнато връщане на инфлацията към целевото ниво от 2%.
В съобщението на ЕЦБ обаче не се споменава, че лихвите трябва да бъдат „поставени на ниво, при което инфлацията да бъде намалена достатъчно бързо“, послание, което банката отправи след заседанието си през юни. Този нюанс може да се разглежда като сигнал, че по-нататъшните увеличения на водещите лихви не са даденост, отбелязва Reuters.
Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард обясни, че тази липса в съобщението „не е случайна или неуместна“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕЦБ повиши основните лихви до най-високото ниво в своята история
Председателят на ЕЦБ каза какво ще се случи с основната лихва през юли
ЕЦБ повиши лихвите за осми пореден път

Анализите показват, че 1/3 от трудовите злополуки се допускат в предприятията от преработващата промишленост като производство на хранителни продукти и производство на метални изделия, от строителство, дейности по охрана и разследване, търговия на едро и дребно и селското стопанство. Това се посочва в съобщение на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ).
Причините, които водят до трудови злополуки, обикновено са повтарящи се и са в резултат на пренебрегване на правилата за безопасност, включително и поради подценяване на риска на работните места, както и от неосъществен ефективен контрол от страна на работодателя и длъжностните лица. 
За първите шест месеца на 2023 г. инспекторите по труда са разследвали 243 инцидента на работното място с различни по тежест последици за потърпевшите. Сред причините са притискане, премазване, смачкване, падане от височина; затрупване от земна маса, удар от падащ предмет и др., сочат оперативните данни на ГИТ. 
Още: Все по-малко трудови злополуки в строителството
„В преобладаващата си част трудовите инциденти, разследвани от Инспекцията по труда, са свързани с опасното, а понякога и неадекватното поведение на работещия, често свързано с „мълчаливото“ съгласие на преките ръководители, недооценяване на съществуващите рискове и непознаване или пренебрегване на правилата за безопасна работа“, подчертават още от агенцията. Работодателите, от друга страна, подценяват задълженията си за провеждане на задължителните по закон обучения и инструктажи по безопасност и здраве при работа, се казва също в съобщението на ГИТ.
По-конкретните причини, водещи до трудов травматизъм, са неспазени организационни и технически изисквания при експлоатация и ремонт на оборудването, в т.ч. електрически уредби и съоръжения; работа с машини и оборудване с липсващи или неизправни блокировки и/или сигнализации; извършване на работи на необезопасени площадки (земни/изкопни работи, етажни плочи на строежи и др. подобни). До риск от трудови злополуки води и натрупваната умора в работещите под натиска от извършване на определен обем работа за по-кратки срокове за сметка на времето, необходимо за обезопасяването при извършването на тази работа, предупреждават от агенцията.
Полагането на извънреден труд често със съгласието на работещите, които получават нерегламентирано по-високи възнаграждения, също са причина за преумора, напомнят от ГИТ. Оттам предупреждават, че този извънреден труд много трудно може да бъде установен по време на контрола, тъй като и двете страни (работник и работодател) имат интерес да го прикрият.
За установяване на причините за допуснатите злополуки с работещи лица, инспекторите по труда са извършили 433 проверки за първите шест месеца на 2023 г., тъй като за един инцидент може да бъде извършена повече от една проверка. С цел да се гарантира в най-пълна степен животът и здравето на работещите, са спрени 283 необезопасени обекти, площадки, машини и съоръжения. 
Още: Трудовите злополуки в България са намалели с 1300 за десетилетие
ГИТ напомня на работодателите, че законодателят е вменил цялата отговорност по осигуряването на здравословните и безопасни условия на труд на тях. Работниците също са длъжни да използват лични предпазни средства и да спазват инструктажите за безопасност. Практиката показва, че често такива са осигурени от работодателя, но не се използват от работника. Работещите имат право да откажат да изпълняват работа, която пряко застрашава живота и здравето им. 
Преди дни от ГИТ съобщиха, че в рамките на проекта „Оптимизация и иновации в ИА ГИТ“ е направен регистър на рисковите обекти за контрол, разработени са въпросници за самоконтрол, обучени са над 300 служители за работа с въпросниците и методиката за планиране на дейността. 

Недостигът на полупроводници по време на COVID пандемията, който оказа влияние върху всичко – от автомобили до игрални конзоли, се превърна в сериозен излишък, причиняващ щети на някои от най-големите производители на чипове в света.
Полупроводниците са компоненти, които са ключова част за редица продукти, включително хладилници, автомобили, смартфони, LED крушки и други.
COVID пандемията предизвика голямо прекъсване на веригите за доставки и производството на чипове на фона на локдауните, принудили хората да седят по домовете си, което от своя страна засили търсенето на продукти като настолни компютри и смартфони, пише CNBC.
Това увеличи търсенето на полупроводници като чиповете с памет, произвеждани от южнокорейските фирми Samsung, SK Hynix и Micron.
Паралелно с това имаше засилено търсене на по-обикновени чипове, необходими за процеси като управление на захранването в различните устройства.
Всичко това доведе до широк недостиг на продукти като игрални конзоли и дори компоненти за перални машини, който продължи през първата половина на 2022 година. Недостигът засегна и полупроводниците, използвани в автомобилите, което доведе до спад в производството на превозни средства от основни концерни.
Въпреки че динамиката между предлагане и търсене при някои чипове стана по-балансирана от тогава насам, в някои сфери, недостигът на чипове се превърна в излишък.
Свръхпредлагане
Понастоящем свръхпредлагането засяга да вида чипове: NAND и DRAM памет. Те се използват в устройства като лаптопи, както и в сървъри в центрове за данни.
Пренасищането дойде след като компании започнаха да се запасяват с чипове, опитвайки се да изградят високи наличности на фона на недостига.
Но в един момент икономиката се забави.
Търсенето на продукти като смартфони и лаптопи намаля драстично, тъй като много потребители вече бяха закупиха подобни продукти по време на пандемията.
„Така че производителите на тези крайни продукти спряха да поръчва чипове, като вместо това се фокусираха върху продажбите на наличностите, които вече имат”, казва Питър Ханбъри, партньор телекомуникации, медии и технологии в Bain & Company.
По думите му, това е предизвикало широк ефект върху пазара на полупроводници.
Свръхпредлагане обаче не се наблюдава при всички видове полупроводници, тъй като търсенето на чипове от автомобилния сектор остава силно.
Според Ханбъри, някои чипове, произвеждани за конкретни цели, трудно могат да бъдат заменени с други чипове, поради което „сроковете за доставка цените се подобряват, но остават доста високи.”
От скок в печалбата до свиване на приходите
Предизвиканият от пандемията недостиг на полупроводници помогна на производителите на чипове да увеличат печалбите си в резултат на повишените цени. Това включва Samsung, който е най-големият производител на памет чипове в света.
През тази година обаче Samsung и конкурентите от SK Hynix и Micron, срещат трудности.
През тази седмица от Samsung посочиха, че оперативната печалба за второто тримесечие е намаляла с 95% на годишна база. В същото време SK Hynix отчете загуба през второто тримесечие, след като през същия период на миналата година бе на печалба.
Taiwan Semiconductor Manufacturing Company (TSMC), най-големият производител на чипове в света, заяви през миналата седмица, че нетният приход за второто тримесечие намалява с 23.3% на годишна база. Това е първи спад в тримесечната печалба от 4 години насам.
Поглеждайки напред, пазарът на настолни компютри изглежда слаб, което вероятно ще повлияе на Samsung, SK Hynix и Micron.
Конкретно за TSMC, световният пазар на смартфони – основният източник на приходи за компанията, също изглежда под натиск.
„Пазарът на смартфони продължава да е най-голямата част от приходите на TSMC. Тази част все още не демонстрира значим ръст”, казва Се Хо Енджи, анализатор в China Renaissance Securities.
Баланс?
В опит да увеличат цените на чиповете и да намалят предлагането на пазара, основните производители обявиха свиване на продукцията.
Samsung посочиха, че очакват световното търсене да се възстанови през втората част на годината, като останалите изразиха сходни прогнози.
TSMC обаче посочи през миналата седмица, че очаква „продължителна корекция на наличностите” от потребителите.
„След тазгодишната корекция, мисля, че ще има сценарии за растеж през втората част на годината за TSMC, но колко силен ще бъде, зависи от макро обстановката”, казва Енджи.
Като цяло възстановяването за тези фирми ще зависи от това дали търсенето на крайни продукти като потребителска електроника ще нарасне, но това е свързано с макроикономическото възстановяване, което далеч не изглежда сигурно.
Тайванската TSMC се готви да строи завод за микрочипове в Германия
Топ производителите на чипове правят повече пари от всякога
Рекорд в търговията с чипове през 2021
Американският гигант Intel строи завод за чипове в Италия за 5 млрд. долара

Министерството на иновациите и растежа обяви процедурата за кръгова икономика от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Целта й е да ускори прехода към кръгова икономика на предприятията от производствения сектор чрез по-ефективно използване на ресурсите и внедряване на климатично неутрални методи и технологии за производство и потребление на продукти.
Бюджетът на мярката е 180 млн. лв., като по нея ще могат да кандидатстват микро-, малки, средни и големи предприятия от преработващата промишленост. Те ще могат да участват както самостоятелно, така и в партньорства. Минималният размер на безвъзмездната помощ е 70 000 лв., а максималният е диференциран спрямо големината на дружествата. Микро- предприятията могат да получат максимум 350 000 лв., малките – максимум 550 000 лв., средните – максимум 750 000 лв., а големите до 1 млн. лв. Съфинансирането е от 20% до 50% в зависимост от категорията на фирмата и мястото на изпълнение на проекта.
Със средствата могат да се закупуват машини, съоръжения, оборудване или софтуер, с които да се допринесе за ограничаване на щетите върху околната среда. Също така да се подкрепят инвестиции, с които компаниите да намаляват образуването на отпадъци, да ограничат използването на пластмасови продукти, да въведат използване на алтернативни суровини, включително с биологичен произход, да подобрят стандартите за екологосъобразност и др.
Още: BMW с принос към кръговата икономика – ще рециклира батерии в Китай
Кандидатстването по процедурата ще е изцяло онлайн през системата ИСУН 2020. Проектните предложения ще се приемат до 16.30 ч. на 3 октомври 2023 г. на следния линк: https://eumis2020.government.bg/bg/s/Procedure/Info/8010747a-1dd9-4f40-ba29-6b09870ac0e4
 
Стара хартия – нови листове: Силата на кръговата икономика