На фона на увеличените доставки на втечнен природен газ руската енергийна компания „Новатек“ е на ръба да измести държавния монополист „Газпром“ като водещ доставчик на природен газ за Европа, сочат изчисления на Reuters.
Възходът на „Новатек“ е пример за промените, които настъпиха в европейската енергийна политика заради войната в Украйна. Старият континент все повече се ориентира към доставките на LNG за сметка на синьото гориво, доставяно по газопреносната мрежа на „Газпром“.
Общият износ за Европа на втечнен газ и на природен газ, транспортиран чрез газопроводи от „Газпром“ между 1 и 15 юли, възлиза на 13,8 млрд. куб. метра, по изчисления на Reuters, базирани на данни на Refinitiv Eikon. През същия период експортът на „Новатек“ за Европа е в размер на 12,34 млрд. куб. метра.
 
Двете руски компании не са отговорили на искането на Reuters за коментар.
За разлика от петрола, доставките на руски природен газ не са обект на западните санкции, но ЕС се стреми да намали енергийната си зависимост от Русия. Блокът се ориентира към възобновяемите енергийни източници, за да ограничи вредните емисии на парникови газове. В краткосрочен план обаче ЕС увеличи вноса на втечнен природен газ.
Компанията „Новатек“, създадена преди почти 29 години, се превърна във фактор на пазара на втечнен газ, след като през 2017 г. пусна в експлоатация голям завод за LNG, изграден на полуостров Ямал, в северозападната част на Сибир. Това става с подкрепата на управляващите в Кремъл.

„Газпром“ вероятно завинаги загуби между 65% и 75% от дела си на европейския пазар (на природен газ – бел. ред.)“, посочва Роналд Смит, анализатор към базираната в Москва брокерска компания BCS.
За „Новатек“ обаче ще бъде „много трудно“ да измести напълно „Газпром“ от газовия пазар в Европа, тъй като клиентите на „Газпром“ ограничават развитието на своята инфраструктура за внос на втечнен газ, посочва Роналд Смит.
Германия и Италия остават сред най-големите клиенти на „Газпром“ в Европа.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Украйна слага край на договора за транзит на газ с „Газпром“
Европейски енергиен гигант ще продължи да внася по-голямата част от газа си от Русия
„Газпром“ със заявка за рекордни количества газ за следващата зима

Шест страни от Европейския съюз отчитат размер на държавния дълг, надхвърлящ 100% от брутния вътрешен продукт, докато България остава на предпоследно място в общността по това отношение, като единствено Естония отчита по-ниско съотношение на държавния дълг. Това става ясно от данните на европейската статистическа служба Евростат към края на първото тримесечие на тази година.
Общият размер на брутния държавен дълг на Европейския съюз възлиза на 83.7% спрямо БВП към края на месец март тази година. Нивото на дълга в еврозоната е по-високо, достигайки 91.2% от БВП. Съотношението намалява спрямо края на миналата година, когато дългът спрямо БВП възлизаше на 83.8% за ЕС и 91.4% за еврозоната.
Понижение се отчита и спрямо нивата от преди 12 месеца. За сравнение, към края на първото тримесечие на миналата 2022 година дългът спрямо БВП в ЕС бе 87.4%, а конкретно за еврозоната нивото възлизаше на 95%.
В номинално отношение, общият размер на държавния дълг на ЕС достига 13.5 трилиона евро към края на първото тримесечие на тази година. Конкретно за еврозоната държавният дълг достига 12.4 трилиона евро. Трябва да се отбележи, че данните на Евростат подлежат на бъдеща ревизия.
Страните с дълг, надхвърлящ 100% спрямо БВП към края на март тази година, са шест на брой. Това са Гърция (168.3% спрямо БВП), Италия (143.5%), Португалия (113.8%), Испания (112.8%), Франция (112.4%) и Белгия (107.4%).
Преди 12 месеца, страните, чиито дълг е по-голям от размера на националните им икономики, бяха седем на брой – същите държави, както и през настоящия период и Кипър. Дългът на островната страна обаче вече се намира под психологическата граница от 100% спрямо БВП.
България остава на предпоследно място в ЕС по най-висок държавен брутен дълг спрямо БВП. Към края на първото тримесечие нивото на дълга у нас спрямо БВП възлиза на 22.5%. Единствено Естония отчита по-ниско съотношение (17.2%). След България се нареждат Люксембург (28%) и Дания (29.4%).
Германия иска по-строги правила за намаляване на дълга на страните членки с по-големи задължения

Дълг към БВП в страните от ЕС към края на първото тримесечие на тази година;
Източник: Евростат
Спрямо първото тримесечие на миналата 2022 година шест държави отчитат увеличение на съотношението дълг спрямо БВП, включително България. При 21 страни от ЕС се отчита понижение в това съотношение спрямо същия период на миналата година, сочат данните на Евростат.
Увеличение през първото тримесечие на тази година спрямо същия период на миналата се регистрира в Люксембург (+5.4 процентни пункта), Чехия (+1.7% пр. п.), Латвия (+1.1 пр. п.), Румъния (+0.7% пр. п.), България (+0.5 пр. п.) и Финландия (+0.2 пр. п.).
Най-сериозен спад в съотношението дълг спрямо БВП на годишна база се наблюдава в Гърция (-21.2 пр. п.), Кипър (-18 пр. п.), Португалия (-10.8 пр. п.), Ирландия (-8.9 пр. п.), Италия (-7.9 пр. п.) и Хърватия (-6.4 пр. п.).

Изменение на съотношението дълг към БВП през първото тримесечие на 2023 година спрямо същия период на миналата 2022 година;
Източник: Евростат
Спрямо края на миналата 2022 година, дългъст спрямо БВП нараства през първото тримесечие на тази година в 11 страни от ЕС и намалява в 16. Дългът на България спрямо БВП намалява с 0.4 процентни пункта спрямо края на миналата година.
Близо 37.8 млрд. лева достига дългът на подсектор „Централно управление” към края на май 
Брутният външен дълг достига 44.4 млрд. евро към края на април
Нетният дълг на една от най-големите икономики в света премина 100% от БВП за първи път от 1961 година
Държавният дълг нараства двойно до 2025 година, прогнозира финансовото министерство
България вече не е сред страните с най-висока инфлация в ЕС

Очаква се втора гореща вълна да нахлуе в Гърция. Ще има 3 фази с продължителност най-малко 5 дни. Прогнозите сочат, че температурите в Гърция може да достигнат 45°C.
Още при първата гореща вълна, на 11 юли, дирекция „Социална солидарност“ отвори климатизирани помещения, където гражданите да прекарват времето си прохладно. Осигурено е присъствието на медицинска сестра, която дава здравни съвети и се справя с всякакви инциденти на дискомфорт.
По плажовете в южната ни съседка вече е забранено деца да пребивават между 12 и 17 часа.
В общинските клиники на Община Атина е пусната телефонна линия за помощ, чрез която се предоставят съвети и инструкции за справяне със здравословни проблеми на гражданите и особено на принадлежащите към уязвимите групи.
Екипите на Центъра за солидарност, които се състоят от медицински сестри и психолози, продължават да бъдат близо до бездомните ден и нощ.

Четири смени работят по улиците, предлагайки студена вода, храна и стоки от първа необходимост на хората, които не желаят да бъдат преместени, дори временно, в приютите за бездомни.
Специални грижи са положени и за животните и птиците в градските паркове и горички, както и за бездомните кучета и котки. Поставени са специални питейни съдове за снабдяване с прясна вода, както и гнезда за птици.
Музеите ще работят със съкратено време, включително и Бялата кула в Солун. Ще работят 4 часа по-малко и ще затварят в 16:00 часа за между 20 и 23 юли. През тези 4 дни музейните обекти с традиционно работно време от 08:30 до 15:30 часа ще затварят 2 часа по-рано от обичайното – в 13:30 часа.
Акрополът в Атина ще бъде затворен в най-горещите часове от деня от 12:00 до 17:00 ч за първи път поставиха тенти на двата входа.

Горските пожари на север и на запад от Атина продължават да горят неконтролируемо. Стотици хора бяха евакуирани. Властите предупредиха жителите и посетителите на Гърция, да останат на закрито. Всички паркове в Атика са затворени заради риск от пожар. От гражданска защита забраняват разходки в горите и райони, където рискът от пожар е висок, предава „24 часа“.
Необходимостта от защита на работещите в почистващия сектор от топлинен стрес, промени графика за сметосъбиране, сутрин и вечер с почивка между 11:00 и 17:00 часа. Предвид екстремно високите температури и съображения за обществено здраве се умоляват гражданите и фирмите да не изхвърлят отпадъци в кофите, особено ако са пълни.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Затвориха Акропола в Гърция. Защо?
Рекорден брой туристи: Въвеждат ограничения в най-посещаваните дестинации в Европа?
Пет причини да не почивате в Гърция това лято

От 2021 г. насам Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ) ежегодно планира по 2000 проверки в обекти на контрол в цялата страна, оценени като високорискови по отношение прилагането на трудовото законодателство. Това обявиха от агенцията по време на заключителна онлайн пресконференция по проект „Оптимизация и иновации в ИА ГИТ“.
Проектът е финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от ЕС чрез Европейския социален фонд.

Проектът е започнал през 2016 г. и целта му е повишаване на капацитета на ИА ГИТ за ефикасно осъществяване на нейните функции. В рамките на дейностите е направен регистър на рисковите обекти за контрол, разработени са въпросници за самоконтрол, обучени са над 300 служители за работа с въпросниците и методиката за планиране на дейността.
Създадена е електронна библиотека с полезна информация за инспекционна дейност. Въведени са обучения и в областта на международната трудова експлоатация.
Чрез проекта са се разработили и практики, насочени към борба със сивата икономика и недекларираната заетост в предприятия. В резултат на дейностите ежегодно са предоставени над 200 000 образци на т.нар. еднодневни трудови договори.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Къде най-често има злополуки на работа в България?
Хиляди нарушения откри Инспекцията по труда
Инспектори ще дебнат за заплати в плик по морето

Състоянието на Илон Мъск, най-богатият човек в света, намаля с 20.3 млрд. долара в четвъртък тази седмица, след като Tesla предупреди, че може да продължи с понижаването на цените на своите електрически автомобили, което предизвика поевтиняване на акциите на компанията.
Нетното състояние на Мъск намаля до 234.4 млрд. долара, според данните на Bloomberg Billionaires Index, което е седмото най-голямо понижение в историята на подреждането. Спадът в богатството затваря допълнително ножицата между Мъск и Бернар Арно, който се нарежда на второ място в света по-най-високи нетно лично състояние, възлизащо на 201 млрд. долара или с около 33 млрд. долара по-малко от това на Мъск.
Илон Мъск не е единственият американски милиардер, който имаше тежък ден. Състояниято на основателя на Amazon Джеф Безос, Лари Елисън от Oracle, бившия изпълнителен директор на Microsoft Стив Балмър, шефа на Meta Platforms Марк Зукърбърг и съоснователите на Alphabet Лари Пейдж и Сергей Брин, намаля с общо 20.8 млрд. долара след като технологично ориентираният индекс Nasdaq 100 записа понижение от 2.3%, пише Bloomberg.
Акциите на Tesla поевтиняха с 9.7% до 262.90 долара за брой в Ню Йорк, което е най-големият спад от 20 април насам, след като компанията предупреди за евентуални предстоящи удари по доходността.
Илон Мъск стартира нова компания за изкуствен интелект в опит да конкурира ChatGPT
Месеци на понижения се отразиха върху брутния марж в автомобилостроенето, който падна до четиригодишно дъно през второто тримесечие на тази година. Изпълнителният директор на Tesla Илон Мъск посочи в сряда, че компанията ще трябва да продължи с понижаването на цените, ако лихвените проценти продължат да се покачват.
52-годишният Илон Мъск дължи голяма част от богатството си на своя дял в Tesla, както и на притежанията си в Space Exploration Technologies (SpaceX) и Twitter.
Богатството на Мъск е нараснало с около 118 млрд. долара през тази година, след като акциите на Tesla поскъпнаха със 136% за периода.
Нетното състояние на 74-годишния Бернар Арно е нараснало с 39 млрд. долара през тази година до 201.2 млрд. долара. Акциите на базираната в Париж LVMH са добавили към цената си 26% през настоящата 2023 година.
Финансовото представяне на Tesla се оказа изненада за милиарди
Най-заможните хора в света станаха още по-богати заради бума на изкуствения интелект
Кои са градовете с най-много милиардери в света?
Kолко пари са нужни, за да се считаш за богат в САЩ?

Днес започват строителните дейности по разширението на газовото хранилище в Чирен. Проектът има стратегическо значение и е определен от общ интерес за ЕС.
Разширението на Чирен ще осигури увеличаване на обема на активния газ до 1 млрд. кубически метра и на дневните капацитети за нагнетяване и добив до 8-10 млн. куб. метра, чрез увеличаване на пластовото налягане в резервоара до 150 бара и разширение на сондажния фонд.
Изпълнител на проекта е обединението ДЗЗД „Тех Енерджи Експанжън“. В ход са още два проекта – за изграждане на сондажната част и за връзка със съществуващата мрежа на „Булгартрансгаз“.
По-големите възможности за съхранение на газа са от стратегическо значение за региона. Европейските регламенти предвиждат страните от ЕС да съхраняват поне 15% от потреблението си, за да бъдат покривани зимните пикове. Гърция няма собствено газохранилище и според изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов едва ли скоро ще има. Затова Атина използва „Чирен“ и газохранилища в Италия тази зима. Таксите за съхранение и пренос в България обаче са много по-изгодни. Интерес към газохранилището проявява и Северна Македония.

Според Малинов свиването на потреблението на газ в България с 20,4% през 2022 г. е временно явление. Според прогнозата на компанията в следващите години ще има ръст на търсенето и той ще е основно заради увеличаване на нуждите от електроенергия и базови енергийни мощности.
Директорът на на „Булгартрансгаз“ е убеден, че газът има място в енергийния микс и през следващите години делът му ще расте въпреки зелените цели на ЕС. Суровината беше призната като допустима в зеления преход, тъй като емисиите от изгарянето ù са много по-малки от на въглищата. С развитието на технологиите за улавяне на емисии пък много анализатори смятат, че газът може да бъде окачествен и като чисто гориво на следващ етап.
В момента ЕС работи активно, за да намали зависимостта си от руския тръбен газ и делът на втечнен газ расте непрекъснато. „Булгартрансгаз“ също предприема стъпки за разширяване достъпа до газови терминали, а паралелно и на мястото за съхранение на газ у нас – газохранилището „Чирен“.

Пред медии директорът на компанията заяви, че не очаква забавяне на проекта за терминал за втечнен газ край Александруполис. В момента се полага тръбата, която свързва терминала с инфраструктурата в Средиземно море, а в Сингапур е напреднала модернизацията на танкера, който ще служи за регазификация и съхранение на втечнения газ. В проекта България чрез „Булгартрансгаз“ има дял от 20% и запазен капацитет от 500 млн. куб. метра годишно. Очакванията са, че първите количества газ от този терминал ще влязат в България в началото на 2024 г.
Има още един проект за терминал за втечнен газ край Александруполис – на Gastrade, в който участват DEPA и Desfa. Идеята за него се зароди в края на 2017 г., но реализацията му се активира през 2022 г. след началото на войната в Украйна. Директорът на „Булгартрансгаз“ обясни, че се планира пазарен тест за интереса и е възможно компанията да участва и в този проект с до 20%. Предимството му е, че ще бъде използвана същата инфраструктура за преноса.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Газохранилището в Чирен се разширява
Разширяването на „Чирен“ започна, газохранилището ще удвои обема си

Започна разширението на газохранилището „Чирен“

Цените на основна храна могат да скочат дори още повече заради последното решение на най-големия световен износител в този сектор, смятат икономисти.
Индия забрани износа на бял ориз в четвъртък, като решението влиза в сила незабавно. Това е пореден опит на индийското правителство да се справи с високите цени на храните.
Министерството на потребителските работи на страната посочи, че забраната би помогнала да се осигури „адекватна наличност” на бял ориз в Индия, както и „да се намали покачването на цените на вътрешния пазар”. Забраната за износ не включва ориз басмати.
Индия е най-големият износител на ориз в света, оформяйки над 40% от глобалната търговия с тази зърнена култура, както и вторият най-голям производител на ориз след Китай, пише CNBC.
Анализатори смятат, че новата забраната за износ може да повиши дори още повече цените на ориза, които така или иначе вече са на високо ниво, след като през септември миналата година Индия забрани доставките на натрошен ориз.
„Глобалните доставки на ориз ще се затегнат драстично… тъй като страната е вторият най-голям производител на основния хранителен продукт”, казва Ив Баре, икономист за страните от Източна Азия в търговския кредитен застраховател Coface.
По думите на Баре, Бангладеш и Непал навярно ще са най-силно ударените от забраната, тъй като двете страни са топ дестинации за износа на тази култура.
Храните поскъпват: Наред е оризът
Забраната може да изостри хранителната несигурност в страни, който са тежко зависими от ориза, според доклад на компанията за земеделски анализи Gro Intelligence, публикуван преди обявяването на решението на индийските власти.
„Топ дестинациите за индийския орис включват Бангладеш, Китай, Бенин и Непал. Други страни от Африка също внасят големи количества индийски ориз”, пише в анализа.
Според Министерството на потребителските работи, белият ориз (без басмати) оформя около 25% от износа на Индия на ориз.
Засегнатите вносители могат да се обърнат към алтернативни доставчици в региона, като Тайланд и Виетнам, смята старши икономистът в DBS Bank Радика Рао.
Допълнително покачване на цената на ориза?
„В допълнение към намаляването на световното предлагане на ориз, паническите реакции и спекулациите на световните пазари на ориз биха изострили увеличението на цените”, казва Баре от Coface.
Понастоящем цените на ориза се намират на най-високите си нива от десетилетие, от части заради затегнати доставки в резултат на покачването на цените на други основни зърнени култури след руската инвазия в Украйна, което превърна ориза в една от търсените алтернативи.

Индия е най-големият износител на ориз в света, оформяйки над 40% от световната търговия с тази култура;
Снимка: iStock
Цените на пшеницата скочиха през тази седмица след като Русия се оттегли от Черноморската зърнена сделка. Споразумението имаше за цел да не допусне глобална криза с храните, позволявайки на Украйна да продължи да изнася зърно.
„Инфлацията при ориза вече е ускорена от средно 6% на годишна база през миналата година до близо 12% през юни тази година”, казва Рао от DBS.
Фючърсите върху цената на грубия ориз нараснаха с 1% до 15.8 долара на квинтал след индийското обявление.
Индия се бори с високите цени на зеленчуците, плодовете и зърното. Цените на доматите в страната нараснаха с над 300% през последните седмици поради неблагоприятни климатични условия.
Анкета на Reuters предвижда, че инфлация в Индия може да достигне 4.58% на годишна база в резултат на поскъпването на храните.
Според Оскар Тякра, анализатор в Rabobank, глобалните цени на ориза ще нараснат допълнително заради делът на Индия на световния пазар. Тякра предвижда, че цените дори могат да надхвърлят върховете от второто тримесечие, когато грубият ориз удари 18 долара на квинтал.
Индия обмисля да ограничи основна храна за половината от световното население
Очакват остър дефицит на една от най-масовите зърнени култури
Засилване на инфлацията при храните: Индия ограничава и износа на ориз
Световните цени на храните достигнаха най-ниското си ниво от април 2021 година

Управлението за федерален резерв на САЩ пуска дългоочаквана платежна услуга, която трябва да модернизира платежната система на страната, като в крайна сметка позволи на обикновените американци да получават и изпращат пари за секунди, по всяко време на денонощието, всеки ден от седмицата, информира Reuters.
Услугата FedNow, по която се работи от 2019 г., ще се опита да премахне неколкодневното закъснение, което обикновено има при парични трансфери. Това ще изравни САЩ със страни като Великобритания, Индия, Бразилия и членките на ЕС, където подобни услуги съществуват от години.
FedNow започва работа с 41 банки и 15 доставчици на услуги, сертифицитани да я използват, но Фед възнамерява да привлече още банки и кредитни дружества тази година.

Системата ще се конкурира с платежни системи в реално време на частния сектор и първоначално големите банки ѝ се противопоставяха с мотива, че е излишна. Сега обаче много от тях са се съгласили да участват, тъй като FedNow ще им позволи да разширят услугите, които могат да предлагат на клиенти.
За разлика от платежните услуги от типа P2P (peer-to-peer) като PayPal, които действат като посредници между банки, плащанията, направени чрез FedNow ще се уреждат директно в сметки към централната банка.
Фед вече има система за плащания в реално време, наречена FedWire, но тя е запазена за мащабни, най-вече корпоративни трансакции, и функционира единствено в работните часове на денонощието.
Според анализатори най-голяма полза от FedNow вероятно ще имат потребителите и малките бизнеси.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Година и нещо по-късно: Основната лихва в САЩ се запази
След успешните стрес тестове: Втората по големина американска банка увеличава дивидента си
Преминаха ли големите банки в САЩ стрес тестовете?

Украйна е изнесла зърно и маслодайни семена на стойност над 20 млрд. долара в периода 1 юли 2022 година – 30 юни 2023 година, сочат данните на Украинската асоциация на зърнопроизводителите (УАЗ), предава Укринформ, като цитира изпълняващия длъжността изпълнителен директор на УАЗ Серхий Ивашченко.
„През миналия сезон, от 1 юли 2022 г. до 30 юни тази година, износът на селскостопански продукти, а именно зърнени и маслодайни култури, донесе на украинската икономика повече от 20 млрд. долара. През предходния сезон той е бил над 22 млрд. долара“, казва той, предава БТА.
Ивашченко отбеляза, че при нормални обстоятелства украинските зърнопроизводители биха могли да очакват по-големи суми, по-специално 25-27 млрд. долара. Според него украинските фермери са загубили над 1 млрд. щатски долара само заради престоя на корабите със зърно.
Ивашченко припомни също, че до 15 септември има забрана за внос на някои видове селскостопански продукти от Украйна в пет държави от ЕС. Но транзитът на украинско зърно през тези страни не е забранен.
Шефът на УАЗ обясни също така, че традиционните пазари за селскостопански продукти на Украйна не са в съседните страни, а в страните от Западна Европа, Северна Африка и Азия. Именно към тях се насочва украинското зърно.
Реакциите след края на зърнената сделка – остра критика от ЕК, пшеницата тръгна нагоре
Русия даде на ООН 90 дни за нормализиране на сделката за зърно
Русия преустанови участието си в черноморската сделка за износ на зърно

Процесът за лицензиране на новото американско ядрено гориво за V-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“. Това официално обяви Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) на сайта си.
Съгласно информацията, на 20 юли 2023 г., в АЯР е подадено заявление с искане за издаване на разрешение за използване на нов тип ядрено гориво RWFA в V-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“, произведено от „Уестингхаус“. Към заявлението са приложени над 80 документа с обем повече от 8400 страници, предимно техническа документация и анализи на безопасността, уточняват от АЯР.
Първата стъпка от процеса е АЯР, на основание чл. 6 от Наредбата за реда за издаване на лицензии и разрешения за безопасно използване на ядрената енергия, да провери дали са представени всички необходими документи в съответствие с изискванията на чл. 4, чл. 5 и чл. 57 от Наредбата или така наречената проверка за формална редовност.
От агенцията обещават да актуализират непрекъснато информацията за процеса по издаване на разрешение за използване на нов тип ядрено гориво RWFA.
ОЩЕ: Westinghouse подписа ключов договор с АЕЦ Козлодуй за потенциално изграждане на нов реактор

– Никога няма да забравя как срещнах жена си на морето.
– О, романтично ли беше!?
– Не, мислех си, че е вкъщи при децата…

Варненско обяснение в любов:
– Ще преплувам цялото море заради теб…
– После, само да си се оплакал, че си на сухо!

Испански съд обяви, че е започнал ново разследване срещу колумбийската певица Шакира, свързано с предполагаема измама с данък върху доходите и имуществото през 2018 г., предаде Reuters.
Магистратите не предоставиха повече подробности в изявлението си. Проверката се води от барселонски съд.

46-годишната изпълнителка на хита „Hips Don’t Lie“ се очаква да бъде изправена пред съда към края на годината по друго дело, свързано с над 14,5 млн. евро неплатени данъци, дължими в периода между 2012 и 2014 г.
В този случай прокурорът иска до 8 години затвор за звездата, чието пълно име е Шакира Исабел Мебарак.
Прокурорът не е отговорил веднага на молбата за коментар по новото дело.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кой е „европейският шампион“ по укриване на данъци?
Microsoft е укрил плащането на милиарди долари данъци

НАП погна Мегз заради укриване на данъци, търси огромна сума
Полша ще разследва Доналд Туск за данъчни измами

Комисията по бюджет и финанси ще изготви доклад, с който ще предложи на депутатите да изберат за председател на Сметната палата Димитър Главчев, предложен от ГЕРБ, или Нина Стоименова – кандидат на „Възраждане“.
Представянето на кандидатите
При представянето на Нина Стоименова беше посочено, че притежава над 25-годишен опит в сферата на одита, административното и финансово право, финансите и финансовия контрол. Завършила е висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“ в Университета за национално и световно стопанство – София, с придобита специалност „Маркетинг и мениджмънт“, има и професионална квалификация по счетоводство, финанси и контрол към института за следдипломна квалификация към университета. Заемала е експертни позиции в Селскостопанската академия, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, дирекция „Национален фонд“ към Министерство на финансите. През 2021 г. става заместник главен директор на Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“, след което и зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Димитър Главчев беше депутат в няколко парламента, зам.-председател на 43-ото и председател на 44-ото НС. Висше образование получава през 1987 г. в Университета за национално и световно стопанство – София, със специалност „Икономист-счетоводител“. Магистър е по международни икономически отношения от същия университет и регистриран одитор.

В представянето си Главчев акцентира необходимостта от възстановяване под някаква форма на обществен консултативен съвет, който да разглежда качеството на работа на одиторите, без да се намесва в работата на Сметната палата. Той подчерта, че външното наблюдение ще е от полза на одитната институция.
Идеята му е да се привлекат и бивши председатели на Сметната палата, които да участват в работата на обществения съвет при спазване рамката на Закона за Сметната палата.
„Контролът върху публичните средства с участие на граждански организации ще доведе до повишаване на доверието, а репутацията е много важна“, заяви Главчев и добави, че се надява законодателят да одобри промяната, която ще упражни контрол върху властта.

Нина Стоименова подчерта, че новият председател на одитната институция трябва да разполага с методология на база експертния си опит. Тя ще предложи да се прегледа дългосрочната стратегия на Сметната палата, защото може да има забавяне на одитните ангажименти.
Стоименова отбеляза, че ако бъде избрана, ще работи за стабилизиране на обстановката, за доверие към екипа, като се спазва принципът на независимост и върховенство на одитната институция, която трябва да се оценява как се разходват публичните ресурси на публичните финанси. „За контролните функции трябва да има ясен анализ кой какво трябва да върши и да има диалог с гражданите, за да се очертаят нуждите им и да закрепи доверието на обществото“, посочи тя.
По думите ѝ предстоящият одит на използването на европейските средства от всички оперативни програми ще е тест за способността на Сметната палата да отговори на очакванията на обществото. При представянето на виждането си за развитие на одитната институция ще настоява за увеличение на възнагражденията на одиторите. Като проблем Стоименова посочи липсата на млади кадри, затова ще настоява за специализация във висшите училища, която да подготвя бъдещите одитори.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кой е Димитър Радев – новият стар ръководител на БНБ?
Димитър Радев остава начело на БНБ
Депутатите стартираха процедурата за нов управител на БНБ

Google проучва използването на инструменти за изкуствен интелект за писане на нови статии и е в процес на разговори с издатели за използването на инструменти, които да подпомагат журналистите. Това заяви говорител на компанията, цитиран от Reuters.
Той не назовава издатели, но в. New York Times обяви, че Google е водил дискусии с Washington Post и News Corporation, собственика на Wall Street Journal и дори със самия New York Times.
Тези инструменти за изкуствен интелект подпомагат журналисти с опции за заглавия и различни стилове на писане, за да „се повиши качеството на работата им и производителността“, заяви говорител на Google, като добави, че става дума за „ранни етапи на проучване на идеи“.

„Тези инструменти просто не са предназначени и не могат да заменят съществената роля, която журналистите имат в предаването, създаването и проверката на фактите в статиите си“, заяви говорителят.
Въпреки това някои ръководни лица, пожелали анонимност, запознали се с презентацията на Google, я определят като обезпокоителна, информира в. New York Times. Инструментът за ИИ е наричан „Генезис“ на вътрешно ниво в Google, според вестника, който се позовава на информирани източници.
Говорител на News Corporation отказа да коментира публикацията на New York Times за инструмента за изкуствен интелект, но заяви: „Имаме отлични отношения с Google и оценяваме дългосрочния ангажимент на главния изпълнителен директор Сундар Пичай към журналистиката“.

New York Times и Washington Post не коментираха новината.
Тази информация се появява дни, след като Асошиейтед прес обяви, че ще си партнира с OpenAI, собственика на ChatGPT за проучването на използването на генеративния изкуствен интелект в новини. Това споразумение може да създаде прецедент за подобни партньорства.
Някои издания вече използват генеративен изкуствен интелект за съдържанието си, но новинарските публикации възприемат бавно технологията заради опасенията, че генерира фактически невярна информация и не може да отсее съдържание, създадено от хора и компютърни програми.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ще замени ли изкуственият интелект и шпионите?
Изкуственият интелект оставя без работа повечето програмисти в една страна
Как ChatGPT ще ви помогне да си намерите работа?

Турската централна банка увеличи основната си лихва с 250 базисни пункта до 17,5% в четвъртък, като продължи да обръща посоката на политиката на ниски лихви на президента Реджеп Тайип Ердоган. Затягането обаче остана под очакванията, а инфлацията още е около 40% и се очаква ускоряването ѝ, предаде Reuters.
Това е втората среща под ръководството на новия гуверньор Хафизе Гайе Еркан, която води промяната в курса, след като едноседмичната репо лихва беше намалена до 8,5% от 19% от 2021 г., въпреки ускоряващата се инфлация.
Банката заяви след срещата си, че ще продължи да затяга паричната политика и очаква допълнителен възходящ натиск върху инфлацията заради скорошни увеличения на данъците. „Паричното затягане ще бъде допълнително засилено толкова, колкото е необходимо, своевременно и постепенно, докато не се постигне значително подобрение в перспективите пред инфлацията“, заяви тя.

По-малкото от очакваното затягане беше наложено въпреки очакванията, че инфлацията, която се забави до 38,21% през юни, ще се ускори до края на годината. Икономистите коригират оценките си за инфлацията към края на годината до ниво от 60% заради продължаващия спад на лирата и различните данъчни повишения през юли.
Банката увеличи основната си лихва с 650 б. п. до 15% през юни и се очакваше този път тя да стигне 20%, сочи медианна оценка в анкета на Reuters.
Икономистите очакват основната лихва да се вдигне до 25% до края на 2023 г., което все пак ще остави реалните лихви отрицателни. Те предупреждават, че влиянието на Ердоган върху централната банка ограничава степента на затягане на паричната политика.

Лирата се търгуваше на ниво от 26,9345 лири за американски долар след обявлението – почти без промяна спрямо нивото си преди това. Стойността ѝ спадна с 30% от началото на годината. Някои пазари обаче се представят доста добре от преизбирането на Ердоган.
Политиката на ниски лихви, защитавана от Ердоган, предизвика валутна криза в края на 2021 г., като лирата загуби 44% от стойността си същата година. През 2022 г. отслабна с още 30% въпреки усилията на централната банка да противодейства на търсенето на валута, като използва валутните си резерви.
Обезценяването на лирата предизвика инфлация, изпращайки я до 24-годишен връх от 85,5% през октомври 2022 г. Очаква се продължаващият спад на стойността на валутата тази година да подхранва инфлацията през следващите месеци предвид зависимостта на Турция от вноса.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Обрат в паричната политика на Ердоган: Турската централна банка вдигна лихвите двойно
Турската лира с ново рекордно дъно след вдигането на лихвите

Вдигат минималната заплата в наша съседка с 34%

Главна инспекция по труда напомни на работодателите, участници в обществени поръчки, че нарушенията на Кодекса на труда, които са основание за отстраняване от обществена поръчка, не могат да бъдат отстранени със заплащането на санкцията, наложена от контролния орган за тях. От съобщението става ясно, че има практика участници в обществени поръчки да представят в Инспекцията по труда доказателства за заплатената санкция и да изискват удостоверение за липса на нарушение, каквото в този случай Агенцията няма основание да издава.
Работата в жегите носи риск от трудови злополуки
Работата без трудов договор не е маловажно нарушение. Санкцията за това нарушение е минимум 1500 лв. Вредните последици за лицата, работили нерегламентирано, както и за непълнолетните, наети без разрешение от Инспекцията по труда, не могат да се отстранят със задна дата. Поради това на нарушителите ще бъде издавано удостоверение за наличие на нарушение в срок от три години от датата на влизането в сила на наказателното постановление, независимо дали са заплатили санкцията, или не са.
Законът за обществените поръчки (ЗОП) предвижда възможност да бъдат отстранени само нарушения, свързани със заплащането на труда, след като дължимите суми се изплатят на работниците и служителите. За тези случаи е регламентирано, че когато участник в обществена поръчка, който не е изпълнил задълженията си по чл. 128, чл. 228, ал. 3 и чл. 245 от Кодекса на труда, представи доказателства за изплатени дължими възнаграждения и обезщетения на работниците си, той може да получи удостоверение за липса на нарушения. Доказателствата трябва да бъдат представени в дирекцията „Инспекция по труда“, установила нарушенията с влязло в сила наказателно постановление.
Нарушенията на Кодекса на труда, основание за задължително отстраняване от обществена поръчка, са регламентирани в чл. 54, ал. 1, т. 6 Закона за обществените поръчки. Възможността за доказване на надеждност чрез отстраняване на нарушението е регламентирана в чл. 56, ал. 1, т. 4 от същия Закон.

Главна инспекция по труда напомня, че е внедрила система за издаване на необходимите удостоверения за удостоверяване на обстоятелства по ЗОП и други нормативни актове, която позволява те да бъдат заявявани и получавани по електронен път с електронен подпис веднага, независимо от работното време на администрацията.
Гаранция за действителността на удостоверението продължава да бъде уникалният код, който се генерира върху него и чрез който всеки възложител на обществена поръчка може да провери дали предоставеното от изпълнителя удостоверение е достоверно. Възложителите нямат основание да не приемат удостоверения, издадени по електронен път, т.е. през системата, която е разработена съгласно правилата за предоставяне на административни услуги по електронен път. Създадена е възможност и самите възложители на обществени поръчки да получават по служебен път, през системата за издаване на удостоверения с оторизиран достъп, удостоверения за участниците.
Повече информация за процедурата, указание за използването на системата, достъпът до нея, както и до портала за проверка на автентичността на удостоверенията е публикувана в официалната интернет страница на ИА ГИТ https://www.gli.government.bg/bg/node/6385
 

Европейската комисия обяви днес, че не е получавала искане за удължаване на временните ограничения срещу украинския земеделски внос в пет от държавите от ЕС.
„Усилията ни са насочени към това украинските земеделски стоки да стигат до световните пазари“, заяви говорител на ЕК на пресконференция. Той се въздържа от отговор, попитан какво би се случило, ако отново бъдат въведени едностранни мерки.

Миналия месец ЕК обяви, че ограниченията, въведени над вноса на украинско зърно, може да бъдат удължени до 15 септември. Ограниченията предвиждат този внос да преминава транзитно, но да не може да достига до пазарите в засегнатите държави. По-рано тази пролет някои страни от ЕС въведоха едностранни ограничения за украинския земеделски внос, отменени с прилагането на европейски мерки и изплащането на обезщетения от европейския бюджет за засегнатите.
Очаква се въпросът отново да бъде обсъден на предстоящото следващата седмица заседание в Брюксел на министрите на земеделието от ЕС. Петте засегнати страни настояват ограниченията да останат в сила до края на 2023 г. Междувременно Русия се оттегли от споразумението за пренос на украинско зърно през Черно море, което създаде допълнителен натиск на пазара.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Задава ли се ново удължаване на забраната за внос на украинско зърно?
ЕК удължи забраната за внос на зърно от Украйна
Забраната за внос на украински храни в ЦИЕ: Как Русия може да се възползва?

Испания очаква България да се присъедини към Шенген до края на годината, докато Мадрид председателства Съвета на ЕС, предаде БНР.
Това заяви посланик Алехандро Поланко Мата, който представи приоритетите на испанското председателство пред депутатите от парламентарната комисия по външна политика.

„С България имаме сходни позиции по темата за европейската перспектива на страните от Западните Балкани на базата на изпълнение на ясни критерии. Албания и Северна Македония са постигнали значителен напредък и се надявам двете държави да изпълнят поетите ангажименти. Разширяването на Шенгенското пространство е друг наш приоритет. Не е новина, че Испания подкрепя присъединяването на България и Румъния“, заяви Алехандро Поланко Мата. 
Той подчерта, че София отговаря на всички изисквания и се надява България да стане член в рамките на председателството им. „Работим заедно с ЕК за постигане на компромис между държавите членки“, заяви още той.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Внасят иск в съда на ЕС заради неприемането на България в Шенген?
България влиза в Шенген още през октомври?
България и Румъния влизат в Шенген до края на годината?
Каква е позицията на Германия за членството на България в Шенген?

Бирата продължава да е сред най-предпочитаните напитки у нас, сочат данни на Съюза на пивоварите в България (СПБ), публикувани по повод на професионалния празник на бранша – Илинден.
Още: След минерална вода, българинът пие най-много бира
През 2022 г. българските пивовари са произвели 500 млн. литра бира и са продали 523 млн. литра. На ден само в ресторантите, кафенетата и хотелите са се сервирали по 435 000 чаши от пенливата напитка. Общо 13% от продажбите на пиво в страната се реализират през сегмента на заведенията, а останалите 87% – в магазинната мрежа и малки търговски обекти.
През летните месеци, от май до август включително, всеки ден се произвеждат 1 732 000 литра пиво, а се продават 1 911 000. 50% от пълнолетните българи консумират бира поне веднъж седмично, а близо 70% поне веднъж месечно. Най-големи любители на пивото са потребителите от района на Монтана, които пият 11 пъти месечно, следвани от жителите на Русе и Варна – 10 пъти.
По повод на професионалния си празник от СПБ отчитат над 35 милиона лева капиталови инвестиции в бранша за първото полугодие на настоящата година. Традиционно вложенията са за зелени иновации, оборудване и поддържане на най-добри практики в производството на бира. За същия период членовете на СПБ са разширили продуктовата си листа с още 8 нови асортимента. И този сезон хит продължават да бъдат безалкохолните бири, премиалните марки и пивото със силно подчертан хмелов аромат. Само през миналата година в страната са произведени 58 тона висококачествен хмел, който освен за родното производство, се изнася за редица страни, включително за най-големия производител на бира в ЕС – Германия.

„Пивото е единствената напитка с хмел. През последните години на процеса охмеляване се обръща все по-голямо внимание. Едно ново поколение пива с по-изразен аромат и вкус на хмел, предизвиква засилен интерес сред любителите на пенливата напитка. До голяма степен точно тази суровина определя типичните качества на пивото – горчив вкус, уникален аромат и стабилност на пяната. За охмеляване се използва хмеловата шишарка, богата на алфа- и бета-горчиви киселини, хмелово етерично масло и редица биологично-активни вещества. Нововъведенията са довели днес консумацията на пиво да се превърне в социално изтънчено изживяване. Това се дължи и на новия профил на потребителите – с повече познания за пивото, готови да платят повече за по-качествени и новаторски продукти“, отбелязва проф. Габриела Маринова – една от най-изтъкнатите представители на пивоварната наука.
Какво представлява бирата?
Според действащия и днес български държавен стандарт – БДС от 1981 г., пивото е слабоалкохолно питие, произведено чрез ферментация на пивна мъст от малц (заместители на малца), хмел и хмелови продукти и вода, с използване на пивоварни дрожди. „Поради натуралния си състав пивото е богато на редица антиоксиданти и най-вече на полифеноли, витамини от групата В, минерали, влакнини и над 800 органични и неорганични съединения. Всички те произхождат от ечемичeния малц, хмела, дрождите и от сложните химични трансформации, които претърпяват по време на технологичния процес”, допълва проф. Маринова.
За да могат потребителите да са наясно какво съдържат различните бири, пивоварите в страната продължават доброволно да поставят върху етикетите на своите продукти списък на съставките и енергийната им стойност. „Членовете на СПБ от 2017 г. предоставят данни за калориите за 100 ml пиво. Като цяло произвежданите в страната лагер бири „тип Pils“ съдържат между 33 и 48 kcal./100 ml. За безалкохолните бири тези стойности са по-ниски и варират между 15 и 25 kcal./100 ml”, коментира Ивана Радомирова, изпълнителен директор на СПБ. Информацията за съставките и калориите в пивото са на етикетите на 99% от произвежданите у нас асортименти. ,,Този резултат ни отрежда едно от водещите места в изпълнението на общоевропейската инициатива на бирения бранш за представяне на хранителна информация за пивото”, уточнява Радомирова.
Към тези практики за прозрачност към потребителите от СПБ добавят и редица дългогодишни кампании за социална отговорност и устойчиво развитие. През 2022 г. от пивоварните предприятия са пуснати на пазара 20 440 т стъклени бутилки, от които 57% са за многократна употреба. Ето защо е в ход новата инициатива на членовете на СПБ „Върни ме“. 10 000 магазина в страната имат поставен стикер със знака „Върни ме“, който има за цел да насърчи връщането на оборотните бутилки от бира в търговската мрежа. При правилна употреба, стъклените бутилки могат да се използват много пъти в производствения процес, като по този начин се пестят енергия и природни ресурси.