Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) прие решение за цените в сектор „Електроенергетика“, които влизат в сила от 1 юли 2023 г. за следващия едногодишен ценови период, съобщиха от регулатора.
След отчитане на всички ценообразуващи елементи и прилагане на методиката за ценообразуване, Комисията утвърди средно увеличение на цената на електроенергията за битовите потребители с 4,37 %. За „Електрохолд“ е предвидено увеличение с 4,24 %, на ЕВН – с 3,78 %, а за клиентите на „Енерго Про“ – с 5,43 %. В тези цени са включени и цените за мрежовите услуги.
Първоначалните разчети на Комисията предвиждаха увеличение в размер на 3,63%, но това беше преразгледано след издадена заповед на служебния енергиен министър, с която бяха променени квотите за регулирания пазар на държавните производители на електроенергия. В енергийния микс за битовите потребители бяха включени 2 200 000 MWh електроенергия, произведена от ТЕЦ „Марица изток“ – 2, с цел дружеството да не изпадне в финансови затруднения.
Какво ще се случи с въглищните централи на „Марица-Изток“ ?

Комисията приложи регулаторни механизми, които позволиха увеличението на цените на електроенергията за битовите потребители да бъде в размер, близо четири пъти по-нисък от нивото на инфлацията. Статистиката на ЕС показва, че цените у нас са сред най-ниските в сравнение със страните в цяла Европа.
С определянето на цени с хоризонт от една година напред Комисията създава условия за предвидимост и сигурност на разходите на българските домакинства. Този подход доказа своята обоснованост в изминалите периоди на висока динамика на цените на енергийните пазари, когато разходите на битовия сектор в останалата част на континента се повишиха драстично, посочват от КЕВР.

Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), за поредна година започва кампанийна проверка под мотото „Безопасно лято 2023 г.“.
Проверки ще се извършват от инспектори в търговски обекти в цялата страна. Тази година е предвидено да се проверяват плавателни средства за обучение по плуване – пояси за ръце и жилетки.
Проверките започват на 3 юли и ще продължат до 28 юли. Целта е да се установи дали се спазва нормативната уредба.

Инспекторите ще проверяват за наличие на „СЕ“ маркировка за съответствие, трайно нанесена маркировка за идентификация върху поясите за ръце и жилетките на български език, която да съдържа информация и предупредителни текстове за правилната им и безопасна употреба, наименование и адрес на икономическия оператор пуснал продуктите на пазара, инструкции за употреба и информация за безопасност на български език, декларация за съответствие, която трябва да придружава продуктите.
За установените нарушения през кампанията, инспекторите на ДАМТН ще предприемат законосъобразни действия.
През 2022 г. са проверени общо 380 бр. пояси за ръце. При 219 от тях са констатирани нарушения.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Лято 2023: Започват масови проверки на плажове и хотели
Колко ще струва семейната почивка на морето?
Страната ни попадна в топ 10 на световна туристическа класация

Брутният външен дълг (публичен и частен) нараства със 7.7% на годишна база до 44.45 млрд. евро към края на месец април тази година, сочат предварителните данни на Българската народна банка. За сравнение, преди година брутният външен дълг е достигал 41.26 млрд. евро или с 3.19 млрд. евро по-малко спрямо настоящото равнище.
Брутният външен дълг се равнява на 49.2 от брутния вътрешен продукт на страната, като преди 12 месец съотношението спрямо БВП на България е било 48.8%.

В края на април 2023 г. краткосрочните задължения са 7.707 млрд. евро (17.3% от брутния дълг, 8.5% от БВП) и се увеличават с 88.7 млн. евро (1.2%) спрямо април 2022 г. (7.619 млрд. евро, 18.5% от дълга, 9% от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 36.751 млрд. евро (82.7% от брутния дълг, 40.7% от БВП), като се повишават с 3.102 млрд. евро (9.2%) спрямо края на април 2022 г. (33.648 млрд. евро, 81.5% от дълга, 39.8% от БВП)
Към края на април 2023 г. 26.996 млрд. евро (60.7%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година.
В евро са деноминирани 79.8% от брутните външни задължения, при 78.7% година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на април 2023 г. е 9.568 млрд. евро (10.6% от БВП). Спрямо края на април 2022 г. (7.344 млрд. евро, 8.7% от БВП) той нараства с 2.223 млрд. евро (30.3%).
Външните задължения на Централната банка са 1.989 млрд. евро (2.2% от БВП). Те намаляват с 61 млн. евро (3%) спрямо края на април 2022 г. (2.050 млрд. евро, 2.4% от БВП).

Външните задължения на сектор Други парични финансови институции са 5.978 млрд. евро (6.6% от БВП). Те се увеличават с 809 млн. евро (15.7%) спрямо края на април 2022 г. (5.169 млрд. евро, 6.1% от БВП), сочат данните на БНБ.
Външните задължения на Други сектори са 12.168 млрд. евро (13.5% от БВП). Те намаляват с 537.1 млн. евро (4.2%) спрямо същия месец на миналата година (12.705 млрд. евро, 15% от БВП).
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14.754 млрд. евро (16.3% от БВП) в края на април 2023 г., което е със 756.7 млн. евро (5.4%) повече спрямо края на април 2022 г. (13.997 млрд. евро, 16.6% от БВП). То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 33.2% към края на април 2023 г., при 33.9% година по-рано.
Брутният външен дълг достига 45.2 млрд. евро към края на март

Предложеното европейско законодателство за изкуствения интелект би застрашило конкурентоспособността и технологичния суверенитет на ЕС, предупреждават в отворено писмо над 160 ръководители на компании, сред които и Renault и Meta, предаде Reuters.
По-рано през месеца ЕП постигна съгласие за набор от проектоправила, според които приложения като чатбота ChatGPT ще трябва да разкриват съдържанието, генерирано от изкуствения интелект, да помагат за разграничаването на т. нар. „фалшиви изображения“ и да гарантират мерки срещу незаконно съдържание.
Откакто ChatGPT набра популярност, бяха публикувани няколко подобни писма, призоваващи за регулиране на изкуствения интелект, в които се алармираше за „риска от изчезване заради изкуствен интелект“.
Сред подписалите предишните писма бяха предприемача Илон Мъск, главният изпълнителен директор на OpenAI, компанията зад чатбота ChatGPT Сам Алтман и Джефри Хинтън и Йошуа Бенгио – двама от тримата т.нар. „кръстници на изкуствения интелект“.

Третият – Ян Лекун, който работи за Meta, подписа писмото, публикувано днес, в което се оспорва плана за регулации на ЕС. Други представители на бизнеса, подкрепили писмото, са ръководителите на испанската телекомуникационна компания Cellnex, на френската софтуерна компания Mirakl и на германската инвестиционна банка Berenberg.
Никоя от компаниите не е отговорила на запитване на Reuters за коментар.
В писмото се предупреждава, че съгласно предложените правила на ЕС технологии като генеративният изкуствен интелект ще станат силно регулирани и компаниите, разработващи такива системи, ще бъдат изправени пред високи разходи и непропорционални рискове.
Подобно регулиране може да доведе до преместването на дейността на иновативни компании в чужбина, а инвеститорите могат да се отдръпнат от развитието на ИИ в Европа.
Сам Алтман, главен изпълнителен директор на OpenAI, през май заплаши да оттегли услугите на ChatGPT от Европа, ако компанията изпита затруднения да спазва предстоящите разпоредби, но по-късно промени позицията си и заяви, че компанията няма планове да напуска Стария континент.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Как ChatGPT ще ви помогне да си намерите работа?
ЕП подкрепя първите в света правила за изкуствен интелект

Обрат: OpenAI промени нагласите си към разпоредбите на ЕС

Годишната инфлация в еврозоната се очаква да намалее до 5.5% през юни тази година, спрямо 6.1% през преходния месец май. Това сочат експресните оценки на европейската статистическа служба Евростат. Месечната инфлация в еврозоната се очаква да бъде 0.3%.
Сред компонентите на инфлацията, потребителските цени при храните, алкохола и тютюневите изделия остават с най-сериозно ускорение – годишно увеличение от 11.7% през юни, спрямо 12.5% през май. Инфлацията при неенергийните индустриално стоки намалява до 5.5% през юни, спрямо 5.8% през май, ускорението при услугите е 5.4%, спрямо 5% през май, а при енергията се отчита дефлация от минус 5.6% през юни, спрямо минус 1.8% през май.
Във всички страни от еврозоната се очаква годишната инфлация да намалее през юни с изключение на Хърватия, където се очаква нивото да остане същото спрямо преходния месец май (8.3%) и Германия, където годишната инфлация всъщност се увеличава. Според експресните оценки, годишната инфлация в най-голямата европейска икономика ще нарасне до 6.8% през юни, спрямо 6.3% през предходния май.
Най-висока годишна инфлация през юни сред страните от еврозоната се очаква в Словакия (11.3%), Естония (9%) и Хъватия (8.3%). Най-ниско ниво се очаква в Люксембург (1%), Испания (1.6%) и Белгия (1.6%).
Така, вече три страни от еврозоната отчитат годишна инфлация, която е в рамките на целевото ниво от 2%, заложено от Европейската централна банка. 
Инфлацията в еврозоната намалява до най-ниското ниво от началото на войната в Украйна
България остава в топ 10 по най-висока инфлация в ЕС
ЕЦБ не спря с повишаването на лихвите
Дефлация у нас за първи път от 2 години насам

Близо 25 млрд. лева са платени с български карти през миналата 2022 година, сочат данните на Българската народна банка за безналичните разплащания в страната. Това представлява ръст от близо 40% на годишна база.
Тенденцията за нарастване на безналичните плащания в българската икономика е налице, след като през 2021 година стойността на картовите плащания също нарасна с малко над 40%. В същото време броят на банкоматите у нас намалява за трета поредна година, падайки до 4 977 броя към края на 2022 година. Това е с 273 броя по-малко спрямо 2021 година, когато ATM устройствата у нас са възлизали на 5 250 броя. На фона на това ПОС терминалите нарастват до 124 082 броя, спрямо 11 346 броя през предходната година, сочат данните на БНБ.
От общо 24.9 млрд. лева, платени с карти, издадени от доставчици на платежни услуги, лицензирани у нас, 17.5 млрд. лева са платени в страната, а 7.4 млрд. лева са платени в други държави. За сравнение, през преходната 2021 година общата стойност на картовите плащания бе 17.8 млрд. лева, от които 12.7 млрд. лева в страната и 5.1 млрд. лева в други държави.
От общата стойност на картовите плащания за 2022 година, 18.7 млрд. лева са били платени чрез физическо терминално ПОС устройство, а 6.2 млрд. лева са били инициирани през интернет. Преди година, сумите са били съответно 13.7 млрд. лева и 4.1 млрд. лева.
Общият брой на картовите плащания у нас през 2022 година достига 375.5 млн. броя, спрямо 284.4 млн. броя година по-рано.
Общият брой на платежните сметки при кредитни институции намалява през 2022 година до 12.4 млн. броя, спрямо 12.5 млн. броя през предходната година.
Общата стойност на наредените кредитни преводи у нас възлиза на 1.12 трилиона лева през 2022 година, спрямо 900.7 млрд. лева през 2021 година.
Картовите плащания в интернет скочиха с 90% за 5 г.
Парите в обращение намаляха с близо 1 млрд. лева от началото на годината
Плащат заплатите само по банков път във фирми с над 50 души персонал, за ресторантьорите мярката важи без ограничение

Облечен в бяла лабораторна престилка и с газова маска на една ръка разстояние, Оле Йорген Гронволд измерва влажността на интригуващ тъмен прах, обявен за следващото „черно злато“ на планетата.
Но това е новото „черно злато“ – термин, който обикновено се отнася до нефта, и то всъщност е полезно за Земята.
В югоизточната част на Норвегия се намира най-големият в Европа завод за рециклиране на използвани или повредени батерии за електрически автомобили, който ги превръща в прах или „черна маса“, съставена от никел, манган, кобалт, литий и графит.
Франция отваря огромна фабрика за батерии на електрически автомобили
Тези т.нар. критични минерали – основни компоненти в много технологии за чиста енергия, ще бъдат използвани повторно за производството на нови батерии, ключови елементи в прехода към декарбонизирана икономика.
„Колкото по-високо е качеството на компонентите, толкова по-лесно е те да се използват за рециклиране“, казва Гронволд, лаборант в Hydrovolt, съвместно предприятие на норвежкия алуминиев гигант Norsk Hydro и шведския производител на електрически батерии Northvolt.
Заводът на Hydrovolt беше открит миналата година в пристанищния град Фредрикстад.

Очаква се в рамките на следващите няколко месеца заводът да може да обработва 12 000 тона литиево-йонни батерии годишно, което се равнява на 25 000 батерии за електрически автомобили.
Лидерът в отрасъла Норвегия, където електроенергията се произвежда почти изцяло от възобновяеми енергийни източници, е безспорният световен шампион по електрически автомобили с нулеви емисии, като последните представляват над 80 % от регистрациите на нови автомобили.
Освободени от електричество, внушителните акумулаторни батерии – всяка от тях тежи половин тон, се разглобяват методично, за да се възстановят до 95 % от материалите.
Алуминият се рециклира от Norsk Hydro, а прахът от „черната маса“ се продава на производителите на батерии.
„Това е черното злато, което ни дава живот“, казва Глен Остби, изпълняващ длъжността ръководител на Hydrovolt, който води обиколка на завода, облечен в предпазна каска и очила.
„Черното злато“ е обявено за екологично чисто, тъй като се получава в процеса на рециклиране, а не се добива в далечни държави.
„Рециклирането на батерии е в много отношения алтернатива на мините. Ние сме построили нещо като мина над земята“, казва Андреас Фриденсванг, оперативен директор на Hydrovolt.
„Една батерия може да се трансформира в нова батерия до безкрайност“, казва той.
Рециклирането помага също така да се увеличи независимостта на Европа, когато става въпрос за критични минерали, тъй като пандемията от Ковид и войната в Украйна подчертават проблемната зависимост на континента от вносни суровини.
В Европа „имаме големи пазари за продукти, но всъщност не разполагаме с толкова много собствени ресурси“, заяви Джулия Полисканова, ръководител на отдела за електрическа мобилност в неправителствената организация Transport & Environment.
„В световен мащаб ние не сме минна суперсила за мед, кобалт или никел“, каза тя и добави, че рециклирането на отпадъци е очевидна възможност.
„И можете да рециклирате много по-бързо, отколкото да откриете нова мина“.
Според Transport & Environment, европейска група за кампании за чист транспорт, рециклирането на стари батерии може да покрие между 8 и 12 % от критичните нужди на Европа от минерали през 2030 г. и между 12 и 14 % през 2035 г.
Европейският парламент наскоро прие разпоредби, целящи да направят батериите по-устойчиви и по-лесно рециклируеми.
Но Европа трябва да спре да изнася ценната си „черна маса“ в трети страни, най-вече в Китай и Южна Корея, и да разработи собствени заводи за хидрометалургична преработка, настоява Полисканова.
Това друго ключово звено от веригата за рециклиране, което позволява извличането на металите, съдържащи се в праха, все още е нискомащабно в Европа и се обработва само от няколко компании като Revolt в Швеция и Eramet във Франция.
Необходими са и държавни субсидии, за да могат многото планирани заводи за производство на батерии да видят бял свят и да се създаде екосистема, благоприятна за рециклиращите предприятия, каза Полисканова.
Заводът във Фредрикстад е пилотен проект и се очаква проектът да бъде изнесен, като Hydrovolt планира втори обект „до една-две години“.
„Най-важното за нас е степента на внедряване на електрическите автомобили, така че да има резервоар от излезли от употреба батерии“, каза Фриденсванг.
„Ето защо се оглеждаме в държави като Германия, Франция и малко в Съединените щати.“

Приложението за запознанства Tinder окончателно спря дейността си в Русия, както по-рано беше обявила компанията, предава ТАСС. То е свалено и от магазините за приложения на Google и Apple.
Функциите на приложението все пак остават достъпни при включен VPN.
Компанията Match Group, собственик на приложението, през май обяви, че от днес спират да се удължават автоматично и платените абонаменти за руски клиенти, като потребителите ще могат да си получат обратно парите за вече заплатени 6-месечни и годишни абонаменти чрез специален формуляр на сайта на компанията. Освен Tinder, тя притежава и услугите Match.com, OkCupid, Hinge, PlentyOfFish, Ship и OurTime.

Вчера обаче руската социална мрежа „ВКонтакте“ пусна бета версия на мобилното приложение VK Знакомства за потребители на операционна система Android, скоро се очаква и версия за iOS.
Отбелязва се, че потребителите на услугата за запознанства няма да срещат в услугата приятелите си от „ВКонтакте“ и потребители от черния списък, макар регистрацията и влизането в платформата да става с единен акаунт за всички услуги на група VK.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
И Tinder реши да напусне руския пазар
Руският автопроизводител набира затворници заради липса на работна ръка
Голяма модна компания отваря 100 магазина в Русия тази година

Цените в промишленото производство продължават да намаляват и през месец май тази година, водени от спада в цените при производството и разпределението на енергия.
Общият индекс на цените на производител у нас намалява с 6.7% на годишна база през месец май, сочат данните на Националния статистически институт. Значителен спад на цените се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 19.4%, в добивната промишленост – с 4.4%, и в преработващата промишленост – с 1.5%.
В преработващата промишленост значително намаление на цените е отчетено при производството на основни метали – с 14.4%, както и при производството на химични продукти – с 11.0%. Ръст на цените е регистриран при: производството на тютюневи изделия – с 46.6%, производството на изделия от други неметални минерални суровини – с 26.8%, производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти – с 16.5%.
Бизнесът у нас очаква цените да останат без промяна през следващите месеци
Индексите на цените на производител измерват средното изменение на цените на промишлените продукти, произвеждани и продавани от българските предприятия. Те могат да се разглеждат като ранен измерител на инфлацията и да се използват за международни сравнения.
Дефлация у нас за първи път от 2 години насам

На месечна база общият индекс на цените на производител се понижава с 2.9% през май 2023 г. спрямо предходния месец. Намаление е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 4.4%, в преработващата промишленост – с 2.4%, и в добивната промишленост – с 2.2%.
Българската индустрия трета по спад на производството в ЕС
По-ниски цени в преработващата промишленост са отчетени при: производството на основни метали – с 5.5%, производството на химични продукти – с 2.8%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 1.4%. Повишение на цените се наблюдава при: производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти – с 2.8%, производството на мебели – с 0.9%, производството на електрически съоръжения – с 0.8%.
Индекси на цените на производител на вътрешния пазар
Индексът на цените на производител на вътрешния пазар се понижава със 7.0% в сравнение с май 2022 година. Спад на цените е регистриран при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 18.9%, а увеличение е отчетено в преработващата промишленост – с 2.1%, и в добивната промишленост – с 0.4%.
Спрямо май 2022 г. съществен ръст на цените в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на тютюневи изделия – с 60.5%, обработката на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм – с 38.3%, производството на изделия от други неметални минерални суровини – с 23.5%. Спад на цените е отчетен при производството на основни метали – с 20.9%, и при производството на химични продукти – със 17.0%.
Отчетоха годишен спад на промишленото производство за четвърти пореден месец
На месечна база индексът на цените на производител на вътрешния пазар намалява с 2.5% през май 2023 г. спрямо предходния месец. Понижение е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 4.3%, в добивната промишленост – с 2.9%, и в преработващата промишленост – с 1.3%.
Понижение на производствената инфлация у нас през април
По-ниски цени в преработващата промишленост се наблюдават при: производството на химични продукти – с 3.9%, производството на основни метали – с 3.3%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 1.9%. Повишение на цените е регистрирано при: производството на мебели – с 1.2%, и производството на електрически съоръжения – с 1.0%.
Индекс на цените на производител на международния пазар
Индексът на цените на производител на международния пазар намалява с 3.6% през май 2023 г. спрямо предходния месец, а спрямо съответния месец на 2022 г. намалението е с 6.4%.

Големите европейски туроператори не отчитат анулации за Българското Черноморие заради хибридната атака във връзка с чистотата на морската вода след взрива на язовир „Нова Каховка“ в Украйна. Това показват данните на германските и британските компании.
До момента туроператорите и хотелиерите отчитат единствено отлив на български и румънски туристи.
Защо няма туристи по Черноморието?
„Засега няма анулирани резервации на почивки за България на германския пазар и туристите си пристигат. Следим ситуацията и всеки ден подаваме актуална информация към Германия“, заяви за TravelNews Калин Сутев, представител на големия германски туроператор DER Touristik (към който е и ITS) и управител на „Дестинейшън Туристик Сървисис“. Той изпраща официалните данни от Министерството на околната среда и водите и от Министерството на туризма.
„Германците вярват в институциите за разлика от българите и спекулациите не се отразяват на резервациите. Водата по Българското Черноморие към момента наистина е много чиста“, отбеляза Сутев. Той се надява замърсяването да не достигне до нашето крайбрежие, защото тогава може да има негативно отражение за сезона.

Същото подчерта и Иван Грошев, управител на „МТС България“, който представлява големия британски туроператор Jet2Holidays. „Във Великобритания няма анулации за почивки в България. Ситуацията засега е нормална“, каза той. Според него институциите в лицето на МОСВ и Министерството на туризма трябва да продължат да правят мониторинг и подават всекидневна информация за чистотата на морската вода. Това е важно, за да няма негативен отзвук в Западна Европа. Сутев и Грошев обясниха, че отлив се забелязва на български и румънски туристи.
Зам.-председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) Веселин Налбантов предлага вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел да изпрати писма на своите колеги в ЕС, в които да обясни, че водата е чиста и няма опасност за нашите курорти от замърсяване. „Морето тази година е кристално чисто и плажът в най-големия ни курорт е прекрасен“, подчерта Налбантов. Той дори е готов да покаже пред обществото чрез гмуркане, че мидите и другите морски видове стават за ядене и няма нищо притеснително. 
 

Hидepлaндия щe зaтвopи нaй-гoлямoтo гaзoвo нaxoдищe в Eвpoпa нa 1 oĸтoмвpи 2024 г. cлeд гoдини нa зeмeтpeceния, въпpeĸи глoбaлнитe eнepгийни пpитecнeния, пpeдизвиĸaни oт вoйнaтa в Уĸpaйнa, cъoбщaвa Нurrіуеt.
Haceлeниeтo, живeeщo близo дo плoщaдĸaтa зa дoбив нa гaз в Гpoнингeн, cтpaдa над 20 години зapaди зeмeтpeceния, пpяĸo пpипиcвaни нa coндaжни oпepaции.
Гaзoвитe ĸлaдeнци в нaxoдищeтo Гpoнингeн, oтĸpитo пpeз 1963 г., щe ocтaнaт oтвopeни oщe 1 гoдинa в cлyчaй нa изĸлючитeлнo cтyдeнa зимa, нo cлeд тoвa щe бъдaт зaтвopeни зaвинaги пpeз oĸтoмвpи 2024 г.
„Hиe нaиcтинa cпиpaмe ĸpaнчeтo“, зaяви Xaнc Bийлбpийф, xoлaндcĸият миниcтъp нa дoбивнaтa пpoмишлeнocт.

Той заяви в изявлeниe, чe тoвa e вaжeн мoмeнт cлeд дeceтилeтия дoбив нa гaз и ocoбeнo пocлeдицитe oт тoзи дoбив нa гaз зa житeлитe нa Гpoнингeн.
„Πpoблeмитe нa житeлитe нa Гpьoнингeн oщe нe ca peшeни и зa cъжaлeниe зeмeтpeceниятa щe пpoдължaт пpeз cлeдвaщитe гoдини, нo изтoчниĸът нa цялoтo нeщacтиe щe бъдe зaтвopeн“, отбеляза Bийлбpийф.
Bъпpeĸи чe дoбивът нa гaз oт нaxoдищeтo бeшe пoчти cвeдeн дo нyлa пpeз пocлeднитe няĸoлĸo гoдини, нидepлaндcĸoтo пpaвитeлcтвo пoддъpжa oбeĸтa paбoтeщ заpaди глoбaлнaтa eнepгийнa нecигypнocт, пpeдизвиĸaнa дo гoлямa cтeпeн oт войната в Уĸpaйнa пpeз фeвpyapи 2022 г.
Cчитa ce, чe гaзът oт нaxoдищeтo Гpoнингeн e дocтaвил 363 млpд. eвpo (395 млpд. дoлapa) нa xoлaндcĸaтa xaзнa oт нaчaлoтo нa пpoизвoдcтвoтo пpeз 60-тe гoдини нa минaлия вeĸ.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Насред кризата: Затварят най-голямото газово находище в Европа
Русия е в историята: Германия има нов любим доставчик на газ
Нидерландия налага таван на цените на тока и газа, дава щедри помощи за отопление

Всички фирми с 50 и повече души персонал ще имат задължението да превеждат заплатите на служителите си само по банков път, като конкретно за ресторантьорите и доставчиците на кетъринг услуги мярката ще важи за всички работници, независимо от броя на персонала. Предвидено е и изплащането на дивидент, също да става само по банков път. Това предвижат промени в Закона за ограничаване на плащанията в брой, които са предложени като част проектобюджета за тази година.
Досега обсегът на закона не се прилагаше за изплащането на трудови възнаградждения по смисъла на Кодекса на труда, но ако предложението получи зелена светлина това ще се промени.
Според Атанас Димитров, зам.-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоациация, няма проблем да се осъществява това предложение, но по-важно е да е ясна каква е целта – да се толерират банките, да се подпомага бизнеса или да се изсветлява икономиката, става ясно от негово участие в БНТ.
Не плащаме в заведенията, ако не предоставят касова бележка
„Ако говорим за сив сектор, който иска да укрива, ще преведе частта от средствата си по банков път за заплати, а останалото ще ги даде на ръка. Това не е форма или начин на борба със сивия сектор. По-скоро трябва адекватна данъчна политика и последващ качествен контрол от страна на компетентните органи“, смята Димитров.
По думите му, това е някаква поредна атака към туризма и в частност към ресторантьорския бизнес у нас.
„Ако искаме някакъв ефект, то тази мярка трябва да бъде прилагана адекватно към всички стопански субекти. Администрирането на този бизнес трябва да бъде лека операция, за да може хората да работят нормално и адекватно“, поясни Атанас Димитров.
Министерство на финансите публикува проекта за бюджет за тази година
74% от наетите у нас работят в сфери със заплати под средната за страната
Какви служители се търсят в София и как вървят заплатите?

Потребители бяха неприятно изненадани на прага на летните си отпуски. Оказа се, че някои банкомати не приемат 50-левова банкнота с емисия от 2006 година. Това сигнализираха слушатели на БНР.
Печалбата на банковата система надхвърли 1 млрд. лева за първите четири месеца на годината
В отговор, от БНБ съобщиха, че има „специфичен технически проблем някои машини за самообслужване на банките, които не приемат банкноти с номинална стойност 50 лева“. Проблемните машини са поставени под наблюдение от БНБ.
„След отстраняване на проблема от съответния сервизен оператор и след преминаване на успешни тестове на машините от страна на БНБ, ще бъде възстановено приемането на банкнотите с посочения номинал“, допълват от БНБ.

– Муцка, душицо, кво прайш ма, ходиш ли още по чуждо?
– В смисъл?
– По мъже ма, насам – натам из София?
– Знаеш ли кво щи кажа аз на теб. Аз в тоя град съм се родила и нищо в София не ми е чуждо. Да не съм тръгнала из Пловдив?

На този ден Православната църква чества Събора на светите славни и всехвали дванадесет апостоли. Това е празник за обща прослава на Христовите благовестители, наречени апостоли, т.е. пратеници. Те са Симон Петър, Андрей Първозвани, Яков Заведеев, Иоан Богослов, Филип, Вартоломей, Тома, Матей, Яков Алфеев, Иуда Иаковов, Симон Зилот, Матий (Матия) – на мястото на Юда Искариот. Към тях се причислява и апостол Павел, затова този ден се казва още Павловден.

Като празнува паметта на всеки един от дванадесетте апостоли отделно, Църквата еднакво благоговее и пред целия техен събор. Защото Свещеното Писание и Преданието, като възхваляват трудовете и мъченическата смърт отделно на всеки от дванадесетте апостоли, прославят ги всички заедно и равночестно.
По думите на Св. Писание всички те са приятели Божии (Йоан 15:14), и когато Син Човечески седне на престола на славата Си, те всички ще седнат на дванадесет престола, за да съдят дванадесетте Израилеви колена (Мат. 19:28). Светото Предание нарича всички дванадесет апостоли славни и всехвални. В богослужебните книги този ден се нарича „Събор на дванадесетте“, защото това число на апостолите е първоначално и Христово (Мат. 10:1-5).
На 30 юни имен ден празнуват всички, които носят името Апостол и производните му.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
Кой празнува имен ден днес, 29 юни 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 24 юни 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 15 юни 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 11 юни 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 7 юни 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 5 юни?
Кой празнува имен ден днес, 30 май 2023 година?

Франция налага задължително родителско съгласие за социалните мрежи, предаде Франс прес и БТА. Мярката се съдържа в законопроект, който вчера беше приет единодушно в долната камара на парламента – Националното събрание, а днес – да бъде одобрена и от Сената.
Тя задължава социалните мрежи, като TikTok, Snapchat или Instagram, да проверяват възрастта на техните потребители и когато се окаже, че някой от тях е под 15 г., да изискват родителско съгласие да ползва социалната платформа.
Датата за влизане в сила на нормативния акт обаче не е ясна, защото това зависи и от мнението на ЕК. Тя трябва да се произнесе дали е в съответствие с европейското право.
Социалните мрежи ще имат 1 година, за да се подчинят на разпоредбите, когато става дума за нови техни абонати и 2 години за вече съществуващи акаунти. Техническите детайли са все още обект на дискусии.

Така нареченото „дигитално пълнолетие“, фиксирано на 15 години, за което се говори в текста, не е новост във Франция. То беше въведено в страната през 2018 г. чрез прилагане на европейски нормативен акт. Но този праг касаеше досега до голяма степен възрастта, под която, е нужно родителско съгласие, за обработка на личните данни на непълнолетно лице.
На теория социалните мрежи във Франция не могат да приемат абонати под 13 г. Но на практика това не се спазва. Средно в тях подрастващите се регистрират за първи път на около 8,5 г. А над половината от групата 10-14 г. са вече в тези мрежи, сочат данни на Националната комисия за дигитализация и свободи.
Когато новите разпоредби влязат сила за социалните мрежи, тези от тях, които не ги спазват, ще получат глоба, възлизаща на до 1% от световния им оборот.
Новите мерки позволяват и попечител на дете под 15 г. да може да дава нужното съгласие и налага на мрежите да активират механизъм за контрол на времето на използването им от непълнолетните.
По време на дебатите за новия нормативен акт в пленарната зала бяха изброени рисковете пред подрастващите, произтичащи от социалните мрежи, сред които порнографията, онлайн тормоза, пристрастяващите методи за привличане на вниманието и налагането на недостижими стандарти за красота.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Според разследвания: Instagram насърчава педофилията
80% от времето на българските деца минава в интернет

Световната банка одобри финансиране в размер на 1 млрд. долара за Турция за възстановяване на засегнатите райони от унищожителните земетресения на 6 февруари, предаде турската телевизия НТВ.
Проектът „Възстановяване и реконструкция на Турция след земетресенията“ цели да подпомогне възстановяването на здравните услуги, възстановяване на повредената и разрушена общинска инфраструктура, изграждане на жилища в селските райони, гласи изявление на Световната банка.

Умберто Лопес, директор на Световната банка за Турция, заяви, че банката е с Турция още от деня на земетресенията, като споделя своя опит в областта на управлението на риска от бедствия и възстановяването след тях.
„Ние осъзнаваме, че продължаващите усилия след това огромно бедствие ще отнемат няколко години и ще изискват значителни ресурси. Ще подкрепяме Турция по този път и ще помагаме за възстановяването на засегнатите райони“, посочи Лопес.
В изявлението на Световната банка се уточнява, че е одобрено финансиране в размер на 1 млрд. долара по проекта за възстановяване и реконструкция след земетресението в Турция, което го прави най-големият единичен финансов пакет, който Световната банка някога е предоставяла на Турция.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
На колко се оценяват щетите от земетресенията в Турция?
Земетресението в Турция ще струва поне 84 милиарда долара

ООН търси 1 млрд. долара за пострадалите в Турция след земетресението

По Националния план за възстановяване и устойчивост Министерството на труда и социалната политика реализира проект за 194 млн. евро, според който до средата на 2024 г. ще бъдат обучени 200 000 безработни и заети за придобиване на базово или средно равнище на дигитални умения. Това заяви министърът на труда и социалната политика Иванка Шалапатова на конференция „Качествени работни места и как да ги създадем“.
Форумът е организиран от EURACTIV България и Eurofound – Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд, предава БТА.
„Целта е до средата на 2026 г. обучените в дигитални умения да бъдат около 500 000 души. На 100 000 души ще бъде предоставена възможност да сертифицират безплатно дигиталните си умения, придобити чрез неформално обучение и самостоятелно учене“, добави тя.
На фона на сигналите на бизнеса в България за критично ниското ниво на дигитални умения на българите и драматичното разминаване с нуждите на трудовия пазар служебното правителство одобри през март възможност за финансиране на цифрови и други ключови компетенции. Така за първи път се финансират обучения за придобиване на определено ниво на цифрова компетентност.

„България е заложила 1,6 млрд. евро по НПВУ за действия, свързани със цифровия преход“, посочи Шалапатова. По думите ѝ общият ресурс на МТСП за мерки за повишаване на качеството на работната сила е 1 млрд. лв.
Над половината от работодателите в България (53%) търсят работна ръка с напреднало ниво на основните дигитални компетенции, а 14% изискват високо специализирано ниво. 31% биха приели работници със средно ниво на основните дигитални компетенции, а едва 2% – с основно ниво, според резултати от проучване по проект на Българската стопанска камара, Министерството на труда и социалната политика и Конфедерацията на независимите синдикати в България.
Проучването показа сериозни дефицити в дигиталните умения. Само 19% от участниците в изследването покриват изискваното ниво на дигитална компетентност за заеманата от тях ключова длъжност. Анализът на реално притежаваните дигитални умения показва, че нивата на предлаганите общи и специфични умения са по-ниски от търсените с една или две степени. Това се наблюдава най-вече при общите умения, докато при специфичните разликите са по-малки.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Дават стотици хиляди левове на български компании за развитие на изкуствения интелект
Удължават срока за кандидатстване за енергийно обновяване на търговски обекти
Български предприятия могат да кандидатстват за 1.2 млрд. евро от Европейския фонд за отбрана

Младеж, завършил университет и постъпил на работа във фирма. На втория ден шефът го извикал и попитал:
– Ти силен програмист ли си?
– Как да ви кажа?
– Е силен ли си?
– В общи линии, да.
– Тогава ще се заемеш с преместването на компютрите.

От началото на следващата седмица се въвеждат промени в теоретичния изпит за кандидат-водачите. Това обяви транспортният министър Георги Гвоздейков.
Новото в теоретичната част на изпитите са интерактивни видеоклипове, които ще показват реални ситуации на пътя. На бъдещите шофьори ще бъдат задавани въпроси, свързани с видеата. С тях ще се оценява умението на бъдещите шофьори да предвиждат опасностите на пътя и бързата им преценка в конкретни ситуации.

Предвиждат се и промени в практическия формат на изпита. В момента се подготвя въвеждането на нова система, която електронно и на случаен принцип ще определя маршрута на всеки практически изпит непосредствено преди началото му.
Целта на промените е постигане на по-голяма обективност при оценяване на кандидат-шофьорите и ограничаване на субективния фактор.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
България втора по поскъпване на шофьорските курсове в ЕС
Отлагат важна промяна, която пречи да се купува шофьорска книжка
Рязко поскъпване на шофьорските курсове