В последните дни светът се възмути на пореден вандалски акт върху една от емблематичните забележителности в Италия – Колизеума. Турист с двойно гражданство – българско и британско, издълба надписа „Иван+Хейли 23“ върху стената на най-големия амфитеатър в света.

Ако се докаже, че е виновен, туристът е заплашен от 15 000 евро и до 5 години затвор, съобщава CNN.
Този случай обаче съвсем не е единствен. През 2020 г. глобата за същото провинение е 2065 евро и 1 година затвор. През 2014 г. руснак, написал буквата „К“, е трябвало да плати 20 000 евро за поругаването на една от най-известните забележителности в Рим.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Една от най-популярните забележителности в Рим става платена
Иновация: Италианци ще правят газ от ракия

Според италианци: Най-добрата пицария е в… Испания

Разговор между две блондинки:
– Муци, ти помниш ли Ленчето?
– Коя?
– Ленчето, бе! Тая, дето замина преди 10 години за Лас Вегас, само с едни скъсани гащи!
– Е, и к’во?
– Е сега има милиони!
– Горката! И кво ще прави с толкова много скъсани гащи!

Най-старият вестник в света, австрийският Wiener Zeitung, приключва ежедневното си печатно издание след повече от 3 века.
Публикуван за първи път под името Wiennerisches Diarium, вестникът започва да излиза на 8 август 1703 г. и цели да представя трезво новините „без ораторско изкуство или поетичен блясък“.
„320 години, 12 президенти, 10 императори, 2 републики, 1 вестник“, гласи последната първа страница на печатното издание.
Wiener Zeitung, собственост на австрийското правителство, но е редакционно независим, претърпя рязък спад в приходите, след като с неотдавнашен закон отпадна изискването компаниите да плащат за публикуване на промените в търговския регистър в печатното издание.

Вестникът, който се счита за качествено четиво с широк спектър от статии, обхващащи местни и чуждестранни новини, култура и бизнес, беше принуден да съкрати 63 работни места и да намали редакционния си състав с почти 2/3 до 20 души.
Той ще продължи да работи онлайн и планира месечно печатно издание.
В последния си ежедневен печатен брой вестникът интервюира един от най-известните австрийци в чужбина: актьора, превърнал се в политик, Арнолд Шварценегер. Той изразява съжаление, че за разлика от известния герой на Шварценегер „Терминатор“, вестникът няма да може да превърне фразата „Ще се върна“ („I’ll be back“) в свое мото за бъдещето.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Бъгария е най-уязвимата към дезинформация страна в ЕС
Най-голямото газово находище в Европа остава в историята

ЕК постави специални изисквания за социалните мрежи на Стария континент

Руската рубла се срина до ниво 89 за долар за пръв път от над 15 месеца под натиска на продължаващата политическа несигурност след неуспешния бунт на наемниците от „Вагнер“ миналия уикенд и заради липсата на лостове за укрепването ѝ, предаде Reuters.
Около обяд рублата падаше с 1,8% спрямо долара до 89,15 рубли като за момент достигна и ниво от 89,32 рубли, най-ниското от 29 март 2022 г. Спадът спрямо еврото беше също от 1,8% до 96,74 рубли, а спрямо юана – 1,4% до 12,23 рубли, или 14-месечно дъно.
В ранния следобер, около 16:00 часа българско време рублата падна под 89 за долар, като достигна ниво от 88,91 рубли. 

„Рублата продължава да се срива“, отбелязват от „Алор брокер“. „Вчера тя загуби 1,4% въпреки стабилизирането на петролните цени и скоро ще премине границата от 90 рубли за долар“.
През последните 16 месеца рублата запазваше стабилност заради наложения строг капиталов контрол, но походът на наемниците на Пригожин към Москва, макар и неуспешен, се отрази зле на пазарите и постави под въпрос стабилността на властта на Владимир Путин.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Рублата все повече отслабва, отчете най-сериозния си спад от 15 месеца
Състоянието на рублата спрямо долара и еврото продължава да се влошава
Рублата регистрира най-големия си спад от повече от година

Печалбата на българската банкова система нараства със 73% на годишна база (+564 млн. лева) до общо 1.33 млрд. лева към края на месец май тази година, сочат данните на Българската народна банка.
Приходите от лихви на банките у нас нарастват сериозно до 2.28 млрд. лева за първите пет месеца на тази година, спрямо 1.3 млрд. лева през същия период на миналата година. Разходите за лихви на банковата система достигат 419 млн. лева към края на май тази година, спрямо 136 млн. лева година по-рано.
Приходите на банките от такси и комисиони възлизат на 757 млн. лева към края на май 2023 година, спрямо 685 млн. лева през същия период на 2022 година. Разходите за такси и комисиони нарастват до 155.8 млн. лева през тази година, спрямо 120.3 млн. лева за първите пет месеца на миналата година.
Печалбата на банковата система надхвърли 1 млрд. лева за първите четири месеца на годината
Към 31 май активите на банковата система възлизат на 161.8 млрд. лв. и спрямо края на предходния месец април нарастват с 1.9 млрд. лв. (1.2%).
За динамиката на балансовите активи и пасиви през отчетния месец влияние оказват и операциите по придобиването от Юробанк България АД на търговското предприятие и дейността на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България, отбелязват от БНБ.
Колко време ще отнеме същинската интеграция между ОББ и KBC Банк?
През май на ниво банкова система се увеличават кредитният портфейл, дълговите ценни книжа и позицията други активи. Намаляват паричните салда в централни банки и другите депозити на виждане, а паричните наличности нарастват.
В структурата на балансовите активи в края на май делът на позицията пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане, е 16.5%, този на кредитите и авансите – 64.3%, а на дълговите ценни книжа – 14.6% (при съответно, 16.8%, 64.5% и 14.7% в края на април).
Печалбата на банките достигна 784 млн. лева за първото тримесечие
Отношението на ликвидно покритие към 31 май е 251.7% (при 262.6% към 30 април). Ликвидният буфер е в размер на 45.2 млрд. лв., а нетните изходящи ликвидни потоци възлизат на 18.0 млрд. лв. (при съответно 45.3 млрд. лв. и 17.2 млрд. лв. в края на април).
Общият размер на брутните кредити и аванси през май се увеличава с 913 млн. лв. (0.9%) до 107.4 млрд. лв. Вземанията от кредитни институции намаляват със 126 млн. лв. (0.7%) до 17.1 млрд. лв. В брутния кредитен портфейл на банковата система е отчетено нарастване с 1.1 млрд. лв. (1.2%) до 90.3 млрд. лв.
Лихвите по кредити и депозити у нас са едни от най-ниските в ЕС
Увеличават се кредитите за домакинства (с 518 млн. лв., 1.5%), за нефинансови предприятия (с 453 млн. лв., 1.0%), както и тези за други финансови предприятия (с 61 млн. лв., 0.8%) и за сектор държавно управление (с 35 млн. лв., 3.7%).
Спрямо края на април депозитите в банковата система нарастват с 1.360 млрд. лв. (1.0%) до 138.1 млрд. лв. Основен принос за това има увеличението на депозитите на кредитни институции (с 1.373 млрд. лв., 16.2%). Нарастват депозитите на нефинансови предприятия (с 396 млн. лв., 0.9%) и на домакинства (с 41 млн. лв., 0.1%), а намаление се наблюдава при депозитите на други финансови предприятия (с 335 млн. лв., 7.9%) и на сектор държавно управление (със 115 млн. лв., 2.6%).
БНБ: Тенденцията на повишение на лихвите ще повлияе върху финансовото състояние на кредитополучателите
Балансовият собствен капитал на банковата система в края на май възлиза на 17.9 млрд. лв. и спрямо края на април се увеличава с 244 млн. лв. (1.4%) с приноса на месечния растеж на печалбата.
Размерът на разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, в края на май 2023 г. възлиза на 165 млн. лв. (при 199 млн. лв. към 31 май 2022 година).
Банките у нас стартираха годината с ръст в печалбата

AES България, която оперира най-модерната въглищна електроцентрала в страната ТЕЦ AES Гълъбово и най-големия вятърен парк „Свети Никола“, беше отличена като Най-добър работодател за 2023. Престижният сертификат се връчва от ARS Bulgaria, извършила задълбочено и обективно проучване сред служителите на AES България.
Над 85% от 450-те служители от всички 4 дружества на компанията участваха в проучването, като дадоха своята оценка по отношение на четири основни фактора – ангажираност, гъвкавост, лидерство и фокус върху таланта. Тези четири фактора са възприети за основополагащи и решаващи за успешното развитие на дадена компания. Изследвани бяха и други фактори на работната среда, които са важни за ангажираността, като сътрудничество, работа в екип, вземане на решения, подкрепа от мениджмънта, удовлетворение от възнаграждението и допълнителните придобивки, баланс работа/личен живот.
Отговорите на участниците бяха анонимни, което гарантира обективността и независимостта на получените резултати. В рамките на проучването AES България е сравнявана с други компании, които оперират и в други сектори на българския пазар и имат различен брой служители.
„Като компания, работеща при спазването на най-високи стандарти, AES България приема с особено удовлетворение отличието „Най-добър работодател“ за 2023 г. Освен безопасността, която поставяме на първо място, за нас е също така важна удовлетвореността на нашите служители, както и тяхното развитие на работното място“, коментира Иван Цанков, изпълнителен директор на AES България.
По-рано тази година AES България получи и две престижни награди за безопасни условия и здраве на работното място от Британския съвет по безопасност и от Фондация „Център за безопасност и здраве при работа“.
______________
За AES България
AES е най-големият инвеститор в енергийния сектор в България. Компанията е собственик и оператор на най-новата и модерна топлоелектрическа централа в Югоизточна Европа – ТЕЦ AES Гълъбово и е мажоритарен собственик и оператор на най-големия в страната ветроенергиен парк – „Свети Никола”, край Каварна.
За да научите повече, посетете www.aesbulgaria.com. Последвайте AES България във Facebook: @AESBG и Youtube: AES Bulgaria.
За AES
Корпорацията AES (NYSE:AES) е световна енергийна компания, която ускорява бъдещето на енергията и е включена в списъка Fortune 500. Заедно с многото наши заинтересовани страни ние подобряваме живота като доставяме по-зелени, по-интелигенти енергийни решения, от които светът се нуждае. Нашият разнообразен глобален екип е отдаден на постоянното новаторство и на високите оперативни резултати, докато си сътрудничи с нашите клиенти за техния стратегически енергиен преход и докато продължава да отговаря на техните енергийни нужди днес.
За повече информация, посетете www.aes.com .                

Акционерите на руската енергийна компания „Газпром“ не са взели решение за разпределянето на печалбата и изплащане на дивидент за 2022 г., предава ТАСС, цитирайки дружеството.
По-рано Съветът на директорите на „Газпром“ препоръча на акционерите да не одобряват изплащането на дивидент за 2022 г. предвид изплащането на рекордни междинни дивиденти за първото полугодие в размер на 1,208 трлн. рубли.
Според зам.-председателя на холдинга Фамил Садигов „Газпром“ не е чакала годишните резултати, а е предоставила на акционерите възможност да получат сериозна сума авансово и им е осигурила свръхпечалби, отделяйки 115 млрд. рубли повече за изплащане на дивиденти спрямо нивото, предвидено в политиката за изплащане на дивиденти.

Печалбата на дружеството за 2022 г. спада с с 41,4% до 1,2 трлн. рубли (14,9 млрд. долара), като добивът се свива с 20% до 412,6 млрд. куб. метра, а износът на газ в страните извън Общността на независимите държави, т.е. към Европа и Китай, спада с 45,5% до 100,9 млрд. куб. метра.
През есента на 2022 г. „Газпром“ изплати първите в историята си междинни дивиденти за първото полугодие в размер на 51,03 рубли на акция, или общо 1,208 трлн. рубли. Това е рекорд за компанията и за руската фондова борса.
Точно преди година акционерите на компанията гласуваха да не бъдат плащани дивиденти, а фокусът да бъде насочен към инвестиционната програма на „Газпром“. Това предизвика срив на цената на акциите на компанията за няколко дни. След това обаче рекордната печалба за първото полугодие промени решението на борда.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
„Газпром“ със заявка за рекордни количества газ за следващата зима
Приходите на „Газпром“ от износ се сринаха наполовина

„Газпром“ отново с мрачни прогнози и заплахи към Европа за следващата зима

Комисията за енергийно и водно регулиране прие решение за цените в сектор „Топлоенергетика“ за следващия едногодишен ценови период от 1.07.2023 г. до 30.06.2024 г.
С колко поскъпва токът от 1 юли?
В сравнение с предходния годишен период 2022-2023 г. цените остават практически без промяна. Те се повишават минимално с между 0,05% и 0,48%, при годишна инфлация за периода по данни на НСИ от 15%, съобщиха от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Парното може и да не поскъпне шокиращо
За клиентите на „Топлофикация София“ ЕАД утвърдената годишна прогнозна цена на топлинната енергия за битовите потребители е в размер на 137,93 лв./MWh, за „ЕВН Топлофикация“ ЕАД – 137,96 лв./MWh, за „Топлофикация Плевен“ ЕАД – 96,94 лв./MWh,за „Топлофикация Бургас” ЕАД – 95,20 лв./MWh, „Веолия Енерджи Варна” ЕАД – 136,99 лв./MWh, „Топлофикация – Враца“ ЕАД – 113,08 лв./MWh, „Топлофикация ВТ“ АД – 131,82 лв./MWh, „Топлофикация-Разград“ ЕАД – 145,54 лв./MWh. За топлофикационните дружества, използващи за енергиен носител въглища, определените цени на топлинната енергия са : за „Топлофикация Русе“ ЕАД – 105,57 лв./MWh, за „Топлофикация – Перник“ АД – 115,94 лв./MWh, за „Топлофикация Сливен“ ЕАД – 104,19 лв./MWh , за „Топлофикация – Габрово“ ЕАД – 138,00 лв./MWh.
С утвърдените цени увеличението на цената на парното и топлата вода за клиентите на „Топлофикация София“ е с 0,05%, за „ЕВН България Топлофикация“ ще е с 0,22%, за „Топлофикация Плевен- с 0,06%, за „Топлофикация Бургас“ – с 0,28 %, за „Веолия Енерджи Варна“ – с 0,35 %, за „Топлофикация ВТ“ – с 0,11 %, за „Топлофикация Русе“ ЕАД – с 0,09%, за „Топлофикация Сливен“ ЕАД – с 0,26%, за „Топлофикация – Габрово“ ЕАД – с 0,36%,„Топлофикация-Разград“ ЕАД – с 0,48%.
Намаляват се цените на топлоенергията за клиентите на „Топлофикация Перник“ – с 0,66 %, както и за клиентите на „Топлофикация Враца“ – с 0,06 %.

В съответствие с нормативната уредба КЕВР определи пределна цена на топлинната енергия за целия годишен ценови период, за всяко едно топлофикационно дружество с основен енергиен носител природен газ. Тъй като цените са за бъдещ период КЕВР ги определя на прогнозен принцип. Извършена е обоснована прогноза на основните ценообразуващи елементи в разходите на дружествата, формиращи цената на топлинната енергия – разходите за природен газ и разходите за закупуване на въглеродни емисии. Прогнозите са изготвени от регулатора след анализ на цените и тенденциите на международни пазари на природен газ и петрол, въз основа на сключените фючърсни сделки по тримесечия за година напред. Отчетени са и тенденциите и сключените фючърсни сделки на международните платформи за въглеродни емисии. За новия регулаторен период 1.07.2023 – 30.06.2024 г. е определена средна прогнозна цена на природния газ в размер на 88,12 лв./MWh /без цени за достъп и пренос/. В ценообразуващата формула са отчетени и разходите на дружествата за закупуване на квоти за въглеродни емисии. За целта регулаторът определи прогнозна средна цена на емисиите за периода в размер на 88,00 €/t СО2.
В утвърдените цени на топлинната енергия за новия регулаторен период са отразени и направените корекции на необходимите приходи на дружествата. Комисията направи корекции на ценообразуващите елементи на всички дружества, като приложи общ подход. Направените корекции отчитат ценовите изменения на природния газ през периода 1.07.2022 – 30.06.2023 г., по отношение на определената от регулатора средна прогнозна годишна цена от 122 лв./МВч. Отчетено е рязко повишение на разходите на топлофикационните дружества, които са закупували през годината газ на много по-висока цена, а са фактурирали топлинната енергия за потребителите при прогнозната цена на природния газ от 122 лв/МВч. Например за „Топлофикация София“ тези разлики доведоха до недовзет приход на дружеството в размер на над 205 млн. лева и съгласно регулаторните правила това трябва да бъде отчетено в определената на дружеството цена от 1.07.2023 г.
Независимо, че утвърдените цени на топлинната енергия са за една година напред, Комисията разполага с нормативна възможност да извършва корекции. С Наредба № 5 за регулиране на цените на топлинната енергия е регламентиран механизъм, който дава възможност веднъж на 6 месеца в рамките на ценовия/регулаторния период КЕВР да изменя цените на топлинната енергия. Основание за това възниква при настъпване на съществени изменения в основните ценообразуващи елементи – цените на природния газ и на въглеродните емисии. Това става в случаите, когато се формират съществени разлики между определените прогнозни цени за този период спрямо постигнатите, от една страна, и прогнозните цени за оставащия срок от периода, от друга.
 
 
 
 
 

Peцecиятa в Eвpoпa ĸaтo цялo мoжe дa зaпoчнe пpeз 2024 г. Tакава е пpoгнoзaтa зa пoлyгoдиeтo нa ĸpyпнaтa бaнĸa oт Beлиĸoбpитaния НЅВС, нaй-гoлямaтa финaнcoвa инcтитyция в Eвpoпa, пишe СNВС.
Oбaчe ĸъм мoмeнтa вeчe са налице някoи „тpeвoжни cигнaли“ в peдицa eвpoпeйcĸи иĸoнoмиĸи зa вepoятнocт oт нaвлизaнe в peцecия. Същевременно фиcĸaлнaтa и пapичнaтa пoлитиĸa, cпopeд aнaлизaтopитe, нe cъoтвeтcтвaт нa тeĸyщитe тeндeнции нa фoндoвитe и дългoвитe пaзapи.
Според глaвния cтpaтeгичecĸи aнaлизaтop нa НЅВС Аѕѕеt Маnаgеmеnt, Джoyзeф Литъл, мaĸap и няĸoи ceĸтopи нa eвpoпeйcĸитe иĸoнoмиĸи да пoĸaзвaт ycтoйчивocт нa peцecия, нacтoящият диcбaлaнc coчи ĸъм „виcoĸи pиcĸoвe oт peцecия“.
„Beчe пpeживявaмe нeщo ĸaтo лeĸa peцecия (eвpoзoнaтa нaвлeзe в peцecия). И нa тoзи фoн виждaмe пo-чecти фaлити нa фиpми“, отбелязва aнaлизaтopът.

„Cпopeд прогнозата нa бpитaнcĸaтa бaнĸa, peцecиятa в Eвpoпa ĸaтo цялo „щe пpoтeчe приблизително ĸaтo в нaчaлoтo нa 90-тe гoдини, ĸaтo ocнoвното очакване e зa cпaд нa БBΠ c oĸoлo 1-2% нa гoдишнa бaзa“, oбoбщaвa Литъл.
Toй cмятa, чe същевременно Eвpoпa пoĸaзвa близо cъщaтa иĸoнoмичecĸa динaмиĸa ĸaтo CAЩ. A oтнocнo CAЩ, пpoгнoзaтa нa НЅВС e, чe peцecиятa мoжe дa зaпoчнe oщe пpeз чeтвъpтoтo тpимeceчиe нa тaзи гoдинa.
Щe пpипoмним, чe caмo пpeди oĸoлo 20 дни cтaнa яcнo, чe иĸoнoмиĸaтa нa eвpoзoнaтa e нaвлязлa в peцecия. През първото тримесечие на тази година БВП на еврозоната ĸaтo цялo е спаднал с 0,1% на годишна база, според данните на европейската статистическа служба Eurostat. Това беше предшествано от същото свиване на БВП с 0,1% през четвъртото тримесечие на 2022 г. Две последователни тримесечия на свиване на БВП показват навлизане в рецесия – в случая „лека“ заради засега съвсем слабото свиване на БВП.
„Принос“ за спада на БВП в еврозоната през първото тримесечие на 2023 г. има най-вече значителното понижение на показателя в Ирландия – с 4,6%. За същия период, икономика на Литва се сви с 2,1%, на Нидерландия – с 0,7%. Иĸoнoмиĸaтa нa Германия, нaй-гoлямaтa в Eвpoпa и чeтвъpтa в cвeтa – също нaвлeзe в рецесия, ĸaтo БВП спадна с 0,3% за първото тримесечие.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кога Европа и САЩ ще изпаднат в рецесия?
Идва ли краят на рецесията в най-голямата икономика в Европа? Кога?
Ifo: Рецесията в Германия ще бъде по-силна от очакваното

Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) прие решение за цените в сектор „Електроенергетика“, които влизат в сила от 1 юли 2023 г. за следващия едногодишен ценови период, съобщиха от регулатора.
След отчитане на всички ценообразуващи елементи и прилагане на методиката за ценообразуване, Комисията утвърди средно увеличение на цената на електроенергията за битовите потребители с 4,37 %. За „Електрохолд“ е предвидено увеличение с 4,24 %, на ЕВН – с 3,78 %, а за клиентите на „Енерго Про“ – с 5,43 %. В тези цени са включени и цените за мрежовите услуги.
Първоначалните разчети на Комисията предвиждаха увеличение в размер на 3,63%, но това беше преразгледано след издадена заповед на служебния енергиен министър, с която бяха променени квотите за регулирания пазар на държавните производители на електроенергия. В енергийния микс за битовите потребители бяха включени 2 200 000 MWh електроенергия, произведена от ТЕЦ „Марица изток“ – 2, с цел дружеството да не изпадне в финансови затруднения.
Какво ще се случи с въглищните централи на „Марица-Изток“ ?

Комисията приложи регулаторни механизми, които позволиха увеличението на цените на електроенергията за битовите потребители да бъде в размер, близо четири пъти по-нисък от нивото на инфлацията. Статистиката на ЕС показва, че цените у нас са сред най-ниските в сравнение със страните в цяла Европа.
С определянето на цени с хоризонт от една година напред Комисията създава условия за предвидимост и сигурност на разходите на българските домакинства. Този подход доказа своята обоснованост в изминалите периоди на висока динамика на цените на енергийните пазари, когато разходите на битовия сектор в останалата част на континента се повишиха драстично, посочват от КЕВР.

Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), за поредна година започва кампанийна проверка под мотото „Безопасно лято 2023 г.“.
Проверки ще се извършват от инспектори в търговски обекти в цялата страна. Тази година е предвидено да се проверяват плавателни средства за обучение по плуване – пояси за ръце и жилетки.
Проверките започват на 3 юли и ще продължат до 28 юли. Целта е да се установи дали се спазва нормативната уредба.

Инспекторите ще проверяват за наличие на „СЕ“ маркировка за съответствие, трайно нанесена маркировка за идентификация върху поясите за ръце и жилетките на български език, която да съдържа информация и предупредителни текстове за правилната им и безопасна употреба, наименование и адрес на икономическия оператор пуснал продуктите на пазара, инструкции за употреба и информация за безопасност на български език, декларация за съответствие, която трябва да придружава продуктите.
За установените нарушения през кампанията, инспекторите на ДАМТН ще предприемат законосъобразни действия.
През 2022 г. са проверени общо 380 бр. пояси за ръце. При 219 от тях са констатирани нарушения.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Лято 2023: Започват масови проверки на плажове и хотели
Колко ще струва семейната почивка на морето?
Страната ни попадна в топ 10 на световна туристическа класация

Брутният външен дълг (публичен и частен) нараства със 7.7% на годишна база до 44.45 млрд. евро към края на месец април тази година, сочат предварителните данни на Българската народна банка. За сравнение, преди година брутният външен дълг е достигал 41.26 млрд. евро или с 3.19 млрд. евро по-малко спрямо настоящото равнище.
Брутният външен дълг се равнява на 49.2 от брутния вътрешен продукт на страната, като преди 12 месец съотношението спрямо БВП на България е било 48.8%.

В края на април 2023 г. краткосрочните задължения са 7.707 млрд. евро (17.3% от брутния дълг, 8.5% от БВП) и се увеличават с 88.7 млн. евро (1.2%) спрямо април 2022 г. (7.619 млрд. евро, 18.5% от дълга, 9% от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 36.751 млрд. евро (82.7% от брутния дълг, 40.7% от БВП), като се повишават с 3.102 млрд. евро (9.2%) спрямо края на април 2022 г. (33.648 млрд. евро, 81.5% от дълга, 39.8% от БВП)
Към края на април 2023 г. 26.996 млрд. евро (60.7%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година.
В евро са деноминирани 79.8% от брутните външни задължения, при 78.7% година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на април 2023 г. е 9.568 млрд. евро (10.6% от БВП). Спрямо края на април 2022 г. (7.344 млрд. евро, 8.7% от БВП) той нараства с 2.223 млрд. евро (30.3%).
Външните задължения на Централната банка са 1.989 млрд. евро (2.2% от БВП). Те намаляват с 61 млн. евро (3%) спрямо края на април 2022 г. (2.050 млрд. евро, 2.4% от БВП).

Външните задължения на сектор Други парични финансови институции са 5.978 млрд. евро (6.6% от БВП). Те се увеличават с 809 млн. евро (15.7%) спрямо края на април 2022 г. (5.169 млрд. евро, 6.1% от БВП), сочат данните на БНБ.
Външните задължения на Други сектори са 12.168 млрд. евро (13.5% от БВП). Те намаляват с 537.1 млн. евро (4.2%) спрямо същия месец на миналата година (12.705 млрд. евро, 15% от БВП).
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14.754 млрд. евро (16.3% от БВП) в края на април 2023 г., което е със 756.7 млн. евро (5.4%) повече спрямо края на април 2022 г. (13.997 млрд. евро, 16.6% от БВП). То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 33.2% към края на април 2023 г., при 33.9% година по-рано.
Брутният външен дълг достига 45.2 млрд. евро към края на март

Предложеното европейско законодателство за изкуствения интелект би застрашило конкурентоспособността и технологичния суверенитет на ЕС, предупреждават в отворено писмо над 160 ръководители на компании, сред които и Renault и Meta, предаде Reuters.
По-рано през месеца ЕП постигна съгласие за набор от проектоправила, според които приложения като чатбота ChatGPT ще трябва да разкриват съдържанието, генерирано от изкуствения интелект, да помагат за разграничаването на т. нар. „фалшиви изображения“ и да гарантират мерки срещу незаконно съдържание.
Откакто ChatGPT набра популярност, бяха публикувани няколко подобни писма, призоваващи за регулиране на изкуствения интелект, в които се алармираше за „риска от изчезване заради изкуствен интелект“.
Сред подписалите предишните писма бяха предприемача Илон Мъск, главният изпълнителен директор на OpenAI, компанията зад чатбота ChatGPT Сам Алтман и Джефри Хинтън и Йошуа Бенгио – двама от тримата т.нар. „кръстници на изкуствения интелект“.

Третият – Ян Лекун, който работи за Meta, подписа писмото, публикувано днес, в което се оспорва плана за регулации на ЕС. Други представители на бизнеса, подкрепили писмото, са ръководителите на испанската телекомуникационна компания Cellnex, на френската софтуерна компания Mirakl и на германската инвестиционна банка Berenberg.
Никоя от компаниите не е отговорила на запитване на Reuters за коментар.
В писмото се предупреждава, че съгласно предложените правила на ЕС технологии като генеративният изкуствен интелект ще станат силно регулирани и компаниите, разработващи такива системи, ще бъдат изправени пред високи разходи и непропорционални рискове.
Подобно регулиране може да доведе до преместването на дейността на иновативни компании в чужбина, а инвеститорите могат да се отдръпнат от развитието на ИИ в Европа.
Сам Алтман, главен изпълнителен директор на OpenAI, през май заплаши да оттегли услугите на ChatGPT от Европа, ако компанията изпита затруднения да спазва предстоящите разпоредби, но по-късно промени позицията си и заяви, че компанията няма планове да напуска Стария континент.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Как ChatGPT ще ви помогне да си намерите работа?
ЕП подкрепя първите в света правила за изкуствен интелект

Обрат: OpenAI промени нагласите си към разпоредбите на ЕС

Годишната инфлация в еврозоната се очаква да намалее до 5.5% през юни тази година, спрямо 6.1% през преходния месец май. Това сочат експресните оценки на европейската статистическа служба Евростат. Месечната инфлация в еврозоната се очаква да бъде 0.3%.
Сред компонентите на инфлацията, потребителските цени при храните, алкохола и тютюневите изделия остават с най-сериозно ускорение – годишно увеличение от 11.7% през юни, спрямо 12.5% през май. Инфлацията при неенергийните индустриално стоки намалява до 5.5% през юни, спрямо 5.8% през май, ускорението при услугите е 5.4%, спрямо 5% през май, а при енергията се отчита дефлация от минус 5.6% през юни, спрямо минус 1.8% през май.
Във всички страни от еврозоната се очаква годишната инфлация да намалее през юни с изключение на Хърватия, където се очаква нивото да остане същото спрямо преходния месец май (8.3%) и Германия, където годишната инфлация всъщност се увеличава. Според експресните оценки, годишната инфлация в най-голямата европейска икономика ще нарасне до 6.8% през юни, спрямо 6.3% през предходния май.
Най-висока годишна инфлация през юни сред страните от еврозоната се очаква в Словакия (11.3%), Естония (9%) и Хъватия (8.3%). Най-ниско ниво се очаква в Люксембург (1%), Испания (1.6%) и Белгия (1.6%).
Така, вече три страни от еврозоната отчитат годишна инфлация, която е в рамките на целевото ниво от 2%, заложено от Европейската централна банка. 
Инфлацията в еврозоната намалява до най-ниското ниво от началото на войната в Украйна
България остава в топ 10 по най-висока инфлация в ЕС
ЕЦБ не спря с повишаването на лихвите
Дефлация у нас за първи път от 2 години насам

Близо 25 млрд. лева са платени с български карти през миналата 2022 година, сочат данните на Българската народна банка за безналичните разплащания в страната. Това представлява ръст от близо 40% на годишна база.
Тенденцията за нарастване на безналичните плащания в българската икономика е налице, след като през 2021 година стойността на картовите плащания също нарасна с малко над 40%. В същото време броят на банкоматите у нас намалява за трета поредна година, падайки до 4 977 броя към края на 2022 година. Това е с 273 броя по-малко спрямо 2021 година, когато ATM устройствата у нас са възлизали на 5 250 броя. На фона на това ПОС терминалите нарастват до 124 082 броя, спрямо 11 346 броя през предходната година, сочат данните на БНБ.
От общо 24.9 млрд. лева, платени с карти, издадени от доставчици на платежни услуги, лицензирани у нас, 17.5 млрд. лева са платени в страната, а 7.4 млрд. лева са платени в други държави. За сравнение, през преходната 2021 година общата стойност на картовите плащания бе 17.8 млрд. лева, от които 12.7 млрд. лева в страната и 5.1 млрд. лева в други държави.
От общата стойност на картовите плащания за 2022 година, 18.7 млрд. лева са били платени чрез физическо терминално ПОС устройство, а 6.2 млрд. лева са били инициирани през интернет. Преди година, сумите са били съответно 13.7 млрд. лева и 4.1 млрд. лева.
Общият брой на картовите плащания у нас през 2022 година достига 375.5 млн. броя, спрямо 284.4 млн. броя година по-рано.
Общият брой на платежните сметки при кредитни институции намалява през 2022 година до 12.4 млн. броя, спрямо 12.5 млн. броя през предходната година.
Общата стойност на наредените кредитни преводи у нас възлиза на 1.12 трилиона лева през 2022 година, спрямо 900.7 млрд. лева през 2021 година.
Картовите плащания в интернет скочиха с 90% за 5 г.
Парите в обращение намаляха с близо 1 млрд. лева от началото на годината
Плащат заплатите само по банков път във фирми с над 50 души персонал, за ресторантьорите мярката важи без ограничение

Облечен в бяла лабораторна престилка и с газова маска на една ръка разстояние, Оле Йорген Гронволд измерва влажността на интригуващ тъмен прах, обявен за следващото „черно злато“ на планетата.
Но това е новото „черно злато“ – термин, който обикновено се отнася до нефта, и то всъщност е полезно за Земята.
В югоизточната част на Норвегия се намира най-големият в Европа завод за рециклиране на използвани или повредени батерии за електрически автомобили, който ги превръща в прах или „черна маса“, съставена от никел, манган, кобалт, литий и графит.
Франция отваря огромна фабрика за батерии на електрически автомобили
Тези т.нар. критични минерали – основни компоненти в много технологии за чиста енергия, ще бъдат използвани повторно за производството на нови батерии, ключови елементи в прехода към декарбонизирана икономика.
„Колкото по-високо е качеството на компонентите, толкова по-лесно е те да се използват за рециклиране“, казва Гронволд, лаборант в Hydrovolt, съвместно предприятие на норвежкия алуминиев гигант Norsk Hydro и шведския производител на електрически батерии Northvolt.
Заводът на Hydrovolt беше открит миналата година в пристанищния град Фредрикстад.

Очаква се в рамките на следващите няколко месеца заводът да може да обработва 12 000 тона литиево-йонни батерии годишно, което се равнява на 25 000 батерии за електрически автомобили.
Лидерът в отрасъла Норвегия, където електроенергията се произвежда почти изцяло от възобновяеми енергийни източници, е безспорният световен шампион по електрически автомобили с нулеви емисии, като последните представляват над 80 % от регистрациите на нови автомобили.
Освободени от електричество, внушителните акумулаторни батерии – всяка от тях тежи половин тон, се разглобяват методично, за да се възстановят до 95 % от материалите.
Алуминият се рециклира от Norsk Hydro, а прахът от „черната маса“ се продава на производителите на батерии.
„Това е черното злато, което ни дава живот“, казва Глен Остби, изпълняващ длъжността ръководител на Hydrovolt, който води обиколка на завода, облечен в предпазна каска и очила.
„Черното злато“ е обявено за екологично чисто, тъй като се получава в процеса на рециклиране, а не се добива в далечни държави.
„Рециклирането на батерии е в много отношения алтернатива на мините. Ние сме построили нещо като мина над земята“, казва Андреас Фриденсванг, оперативен директор на Hydrovolt.
„Една батерия може да се трансформира в нова батерия до безкрайност“, казва той.
Рециклирането помага също така да се увеличи независимостта на Европа, когато става въпрос за критични минерали, тъй като пандемията от Ковид и войната в Украйна подчертават проблемната зависимост на континента от вносни суровини.
В Европа „имаме големи пазари за продукти, но всъщност не разполагаме с толкова много собствени ресурси“, заяви Джулия Полисканова, ръководител на отдела за електрическа мобилност в неправителствената организация Transport & Environment.
„В световен мащаб ние не сме минна суперсила за мед, кобалт или никел“, каза тя и добави, че рециклирането на отпадъци е очевидна възможност.
„И можете да рециклирате много по-бързо, отколкото да откриете нова мина“.
Според Transport & Environment, европейска група за кампании за чист транспорт, рециклирането на стари батерии може да покрие между 8 и 12 % от критичните нужди на Европа от минерали през 2030 г. и между 12 и 14 % през 2035 г.
Европейският парламент наскоро прие разпоредби, целящи да направят батериите по-устойчиви и по-лесно рециклируеми.
Но Европа трябва да спре да изнася ценната си „черна маса“ в трети страни, най-вече в Китай и Южна Корея, и да разработи собствени заводи за хидрометалургична преработка, настоява Полисканова.
Това друго ключово звено от веригата за рециклиране, което позволява извличането на металите, съдържащи се в праха, все още е нискомащабно в Европа и се обработва само от няколко компании като Revolt в Швеция и Eramet във Франция.
Необходими са и държавни субсидии, за да могат многото планирани заводи за производство на батерии да видят бял свят и да се създаде екосистема, благоприятна за рециклиращите предприятия, каза Полисканова.
Заводът във Фредрикстад е пилотен проект и се очаква проектът да бъде изнесен, като Hydrovolt планира втори обект „до една-две години“.
„Най-важното за нас е степента на внедряване на електрическите автомобили, така че да има резервоар от излезли от употреба батерии“, каза Фриденсванг.
„Ето защо се оглеждаме в държави като Германия, Франция и малко в Съединените щати.“

Приложението за запознанства Tinder окончателно спря дейността си в Русия, както по-рано беше обявила компанията, предава ТАСС. То е свалено и от магазините за приложения на Google и Apple.
Функциите на приложението все пак остават достъпни при включен VPN.
Компанията Match Group, собственик на приложението, през май обяви, че от днес спират да се удължават автоматично и платените абонаменти за руски клиенти, като потребителите ще могат да си получат обратно парите за вече заплатени 6-месечни и годишни абонаменти чрез специален формуляр на сайта на компанията. Освен Tinder, тя притежава и услугите Match.com, OkCupid, Hinge, PlentyOfFish, Ship и OurTime.

Вчера обаче руската социална мрежа „ВКонтакте“ пусна бета версия на мобилното приложение VK Знакомства за потребители на операционна система Android, скоро се очаква и версия за iOS.
Отбелязва се, че потребителите на услугата за запознанства няма да срещат в услугата приятелите си от „ВКонтакте“ и потребители от черния списък, макар регистрацията и влизането в платформата да става с единен акаунт за всички услуги на група VK.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
И Tinder реши да напусне руския пазар
Руският автопроизводител набира затворници заради липса на работна ръка
Голяма модна компания отваря 100 магазина в Русия тази година

Цените в промишленото производство продължават да намаляват и през месец май тази година, водени от спада в цените при производството и разпределението на енергия.
Общият индекс на цените на производител у нас намалява с 6.7% на годишна база през месец май, сочат данните на Националния статистически институт. Значителен спад на цените се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 19.4%, в добивната промишленост – с 4.4%, и в преработващата промишленост – с 1.5%.
В преработващата промишленост значително намаление на цените е отчетено при производството на основни метали – с 14.4%, както и при производството на химични продукти – с 11.0%. Ръст на цените е регистриран при: производството на тютюневи изделия – с 46.6%, производството на изделия от други неметални минерални суровини – с 26.8%, производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти – с 16.5%.
Бизнесът у нас очаква цените да останат без промяна през следващите месеци
Индексите на цените на производител измерват средното изменение на цените на промишлените продукти, произвеждани и продавани от българските предприятия. Те могат да се разглеждат като ранен измерител на инфлацията и да се използват за международни сравнения.
Дефлация у нас за първи път от 2 години насам

На месечна база общият индекс на цените на производител се понижава с 2.9% през май 2023 г. спрямо предходния месец. Намаление е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 4.4%, в преработващата промишленост – с 2.4%, и в добивната промишленост – с 2.2%.
Българската индустрия трета по спад на производството в ЕС
По-ниски цени в преработващата промишленост са отчетени при: производството на основни метали – с 5.5%, производството на химични продукти – с 2.8%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 1.4%. Повишение на цените се наблюдава при: производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти – с 2.8%, производството на мебели – с 0.9%, производството на електрически съоръжения – с 0.8%.
Индекси на цените на производител на вътрешния пазар
Индексът на цените на производител на вътрешния пазар се понижава със 7.0% в сравнение с май 2022 година. Спад на цените е регистриран при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 18.9%, а увеличение е отчетено в преработващата промишленост – с 2.1%, и в добивната промишленост – с 0.4%.
Спрямо май 2022 г. съществен ръст на цените в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на тютюневи изделия – с 60.5%, обработката на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм – с 38.3%, производството на изделия от други неметални минерални суровини – с 23.5%. Спад на цените е отчетен при производството на основни метали – с 20.9%, и при производството на химични продукти – със 17.0%.
Отчетоха годишен спад на промишленото производство за четвърти пореден месец
На месечна база индексът на цените на производител на вътрешния пазар намалява с 2.5% през май 2023 г. спрямо предходния месец. Понижение е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 4.3%, в добивната промишленост – с 2.9%, и в преработващата промишленост – с 1.3%.
Понижение на производствената инфлация у нас през април
По-ниски цени в преработващата промишленост се наблюдават при: производството на химични продукти – с 3.9%, производството на основни метали – с 3.3%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 1.9%. Повишение на цените е регистрирано при: производството на мебели – с 1.2%, и производството на електрически съоръжения – с 1.0%.
Индекс на цените на производител на международния пазар
Индексът на цените на производител на международния пазар намалява с 3.6% през май 2023 г. спрямо предходния месец, а спрямо съответния месец на 2022 г. намалението е с 6.4%.

Големите европейски туроператори не отчитат анулации за Българското Черноморие заради хибридната атака във връзка с чистотата на морската вода след взрива на язовир „Нова Каховка“ в Украйна. Това показват данните на германските и британските компании.
До момента туроператорите и хотелиерите отчитат единствено отлив на български и румънски туристи.
Защо няма туристи по Черноморието?
„Засега няма анулирани резервации на почивки за България на германския пазар и туристите си пристигат. Следим ситуацията и всеки ден подаваме актуална информация към Германия“, заяви за TravelNews Калин Сутев, представител на големия германски туроператор DER Touristik (към който е и ITS) и управител на „Дестинейшън Туристик Сървисис“. Той изпраща официалните данни от Министерството на околната среда и водите и от Министерството на туризма.
„Германците вярват в институциите за разлика от българите и спекулациите не се отразяват на резервациите. Водата по Българското Черноморие към момента наистина е много чиста“, отбеляза Сутев. Той се надява замърсяването да не достигне до нашето крайбрежие, защото тогава може да има негативно отражение за сезона.

Същото подчерта и Иван Грошев, управител на „МТС България“, който представлява големия британски туроператор Jet2Holidays. „Във Великобритания няма анулации за почивки в България. Ситуацията засега е нормална“, каза той. Според него институциите в лицето на МОСВ и Министерството на туризма трябва да продължат да правят мониторинг и подават всекидневна информация за чистотата на морската вода. Това е важно, за да няма негативен отзвук в Западна Европа. Сутев и Грошев обясниха, че отлив се забелязва на български и румънски туристи.
Зам.-председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) Веселин Налбантов предлага вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел да изпрати писма на своите колеги в ЕС, в които да обясни, че водата е чиста и няма опасност за нашите курорти от замърсяване. „Морето тази година е кристално чисто и плажът в най-големия ни курорт е прекрасен“, подчерта Налбантов. Той дори е готов да покаже пред обществото чрез гмуркане, че мидите и другите морски видове стават за ядене и няма нищо притеснително. 
 

Hидepлaндия щe зaтвopи нaй-гoлямoтo гaзoвo нaxoдищe в Eвpoпa нa 1 oĸтoмвpи 2024 г. cлeд гoдини нa зeмeтpeceния, въпpeĸи глoбaлнитe eнepгийни пpитecнeния, пpeдизвиĸaни oт вoйнaтa в Уĸpaйнa, cъoбщaвa Нurrіуеt.
Haceлeниeтo, живeeщo близo дo плoщaдĸaтa зa дoбив нa гaз в Гpoнингeн, cтpaдa над 20 години зapaди зeмeтpeceния, пpяĸo пpипиcвaни нa coндaжни oпepaции.
Гaзoвитe ĸлaдeнци в нaxoдищeтo Гpoнингeн, oтĸpитo пpeз 1963 г., щe ocтaнaт oтвopeни oщe 1 гoдинa в cлyчaй нa изĸлючитeлнo cтyдeнa зимa, нo cлeд тoвa щe бъдaт зaтвopeни зaвинaги пpeз oĸтoмвpи 2024 г.
„Hиe нaиcтинa cпиpaмe ĸpaнчeтo“, зaяви Xaнc Bийлбpийф, xoлaндcĸият миниcтъp нa дoбивнaтa пpoмишлeнocт.

Той заяви в изявлeниe, чe тoвa e вaжeн мoмeнт cлeд дeceтилeтия дoбив нa гaз и ocoбeнo пocлeдицитe oт тoзи дoбив нa гaз зa житeлитe нa Гpoнингeн.
„Πpoблeмитe нa житeлитe нa Гpьoнингeн oщe нe ca peшeни и зa cъжaлeниe зeмeтpeceниятa щe пpoдължaт пpeз cлeдвaщитe гoдини, нo изтoчниĸът нa цялoтo нeщacтиe щe бъдe зaтвopeн“, отбеляза Bийлбpийф.
Bъпpeĸи чe дoбивът нa гaз oт нaxoдищeтo бeшe пoчти cвeдeн дo нyлa пpeз пocлeднитe няĸoлĸo гoдини, нидepлaндcĸoтo пpaвитeлcтвo пoддъpжa oбeĸтa paбoтeщ заpaди глoбaлнaтa eнepгийнa нecигypнocт, пpeдизвиĸaнa дo гoлямa cтeпeн oт войната в Уĸpaйнa пpeз фeвpyapи 2022 г.
Cчитa ce, чe гaзът oт нaxoдищeтo Гpoнингeн e дocтaвил 363 млpд. eвpo (395 млpд. дoлapa) нa xoлaндcĸaтa xaзнa oт нaчaлoтo нa пpoизвoдcтвoтo пpeз 60-тe гoдини нa минaлия вeĸ.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Насред кризата: Затварят най-голямото газово находище в Европа
Русия е в историята: Германия има нов любим доставчик на газ
Нидерландия налага таван на цените на тока и газа, дава щедри помощи за отопление