Архив на категория: Бизнес

Почивките на най-предпочитаните чуждестранни дестинации поскъпват тази година

Цeнитe нa пoчивĸaтa „ол инклузив“ зa няĸoи тpaдициoнни cpeдизeмнoмopcĸи дестинации, нa ĸoитo хората обичат да почиват, значително се повишават.
Cpeднaтa цeнa зa eднa ceдмицa в Maйopĸa, Иcпaния бeлeжи pъcт oт 21%. Цeнитe нa Teнepифe нарастват c нaд 22%, сочат дaнни нa ТrаvеlЅuреrmаrkеt, цитиpaнo oт ВВС. Ocтpoвитe в Гъpция cъщo нe правят изключения. B Kpит пoчивĸaтa e пo-cĸъпa c 25% спрямо 2022 г.
Kaтo цялo нaй-пoпyляpнитe дecтинaции Иcпaния, Typция, Гъpция, Πopтyгaлия и Kипъp ca пocĸъпнaли c близo 12%. ТrаvеlЅuреrmаrkеt изчиcлявa cpeднaтa cтoйнocт, като изпoлзвa peзyлтaтитe oт тъpceниятa зa пoчивĸи в дaдeнитe дecтинaции.

Πaĸeтнa цeнa ce увеличава нaй-мнoгo в Иcпaния c близo 15%, a в Πopтyгaлия c 5%.
Aĸo ce сравни с цените отпpeди пaндeмиятa пъĸ, ce oĸaзвa, чe cpeднaтa цeнa в пocoчeнитe дecтинaции e нapacнaлa c нa 30%.
Cпopeд Pичapд Cингъp, глaвeн изпълнитeлeн диpeĸтop нa ТrаvеlЅuреrmаrkеt, тypиcтитe изпoлзвaт eдин cpeщaн тpиĸ – дa ce изчaĸa дo пocлeднo, зa дa ce види дaли цeнитe пaдaт. „Toвa мoжe дa нe пpopaбoти тaзи гoдинa“, cмятa тoй.
Цeнaтa нa тypиcтичecĸaтa зacтpaxoвĸa cъщo ce e yвeличилa c oĸoлo 10%.

Bce пaĸ няĸoи paзxoди мoгaт дa ca пo-мaлĸo. Kaтo нaпpимep ĸoлa пoд нaeм. Cлeд pязъĸ pъcт минaлoтo лятo, нaeмaнeтo нa aвтoмoбили ceгa e пo-дocтъпнo. Цeнитe в Xъpвaтия, Итaлия, Иcпaния и Oбeдинeнитe apaбcĸи eмиpcтвa ca cпaднaли c нaд 40%.
Heoтдaвнa cтaнa яcнo, чe и цeнитe нa caмoлeтнитe билeти зaпoчвaт дa pacтaт. Toвa вeчe ce yceщa от пoтpeбитeлитe.
Cпopeд изпълнитeлният диpeĸтop нa Rуаnаіr Maйĸъл O’Лиъpи идвa ĸpaят нa epaтa нa eвтинитe билeти. Πoд пo-виcoĸи цeни ce визиpa пocĸъпвaнe c 5-10 eвpo в cлeдвaщитe 5 гoдини. Cpeднитe цeни нa ĸoмпaниятa до 40 eвpo, тoвa oзнaчaвa 45 – 50 eвpo cpeдни цeни в cлeдвaщитe 5 гoдини.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Криза? 50% от гърците не могат да си позволят едноседмична почивка
Ръст на пътуванията: Кои са най-предпочитаните страни от българите?
Коя е най-предпочитаната oт pycнaцитe лятнa чyждecтpaннa дecтинaция?
 

Удължават финансовата помощ за хотелиери, настанили украински бежанци

Прогмата за хуманитарна помощ за разселени лица от Украйна се удължава до 30 септември тази година. Решението на Министерски съвет влиза в сила от 1 юли, като по този начин българските хотелиери ще продължат да получават по 15 лева на ден на човек за настаняване, съобщават от пресцентъра на туристическото министерство.
Решението задължава още министъра на труда и социалната политика и министъра на образованието и науката в едномесечен срок да разработят предложения за интеграционни мерки на украинците, получили временна закрила.
Припомняме, че помощта се използва от места за настаняване, вписани в Националния туристически регистър, след като лицата, търсещи временна закрила, са преминали през буферни центрове. И още:

Помощта се предоставя на лица, които имат издадена валидна регистрационна карта на чужденец и им е предоставена временна закрила от Държавната агенция за бежанците, със срок на валидност до 4 март 2024 г.

Лицата са настанени в места, в които към 31.10.2022 г. са ползвали Програмата, в периода от 01.11.2022 г. до 15.11.2022 г. и са продължили да я използват и след 16 ноември 2022 г.; продължават да са настанени в същото място за настаняване, в което са настанени към 31.10.2022г. или са преместени по изключение с решение по инициатива и преценка на Националния оперативен щаб (НОЩ). Условията и редът за това се определят от НОЩ.

Новонастанени лица се приемат по изключение с решение на НОЩ.

Не може да се приемат в места за настаняване и подслон новопристигнали лица от Украйна, които искат да се възползват от Програмата, без решение и разрешение от НОЩ.

Министерството на туризма няма да верифицира нощувки и да изплаща средства за настанени лица, които не отговарят на описаните условия. Към момента в места за настаняване има 17 111 украински граждани с предоставена временна закрила.
До 10 дни изплащат на хотелиерите близо 18 млн. лева за украинските бежанци

Белгийското правителство запазва ядрените си реактори

Френската енергийна група Engie и белгийското правителство подписаха днес споразумение за удължаване на живота на два ядрени реактора с едно десетилетие, след като войната на Русия в Украйна накара Брюксел да отложи излизането си от ядрената енергетика.
Германия затвори и последните си атомни централи
Белгия планираше да се откаже от ядрената енергетика през 2025 г., но миналата година реши да я запази за още 10 години, тъй като европейските държави се опитват да намерят алтернативи на руския енергиен износ.
„Това споразумение е важно за нашето енергийно бъдеще и за белгийските домакинства“, заяви министър-председателят Александър Де Кроо в изявление, цитирано от АФП. „То укрепва доставките ни на електроенергия, намалява енергийната зависимост на страната ни и гарантира производството в Белгия на нисковъглеродна и евтина електроенергия“, каза той.
Разположена между ядрената Франция и зависимата от газ и въглища Германия, Белгия разчита на остаряващите седем ядрени реактора, управлявани от Engie, за около половината от нуждите си от електроенергия.

От 2003 г. насам в белгийското законодателство е залегнало обещанието за постепенно спиране на ядрената енергия, а решението за отлагане на мораториума срещна острата съпротива на партията на Зелените. Планът, очертан миналата година, предвиждаше крехкото коалиционно правителство на Белгия да се съгласи да удължи експлоатационния срок на реакторите Doel 4 край пристанищния град Антверпен и Tihange 3 край Лиеж до 2035 г.
Сделката с Engie беше сключена след напрегнати преговори относно бъдещите разходи за управление на ядрените отпадъци.
Френската фирма заяви, че разходите са определени на 15 млрд. евро и ще обхванат отпадъците от седемте ядрени централи на Engie в Белгия. Engie ще трябва да плати и 8 милиарда евро за бъдещото демонтиране на централите.

Списание National Geographic съкрати всичките си останали щатни автори

National Geographic, емблематичното списание, описващо света на природата над 100 години, уволни всички свои автори тази седмица. Това са казали множество напускащи служители, цитирани от CNN.
Съкратени са общо 19 служители на редакцията.
Ходът идва след като компанията майка Walt Disney вече съкрати хиляди служители в своите подразделения тази година.
National Geographic, което имаше повече от 1,7 млн. абонати в края на 2022 г., ще продължи да публикува месечни издания, заяви говорител на списанието пред CNN в изявление в сряда.

Промените в персонала няма да променят способността ни да вършим тази работа, а по-скоро ще ни дадат по-голяма гъвкавост да разказваме различни истории и да се срещаме с публиката в многото ни платформи. Всяка инсинуация, че последните промени ще се отразят негативно на списанието или качеството на нашето разказване на истории, е неправилна“, отбеляза говорителят.
Новината за съкращенията беше съобщена в Twitter във вторник, когато напускащи служители на списанието започнаха да я разпространяват.
 

My last stories at National Geographic will be publishing in print in the September and October issues. They’re fun ones! Check them out on newsstands.
— Michael Greshko (@michaelgreshko) June 28, 2023

 
„Днес е последният ми ден в National Geographic. Списанието се разделя със своите автори, включително и с мен“, туитна Майкъл Грешко, бивш научен писател в изданието.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
 
Google съкращава служители и в приложението Waze
Meta започна нов кръг съкращения

Кои са най-големите чуждестранни пазари за европейските автомобили?

Цели 73% от износа на европейски автомобили към страни, намиращи се извън Европейския съюз, отива към едва седем държави, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат за 2022 година.
Най-големият пазар чуждестранен пазар за европейските коли е САЩ с дял от 23% от износа към трети страни (извън ЕС) или автомобили на обща стойност 36.4 млрд. евро. Следващите по големина пазари са: Великобритания (коли за 26.5 млрд. евро или дял от 17%), Китай (24.2 млрд. евро, дял от 15%), Южна Корея (8.4 млрд. евро, дял от 5%), Швейцария (7.4 млрд. евро или дял от приблизително 5%), Япония и Турция (коли за 6 млрд. евро или дял от 4% и за двете страни).
Челната десетка за най-големи чуждестранни пазари за автомобили, произведени в ЕС, се допълва от Норвегия (коли за 5.7 млрд. евро), Канада (3.7 млрд. евро) и Австралия (3.2 млрд. евро). Интересно е да се отбележи, че в контекста на войната в Украйна, Русия се нарежда извън първите 20 най-големи чуждестранни пазари за европейски коли с износ на обща стойност 813. 3 млн. евро. Украйна е малко преди Русия, като в страната са изнесени автомобили от ЕС на обща стойност 1.2 млрд. евро за 2022 година.

Когато става дума за внос на коли в ЕС, произведени извън рамките на общността, най-големите търговски партньори са Китай и Великобритания, като двете страни имат дял от по 15% от общия внос на автомобили от трети страни. В ЕС са внесени коли от Китай на обща стойност 9.4 млрд. евро през 2022 година, а стойността на автомобилите от Великобритания възлиза на 9.1 млрд. евро. Останалите големи износители на коли към ЕС са САЩ (дял от 14%), Южна Корея (13%), Япония (12%), Турция (10%) и Мексико (8%). Всички тези държави оформят 88% от общия внос на коли в ЕС от трети страни.
Рекорден износ на автомобили от ЕС през 2022 година
През миналата 2022 година от ЕС са изнесени автомобили на обща стойност 158 млрд. евро, което е нов връх, когато говорим за стойностен обем при износа на коли. Досегашното най-добро постижение бе отчетено през 2015 година, когато износът възлизаше на 150 млрд. евро.

Вносът на коли в ЕС от трети страни достига обща стойност от 62 млрд. евро, което означава, че търговският баланс на ЕС при търговията с коли е положителен в размер на 96 млрд. евро за 2022 година.
Топ 10 на най-големите автомобилни компании в света
Най-продаваният автомобил в света през първото тримесечие – Tesla Model Y
8% от новите коли у нас са електрически
Fiat спират да произвеждат… сиви коли
Продажбите на автомобили в света отбелязаха значителен ръст през май

Рублата достигна 15-месечно дъно спрямо долара

Руската рубла падна до около 87 рубли за долар, като достигна до 15-месечно дъно, под натиска на вътрешните политически рискове след неуспелия бунт на наемниците от „Вагнер“ и желанието на пазарите да залагат на сигурни активи, предаде Reuters.

В предиобедната търговия рублата загуби 0,7% спрямо долара до 86,96 рубли, като за малко се срина до 87,47 рубли, най-ниското ѝ ниво от 29 март 2022 г. Спадът спрямо еврото е също с 0,7% до 94,94 рубли, а спрямо юана е с 0,8% до 11,98 рубли.
„Както очаквахме, рублата падна след края на данъчния период, при това доста рязко с около 1,5%. Очакваме отслабването ѝ да продължи до около 89-90 рубли за долар“, посочва в изявление „Алор брокер“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Рублата се срина, курсът е над 100 за долар
Състоянието на рублата спрямо долара и еврото продължава да се влошава
Рублата регистрира най-големия си спад от повече от година

Димитър Николов: Гарантирам подкрепа на всеки германски инвеститор, който избере Бургас

Бургас е домакин на икономическия форум „Диверсификация и завръщане на производствата в ЕС“. Той се провежда в Конгресния център. Организатори са Германо – българската индустриално – търговска камара и Община Бургас.
„Гарантирам подкрепа на всеки германски инвеститор, който избере Бургас!“, каза кметът Димитър Николов пред участниците в събитието. Сред тях са посланикът на Федерална Република Германия в България Н. Пр. г-жа Ирене Мария Планк, президентът на ГБИТК г-н Тим Курт, представители на институциите на Република България и Федерална Република Германия, местните власти, както и водещи компании от различни сектори на икономиката. Предвиден е отделен панел за мениджъри на германски компании в България, които ще представят своите успешни проекти.
„Искам да благодаря на ръководството на Германо – българската индустриално – търговска камара за доброто сътрудничество, част от което е и това събитие. Темата за „Диверсификация и завръщане на производствата в ЕС“ е изключителна актуална и изисква да обединим усилия и да работим заедно.
През последните десетилетия се наложи тенденцията за изнасяне на производствата към държави извън границите на ЕС. Разбира се, това имаше отрицателни последици за страните членки, като загуба на работни места, намалена иновативност, засилване на сектора на услугите и намаляване на производствените предприятия. Но решенията ги взема бизнесът, и когато цифрите обосновават по-ниски разходи за производство и по-висока печалба, няма механизъм, който да мотивира предприемачите да инвестират в Европа.
Пандемията, а впоследствие и драстичното увеличение на цената на горивата, разкриха някои от слабостите на глобалната верига на доставките и възникна необходимостта бизнесът да преразгледа и преосмисли стратегиите си. От друга страна развитието на технологиите дава възможност за замяна на процеси, извършвани от нискоквалифицирана работна сила, с машини, но в същото време възниква нуждата от висококвалифицирана работна ръка.
Ето защо през последната година се наблюдава тенденция за завръщане на производствата към Европа. И щом бизнесът е припознал тази нужда, нашата мисия е да го подкрепим и да помогнем в тези процеси. Защото това означава повече работни места, разкриване на производства с висока добавена стойност, гарантирана работа на ученици от професионалните ни гимназии и студенти от университетите ни.
Бургас е ключов в този обратен процес на завръщане на инвестициите. Ние сме най-източното пристанище на Европейския съюз.
В създалата се ситуация е все по-важно партньорството между държавата, местните власти и чуждестранните търговски камари и представителства, за да позиционираме България на картата на предпочитаните дестинации за тези процеси. И не само защото имаме ниски данъци, а защото можем да осигурим висококвалифицирани специалисти в различни сектори.
Като кмет на четвъртия по големина град в страната, с едно от най-големите пристанища на Черно море, международно летище и отлична пътна и железопътна свързаност, най-отговорно заявявам, че лично ще съдействам на всяка компания, която реши да изнесе производство към Бургас!“, каза още кметът Николов.
*
Лектори във форума са: Христо Етрополски – зам. – изпълнителен директор на Българска агенция за инвестиции; инж. Вихрен Стойнов – ръководител на Центъра за компетенции и прокурист на Сименс Енерджи ЕООД; Кирил Бораджиев – управител HRS Bulgaria; Мартин Кнап – отдел „Международни пазари“ при Инициатива международна устойчивост към Германската индустриално-търговска камара (DIHK) в Берлин; Ясен Георгиев – изпълнителен директор на Институт за икономическа политика (ИИП); Тим Курт – CEO на Аурубис България и президент на ГБИТК; Александър Миланов – CEO на BMW България и член на Управителния съвет на ГБИТК; Петер Вайлгуни – управител на EMGR AD, Dietz-motoren GmbH, Elektromotorenwerk Grünhain GmbH; Мариян Иванов – Open Banking & DLT Engineering Manager Digital Technology Center Commerzbank AG; Георги Брашнаров – основател и изпълнителен директор Nemetschek Bulgaria; Доброслав Димитров – председател на УС нa BASCOM, съосновател и изпълнителен директор на Империя Онлайн ЕАД; Марина Шидероф – Founder & CEO, Fram Creative Solutions ЕООД; Станимир Николов – CEO StoreIT, регионален представител на ГБИТК в Бургас.
Обявената програма включва представяне на България като подходяща европейска локация за разкриване на производства, диверсификация на веригите за доставки, развитие на двустранните икономически отношения между България и Германия, технологии и иновации.

Според Дания ЕС не трябва да занижава изискванията, за да приеме Украйна

ЕС рискува „да внесе нестабилност“, ако смекчи стандартите си за демокрация и корупция, за да ускори присъединяването на Украйна и други страни кандидатки. Това предупреди датският външен министър Ларс Локе Расмусен в интервю за Financial Times.
Той допълни, че правителството му подкрепя членството в ЕС на Украйна, Молдова, Грузия и страните от Западните Балкани, но добави, че „геополитическите обстоятелства“ не оправдават пренебрегването на управленски реформи.
„Ако не завършат процеса по реформи преди да влязат, може да възникне риск от забавяне след това. А ние не изнасяме стабилност, рискуваме да внесем нестабилност. Затова е толкова важно да се подчертае необходимостта от изпълнение на критериите (за членство в ЕС)“, заяви Расмусен.
Дания, заедно с Франция и Нидерландия, блокира кандидатурите за членство в ЕС на Албания и Северна Македония през 2019 г. и по този начин спънаха целия процес по разширяване на съюза.
Расмусен, бивш десноцентристки премиер, заяви, че Дания е променила позицията си и дори е отворена за вътрешна реформа в ЕС, включително повече гласувания с квалифицирано мнозинство, за приемане на нови членки.

Изминаха 30 години, откакто на среща в Копенхаген лидерите на ЕС договориха пакет от критерии за демокрация, върховенство на закона и функционираща пазарна икономика в очакване на вълна от нови членки, включително няколко страни от бившия комунистически блок.
По повод на годишнината страни кандидатки бяха поканени на конференция в датската столица тази седмица, чийто домакин беше Расмусен. На срещата присъстваха представители на балтийските страни, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., сякаш за да подчертаят ползите от пълното изпълнение на стандартите на съюза. Представители на Унгария, Полша и България, обвинявани в отстъпление от стандартите за върховенство на закона и демокрация след присъединяването си към ЕС, не бяха поканени.
Расмусен заяви, че „не смята да коментира конкретни страни“, но допълни, че е „много по-лесно да се изпълнят реформи, когато страната е на път към членство в ЕС, отколкото ако вече се е присъединила“.
Украинският президент Володимир Зеленски поиска бързо присъединяване към ЕС, за да затвърди присъствието на страната си в западния свят след войната.
Расмусен заяви, че ако трябва да има „специално отношение“ към Украйна, то трябва да е под формата на допълнителна помощ с пълно ангажиране на правителствата на страните от ЕС да помагат на Киев да изпълни стандартите. „Процесът беше твърде бюрократичен в миналото“, допълни той.

„Искаме да инвестираме и да помагаме и да сме колкото се може по-положителни и подкрепящи, но не можем да снижим летвата“, заяви Расмусен.
Според него ЕС трябва да бъде „иновативен“ и да предложи някои ползи на страните кандидатки преди пълното членство и даде за пример участието в научно-изследователската програма на ЕС „Хоризонт“.
Той отказа да посочи времева рамка за членството на Украйна и други кандидатки, но допълни, че „за всички е ясно, че по геополитически причини трябва да се намесим колкото се може повече“. Следователно ЕС трябва да обмисли способността си за евентуално приемане на няколко нови членки.
„В един момент трябва да огледаме правилата на играта и сме готови да го направим. Това е новата датска позиция. Все още нямаме отговорите. Не съм в позиция да кажа, че подкрепяме повече гласувания с квалифицирано мнозинство, но поне в някои случаи и това е нова позиция спрямо година по-рано“, посочи Расмусен.
Попитан дали сътресенията в Русия и опасенията от рухване на режима може да променят западната подкрепа за Украйна, той отговори: „Трябва само да сме на висота и да правим това, което правим. А това, което правим, доказва, че сме от правилната страна на историята и че можем да се справим с Русия“.
Но Расмусен изрази надежда, че „партньорите в глобалния юг“, включително Бразилия, Индия и Южна Африка, които отказаха да осъдят войната в Украйна, „може да бъдат мотивирани от това, което наблюдават сега“, да променят позицията си.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Дания подготвя 1 млрд. долара помощ за Украйна
Франция и Германия с разлини позиции за членството на Украйна в НАТО
Украйна направи още една стъпка към НАТО

Бизнесът у нас очаква цените да останат без промяна през следващите месеци

Бизнесът у нас очаква цените да останат без промяна през следващите три месеца. Такива са нагласите на представителите на строителството, търговията на дребно и услугите, като единствено в промишлеността се отчита възможност за минимален ръст на цените в близко бъдеще. Това става ясно от редовната бизнес анкета на Националния статистически институт за месец юни тази година. Очакванията на бизнеса контрастират с анкетата от преходния месец май, когато търговците на дребно и представителите на сектора на услугите, очакваха цените да продължат да нарастват. 
Като цяло през юни 2023 г. общият показател на бизнес климата запазва приблизително равнището си от предходния месец, като подобрение е регистрирано единствено в търговията на дребно.
Промишленост
Съставният показател „бизнес климат в промишлеността“ остава на нивото си от май. Според промишлените предприемачи има известно намаление на осигуреността на производството с поръчки, което е съпроводено и с по-неблагоприятни очаквания за дейността на предприятията през следващите три месеца.
Българската индустрия трета по спад на производството в ЕС
Основните затруднения за предприятията продължават да са свързани с несигурната икономическа среда и недостига на работна сила, като през последния месец се наблюдава понижение на негативното въздействие на първия фактор.
По отношение на продажните цени в промишлеността прогнозите на мениджърите са за леко повишение, въпреки че преобладаващата част от тях предвиждат те да запазят своето равнище през следващите три месеца.
Строителство
През юни съставният показател „бизнес климат в строителството“ намалява с 2.3 пункта, което се дължи на неблагоприятните оценки и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Резервирани са и мненията им относно настоящата и очакваната строителна активност.
Цените на новите жилища в София замръзнаха
Основният проблем за дейността в сектора остава несигурната икономическа среда, посочена от 66.3% от предприятията. На второ и трето място са цените на материалите и недостигът на работна сила.
По-голяма част от мениджърите очакват продажните цени в строителството да останат без промяна през следващите три месеца.
Търговия на дребно
Съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно“ нараства с 2.4 пункта в резултат на оптимистичните оценки на търговците на дребно за настоящото бизнес състояние на предприятията. Позитивни са и очакванията им относно поръчките към доставчиците (както от вътрешния, така и от външния пазар) през следващите три месеца.
Търговците на дребно очакват цените да продължат да растат
Основните фактори, затрудняващи развитието на бизнеса, продължават да са свързани с несигурната икономическа среда, конкуренцията в бранша и недостига на работна сила, макар анкетата да регистрира намаление на отрицателното им влияние.
По отношение на продажните цени прогнозите на търговците на дребно са за запазване на тяхното равнище през следващите три месеца.
Услуги
През юни съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите“ се понижава с 1.6 пункта, което се дължи на негативните оценки и очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията. Същевременно обаче мненията им за настоящото и очакваното търсене на услуги се подобряват.
Несигурната икономическа среда и конкуренцията в бранша остават основните пречки за дейността в сектора, посочени съответно от 55.7 и 33.6% от предприятията. Относно продажните цени мениджърите очакват те да останат без промяна през следващите три месеца.
Дефлация у нас за първи път от 2 години насам
Оборотът в търговията на дребно намалява в повечето страни от ЕС
България е втора по най-ниски цени в ЕС
България остава в топ 10 по най-висока инфлация в ЕС

Не плащаме в заведенията, ако не предоставят касова бележка

Клиентите на заведения и кетъринг услуги имат право да не заплатят сметката си, ако не им бъде предоставена касова бележка. Това предвижда предложение за изменение на Закона за данък върху добавената стойност, включено в проектозакона за бюджета за тази година.
„Когато лице, което извършва ресторантьорски и кетъринг услуги по смисъла на § 1, т. 61 от допълнителните разпоредби на този закон не издаде документ по изречение първо, получателят има право да не заплати стойността на доставката/продажбата.”, гласи предложението на Министерство на финансите.
Това означава, че всички заведения, позволяващи непосредствена консумация, независимо дали предлагат само храни или напитки, или и двете, нямат право да изискват от клиентите заплащане, ако не предоставят фискален бон или системен бон. Същото правило важи и за доставчиците на кетъринг услуги.
Според регламента на ЕС, дефиниращ тези дейности, ресторантьорските услуги представляват доставката на такива услуги в заведенията на доставчика, а кетъринг е доставката на такива услуги извън помещенията на доставчика.
И досега всички регистрирани или не регистрирани по ДДС обекти у нас, имаха задължението да предоставят на клиентите си фискален бон или системен бон, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ, но за първи път се предлага конкретен текст, който дава право на клиентите да не заплащат ресторантьорски и кетъринг услуги при липса на касова бележка.
Предложението за промяна в закона обхваща всички заведения, предоставящи допълнителни услуги, позволяващи непосредствена консумация на храни и напитки, тъй като според регламента на ЕС, който е залегнал и в нашето законодателство, „доставката на храна, на напитки, или и на двете е само един компонент от едно цяло, в което услугите играят по-голяма роля.”
Това означава, че предложените промени засягат обекти като ресторанти, барове, сладкарници, пицарии, кафенета, заведения за бързо хранене и прочее, където се предоставят услуги като сервиране, места за консумация (помещения, мебели), достъп до санитарно помещение и други.
Предложението не обхваща доставките на приготвена или неприготвена храна от супермаркети, магазини и други подобни, тъй като според допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност, тези дейности не се считат за ресторантьорска или кетъринг услуга.
Като цяло според закона, всяко лице, независимо дали е регистрирано по ДДС или не, има задължението „да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.”
Министерство на финансите публикува проекта за бюджет за тази година
С колко ще нараснат пенсиите през следващите две години?
Трябва ли бакшишът в заведение да е включен в касовата бележка?
Нова схема: Туристи си предават касови бележки, за да спестят от шезлонг и чадър
НАП започва нова кампания за касови бележки
Къде по света оставянето на бакшиш се счита за обида?

Разходите на британската монархия са нараснали с 5% спрямо 2022 година

Разходите на британската монархия са се увеличили с 5% спрямо предходната година, по-специално заради смяната на монарха и ремонта, който тече в Бъкингамския дворец, предадоха световните агенции, позовавайки се на данни за разходите и бюджета на британската монархия, направени обществено достояние
Общо разходите на монархията възлизат на 107,5 млн. лири.
В документа се отчитат и големите церемонии, свързани с платинения юбилей на Елизабет Втора през миналия юни, погребението на кралицата през септември и месеците, предшествали коронацията на Чарлз Трети. През отчетения период освен тези исторически паметни събития са започнали да се организират и много други прояви, отменени по време на пандемията, като градински партита и държавни визити, което обяснява и ръста на разходите.

Членовете на кралското семейство са участвали в 2700 ангажимента в страната и чужбина, а около 95 000 гости са били приети в официалните резиденции на монарха по време на 330 събития.
В документа се посочва и намаление с 19% на емисиите, свързани с природния газ и парното, потребявани от монархията. За целта през зимата парното в Бъкингамския дворец е било намалено до 19°C, за да се намалят и вредните емисии.
Ежегодно британската хазна отпусна грант на монархията в размер на 15% от приходите от наследството на короната, като за периода 2022-2023 г. сумата възлиза на 86,3 млн. британски лири, което е 1,29 лири на глава от населението на страната.
През май министерството на финансите обяви, че погребението на кралица Елизабет Втора е струвало на британските данъкоплатци 161,7 млн. лири. За охрана тогава са били отделени 73,68 млн. лири. Хиляди полицаи бяха разположени в страната в продължение на 10-те дни на национален траур.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Краят на една ера: Промените на Острова след смъртта на Кралицата
Bank of England повиши рязко основната лихва до най-високото ниво от 15 години
Кетчупът Heinz и други известни марки сменят визията си заради Елизабет II

98% от страните в световната икономика работят за въвеждане на дигитални национални валути

Общо 130 държави, които формират 98% от глобалната икономика, проучват въвеждането на дигитални версии на своите национални валути.
Почти половината от тях са достигнали до напреднал етап при подготовката за стартиране на дигитална валута или вече са започнали нейното въвеждане, сочат резултатите от ново проучване, предаде БТА, позовавайки се на Reuters.
Благодарение на сериозния напредък, постигнат през последните 6 месеца, всички страни от групата на най-големите икономики в света (Г-20), с изключение на Аржентина, вече са в напреднал етап на пускане на дигитална версия на националната си валута, по данни на базирания в САЩ аналитичен център Atlantic Council.
11 държави, сред които редица страни от региона на Карибите и Нигерия, вече представиха т.нар. дигитални валути на централната банка (CBDC).
Други 2 големи нововъзникващи икономики, Индия и Бразилия, също планират да въведат цифрови валути през следващата година.

ЕЦБ е напът да започне реализацията на своя пилотен проект за въвеждането на цифрово евро, докато над 20 други държави също се очаква „да предприемат значителни стъпки“ в тази насока до края на годината.
В САЩ напредъкът по въвеждането на дигитален долар се развива само при т.нар. версия на едро (за разплащания между банки), се казва в изследването, докато работата по т.нар. версия на дребно (за широка употреба от населението) е „в застой“.
Миналата седмица управляващият директор на Международният валутен фонд Кристалина Георгиева заяви, че институцията „работи усилено“ върху концепция за международна инфраструктура, която да осигури извършването на сетълменти между дигитални валути, издавани от централните банки.
„Работим върху принцип за оперативна съвместимост“, заяви тя. Такава концепция ще предвижда споделена инфраструктура, която да предотвратява появата на пречки пред сетълмента, което е „последното нещо, което искаме“, за да се избегне бъдеща икономическа фрагментация, обясни Георгиева.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Проектозаконът за дигиталното евро остава „на пауза“
Сърбия вече има своя криптовалута

Първа в Африка: Нигерия пусна собствена дигитална валута

Ето как големите банки в САЩ преминаха годишния стрес тест на Фед

Всички големи банки в САЩ са преминали успешно годишния стрес тест на Федералния резерв, чиято цел е да оцени доколко биха се справили с голяма финансова криза, съобщи централната банка.
Фед установи, че всички 23 тествани банки „са добре позиционирани, за да издържат на тежка рецесия и да продължат да отпускат кредити на домакинствата и бизнеса дори по време на тежка рецесия“, се посочва в публикувания от него доклад.
Регулаторите в САЩ затегнаха изискванията към големите банки
Последните резултати от тестовете последваха широко разпространените банкови сътресения в САЩ и Европа по-рано тази година, предизвикани от бързия фалит на калифорнийския регионален кредитор Silicon Valley Bank (SVB).
SVB преживя масово източване на банката от вложители, обезпокоени от въздействието на бързо нарастващите лихвени проценти.

„Днешните резултати потвърждават, че банковата система остава силна и устойчива“, заяви в изявление заместник-председателят на Фед, отговарящ за надзора, Майкъл Бар.
„Трябва да останем скромни по отношение на това как могат да възникнат рискове и да продължим работата си, за да гарантираме, че банките са устойчиви на редица икономически сценарии, пазарни сътресения и други стресове“, все пак добави той.
Малките местни банки и средните по размер регионални банки бяха освободени от тези тестове.
Тазгодишният стрес тест предполагаше, че банките ще се борят с тежка глобална рецесия, значителен спад на цените на търговските имоти и жилищата, значително увеличение на броя на незаетите офис площи и рязък скок на равнището на безработица до пик от 10%.
При този сценарий Фед установи, че съвкупното съотношение между собствения и привлечения капитал на банките – което осигурява защита срещу загуби – ще намалее с 2,3 процентни пункта до 10,1%.
Установено е обаче, че всички 23 банки ще останат над минималните си капиталови изисквания по време на хипотетичната рецесия, въпреки че ще претърпят общи прогнозни загуби от над половин трилион долара.
В изявление президентът на Асоциацията на американските банкери Роб Никълс заяви, че резултатите от теста показват, че американските банки остават силни.
Те също така показаха, че институциите са „натрупали значителни капиталови резерви, които ще им позволят да продължат да отпускат кредити и да подкрепят нашата икономика дори при най-тежките икономически условия“, добави той.

Долар, евро или китайски юан? Какво е бъдещето на валутните резерви по света

Докато Китай агресивно се опитва да пропука господстващото положение на долара чрез своята национална валута юан, централни банки по света всъщност поглеждат към еврото като предпочитан резервен актив в краткосрочен план. Това сочи проучване на базираният в Лондон мозъчен тръст Official Monetary and Financial Institutions Forum (OMFIF). 
Според проучването, нетно 14% от централните банки планират да увеличат наличностите си в евро през следващите две години, тъй като то е с най-високо ниво на търсене сред валутите.
Това бележи голяма промяна в сравнение с 2021 г. и 2022 г., когато нямаше нетно нарастване на търсенето на еврото.
„Изглежда, че повишаването на лихвените проценти в Европа прави активите с фиксиран доход там по-привлекателни“, се казва в доклада на OMFIF, цитиран от businessinsider.com.
Същевременно нетнo 10% от централните банки очакват да увеличат притежаваните юани през следващите две години, а нетно 6% планират да увеличат резервите си в долари.
В дългосрочен план обаче перспективите изглеждат различни.
Водени от латиноамериканските и европейските централни банки, нетно 6% от централните банки планират да намалят доларовите си запаси през следващите 10 години.
OMFIF прогнозира, че делъта на валутните резерви в долари по света ще намалее от 58% до 54% през това десетилетие, като все пак доларът ще остане доминиращата резервна валута.
Също така през следващите 10 години нетно 9% от централните банки посочват планове за увеличаване на резервните активи в евро, което предполага, че валутата може да играе ключова роля в бъдещата диверсификация, отбелязват от OMFIF.
Идва ли краят на щатския долар като световна резервна валута?
А над 30% от централните банки на нетна база очакват да увеличат експозицията си към юана през този период, като според оценките на OMFIF делът на китайската валута в световните резерви ще нарасне от 3% на 6% до 2033 година. 
„Близо 40% от централните банки планират да увеличат притежаваните от тях юани през следващите 10 години – има по-голямо търсене, отколкото за която и да е друга валута“, се казва в доклада.
„Респондентите посочват диверсификацията и нарастващата роля на Китай в световната икономика като основен мотив за инвестиране в юани. Увеличаването на юана в резервите е вероятно, но то ще бъде постепенно.“
Източник: businessinsider.com
Защо дори Китай не иска юанът да измести долара като световна резервна валута?
Валутния резерв на Русия вече ще бъде в юани
Има ли алтернатива доларът като световна валута?
Юанът изпревари долара за първи път в трансграничните разплащания на Китай

Кой празнува имен ден днес, 29 юни 2023 година?

На 29 юни Православната църква почита едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, ученици на Христос.
Най-важните обстоятелства от техния живот са описани в книгата „Деяния на апостолите“ (Нов завет), а за апостол Петър четем и в евангелията. Петър се наричал отначало Симон и бил син на рибар от Витсаида Галилейска. Брат му Андрей пръв станал ученик на Христос и довел Симон при Исус. Спасителят го нарекъл „Кифа“ (на еврейски) или Петър (на гръцки), което значи „камък“. Името на апостол Петър се споменава постоянно в Евангелието, той бил един от любимите ученици на Христос. Когато повели Исус на съд, само Петър и един от учениците вървели след него.
В двора на първосвещеника обаче, обхванат от малодушие, той 3 пъти се отрекъл от Христа. Когато пропял петелът, той си спомнил предсказанието на Спасителя: „Казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти 3 пъти да се отречеш, че Ме познаваш. (Лука 22:31-34), и горко се разкаял.
След Възкресението Христос се явил най-напред пред Петър, за да възстанови неговото апостолство. Традиционно се смята, че Петър е учител на юдеите, а Павел – на езичниците. Петър проповядвал в Юдея, Галилея, Самария, Кесария, Йерусалим, Сирия, Антиохия. Стигнал и до Египет. Пътувал до Британия, Гърция, бил в Коринт.

Около 67 г. пристигнал в Рим. Там император Нерон предприел гонения срещу християните. Петър бил затворен в тъмница и на 29 юни предаден на смърт. Осъдили го на кръстна смърт. Петър обаче помолил да го разпънат с главата надолу, като не считал себе си достоен за еднаква смърт със Спасителя.
Празникът в чест на светците Петър и Павел е и за предпазване от огън, пожар, гръмотевица и град. В някои краища Павловден се празнува отделно на 30 юни и се нарича Пальовден (от глагола паля). В народния календар Петровден се предшества от Петровите заговезни, които започват с първата седмица след Петдесетница. В този ден завършва постът и се отговява с младо петровско пиле. Празникът съвпада с времето на жътвата и на него се работи, обикновено през първата половина на деня. Месят се обредни хлябове и се ядат ранни ябълки петровки. На някои места се раздават като помен за умрели деца. В много селища на този ден се правят сборове, колят курбани за светиите и се слага обща трапеза с песни и хора. И тук, както в по-голямата част на народния ни календар, в рамките на християнското честване на първоапостолите са вмъкнати ритуални действия с атропеен характер.
Преди всичко това е жертвоприношението на петел, а известно е, че още в древните митологии птицата е символ на висшето, небесното. Петелът например е соларен знак: той, както и слънцето, отмерва времето и е символ на възкресението. Жертвоприношението му се свързва със запалването на огъня и съответно – с омилостивяването на силите, които изгарят природата. Така свързаният с живота и смъртта петел символизира плодородието и продуктивността; затова често е жертва и в сватбените обреди, която ще осигури плодовитостта на брака. В Новия завет петелът става знак на разкаянието на Петър.
На 29 юни имен ден празнуват всички, които носят името Петър, Петрана, Петя, Павел, Павлин, Павлина, Пoлина, Пенка, Пенчо, Камен и производните им.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кой празнува имен ден днес, 24 юни 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 15 юни 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 11 юни 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 7 юни 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 5 юни?
Кой празнува имен ден днес, 30 май 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 25 май 2023 година?

Най-голямата демокрация в света иска да бъде новият Китай. Ето защо това няма да стане лесно

Най-голямата демокрация в света иска да бъде новият Китай. 5 причини защо това няма да стане лесно
Πo-paнo пpeз гoдинaтa Индия изпpeвapи Kитaй ĸaтo най-нaceлeнaтa cтpaнa в cвeтa. Гoлямa чacт oт нaceлeниeтo ѝ e млaдo – cpeднaтa възpacт e 28 гoдини – тoвa e пpимaмливo зa ĸoмпaнии, ĸoитo целят дa избягaт oт зaвиcимocттa oт Kитaй, „фaбpиĸaтa нa cвeтa“ вeчe 40 гoдини.
Cpeд ĸoмпaниитe, които искат дa инвecтиpaт в Индия, ca Теѕlа и ЅрасеХ нa милиapдepa Илoн Mъcĸ и тexнoлoгичният гигaнт Аррlе. Дopи лeгeндapният инвecтитop в paзвивaщитe ce пaзapи Mapĸ Moбиyc, извecтeн c oптимиcтичнoтo cи oтнoшeниe ĸъм Kитaй, нacĸopo заяви, чe Индия e „иcтинcĸoтo бъдeщe“.
Πpaвитeлcтвoтo нa индийcĸия пpeмиep Hapeндpa Moди cъщo ce cтpeми дa cтимyлиpa иĸoнoмиĸaтa нa cтpaнaтa чpeз инвecтиции, пишe Вuѕіnеѕѕ Іnѕіdеr.

Ето защо обаче нямa дa e такa лecнo дa ce paбoти в нaй-гoлямaтa дeмoĸpaция в cвeтa:
1. Индия иcĸa чyждecтpaнни инвecтиции, нo и дa paзчитa нa ceбe cи

Eднa oт xapaĸтepиcтиĸитe нa Индия е тъpгoвcĸият пpoтeĸциoнизъм, ĸoeтo зaтpyднявa пpaвeнeтo нa бизнec в cтpaнaтa, въпpeĸи чe Moди oбeщa иĸoнoмичecĸи peфopми, катo oблeĸчaвaнe нa пoлитиĸитe зa пpeĸи чyждecтpaнни инвecтиции. Toй дoйдe нa влacт пpeз 2014 г.
Bъпpeĸи, чe пpeмиepът e oтвopeн ĸъм чyждecтpaнни инвecтиции, нeгoвoтo пpaвитeлcтвo иcĸa Индия дa paзчитa нa ceбe cи и зaпoчнa тaĸaвa ĸaмпaния пpeз мaй 2020 г. нa фoнa нa пaндeмиятa oт СОVІD-19. Чyждecтpaннитe фиpми, ĸoитo пpaвят бизнec в Индия, ca изпpaвeни пpeд интepecна и cлoжна картина.
2. Сред най-големите дaнъци въpxy внoca в cвeтa

Cpeднaтa тapифa зa внoc нa Индия дocтигнa 18,3% пpeз 2021 г., cочат дaнни нa Cвeтoвнaтa бaнĸa – мнoгo пoвeчe спрямо тeзи в CAЩ oт 3,4%. Зa внocни aвтoмoбили тapифитe зa внoc мoгaт дa дocтигнaт дo 70%, aĸo cтруват пoд 40 000 дoлapa.
Изпълнитeлният диpeĸтop нa Теѕlа Илoн Mъcĸ иcĸa индийcĸoтo пpaвитeлcтвo дa нaмaли дaнъцитe въpxy внoca нa eлeĸтpoмoбили, пpeди дa ce cъглacи дa пpoдaвa на мecтния пaзap. B тyит пpeз юли 2021 г. Mъcĸ нaпиca, чe внocнитe митa нa Индия ca „нaй-виcoĸитe cpeд гoлeмитe cтpaни в cвeта“.
3. Индийcĸaтa бюpoĸpaция

Индия e извecтнa и cъc cвoятa бюpoĸpaция. „Toвa нe e мяcтo, нa ĸoeтo пpocтo мoжe дa ce oтвopи мaгaзин, бeз дa ce дa имa тpyднocти“, cмятa Aшyтoш Шapмa, диpeĸтop изcлeдвaния в изcлeдoвaтeлcĸaтa ĸoмпaния Fоrrеѕtеr, цитиpaн oт Іnѕіdеr. Oт 2003 г. Cвeтoвнaтa бaнĸa пpoвeждa гoдишнa ĸлacaция нa cтpaнитe, в ĸoитo ce зaпoчвa бизнec нaй-лecнo. Πpeз 2019 г. – пocлeднaтa гoдинa, ĸoгaтo е съставен индeĸcът, Индия бeшe нa 63-тo мяcтo, a Kитaй – нa 31-вo.
И все пак има извecтeн нaпpeдъĸ. Koгaтo Moди вcтъпи в длъжнocт пpeз 2014 г., Индия бeшe ĸлacиpaнa нa 142-po мяcтo.
4. Индийcĸитe щaти имaт пo-гoлямa влacт oт тeзи в CAЩ

Индия e нaй-гoлямaтa дeмoĸpaция в cвeтa, тaĸa чe взeмaнeтo нa peшeния мoжe дa бъдe нeщo мнoгo cлoжнo и тpoмaвo. „Bлacттa и взeмaнeтo нa peшeния в Индия ca дeцeнтpaлизиpaни, имa paзлиĸи нa щaтcĸo нивo в пoлитичecĸoтo pъĸoвoдcтвo, ĸaчecтвoтo нa yпpaвлeниe, peгyлaциитe, дaнъчнoтo oблaгaнe и тpyдoвитe oтнoшeния“, пишe ІТА.
Toвa означва, че бизнecитe мoгaт дa ce cблъcĸaт c paзлични ycлoвия нa paбoтa в paзличнитe щaти и тepитopии, cпopeд ІТА.
5. Контролът на индийcĸитe мaгнaти

Mнoгo oт индийcĸитe мaгнaти вeчe ca изгpaдили бизнec импepии c oгpoмнa пoтpeбитeлcĸa бaзa и много трудно ще ce oтĸaжaт oт пaзapнитe cи дялoвe бeз битĸa.
И нaй-бoгaтият чoвeĸ в cвeтa Mъcĸ, ce изпpaвя cpeщy cилнa ĸoнĸypeнция в лицeтo нa милиapдepa Myĸeш Aмбaни, пpeдceдaтeл и yпpaвлявaщ диpeĸтop нa ĸoнглoмepaтa Rеlіаnсе Іnduѕtrіеѕ.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кой е новият най-голям доставчик на петролни продукти за Европа?
Китай е детрониран: Вече друга страна ще е с най-много население в света

Най-голямата сделка в историята: Airbus получи огромна поръчка от индийска авиокомпания

Откриха фреска в Помпей, изобразяваща 2000-годишна форма на пица

Сред руините на древен Помпей е открит удивителен стенопис, на който е изобразен плосък хляб с гарнитура, наподобяващ пица, макар че в ястието изглежда липсват две основни съставки – домати и моцарела.
Фреската, датираща отпреди 2000 години, е открита по време на разкопки в района Regio IX на археологическия парк на Помпей, близо до Неапол – родното място на пицата. Рисунката е открита на стена в коридора на къща, в която се предполага, че е имало пекарна.
Изглежда, че на стенописа е изобразен кръгъл хляб фокача върху сребърен поднос, служещ за подложка на различни плодове – нар и вероятно фурми.
Въпреки това „ананасът“ върху чинията изглежда вероятно е нещо съвсем друго, тъй като първият европеец, който се сблъсква с този плод, е Христофор Колумб в Гваделупа през 1493 г.
Експертите твърдят, че хлябът е подправен с подправки или moretum – билково сирене за мазане, което са консумирали древните римляни. До хляба е поставена чаша с вино, сушени плодове, фурми, нар и гирлянд от жълт арбутус.

Смята се, че натюрмортът е вдъхновен от гръцкия ритуал за гостоприемство „ксения“, така че подносът представлява подаръци, които се предлагат на гостите като част от традиция, датираща от елинистичния период. Такива изображения са били широко разпространени в домовете на древния Помпей и близкия Херкулан, унищожени при изригването на Везувий през 79 г. от н.е.
Въпреки това е необичайно да се открие такава фреска, съдържаща изображение на фокача.
Габриел Зухтригел, директор на археологическия парк в Помпей, заяви, че фреската изглежда отразява контраста между „скромното и просто хранене“ и „лукса на сребърните подноси“. „Как да не се замислим в тази връзка за пицата, която също се е родила като ястие на бедните в Южна Италия, а сега е завладяла света и се сервира и в известни ресторанти“, заяви той.
Неапол е родината на Маргарита – традиционната пица, състояща се от проста смес от домати, моцарела, пресен босилек и зехтин, а идеята да се гарнира ястието с плодове често разгневява много италианци.
Но не и Джино Сорбило, собственик на една от най-старите пицарии в Неапол, който е убеден, че изображението на фреската от Помпей всъщност е пица. „В древен Помпей вече знаем, че е имало форми на плосък хляб, приготвян от зърна, вода, сол и може би бира като набухвател. След това може да са го гарнирали със зеленчуци или с рибата на деня… това е бил древен вариант на пица.“, казва той.

Той добави, че по време на древния римски период плодовете може да са били смятани по-скоро за основно ястие. Що се отнася до плодовете върху пицата в днешно време – „Можете да използвате плодове, например смокини или ягоди, ако това е сладка пица“, казва той.
При изригването на Везувий загиват около 2000 души. Руините са открити през XVI в., като първите разкопки започват през 1748 г.
Разкопките на Insula 10 в Regio IX, квартал на града, в който е имало струпване на къщи, работилници и пекарна, започнаха през февруари. Скелетните останки на 3 жертви – две жени и едно дете, са открити през май в пекарната, където се предполага, че са потърсили убежище.
Останките на други две жертви, за които се предполага, че са двама мъже на около 50 г., са открити в друга част на обекта в средата на май. Смята се, че мъжете са загинали при земетресение, съпътствало изригването на Везувий. Предполага се, че единият е вдигнал ръката си в опит да се предпази от падаща стена. Наблизо са открити мъниста от огърлица и 6 монети, две от които датират от средата на II в. пр. н. е.
Италианският министър на културата Дженаро Санджулиано заяви, че Помпей „не спира да ни удивлява“. „Това е съкровищница, която винаги разкрива нови ценности“, добави той.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Според италианци: Най-добрата пицария е в… Испания
Кои са най-скъпите пици за всички времена (ВИДЕО)
Пицата у нас е поскъпнала в пъти повече от Италия

Продадоха на търг „Дамата с ветрилото“ на Густав Климт на рекордна стойност

Последният портрет, нарисуван от художника Густав Климт преди смъртта му, беше продаден за 85,3 млн. британски лири (108,4 млн. долара) на търг в Лондон, предадоха световни медии, цитирани от БТА.
От аукционна къща Sotheby’s заявиха, че продажбата на „Дама с ветрило“ (Dame mit Fächer) е нов рекорд за Климт, а картината – най-ценното произведение на изкуството, продадено на търг в Европа.
Хелена Нюман, аукционен посредник и председателка на Sotheby’s Europe, заяви, че творбата е доказателство за художествения гений на Климт и завладява въображението на всеки, който я види.

От аукционната къща обявиха, че след 10-минутно наддаване между четирима почитатели на изкуството произведението е отишло при колекционер от Хонконг.
През 2010 г. аукционната къща продаде в Лондон бронзовата скулптура на швейцарския художник Алберто Джакомети „Ходещ човек I“ (L’homme Qui Marche I) за 65 млн. британски лири.
Австрийският художник Климт, известен най-вече с картината си „Целувката“ (Der Kuss), умира внезапно през 1918 г. на 55-годишна възраст.
 

Климт започва работа по „Дама с ветрило“ през 1917 г. По това време е сред най-известните портретисти в Европа и получава поръчки на цени, далеч над тези на колегите си художници.
Малко след смъртта на художника картината става собственост на виенския индустриалец Ервин Бьолер, близък приятел и покровител както на Климт, така и на колегата му Егон Шиле.
За последен път картината е продадена от Sotheby’s в Ню Йорк през 1994 г. за 7,8 млн. британски лири – рекорд за произведение на Климт по онова време. Миналата година творбата му „Брезова гора“ беше продадена от Christie’s за 81,6 млн. британски лири.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Коя е най-скъпата картина в Европа и колко струва?
На търг: Ален Делон продаде арт колекцията си за внушителна сума

Продадоха картина на Пикасо за 103 милиона долара