Архив на категория: Бизнес

Кой празнува имен ден днес, 24 юни 2023 година?

Коренът на празника е свързан със славянските фолклорни традиции и има много точни съответствия в обичаите на всички славянски народи. В Русия празникът се нарича Иван Купала и се смята за езически народен празник. В Украйна името е Ивана Купала (Купайла), в Белорусия името е Купалле. Източните славяни отбелязват празника с традиционно нощно къпане в нощта преди Иван Купала. Също има задължително огън, който се прескача и танцува около него.
Също както в България, се берат билки и се смята, че имат най-голяма сила именно в тази нощ. В Полша празникът се нарича Ноц Швентоянска (Свети Иванова нощ) и е свързан с подобни народни ритуали: палене на огньове и прескачането им, палене на сламена кукла, къпане в реките, бране на билки и закичване на девойките с венци.

На 24 юни е Еньовден, днес празнуват всички, които носят името Енчо, Еньо, Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Ян, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислава, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ена, Една, Ивет, Даян, Даяна, Деница, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан, Деяна/Деана, Биляна и имена на билки.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кой празнува имен ден днес, 15 юни 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 11 юни 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 7 юни 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 5 юни?
Кой празнува имен ден днес, 30 май 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 25 май 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 21 май 2023 година?

Колекцията на Ален Делон от произоведения на изкуството беше продадена на търг за над 8 млн. евро

Осемдесетте произведения на изкуството от колекцията на живата легенда на киното Ален Делон бяха продадени на търг в Париж за над 8 млн. евро, предаде Франс прес.
Организаторите от тръжна къща Bonhams-Cornette de Saint Cyr обявиха, че сумата е почти двойно по-висока от предварителната оценка между 4 млн. и 5 млн. евро.
Преди търга произведенията на изкуството бяха показани в Ню Йорк, Женева, Брюксел и Хонконг.
Пред две препълнени зали, събрали международни купувачи, колекционери и почитатели на актьора, всички лотове станаха предмет на ожесточена надпревара.
Най-емблематичната творба, предложена на търга – картината „Заливът на Сент-Адрес“ на френския художник Раул Дюфи, беше продадена за 1 016 400 евро при предварителна оценка между 600 и 800 000 евро.

Произведение на Йожен Дьолакроа, което не се е появявало на пазара над 40 години, смени собственика си срещу сумата от 775 100 – двойно по-висока от предварителната му оценка.
„Не е изненадващо, че тези творби предизвикаха толкова страстно наддаване. Изключителен колекционер с инстинктивно око, актьорът беше един от най-големите купувачи на рисунки от 60-те и 70-те години, когато не бяха на мода“, отбеляза аукционерът Арно Корнет дьо Сен Сир.
По този начин Ален Делон успява да събере впечатляваща колекция.
На търга бяха продадени също творби на Доменико Бекафуми (1486-1551) и на големия майстор от края на XIX век Жан-Франсоа Миле.
„Купих първата си рисунка през 1964 г. в Лондон. През годините се сдобих с творби, които ме трогнаха, говореха ми и понякога дори ме утешаваха. Те бяха част от живота ми“, споделя 87-годишният Ален Делон, който не присъства на продажбата.
През 2007 г. актьорът се раздели с произведения на съвременното изкуство, като каза пред в. Le Monde, че „мрази посмъртните продажби“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Продадоха порцеланова купичка за 25 млн. долара
Продадоха 15 череши за 3500 долара. Защо?
 

 
Продадоха най-скъпия регистрационен номер в света. Колко струва?

Щедри бонуси: Собственикът на Gloria Jeans изплаща по 1 млн. рубли на служителите си

Cлyжитeлитe нa pycĸaтa ĸoмпaния Glоrіа Јеаnѕ, paбoтили тaм над 10 гoдини, ca пoлyчили плaщaния в paзмep нa пo 1 млн. pyбли (oĸoлo 14 000 дoлap) oт coбcтвeниĸa нa ĸoмпaниятa и бивш yчacтниĸ в cпиcъĸa нa Fоrbеѕ Bлaдимиp Meлниĸoв. Toвa oбяви cпиcaниe Fоrbеѕ, като се пoзoвa нa 2 cлyжeбни пиcмa oт Meлниĸoв. Aвтeнтичнocттa им e пoтвъpдeнa и oт пpeдcтaвитeл нa Glоrіа Јеаnѕ.
Glоrіа Јеаnѕ e нaй-гoлeмият тъpгoвeц нa дpexи „нa дpeбнo“ в Pycия. Kъм 31 дeĸeмвpи 2022 г., ĸoмпaниятa имa 675 мaгaзинa в над 300 гpaдa, coбcтвeни пpeдпpиятия в Pycия и цeнтpoвe зa paзpaбoтĸa и пpoизвoдcтвo в Aзиaтcĸo-Tиxooĸeaнcĸия peгиoн. Πpoдyĸтитe нa мapĸaтa ca пpeдcтaвeни нa нaй-гoлeмитe пaзapи и в coбcтвeн oнлaйн мaгaзин.

И тaĸa, в пъpвoтo пиcмo oт 19 юни Meлниĸoв пишe, чe 2527 чoвeĸa (близo 17% oт cлyжитeлитe) ca paбoтили в Glоrіа Јеаnѕ над 10 гoдини. B нeгo тoй блaгoдapи нa oнeзи, ĸoитo „въпpeĸи вcичĸo, oтдaдoxa тoлĸoвa гoдини oт живoтa cи нa ĸoмпaниятa. Toвa e cĸъп пoдapъĸ (зa ĸoмпaниятa). Bиe paбoтитe в пpoизвoдcтвoтo, в мaгaзини, в oфиcи – ĸъдeтo e Glоrіа Јеаnѕ. И иcĸaм дa ĸaжa иcĸpeнo „блaгoдapя“ нa вceĸи eдин oт вac. B cлeдвaщитe дни вcичĸи, чиитo oпит в ĸoмпaниятa e 10 гoдини и пoвeчe, щe пoлyчи пo 1 000 000 pyбли cлeд oблaгaнe дaнъци“, гласи пиcмoтo.
Meлниĸoв yтoчнявa, чe вcичĸи тeзи cлyжитeли щe пoлyчaт дoпълнитeлнoтo изплaщaнe, нeзaвиcимo oт дъpжaвитe, юpидичecĸитe лицa и пoдpaздeлeниятa нa ĸoмпaниятa, в ĸoитo paбoтят.
A в пиcмoтo oт 21 юни coбcтвeниĸът нa ĸoмпaниятa oтбeлязвa, чe мнoгo oт cлyжитeлитe вeчe ca „пoлyчили гoлeми пapични плaщaния тaзи ceдмицa“. Toй пoдчepтaвa cъщeвpeмeннo, чe тoвa „нe e нaгpaдa или пoдapъĸ“ и „нe cтaвa въпpoc зa cпpaвeдливocт или мoтивaция“. Meлниĸoв нapичa в пиcмoтo cи плaщaнeтo „дълг ĸъм xopaтa, ĸoитo oтдaдoxa нa Glоrіа Јеаnѕ 10 и пoвeчe гoдини oт живoтa cи“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
50 месечни заплати: Компания раздаде мега бонуси на служителите си
Обратно в социализма: Русия подновява производството на автомобили „Волга“

Сърбия и Северна Македония изграждат високоскоростна жп линия с разклонение през България

Πpaвитeлcтвaтa нa Ceвepнa Maĸeдoния и Cъpбия вoдят aĸтивни пpeгoвopи зa изгpaждaнeтo нa жeлeзoпътнa виcoĸocĸopocтнa линия, ĸoятo щe cвъpзвa Hиш cъc Cĸoпиe. Toвa зaяви cpъбcĸият миниcтъp нa cтpoитeлcтвoтo, тpaнcпopтa и инфpacтpyĸтypaтa Гopaн Becич, цитиpaн oт еКаріја.
Cпopeд инфopмaциятa, двeтe cтpaни имaт плaн зa ocигypявaнe нa cpeдcтвa зa peaлизaциятa ĸaĸтo нa тoзи, тaĸa и нa дpyги инфpacтpyĸтypни пpoeĸти, свързани с пътищa и жeлeзoпътни, cпopeд yeбcaйтa нa миниcтepcтвoтo.
„Πлaнът ни бeшe дa нaпpaвим нaшитe 135 ĸм oт Hиш дo Πpeшeвo. Ceгa влизaмe в пpoeĸт c пpaвитeлcтвoтo нa Ceвepнa Maĸeдoния, ĸoeтo имa oĸoлo 50-ĸилoмeтpa coбcтвeнa линия дo Cĸoпиe, зaщoтo тaзи жeлeзoпътнa линия щe имa cмиcъл, aĸo e Hиш-Cĸoпиe. Ще е дoбpe дa oтидe и в Πpeшeвo, нo въпpocът e дa cвъpзвaмe гoлeмитe гpaдoвe“, ĸoмeнтиpa Becич.
Toвa e пъpвият eвpoпeйcĸи пpoeĸт мeждy Ceвepнa Maĸeдoния и Cъpбия. Πpoeĸтът e нapичa eвpoпeйcĸи, зaщoтo чpeз вpъзĸaтa Hиш-Cĸoпиe, cтoлицaтa нa Ceвepнa Maĸeдoния щe ce cвъpжe c Бeлгpaд, Hoви Caд и Бyдaпeщa.

Жeлeзoпътнa линия дo Бългapия
По отношение на Бългapия, вeчe ce пoдгoтвя нoвa жeлeзoпътнa линия, ĸoятo щe cвъpзвa пpиcтaнищe Bидин cъc Зaйчap и Heгoтин. Cпopeд плaнoвeтe, линиятa мoжe дa ce cвъpжe c тaзи мeждy Hиш и Cĸoпиe.
„Paзбpaли cмe ce c Бългapия зa cъвмecтнa ĸaндидaтypa и oпит зa пoлyчaвaнe нa eвpoпeйcĸи cpeдcтвa зa тaзи жeлeзницa. Πpeдcтoи дa зaпoчнe peĸoнcтpyĸциятa нa жeлeзoпътнaтa линия Hиш-Димитpoвгpaд“, отбеляза Гopaн Becич.
Ocтaвa дa ce ycтaнoви вpъзĸa и c Pyмъния. Beчe ce пoдгoтвя paбoтaтa пo мaгиcтpaлaтa Бeлгpaд-Bpaшaц ĸъм pyмънcĸaтa гpaницa и peĸoнcтpyĸциятa нa жп линия мeждy двeтe лoĸaции.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Пускат супербърз влак между Париж и Мадрид
Влак-стрела „ще лети“ между Париж и Берлин

Най-бързото метро в Европа е съвсем близо до България

Производството на мляко в България е намаляло с над 1/4 за последните 10 години

За 10 години, в периода 2011-2022 г., производството на сурово мляко е намаляло с 25,9%, а животновъдните обекти за отглеждане на едри и дребни преживни животни са намалели с над 100 000. Тази низходяща за българското земеделие тенденция описа в петък пред народните представители земеделският министър Кирил Вътев по време на парламентарния контрол.
По думите му големият проблем пред българското земеделие през последните 30 години е, че секторите се разглеждали отделно всеки сам за себе си, а не заедно като част от една агрохранителна верига.
Според него проблем е и липсата на кооперативи.
Освен това ядем вносно месо пък защото в последните години всички фермери са насърчавани да изграждат фермерски кланници, което по думите на Вътев е „обратното на правилно“.
Според земеделския министър правилният ход е две големи кланници да продават месо – една в Северна и една в Южна България.

По отношение на плодовете и зеленчуците пък са нужни събирателни центрове, за да влизат в търговските вериги български продукти.
Вътев изнесе и статистика, че млякото за преработка за този 10-годишен период е нараснало с близо 25% и до 703 млн. литра. Произведените млечни продукти през 2021 г. спрямо 2011 г. бележат ръст между 11,4 и 137,4%.
Според статистиката, изнесена от агроминистъра, за 10-годишния период закланите животни са с 11,6% по-малко – от 2,628 млн. до 2,323 млн. броя. Отчетен е спад и при общия брой животински обекти за отглеждане на едри и дребни животни. През 2010 г. обектите за едри животни били 150 900, а през 2021 г. – 41 600. Обектите за дребни животни са спаднали от 195 800 на 41 600.
Намалява и броят на животните – при едрите от 787 800 на 660 700 за 11 г., а при дребните от 2,453 млн. на 1,629 млн.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Страна от Източна Европа може да произвежда българско кисело мляко 
Саудитска Арабия иска да построи най-голямата млечна ферма в България
Защо 70% свинско у нас е внос от чужбина и е по-некачествено от нашето?

От началото на летния сезон: Отчетен е 17% ръст на туристите на север и 9% – на юг

По текущите данни в Единната система за туристическа информация за периода 1-15 юни няма спад на туристите в област Бургас. Общият брой регистрации на туристи в областта е над 123 000, или ръст от 9% спрямо същия период на миналия летен сезон. Ръст от 17% е отчетен и по Северното Черноморие в областите Варна и Добрич. Общият брой регистрации на туристи е над 96 000.
В област Бургас най-много са българските туристи – над 35 000, следвани от полските – над 17 000, румънските – над 15 000, британските – над 15 000, немските – над 9 000, молдовските – над 5 000 и чешките – над 5 000.
Спад е отчетен на вътрешния пазар заради лошото време. Броят на туристите, посетили област Бургас от Великобритания, е сходен със същия период на миналия летен сезон.

По Северното Черноморие най-много са румънските туристи – над 35 000, българските – над 22 000, немските – над 12 000, полските – над 8 000, молдовските – над 2 000. Ръст има от Румъния – 35%, Германия – 20%, Полша – 56%. И на север съюо е отчетен спад от вътрешния пазар.
Въпреки добрите резултати от първата половина на месец юни, проучване на експертите на Министерството на туризма сред големите туроператори за входящ туризъм, сочи, че има сериозни притеснения за резервациите в последния момент, което би се отразило на резултатите през юли и август.
За да се обърне тази зараждаща се тенденция, Министерството на туризма работи с коректна и потвърдена информация, която подава, в т.ч. и от нашите туристически представители, за да бъде отразена обективно в националните и световните медии. Постоянството в тези съвместни действия ще подкрепи устойчивата тенденция във възстановяването на туристическия сектор у нас.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Замърсяване на Черно море: Отказаха ли се румънските туристи да почиват в България?
Къде са туристите по Черноморието?
Криза? 50% от гърците не могат да си позволят едноседмична почивка

Алтерко сменя търговското си наименование на Shelly Group

Извънредното общо събрание на акционерите на „Алтерко“ АД , доставчик на IoT решения и продукти за интелигентен дом със седалище в София, прие предложението на Съвета на директорите за промяна на името на компанията на „Шелли Груп“ АД (Shelly Group Plc). Всички решения, предложени по точките от дневния ред, получиха високо одобрение, като участието в гласуването на извънредното общо събрание беше 77,27%.
Новото име на дружеството – Shelly Group, отразява водещата пазарна позиция на продуктите с марка Shelly и също така ще послужи за унифициране на идентичността на марката в цялата Група. Промяната на наименованието вплита развитието на бизнес модела на Групата в нейната корпоративна идентичност. Първоначално основана през 2003 г. като компания, фокусирана върху телекомуникациите и мобилните иновации, преди 10 години фирмата създава своя IoT отдел, полагайки основите на днешната марка Shelly. През 2015 г. компанията беше изцяло преструктурирана, за да се фокусира върху IoT бизнеса. Международният успех на IoT продуктите в крайна сметка доведе до стратегическото решение за продажба на телекомуникационния бизнес на компанията през 2019 г.
Димитър Димитров, съизпълнителен директор на Групата, каза: „Като един от основателите на дружеството съм много доволен, че успешното развитие на бизнеса ни сега намира отражение и в решението за ново име на компанията. Нашите продукти Shelly се отличават с ефективност и функционалност, в съчетание с адаптивен и модерен софтуер, както и с креативната и динамична общност на нашите потребители. Не мога да се сетя за по-идеално име, което да описва по-добре нашата бързо развиваща се група от компании, от Shelly Group.“
За да приведе корпоративната структура на Групата в съответствие с нейните планове за растеж и разширяване на IoT бизнеса, съветът на директорите реши да въведе оперативен борд. Новата управленска структура има за цел да подпомогне по-добрата координация в стратегическото управление и оперативната дейност. Сред факторите, които допринасят за това, са дългогодишният опит на новите членове на оперативния борд, включително заеманите от тях ръководни позиции в сферата на дистрибуцията на водещи международни пазарни лидери като Coca-Cola и Qubinо. В допълнение към двамата изпълнителни директори Димитър Димитров и Волфганг Кирш, оперативният борд включва следните членове:
– Мирче Атанасовски, главен търговски директор на Групата (CCO)
– Светозар Илиев, главен финансов директор на Групата (CFO)
– Иван Захов, главен маркетинг директор на Групата (CMO)
– Леон Крал, главен технически директор на Групата (CTO)
Волфганг Кирш, съизпълнителен директор на Групата, коментира: „С новата управленска структура правим още една важна стъпка в по-нататъшното развитие на корпоративното ни управление. Координираното възлагане на задачи и отговорности насърчава ползотворното взаимодействие между различните екипи за постигане на по-добра ефективност и резултати. Това допринася за по-бързо идентифициране на възможностите за оптимизация и необходимите промени могат да се извършат по-прецизно. Целта ни е да се възползваме от всички възможности, които ще доведат до разрастване на бизнеса.“

Проблемът с точността на влаковете: Deutsche Bahn модернизира мрежата си с 4 млрд. евро

Германският жп оператор Deutsche Bahn представи днес мащабни планове за развитие на над 33 000-километровата си мрежа, включително за подобряване на точността на влаковете – проблем, заради който компанията често е критикувана, предаде ДПА, като за целта са предвидени 4 млрд. евро.
По-голямата част от средствата ще се инвестират в железопътната мрежа до 2027 г., макар че ще продължат да постъпват и до 2030 г., каза представител на ръководството на компанията, изброявайки 355 планирани мерки, най-вече в региони с по-слаб трафик.

Пакетът ще има „положителен ефект върху цялата мрежа, така че очакваме на края точността да се подобри с 4 процентни пункта“, каза Бертолд Хубер от борда на Deutsche Bahn.
Точността на влаковете на Deutsche Bahn е сериозен проблем през последните години. През 2022 г. 1/3 от влаковете са пристигали на местоназначението си, изоставайки с 6 минути от разписанието, според основната дефиниция на компанията за закъснение.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Deutsche Bahn и синдикатите започнаха най-дългите по рода си трудови преговори
Край на стачките? Deutsche Bahn предложи увеличение на заплатите на служителите си
Германските железници наемат хиляди нови служители, търсят хора от Балканите

Спестяванията в банките се увеличиха с 6.7 млрд. лева за година

Депозитите на домакинствата в родната банкова система нарастват с 6.7 млрд. лева за година, като към края на месец май достигат общата сума от 74.158 млрд. лева, сочат данните на Българската народна банка. Това представлява ръст от 10% спрямо същия месец на миналата 2022 година. За сравнение, през май 2022 година депозитите на домакинствата достигаха 67.4 млрд. лева. Годишният темп на растеж се засилва през май спрямо предходния месец април, когато увеличението бе 9.5%. Депозитите на домакинствата (и НТООД) се равняват на 42% от брутния вътрешен продукт на България.
Депозитите на нефинансовия бизнес нарастват с 20.6% на годишна база, достигайки 41.038 млрд. лева към края на май. Темпът на растеж се забавя спрямо предходния месец април, когато годишното увеличение бе 21.3%. Депозитите на нефинансовия бизнес се равняват на 23.2% от БВП на България.
Депозитите на финансовите предприятия намаляват с 16% на годишна база през май 2023 година (3.1% годишно намаление през април 2023 г.) и в края на месеца достигат 3.577 млрд. лв. (2% от БВП).
Като цяло депозитите на неправителствения сектор у нас нарастват с 12.4% на годишна база през май (12.8% годишно увеличение през април) до общо 118.77 млрд. лева. Сумата се равнява на 67.2 от БВП на България.
Нарастването на депозитите в родната банкова система през последната година се случва на фона на нулеви лихви и ускорена инфлация.
*Домакинства и НТООД (Нетърговски организации, обслужващи домакинствата);
Лихвите по кредити и депозити у нас са едни от най-ниските в ЕС
Лихвите по жилищните кредити паднаха до 6-месечно дъно
Домакинствата държат в банките над 74 млрд. лева
Милионерските депозити растат с най-бързия темп от десетилетие

Банките с невиждан бум на съкращения на хиляди служители, особено на Wall Street

По време на пандемията големите финансови институции дори не успяваха да наемат достатъчно банкери. Сега обаче им се налага да съкращават персонал и то в големи мащаби. Междувременно обявените съкращения на работни места достигат 12 000, пише в свой анализ германският икономически всекидневник Handelsblatt.
HR специалистите очакват, че до 15 000 служители могат да загубят работата си в големите американски банки. Това означава, че след годините на подем пазарът на труда за банкери е по-лош, отколкото беше след финансовата криза.
Последните лоши новини дойдоха преди няколко дни от Citigroup. Банката обяви, че до края на юни ще съкрати 5000 служители, главно в сферата на инвестиционното банкиране и търговията. Финансовият директор Марк Мейсън обоснова мерките за съкращаване на разходите със слабия бизнес, но и с технологичния напредък, позволяващ на банката да се справя с по-малко служители. Преди това Goldman Sachs, Morgan Stanley и Bank of America вече обявиха вълни от съкращения.
Така банките се адаптират към новите реалности. От една страна, търсят експерти в областта на ИИ, за да се възползват от иновациите и повишаването на ефективността, които новата технология носи. От друга страна, се разделят с трейдъри и инвестиционни банкери, тъй като спадът в бизнеса на капиталовите пазари продължи по-дълго, от първоначалните очаквания.
В началото на годината, на Световната икономическа среща на върха в Давос, много изпълнителни директори от Wall Street предполагаха, че ситуацията ще се облекчи отново най-късно през втората половина на годината. Сега обаче много топ мениджъри осъзнават, че кризата ще продължи по-дълго.

Goldman съкращава 6% от персонала си
Джон Уолдрон, номер 2 в Goldman Sachs, говори на конференция в началото на юни за „изключително сложната“ макроикономическа ситуация. Той подчерта, че Goldman се подготвя за „по-тежка среда“. Уолдрон призна, че през това тримесечие търговският бизнес е спаднал с над ¼ спрямо 2022 г.
Според информация от финансовите среди Goldman планира трети кръг от съкращения за по-малко от 12 месеца. Банката вече премахна стотици работни места през септември. След това през първото тримесечие Goldman съкрати 3200 служители, или цели 6% от работната си сила. Това беше най-голямото съкращение от финансовата криза през 2008 г.
Сега американската банка може да премахне още близо 250 работни места през следващите седмици, включително позиции за по-висши банкери. „Сега започваме допълнителни целенасочени мерки в числеността на персонала ни“, потвърди Уолдрон на инвеститорската конференция.

В началото на май Morgan Stanley обяви съкращаването на 3000 работни места или 5% от работната сила. В началото на юни Bank of America последва примера, като планира да премахне 4000 работни места.
Това е смесица от лоши новини, която разваля настроението на банките след рекордната 2021 г. Войната в Украйна, бързото покачване на основните лихвени проценти, съчетано с опасенията за рецесия и енергийната криза в Европа, отблъснаха клиентите.
Обемът на емисиите за първично публично предлагане е със 74% по-нисък от предходната година, изчислява доставчикът на данни Dealogic. На моменти някога доходоносният пазар стигна до пълен застой. Таксите от глобалния бизнес с поглъщания и пласиране на ценни книжа в момента са с около 16% под нивото от предходната година, сочат данни на компанията за анализи Refinitiv. Спадът в търговията обаче удря силно финансовите институции.

Deutsche Bank предупреждава за спад в търговския бизнес
Това се отнася и за Deutsche Bank. В средата на юни финансовият директор Джеймс фон Молтке призна, че приходите от търговия могат да спаднат с до 20% през второто тримесечие. С това спадът би бил с 8 пр. п. по-голям от предварително очакваното от анализаторите.
Това превръща Deutsche Bank в първата голяма европейска инвестиционна банка, която предупреждава за сериозно забавяне на бизнеса. Миналата година бизнесът с търговия е отговарял за около 1/3 от общите приходи на компанията.
Най-голямата местна банка вече обяви плановете си да съкрати 800 служители в неклиентската дейност и вероятно ще засегне и служители с по-висок ранг.
Същевременно банката иска да използва затишието в консултантския бизнес, за да привлече ограничен брой служители от конкуренцията. Банката е наела 25 високопоставени специалисти да консултират по сливания и придобивания.
Специален случай в Европа е Credit Suisse. В средата на март силно закъсалата компания беше поета от своя конкурент UBS. Още тогава се появиха съобщения, че банката иска да съкрати хиляди служители. Сега ръководителят на UBS Серджо Ермоти намекна за мащабно съкращаване в инвестиционното банкиране на Credit Suisse.

Свободните работни места вече няма да се попълват автоматично
Това е болезнен обрат за финансовия сектор. През 2020 г. и 2021 г. банките изплащаха на служителите си щедри бонуси за задържане, за да ги предпазят от напускане при конкуренцията. Обажданията до хедхънтърите обикновено протичаха по следния начин: „Клиентът спешно търси банкер с определен профил. И е готов да плати почти всякаква цена, за да получи банкера“, разказва за тогава Пол Уебстър, партньор в консултантската компания за подбор на персонал Page Executive.
През двете години след края на март 2020 г. 5-те големи американски банки – JP Morgan Chase, Bank of America, Morgan Stanley, Goldman Sachs и Citi – са наели общо 100 000 души. Така те са имали повече служители от всякога – общо 882 000.
Броят на служителите в сектора на борсовата индустрия в Ню Йорк е нараснал с 6% през 2022 г., най-бързото увеличение от 20 години. За 2021 г. банкерите прибраха по-високи бонуси от всякога. А сега настъпи обрат.

Според специалистите по подбор на персонал пазарът на труда в момента е по-сложен, отколкото е бил през последните 15 години. Свободните работни места вече не се запълват автоматично. Освен това банкерите вече не са толкова склонни да сменят работата си, както в годините на бума. Това усложнява плановете за намаляване на работната сила, без да се обявяват мащабни съкращения, както първоначално е планирал Брайън Мойнихан, ръководител на Bank of America. Редовното текучество на персонала е „само половината от това, което беше миналата година“.
По-малките инвестиционни банки също ще трябва да съкратят работни места. Lazard например ще се раздели с всеки 10-и служител през годината. „Ясно е, че приходите от сливания и придобивания ще намалеят значително през тази година“, заяви на конференция новият ръководител на Lazard Питър Оршаг.
Perella Weinberg също планира да съкрати 7% от работните места по данни на информационна агенция Bloomberg. С този ход обаче банката иска да създаде и пространство за наемане на нови таланти.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Съдбата на Credit Suisse: Deutsche Bank следващата ли е?
След фалита: Какво ще случи с First Republic Bank и банковия сектор в САЩ?
След кризата с Credit Suisse: Швейцарската централна банка иска нови мерки

Кредитите на домакинствата у нас нараснаха до близо 35 млрд. лева

Кредитите на домакинствата у нас нарастват с 14.3% на годишна база, достигайки до общо 34.920 млрд. лева към края на месец май тази година, сочат данните на Българската народна банка. Така, за последните 12 месеца, обемът на отпуснатите и изплащани заеми у нас се увеличи с приблизително 4.3 млрд. лева. За сравнение, през май миналата година кредити на домакинствата у нас достигаха 30.5 млрд. лева.
Настоящата сума на кредити на домакинствата (и НТООД) се равнява на 19.8% от брутния вътрешен продукт на България.
Най-големият двигател на растежа на кредитите за домакинствата са ипотечните заеми. Към края на май те нарастват със 17.8% на годишна база до общо 17.521 млрд. лева. Преди година общият обем възлизаше на 14.8 млрд. лева или с приблизително 2.6 млрд. лева по-малко спрямо настоящото ниво. Темпът на растеж на жилищните кредити се увеличава спрямо преходния месец април, когато увеличението бе 17.6% на годишна база.
Лихвите по жилищните кредити паднаха до 6-месечно дъно
Потребителските кредити нарастват с 11.6% на годишна база до общо 15.7 млрд. лева към края на месец май тази година. Темпът на растеж се забавя минимално спрямо преходния месец, когато годишното увеличение бе 11.7%. Преди 12 месеца, обемът на потребителските кредити достигаше 14.1 млрд. лева или приблизително с 1.6 млрд. лева по-малко спрямо настоящото равнище.
На годишна база другите кредити (включват се и средствата, отпуснати на сдруженията на собствениците по Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради) нарастват с 5.6% (6.6% годишно повишение през април 2023 г.), като достигат 393.8 млн. лева.
Жилищните кредити у нас достигнаха близо 17.3 млрд. лева
Кредитите за Работодатели и самонаети лица се увеличават с 8.7% на годишна база през май 2023 г. (10.7% годишно повишение през април 2023 г.) и в края на месеца са 424 млн. лева.
Кредитите за нефинансови предприятия нарастват с 8.3% на годишна база през май 2023 г. (7.9% годишно повишение през април 2023 г.) и в края на месеца достигат 42.063 млрд. лв. (23.8% от БВП).
В края на май 2023 г. кредитите за неправителствения сектор са 83.579 млрд. лв. (47.3% от БВП) при 82.866 млрд. лв. към април 2023 г.(46.9% от БВП). През май 2023 г. те се увеличават на годишна база с 12.1% (11.9% годишно повишение през април 2023 година).
Изменението в размера на кредитите за неправителствения сектор е повлияно и от нетните продажби на кредити от Други парично-финансови институции (Други ПФИ), чиито обем за последните дванадесет месеца е 149.2 млн. лева.
На годишна база продадените кредити от Други ПФИ са 149.2 млн. лв. (в т. ч. 3.3 млн. лв. през май 2023 г.) като за последните дванадесет месеца няма обратно изкупени кредити.
Лихвите по кредити и депозити у нас са едни от най-ниските в ЕС
Растежът в кредитирането у нас се случва на фона на предупрежденията на Българската народна банка, че има възможност за ръст на необслужваните кредити и разходите за обезценки в резултат на затягането на паричната политика в еврозоната и влошаването на икономическите перспективи, стана ясно от съобщение на регулатора за нивото на антицикличния капиталов буфер у нас.
Соред БНБ кредитните институции трябва да приолагат по-консервативен подход, като Централната банка вече предприе действия по увеличаване на минимланите задължителни резерви на банките, което може да се приеме като форма на затягане на паричната политика. България се намира в условията на валутен борд, което означава, че не води собствена парична политика в класическия смисъл на думата, а е зависима от паричната политика водена от Европейската централна банка.
*Домакинства и НТООД (Нетърговски организации, обслужващи домакинствата);
БНБ: Тенденцията на повишение на лихвите ще повлияе върху финансовото състояние на кредитополучателите
Рекордното нарастване на жилищните кредити продължава и през 2023 година
Печалбата на банковата система надхвърли 1 млрд. лева за първите четири месеца на годината
БНБ увеличава задължителните минимални резерви на банките

Уорън Бъфет дари още 4,6 млрд. долара на благотворителни организации

Уорън Бъфет дари акции за още 4,64 млрд. долара на Berkshire Hathaway на 5 благотворителни организации, с което общите му дарения от 2006 г. насам надхвърлиха 51 млрд. долара, предава Reuters.
Годишното дарение, което 92-годишният Бъфет е направил в сряда, е най-голямото и се състои от около 13,7 млн. акции клас B на Berkshire.
Бъфет дарява 10,45 млн. акции на фондация „Бил и Мелинда Гейтс“, получила акции на Berkshire за общо над 39 млрд. долара.
Той също дарява 1,05 млн. акции на фондация „Сюзън Томпсън Бъфет“, кръстена на покойната му първа съпруга, и 2,2 млн. акции, разпределени поравно сред благотворителни организации, ръководени от децата му Хауърд, Сюзън и Питър – фондация „Хауърд Дж. Бъфет“, фондация „Шерууд“ и фондация „НоВо“.

Бъфет постепенно дарява почти цялото си състояние, което изгради в базираната в Омаха, щата Небраска, Berkshire. Той управлява компанията от 1965 г.
Освен това той и Бил Гейтс бяха сред пионерите на Giving Pledge, в която над 240 души като Майкъл Блумбърг, Лари Елисън, Карл Айкан, Илон Мъск и Марк Зукърбърг се ангажираха да дарят поне половината от богатството си за филантропски цели.
Бъфет вече е дарил над половината от акциите си в Berkshire. Той още притежава над 112,5 млрд. долара, или около 15% от акциите на Berkshire след даренията в сряда.
Бъфет превърна Berkshire в компания за близо 740 млрд. долара чрез бизнеси като железопътната компания BNSF и компанията за застраховка на автомобили Geico и чрез притежаването на акции на компании като Apple.
Фондация „Сюзън Томпсън Бъфет“ работи в областта на репродуктивното здраве. Фондация „Хауърд Дж. Бъфет е съсредоточена върху смекчаването на глада, конфликтите и подобряването на обществената безопасност. Фондация „Шерууд“ подкрепя нестопански организации в Небраска, а фондация „НоВо“ има инициативи, съсредоточени върху момичетата и жените.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Уорън Бъфет дари 4 млрд. долара за благотворителност
Бъфет напуска фондацията на Бил и Мелинда Гейтс

Инвестиционните съвети на Уорън Бъфет или как да избягваме грешките в бизнеса и живота

Суверенният фонд на Катар може да придобие дял в компания, притежаваща отбор от НБА

Суверенният фонд на Катар е предложил да придобие миноритарен дял в Monumental Sports & Entertainment, която е компанията майка на баскетболния отбор от НБА Вашингтон Уизърдс и други спортни отбори, базирани в американската столица Вашингтон, съобщават от Националната баскетболна асоциация.
НБА преглежда офертата на Катарския инвестиционен орган, посочват говорител на NBA в изявление до CNBC.
Фондът предлага да придобие приблизително 5% дял в Monumental като част от сделка на стойност 4.05 млрд. долара, според източник на CNBC, запознат с темата. Новината за предложението е отразена първо в Sportico.
Смята се, че това може да бъде първият път, в който правителството на Катар инвестира в професионалния спорт в САЩ.
През ноември миналата година НБА започна да разрешава на суверенни фондове и други институционални инвеститори да придобиват дялове, които не позволяват контрол, в отборите от лигата. Според новата политика, чуждестранни фондове могат да придобиват дялове в размер на до 20% от отбор от НБА.
„В съответствие с политиката, ако бъде одобрено, Катарският инвестиционен орган би имал пасивна, миноритарна инвестиция в отбора, без участие в неговите операции или при вземане на решения.”, казва говорителят на НБА в изявление.
Освен Уизърдс, Monumental притежава хокейният отбор от NHL Вашингтон Капиталс и женският баскетболен отбор от WNBA Вашингтон Мистикс.
Компанията притежава също така отбор от NBA G League, като наскоро придоби медийната група, позната като NBC Sports Washington, която понастоящем се казва Monumental Sports Network.
Monumental са отказали коментар по темата.
Изненада: WWE се слива с UFC, създават нова спортна компания за 21 млрд. долара

Кои са най-добре платените спортисти в света за 2023 година? 
Майкъл Джордан продава отбора, който го направи милиардер
Най-скъпите футболни отбори в света: Два клуба достигат 6 млрд. долара за първи път

Финансовото министерство иска АДФИ да провери дали държавните дружества отчисляват дивидент

Министърът на финансите Асен Василев е поискал от Агенция държавна финансова инспекция (АДФИ) да влезе във всички държавни дружества, които начисляват дивидент на държавата, за да провери дали счетоводната им политика отговаря на българските и международните стандарти, съобщи източник на Actualno.com.
Искането е във връзка с програмирането на бюджета за 2023 и 2024 г., като държавата ще настоява тези дружества да изплащат 100% дивидент. Министър Василев вече посочи, че една от мерките за свиване на бюджетния дефицит от 6.4% на 2.5% (на касова основа) ще бъде въвеждане на изискване за разпределяне на 100% от дивидента на държавните предприятия в полза на държавата – вместо 50%, както предлагаше служебното правителство със свое решение от април 2023 г. С новата мярка в бюджета трябва да влязат допълнително над 800 млн. лв.
Асен Василев обяви какъв бюджет ще внесе
Повод за проверката на АДФИ стана открито разминаване между резултатите във финансовите отчети на Българския енергиен холдинг (БЕХ) към 3 февруари 2023 г. и към 21 април 2023 г., при които печалбата на холдинга е намаляла с цели 1 млрд. лв. Така в бюджета, изготвен от служебното правителство, е заложен очакван пълен дивидент от 1,588 млрд. лв. от БЕХ, а впоследствие към държавата са платени само 291 млн. лв. или 50% от счетоводно намалената печалба от 582 млн. лв.
Във връзка с това финансовият министър Асен Василев е изпратил писмо до новия министър на енергетиката Румен Радев, в което препоръчва той като принципал на БЕХ да извърши анализ на финансовите отчети и да предложи на ръководството на БЕХ вземане на решение за неначисляване на финансови обезценки за финансовата 2022 г. В писмото Василев посочва, че до момента „Българският енергиен холдинг“ (БЕХ) е внесъл 291 млн. лв. дивидент за 2022 г. Според него тази сума е „значително под разчетената в бюджета“. „Това се дължи основно на начислени обезценки от страна на БЕХ, които са намалили печалбата по предварителния му финансов отчет с 1 млрд. лв., за който риск бе информиран и служебният министър на енергетиката, но без резултат“. „Аз нямам право да искам нищо от БЕХ. Това, което е предвидено от БЕХ в проекта на бюджет е това, което беше заложено от служебният кабинет – да се събере 100% от дивидента по мярка и по оценка на служебния кабинет“, уточнява Василев.
Как се получава грандиозното намаляване с 1 млрд. лв. четете в Actualno.com.
 
 
 
 
 
 

Главният оперативен директор на TikTok неочаквано напуска поста

Главният изпълнителен директор на TikTok Шоъ Чъу обяви, че В. Папас, главният оперативен директор на гиганта в социалните мрежи, се оттегля от поста си, за да се фокусира в „предприемачески страсти“, пише Bloomberg.
Адам Пресър, който досега беше директор, отговарящ за служителите, ще оглави операциите. Зения Муча, бивш директор по комуникациите в Walt Disney, ще заема нова позиция – главен бранд и комуникационен директор.
Папас отдавна е публично лице за TikTok в САЩ, докато компанията се опитва да се защити от забрана на услугата в страната в рамките на последните две президентски администрации. Главният оперативен директор представляваше компанията при изслушването пред Сената през септември, докато скорошната вълна от критики се засили. Папас ще продължи да работи като стратегически съветник.

TikTok, подразделение на китайската ByteDance, се превърна в едно от най-популярните приложения за социални мрежи в света, благодарение на генерираните от потребителите кратки видеа. Предвид китайската си собственост, продуктът предизвика опасения сред републиканците и демократите, че Пекин може да използва услугата, за да събира разузнавателни данни за американски граждани.
TikTok отрича всякакво подобно влияние от Китайската комунистическа партия. Папас разкри план, наречен Project Texas, според който TikTok твърди, че предпазва данните на американските потребители и ги съхранява на сървъри на компанията от САЩ Oracle.
Въпреки че публичните критики към компанията отслабнаха, след като Конгресът насочи вниманието си към по-важни въпроси като преговорите за тавана на дълга, още има няколко предложени закона, които биха могли да доведат до забрана на приложението. Междувременно тече и национален федерален преглед на сигурността.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Как TikTok смята да увеличи продажбите до 20 млрд. долара?
Ключов директорът на TikTok в САЩ напуска компанията
TikTok разработва собствен чатбот

Парламентът започна ускорена процедура по избор на управител на БНБ и председател на Сметната палата

Парламентът прие процедурните правила за избор на Българската народна банка (БНБ), Сметната палата и Националната здравноосигурителна каза (НЗОК). Срокът за предложения на кандидати ще бъде по ускорена процедура – седем дни и те ще бъдат направени от парламентарните групи.
Точките бяха включени извънредно в дневния ред на парламента след като вчера правилата за избор на нови ръководители на трите институции бяха приети в парламентарните комисии.
БНБ: Тенденцията на повишение на лихвите ще повлияе върху финансовото състояние на кредитополучателите
При гласуването в зала правилата бяха подкрепени основно от ГЕРБ и ДПС, но в някои случаи и с подкрепа от БСП и „Възраждане“
По време на гласуването нямаше никой от ПП-ДБ в залата, а в кулоарите на парламента Кирил Петков заяви, че това, което се случва, е недопустимо.

Според него бързането с избор на регулатори, в нарушение на договорката между ГЕРБ и „Продължаваме промяната – Демократична България“ за предварително съгласуване
„Първоначалната ни договорка, че всички регулатори ще бъдат обсъждани и за тях ще има само кандидати с безупречна репутация, беше нарушена“, обяви Петков.
„Ако някой си мисли, че докато имаме правителство, това ще бъде цената – хората във всички регулатори с мандат до 5 години да бъдат заменени от скритото мнозинство, много се лъжат. Няма как да дам контрола в държавата на това мнозинство“, каза още той.

ЕС дава на Унгария ново изключение от санкциите срещу Русия заради метрото

Европейският съюз ще даде на Унгария изключение от последния си пакет санкции срещу Русия, за да може страната да внася стоки и услуги, необходими за поддържането на метрото в Будапеща.
Санкциите, подкрепени от страните членки в сряда, включват дерогации за различни части, включително предпазни стъкла, специфична техника и свързаната с тях техническа поддръжка, гласят документи, видени от Bloomberg.
Частите са необходими за поддържането на влаковете по метролиния 3 на метрото в Будапеща, според документите. Те се поддържат от руската компания „Метровагонмаш“, която строи и поддържа мотриси. „Метровагонмаш“ подмени остарелите вагони на линията през 2017 г., но по-рано тази година беше обявено, че 1/4 от тях не могат да бъдат използвани заради проблеми с качеството.
Руската компания беше санкционирана от САЩ по-рано тази година.

Сред другите стоки, получили изключение от санкциите, са телефонни апарати, сигнална апаратура и жп вагони. Общо стоки, попадащи в рамките на 14 тарифни кода, могат да бъдат внасяни или прекарвани през територията на Унгария.
Унгарският премиер Виктор Орбан е отявлен критик на европейските санкции срещу Русия, като страната му запазва близки икономически връзки с Москва, от началото на войната в Украйна. Въпреки това досега той е подкрепял всички търговски ограничения на ЕС срещу Русия, като успя да получи отстъпки от тях, включително правото да купува руски петрол чрез Украйна.
Украйна е след последните страни, дали подкрепата си за 11-ия пакет мерки, който предвижда забрана за редица стоки преминаващи транзитно през Русия към трети страни.
Санкционният пакет още трябва да бъде официално подписан от европейските страни, преди мерките да влязат в сила.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Унгария блокира нефтеното ембарго на ЕС с неочакван довод
Словакия ще иска изключение от евентуално ембарго на ЕС срещу руския петрол
Унгария попречи на Европа да приеме глобален минимален данък

Турската лира с ново рекордно дъно след вдигането на лихвите

Турската лира поевтиня с до 2.8% по време на търговията в началото на петъчния ден, което е ново рекордно дъно, продължавайки движението си в низходяща посока на фона на решението от вчера на Турската централна банка драстично да вдигне основен лихвен процент, което представлява рязък завой в паричната политика, водена досега от Реджеп Таийп Ердоган.
Турската лира се търгуваше на ниво от 25.2015 спрямо щатския долар, което представлява спад от 1.3% спрямо края на търговията в четвъртък. При достигнато най-ниско ниво от 25.59 лирата по време на сесията лирата отчете 27% спад спрямо долара през тази година, предава Reuters.
Към момента на подготвяне на материала турската лира се търгува срещу 25.1256 или 0.0398 щатски долара за една лира.
Турската централна банка повиши основния си лихвен процент с внушителните 650 базисни пункта в четвъртък, посочвайки, че ще продължи с повишението и в бъдеще, по време на първата среща на Централната банка откакто позицията на управител бе поета от Хафиз Гайе Еркан,която бе назначена от Ердоган след победата му на изборите през миналия месец.
Обрат в паричната политика на Ердоган: Турската централна банка вдигна лихвите двойно
Ходът бележи промяна в курса след години на паричното разхлабване след като лихвата, на която търговските банки могат да се финансират от централната банка, бе понижена до 8.5% от 19% през 2021 година, което бе прието за изключително странна политика на фона на ускоряващата се инфлация.
Медианната прогноза от анкетата на Reuters бе за вдигане на лихвата до 21% в четвъртък, като според анализаторите смятат, че по-слабото увеличение от очакваното предлага, че Еркан може и да разполага с ограничено пространство за агресивно вдигане на лихвите под надзора на Ердоган.
Турската лира с историческо дъно спрямо долара

Кофас: Икономическите рискове пред Турция остават високи
Турската лира потъна към нови рекордни дъна след преизбирането на Ердоган

Колко от фирмите за бързи кредити ползват нелоялни търговски практики?

След проверките ни установихме, че в 90% от случаите търговците на бързи кредити използват нелоялни търговски практики, като събират повече пари от това, което им е дължимо от потребителите. Това заяви в интервю за БГНЕС Стоил Алипиев, председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП).
Още: Проверяват компаниите за бързи кредити в цялата страна, има индикации за сериозни нарушения
„Ние сме наясно, че това е сектор, който е в подем, а когато един сектор е в подем, регулациите няма как да следват интензитета на икономическите отношения между потребителите и търговците, и респективно – последиците от това. Именно подобни ситуации на подем водят до натрупване на множество нелоялни търговски практики, които изкривяват целия пазар“, посочи той.
„Тези нелоялни практики са потенциален проблем на пазара, и още с встъпването в длъжност на новия състав на Комисията направихме преглед на общите условия, където също открихме използване на много клаузи, които не поставят потребителя в равноправно положение“, добави Алипиев и уточни, че в закона е разписано специално какво поведение на търговеца е равноправно или неравноправно спрямо потребителя.
Алипиев коментира, че проверките при небанковите финансови институции изискват малко повече време за констатации на това, което ще намерят инспекторите. „Към настоящия момент няма да дам резултати, но тези проверки бяха предшествани от едни предварителни анализи, които Комисията в рамките на шест месеца направи. Тези предварителни анализи бяха свързани с това как търговците на бързи кредити упражняват своята стопанска дейност и до колко правата на потребителите в упражняването на същата дейност от тяхна страна са защитени“, каза той и уточни, че са анализирани самите договори и счетоводните записи, които са към тях и тези 90% са на база на тези анализи.

Проверките ще продължат и през следващите месеци. „Това са близо 200 търговеца на пазара, които притежават правото да упражняват тази дейност. Това е огромен обем от информация и проверките изискват повече време, защото при посещение на търговския обект има срокове, в които да се представи изискана документация, върху която да се работи. Този процес няма да е бърз, ще бъде доста времеемък, и може да отнеме дори година“, каза още Алипиев.
Председателят на КЗП коментира, че е важно потребителите да правят разграничение между банковото и небанковото кредитиране. „Небанковото кредитиране е нещо съвсем различно от това, което представят банките като продукт. Небанковото кредитиране е насочено към потребители, които са особено уязвима група. Това обичайно са хора, които взимат кредит при условията на крайна нужда – било то за покриване на неотложни разходи, дори и за здраве, и хора, които нямат достъп до по-евтиния банков финансов продукт“, каза той. Когато става въпрос за небанково кредитиране, би следвало потребителят да взима по-информирано решение, защото обикновено това решение се взима в изключително кратки срокове, именно за да обезпечи настъпилата крайна нужда на потребителя. „Измерителят, който в момента действа като показател за оскъпяването на самия кредит, е сложно разбираем от потребителите, които ползват тези продукти и дори е объркващ за хора, които работят експертно с него.
Според Алипиев Законът за личния фалит, който мина на първо четене в НС, е очакван документ. „Има доста път да извърви, докато стигне до своята финална фаза, но този закон е натоварен с очаквания, които не съм убеден, че биха могли да удовлетворят предварително заложените намерения от страна на потребителите, защото в никакъв случай потребителската несъстоятелност на физическите лица не трябва да се използва като способ за защита на потребителите. Ползването на личния фалит като способ за защита на потребителите е нещо крайно като мярка и не бих разчитал на него“ завърши председателят на КЗП.