Поскъпването на енергоносителите изстреля търговският дефицит на Европейския съюз до исторически висини. Търговският баланс на ЕС за 2022 година е отрицателен, като отчетеният дефицит възлиза на рекордните 432 млрд. евро. Това е най-големият дефицит, отчита в търговията със стоки в ЕС, откакто статистиката се води от 2002 година насам, става ясно от данните на европейската статистическа служба Евростат.
Дефицитът се дължи до голяма степен на поскъпването на вноса на енергия, което започна през 2021 година и продължи през по-голямата част от 2022 година.
Тройно увеличение на износа ни за Украйна – главно заради износ на нафта
Скокът на цените провокира и най-големият годишен ръст през последното десетилетие както при вноса на стоки от трети страни (извън ЕС), така и при износа, които записват ръст от съответно 41% и 18% на годишна база.

Вътрешната търговия на ЕС заема централно място във външната търговия със стоки на европейските страни, като делът ѝ варира в зависимост от редица фактори, като исторически връзки и географско местоположение.
23% ръст на българския износ през януари
Най-висок дял на вноса от други страни от ЕС се отчита в Люксембург (90% от общия внос), докато най-висок дял на износа към други страни от ЕС се наблюдава в Чехия (82% от общия износ).
От друга страна най-ниският дял на вноса от други страни от ЕС е отчетен в Ирландия (35% от общия внос), тъй като основният търговски партньор на страната е Великобритания. Най-нисък дял на износа към други страни от ЕС се отчита в Кипър (26% от общия износ).
През 2022 година Нидерландия изпъква с най-високият дял на вноса от трети страни (едва 39% от вноса на страната е от други страни от ЕС), като в същото време 71% от износа ѝ е към други страни от ЕС.
ЕС достави рeĸopдно количество шоколад и бонбони на Pycия пpeз 2022 г.
ЕС успя да отхвърли зависимостта си от внос на руски петрол

С най-силния зимен туристически сезон за този век се похвали президентът Румен Радев днес. Той цитира съобщение от служебния министър на туризма Илин Димитров, в което се казва: „Това е най-силната година от всички досега за последните 24г. Има 24% ръст на туристите в зимните курорти спрямо миналата година и 9% ръст от 2019 г.“
100 лева за шезлонг и чадър на морето
Президентът говори на откриването на „Академия по планинска медицина“ в Университетската болница „Лозенец“.
„България може да се утвърждава като добра, надеждна туристическа дестинация в зимните спортове и изобщо в зимния туризъм ако има надеждна система, която да гарантира здравето и живота на хората. Ние, като държава трябва да осигурим възможно най-доброто ниво на безопасност при развитието на нашия зимен туризъм и зимен спорт“, посочи Радев. 

„Нашата планинска спасителна служба БЧК са развили прекрасна система. Нашите спасители са известни не само в България, но и навън със своя професионализъм, доказаха го и при земетресенията в Турция, но има едно ограничение – средствата, с които разполагаме. Радвам се, че най-сетне спешната медицинска помощ по въздух се задвижва организационно“, каза още държавният глава.
И допълни, че трябва да осигурим най-доброто ниво на безопасност при развитието на нашия зимен туризъм.
 
 
 
 
 
 

Британската икономика е нараснала през четвъртото тримесечие на 2022 г., сочат официални данни, като ръстът в бизнеса на туристическите агенции и държавната подкрепа за нарастващите сметки за енергия са помогнали на страната да избегне изпадането в рецесия.
Икономическото производство е нараснало с 0,1% за периода октомври-декември спрямо предходното тримесечие, след свиването му с ревизираните 0,1% през третото тримесечие – по-малък спад, отколкото се смяташе досега, предава Reuters. Преди това Службата за национална статистика (ONS) обяви, че през четвъртото тримесечие на 2022 г. икономиката не е отбелязала растеж.
„Икономиката се представи малко по-силно през втората половина на 2022 г., отколкото се предполагаше по-рано, като по-късните данни показаха, че през последното тримесечие телекомуникациите, строителството и производството са се представили по-добре, отколкото се смяташе първоначално“, посочи статистикът на ONS Дарън Морган.
Силният британски сектор на услугите нарасна с 0,1%, благодарение на отскока с близо 11% при туристическите агенции. Преработващата промишленост нарасна с 0,5% заради често непостоянния фармацевтичен сектор, а строителството – с 1,3%.

Спестяванията на домакинствата се повишиха, стимулирани от правителствената схема за подпомагане на сметките за енергия, като съотношението на спестяванията нарасна до 9,3% от разполагаемия доход в спрямо нивото му от 5,6% непосредствено преди пандемията. Разполагаемият доход на домакинствата нарасна с 1,3% след 4 последователни тримесечия на отрицателен растеж.
През януари МВФ заяви, че Великобритания е на път да бъде единствената от големите развити икономики от Г-7, която ще се свие през 2023 г., въпреки че оттогава насам икономическите данни са по-силни от анализаторските прогнози.
ONS съобщи, че бизнес инвестициите са намалели с 0,2% на тримесечна база спрямо първата оценка за ръст от 4,8%. Зад голямото преразглеждане стоят промени в начина на изчисляване на сезонните корекции на данните.
По-рано този месец министърът на финансите Джеръми Хънт обяви нови стимули, които целят да насърчат компаниите да инвестират, въпреки че данъчните облекчения са по-малко щедри от предишната схема и се случват в момент, когато корпоративният данък трябва да се повиши (през април).
ONS обяви, че британското икономическо производство през четвъртото тримесечие е било с 0,6% под равнището от края на 2019 г. Това е единствената икономика от Г-7, която не се е възстановила от пандемията на COVID-19.

Междувременно 3 години след като напусна ЕС Великобритания подписа сделка за присъединяване към търговски пакт с 11 азиатски и тихоокеански държави.
Присъединяването към групата ще повиши износа на Обединеното кралство чрез намаляване на митата за стоки като сирене, автомобили, шоколад, машини, джин и уиски, съобщи правителството.
Според оценка на правителството обаче членството в блока ще добави само 0,08% към размера на икономиката на Обединеното кралство. Иначе търговската зона обхваща пазар с около 500 млн. души.
Всеобхватното и прогресивно споразумение за транстихоокеанско партньорство (CPTPP) е създадено през 2018 г. и включва Австралия, Бруней, Канада, Чили, Япония, Малайзия, Мексико, Нова Зеландия, Перу, Сингапур и Виетнам. На тези страни членки се дължи 13% от световния доход.
След 21 месеца на преговори Великобритания стана първата европейска страна, присъединила се към блока. Правителството изтъкна, че това е най-голямата търговска сделка за Обединеното кралство след Брекзит. Очаква се обаче печалбите да са скромни.
На практика Обединеното кралство вече имаше споразумения за свободна търговия от времето като членка на ЕС с всички членове на блока без Бруней и Малайзия, някои от които сега бяха просто преподписани.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
За първи път от 4 месеца: Британската инфлация изненадващо се ускори
Дефицит: Британците останаха без зеленчуци – купуват до 3 броя
Нова социална помощ за най-бедните на Острова

Почасовото заплащане в България остава най-ниското в Европейския съюз, като средните почасови разходи за труд у нас са в пъти по-ниски спрямо тези в най-развитите европейски икономики.
През 2022 година средните почасови разходи за труд в ЕС възлизат на 30.5 евро, докато средната стойност в еврозоната възлиза на 34.3 евро. Разходите се покачват спрямо предходната 2021 година, когато са били съответно 29 евро и 32.8 евро.
Най-ниските почасови разходи за труд в ЕС се отчитат в България – средно 8.2 евро. Това е приблизително 5 пъти по-малко от средните почасови разходи за труд в Германия, които възлизат на 39.5 евро, става ясно от данните на европейската статистическа служба Евростат.
Доходите на 68% от българите остават непроменени на фона на скока в цените
Най-голямата европейска икономика се нарежда на шесто място по-най-високи почасови разходи за труд, като лидер в това отношение е Люксембург – средно 50.7 евро. Преди Германия са още Дания (46.8 евро), Белгия (43.5 евро), Франция (40.8 евро), Нидерландия (40.5 евро) и Швеция (40.1 евро).
На дъното редом до България се подреждат Румъния (9.5 евро), Унгария (10.7 евро), Хърватия (12.1 евро), Латвия (12.2 евро), Полша (12.5 евро), Литва (12.2 евро), Малта (14 евро), Гърция (14.5 евро), Словакия (15.6 евро) и Португалия (16.1 евро).
България първа по ръст на заплатите в ЕС
Средните почасови разходи за труд в ЕС достигат 30.7 евро в индустрията, като нивото за този сектор в еврозоната скача до 36.6 евро. В сектора на строителството средните почасови разходи за труд са 27.3 евро за ЕС и 30.8 евро за еврозоната. В сектора на услугите средните разходи са 30.2 евро за ЕС и 33.3 евро за еврозоната.
Двата основни компонента в разходите за труд са заплатите на служителите и другите разходи, свързани с тях, като осигуровките например.
Делът на другите разходи в разходите за труд възлиза на средно 24.8% за ЕС и 25.6% за еврозоната. Най-нисък дял на другите разходи се отчита в Литва (5.4%) и Румъния (5.3%), докато най-висок дял се наблюдава във Франция (32%), Швеция (31.9%) и Италия (27.8%). Делът на тези разходи в общите почасови разходи за труд в България достига 13.6%.

Средните почасови разходи за труд в ЕС нарастват с 5% на годишна база през 2022 година в ЕС, докато за еврозоната ръста е 4.7%.
Къде у нас заплатите са под 1 000 лева?
България е първа по ръст на почасовите разходи за труд в ЕС – нарастване от 15.3% през миналата година. Веднага след страната ни се нареждат Унгария (+13.9%), Румъния (+12.2%) и Полша (11.7%). Най-високият ръст в разходите за труд в ЕС се наблюдава при страните, които изхождат от най-ниска база.
В еврозоната първа по ръст на почасовите разходи за труд е Литва (+13.3%), следвана от Ирландия (+9.3%) и Естония (+9.1%).
Враца застана на второ място по заплати след София, а най-платени у нас са… футболистите

Централната банка на Обединените арабски емирства (ОАЕ) съобщи, че отнема лиценза на клона на руската банка МТС, работещ в страната, предаде Ройтерс.
Защо все повече българи купуват имоти в Дубай?
Банката получи лиценз за работа в ОАЕ миналата година, но през февруари попадна под ударите на американски и британски санкции.

Като начало лицензът на МТС се отнема за срок от шест месеца, посочва централната банка на ОАЕ.
Банката е финансово крило на най-големия руски мобилен оператор, носещ същото име.

Централната банка на Обединените арабски емирства (ОАЕ) съобщи, че отнема лиценза на клона на руската банка МТС, работещ в страната, предаде Ройтерс.
Защо все повече българи купуват имоти в Дубай?
Банката получи лиценз за работа в ОАЕ миналата година, но през февруари попадна под ударите на американски и британски санкции.

Като начало лицензът на МТС се отнема за срок от шест месеца, посочва централната банка на ОАЕ.
Банката е финансово крило на най-големия руски мобилен оператор, носещ същото име.

Заради проблеми с доставките на компоненти значителна част от служителите на руския автомобилен концерн „АвтоВАЗ“ излиза в 3-месечен принудителен отпуск от края на май, съобщава германската медия ntv.
„През пролетта на 2023 г. редица доставчици на компоненти информираха „АвтоВАЗ“, че прекратяват доставките“, обяви групата, цитирана от агенция „Интерфакс“. Компанията, която беше върната от руската държава миналата година, след като през 2022 г. Русия пое дяловете на френската автомобилна група Renault в най-големия производител на превозни средства в страната, се оплака, че предишните споразумения за доставка са нарушени с промяната на собствеността.
Автомобилната индустрия е сред секторите в Русия най-силно засегнати от западните санкции, от началото на войната в Украйна. Производствените линии на най-големия руски производител на автомобили трябваше да преустановят работа за 3 седмици до края на юли, а служителите да бъдат изпратени в отпуск. Сега това се изтегля във времето с 2 месеца напред, като спирането на дейност ще започне на 29 май и ще продължи до 19 юни.
„Продължаването на производството няма да е възможно“, посочват от „АвтоВАЗ“.

Още през 2022 г. групата трябваше да спре производството за месеци заради проблеми, като недостиг на технологии, които стоят зад редица функции и аксесоари в превозните средства. С изтеглянето на почти всички западни автомобилни производители от Русия „АвтоВАЗ“ разшири пазарното си лидерство, но не успя да се възползва много от оттеглянето на конкуренцията заради дефицита на ноу-хау и компоненти. При общ спад на пазара от 59% през 2022 г. продажбите на марката „Лада“ се свиха с 46%.
„АвтоВАЗ“ изпитваше затруднения и преди войната в Украйна, като преди години хиляди служители бяха съкратени, за да се ограничат разходите.
Френският концерн Renault продаде мажоритарния си дял в „АвтоВАЗ“ на руски научен институт през 2022 г. за символичната сума от 1 рубла. Производствените линии в неговия бивш завод в Москва бяха преустановили дейност още преди сделката. Русия беше вторият по големина пазар за Renault Group след Европа преди войната.
По-рано тази година Русия подписа сделка с Иран за доставката на превозни средства, изградени от компанията SAIPA, вторият по обем на продажбите автомобилен производител в страната. Според сделката концернът ще осигури 45 000 превозни средства за руския пазар срещу 450 млн. долара.
Договорът за доставка е конкретно между иранската компания и руската BM Group, известна с производството на руска военна техника. Превозните средства, предвидени в сделката, са моделите Shahin, Kwik и Saina, изградени върху една платформа.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Производителят на Lada временно спира работа
„Москвич“ се изправя срещу Tesla, ще покорява света
Руската автомобилна индустрия е в клинична смърт

Virgin Orbit, компанията на британския милиардер Ричард Брансън за изстрелване на сателити, обяви, че ще съкрати 85% от служителите си, след като не е успяла да осигури нови инвестиции.
Компанията също така ще прекрати дейността си в близко бъдеще, според публикации в медиите. Новината идва седмици след като компанията спря операциите си в опит да уреди финансите си.
По-рано през тази година, ракета на Virgin Orbit не успя да изпълни първото изстрелване на сателит от британска земя. Акциите на компанията се сринаха с над 44% по време в четвъртък.
В документацията подадена пред регулаторите в САЩ, Virgin Orbit посочва, че взима решението „за да се намалят разходите на фона на неспособността на компанията да осигури значимо финансиране”, предава BBC.
Китай изстреля първи екипаж до космическата си станция
Съкращенията ще засегнат приблизително 675 души, които са заети „във всички сфери на компанията”.
Компанията посочва още, че инвестиционното звено на Ричард Брансън Virgin Investment е инжектирало 10.9 млн. долара във Virgin Orbit „за финансиране на обезщетения при уволнение и други разходи, свързани с намаляването на работната сила”.
Virgin Orbit очакват плащанията към съкратените служители и другите разходи да достигнат общо 15 млн. долара.
Ричард Брансън и урокът за милион долара
Новината идва след публикации в медиите, че шефът на компанията е казал на служителите, че дейността се спира до второ нареждане.
„Нямаме избор освен да осъществим незабавни, драматични и изключително болезнени промени.”, посочва изпълнителният директор на Virgin Orbit Дан Харт по време на среща със служителите, според публикация на CNBC.
Virgin Orbit, която бе основана през 2017 година, не е обявявала печалба като публична компания.
Дружеството разработва ракети, предназначени за изстрелването на малки сателити в орбита и е част от бизнес империята на милиардера Ричард Брансън, която включва още авиокомпанията Virgin Atlantic и компанията за космически туризъм Virgin Galactic.
През януари, Virgin Orbit опита да реализира първото изстрелване на сателит от територията на Великобритания, но начинанието се провали.
Странните хранителни навици на 6 известни милиардери
Ракетата на компанията LauncherOne достигна космоса, но не успя да достигне целевата орбита. Мисията бе посочвана като ключова за постиженията на Великобритания в изследването на космоса. Надеждите бяха, че мисията ще представлява основна стъпка към превръщането на компанията в глобален играч.
По-рано този месец Virgin Orbit заяви, че „инициира оперативна пауза в цялата компания“ и „очаква да предостави актуална информация за продължаващите операции през следващите седмици“.
Какво е общото да си родител и да започнеш бизнес?

Индексът на цените на хранителните стоки от производител пада надолу за първи път от една година. Това показват последните данни на Националния статистически институт.
Разбира се, това все още не означава падане на цените в магазина, а и спадът е доста скромен – само с 0,2%.
Кои търговски вериги ще публикуват цени на държавния сайт?
И все пак, това е първото понижение на цените на храните, установено от близо година насам. А в сравнение с февруари на 2022 г. цените на производител на хранителни стоки все още са по-високи с цели 23,1%.

Като цяло, общият индекс на цените на производител през февруари се е понижил спрямо предходния месец с 5,9%. Това се дължи най-вече на по-евтините горива и енергия.
През февруари цените на производител за вътрешния пазар намаляват с повече, отколкото цените на стоките, предназначени за износ, което се случва много рядко. При цените за вътрешния пазар намалението на месечна база през февруари е 7,9%, а за външния пазар – само с 1,9%.
 

През последните 20 години Credit Suisse Group AG доминираше в бизнеса по организиране на продажби на облигации в швейцарски франкове. Сривът на банката представлява възможност за нейните конкуренти на пазар, на който само през 2022 г. се сключиха сделки за 59 млрд. долара.
Част от бизнеса вероятно ще бъде поет от приобретателя UBS Group, предвид обаче, че банката вече организира 1/4 от продажбите на т.нар. Swissie, а и не е ясно как ще изглежда бизнесът с продажбите на дълг в близко бъдеще, ще има някакво място и за други играчи, пише Bloomberg.
Deutsche Bank, Commerzbank AG и BNP Paribas, вече активни на швейцарския пазар, вероятно ще влязат в конкуренция за дял от пазара, според запознати източници на медията. Регионални кредитори като Raiffeisen Schweiz и Zürcher Kantonalbank вероятно ще вземат част от вътрешните емисии, според източници на агенцията.
Говорител на Zürcher Kantonalbank заяви в имейл, че банката очаква да консолидира позицията си в бизнеса с организиране на облигации за швейцарски емитенти след сливането на Credit Suisse и UBS.

Швейцарският пазар е сравнително нишов. Размерът му е по-малък от половината от размера на този във Великобритания, но е доста доходоносен за банките откъм такси. Катаклизмът при основен играч на пазара показва ефектите от поглъщането на UBS в различни части на финансовите пазари.
Емитенти като Verizon Communications и Royal Bank of Canada обикновено са привлечени от пазара заради неговата зрялост и надеждна инвеститорска база.
Възможността за конкурентите идва на фона на най-голямото банково поглъщане от 2008 г. UBS цели да съкрати хиляди работни места и да намали разходите си с над 8 млрд. долара в следващите години. Цялата тази суматоха може да накара ръководителите, които искат да съберат пари в швейцарски франкове, да се обърнат към други банки.
„Credit Suisse беше важен играч, особено що се отнася до навлизането на чуждестранни емитенти на пазара. Ние обаче сме уверени, че други банки ще успеят да запълнят тази празнина в бъдеще“, посочва Маркус Тоени, ръководител на отдела за швейцарски дългови инструменти в Lombard Odier Investment Managers.

Credit Suisse е водещ организатор на издаването на облигации в швейцарски франкове всяка година поне от 1999 г., сочат данни, събрани от Bloomberg. През 2022 г. банката беше изпреварена от UBS, но е отговорна за минимум 30% от продажбите.
Credit Suisse още урежда продажби на облигации и ръководи сделка за 150 млн. швейцарски франка на фирмата за недвижими имоти Allreal Holding AG, заедно с UBS и ZKB.
Пулът от такси на пазара на швейцарски облигации може да изкуши други международни банки да се опитат да се включат в него. Таксите обикновено са около 1 цент за франк, набран за 3-годишни облигации, 1,5 цента за 5-годишни облигации и 2 цента за 10-годишни облигации, според запознати източници на медията. Така за 2022 г. таксите са около 875 млн. франка.
Банките също начисляват и такси за свързани трансакции с деривати, като например суаповия пазар, когато международните кредитополучатели преминават от швейцарски франкове към избраната от тях валута.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Колко струва спасяването на Credit Suisse?
Регулаторите на ЕС се дистанцират от отписванията на облигации на Credit Suisse
UBS изкупува обратно облигации за милиарди

Руският енергиен монополист „Газпром“ има претенции към България за „малка сума“ – заради недоставен газ, който по договор трябва да платим. Това стана ясно от думите на изпълнителния директор на „Булгаргаз“ Деница Златева пред БНТ.
Според нея, руснаците вече пратили потвърждение за салдото по договора и имало разминаване в гледните точки за дължимите суми. България също иска компенсация от руснаците, но каква – Златева не коментира. Тя не каза и колко точно пари искат руснаците от нас. Ясно е обаче, че е съгласно клаузата в договора „вземи или плати“.
Само преди два дни Златева потвърди пред КЕВР, че няма заведено дело от „Газпром“ срещу България.
Ще съди ли обаче България руснаците? Отговор още няма, върви правен анализ, каза Златева. Припомняме, че вече шест европейски енергийни гиганта заведоха дела срещу „Газпром“ заради спрени доставки и искане за плащания в рубли: Eni, RWE, Engie, Gasum Oy, PGNiG и Naftogaz са завели дела „Газпром“ през 2022 година
ОЩЕ: Нито дума от директора на „Булгаргаз“ как така българският газ е константно по-скъп от този в ЕС

Френският президент Еманюел Макрон представи стратегия за опазване на водните ресурси, която предвижда намаляване на потреблението на вода във Франция с 10 на сто до 2030 г., предаде ДПА, цитирана от БТА.
Една от мерките за ограничаване на потреблението ще бъде повишаване на цената на водата над определен лимит, която ще заплащат потребителите, ползващи по-големи количества.
Планът на Макрон предвижда и увеличаване на използването на рециклирана вода (канализация и селско стопанство) – от 1 процент в момента до 10 процента през 2030 г. Сред другите заложени мерки са намаляване на течовете по водопроводната мрежа (установени са 17 горещи точки, където течовете по ВиК мрежата за най-сериозни) и промени при използването на водата в селското стопанство. Общо мерките са 50, посочва France 24, като цялостната визия е да се намали ползването на водата.
„Това преди всичко е водна стратегия за ефективно използване на водата в дългосрочен план“, заяви Макрон.
Френският президент подчерта, че ограничаването на потреблението на вода е наложително, тъй като поради негативните изменения на климата в глобален в мащаб водните ресурси ще намалеят с между 40 и 50 процента до 2050 г. Той припомни необичайната суша във Франция през изминалата зима.
В момента, 80% от подземните водни запаси на Франция са под необходимото ниво! Февруари 2023 година е най-сухият месец в страната от 1959 година. През тази зима има и нов рекорд – 32 дни без значим дъжд във Франция.
Борба с енергийната криза: Франция спира топлата вода в обществените сгради
 
 

Средната нетна работна заплата (без данъци и осигуровки) в Черна гора през февруари възлиза на 771 евро и е с 1,8 на сто по-висока спрямо януари, предаде черногорската агенция МИНА, позовавайки се на съобщение на статистическия институт на страната – Монстат.
На годишна база увеличението на средната нетна заплата през февруари е 9,2 на сто, уточнява БТА.
Средната брутна заплата в Черна гора за февруари е 958 евро. За сравнение, през последното тримесечие на 2022 година средната брутна заплата в България е 1 879 лева: Къде у нас заплатите са под 1 000 лева?
„Като се има предвид, че потребителските цени през февруари бележат ръст от 0,5 на сто спрямо януари, то реалните заплати за същия период са се увеличили с 1,3 на сто“, се посочва в съобщението на Монстат.
Средните нетни доходи през февруари се увеличават спрямо януари в секторите „Информация и комуникация“ – с 10,7%, „Добивна промишленост“ – с 10,6%, „Държавно управление и отбрана: задължително обществено осигуряване“ – с 9,3%, „Професионални, научни и технически дейности“ – с 5,7%, както и административни и спомагателни дейности – с 4,7%.
Ръст е отчетен и в секторите: „Доставка на електроенергия, газ, пара и климатизация“ – с 3,9 на сто; „Образование“ – с 2,2 на сто; „Финансови и застрахователни дейности“ – с 2,1 на сто; „Услуги за настаняване и хранене“ – с 1,6 на сто; „Бизнес с недвижими имоти“ – с 1,3 на сто и „Търговия на едро и търговия на дребно, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – с 0,5 на сто.
Намаляване на нетните доходи през февруари спрямо предходния месец е отчетено в секторите „Здравеопазване и социална защита“ – с 5,1 на сто; „Селско, горско и рибно стопанство“ – с 4,3 на сто; „Артистични развлечения и развлекателни дейности“ – с 3,3 на сто; „Строителство“ – с 2,6 на сто; „Предлагане на вода, управление на отпадъчни води, контрол на процеси, отстраняване на отпадъци“ и подобни дейности – с 1,8%; „Преработвателна промишленост“ – с 1,3%; други услуги – с 0,2% и „Транспорт и складиране“ – с 0,1%.
ОЩЕ: Враца застана на второ място по заплати след София, а най-добре платени у нас са… футболистите

Президентът на САЩ Джо Байдън призова банковите регулатори да възстановят по-строгите правила за средните по размер банки и заяви, че това ще предотврати бъдещи фалити като този на Silicon Valley Bank, предаде АФП.
Докато неговият предшественик Доналд Тръмп облекчи правилата за банките с активи между 100 и 250 млрд. долара, Байдън призова регулаторите вместо това да обмислят набор от реформи, за да „намалят риска от бъдещи банкови кризи“, според информационния бюлетин на Белия дом. Сегашният американски президент призова за ежегодни стрес тестове за банките с такъв размер; така наречените „живи завещания“, в които се посочва как ще бъдат ликвидирани активите в случай на фалит; и строги капиталови изисквания.
На брифинг с журналисти служител на Белия дом нарече мерките „разумни стъпки, които могат да бъдат предприети в рамките на съществуващите правомощия“ и без одобрението на Конгреса, уточнява БГНЕС.
Докато най-големите американски банки като Citigroup и JPMorgan Chase са обект на най-строгите изисквания за капитал и ликвидност, при Тръмп стандартите за средните по размер банки бяха облекчени.
Първоначалната редакция на закона „Дод-Франк“, приета след финансовата криза от 2008 г., налагаше по-строги стандарти за банките с активи на стойност най-малко 50 млрд. долара. Но реформата от 2018 г., подписана от Тръмп, премахна по-строгите стандарти за банките с активи от 50 до 100 млрд. долара.
За банките с активи между 100 млрд. и 250 млрд. долара по-строгите правила няма да бъдат приети автоматично, освен ако регулаторните органи не ги наложат за всеки отделен случай.
Банката SVB беше поета от FDIC на 10 март след масово изтегляне на вложители от банката, тъй като калифорнийският кредитор оповести загуби от бързо продадени активи с цел повишаване на ликвидността. Някои от проблемите на кредитора се дължаха на силната му експозиция към един-единствен сектор – технологичния – и слабите практики за управление на риска, които го изложиха на неблагоприятни промени в лихвените проценти.
ОЩЕ по темата: SVB Financial Group, компанията майка на SVB потърси защита от фалит
По време на изслушванията в Конгреса тази седмица заместник-председателят на Фед по надзора Майкъл Бар нарече провала на SVB „учебникарски случай на лошо управление“. Той същевременно призна и недостатъците в надзора. „Смятам, че всеки път, когато се стигне до подобен банкрут, явно се проваля ръководството на банката, надзорните органи и нашата регулаторна система“, каза Бар.
Бар също така заяви, че проверяващите от Фед са посочили недостатъците в управлението на риска в SVB по време на банковата проверка, но проблемите не са били решени навреме.
Фалитът на SVB: Американската актриса Шарън Стоун е загубила половината си пари
Регулаторите от Федералния резерв, който контролира стрес тестовете, и FDIC заявиха пред комисиите на Конгреса, че преразглеждат надзора над SVB и ще отстранят всички регулаторни пропуски. Докладите им ще бъдат публикувани до 1 май.
Снощи, индустриалният индекс Dow Jones се повиши с 0,4% до 32 859,03 пункта, а широкият S&P 500 се повиши с 0,6% до 4 050,83 пункта. Технологичният индекс Nasdaq Composite скочи с 0,7% до 12 013,47 пункта.
Междувременно публикуваните вчера седмични данни за броя на молбите за помощи при безработица в САЩ леко се повишиха, подхранвайки надеждите, че Федералният резерв може скоро да облекчи повишаването на лихвените проценти, ако пазарът на труда се охлади още повече.

„Инвеститор на годината“ през 2022 година в България е фирма „Алкомет“ АД. Наградата беше връчена от президента Румен Радев.
Компанията e с над 40-годишен опит и е най-големият български производител на алуминиеви валцови и пресови продукти. Има силно присъствие на европейския и американския пазар. Тя е регистрирана в Шумен, като присъства в търговския ни регистър от 2008 година.
Наградата получи Фикрет Индже, мажоритарен собственик на компанията и почетен председател на Българо-турската индустриална камара.
Румен Радев посочи, че победата на „Алкомет“ АД е израз и на възходящото развитие на българо-турските икономически отношения. Турция е сред сериозните инвеститори у нас, а стокообменът между двете държави е 7,3 млрд. евро за изминалата година.
Кризите, пред които Европа е изправена, доказват необходимостта от реализиране на амбицията за стратегическа автономия на ЕС – създаването на иновативна, но в същото време пълноценна и всеобхватна икономика, посочи президентът. Със суровините, които добива и преработва, с развитието на науката и образователната система, както и внедряването на високотехнологични производства, страната ни има възможност да бъде част от този процес, подчерта още държавният глава по време на церемонията.
Автомобилната промишленост у нас отчита оборот от 4,3 млрд. евро като осигурява 11% от Брутния вътрешен продукт на страната. Това съобщи министърът на икономиката и индустрията Никола Стоянов по време на официалната церемония по връчване на наградите „Инвеститор на годината“. По думите му през изминалата година в аутомотив сектора оперират над 300 компании, които осигуряват близо 67 000 работни места.
Стоянов връчи наградата в категория „Инвестиция в разширяване на бизнеса“ на „Витте Аутомотив България“ ЕООД. Компанията е сред технологичните лидери в областта на мехатронните системи за заключване. Продуктите им се използват от много от водещите автомобилопроизводители.
Българската агенция за инвестиции организира за 17-а поредна година официалните награди „Инвеститор на годината“.
ОЩЕ по темата: Инвестициите, които победиха инфлацията през 2022 г.

Нощ. В апартамента на доктор звъни телефона:
– Докторе, мъжът ми ме обиди.
– И защо ми се обаждате?
– Ще му трябват няколко шева.

Надзирател към затворник:
– Ставай! Тъща ти е дошла на свиждане…
– Божичко, и това ли влиза в присъдата?!

Британската телекомуникационна група Vodafone смята да съкрати 1300 работни места в Германия, най-важният пазар за компанията, след като вече освободи 1000 души в Италия. Това обяви шефът на германския филиал, цитиран от Франс прес, предава БТА.
Планираните съкращения са 6,3% от 14 230 служители в най-голямата европейска икономика, където групата отчита спад на продажбите от 2022 г. Най-засегнати ще са административните и управленски позиции.
Междувременно Vodafone ще създаде 400 нови работни места в подразделенията за обслужване на клиентите, обяви в интервю за в. „Ханделсблат“ Филип Рог, ръководител на белгийския клон на телекомуникационния гигант.
Британската телекомуникационна компания е в криза. Акциите ѝ на борсата се сринаха сериозно по време на бившия главен изпълнителен директор Ник Ред, останал на поста от 2018 г. до изненадващата си оставка през декември 2022 г.

„Ако искаме да финансираме амбициите си, то трябва да преминем през този болезнен етап“, заяви Рог, който обеща „рестартиране“ на компанията.
Оборотът на Vodafone се е понижил с 0,4% през третото тримесечие, в резултат от спада на продажбите в Германия, Италия и Испания.
Телекомуникационният гигант вече обяви в средата на март, че смята да съкрати 1000 работни места в Италия, за да намали разходите и да се справи с конкуренцията в сектора на полуострова.
„Vodafone се сблъсква с натиск върху цените на акциите си, които са около най-ниските си равнища от 2002 г. в икономически контекст, отслабен от ускорената инфлация и скъпата електроенергия и на фона на несигурността, която властва на ръководно ниво след оставката на главния изпълнителен директор миналата година“, обясни Виктория Шолар, анализатор в Interactive Investors.
Vodafone е потърпевш и от слабия растеж в Европа и огромните разходи за разпространението на 5G технологията.
Филип Рог, заемал висш пост в Microsoft, е начело на Vodafone Germany от юли 2022 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Vodafone вече е най-големият телеком в Индия

Швейцарските власти обявиха колко ще струват лихвите, които трябва да заплатят UBS и Credit Suisse върху отпуснатите от Берн 250 млрд. швейцарски франка за спасяването на изпадналата в затруднение банка, предаде Reuters.
Credit Suisse ще трябва да плати лихва от 1,5% плюс 0,5% за достъп до схемата за спешна ликвидна помощ, обяви централната банка на страната.

Credit Suisse обяви по-рано този месец, че смята да заеме до 50 млрд. франка от схемата, която изисква заемите да бъдат обезпечени от активи като ипотеки и ценни книжа.
В рамките на операцията по спасяването на Credit Suisse двете банки получиха достъп и до 100 млрд. франка допълнителна ликвидна помощ.
Помощта на централна банка се отпуска на банките с лихва от 3%.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
UBS завърши сделката за Credit Suisse
UBS Group предприе ключов ход, за да ускори поглъщането на Credit Suisse
След срива на Credit Suisse: Ръководителят на най-големия ѝ акционер подаде оставка

Четирима банкери, помогнали на близък приятел на руския президент Владимир Путин (издирван от Международния наказателен съд за военни престъпления) да прехвърли милиони франкове през швейцарски банкови сметки, са осъдени в Швейцария за небрежност към финансови трансакции, предаде Reuters.
Четиримата бяха признати днес за виновни в това, че са помагали на концертиращия челист Сергей Ролдугин, наричан „портфейла на Путин“.
Банкерите са трима руснаци, работещи в Цюрих, и швейцарец. Те помогнали на Ролдугин, кръстник на по-голямата дъщеря на Путин – Мария, да депозира между 2014 г. и 2016 г. милиони франкове в швейцарски банкови сметки.
Мъжете, чиято самоличност не може да бъде разкрита съгласно швейцарските ограничения за поверителност, бяха признати за виновни от окръжния съд в Цюрих. Четиримата бяха осъдени да платят глоби в размер на стотици хиляди швейцарски франка, част от които може да им бъдат опростени, ако изпълнят определени условия.
Бившият ръководител на Gazprombank Schweiz AG беше глобен с 540 000 швейцарски франка (около 590 000 долара), докато двама висши ръководители и мениджър за връзки с клиенти бяха осъдени да платят по-малки суми.
Банкерите са получили условни присъди с две години изпитателен срок, съобщи Окръжният съд в Цюрих.

Случаят показва как хора като Ролдугин са използвани за параван за прикриване на истинските собственици на парите, се казва в обвинителния акт, видян от Reuters.
В Швейцария банките са задължени да отказват или прекратяват бизнес отношения, ако са налице съмнения за самоличността на договарящата страна.
Четиримата банкери са помогнали на Ролдугин да управлява две банкови сметки в „Газпромбанк Швейцария“ в Цюрих, като през тях са преминали милиони франкове, без да извършат достатъчни проверки, посочва съдът.
Според обвинението те не са направили достатъчно, за да установят самоличността на истинския собственик на средствата и е неправдоподобно това да е бил Ролдугин.
Според швейцарската прокуратура става дума за около 30 млн. швейцарски франка (30,13 млн. евро), въпреки че музикантът, фигуриращ в швейцарския списък на санкционираните руснаци, няма регистрирана дейност като бизнесмен. Самият Ролдугин е заявил по-рано пред New York Times, че със сигурност не е бизнесмен и не притежава милиони, гласи обвинителният акт.
Ролдугин беше сред десетките членове от вътрешния кръг на Путин, санкционирани от Запада, в това число Швейцария, след началото на войната в Украйна.

Според прокуратурата всички доказателства сочат, че Сергей Ролдугин не е бил истинският собственик на средствата. Банкерите не са спазвали правилата и затова трябва да бъдат наказани, посочва държавното обвинение.
В миналото руският президент, издирван от Международния наказателен съд за военни престъпления, е наричал Ролдугин приятел, брилянтен музикант и благодетел, спечелил известна сума пари като миноритарен акционер в руска компания. Преди това Кремъл беше отхвърлил всякакви предположения, че средствата на Ролдугин са свързани с руския лидер и ги беше определил като антируска „путинофобия“.
Кремъл твърди, че средствата на Путин са публично достояние и той редовно декларира имуществото и заплатата си пред руските избиратели.
Според защитата Ролдугин е потвърдил писмено миналата година, че банката правилно го е идентифицирала като действителен собственик на сметките.
Освен това не е имало причина за съмнения, че Ролдугин е бил истинският собственик на сметките. Според защитата е „правдоподобно“ Ролдугин да е богат, защото е приятел на Путин. „Сергей Ролдугин не е просто челист и диригент, а и любимец на Кремъл, който очевидно е имал достъп до специални възможности за финансиране, позволяващи му да натрупа значително богатство“, заяви защитата на брифинг преди процеса. Въпреки че подобно фаворизиране може да се възприема с неодобрение в Швейцария, не е от значение по делото, отбеляза защитата на Ролдугин.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
„Шехерезада“ – тайната яхта на Путин за 700 млн. долара
Офшорна дейност за 2 млрд. долара води до Владимир Путин