Архив на категория: Бизнес

Едни от най-големите западни компании на руския зърнен пазар напускат страната

Две от най-големите западни компании, опериращи на руския зърнен пазар, Cargill и Viterra смятат да го напуснат в най-скоро време, като ще предоставят контрола на износа на местни компании, съобщават световните агенции.
Cargill спира от юли да изнася зърно, произведено от компанията в Русия, но ще продължи да купува товари от други фирми, „за да изхрани света“. Задълбочаващите се проблеми и предизвикателства при износа на руско зърно са главната причина за решението на компания, според агенция Bloomberg. Компанията има дял в зърнените терминали в Новоросийск на Черно море и в Ростов на Дон на едноименната река.

Vittera, подразделение на Glencore, скоро ще обяви решението си за напускане на руския зърнен пазар, споделят запознати източници. Очаква се компанията, която притежава 50% от зърнения терминал в Таман, да излезе от Русия в края на настоящия земеделски сезон.
И двете компании са в топ 6 на износителите на руско зърно, посочва Bloomberg.
Руската земеделска продукция не попада под ударите на западните санкции, но износът ѝ е затруднен от ограниченията, наложени на операциите на руски банки и държавни компании. Международните търговци на зърно освен това са под натиск от западните правителства да напускат руския пазар.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Египет може да плаща руското зърно в рубли
Русия удължава срока на зърнената сделка, но има условие

Zara затваря всичките си магазини на руския пазар

Две от компаниите в топ 6 на износителите на руско зърно напускат Русия

Две от най-големите западни компании, опериращи на руския зърнен пазар, Cargill и Viterra смятат да го напуснат в най-скоро време, като ще предоставят контрола на износа на местни компании, съобщават световните агенции.
Cargill спира от юли да изнася зърно, произведено от компанията в Русия, но ще продължи да купува товари от други фирми, „за да изхрани света“. Задълбочаващите се проблеми и предизвикателства при износа на руско зърно са главната причина за решението на компания, според агенция Bloomberg. Компанията има дял в зърнените терминали в Новоросийск на Черно море и в Ростов на Дон на едноименната река.

Vittera, подразделение на Glencore, скоро ще обяви решението си за напускане на руския зърнен пазар, споделят запознати източници. Очаква се компанията, която притежава 50% от зърнения терминал в Таман, да излезе от Русия в края на настоящия земеделски сезон.
И двете компании са в топ 6 на износителите на руско зърно, посочва Bloomberg.
Руската земеделска продукция не попада под ударите на западните санкции, но износът ѝ е затруднен от ограниченията, наложени на операциите на руски банки и държавни компании. Международните търговци на зърно освен това са под натиск от западните правителства да напускат руския пазар.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Египет може да плаща руското зърно в рубли
Русия удължава срока на зърнената сделка, но има условие

Zara затваря всичките си магазини на руския пазар

Производствената инфлация в България рязко се е забавила през февруари

Общият индекс на цените на производител (PPI) в страната нараства през февруари с едва 8,9% спрямо 2021 г. след повишение с 16,8% през януари. Това е рязко забавяне на производствената инфлация от рекордните 56,8%, отчетени през септември 2022 г., сочат данните на Националния статистически институт. Това е най-слабото ръст на производствени цени от март 2021 г.
Спрямо предходния месец производствените цени през февруари намаляват с 5,9% след спад с 2,2% през януари, като цените на производител на месечна база се понижават за четвърти от последните 5 месеца.
Намаляването на цените на производител спрямо месец по-рано е заради значителен спад със 17% на цените при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ, докато в добивната промишленост е отчетен ръст с 0,6%, а в преработващата промишленост – слабо понижение с 0,1%.

Спрямо 2022 г. растежът на цените при производството и разпределението на газ, електрическа и топлинна енергия се забавя през февруари до едва 3,5%, след като през септември 2022 г. беше отчетен скок с цели 148,3%, докато цените в преработващата промишленост нарастват на годишна база с 11,3%, а в добивната промишленост – с 8,9%.
Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през февруари спада със 7,9% спрямо януари и нараства с 9,7% спрямо същия месец на 2022 г.
Индексът на цените на производител на международния пазар през февруари намалява с 1,9% спрямо януари и нараства със 7,3% спрямо февруари 2022 г.

Данните за продължаващо намаляване на производствените цени спрямо предходния месец и на рязко забавяне на растежа им спрямо 2022 г. предполагат, че и потребителската инфлация ще продължава да отслабва през следващите месеци.
По-рано този месец НСИ отчете забавяне на потребителската инфлация у нас през февруари до 16%.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Индустриалното производство с първи спад от близо 2 години
След потребителската се забави и годишната производствена инфлация у нас
Отново сме първи по ръст на промишленото производство в Европа

„Главна инспекция по труда“ излезе със съвети към работещите

Главна инспекция по труда“ напомни, че с раздвижването на пазара на труда и засиленото търсене на работна ръка за сезонна заетост се повишава рискът от злоупотреби с трудовите права. Сключването на писмен трудов договор, регистриран в Националната агенция за приходите, гарантира в най-пълна степен правата и на работещите, и на работодателите, посочват от Агенцията.
Заплатите в България са по-високи ако си на точно определен трудов договор
Работниците трябва да знаят, че трудовият договор се сключва преди постъпване на работа. Работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, копие от уведомлението, с което той е регистриран в НАП, както и длъжностна характеристика. Работодателят няма право да допуска до работното място работник преди да е регистрирал в НАП трудовия му договор. За наетите за краткосрочна заетост за обработка на насажденията и прибиране на реколтата от плодове, зеленчуци, розов цвят, лавандула и тютюн, земеделските стопани могат да използват и т.нар. еднодневни договори. Тези договори отново се съставят в два екземпляра, единият от които задължително се връчва на работника преди започване на работа.

Образци на този вид договори могат да бъдат получени онлайн по всяко време на денонощието чрез специален софтуер, надграден по проект „Оптимизация и иновации в ИА ГИТ“, финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд. Наетите с еднодневни договори не губят социални и осигурителни права, а работодателите не трябва да ги регистрират в НАП, да оформят трудови книжки и заповеди за прекратяване.
В случай че работодателят желае да провери уменията на работниците и служителите, той може да сключи с тях договор с клауза за срок на изпитване. Срокът на изпитване се уговаря в трудовия договор, като не може да бъде повече от 6 месеца в общия случай. Когато обаче трудовият договор е срочен и е за период по-малко от 1 година, срокът за изпитване може да бъде максимум до 1 месец съгласно промените на трудовото законодателство от 1 август 2022 г.
За да бъдат защитени трудовите права на работниците и служителите, следва те да не се съгласяват да работят при условия, договорени устно. Трябва също да подават сигнали, докато са още на работните си места и може да бъде установено безспорно, че полагат труд без сключен трудов договор. В Инспекцията по труда често постъпват сигнали от работници, които са работили без трудов договор и не им е платено, след като са освободени. В тези случаи контролните органи на Агенцията са възпрепятствани да се възползват от правомощията си да обявят съществуване на трудовото правоотношение. Друга практика е при прекратяване на трудовото правоотношение да не се изплаща част от възнаграждението, която е договорена устно. В тези случаи поради липса на писмени доказателства, че сумата е дължима, работодателят не може да бъде задължен да я изплати.
Работодател, който използва недеклариран труд, подлежи на санкция от минимум 1500 лв., като това нарушение е основание за отстраняване от участие в процедури за обществени поръчки.
Работниците и служителите могат да проверят каква е вероятността полаганият от тях труд или част от него да е недеклариран, както и да получат насоки как да реагират в такива случаи чрез разработения от Инспекцията по труда специален софтуер. Той представлява въпросник, който оценява риска от недеклариран труд в различните му направления – работа без трудов договор или при фиктивни условия, нерегламентирани плащания, застрашени ли са животът и здравето на работещите и др. Софтуерът е създаден по трансграничния проект „Сътрудничество за достойни условия на труд“ („Cooperation for decent work“), финансиран от Фонда за двустранни отношения по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм 2014 – 2021. Инструментът за самооценка е свободно достъпен на сайта на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, която е партньор по проекта, на адрес https://www.gli.government.bg/udw/ Осигурен е и пряк път към него чрез банера „Провери дали работиш недекларирано“.
До него, както и до други информационни материали, насочени към ползите от декларирането на труда, достъп е осигурен чрез секцията „Дейност“, рубрика „Проекти“ – Проект DFPO-1.002-0002-C01 „Сътрудничество за достойни условия на труд“.
На сайта на ИА ГИТ в рубриката „Административно обслужване“ е публикувана подробна информация за начина на подаване на сигнали. Гражданите могат да се обръщат за консултации и на националния телефон на Агенцията 0700 17 670.
 
 

Raiffeisen Bank се отказва от руския си клон

Raiffeisen Bank е решила да напусне руския си филиал или като се оттегли от него, или като продаде своя дял в него, заяви пред австрийския в. „Дер Щандарт“ главният изпълнителен директор на кредитната институция Йохан Щробл.
„Решихме да прегледаме потенциални трансакции, водещи до продажба или отделяне на Raiffeisen Bank в Русия и нейната деконсолидация от RBI Group в пълно съответствие с местните и международни закони и разпоредби и в консултация със съответните органи за последващи действия“, посочи Щробл след заседание на изпълнителния съвет.

Той добави, че банката ще сведе до минимум дейността си в Русия, докато не бъде взето окончателно решение.
Raiffeisen Bank, чието руско подразделение управлява активи за малко под 27 млрд. евро, бе подложена на нарастващ натиск от страна на ЕЦБ и западните правителства през последните месеци относно състоянието на бизнеса й в страната.
ЕЦБ засилва натиска върху Raiffeisen Bank да напусне Русия
Според „Файненшъл таймс“, австрийската банка води преговори с двама потенциални кандидати за продажбата на нейния руски банков клон. Raiffeisen Bank е най-големият западен кредитор, останал на територията на Русия.
 

Кои търговски вериги ще публикуват цени на държавния сайт?

Две от търговските вериги – „Лидл“ и „КООП“ ще започнат да публикуват своите цени на хранителни продукти на държавния сайт foodoprice.bg. Това съобщи министърът на икономиката Никола Стоянов. 
„Кауфланд“ и „Билла“ също вече са заявили интерес и вероятно ще започнат да обявяват цените си от следващата седмица.
Държавата ще наблюдава цените на храните чрез сайт
„Около 10 хил. влизания на ден се регистрират в сайта за следене на цените“, каза още Стоянов.

Той потвърди, че следващата седмица за обществено обсъждане ще се пусне проект за закон за надценката. Идеята е от всяка продуктова група ще има само по 1-2 артикула, които да са с минимална надценка – до 10%.
Ще има проектозакон за таван не на цените, а за надценките на храните
„Целта е да се гарантират продукти на достъпни цени, но същевременно това да става с минимална намеса на пазара“, обясни Стоянов.

Русия арестува кореспондента на The Wall Street Journal по обвинения в шпионаж

Федералната служба за сигурност на Русия обяви, че е задържала репортера на The Wall Street Journal Еван Гершкович в Екатеринбург по обвинения в шпионаж, съобщи информационната служба „Интерфакс“.
Роден през 1991 г., Гершкович „е заподозрян в шпионаж в интерес на американското правителство“, гласи изявление на службата за сигурност, известна като ФСБ. Американският репортер е „събрал информация, представляваща държавна тайна, за дейността на едно от предприятията на руския военнопромишлен комплекс“.
Според ФСБ Гершкович, „действайки по инструкции от американска страна, е събирал информация, държавна тайна, за дейността на едно от предприятията на руския военнопромишлен комплекс“. „Американецът е бил задържан в Екатеринбург при опит да получи класифицирана информация“, посочиха от специалната служба.
Преди това Гершкович е бил репортер на AFP и The Moscow Times.

Следственият отдел на руската Федерална служба за сигурност е образувал наказателно дело срещу американския гражданин по чл. 276 от руския Наказателен кодекс – шпионаж. Журналистът е заплашен от до 20 г. затвор.
Арестът на журналиста може да изостри допълнително и без това високото напрежение между САЩ и Русия.
Предишни съобщения в местните медии предполагаха, че Гершкович е в Екатеринбург, за да отразява войната в Украйна и наемническата групировка „Вагнер“.
Въпреки че по-голямата част от независимите журналисти, работещи в Русия, напуснаха страната през 2022 г. след приемането на драконовски закони за цензурата, много чуждестранни журналисти останаха във федерацията.

PR експертът Ярослав Ширшиков заяви в четвъртък в Telegram, че през нощта е получил телефонно обаждане от служител на WSJ, който не е успял да се свърже с Гершкович. „(Гершкович) е бил онлайн вчера около 15:00 ч. за последен път. Той се уговори да направи интервю с мен“, цитира 66.ru думите на Ширшиков.
Ветеранът журналист от Екатеринбург Дмитрий Колезев, сега в чужбина, заяви, че двама негови източници са потвърдили задържането на Гершкович.
Колезев е заявил за The Moscow Times, че според него Гершкович, който живее в Москва от около 6 години, е задържан заради репортажите си. „Предполагам, че причината е била журналистическата работа на Еван“, смята Колезев.
Ширшиков написа в Telegram, че Гершкович може да е бил задържан предишния ден, когато служители по сигурността са влезли в местен ресторант и са отвели с микробус неизвестен мъж нахлузен на главата му пуловер.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Русия арестува шеф в „Аерофлот“ за шпионаж

Американският финансов министър отхвърли повишаването на капитала на Световната банка

Американският министър на финансите Джанет Йелън отхвърли идеята за повишаване на капитала на Световната банка в краткосрочен план. Тя заяви, че очаква номинираният от САЩ за ръководител на институцията бивш главен изпълнителен директор на Mastercard Аджай Банга да бъде избран за президент на многостранния кредитор, предава Reuters.
Йелън заяви пред американските конгресмени, че иска реформи в Световната банка за сериозно разширяване на кредитирането за борба с климатичните промени и други световни кризи чрез използването на съществуващите ѝ ресурси, възприемането на иновативни политики за финансиране и мобилизиране на частно финансиране.
Увеличаване на капитала беше сред предложенията, които Световната банка направи през януари, но то няма да е възможно без подкрепата на САЩ, доминиращия акционер в Световната банка.
„Не искаме увеличаване на капитала. Искаме да видим по-добра мобилизация на частни ресурси наред с инвестициите на Световната банка, но този път не и увеличаване на капитала.“, заяви Йелън при изслушване за бюджета пред подкомисията по държавни, чуждестранни операции и свързани програми.

Предложението за увеличаване на капитала беше направено, при обявяването от Световната банка на пътна карта за развитие, за да отговори на предизвикателствата, които Йелън очерта миналата година, и да разшири мисията си отвъд заеми за проекти за развитие, съсредоточени в конкретна страна, за справяне с глобални кризи.
Последното повишаване на капитала на Световната банка от 13 млрд. долара беше одобрено от страните членки през 2018 г., но създаденият капацитет за кредитиране беше подложен на натиск от пандемията и войната в Украйна.
Планът за развитие на Световната банка беше разработен при отиващия си президент Дейвид Малпас, номиниран от бившия президент Доналд Тръмп и обяви оставката си през февруари, след като първоначално не заяви, че подкрепя научния консенсус за климатичните промени.
Малпас заяви пред Reuters през февруари, че реформи на степента на кредитиране може да отключат допълнителни 4 млрд. долара годишен капацитет за кредитиране или 40 млрд. долара за 10 години, цифра много под стотиците милиарди долари, които Г-20 съобщи в доклад като възможни.

Преди време Йелън призова Световната банка да предприеме „по-смели и творчески“ стъпки, за да отключи повече кредитиране за климатичните промени.
Очаква се планът скоро да бъде предаден на Банга, номиниран от президента Джо Байдън. Йелън заяви пред конгресмените, че очаква Банга, който няма опонент, да бъде избран за президент на Световната банка със задача да развие институцията, за да отговори по-добре на предизвикателствата на 21 век, като климат, пандемия, конфликт и нестабилност.
63-годишният Банга, роден и учил в Индия, сега е американски гражданин, вече получи подкрепа от достатъчно други правителства, за да си осигури утвърждаването на поста – Бангладеш, Великобритания, Колумбия, Египет, Франция, Индия, Кот Д‘Ивоар, Япония, Кения, Саудитска Арабия и Южна Корея.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Американският финансов министър каза стабилна ли е банковата система
Колко ще струва възстановяването на Украйна?
На колко се оценяват щетите от земетресенията в Турция?

Европейски регулатoри се дистанцират от заличаването на облигации на Credit Suisse

Европейски регулатори се дистанцираха от решението на Швейцария да заличи облигации на Credit Suisse на стойност 17 млрд. долара след спасяването на банката, предаде CNBC.
„В банкова резолюция, в европейския контекст, ние ще следваме йерархията и искаме да кажем ясно на инвеститорите, за да избегнем неразбиране, ние нямаме друг избор освен да спазваме йерархията“, заяви пред CNBC Доминик Лабуре, председател на Единния съвет за преструктуриране на ЕС. UBS изкупува обратно облигации за милиарди
Швейцарският орган за контрол на финансовите пазари (FINMA) обяви по-рано през март, че допълнителните облигации от първо равнище на Credit Suisse, които се считат за относително рискови, ще бъдат заличени до нула, така техните притежатели остават с пълна загуба, а притежателите на обикновени акции ще получат над 3 млрд. долара като част от придобиването на банката от UBS – действие разгневи притежателите на облигации.

В съвместно комюнике с Банковия надзор на ЕЦБ и Европейския банков орган Единният съвет за преструктуриране на ЕС обяви на 20 март, че „притежателите на акции са първите, които трябва да понесат загуби и само след като това може да се пристъпи към заличаване на допълнителните облигации от първо равнище“.
Стандартната йерархия или рамка разглежда капиталовите инвестиции като вторични на облигациите, когато се спасява една банка.
Швейцарското решение накара притежателите на допълнителни облигации от първо равнище на Credit Suisse да обмислят правни действия и предизвика несигурност сред притежателите на облигации по свята.
Швейцария не е част от ЕС и не подлежи на банковите регулации в блока.
Единният съвет за преструктуриране на ЕС започна да функционира през 2015 г. след Световната финансова криза и кризата със суверенния дълг. Функцията му е да гарантира най-малкото възможно влияние върху реалната икономика в случай на фалит в еврозоната.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
UBS Group предприе ключов ход, за да ускори поглъщането на Credit Suisse
След срива на Credit Suisse: Ръководителят на най-големия ѝ акционер подаде оставка
Според S&P: Ще се справят ли европейските банки с кризата?

Обединеното кралство ще позволи на инвеститорите да гледат на ядрената енергия като „зелена“ инвестиция

Британското правителство обяви, че ще включи ядрената енергия в зелената категоризация на Обединеното кралство – система, използвана от инвеститорите, за да определят дали дадена инвестиция се счита за устойчива или не, съобщава „Файненшъл таймс“.
Правителството също така каза, че ще проведе консултации относно зелената категоризация през есента, предлагайки ядрената енергия да бъде включена в нея, тъй като това е „ключова технология за нашият път за достигане на нетната нула“.
Германия подкрепи пакет за климата след изтощителни преговори
„Нетната нула“ се отнася до баланса между количеството парников газ, което е произведено и количеството, което е отстранено от атмосферата. Това може да се постигне чрез комбинация от намаляване и премахване на вредните емисии.
Докладите на компаниите по отношение на категоризацията ще бъде доброволно за две години, но след това може да стане задължително, съобщават още британските власти.

В същото време британското правителство обяви безвъзмездно финансиране от 160 млн. паунда в подкрепа на развитието на 5 гигавата (GW) плаващи офшорни платформи за вятърна енергия до 2030 г.
Средствата ще бъдат на разположение за проекти, които осигуряват „критичната пристанищна инфраструктура“, необходима за доставката на плаващи офшорни вятърни разработки.
Обединеното кралство има за цел да генерира 50 GW възобновяема енергия от офшорна вятърна енергия до 2030 г., включително 5 GW от плаващи платформи. Около 17 GW потенциални лицензи за плаваща вятърна енергия бяха продадени на търг през 2022 г., но Обединеното кралство се нуждае от подобрени пристанищни съоръжения, съчетаващи дълбоки води с тежкотоварен капацитет и обширно кейово пространство, за да постигне своите цели.
Британското правителство същевременно смекчи целите си за електрически превозни средства, като позволи на производителите да отложат част от своите планове.
Съгласно мандата за „превозни средства с нулеви емисии“, от 2024 г. производителите на автомобили ще трябва да гарантират, че 22% от колите им са електрически и 10% от вановете. Тази цел се повишава до 52% от автомобилите и до 46% от микробусите до 2028 г.
В друга отстъпка правителството позволява на производителите на автомобили да компенсират някои дефицити през първите няколко години с по-висок дял от продажбите на електрически превозни средства по-късно през десетилетието.

Обединеното кралство ще позволи на инвеститорите да гледат на ядрената енергия като „зелена“ инвестиция

Британското правителство обяви, че ще включи ядрената енергия в зелената категоризация на Обединеното кралство – система, използвана от инвеститорите, за да определят дали дадена инвестиция се счита за устойчива или не, съобщава „Файненшъл таймс“.
Правителството също така каза, че ще проведе консултации относно зелената категоризация през есента, предлагайки ядрената енергия да бъде включена в нея, тъй като това е „ключова технология за нашият път за достигане на нетната нула“.
Германия подкрепи пакет за климата след изтощителни преговори
„Нетната нула“ се отнася до баланса между количеството парников газ, което е произведено и количеството, което е отстранено от атмосферата. Това може да се постигне чрез комбинация от намаляване и премахване на вредните емисии.
Докладите на компаниите по отношение на категоризацията ще бъде доброволно за две години, но след това може да стане задължително, съобщават още британските власти.

В същото време британското правителство обяви безвъзмездно финансиране от 160 млн. паунда в подкрепа на развитието на 5 гигавата (GW) плаващи офшорни платформи за вятърна енергия до 2030 г.
Средствата ще бъдат на разположение за проекти, които осигуряват „критичната пристанищна инфраструктура“, необходима за доставката на плаващи офшорни вятърни разработки.
Обединеното кралство има за цел да генерира 50 GW възобновяема енергия от офшорна вятърна енергия до 2030 г., включително 5 GW от плаващи платформи. Около 17 GW потенциални лицензи за плаваща вятърна енергия бяха продадени на търг през 2022 г., но Обединеното кралство се нуждае от подобрени пристанищни съоръжения, съчетаващи дълбоки води с тежкотоварен капацитет и обширно кейово пространство, за да постигне своите цели.
Британското правителство същевременно смекчи целите си за електрически превозни средства, като позволи на производителите да отложат част от своите планове.
Съгласно мандата за „превозни средства с нулеви емисии“, от 2024 г. производителите на автомобили ще трябва да гарантират, че 22% от колите им са електрически и 10% от вановете. Тази цел се повишава до 52% от автомобилите и до 46% от микробусите до 2028 г.
В друга отстъпка правителството позволява на производителите на автомобили да компенсират някои дефицити през първите няколко години с по-висок дял от продажбите на електрически превозни средства по-късно през десетилетието.

Солени цени за сянката на Черноморието

Солени цени ще очакват плажуващите по родното Черноморие това лято. Поне това показват първите резултати от избраните фирми и подписани заповеди от министъра на туризма Илин Димитров.
Предложените цени за чадъри и шезлонги при новите търгове за отдаване под наем на плажове по Българското Черноморие достигат до 50 лв. 
До момента са определени трима наематели от близо 50 търга, като конкурси се провеждат всеки ден. Плажовете се отдават под наем за 5 години.
Гаранционен фонд задължава туроператорите да връщат пари при провал на пътуванията
Най-висока наема цена е достигната за плаж “Младост ММЦ Приморско“ от 251 900 лв. без ДДС на година. За победител е определена фирмата „Ем Би Би Турист“ ЕООД със собственик Михаил Борисов. Тя предлага максимална цена за чадър и шезлонг от 50 лв. Началната цена на търга започваше от 117 153 лв. без ДДС, съобщава TravelNews.

Наемател на морски плаж „Минерален басейн Север“ във Варна става „Радон“ ЕООД с предложена цена от 32 400 лв. без ДДС на година. Собственик на компанията е Иван Кюмюрджийски. Максималната цена за шезлонг и чадър е 30 лв.
За плаж „Иканталъка 1“ в Каварна е определена за победител фирмата „ВитаЯна Хенди Кенди“ ЕООД със собственик Яна Данаилова. Годишният наем ще е в размер на 30 300 лв. без ДДС. Предложената максимална цена за шезлонг и чадър е 20 лв.
Колко ще струва почивката за Великден?
Министърът на туризма Илин Димитров обяви пред TravelNews, че участниците в търговете за плажовете са изключително много. „Годишните цени за наем са се повишили над 7 пъти заради прозрачните процедури“, каза той. Димитров си постави за цел да отдава плажовете под наем, а не на концесия. Той обясни, че разликата между двата варианта е продължителността на договора. За наем той е 5 години, като след това се открива нова процедура. При концесията договорът е за 20 години. По думите му така ще може да се прави по-качествен контрол върху извършваната дейност.
Той каза още, че приоритет за министерството при сключването на договор ще са чистотата и поддръжката на зоните, обособени за свободно плажуващи. Министърът подчерта при представянето на приоритетите си за този мандат, че ще се провеждат прозрачни процедури по отдаване под наем на плажовете. На тях има видеонаблюдение и присъствие на представители на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), МВР и ДАНС.

Близо 50 млн. лв. повече са изплатените за болнични през 2022 г.

Близо 50 млн. лв. повече за обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване са изплатени от държавното обществено осигуряване през 2022 г. спрямо 2021 г., сочи сравнителният анализ на данните за последните 2 години, обявиха от НОИ.
През миналата година са изплатени малко над 847 млн. лв., докато през 2021 г. общата сума е била 798 млн. лв. (увеличение 6,21%).
Повишение има и в броя на болничните листове, по които има плащане от ДОО. През 2021 г. са били 2 346 099, а през 2022 г. броят им достига 2 573 209, което е 227 110 (9,7%) повече.
Най-много от тях са подадени към териториалното поделение на НОИ (ТП на НОИ) в София-град. Тъй като голяма част от осигурителите са регистрирани в столицата, близо 1/3 (31,7%) от болничните листове са приети в този офис на института. Втори и през 2022 г. се нарежда ТП на НОИ – Пловдив, където са постъпили 278 619 или 10,9% от болничните. Най-малко са болничните листове в областите Търговище (23 659), Силистра (22 169) и Видин (13 634).

Въпреки че броят на болничните листове и размерът на изплатената сума по тях да нарастват, на годишна база се наблюдава спад при броя на платените работни дни в неработоспособност. През 2021 г. лицата са прекарали 18 975 092 дни в неработоспособност, година по-късно дните са 18 865 569 или с 289 523 (1,52%) по-малко. Обяснението е, че макар да има повече издадени болнични листове през 2022 г., продължителността им е по-кратка и съответно – обхваща по-малък брой работни дни.
По същата причина се наблюдава спад и при средната изплатена сума на един болничен лист, която намалява с 10 лв. за година – от 340 на 330 лв. На същото ниво остава обаче параметърът „брой болнични листове на едно лице“ – средно по 2,5 пъти е боледувал един човек през 2022 и 2021 г.
Както е известно, първите 3 дни от болничния са за сметка на осигурителя, който изплаща на осигуреното лице 70% от среднодневното брутно възнаграждение за месеца. След третия ден плащането се поема от НОИ, който изплаща дневно парично обезщетение, изчислено в размер на 80% от среднодневното брутно трудово възнаграждение за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Бизнесът може да плаща само първите 2 дни болнични
Държавата ни плати над 820 милиона лева за болнични

Енергийният министър с разяснения за АЕЦ Белене и скъпия газ

Развитието на нови ядрени мощности е сложен и бавен процес. Това каза служебният енергиен министър Росен Христов по повод интереса на американска компания към АЕЦ „Козлодуй“ и френска към АЕЦ „Белене“.
„Електрисите дьо Франс“ ще изгражда два блока в АЕЦ „Белене“
„Затова се върви плавно и предложението на служебното правителство е развитие на ядрената енергетика. Виждането на кабинета за развитието на ядрената енергетика е и на площадките на Козлодуй и Белене“, коментира той пред пред bTV. 
„На България ѝ трябват 4 нови блока, Навсякъде, където се строят нови ядрени мощности, има добър социално-икономически ефект“, посочи енергийният министър.

По думите му няма как да е необосновано висока цената на газа за бизнеса, защото са абсолютно прозрачни доставките на синьо гориво. Няма как „Булгаргаз“ да продава 40% по-скъпо газ, каза той, пояснявайки: Аз ако съм клиент, веднага бих си купи газ 30-40% по-евтин, ако има другаде“.
Преди дни трите най-големи работодателски организации отбелязаха , че газът от „Булгаргаз“ е с 40% по-скъп от този на референтния нидерландски газов хъб TTF. Христов отдаде това на спецификата на TTF, визирайки явно, че през дневната сесия има доста големи разлики, но ако се погледне в края на всяка сесия и се направи статистика за съответната седмица нещата стоят по различен начин.
Бизнес организациите питат официално как така цената на газа е по-висока от тази в Европа
Христов очаква цената на газа за април да бъде около 100 лв. или да падне с 5-10%. Прогнозните цени на газа за май месец са около за 90 лева на мегават час. За сравнение на TTF контрактите са малко над 40 евро. През летните месеци се очаква и почти до края на годината цената на газа да се задържи конкурентна, поясни Росен Христов.

Министерство на енергетиката работи в две посоки – с всички заинтересовани страни, които са нагнетили газ в Чирен за компенсация на високите цени, но се говори и с Европейската комисия да се приложи разработен механизъм на ресорното ведомство. Това, за което се работи е да се компенсира пазарната цена и цената от нагнетения газ в Чирен. 
Енергийният министър увери, че България има осигурени количества газ, има сключени договори с разнообразни доставчици, което ни дава сигурност. Имаме доставки и от САЩ, и от Европа, така че количествата са осигурени.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

ЕС продължава да прави бизнес с Русия въпреки санкциите

ЕС е в най-сериозната си наказателна кампания от създаването си с 10 последователни кръга санкции, наложени на Русия за година след войната в Украйна. Брюксел твърди, че санкциите имат целят да намалят приходите на Москва и достъпа ѝ до ключови технологии.
Според ЕП обаче въздействието на санкциите „не е достатъчно тежко, за да ограничи възможностите на Русия да води война в Украйна“.
Всъщност търговията между 27-те страни членки на ЕС и Русия продължава заради интензивно лобиране, нежеланието на ЕС да поеме по-сериозен икономически удар и опасения от ефекта върху световните вериги на доставки.
И вместо да налага нови санкции, ЕС смята да се фокусира върху изпълняването на вече наложените от „слаби звена“ като ОАЕ, Турция, Армения, Грузия, Казахстан и Киргизстан. Казахстан затяга търговския режим заради Русия

Reuters представя списък на областите, в които ЕС продължава да прави бизнес с Русия
Търговски потоци
През 2021 г. Русия беше петият най-голям търговски партньор на ЕС, като стокооборотът достигаше 258 млрд. евро, по данни на ЕК. ЕС внасяше главно горива, дърво, желязо, стомана и торове.
От началото на войната в Украйна в края на февруари 2022 г. стойността на руския внос в ЕС падна наполовина до около 10 млрд. евро през декември.
Според данни на Eurostat общо от март 2022 г. до края на януари 2023 г. ЕС е внесъл от Русия стоки за 171 млрд. евро.
Това е доста над 60-те милиарда, които ЕС твърди, че е отпуснал на Украйна през годината. В сумата обаче не влиза цената на модерните танкове, които вече пристигат в атакуваната страна.

Природен газ
През 2022 г. ЕС наложи санкции на въглищата и петрола, пренасян по море, от Русия. Природният газ не е обект на санкции, но Москва сама спря значителна част от доставките по тръбопроводи. През 2022 г. ЕС е получил около 40% по-малко руски газ от предходните години.
Ситуацията е различна при втечнения природен газ. От началото на войната доставките на такъв газ от Русия до ЕС са нараснали до 22 млрд. куб. метра през 2022 г. спрямо 16 млрд. куб. метра през 2021 г.
Обемите все пак са сериозно по-малки от доставките по газопроводи, достигнали 155 млрд. куб. м годишно преди войната. Но ръстът им принуди някои страни членки да потърсят правни основания за ограничаването им.

Ядрени мощности
ЕС не е наложил ограничения и върху атомната индустрия на Русия, а Унгария, където „Росатом“ предстои да разшири атомната централа „Пакш“, и България открито се противопоставят на такива санкции.
Според данни на Eurostat вносът на продукти на руската ядрена индустрия в ЕС през 2022 г. възлизат на 750 млн. евро. Според Евроатом, Русия е доставила около 1/5 от урана, използван в ЕС през 2021 г.
Френското министерство на енергетиката обаче оспори наскоро оповестен доклад на „Грийнпийс“, според който Париж рязко е увеличил вноса на обогатен уран от Русия след началото на войната. Франция все пак призна, че спирането на договорите с Москва би било по-скъпо от прекратяването им.

Диаманти
През 2022 г. ЕС е купил от Русия диаманти на стойност около 1,4 млрд. евро, като нито вносът на скъпоценни камъни е забранен, нито държавната компания „Алроса“ е поставена под санкционен режим.
Белгия, където се намира най-големият пазар за диаманти в света – Антверпен, открито лобира, че ЕС няма нужда самостоятелно да предприема санкции срещу руските диаманти.
ЕС, САЩ и страните от Г-7 разработват система за проследяване на диамантите, за да контролират руската търговия с тях. Според Световния център за търговия с диаманти в Антверпен, за да има резултат, тя трябва да включва и Индия.

Химикали и суровини
Вносът на торове от Русия в ЕС през 2022 г. възлизаше на 2,6 млрд. евро, или с 40% повече от 2021 г., тъй като ръстът на цените контрира спада на обемите, посочва Eurostat.
Калиевият карбонат, известен и като поташ, от Русия и Беларус, е силно ограничен или дори забранен в ЕС, но други торове, като азотните съединения, не са под санкционни удари, посочва Шон Мекл от Fertilizers Europe.
Сред суровините, които не са обект на санкции, е никелът, използван главно в производството на стомана. По данни на Eurostat през 2022 г. ЕС е внесъл руски никел на обща стойност от около 3,2 млрд. евро.

Големи имена, вторични санкции
„Алроса“ и „Росатом“ липсват от черния списък на ЕС, който засега включва около 1700 компании и личности, достъпът на които до блока е забранен. Той не включва и „Газпромбанк“, финансовото крило на монополиста „Газпром“, както и вторият най-голям производител на петрол в Русия – „Лукойл“.
„Трансперънси интернешънъл“ отдавна призовава достъпът на Русия до лобиране в ЕС да се отреже и да бъдат наложени вторични санкции на тези, които помагат да се заобикалят санкциите, такава мярка отдавна е в сила в САЩ.
ОШЕ ПО ТЕМАТА:
Русия удари сериозно най-големия автомобилен производител
Zara затваря всичките си магазини на руския пазар
Въпреки санкциите: Русия е натрупала милиарди долари в чужбина

След като забърка кашата с „Еврохолд“: Румъния мисли за таван на премиите по „Гражданска отговорност“

Румънското правителство отложи приемането на проекторешение за ограничаване на тарифите на застраховка „Гражданска отговорност“, което беше включено в дневния ред на w`era[noto правителствено заседание, за да бъдат анализирани най-добрите опции. Това се посочва в правителствено съобщение, цитирано от Ажерпрес, предаде БТА.
Във връзка с полиците „Гражданска отговорност“ беше включено проекторешение за определяне на тарифи за максимална премия и други мерки, приложими от застрахователните дружества, предоставящи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водачите на моторни превозни средства за вреди, причинени на трети лица при произшествия.
В обосновката към проекта се посочва, че, като се има предвид ситуацията, създадена на пазара на застраховките „Гражданска отговорност“, временно решение за справяне с настоящата ситуация може да представлява „временно замразяване за срок от шест месеца“ на тарифите на премията на нивото от 28 февруари 2023 г., тоест преди публикуването на референтните тарифи от Органа за финансов надзор през март 2023 г., като таванът ще се отнася за договорите за застраховка „Гражданска отговорност“, сключени след влизането в сила на нормативния акт.
ОЩЕ: Сигнал за „Гражданска отговорност“ с драстично по-ниски цени. Какви са причините?
За каква ситуация става въпрос – за действията срещу румънския бизнес на българската компания „Еврохолд“. „Еврохолд“, който е лидер на пазара на „Гражданска отговорност“ в Румъния с пазарен дял от 31% през застрахователя си „Евроинс Румъния“, е проверяван от местния финансов надзор и от прокуратурата в страната. От българската компания обаче са категорични – причината за всичко е натиск от хора от румънския регулатор, които искат българите да купят активите на фалиралия най-голям румънски застраховател City Insurance.
ОЩЕ по темата: „Еврохолд“: Взетият лиценз на „Евроинс Румъния“ няма да засегне застрахователния бизнес, нито енергийния

Полският премиер иска незабавно решение за украинското зърно

Премиерът на Полша Матеуш Моравецки призова Брюксел да ограничи количеството украинско зърно, което влиза в Европейския съюз, като заяви, че то дестабилизира местните пазари.
Украйна, която е един от най-големите износители на зърно в света, се оказа пред блокирани или ограничени заради руската инвазия традиционни черноморски пътища за износ. Оттогава ЕС позволява на разкъсваната от войната страна да изнася зърно транзитно през блока за други държави. Въпреки това, поради логистични проблеми, зърното се натрупва и понижава цените на полското зърно, което кара полските фермери в цялата страна да протестират.
„Не бяхме съгласни – и все още не сме, това зърно да попадне на полския или румънския пазар… и да дестабилизира местните пазари“, заяви пред репортери полският министър-председател Матеуш Моравецки. „Искаме от Европейската комисия да използва всички (възможни) регулации, за да ограничи или блокира пристигането на украинското зърно в Полша като страна на крайна дестинация“, добави той, предаде БГНЕС.
Полша разчита и на помощ от ЕС за препродажба на складираното зърно на други пазари.
„Бихме искали да се отървем напълно от това зърно, тъй като всички наши складове са пълни“, добави Моравецки.
Полският лидер заяви, че страните от неговия регион ще изпратят писмо до Брюксел, в което ще призоват за „всички възможни мерки, включително квоти и защитни мита“, които биха могли да ограничат вноса на украинско зърно.
Съюзът на хлебарите и сладкарите: Българският хляб се прави от българска пшеница

Директор на язовирите в България: Собственичка на барове е на поста

Изглежда без конкурс, тъй като няма публични данни за това, съветникът на служебния енергиен министър Росен Христов Славина Иванова е станала член на Съвета на директорите на държавното предприятие „Управление и стопанисване на язовирите“.
Иванова има интересна кариера – от плажните барове, през Министерството на енергетиката (МЕ) до управлението на държавните язовири. И изглежда този път е кратък и лесно проходим, пише „Капитал“.
Според публичната информация тя е собственик на летни заведения, завършила е „Публична администрация“ в Благоевград, а внезапно през август 2022 г. служебният енергиен министър Росен Христов я назначава за свой съветник. Най-новото в професионален план е, че от средата на февруари 2023 г. тя е и в борда на Държавното предприятие „Управление и стопанисване на язовирите“ (ДПУСЯ).
Съгласно данните в Търговския регистър Славина Иванова е съсобственик на дружеството „Джипси бар Лозенец“ заедно с Ивайло Драгнев. Тя е и едноличен собственик на „Джипси бохо бар“. На къмпинг „Градина“ има плажно заведение с това име.
Пред bTV Христов обясни, че Иванова била много добра в управлението на международни проекти и затова я е назначил за съветник.
Съветът на директорите на държавната фирма е седемчленен, като номинациите за борда се правят от няколко министерства. Иванова е от квотата на енергийното. От документите в Търговския регистър се вижда, че мандатите на директорите изтичат на 17 юли. Съветничката на Росен Христов също е назначена дотогава. Вероятно това, че е „временно“ на поста, е послужило като претекст да избегне провеждането на конкурс, коментира в. „Сега“.
ОЩЕ: 21% от стотици опасни язовири в България са ремонтирани противозаконно

Виц за добро утро:

Готина съседка чука на вратата на Пешо.
Той отваря, тя го поглежда с влажни очи и му казва:
– Виж, току-що си пристигнах и искам да се забавлявам и да се напия! Ти зает ли си???
– Не!
– Ето, оставам ти кучето! Утре ще си го взема…

Вечерен виц: Двама евреи си говорят

Двама евреи си говорят какво е видял единият в Париж.
– Изя, видя ли Айфеловата кула?
– Не!
– А къде ходи тогава в Париж?!
– Бях изгодно в публичен дом! То, Айфеловата кула няма да я преместят и ще си стои още години, ама аз след няколко години няма да мога да ползвам изгодни публични оферти…