Счетоводните услуги са основен елемент на бизнеса, свързан с обезпечаване на проверка, контрол, стабилност и отчетност на финансовото състояние на компанията. Бизнесът се доверява и разчита на експерт-счетоводителите не само за текущата данъчна експертиза. Те също предлагат услуги, които са нужни на компанията, за да подготви и разработи своите подходи и стратегии, да вземе правилните решения и да се придържа към счетоводните закони и разпоредби. Тяхната развиваща се роля често изисква голям опит и експертни познания.
Изборът на счетоводни услуги е изключително важен за бизнеса
В много аспекти счетоводството е в основата на бизнеса. Неговата функция е да следи финансовите средства на компанията, да предоставя обстоен запис на финансовото състояние и стабилност. Финансовите отчети могат да управляват подходите на компанията както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Извършва се проверка на различни финансови записи, за да се осигури и гарантира тяхната коректност и да се идентифицира финансова неефективност.
Счетоводните услуги включват събиране на огромни количества данни и организиране на информация по начин, който лесно може да бъде интерпретиран от ръководството. Собствениците на бизнес трябва да следят оперативните разходи, променящите се приходи и дивиденти, за да вземат стратегически решения.
Финансовите въпроси могат да бъдат деликатни и често изискват обучен специалист, който да се справи правилно с тях. Професионалните счетоводни експерти помагат на собствениците на фирми да вземат интелигентни фискални решения, като същевременно се придържат към изискванията за съответствие.
Основни причини да инвестирате в добър счетоводител за Вашия бизнес:
–    Ще получите персонализиран съвет въз основа на Вашите уникални бизнес нужди
–    Използването на счетоводител трета страна гарантира, че ще получите безпристрастна информация, която може да бъде проверена и обективна
–    Счетоводителят действа като финансов съветник и Ви помага с бюджетирането и постоянното наблюдение на паричния поток. Това Ви позволява да навигирате всички препятствия, които се появяват в реално време
Качествените счетоводни услуги са необходими на едно предприятие да извършва гладко обичайните си практики като същевременно помагат за бъдещия му напредък.

Анализирайки динамиката на брутния вътрешен продукт (БВП) за четвъртото тримесечие и цялата 2022 г., на фона на висока инфлация и солиден ръст на работната заплата, ОББ коментира ключовите тенденции и показатели въз основа на наличните данни към момента.
Анализаторите на банката отчитат, че според предварителните данни на НСИ през четвъртото тримесечие на 2022 г. ръстът на БВП достигна 2.6%, докато за цялата година той беше 3.4%, което в трудните условия в региона и страната може да се смята за много добро постижение.  
„Очаквано, през четвъртото тримесечие ръстът се движеше от потреблението, чийто най-голям агрегат – потреблението на домакинствата, в състезание с инфлацията, нарасна в реално изражение с огромните 6.9%. Тази динамика естествено корелираше с годишното увеличение при вноса с 8.5%, но положителното е, че това увеличение отново бе по-бавно от нарастването на износа – с 9.4% през тримесечието. На този фон бруто образуването на основен капитал (инвестициите) обърнаха посоката си, нараствайки с 2.4%, за пръв път от четвъртото тримесечие на 2020 г. насам. От своя страна запасите за второ поредно тримесечие се свиваха, което също бе положителен сигнал.”, коментира главният икономист на ОББ Емил Калчев.

„Динамиката на БВП през последното тримесечие на 2022 г. и случващото се през първите три месеца на тази година дават основание да повишим прогнозата си за 2023 г. от 0.7% на 1.5%, оставайки относително консервативни, предвид съществуващите рискове.“,  допълни Калчев.
Очаквано през четвъртото тримесечие на 2022 г. средната работна заплата продължи да нараства – с 16.2% спрямо четвъртото тримесечие на предходната година. Нещо повече, това се случи с темпа на инфлацията, с 13.6% средногодишно при 13.5% средна инфлация за годината. „В това отношение България е изключение сред повечето страни от ЕС – там заплатите растяха по-бавно от инфлацията, и съответно по-слабо допълнително я подхранваха, наред с психологията на домакинствата за повече потребление и отложеният ръст на лихвите“, обясни Емил Калчев.
Инфлацията все пак намаля отново през януари – от 14.3% към декември на 14.1% (спрямо януари 2022 г.), за четвърти пореден месец. „За разлика от еврозоната този процес е доста по-бавен. Например, спадът в годишната инфлация от декември (9.2%) към януари (8.6%) там беше с 0.6 пр.п., а у нас само с 0.2 пр.п. Положително е и, че за пръв път от много време насам спадна и базовата инфлация (без храни и горива) – от 13.9% през декември на 13.5% през януари.“, заключи д-р Калчев.  

Акциите на американската кредитна институция First Republic Bank поевтиняват с около 65% преди старта на търговията на Уолстрийт, като следва фалита през уикенда на Signature Bank и колапса на Silicon Valley Bank в петък, въпреки че федералните регулатори се намесиха в гарантирането на депозитите и предоставиха нова програма за кредитиране.
Американските власти предприеха извънредни мерки, за да укрепят доверието в банковата система на САЩ. След петъчния фалит на 16-та по големина банка в страната, регулаторът пое контрола и върху базираната в Ню Йорк Signature Bank.
First Republic Bank заяви, че има достъп до над 70 млрд. долара неизползвана ликвидност след нова подкрепа от Федералния резерв и JPMorgan Chase.

Вчера главният изпълнителен директор на банката заяви, че „капиталовите и ликвидните позиции на First Republic Bank са много силни и нейният капитал остава доста над регулаторния праг за добре капитализирани банки“.
Инвеститорите обаче все още се притесняват и поемат по пътя на разпродажбите на банкови акции.
Солидно обезценяване на извънборсовата търговия бележат и акциите на PacWest Bancorp (с близо 38%) и на Western Alliance Bancorp (с около 28%).
Европейските фондови борси също са под натиск заради продажби на банкови акции.
Акциите на Credit Suisse поевтиняват с над 11%, на британската HSBC – с 4%, на Deutsche Bank – с 6,7%, на Societe General – с 5,5% и на немската Commerzbank – с 11,8%.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
След фaлитa нa aмepиĸaнcĸите бaнĸи: Фoндoвитe бopcи в Eвpoпa са в червено
HSBC купува британския клон на фалиралата SVB
Колапсът на Signature Bank е третият най-голям банков фалит в САЩ

Консултантска мрежа „Справедлив труд“ публикува информация за новите ставки на възнагражденията и социалните плащания в Германия, които са в сила от 1 януари 2023 г.
1. Минималното заплащане остава 12 евро бруто на час, но има изключения в някои колективни трудови договори. Максималното възнаграждение за работещите при трудова заетост, освободена от данъчно облагане и социалноосигурителни вноски, е 520 евро, а работното време е ограничено до 10 часа на седмица.
2. Максималното възнаграждение за работещите на Minijob (трудова заетост освободена от данъчно облагане и социалноосигурителни вноски) 520 евро, а работното време е ограничено до 10 часа на седмица.
3. Детските надбавки бяха увеличени и са 250 евро на месец за дете.
4. Възнаграждение в натура. До тази сума работодателят може да приспада от възнаграждението на работниците за осигурени настаняване и храна:
– Месечна сума за храна – 288 евро. Закуска – 2,00 евро, обяд и вечеря – 3,80 евро, месечна сума за настаняване или наем – 265,00 евро (8,83 евро на ден)
5. Нови правила важат и за получаване на социални помощи: Hartz IV се заменя с Bürgergeld. Стандартната месечна ставка за възрастни, които живеят сами, е 502 евро.
6. До края на 2024 работодателите още могат да изплащат на служителите си освободени от данъци и социалноосигурителни вноски премии, които да компенсират инфлацията. Работодателят не е задължен да плаща тази премия – тя може да бъде изплатена само допълнително към дължимата заплата.
2021 г: Германия повишава значително минималната заплата
ТУК е публикувана полезна информация на български език за центровете на Консултантска мрежа „Справедлив труд“.

Средствата, управлявани от дружествата, извършващи застрахователна дейност, които осъществяват дейност в България, възлизат на 9.635 млрд. лева към края на декември 2022 година, сочат данните на Българската народна банка.
Техният размер намалява с 481.2 млн. лв. (4.8%) в сравнение с края на декември 2021 г. (10.116 млрд. лв.) и нараства с 396.9 млн. лв. (4.3%) спрямо края на третото тримесечие на 2022 г. (9.238 млрд. лева).
Размер и структура на активите
Активите на дружествата, извършващи животозастраховане, намаляват с 450.7 млн. лв. (14.5%) – от 3.109 млрд. лв. към края на декември 2021 г. до 2.658 млрд. лв. към края на същия месец на 2022 година. Спрямо края на септември 2022 г. (2.624 млрд. лв.) те нарастват с 34.5 млн. лв. (1.3%). Техният относителен дял в общия размер на активите към края на декември 2022 г. е 27.6% при 30.7% към края на четвъртото тримесечие на 2021 г. и 28.4% в края на септември 2022 година.
Средствата, управлявани от дружествата, извършващи общо застраховане, намаляват с 30.5 млн. лв. (0.4%) – от 7.007 млрд. лв. към края на декември 2021 г. до 6.977 млрд. лв. към края на същия месец на 2022 г. и се увеличават с 362.3 млн. лв. (5.5%) спрямо края на септември 2022 г. (6.615 млрд. лева).
Към края на декември 2022 г. относителният дял на активите на застрахователните дружества, извършващи общо застраховане, в общия размер на активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, е 72.4% при 69.3% в края на четвъртото тримесечие на 2021 г. и 71.6% в края на края на септември 2022 година.

В инструментите, включени в активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, към края на декември 2022 г. преобладават притежаваните ценни книжа, различни от акции, които на годишна база се увеличават с 4.6 млн. лв. (0.1%) до 4.488 млрд. лева. Спрямо края на декември 2021 г. акциите и другите форми на собственост се увеличават с 66.3 млн. лв. (3.5%) до 1.974 млрд. лв., вземанията от застрахователни операции намаляват с 251.6 млн. лв. (17.2%) до 1.213 млрд. лв., а депозитите се увеличават с 19.3 млн. лв. (2.9%) до 673 млн. лева.
Активите на инвестиционните фондове у нас намаляват през 2022 година
В края на четвъртото тримесечие на 2022 г. относителният дял на ценните книжа, различни от акции, е 46.6% при 44.3% към края на същото тримесечие на 2021 г., на акциите и другите форми на собственост – 20.5% при 18.9% към края на декември 2021 г., на вземанията от застрахователни операции – 12.6% при 14.5% към края на четвъртото тримесечие на 2021 г. и на депозитите – 7% при 6.5% към края на декември 2021 година.

Във валутната структура на активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, преобладават активите в евро, като към края на декември 2022 г. относителният им дял от общия размер на активите е 37.7% при 39% към края на четвъртото тримесечие на 2021 година. Активите в левове са 35.3% при 38.5% към края на декември 2021 година. Към края на четвъртото тримесечие на 2022 г. активите в щатски долари са 2.9% при 4.1% към края на декември 2021 г., а в други валути – 24.2% при 18.4% към края на декември 2021 година.

По отношение на географската структура на активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, към края на декември 2022 г. инвестициите в България намаляват на годишна база с 560.7 млн. лв. (12.9%) до 3.778 млрд. лв. при 4.339 млрд. лв. към края на декември 2021 година. Техният относителен дял е 39.2% към края на декември 2022 г. при 42.9% към края на същия месец на 2021 година, сочат данните на БНБ.
В края на четвъртото тримесечие на 2022 г. средствата, инвестирани в останалите държави от Европейския съюз, нарастват на годишна база със 186.4 млн. лв. (3.8%) до 5.093 млрд. лв. при 4.907 млрд. лв. към края на декември 2021 г. Относителният им дял към края на декември 2022 г. е 52.9% при 48.5% в края на декември 2021 година.

Размер и структура на пасивите
Привлечените средства от дружествата, извършващи застрахователна дейност, към края на декември 2022 г. са 9.635 млрд. лева. Собственият капитал е 3.011 млрд. лв. към края на декември 2022 г., като нараства с 44.6 млн. лв. (1.5%) спрямо края на декември 2021 г. (2.966 млрд. лева). Неговият дял в размера на пасивите към края на четвъртото тримесечие на 2022 г. е 31.2% при 29.3% към края на същото тримесечие на 2021 година. Към края на декември 2022 г. застрахователните технически резерви намаляват на годишна база с 440.9 млн. лв. (7.6%) до 5.336 млрд. лв. при 5.777 млрд. лв. към края на декември 2021 година. Техният дял в размера на пасивите е 55.4% към декември 2022 г. при 57.1% към края на декември 2021 година.
Застрахователни технически резерви
Задълженията към резиденти, включени в застрахователните технически резерви, възлизат на 3.805 млрд. лв. към края на четвъртото тримесечие на 2022 г. при 4.448 млрд. лв. към края на същото тримесечие на 2021 година. Относителният им дял в общия размер на застрахователните технически резерви към края на декември 2022 г. е 71.3% при 77% в края на четвъртото тримесечие на 2021 година. Към края на декември 2022 г. задълженията към сектор Домакинства и НТООД се намаляват с 461.4 млн. лв. (13.7%) до 2.916 млрд. лв. при 3.377 млрд. лв. към края на декември 2021 година6. Към края на четвъртото тримесечие на 2022 г. техният относителен дял в общата сума на застрахователните технически резерви е 54.6% при 58.5% към края на декември 2021 година. На годишна база към края на четвъртото тримесечие на 2022 г. задълженията към сектор Нефинансови предприятия намаляват с 204.5 млн. лв. (21.3%) до 756.1 млн. лв. при 960.5 млн. лв. към края на декември 2021 г. и представляват 14.2% от застрахователните технически резерви при 16.6% към края на четвъртото тримесечие на 2021 година.
Задълженията към парично-финансови институции (ПФИ) намаляват с 63 млн. лв. (80.3%) до 15.5 млн. лв. към края на декември 2022 г. при 78.5 млн. лв. към края на четвъртото тримесечие на 2021 година. Относителният им дял в общия размер на застрахователните технически резерви е 0.3% в края на декември 2022 г. при 1.4% към края на декември 2021 година.

Задълженията към нерезиденти (сектор Останал свят) в края на четвъртото тримесечие на 2022 г. нарастват с 202.7 млн. лв. (15.3%) до 1.532 млрд. лв. при 1.329 млрд. лв. към края на същото тримесечие на 2021 година. Относителният им дял в общия размер на застрахователните технически резерви към края на декември 2022 г. е 28.7% при 23% в края на декември 2021 година.

Котировките на водещите европейски фондови борси „потънаха“ дълбоко в червеното днес, на фона на притесненията, как сътресенията в американския банков сектор ще засегнат други пазари, информира CNBC.
На Лондонската фондова борса FTSE-100 загуби сутринта 1,18%, като падна до 7656,86 пункта.
Индексите на водещите европейски фондови борси продължават да потъват днес на фона на притесненията от банковата криза в САЩ, обяви и АФП.
В Париж индексът САС 40 падна с 3,05%, във Франкфурт DAX загуби 3,3%. Индексът на борсата в Милано Mib се срина за часове с 4,63%.
Особено силно са засегнати банковите акции, като книжата на френската BNP Paribas поевтиняха с 6,34%, а на банка Santander – със 7,48%.

Вече две американски банки фалират в рамките на 3 дни. Фокусираният върху стартиращи фирми кредитор Ѕіlісоn Vаllеу Ваnk (ЅVВ) стана най-голямата, фалирала след финансовата криза през 2008 г. B петък, 10 март внезапният колапс на финансовата институция шокира световните пазари, остави милиарди долари, принадлежащи на компании и инвеститори, блокирани. Преди часове американските регулатори затвориха и друга банка – базираната в Ню Йорк Ѕіgnаturе Ваnk, в чието портфолио са главно криптовалути.
Междувременно стана ясно, че Германският федерален орган за финансов надзор (BaFin) реши да наложи мораториум върху дъщерното дружество на Silicon Valley Bank в Германия, като временно спря всички плащания към и от клиенти „поради съществуващия риск за изпълнението на задълженията към кредиторите“.
„Проблемът с германския клон на SVB не застрашава финансовата стабилност. Според годишните финансови отчети, изготвени към 31 декември 2022 г., общите активи на базирания във Франкфурт клон възлизат на 789,2 млн. евро“, гласи изявлението на регулатора .
По-рано днес стана ясно, че HSBC Holdings е купил британско дъщерно дружество на фалиралата американска банка за 1 паунд. HSBC купува британския клон на фалиралата SVB
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Колапсът на Signature Bank е третият най-голям банков фалит в САЩ

Около 63% от медицинските сестри в България в лечебните заведения, са на възраст над 63 години, което означава, че те са в пенсионна възраст. Това заяви в интервю за БТА Милка Василева, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ).
„Медицинските сестри и особено акушерките са крайно недостатъчни. И поради тази причина, тези две професии основно трябва да работят много по-усилено, отколкото в предишните 20 години. Поради тази причина, работейки на две или повече места, или дори на едно място, но изпълнявайки длъжността на две или три акушерки, те влагат много повече усилия, за извършват дейността си качествено по отношение на здравните грижи“, посочи Василева. Сериозен недостиг: 25% от лекарите у нас са в пенсионна възраст

По думите ѝ се получава претоварване, преумора и понякога сложни отношения между пациенти и лекари.
„Всичко това води до симптоми на непрекъсната умора, отчаяние, неудовлетворение от работата. Като се има предвид и ниското заплащане, което получават тези специалисти, това довежда до т.нар. симптоми на „синдрома на изпепеляването“. Хората се чувстват неудовлетворени от професията си, тревожни и в депресивно състояние“, обясни Милка Василева. 
Според експерта има проучвания 82% от медицинските специалисти твърдят, че имат всички симптоми на „прегряване“. По думите на Василева останалите 20% също имат симптоми, но не са достигнали крайната му степен.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Европа остана без лекари – те са твърде малко и твърде стари
80% от новозавършилите лекари у нас заминават зад граница
2650 лева заплата: Болница спешно търси медицински сестри

Стотици полети от и до Германия ще бъдат отменени днес заради стачка на повечето летища в страната. Близо 100 000 пътници трябва да очакват отмяна на полети и прекъсване на работата.
Десетки хиляди пътници ще трябва да се подготвят за сериозни закъснения и отмяна на полети на няколко летища в Германия. Северните германски летища в Хамбург, Хановер и Бремен и столичното летище Берлин-Бранденбург ще стачкуват през целия ден. Това вероятно ще се отрази и на други летища.
По данни на летищната асоциация ADV ще бъдат отменени общо 351 заминавания. Пряко засегнати са 45 000 пътници, а общо се очаква да бъдат засегнати почти 100 000 пътници, тъй като ще бъдат отменени и полети от други летища.
„За пореден път пътниците ще бъдат пионки на стачните действия“, критикува асоциацията, като заяви, че съобщението за стачката е направено в последния момент. Пътниците трудно ще имат възможност да потърсят алтернативи.

Синдикатът призовава служителите по сигурността, както и други служби на летищата да се включат в стачката. Искането им е подобряване на заплащането за нощните смени и през почивните дни, пише в. The Washington Post.
Летищните власти съветват пътниците да се свържат с авиокомпанията, с която ще пътуват, за информация за статута на полетите им.
По информация на летищните власти всичките 123 полета, планирани през летището в Хамбург, ще бъдат отменени.
Не се очаква нито едни пътнически самолет да излети или кацне днес на летищата в Хановер и Бремен, обяви Verdi.
Отменени са и около 200 полета, които е планирано да излетят от столичното летище Берлин-Бранденбург. Там стачката ще продължи до полунощ. По данни на летищните власти засегнати са около 27 000 пътници.
Очаква се да бъдат отменени и около 1/3 от 200 планирани пристигащи полета, съобщи вчера говорител на летището.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Стачки парализираха 8 летища в Германия. Хиляди полети са отменени
Германските железничари вдигат стачка за заплати

Хаосът в железопътния транспорт на Великобритания продължава
Служители на Alitalia затвориха пътя към летището в Рим

Износът на стоки от България нараства през януари тази година с 22.8% спрямо същия месец на предходната 2022 година до общо 7.68 млрд. лева, сочат предварителните данни на Националния статистически институт.
Вносът на стоки през първия месец на 2023 година нараства с 6.9% на годишна база до общо 8.17 млрд. лева. Така за януари България отчита отрицателно външнотърговско салдо в размер на минус 489.6 млн. лева.
Българският износ забавя растежа в началото на тази година след като приключи 2022 година с ръст в размер на 39%, което е най-високя темп на нарастване на износа в ЕС през съответната година. Въпреки силният ръст България отчете отрицателно външнотърговско салдо за 2022 година в размер на бализо 14 млрд. лева, което се дължи на търговията с трети страни, тъй като страната ни приключи миналата година с положително салдо при търговията със страните от ЕС.
Търговия с трети страни
През януари 2023 г. износът на стоки от България за трети страни (тези извън ЕС) се увеличава с 24.4% в сравнение с януари 2022 г. и е на стойност 2.634 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Обединеното кралство, Украйна, Съединените американски щати, Гибралтар, Швейцария и Сърбия, които формират 54.0% от износа за трети страни.
България първа по ръст на износа в Европа през миналата година
През януари 2023 г. при износа на стоки от България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст в сравнение с януари 2022 г. е отбелязан в секторите „Машини, оборудване и превозни средства“ (99.5%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (92.5%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (30.2%).
Вносът на стоки в България от трети страни през януари 2023 г. се увеличава с 0.8% в сравнение с януари 2022 г. и е на стойност 3.539 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Украйна.
При вноса на стоки от трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през януари 2023 г. най-голямо увеличение спрямо януари 2022 г. е отчетено в секторите „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (391.0%) и „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (33.7%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“ (19.3%).
Тройно увеличение на износа ни за Украйна – главно заради износ на нафта
Външнотърговското салдо на България с трети страни през януари 2023 г. е отрицателно и е в размер на 904.6 млн. лева.
35% ръст на българския износ за ЕС през 2022 година
Детайлните данни за външната търговия на България със страните от Европейския съюз традиционно биват публикувани с месец закъснение. Така последните данни на НСИ показват, че България приключва 2022 година с ръст на износа на стоки за ЕС в размер на 35.6% на годишна база до общо 61.38 млрд. лева.
Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Испания, които формират 66.9% от износа за държавите – членки на ЕС.
Конкретно през декември 2022 г. износът за ЕС нараства с 11.6% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 4.350 млрд. лева.
ЕС достави рeĸopдно количество шоколад и бонбони на Pycия пpeз 2022 г.
През 2022 г. при износа на стоки от България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст в сравнение с 2021 г. е отбелязан в секторите „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (126.0%) и „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (116.9%). Спад се наблюдава в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (9.8%).
Вносът на стоки в България от ЕС през 2022 г. се увеличава с 29.3% спрямо същия период на 2021 г. и е на стойност 59.899 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция и Нидерландия.
Конкретно през декември 2022 г. вносът на България от държавите – членки на ЕС, нараства с 9.0% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 4.897 млрд. лева.
При вноса на стоки от ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през 2022 г. най-голямо увеличение спрямо същия период на предходната година е отчетено в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (81.8%).
Външнотърговското салдо на България с ЕС през 2022 г. е положително и е на стойност 1.480 млрд. лева.

Драстично поскъпване на автомобилите втора употреба през лятото прогнозират търговци. Причината е въвеждането на новия екостандарт Евро 7, което на практика означава, че по-голяма част от дизеловите автомобили тотално ще изчезнат от пазара.
Ако се приема в сегашния си вариант, Евро 7 предвижда значително увеличаване на изискванията за замърсяване на дизеловите мотори. Плановете са той да влезе в сила през лятото на 2025 г.
Министри на транспорта обсъждат действия срещу забраната за бензинови и дизелови коли

Марин Ташков, собственик на автокъща каза, че поскъпването сега е около 20%, а цените се очаква да продължат да се повишават.
Александър Костадинов, председател на Асоциацията на автомобилните производители, каза, че темпът при нарастване цените на новите автомобили е по-малък, отколкото при употребяваните. Това се дължи на намаленото производство на нови автомобили и високото търсене на коли, посочи той пред NOVA.
Костадинов уточни, че има производители, които са анонсирали от кога ще спрат да произвеждат автомобили, които не са електрически. Той допълни, че вече цените на новите и старите автомобили са сходни.

Американските регулатори поеха контрол над регионалната банка в Ню Йорк Signature Bank само два дни след колапса на друга щатска банка Silicon Valley Bank в опит да успокоят пазарите преди отварянето на пазарите през тази седмица.
Signature Bank е третата най-голяма банка, която някога е изпадала в несъстоятелност в САЩ след Silicon Valley Bank и Washington Mutual през 2008 година, ако размерът на активите ѝ не се е изменил значително спрямо края на 2022 година, предава Yahoo Finance.
Към края на миналата година Signature има активи за 110 млрд. долара, което я нарежда на 29-та позиция сред банките в САЩ. Финансовата институция има депозити за 88 млрд. долара и приблизително 89.7% не са застраховани от федералната агенция Federal Deposit Insurance Corporation (FDIC).
Всички депозанти ще си получат парите, според съвместно изявление на финансовия министър на САЩ Джанет Йелън, председателя на Федералния резерв Джером Пауъл и ръководителя на FDIC Мартин Грюнберг, цитирайки „изключение при системен риск”, което се прилага и за притежателите на депозити в Silicon Valley Bank.
Акционерите и някои притежатели на необезпечени дългове няма да попаднат в обхвата на защитата, добавят те, като висшият мениджмънт на институцията е освободен.
Всякакви загуби за Фонда за гарантиране на депозитите на FDIC в подкрепа на вложителите, надхвърлящи защитения лимит от 250 000 долара, добавят те, „ще бъдат възстановени чрез специално облагане на банките, както се изисква от закона“.
Фед вдигна лихвата с четвърт процентен пункт и даде знак за още повишения
FDIC поддържа своя застрахователен фонд чрез редовни вносни от страна на банките в страната. Властите не посочват колко депозита или активи на Signature са останало в банката преди поемането на контрола над нея от страна на регулаторите.
Signature обслужваше клиенти в света на криптовалутите, като се опитваше да намали изложението си към този вид активи. Подобно на другата фалирала банка Silvergate Bank, която също работеше с крипто пазара, пострада от изтегляне на депозити след колапса на платформата за обмен на криптовалути FTX. Депозитите намаляха със 17% на годишна база през последното тримесечие на 2022 година.
Стойността на някои от ценните ѝ книжа също падна поради бързото повишаване на лихвените нива през последната година – развитие на обстоятелствата, което също създаде проблеми и на Silicon Valley Bank след като депозантите започнаха да теглят парите си.
Signature се опита през миналата седмица да възстанови доверието в позициите си на фона на разпродажбите на акции на регионални банки от страна на инвеститорите, като пусна съобщение, което твърдеше, че има „силна, добре диверсифицирана финансова позиция” и потвърди намерението на компанията да намали изложението си към клиенти от света на криптовалутите. Акциите на банката поевтиняха с над 20% в петък миналата седмица, като понижението достигна 76% за цялата минала година.
Цената на биткойн падна под 20 000 долара за първи път от януари насам
Институцията призна в последния си годишен доклад, че има по-голямо изложение към вложители с неосигурени депозити спрямо други банки, отбелязвайки, че „загубата на нашите депозитни клиенти или значително намаляване на нашите депозитни салда може да ни принуди да финансираме бизнеса си с по-скъпи и по-малко стабилни източници на финансиране.”
Signature е стартирана през 2001 година от изпълнителния директор Джоузеф ДеПаоло, председателя Скот Шей и зам.-председателя Джон Тамбърлейн. Банката обслужваше клиенти с високи доходи.
В интервю от 2001 година преди стартирането на банката, Шей описва целевата клиентска група на банката като „човек, който започва бизнеса си в Бруклин и сега струва 20 млн. долара”. Банката става публична през 2004 година.
Институцията е отпускала редица заеми за дейности на Доналд Тръмп преди да стане президент, според доклад от 2018 година на New York Times.
Според доклада, Signature е помогнала на Тръмп за голф игрището Mar-a-Lago, а Иванка, дъщерята на Тръмп, е била в борда на директорите на банката в периода 2011 – 2013 година.
В последните години банката се насочи към крипто фирми, предлагайки SigNet, платежна платформа на база блокчейн технологията, която позволява на клиентите да прехвърлят средства помежду си извън редовното банково работно време.
Байдън с обръщение за банковата криза след фалита на SVB, продадоха британския клон на банката
Най-голямата платформа за обмен на криптовалути в САЩ Coinbase посочи чрез публикация в Twitter, че е имала баланс в размер на 240 млн. долара „корпоративни пари в брой” в Signature. Институцията посочва, че очаква напълно да възстанови тези средства.
Издателът на стйбълкойни Paxos посочва в изявление, че компанията понастоящем държи 250 млн. долара в Signature Bank и „притежава застраховка на частни депозити, която значително надвишава нашия паричен баланс и лимитите на FDIC по сметка.”
Сега като Signature е под контрол над регулаторите, Circle, издател на вторият най-голям стейбълкойн, „няма да може да обработва изсичане и обратно изкупуване (на стейбълкойна) чрез SigNet” и „ще разчита на сетълменти чрез BNY Mellon”, посочва изпълнителният директор Джереми Олер чрез публикация в Twitter.

Президентът на САЩ Джо Байдън обяви, че ще направи обръщение, посветено на банковата криза, която се развива през последните дни, предаде Reuters.
„Твърдо съм решен да подведа под отговорност, когото трябва за тази бъркотия и да продължим усилията си за укрепване на надзора и регулирането на по-големите банки, така че да не попадаме отново в това положение“, заяви Байдън.

Вчера в САЩ фалира още една банка – базираната в Ню Йорк Signature Bank, която разполагаше с активи за над 110 млрд. долара. Това стана третият най-голям фалит в американската история след краха на – SVB – Silicon Valley Bank в петък и на Washington Mutual през 2008 г.
Вчера министерството на финансите, Управлението за федерален резерв и Федералната корпорация за застраховане на депозитите предприеха безпрецедентна стъпка, като обещаха на вложителите в SVB, че от днес ще имат възможност бързо да получат достъп до целите си депозити в SVB. Освен това бяха обявени и мерки, които целят да защитят клиентите на банката и същевременно да предотвратят паническо теглене на депозити.
Представител на министерството на финансите заяви, че загубите на банките няма да бъдат понесени от американските данъкоплатци.

Междувременно стана ясно, че британското правителство и Bank of England са договорили частна продажба на британското подразделение на Silicon Valley Bank на британската HSBC, за да защитят депозитите, без да се налага подкрепа с парите на данъкоплатци, съобщи Reuters.
Bank of England увери, че британската банкова система остава сигурна, стабилна и добре капитализирана.
„Това гарантира, че депозитите на клиентите са защитени“, заяви финансовият министър Джеръми Хънт. По думите му HSBC е най-голямата банка в Европа и британските и клиенти трябва да се почувстват уверени от силата, сигурността и безопасността, които това им носи.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Най-голямата банка в Европа плаща близо 300 млн. евро заради офшорна схема
Най-голямата банка в Европа се похвали със 141% ръст на печалбата
Печалбата на HSBC се увеличи с 57%

От британското правителство обявиха, че е договорена сделка с банка HSBC за купуване на британското подразделение на фалиралата американска банка Silicon Valley Bank (SVB).
Британските клиенти и фирмите, които имат пари, депозирани в SVB, ще имат достъп до тях, както и до други банкови услуги, както обикновено.
Министерството на финансите уточни, че сделката с HSBC не включва пари на данъкоплатците, а Bank of England заяви, че депозитите са сигурни.
„Това гарантира, че депозитите на клиентите са защитени“, заяви финансовият министър Джеръми Хънт. По думите му HSBC е най-голямата банка в Европа и британските и клиенти трябва да се почувстват уверени от силата, сигурността и безопасността, които това им носи.

HSBC пък обяви, че е придобила дъщерното дружество на SVB във Великобритания за 1 паунд. Ноел Куин, главен изпълнителен директор на HSBC Group, заяви, че британските клиенти на SVB могат „да продължат да използват банковите услуги, както обикновено, с уверението, че техните депозити са защитени от HSBC“.
Сделката бе постигната след като SVB, специализирана в кредитирането на технологични компании, фалира в САЩ в петък, което се смята за най-големия фалит на американска банка след финансовата криза през 2008 г.
Междувременно се очаква президентът на САЩ Джо Байдън обяви, че ще направи обръщение, посветено на банковата криза, която се развива през последните дни, предаде Reuters.
„Твърдо съм решен да подведа под отговорност, когото трябва за тази бъркотия и да продължим усилията си за укрепване на надзора и регулирането на по-големите банки, така че да не попадаме отново в това положение“, заяви Байдън.

Вчера в САЩ фалира още една банка – базираната в Ню Йорк Signature Bank, която разполагаше с активи за над 110 млрд. долара. Това стана третият най-голям фалит в американската история след краха на – SVB – Silicon Valley Bank в петък и на Washington Mutual през 2008 г.
Вчера министерството на финансите, Управлението за федерален резерв и Федералната корпорация за застраховане на депозитите предприеха безпрецедентна стъпка, като обещаха на вложителите в SVB, че от днес ще имат възможност бързо да получат достъп до целите си депозити в SVB. Освен това бяха обявени и мерки, които целят да защитят клиентите на банката и същевременно да предотвратят паническо теглене на депозити.
Представител на министерството на финансите заяви, че загубите на банките няма да бъдат понесени от американските данъкоплатци.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Най-голямата банка в Европа плаща близо 300 млн. евро заради офшорна схема
Най-голямата банка в Европа се похвали със 141% ръст на печалбата
Печалбата на HSBC се увеличи с 57%

Едва 2% от предлаганите на пазара домати и краставици са родно производство. Българските продукти са скъпи, но хората ги търсят, защото са вкусни. Това заяви Велин Георгиев, председател на Националната асоциация на оранжерийните производители пред Би ти ви.
Турското министерство на земеделието отмени забраната за износ на домати
„Пазарът в Европа е еднакъв – 8 лв. цена на краставица не е най-високата в ЕС. Ние имаме по-големи проблеми – от години се унищожават оранжериите, не сме конкуренти, оранжериите на хидрополика няма да получат никаква обвързана подкрепа. Сега големите оранжерии и животновъди вероятно няма да получат и помощ за войната в Украйна“, каза още Георгиев.

„Българските продукти са по-скъпи, защото другите държави получават по-големи помощи“, добави и председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров. Според него все повече ще се задълбочава липсата на български продукти и заради високите им цени ще спада потреблението.
Но призова хората да подкрепят българското и да не си купуват вода под формата на сирене и евтин кашкавал – нито имат хранителна стойност, нито се усвояват от организма. Качественото родно сирене трябва да е около 20 лв. в магазина, а кашкавалът – 25 лв.
Според Зоров по-ниското ДДС за определени продукти всъщност е работеща мярка. Хлябът например не бил поскъпнал толкова много с по-ниското ДДС, след като цените на пшеницата и брашното се вдигнали.

Европа избегна най-лошия развой на рязък икономически спад не благодарение на внимателното планиране на централните банки, а защото ЕС изразходи почти трилион долара, за да защитят домакинствата и да компенсират последствията от отказа от руски газ, пише наблюдателят от Bloomberg Лионел Лоран. По думите му обаче сега ЕС е застрашен от нова рецесия.
Наблюдателят посочва, че става дума за повишаването на основните лихви от централните банки в Европа. Основната инфлация в еврозоната достигна през февруари рекордните 5,6% и ЕЦБ вече се е подготвила да повиши основните лихви до рекордните 4%. Лоран се притеснява, че без такива мерки по затягане на парично-кредитната политика, ще започне нов „порочен цикъл“ от увеличаване на цените, в резултат и от повишаването на заплатите. ЕЦБ не очаква добри дни за европейската икономика
Икономисти от Barclays Plc отбелязват, че макар че икономиката на еврозоната засега успява да избегне рецесията, не се наблюдава и растеж. Съставният индекс на покупателната способност почти не се повишава.

Например, в Германия икономическият спад в края на 2022 г. беше 0,4% – над очакваното. Равнището на безработицата в ЕС е близо до рекордно ниски нива, но то се покачва в някои страни, като Испания и Италия.
И въпреки че според ръководителя на ЕЦБ Кристин Лагард целта на вдигането на основните лихви не е „да се разруши икономиката“, вече са налице първите „пукнатини“.
„Последното, от което Европа се нуждае, е икономически спад, провокиран от ЕЦБ“, пише Bloomberg. Според икономисти прецизните и чувствителни инструменти на държавните политики, ще са много по-ефективни от „чука“ на агресивните увеличения на основните лихви, които заедно с инфлацията могат да разбият инвестициите и икономическия растеж в Европа.
„Сега, когато Вашингтон отваря своя „бездънен портфейл“, готвейки се да изразходи почти 400 млрд. долара за „зелени“ субсидии, а Китай скоро ще заеме второ място в света по износ на леки автомобили, Европа би трябвало да инвестира, за да компенсира загубите от „изгубеното“ десетилетие, а през следващото десетилетие да не загуби лидерството си“, се обобщава в анализа. Колко опасна е рецесията и как ще се отрази на икономиките на Европа и България?
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Очаква се рецесия в Европа и още по-тежка криза в България

Не знам как ги изчислявате тези 11 млрд. лева, но с ТЕЦ-овете запазихме икономиката си. Това заяви вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов по темата как е разрешено на ТЕЦ „Марица Изток 2“ да работи, след като Европейският съд излезе с решение, което показва, че има несъвместимост с европейското право, което е прието и от България.
ОЩЕ по темата: Съдът на ЕС ни каза, че незаконно позволяваме „Марица Изток 2“ да замърсява
От „Грийнпийс“ изчислиха, че икономическите разходи, свързани с въздействията върху здравето от производството на електроенергия от въглища в България, възлизат на 11,8 млрд. евро за периода 2016 – 2020 г. Директорът на „Грийнпийс България“ Меглена Антонова настоя, че именно фокусът върху въглищата пречи да бъде създадено законодателство, с което хората да бъдат окуражени и облагодетелствани да намерят вариант сами да си произвеждат ток (чрез ВЕИ).
Знам какво пречи – пълна глупост държавата да си я покрием с фотоволтаици, което не се знае как ще ни защити държава. Сега има заявки за над 30 мегавата ВЕИ, които не могат да бъдат включени в мрежата, няма как тя да ги поеме, настоя Атанасов. ВЕИ-тата няма скоро да бъдат базова мощност, подчерта той пред БНТ. Нямам план колко ВЕИ ще бъдат изградени, къде, добави синдикалистът. Според него, няма как да се изпълнят целите от Плана за възстановяване в най-краткия срок (2025 година).
Ще има чисто икономически проблеми, но сега ни е много нужен токът от ТЕЦ-овете – всички предвиждат следващата зима да е доста тежка. Ако някой може да каже какви ще са цените на енергоносителите в следващите 2-3 години, то получава Нобелова награда – заради войната в Украйна е крайно неясно, каза Атанасов. Той попита и как може домакинствата да излязат на борсата – за него сега това е абсурдно.
Антонова е сигурна, че най-добрият вариант е не да се търсят единични крупни инвеститори, които да спасяват енергетиката ни, конкретно въглищната, а да има ясен план как може всички ние, като граждани, да се включим в тази задача.
ОЩЕ по темата: ДАНС и ГДБОП проверяват редица ТЕЦ-ове у нас, сред тях и свързвани с Христо Ковачки

Хиляди хора се включиха в организирана от SOS NHS (National Health Service – коалиция от групи за кампании и синдикати) стачка заради заплатите и условията на труд на медицинските работници във Великобритания, предаде БГНЕС.
Хората скандираха и носеха плакати с надписи: „Край на кризата в NHS“ и „Персоналът на NHS заслужава справедливо заплащане“.
Присъстваха депутати от опозиционната Лейбъристка партия – заедно с лекари, медицински сестри и представители на профсъюзите.
Младшите лекари в Англия започват тридневни стачни действия от днес, 13 март, заради продължаващия спор за увеличение на заплатите.
Министърът на здравеопазването на Великобритания обяви рано в събота (11 март), че е призовал профсъюза на младшите лекари BMA да проведе официални преговори за заплащането и да отмени предстоящите стачни действия. „Нека проведем конструктивен диалог, за да направим NHS по-добро място за работа и да гарантираме, че предоставяме грижите, от които пациентите се нуждаят“, написа той в Twitter.
ОЩЕ: Британците останаха без чушки, домати и краставици – купуват до 3 броя от вид

Извън Европейския съюз, най-важният търговски партньор на България е Турция – износът за югоизточните ни съседи е в размер на 5,435 млрд. лева. Това сочат данните на НСИ за 2022 година.
На второ място обаче се изкачва Украйна, макар и с горе-долу двойно по-малък обем – и то заради износа на горива. Точно това перо се превърна в проблем за „Лукойл“ в Русия, където дори беше направена специална комисия да разследва дали е имало направени от руски петрол горива, които са изнасяни от бургаската рафинерия за Украйна, по-специално за военните ѝ: Русия ще разследва дали „Лукойл Нефтохим“ е доставял гориво за украинските танкове
Прочутата статия в Die Welt за това как България е спасила Украйна в началото на войната е фокусирана именно върху ранните доставки на гориво за нападнатата от Путинова Русия бивша „република“ в рамките на СССР.
Делът на горивата – моторни и за отопление, съставлява над половината от целия износ за Украйна. Само нафтата (газьол) е на стойност над 1.2 млрд. лева, показват данните на НСИ за периода януари – ноември 2022 година. Общо износът ни за Украйна е 2,249 млрд. лева – при 794 млн. лева за 2021 г., което прави почти тройно увеличение. През 2021 година сме изнасяли на първо място торове, фармацевтични продукти, машини и електротехнически изделия, като бойлерите бяха на 6-7-мо място в списъка.
„Газьолът се е използва основно като гориво в индустрията с цел захранване на машини, генератори и офроуд превозни средства, както и в селскостопанския, железопътния транспорт и корабоплаването. От данните на НСИ става ясно, че износът на газьол към Украйна започва рязко да се покачва от март, което дава основание да се предполага, че това е свързано с военните действия в страната“, посочва „Капитал“.
Сърбия е трети по важност пазар за България извън ЕС – българският износ е за 2022 година за там е 2.209 млрд. лева.

– Кое е най-гадното име за тъща?
– Надежда!
– Е що, бе?
– Ми щото надеждата винаги умира последна!

Иван е в трети курс:
– Искам да науча още нови неща, другарко!
Оная опъва сладко, сладко от цигарата.
– Ааа, стига толкова Иване, ставаме и се обличаме!