Европейският производител на самолети Airbus планира да наеме още 3500 немски работници като част от плановете си за разширяване, разкри директорът по човешките ресурси на компанията Марко Вагнер, цитиран от „Шпигел“.

Новоназначените служители ще работят предимно в гражданското самолетостроене на Airbus, във военния и космическия сектор, както и в завода за хеликоптери. Около една пета от новите служители ще бъдат натоварени със задачата да подкрепят усилията на производителя за декарбонизация и цифрова трансформация.
300 000 пътници потърпевши: Стачка спря работата на най-големите летища в Германия
Airbus разполага с около 134 000 служители по целия свят, като около 45 000 от тях са в Германия след миналогодишното решение за наемане на 13 000 нови служители.

Френската енергийна компания Engie е поредната европейска компания, завела арбитражно дело срещу „Газпром“ заради едностранно намалените доставки на природен газ и неизпълнението на договорените количества. Това става ясно от годишния финансов отчет на дружеството за 2022 г., цитиран от Reuters.
Споровете за изпълнение на дългосрочните договори са започнали, след като на 1 септември миналата година „Газпром“ спря количествата за основния доставчик на газ във Франция. Причината – не е успял да плати за всички доставки, извършени през юли.
От Engie искат арбитражният съд да определи неустойки и компенсация заради неизпълнените ангажименти на „Газпром“. Искът е подаден още в началото на четвъртото тримесечие на миналата година.
„Този арбитраж е причинен от значително намаляване на доставките на „Газпром експорт“ за Engie от средата на юни 2022 г., последвано от едностранно решение на „Газпром експорт“ в края на лятото на 2022 г. да намали доставките за Engie поради разногласия между страните по приложението от споразуменията“, се посочва в отчета.

Компанията преоцени и дяла си от 9% в „Северен поток“ на 90 млрд. евро, което е спад от 474 млн. евро през 2021 г., позовавайки се на повреди по тръбопровода и „повишен рисков профил“ на единствения си до 2022 г. клиент за доставка на газ – руския монополист.
„Успяхме до голяма степен да елиминираме експозицията си към руския газ, използвайки нови доставчици“, посочва главният изпълнителен директор на Engie Катрин Макгрегър, цитирана от Reuters.
„Доставките на газ ще останат структурно недостатъчни заради прекъсването на руските газови потоци, докато не бъдат пуснати в експлоатация нови мощности за втечнен природен газ от 2026 г. Очакваме цените на енергията да останат доста нестабилни в краткосрочен и средносрочен план“, заяви тя.

Този месец стана ясно, че и чешката ЧЕЗ е завела арбитражно производство срещу „Газпром експорт“ и търси 45 млн. долара обезщетение. Чешката ЧЕЗ съди „Газпром“ за милиони
През ноември 2022 г. финландският газов оператор Gasum спечели делото срещу „Газпром“. Решението на арбитража е, че Финландия не е задължена да плаща в рубли, нито съгласно предложената от руска страна процедура. Финландската компания Gasum съди „Газпром“ за плащането на газа
Други компании от Европа – германските Uniper и RWE също са завели дела или подготвят нужните документи, за да потърсят международен арбитраж за отношенията си с „Газпром“. Най-големият вносител на газ в Германия заведе дело срещу „Газпром“
Русия спря газовите доставки и на България през април 2022 г., след като Русия промени едностранно изискванията по договора и поиска плащане в рубли по нова схема през „Газпромбанк“. Правителството на Кирил Петков отказа и Путин спря количествата, след което страната ни потърси алтернативи. Според бившия енергиен министър Александър Николов ЕК може да заведе общ арбитраж срещу Путин от името на всички страни членки. България също има всички права да получи невзетото количество или да заведе такъв арбитраж. Русия иска компенсации от България заради спирането на газа
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Путин e готов да пусне газа за Европа, но по неговите правила
Какво ще се случи, ако Русия спре доставките на газ за Европа?
„Газпром“ разкри кога ще пусне газа по „Северен поток 1“
Русия посочи на Европа спасението от газовата криза

В рамките на следващите 5 до 7 години страната ни може да мобилизира ресурс в рамките на 3.2 млрд. евро по различни програми и проекти, вкл. частни инвестиции за насърчаване на използването на потенциала на водородните технологии.
Това заяви Мария Тодорова, директор на дирекция „Политики и анализи“ към Министерството на иновациите и растежа (МИР), съобщават от пресцентъра на ведомството. По думит ѝ, съвместно с представители на бизнеса и научните среди се разработва Пътна карта за развитие на водородните технологии, която се стреми да ориентира индустрията към водородно базирана икономика, с фокус т.нар. Зелен водород.
Тодорова изтъкна, че финансирането на водородните технологии за производство, съхранение и износ ще бъде както с безвъзмездни средства, така и с финансови инструменти и комбинация между двете.
„Има огромен интерес от индустрията, каза тя и допълни, че само през МИР по програмите за „Конкурентоспособност и иновации в предприятията (ПКИП) и Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация “(ПНИИДИТ) е предвиден набор от мерки, свързани със зеления преход.
Директорът на дирекция „Политики и анализи“ към МИР посочи, че само в 20 страни в света съществуват т.нар. Водородни долини, като България е една от първите, които ще подкрепят реализирането на такъв проект за подпомагане на индустрията.
Shell строи най-големия завод за зелен водород в Европа
„Проектът за водородна долина в България, който се предвижда да се реализира в Маришкия басейн, е един от едва 37 такива в 20 страни (към момента) и един от 9-те проекта по Програма „Хоризонт Европа“, за които Европейската комисия осигурява финансиране в първата покана за подаване на проектни предложения през 2022. Проектът ще бъде подкрепен и с 8 млн. евро през Програмата за наука и иновации (ПНИИДИТ) към МИР, като общо за цялостното изграждане на предвидената водородна инфраструктура ще бъдат вложени над 30 млн. евро“, посочи тя в репортаж пред БТВ и добави, че в проекта ще се включат представители на научните организации и бизнеса.
Тодорова обяви, че очаква стартирането му още през 2023 година, като срокът за изпълнението му е 5 години и уточни, че Водородните долини са локални екосистеми, които свързват производството, транспорта и потреблението на водород от крайни потребители като електромобилността или индустрията.
„Процедурите за внедряване на иновации в предприятията с общ бюджет близо 300 млн. лв., както и за разработване на иновации за над 120 млн. лв. по ПКИП са две от възможностите още през тази година индустрията да инвестира в тези технологии“, посочи тя.
Румъния купува 12 водородни влака в сделка за 1 милиард евро
По думите й, Националният план за възстановяване и устойчивост също реализира инвестиции в зелен преход и кръгова икономика, както и в климатична неутралност. Тодорова даде пример с процедурата, която бе отворена на 14 февруари по Плана от МИР за изграждане на ВЕИ инсталации от бизнеса. Тя е с бюджет 200 млн. лв. „Производството на зелен водород чрез електролиза на вода, захранвана от ВЕИ (напр. фотоволтаици) е сигурно решение в посока декарбонизация на икономиката и подходящо за въглеродно интензивни производства“, каза Тодорова.
Тя уточни, че зеленият водород може да има множество приложения в промишлеността, транспорта, енергетиката и строителството и не замърсява.
„Той се явява важна суровина за редица ключови индустрии като производството на амоняк и азотни торове, както и на конвенционални горива за транспорта. Водородът може да предложи чисти решения в транспортната система, чрез електромобилност на горивни клетки, за да бъдат намалени вредните емисии, а преобразуването и съхранението на енергия под формата на водород, произведен чрез електролиза на вода, осигурява лесното й преразпределение между секторите и регионите“, заяви тя.
Мария Тодорова подчерта, че МИР е отговорната институция, която разработва Националната пътна карта за развитие на водородните технологии в страната, която има за цел да ускори научните изследвания и иновациите в сектора, включително комерсиализацията на водородни технологии.
Германци правят завод за преработка на отпадъци във водород в Египет
„Водородната карта е стратегически документ за създаване на условия за напредъка във връзка с използването на тези технологии. Предстои съвсем скоро, след обсъжданията в работната група и междуведомственото съгласуване, тя да бъде внесена за приемане от Министерския съвет“, изтъкна Тодорова.
Тя подчерта, че разработването на този документ е залегнало като една от основните реформи по Плана за възстановяване и устойчивост, с която да бъдат създадени базовите нормативни, финансови и административни предпоставки и механизми за производство и доставка на водород.
Тодорова напомни, че МИР е актуализирал и Иновационната стратегия за интелигентна специализация на България в Тематична област „Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика“, където като подобласти са предвидени производство на водород с акцент върху зеления водород, и използване на водорода в индустрията, енергетиката, транспорта и бита. „Това е база за осигуряването на финансови средства по програмите, за да се финансират именно чисти технологии“, каза тя.

„Топлофикация София“ активира допълнителен пакет електронни услуги, достъпни за всички абонати с регистрация в профила „Моят портал“ на www.toplo.bg, съобщиха от дружеството.
В него са включени 17 от най-честите поводи за посещение на клиентските центрове: промяна на равни месечни вноски, заявление за възстановяване на сума от изравнителна сметка, справка дължими суми, справка извършени плащания и др.

Индивидуалната платформа „Моят портал“ е достъпна за всички клиенти на дружеството, след регистрация с актуален имейл адрес. Досега тя даваше на абонатите възможност да получават съобщения за планови ремонти и аварии, известия за просрочена фактура, справка за издадените фактури през последните 36 месеца и др., пише БТА.
Новият пакет електронни услуги е разработен със сигурен процес по идентификация на клиента, чрез системата за е-автентикация на Министерството на електронното управление. Модулът позволява клиентът да заяви и проследи статуса на исканата услуга, да плати онлайн дължимите такси и да получи междувременна обратна връзка по своето заявление, допълват от „Топлофикация София“.
ОШЕ ПО ТЕМАТА:
„Топлофикация“ връща пари по изравнителни сметки на над 170 000 абонати
Първите сметки за парно – някои под 100 лева, други – над 300 лева
Над 30 нови услуги в обновения е-портал на НАП

Камиони, превозващи Coca-Cola преминават през границата в посока Русия, туристи се завръщат от почивка в чужбина с последните модели на Zara, местните онлайн магазини продават без проблеми мебели с марката IKEA. През последната година западните компании масово напуснаха руския пазар, но техните стоки продължават да бъдат налични за руските потребители.
Въпреки че компании от Европа, Северна Америка и Япония се изтеглиха от Русия в резултат на санкциите, наложени на Москва заради нахлуването в Украйна, ефектът върху руските потребители е минимален, като се материализира по-скоро под формата на забавяния във времето за доставка и поскъпване на някои стоки, пише Reuters.
Основната промяна засяга маршрутите за доставки, но стоките остават налични както онлайн, така и по физическите магазини. Купувачите просто трябва да знаят къде да търсят желаните брандове.
Кои държави спечелиха най-много от войната и санкциите срещу Русия?
Реално по-голямата част от съответните стоки на са подлежат на санкции, което означава, че тези трансгранични потоци са съвсем легални. А от своя страна Москва е щастлива да ги приеме, независимо по кой маршрут ще влезнат в страната.
Това, че стоките на топ брандовете продължават да бъдат достъпни на руския пазар, демонстрира предизвикателството, което срещат компаниите в опитите си да контролират веригата за доставки след напускане на даден пазар.
Zara в Минск
Inditex, собственикът на Zara, затвори своите 502 магазина в Русия, след като Москва изпрати военни части в Украйна, а след това ги продаде на базираната в Обединените арабски емирства Daher Group.
Понастоящем внос в малки мащаби и онлайн търговци го поддържат живи на този пазар, сочи проверка на Reuters в шест основни онлайн търговски платформи и разговори с дузина продавачи и купувачи.
32-годишната Албина заминава с празен куфар в Минск през миналата лято, като се завръща 24 часа по-късно със стоки от марките Zara, Bershka и Massimo Dutti на обща стойност 33 000 рубли (442 долара), предназначени за нея и нейните приятели.
При все че повечето западни брандове, които прекратиха операциите си в Русия, сториха същото с бизнеса си в Беларус – верен съюзник на Москва, Inditex е сред тези, които избраха да не правят това. Компанията не е отговорила на молбата за коментара по темата.
Голям срив в продажбите на автомобили в Русия
Албина посочва пред Reuters, че купува дрехи също от Париж и Дубай и използва мрежа от онлайн търговци.
„Има страници в Instagram, в Telegram, има момичета, които познавам, които се преместиха да живеят в Европа или Истанбул или Дубай”, казва тя. „Те събират поръчки, да кажем в Истанбул, като взимат 15%-30% (комисионна), след което ги изпращат тук и вие плащате за доставката.”
През миналата година силната рубла и слабата турска лира бяха в помощ на руските потребители, желаещи да закупят западни стоки по този канал.
Валутната динамика бе частична причина за седемцифреното увеличение на доставките от Турция на CDEK Forward, услуга за доставки от чуждестранни платформи за онлайн търговия, посочва маркетинг директор на компанията Динара Исмаилова.
„Веднага след като брандовете обявят, че напускат, започва някаква паника и цифрата на обемите и поръчките скача рязко”, казва Исмаилова.
Занимавайки се с малки частни пратки, оборът на CDEK Forward се е удвоил, по отношение на стойността през миналата година, като 80% от това увеличение идва от дрехи, докато техният стоков оборот е скочил тройно.
„Сравнимо е с това да отидете лично до магазин на Zara в Ню Йорк, да купите нещо там и да го изпратите до приятелите си в Москва”, добавя Исмаилова.
Онлайн платформи
След като веригата за доставки бе ударена, Русия легализира така нареченият паралелен внос, позволявайки на търговци на дребно да внасят продукти от чужбина без разрешението на притежателите на търговските марки.
Сайтовете за електронна търговия продават широка гама от вносни стоки, като продавачите често се рекламират с посланието, че техните продукти са от чужбина.
Пазарният лидер Wildberries продава стари наличности от стоки с марките на Inditex, като има близо 17 000 стоки в своя Zara каталог. Източник, близък до Inditex, посочва, че това са нереализирани складови наличности, които са останали в Русия след спирането на операциите в страната.
Wildberries не са отговорили на молбата за коментар по темата.
Един знаков продукт, продаван от Wildberries и други платформи в Русия, като Yandex Market, е Coca-cola, често рекламирана като вносна, така, че купувачите да знаят, че става дума за истинската напитка.
Въпреки че Coca-cola спря производството и продажбата на продуктите си в Русия през миналата година, други започнаха да ги внасят, като етикетите на кеновете и бутилките, показват, че са дошли от Европа, Казахстан, Узбекистан и Китай.

Някои западни марки, продължават да бъдат лесно достъпни за руските потребители, въпреки масовото изтегляне на международни компании от руския пазар;   Снимка: iStock
Една от особеностите на тази реалност, е че цените варират. В един супермаркет в Москва три кенчета Coca-cola се продава на три различни цени – съответно внос от Дания, Полша и Великобритания.
Старши служител на основен търговец на дребно обяснява как компаниите са се адаптирали към новите реалности.
„Контактите бяха бързо установени и нови договори с нови партньори бяха подписани, бяха стартирани нови парични потоци и логистични вериги за доставки с турски, полски и казахстански компании”, казва източникът, пожелал анонимност.
Понастоящем Coca-cola е налична на руския пазар, като се внася от дори повече държави от горепосочените.
„Въпреки това, както обикновено, купувачът е този, който плаща повече за тези нови неудобства”, добавя служителят.
„Приятелски” внос
След като новите търговски маршрути създадоха допълнителна логистика, разходите, свързани с доставките, ще намалеят и въпреки, че търговията остава сравнително неефективна, тези нови взаимоотношения ще останат, каза Рам Бен Цион, изпълнителен директор на платформата за дигитална проверка Publican.
„Механизмите за паралелен внос се консолидираха и разрастнаха, което означава, че почти всичко е достъпно и ще продължи да бъде в бъдеще”, казва той, имайки предвид опашките от камиони по границите и нови операции, възникващи в близките до Русия държави.
„Coca-cola може лесно да забележи „покачването в търсенето” от страни, съседни на Русия, откъдето идва повечето паралелен внос”, казва Бен Цион, добавяйки, че не е в техен интерес да направят каквото и да е било по въпроса.
Coca-cola са отказали коментар по темата.
„Приятелски” държави, които не са приложили санкциите срещу Москва, увеличиха износа си към руския пазар, показват техните търговски данни. Русия от своя страна спря да публикува данни по темата.
Защо западни компании останаха в Русия? Ще спечелят ли от това?
Търговията между Китай и Русия удари рекордните 1.28 трилиона юана (186 млрд. долара) през миналата година, докато турският износ за Русия скочи с 61.8% до 9.34 млрд. долара, а този на Казахстан отбеляза ръст от 25.1% до 8.78 млрд. долара.
Неофициални канали за доставки обаче могат да доведат до това, че стоки с по-ниско качество да навлизат на руския пазар, тъй като регулаторите губят поглед над процесите, отбелязва Бен Цион.
Реплики
Някои брандове са изправени пред угрозата да водят битки с години срещу нерегламентирания внос. В същото време, руските конкуренти на Coca-cola увеличиха капацитета си за бутилиране и пуснаха нови Cola напитки.
Шведският гигант в света на обзавеждането IKEA продаде наличностите си на Yandex Market, платформата за е-търговия на технологичния гигант Yandex, когато напусна руския пазар.
Inter IKEA Group, собственикът на марката IKEA, посочва, че е продала остатъчните си наличности за неназована сума на Yandex, с оглед политиката си да намали присъствието на IKEA Retail Russia.
Yandex Market посочват от своя страна, че вкарват в директен контакт с потребителите доставчици, които преди са продавали стоките си чрез търговските обекти IKEA.
Но бивши доставчици също така са готови да продават леко модифицирани IKEA продукти под други имена. Един доставчик вече рекламира комплект спално бельо, носещ името “ARUA”, които е аналог на спалните комплекти IKEA BERGPALM.
Задава се ново бягство на ИТ специалисти от Русия
IKEA заявява, че проучва стоки, които се рекламират онлайн като подобни на IKEA.
Въпреки новите възможности, които се откриват пред руските компании, фиксацията към западните марки може да попречи на усилията за ръст на местното производство.
„С течение на времето пазарните сили ще продължат да движат продуктите, с които руснаците са свикнали на пазара и въпреки че има стремеж към преминаване към „произведено в Русия“, ще бъде много трудно хората действително да се закачат към руската кока-кола.”, добавя Бен Цион.

Близо 517 000 пътници са преминали през летище София през януари, обявиха от фирмата концесионер.
Трафикът през януари 2023 г. все още не достига нивата от предпандемичната 2019 г. – 527 000, но се отчита сериозен ръст спрямо същия период през предходните 2 години.
На годишна база повишението спрямо януари 2022 г., когато през летището преминаха общо над 309 000 пътници, е 67%. Обслужените пътници от столичната аерогара през 2022 г. бяха общо над 6 млн. спрямо 3,37 млн. през 2021 г. Връщане към нормалното: Летище София обслужи над 6 милиона пътници

Пътувалите през януари по вътрешни линии пътници са 13 636 и са с 26% по-малко спрямо предпандемичния период.
Отражение върху пътникопотока с чартърни полети е дала и липсата на сняг в началото на годината. В този период той е главно към зимните курорти у нас, като пасажерите са намалели с 9% спрямо 2019 г.
Международните редовни линии са използвали близо 478 000 пътници.
Излетелите и кацнали самолети на летище София в първия месец на 2023 г. са 4464, което е спад от над 4% спрямо същия период преди COVID-19, но с 26% ръст на годишна база.
Обемът на обработените товарни и пощенски пратки през януари се е свил с 3% спрямо 2019 г. и възлиза на 1627 т.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Нов облик: Европа модернизира летище София, отпусна му 40 млн. евро
Летище София с нова лятна дестинация и екзотични предложения през зимата
Wizz Air добавя нов маршрут от София. Докъде ще можем да летим?
Летище София ще има с 500 000 повече пътувания догодина и нов самолет на Wizz Air

Министър-председателят на Русия Михаил Мишустин одобри указ, който позволява облекчен визов режим за граждани на 19 държави, съобщава турското издание Daily Sabah.
Гражданите на посочените страни могат да получат туристическа виза до 6 месеца, ако имат хотелска резервация, се казва в постановлението, публикувано на правителствения портал.
Държавите с облекчен визов режим са Бахрейн, Бруней, Камбоджа, Китай, Индия, Индонезия, Иран, Северна Корея, Кувейт, Лаос, Малайзия, Мексико, Мианмар, Оман, Саудитска Арабия, Сърбия, Тайланд, Турция и Филипините.

Говорейки в долната камара на руския парламент на 15 февруари, Държавната дума, министърът на външните работи Сергей Лавров обяви, че Русия планира да въведе безвизов режим с 11 държави в близко бъдеще, както и облекчаване на визовия режим с 6 държави.
По думите му до 1 юни руското външно министерство ще публикува доклад за възможността за въвеждане на електронни визи за граждани на още 70 страни, и обеща, че „няма да има проблеми за приятелските страни“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Девет държави спряха издаването на визи за руснаци
Ще затвори ли Европа границите си за руски туристи
След санкциите – ето къде пътуват руските туристи извън Европа

Руските туристи се отказват от България. Къде ще отидат?

Безплатни визи за руски деца, влизащи в България

Кметът Пенчо Милков и зам.-кметовете Златомира Стефанова и Димитър Недев посетиха временната производствена база на немската компания за изработка на нагреватели за автомобили „Еберспехер“. Дейността бе представена от управителя Руслан Папазян и директора на новите производства за компанията Маркус Аллес.
„Щастливи сме, че избрахте Русе за разширяване на производството си. За нас оценката на компанията е и оценка за града и посоката, в която се развива. Тук постепенно се оформя клъстер от фирми, работещи за автомобилната индустрия, и разширяващи дейността си. Вашето присъствие е много важен момент от това развитие и съм убеден, че освен всичко, от вас можем да почерпим и голям опит в корпоративната култура и управлението на хора“, сподели кметът.

„Еберспехер“ се специализира в производството на нисковолтови и високоволтови нагреватели за електрически, хибридни и автомобили, задвижвани от водород. В Русе ще действат две от растящите дивизии на компанията, свързани със сглобяването на различни продукти за климатизация.
Големи турски компании искат да инвестират в Русе
„Поточният процес е автоматизиран, а самото производство е абсолютно чисто и се прави в условия на свръхналягане“, посочва Папазян.
Дружеството се развива в над 80 локации по цял свят и произвежда нагреватели за едни от най-емблематичните модели на автомобилни гиганти като Мерцедес, Форд, Тойота и много други.
В русенския екип вече влизат 120 души, а до края на годината се очаква назначаването на още 100.

Настоящото производство е временно решение до изграждането на новата сграда на дружеството, чието строителство ще стартира през март и се очаква да бъде завършено до края на 2023 г. Модерното здание ще е разположено върху 17 хил. м2 площ с възможност за почти двойно разширение.
„Еберспехер“ е основана през 1865 г. от Якоб Еберспехер и днес около шест милиона превозни средства по света вече са оборудвани с високоволтовите ѝ нагреватели и електронни блокове за управление. През 2021 г. брутните глобални годишни приходи на групата възлизат на 6 милиарда евро.
 

Значително облекчени ще бъдат родителите, които имат право на семейни помощи за деца, в подаването на нужните документи – ще могат да подават заявленията си директно и по мейл. Това предвиждат промени в правилника за прилагане на закона за семейни помощи за деца, предложени от социалното министерство, пише „Сега“.
Към момента заявленията-декларации се подават в дирекциите „Социално подпомагане“ по няколко начина – лично, чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път с квалифициран електронен подпис. В бъдеще обаче ще се добавят и още две опции – чрез персонален идентификационен код на НАП или НОИ или на електронния адрес на съответната дирекция „Социално подпомагане“. Това ще улесни сериозно хиляди родители, които получават различни видове еднократни или месечни семейни помощи. Такива са еднократните помощи при бременност, раждане, осиновяване, за отглеждане на близнаци, за отглеждане на дете от майка (осиновителка) студентка в редовна форма и др., или месечните помощи за отглеждане на дете до 1 г., за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, за отглеждане на дете с трайно увреждане и за деца без право на наследствена пенсия от починал родител. По-малки данъци и по-големи помощи за родители

Тези промени в правилника уреждат и реда, по който за пръв път от новата учебна година еднократна помощ ще получават и всички деца от втори, трети и четвърти клас. Доходите на семействата няма да имат значение. Досега еднократна сума получаваха само децата в първи и осми клас. Засега размерът на тази помощ е 300 лв., като сумата се определя с бюджета за съответната година. За 2023 г. още няма такъв, но за учебната 2023/24 г. има време нужните средства да се заложат. 300 лева помощ за всички деца до четвърти клас
Право на тази помощ ще имат както децата от държавните и общинските училища, но вече и тези от частните училища – под 3000 в цялата страна. От оценката на въздействието на проекта става ясно, че прогнозно за 2023 г. записаните деца от първи до четвърти клас ще са около 208 000 – по 52 000 деца в съответния клас. Записаните в осми клас пък се очаква да са около 50 000 деца, т.е. от еднократни помощи през 2023 г. следва да се възползват над 250 000 ученици.

Промяна има и при самотните осиновители, според която те ще получават без доходен критерий месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст и месечни помощи за отглеждане на дете до една година. Засега осиновителите, отглеждащи сами децата си и получават месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, са около 320.
Промяна ще има и в разпоредбите на закона, свързани с отпускане на месечни помощи за децата със или без право на наследствена пенсия от починал родител. През 2022 г. 13 320 деца със или без право на наследствена пенсия са получили такива помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20- годишна възраст. От тези помощи за дете без право на наследствена пенсия от починал родител получават 2 027 деца.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Вдигат детските надбавки и майчинството
Хиляди първокласници вземат по 300 лв. за раници и тетрадки
Дадоха по 300 лв. на 100 000 семейства на първокласници и осмокласници
Държавата плаща на баби и дядовци, за да гледат внучето

Николай Маринов е намалил цените на млечните продукти в деня, в който е освободен от поста си. Това заяви изпълнителният директор на Държавната консолидационна компания Венцислав Димитров в ефира на bTV тази сутрин.. Изпълнителният директор на държавната млекопреработвателна компания Николай Маринов беше отстранен от поста си, след като намали цените във фирмените магазини. Новината беше съобщена от самия него отново в ефира на bTV вчера.
Директорът на ДКК съобщи още, че новият изпълнителен директор на държавната млекопреработвателна компания е Владимир Русев, назначен още вчера с решение на Съвета на директорите на ДКК. Той уточни, че вече е започнала процедурата по вписването на новото ръководство в Търговския регистър.
„ДКК е собственик на 14 публични предприятия, които дружеството управлява по най-прозрачни практики, включително и на „Ел Би Булгарикум“. В много кратки срокове, след като е назначен Николай Млад на тази длъжност се свиква заседание на Съвета на директорите, на което се взима прибързано решение, за придобиване на автомобили за дейността на дружеството на не съгласувани цени, от неоторизирани доставчици. Цената е платена предварително и тя е над 1 млн.“, обясни Венцислав Димитров.

Димитров подчерта, че Маринов не е отстранен заради закупуване на автомобилите.
В ДКК е постъпила информация, че веднага след избирането му на поста Николай Маринов купува моторни превозни средства. Избраната фирма не е оторизиран дилър. В сигнала се твърди, че сумата за превозните средства е силно завишена. Пред БТА Маринов заявява, че тези превозни средства са одобрени по бизнес програма, която се одобрява от ДКК, и сумата от 850 000 лева, която са одобрили, е за 3 превозни средства – млековоз и два камиона. „А ние за сума – по-малка от 850 000 лв., сме купили млековоз, два камиона и два леки автомобила, т.е. и тук сме реализирали икономия от над 160 000 лв., която ни позволява да купим допълнително два автомобила“, казва Маринов.

„Работи се с недоказано качество на суровината. Суровината, която пристига в преработвателното предприятие във Видин е с не доказан произход. Седмица след назначаването на Борда на директорите се учредява дружеството, от което се купуват тези нови суровини, сменен е доставчикът, който има своя опит и сертификати. Тук се буди съмнение дали се работи в интерес на публичната компания, или на частен“, обясни Димитров.
От ДКК посочват, че малко след встъпването на Маринов в длъжност „Ел Би Булгарикум“ започва да купува суровина от новорегистрирана фирма (през месец декември 2022 г.). Има индикации, че цената, на която доставят млякото, е силно завишена, посочват от ДКК. „Напротив, точно обратното е – цената е с около 8 ст. по-ниска от доставчиците, които са били досега“, казва Маринов.
Димитров заяви, че в момента върви проверка, но още не са предоставени документи. По думите му проверката е на база на сигнали, подавани от дългогодишни служители от предприятието.
От ДКК посочват, че дългогодишни работници от производствената база във Видин са подали сигнал в ДКК, че качеството на суровината е много занижено. Освен това според ДКК най-вероятно за да се генерират по-големи доставки от фирмата доставчик, „Ел Би Булгарикум“ се презапасява с готова продукция, която трудно може да бъде пласирана, преди да изтече срокът ѝ на годност. По думите на Маринов обаче такова нещо няма. „Работи се по график, производствената база си изготвя график, праща го на доставчиците и те доставят съобразно графика“, коментира Маринов.

От ДКК заявяват, че при избора на изпълнителния директор са спазени всички публични процедури, но при сигнали за такива нередности ще се вземат категорични мерки.
Николай Маринов заяви, че ще заведе дело срещу ДКК.
„Днес стана ясно отново, че мафията победи държавата“, заяви Маринов пред bTV. Според него е възможно причина за уволнението му да са били прекратените „порочни практики“ в дружеството, свързани с натиск от страна на ДКК и министъра на икономиката фирма да работи с конкретни доставчици на сурово мляко със „съмнително“ качество.
В понеделник Николай Маринов обяви, че държавната млекопреработвателна компания „Ел Би Булгарикум“ намалява цените на млечните продукти във фирмените си магазини. Млеката поевтиняват с между 5 и 10%, а на кашкавала и сиренето – с над 30%, като Маринов призова и големите хипермаркети да последват примера им. Ниски цени: „Ел Би Булгарикум“ сваля цените на продуктите си
Николай Маринов бе назначен на поста съвсем скоро – в началото на декември 2022 г.  
ОШЕ ПО ТЕМАТА:
Сиренето удари рекордна цена – по-евтино е да ядем месо
Саудитска Арабия иска да построи най-голямата млечна ферма в България
Двете най-големи млечни компании у нас се обединяват

Нелоялни търговски практики за мен има. През 7-8-10 търговски субекта филтрират достъпа на стотици производители. Големите вериги държат около 55-60% от пазара, другото е за малките магазинчета.
Големите вериги обаче са в големите градове, а там оборотът е по-голям – там те имат дял 75-80%. По празници делът им там обаче стига 90%. Така председателят на Националната асоциация на млекопреработвателите Владислав Николов коментира пред БНТ ситуацията с цените на храните в България, като конкретно говори за млякото.
Николов се оплака, че в миналото, при третия кабинет на Бойко Борисов, имало голям натиск от чужди посланици, за да се наложат нормативни граници на пазара.
През първите 2 седмици на февруари има надценки от 60-80% – т.е. Влиза в търговската верига нещо на 10 лв., става 18 лв. и то без да говорим за допълнителни такси като брошури, а в някои вериги имаше практики за рождени дни, за Нова година, твърди Николов.
Категорично той се обяви против таван на цените, но трябва да има таван на рентабилността, каза още председателят на Асоциацията на млекопреработвателите.
ОЩЕ по темата: Цената на сиренето достигна рекордни нива – надхвърли 11 лв. за килограм
Според Николов директорът на „Ел Би Булгарикум“ е уволнен, защото е засегнал корпоративни интереси. Не е нормално рентабилността на едно предприятие в млекарския производителен бранш да работи за 5-7%, настоя той.
ОЩЕ по темата: „Ел Би Булгарикум“ намалява цените на млечните продукти във фирмените магазини

Хляб без ДДС, по-ниски цени на пшеницата на международните пазари, но въпреки това цената за крайните клиенти в България не само не пада, ами и плавно и полека расте. Това показват данни, цитирани от икономиста Лъчезар Богданов във Фейсбук.
Данните на Европейската комисия са изключитено показателни – през май 2022 година пшеницата в ЕС беше средно с 34% по-скъпа, а в България през юни 2022 година беше пикът на поскъпването – 39%. Но през януари 2023 година т.е. само преди месец средната цена вече е с 20-тина процента по-ниска от най-високите стойности през пролетта и общо поевтиняването ѝ е 9% спрямо най-скъпите моменти на 2022 година.
Съответно, от 1 юли за хляба в България ДДС няма, а през януари 2023 година токът е с 33 лева по-евтин на мегаватчас – 200 лв. спрямо 233 лв. година по-рано. Обаче хлябът и хлебните изделия остават с 34% по-скъпи спрямо януари 2023 година.
ОЩЕ по темата: Цената на хляба няма да се вдига, но закуските поскъпват
„Това, освен друго, показва и че намалението (а тук – премахването изцяло) на ДДС не се пренася към потребителите чрез по-ниски крайни цени. Може би това ще е предупредителен сигнал към политиците, когато (отново) започнат да се упражняват в популизъм върху данъчната система“, възмутено коментира икономистът Лъчезар Богданов.
В публикацията му във Фейсбук, където се коментира темата, обаче се поставя въпросът и какви са разходите за труд и транспорт. Самият Богданов коментира, че горивата са с около 9% по-скъпи, а разходите за труд са се вдигнали със 17-18%.
КНСБ: Цената на хляба е паднала между 1 и 11%, а на брашното – между 8 и 11%

Наводненията са начело сред природните бедствия, които нанасят щети в България, но не са най-смъртоносните. Това сочи пространен анализ за риска и уязвимостта на секторите в българската икономика от климатични промени.
Данните са доста разнообразни, но изводът е направен на база информация, обхващаща периода 1980 – 2010 година. Оказва се, че в този период най-смъртоносни за българите са били студените вълни – т.е. екстремно ниски температури. През 2006 година 18 души в България са умрели от измръзване, а през 2005 година – 17 заради наводнения. А от екстремни жеги – 10 през 2008 година. Това обаче е ориентир от общ характер, не може да се счита за абсолютна меродавност, заради условностите на статистиката.
Същевременно в периода 2010 – 2012 година най-много материални щети според НСИ са нанесли снегонавяванията и обледяванията – 95 113 000 лв. На второ място са наводненията – 88 813 000 лв., а на трето място са бурите и градушките – 73 776 000 лв. Сушата е донесла 89 000 лв. щети за този период.
Абсолютната максимална температура в страната е измерена през 1916 г. в Садово (45,2 ̊С) и до момента не е променен този рекорд. Абсолютната минимална температура е измерена в Трън (-38,3) през 1947 г.. Ст. Беглика е и с най-ниска от средните месечни абсолютни минимални температури, със стойност за януари (-36,6 ̊С). Най-топлото място в страната по показателя средна от месечните абсолютни максимални температури е Бяла (Русенска област) с (37,5 ̊С). Най-често засегнатите региони от страната от горещи вълни (3 поредни дни с 32 или повече градуса по Целзий) са областите Благоевград, Хасково, Кърджали, Пловдив, Ямбол и Стара Загора в Южна България, и Плевен, Русе и Велико Търново, в Северна България.
Иначе в периода 1980 – 2010 година десетте най-тежки природни бедствия са регистрирани в периода 2000 – 2010 година, което изглежда като явен признак на влиянието на климатичните промени.
ОЩЕ: Българската политика за борба с климатичните промени – има ли я изобщо?

– От какво е тази шуба?
– От българска лисица.
– А защо е така настръхнала?
– Вие някога били ли сте в България?
– Не!
– А тя е била!
 

Макар България да е ратифицирала всички международни споразумения за климата и да е член на ЕС, и политиците, и повечето хора нямат разбирането, че климатичните промени оказват влияние и имат пряко значение за живота им. Липсва визия за осъществяване на национална политика с конкретни действия за реагиране на климатичните промени, въпреки наличието на данни от наблюденията и резултати от научни изследвания, свидетелстващи за все повече неблагоприятни ефекти от тези промени у нас.
ОЩЕ по темата: Брутална суша: Ще остане ли Гърция без маслини и зехтин?
Нещо повече, след 15 години членство в ЕС  България няма ясно формулирани общонационални цели и приоритети за развитието си, които да са консенсусно приети с оглед на националните нужди и интереси, като същевременно да допринасят за изпълнение на всички международни и европейски ангажименти на страната. Това пише Антоанета Йотова в специален материал за „Климатека“.
Членството в ЕС обаче ни задължава да въвеждаме и изпълняваме съответното европейско законодателство. Затова през 2014 г. беше приет Закон за ограничаване изменението на климата (ЗОИК).
Към този момент България е една от малкото страни в ЕС с подобен закон. С него обаче се уреждат предимно правни отношения, произтичащи от задълженията на страната по международната и европейската схеми за търговия с квоти за емисии на парникови газове. От приемането си досега ЗОИК е променян много пъти, основно за да отразява/транспонира съответни директиви на ЕС, най-вече за изпълнение задълженията на страната по европейската схема за търговия с емисии на парникови газове. Безспорно привеждането в съответствие на националното с европейското законодателство е необходимо, но предвид все по-неблагоприятните ефекти от промените в климата у нас поради по-честите и по-интензивни екстремни прояви на времето, то е крайно недостатъчно като национална климатична политика. 
Националната стратегия и План за действие за адаптация към изменението на климата

Крачка напред по отношение на национална политика за реагиране на промени в климата бяха изготвянето на Националната стратегия и Плана за действие за адаптация към изменението на климата, приети от Министерския съвет на 23.10.2019 г. – „референтен документ, определящ рамка за действия за адаптиране към изменението на климата и приоритетни направления до 2030 г.“. Наличието на този документ е необходимо, но също недостатъчно условие за реално осъществяване на такава политика. Заложените в него действия, конкретизирани за 9 сектора (селско стопанство, биоразнообразие и екосистеми, гори, енергетика, човешко здраве, туризъм, транспорт, градска среда, води), обаче са добра основа за формулиране и предприемане на практически мерки в тези сектори, с оглед на адаптирането им към промени в климата. 
Одобреният от служебното правителство през октомври 2022 г. проект на Дългосрочна стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. би следвало, но едва ли ще бъде практически полезен документ за осъществяването на национална политика за реагиране на промени в климата. Някои конкретни негови недостатъци са: „Направеният в края на документа (стр. 95 – 98, глава 7.9 Въздействия върху околната среда) опит за частичен сравнителен анализ (за движението на нивата на емисии от парникови газове), както и някои коментари за системните разходи при различните сценарии са недостатъчни, за да даде стабилна основа за политически избор на сценарий (или на комбинация от сценарии) за бъдещото развитие. Важният раздел в тази глава „Рискове, свързани с изменението на климата и уязвимостта на околната среда в България“ (стр. 99 – 101), е много кратък, съвсем общ и не дава конкретни насоки за управление на все по-големите рискове от климатичните промени у нас, така че да се надгради оценката на тези рискове от 2014 г.“ (Становище по Проект на Дългосрочна стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. – обществената консултация със срок 14.10.2022 , стр. 6).
Възможност за формиране на политика и финансиране на конкретни действия за реагиране на промени в климата дават и националните програмни документи – Споразумение за партньорство (СП), Оперативни програми (ОП), Планът за възстановяване и устойчивост и други, регламентиращи използването на средства от европейските фондове. След приемане от Европейската комисия (ЕК) тези документи стават национални законодателни актове. В тях е необходимо да се заложи изпълнение на изискването – като хоризонтален критерий, определена част от европейските средства по всички програми да се използва за финансиране на мерки, свързани с изменението на климата. В програмния период 2014 – 2020 г. изискването беше за 20%, а за периода 2021 – 2027 г. е 30% от евросредствата да се използват за такива мерки. Оценка как точно се изпълнява това изискване се прави след приключване на програмния период и „Прегледът и анализът на документи за интегриране на политики и мерки за реагиране на промени в климата в СП и ОП на България за програмния период 2014 – 2020 г. най-общо показва добри намерения в началото и недобра реализация на тези намерения при изпълнение на ОП“. 
Освен това действията, свързани с осъществяване на политики за реагиране на промени в климата в България, са предимно реактивни, а не проактивни –  предприемат се основно в изпълнение/транспониране на задължителни актове на ЕС и без отчитане на национално специфични обстоятелства, в частност – на увеличаващите се специфични рискове от неблагоприятни ефекти на климатичните промени у нас. 
Формулирането и осъществяването на национална политика в която и да е сфера не трябва да зависи само от международни ангажименти на страната или от наличието и размера на външно финансиране. По отношение на политиките в сферата на околната среда, в частност – на политиката за реагиране на промени в климата, е съществено важно да се отчитат националните и местни особености като проява на глобални и регионални процеси. В България от години не само не се решават, а още повече се задълбочават съществуващи проблеми – не толкова и само от самите ефекти на климатичните промени, а от неразбиране и неглижиране на необходимостта да се провежда последователна климатична политика, така, че да се намалят последствията от негативните ефекти на тези промени. По-точно, необходима е национална климатична политика, с която да се управляват по най-добър начин увеличаващите се рискове от климатичните промени. 
Изследване за рисковете и уязвимостта на основните сектори на българската икономика от климатичните промени може да бъде основа за такава политика, която: 
1. прилага цялостен и проактивен подход;
2. фокусирана е върху превантивни действия, като същевременно във възможно най-голяма степен се прилага принципът на предпазливостта – да се формулират и финансират най-подходящите мерки за превенция на отрицателни последствия от климатичните промени;
3. прилага във възможно най-голяма степен методи за управление на кризи. 
Стъпвайки на тези основни принципи, една ефективна национална климатична политика е важно да включва действия и мерки на местно ниво, така че по най-добър начин да бъдат отразени съответните специфични рискове, свързани с климатичните промени. Лоши практики – като например Плановете за управление на риска от наводнения, които не се обновяват регулярно според изискванията за тях, следва да бъдат прекратени. 
Изложеното дотук показва, че досегашната национална климатична политика на България не е достатъчно ефективна и за страната, и като принос за постигане целите на европейската и международна политики за реагиране на промени в климата. Крайно време е за действия в посока решителна промяна на тази политика, така че тя да бъде във възможно най-голяма степен резултатна най-вече по отношение адаптиране към климатичните промени и управление на рисковете от тях.
ОЩЕ по темата: Малдивите изчезват, до края на века над 1000 острова ще са само спомен

Макар България да е ратифицирала всички международни споразумения за климата и да е член на ЕС, и политиците, и повечето хора нямат разбирането, че климатичните промени оказват влияние и имат пряко значение за живота им. Липсва визия за осъществяване на национална политика с конкретни действия за реагиране на климатичните промени, въпреки наличието на данни от наблюденията и резултати от научни изследвания, свидетелстващи за все повече неблагоприятни ефекти от тези промени у нас.
ОЩЕ по темата: Брутална суша: Ще остане ли Гърция без маслини и зехтин?
Нещо повече, след 15 години членство в ЕС  България няма ясно формулирани общонационални цели и приоритети за развитието си, които да са консенсусно приети с оглед на националните нужди и интереси, като същевременно да допринасят за изпълнение на всички международни и европейски ангажименти на страната. Това пише Антоанета Йотова в специален материал за „Климатека“.
Членството в ЕС обаче ни задължава да въвеждаме и изпълняваме съответното европейско законодателство. Затова през 2014 г. беше приет Закон за ограничаване изменението на климата (ЗОИК).
Към този момент България е една от малкото страни в ЕС с подобен закон. С него обаче се уреждат предимно правни отношения, произтичащи от задълженията на страната по международната и европейската схеми за търговия с квоти за емисии на парникови газове. От приемането си досега ЗОИК е променян много пъти, основно за да отразява/транспонира съответни директиви на ЕС, най-вече за изпълнение задълженията на страната по европейската схема за търговия с емисии на парникови газове. Безспорно привеждането в съответствие на националното с европейското законодателство е необходимо, но предвид все по-неблагоприятните ефекти от промените в климата у нас поради по-честите и по-интензивни екстремни прояви на времето, то е крайно недостатъчно като национална климатична политика. 
Националната стратегия и План за действие за адаптация към изменението на климата

Крачка напред по отношение на национална политика за реагиране на промени в климата бяха изготвянето на Националната стратегия и Плана за действие за адаптация към изменението на климата, приети от Министерския съвет на 23.10.2019 г. – „референтен документ, определящ рамка за действия за адаптиране към изменението на климата и приоритетни направления до 2030 г.“. Наличието на този документ е необходимо, но също недостатъчно условие за реално осъществяване на такава политика. Заложените в него действия, конкретизирани за 9 сектора (селско стопанство, биоразнообразие и екосистеми, гори, енергетика, човешко здраве, туризъм, транспорт, градска среда, води), обаче са добра основа за формулиране и предприемане на практически мерки в тези сектори, с оглед на адаптирането им към промени в климата. 
Одобреният от служебното правителство през октомври 2022 г. проект на Дългосрочна стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. би следвало, но едва ли ще бъде практически полезен документ за осъществяването на национална политика за реагиране на промени в климата. Някои конкретни негови недостатъци са: „Направеният в края на документа (стр. 95 – 98, глава 7.9 Въздействия върху околната среда) опит за частичен сравнителен анализ (за движението на нивата на емисии от парникови газове), както и някои коментари за системните разходи при различните сценарии са недостатъчни, за да даде стабилна основа за политически избор на сценарий (или на комбинация от сценарии) за бъдещото развитие. Важният раздел в тази глава „Рискове, свързани с изменението на климата и уязвимостта на околната среда в България“ (стр. 99 – 101), е много кратък, съвсем общ и не дава конкретни насоки за управление на все по-големите рискове от климатичните промени у нас, така че да се надгради оценката на тези рискове от 2014 г.“ (Становище по Проект на Дългосрочна стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. – обществената консултация със срок 14.10.2022 , стр. 6).
Възможност за формиране на политика и финансиране на конкретни действия за реагиране на промени в климата дават и националните програмни документи – Споразумение за партньорство (СП), Оперативни програми (ОП), Планът за възстановяване и устойчивост и други, регламентиращи използването на средства от европейските фондове. След приемане от Европейската комисия (ЕК) тези документи стават национални законодателни актове. В тях е необходимо да се заложи изпълнение на изискването – като хоризонтален критерий, определена част от европейските средства по всички програми да се използва за финансиране на мерки, свързани с изменението на климата. В програмния период 2014 – 2020 г. изискването беше за 20%, а за периода 2021 – 2027 г. е 30% от евросредствата да се използват за такива мерки. Оценка как точно се изпълнява това изискване се прави след приключване на програмния период и „Прегледът и анализът на документи за интегриране на политики и мерки за реагиране на промени в климата в СП и ОП на България за програмния период 2014 – 2020 г. най-общо показва добри намерения в началото и недобра реализация на тези намерения при изпълнение на ОП“. 
Освен това действията, свързани с осъществяване на политики за реагиране на промени в климата в България, са предимно реактивни, а не проактивни –  предприемат се основно в изпълнение/транспониране на задължителни актове на ЕС и без отчитане на национално специфични обстоятелства, в частност – на увеличаващите се специфични рискове от неблагоприятни ефекти на климатичните промени у нас. 
Формулирането и осъществяването на национална политика в която и да е сфера не трябва да зависи само от международни ангажименти на страната или от наличието и размера на външно финансиране. По отношение на политиките в сферата на околната среда, в частност – на политиката за реагиране на промени в климата, е съществено важно да се отчитат националните и местни особености като проява на глобални и регионални процеси. В България от години не само не се решават, а още повече се задълбочават съществуващи проблеми – не толкова и само от самите ефекти на климатичните промени, а от неразбиране и неглижиране на необходимостта да се провежда последователна климатична политика, така, че да се намалят последствията от негативните ефекти на тези промени. По-точно, необходима е национална климатична политика, с която да се управляват по най-добър начин увеличаващите се рискове от климатичните промени. 
Изследване за рисковете и уязвимостта на основните сектори на българската икономика от климатичните промени може да бъде основа за такава политика, която: 
1. прилага цялостен и проактивен подход;
2. фокусирана е върху превантивни действия, като същевременно във възможно най-голяма степен се прилага принципът на предпазливостта – да се формулират и финансират най-подходящите мерки за превенция на отрицателни последствия от климатичните промени;
3. прилага във възможно най-голяма степен методи за управление на кризи. 
Стъпвайки на тези основни принципи, една ефективна национална климатична политика е важно да включва действия и мерки на местно ниво, така че по най-добър начин да бъдат отразени съответните специфични рискове, свързани с климатичните промени. Лоши практики – като например Плановете за управление на риска от наводнения, които не се обновяват регулярно според изискванията за тях, следва да бъдат прекратени. 
Изложеното дотук показва, че досегашната национална климатична политика на България не е достатъчно ефективна и за страната, и като принос за постигане целите на европейската и международна политики за реагиране на промени в климата. Крайно време е за действия в посока решителна промяна на тази политика, така че тя да бъде във възможно най-голяма степен резултатна най-вече по отношение адаптиране към климатичните промени и управление на рисковете от тях.
ОЩЕ по темата: Малдивите изчезват, до края на века над 1000 острова ще са само спомен

България… двама работници:
Единият копае дупки, другият зад него ги заравя.
Минаващ наблизо летовник ги вижда и пита:
– А бе, ти за какво копаеш дупки, като тоя, вторият зад теб ги заравя?
– Тоя не е вторият. Вторият е в отпуска, иначе той слагаше дръвчета…
 

Американските собственици на футболния клуб „Ливърпул“ не се опитват да продадат отбора, но водят разговори с потенциални инвеститори за друг вид сделка, съобщи Boston Sports Journal, цитиран от Bloomberg.
„Продаваме ли LFC? Не. Разговаряме ли с инвеститори за LFC? Да. Ще се случи ли нещо там? Вярвам, че да, но няма да е продажба. Продавахме ли нещо през последните над 20 години?“, заяви в интервю за изданието Джон Хенри, собственик на Fenway Sports Group, като опроверга появилата се през ноември 2022 г. информация, че се проучва продажба.
Компанията Fenway Sports Group, която придоби британския клуб през 2010 г., коментира преди 3 месеца, че би проучила възможността за привличане на инвеститори, ако това е в „най-добрия интерес“ на клуба. След първоначалното изявление президентът на „Ливърпул“ Том Вернер заяви, че няма спешност за приключване на потенциална сделка.

Коментарите слагат край на спекулациите, че отборът е тръгнал към продажба, която може да донесе над 5 млрд. долара, тъй като инвеститори от цял свят се състезават да купуват клубове от английската Висша лига. Fenway Sports Group купи Ливърпул за около 300 млн. паунда (361 млн. долара) през 2010 г. при принудителна продажба от американските бизнесмени Джордж Джилет и Том Хикс.
През ноември Bloomberg News и The Athletic съобщиха, че Fenway Sports Group обмисля продажбата на Ливърпул. Компанията е собственик и на бейзболния тим Boston Red Sox. Собствениците на мърсисайдци: „Ливърпул“ се продава
При конкурентa на Ливърпул във Висшата лига – Манчестър Юнайтед, притежаван от американската фамилия Глейзър, се обмисля продажба с потвърдени оферти от INEOS на британския милиардер Джим Ратклиф и катарския принц Шейх Ясим бин Мохамед ал-Тани.
Ливърпул е сред най-големите отбори в световния футбол и заедно със северозападния съперник Манчестър Юнайтед е един от най-успешните в най-богатата футболна лига в света. Над половината от най-богатите футболни клубове в класацията Money League на Deloitte са от Висшата лига. Общо 11 отбора от елита на английския футбол са в топ 20, сочи списъкът за сезон 2021-22. Пълна доминация: Английските отбори – най-богатите в Европа
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Висшата лига разследва „Манчестър Сити“ за финансови злоупотреби

Американските собственици на футболния клуб „Ливърпул“ не се опитват да продадат отбора, но водят разговори с потенциални инвеститори за друг вид сделка, съобщи Boston Sports Journal, цитиран от Bloomberg.
„Продаваме ли LFC? Не. Разговаряме ли с инвеститори за LFC? Да. Ще се случи ли нещо там? Вярвам, че да, но няма да е продажба. Продавахме ли нещо през последните над 20 години?“, заяви в интервю за изданието Джон Хенри, собственик на Fenway Sports Group, като опроверга появилата се през ноември 2022 г. информация, че се проучва продажба.
Компанията Fenway Sports Group, която придоби британския клуб през 2010 г., коментира преди 3 месеца, че би проучила възможността за привличане на инвеститори, ако това е в „най-добрия интерес“ на клуба. След първоначалното изявление президентът на „Ливърпул“ Том Вернер заяви, че няма спешност за приключване на потенциална сделка.

Коментарите слагат край на спекулациите, че отборът е тръгнал към продажба, която може да донесе над 5 млрд. долара, тъй като инвеститори от цял свят се състезават да купуват клубове от английската Висша лига. Fenway Sports Group купи Ливърпул за около 300 млн. паунда (361 млн. долара) през 2010 г. при принудителна продажба от американските бизнесмени Джордж Джилет и Том Хикс.
През ноември Bloomberg News и The Athletic съобщиха, че Fenway Sports Group обмисля продажбата на Ливърпул. Компанията е собственик и на бейзболния тим Boston Red Sox. Собствениците на мърсисайдци: „Ливърпул“ се продава
При конкурентa на Ливърпул във Висшата лига – Манчестър Юнайтед, притежаван от американската фамилия Глейзър, се обмисля продажба с потвърдени оферти от INEOS на британския милиардер Джим Ратклиф и катарския принц Шейх Ясим бин Мохамед ал-Тани.
Ливърпул е сред най-големите отбори в световния футбол и заедно със северозападния съперник Манчестър Юнайтед е един от най-успешните в най-богатата футболна лига в света. Над половината от най-богатите футболни клубове в класацията Money League на Deloitte са от Висшата лига. Общо 11 отбора от елита на английския футбол са в топ 20, сочи списъкът за сезон 2021-22. Пълна доминация: Английските отбори – най-богатите в Европа
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Висшата лига разследва „Манчестър Сити“ за финансови злоупотреби

Технологичният директор Ратнакар Лаву на Nike изненадващо подаде оставка. Това се съобщава в имейл, изпратен до служителите и подписан от главния оперативен директор на Nike Анди Кемпиън, цитиран от Business Insider.
Причина за изненадващото напускане не се посочва. „Можем да потвърдим, че Ратнакар Лаву вече не е в Nike“, коментира компанията.
Оставката на Лаву се случва на фона на стремежа на компанията да се насочи към дигитална трансформация. Главният изпълнителен директор на Nike Джон Донахоу представи амбициозни технологични планове още през януари 2020 г. Те предвиждат основният бизнес на Nike да акцентира върху дигиталните продажби и компанията цели да стане по-фокусирана върху технологиите. На среща през февруари 2022 г. Лаву говори за тях. „Ще е нужно търпение. Знам, че в момента не изглежда, че нещата се променят достатъчно бързо“, заяви тогава той.

Според запознати вътрешни източници изтичането на таланти, включително изненадващата оставка, е заради упорития подход на Nike за връщане в офиса, недобро изпълнение на приоритетите, бързата промяна, липсата на ясна комуникация и преминаването към по-управленски стил.
Лаву се присъедини към Nike през юни 2019 г., като преди това е работил като технологичен изпълнителен директор за Kohl’s.
През май 2022 г. Insider съобщи за изтекло вътрешно проучване на технологични служители на Nike, показващо недоволството на служителите.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Изпълнителният директор на YouTube се оттегля
Nike се изтегля изцяло от Русия
Nike и още 200 обувни компании молят Тръмп да отмени китайските мита