Близо 517 000 пътници са преминали през летище София през януари, обявиха от фирмата концесионер.
Трафикът през януари 2023 г. все още не достига нивата от предпандемичната 2019 г. – 527 000, но се отчита сериозен ръст спрямо същия период през предходните 2 години.
На годишна база повишението спрямо януари 2022 г., когато през летището преминаха общо над 309 000 пътници, е 67%. Обслужените пътници от столичната аерогара през 2022 г. бяха общо над 6 млн. спрямо 3,37 млн. през 2021 г. Връщане към нормалното: Летище София обслужи над 6 милиона пътници

Пътувалите през януари по вътрешни линии пътници са 13 636 и са с 26% по-малко спрямо предпандемичния период.
Отражение върху пътникопотока с чартърни полети е дала и липсата на сняг в началото на годината. В този период той е главно към зимните курорти у нас, като пасажерите са намалели с 9% спрямо 2019 г.
Международните редовни линии са използвали близо 478 000 пътници.
Излетелите и кацнали самолети на летище София в първия месец на 2023 г. са 4464, което е спад от над 4% спрямо същия период преди COVID-19, но с 26% ръст на годишна база.
Обемът на обработените товарни и пощенски пратки през януари се е свил с 3% спрямо 2019 г. и възлиза на 1627 т.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Нов облик: Европа модернизира летище София, отпусна му 40 млн. евро
Летище София с нова лятна дестинация и екзотични предложения през зимата
Wizz Air добавя нов маршрут от София. Докъде ще можем да летим?
Летище София ще има с 500 000 повече пътувания догодина и нов самолет на Wizz Air

Министър-председателят на Русия Михаил Мишустин одобри указ, който позволява облекчен визов режим за граждани на 19 държави, съобщава турското издание Daily Sabah.
Гражданите на посочените страни могат да получат туристическа виза до 6 месеца, ако имат хотелска резервация, се казва в постановлението, публикувано на правителствения портал.
Държавите с облекчен визов режим са Бахрейн, Бруней, Камбоджа, Китай, Индия, Индонезия, Иран, Северна Корея, Кувейт, Лаос, Малайзия, Мексико, Мианмар, Оман, Саудитска Арабия, Сърбия, Тайланд, Турция и Филипините.

Говорейки в долната камара на руския парламент на 15 февруари, Държавната дума, министърът на външните работи Сергей Лавров обяви, че Русия планира да въведе безвизов режим с 11 държави в близко бъдеще, както и облекчаване на визовия режим с 6 държави.
По думите му до 1 юни руското външно министерство ще публикува доклад за възможността за въвеждане на електронни визи за граждани на още 70 страни, и обеща, че „няма да има проблеми за приятелските страни“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Девет държави спряха издаването на визи за руснаци
Ще затвори ли Европа границите си за руски туристи
След санкциите – ето къде пътуват руските туристи извън Европа

Руските туристи се отказват от България. Къде ще отидат?

Безплатни визи за руски деца, влизащи в България

Кметът Пенчо Милков и зам.-кметовете Златомира Стефанова и Димитър Недев посетиха временната производствена база на немската компания за изработка на нагреватели за автомобили „Еберспехер“. Дейността бе представена от управителя Руслан Папазян и директора на новите производства за компанията Маркус Аллес.
„Щастливи сме, че избрахте Русе за разширяване на производството си. За нас оценката на компанията е и оценка за града и посоката, в която се развива. Тук постепенно се оформя клъстер от фирми, работещи за автомобилната индустрия, и разширяващи дейността си. Вашето присъствие е много важен момент от това развитие и съм убеден, че освен всичко, от вас можем да почерпим и голям опит в корпоративната култура и управлението на хора“, сподели кметът.

„Еберспехер“ се специализира в производството на нисковолтови и високоволтови нагреватели за електрически, хибридни и автомобили, задвижвани от водород. В Русе ще действат две от растящите дивизии на компанията, свързани със сглобяването на различни продукти за климатизация.
Големи турски компании искат да инвестират в Русе
„Поточният процес е автоматизиран, а самото производство е абсолютно чисто и се прави в условия на свръхналягане“, посочва Папазян.
Дружеството се развива в над 80 локации по цял свят и произвежда нагреватели за едни от най-емблематичните модели на автомобилни гиганти като Мерцедес, Форд, Тойота и много други.
В русенския екип вече влизат 120 души, а до края на годината се очаква назначаването на още 100.

Настоящото производство е временно решение до изграждането на новата сграда на дружеството, чието строителство ще стартира през март и се очаква да бъде завършено до края на 2023 г. Модерното здание ще е разположено върху 17 хил. м2 площ с възможност за почти двойно разширение.
„Еберспехер“ е основана през 1865 г. от Якоб Еберспехер и днес около шест милиона превозни средства по света вече са оборудвани с високоволтовите ѝ нагреватели и електронни блокове за управление. През 2021 г. брутните глобални годишни приходи на групата възлизат на 6 милиарда евро.
 

Значително облекчени ще бъдат родителите, които имат право на семейни помощи за деца, в подаването на нужните документи – ще могат да подават заявленията си директно и по мейл. Това предвиждат промени в правилника за прилагане на закона за семейни помощи за деца, предложени от социалното министерство, пише „Сега“.
Към момента заявленията-декларации се подават в дирекциите „Социално подпомагане“ по няколко начина – лично, чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път с квалифициран електронен подпис. В бъдеще обаче ще се добавят и още две опции – чрез персонален идентификационен код на НАП или НОИ или на електронния адрес на съответната дирекция „Социално подпомагане“. Това ще улесни сериозно хиляди родители, които получават различни видове еднократни или месечни семейни помощи. Такива са еднократните помощи при бременност, раждане, осиновяване, за отглеждане на близнаци, за отглеждане на дете от майка (осиновителка) студентка в редовна форма и др., или месечните помощи за отглеждане на дете до 1 г., за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, за отглеждане на дете с трайно увреждане и за деца без право на наследствена пенсия от починал родител. По-малки данъци и по-големи помощи за родители

Тези промени в правилника уреждат и реда, по който за пръв път от новата учебна година еднократна помощ ще получават и всички деца от втори, трети и четвърти клас. Доходите на семействата няма да имат значение. Досега еднократна сума получаваха само децата в първи и осми клас. Засега размерът на тази помощ е 300 лв., като сумата се определя с бюджета за съответната година. За 2023 г. още няма такъв, но за учебната 2023/24 г. има време нужните средства да се заложат. 300 лева помощ за всички деца до четвърти клас
Право на тази помощ ще имат както децата от държавните и общинските училища, но вече и тези от частните училища – под 3000 в цялата страна. От оценката на въздействието на проекта става ясно, че прогнозно за 2023 г. записаните деца от първи до четвърти клас ще са около 208 000 – по 52 000 деца в съответния клас. Записаните в осми клас пък се очаква да са около 50 000 деца, т.е. от еднократни помощи през 2023 г. следва да се възползват над 250 000 ученици.

Промяна има и при самотните осиновители, според която те ще получават без доходен критерий месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст и месечни помощи за отглеждане на дете до една година. Засега осиновителите, отглеждащи сами децата си и получават месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, са около 320.
Промяна ще има и в разпоредбите на закона, свързани с отпускане на месечни помощи за децата със или без право на наследствена пенсия от починал родител. През 2022 г. 13 320 деца със или без право на наследствена пенсия са получили такива помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20- годишна възраст. От тези помощи за дете без право на наследствена пенсия от починал родител получават 2 027 деца.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Вдигат детските надбавки и майчинството
Хиляди първокласници вземат по 300 лв. за раници и тетрадки
Дадоха по 300 лв. на 100 000 семейства на първокласници и осмокласници
Държавата плаща на баби и дядовци, за да гледат внучето

Николай Маринов е намалил цените на млечните продукти в деня, в който е освободен от поста си. Това заяви изпълнителният директор на Държавната консолидационна компания Венцислав Димитров в ефира на bTV тази сутрин.. Изпълнителният директор на държавната млекопреработвателна компания Николай Маринов беше отстранен от поста си, след като намали цените във фирмените магазини. Новината беше съобщена от самия него отново в ефира на bTV вчера.
Директорът на ДКК съобщи още, че новият изпълнителен директор на държавната млекопреработвателна компания е Владимир Русев, назначен още вчера с решение на Съвета на директорите на ДКК. Той уточни, че вече е започнала процедурата по вписването на новото ръководство в Търговския регистър.
„ДКК е собственик на 14 публични предприятия, които дружеството управлява по най-прозрачни практики, включително и на „Ел Би Булгарикум“. В много кратки срокове, след като е назначен Николай Млад на тази длъжност се свиква заседание на Съвета на директорите, на което се взима прибързано решение, за придобиване на автомобили за дейността на дружеството на не съгласувани цени, от неоторизирани доставчици. Цената е платена предварително и тя е над 1 млн.“, обясни Венцислав Димитров.

Димитров подчерта, че Маринов не е отстранен заради закупуване на автомобилите.
В ДКК е постъпила информация, че веднага след избирането му на поста Николай Маринов купува моторни превозни средства. Избраната фирма не е оторизиран дилър. В сигнала се твърди, че сумата за превозните средства е силно завишена. Пред БТА Маринов заявява, че тези превозни средства са одобрени по бизнес програма, която се одобрява от ДКК, и сумата от 850 000 лева, която са одобрили, е за 3 превозни средства – млековоз и два камиона. „А ние за сума – по-малка от 850 000 лв., сме купили млековоз, два камиона и два леки автомобила, т.е. и тук сме реализирали икономия от над 160 000 лв., която ни позволява да купим допълнително два автомобила“, казва Маринов.

„Работи се с недоказано качество на суровината. Суровината, която пристига в преработвателното предприятие във Видин е с не доказан произход. Седмица след назначаването на Борда на директорите се учредява дружеството, от което се купуват тези нови суровини, сменен е доставчикът, който има своя опит и сертификати. Тук се буди съмнение дали се работи в интерес на публичната компания, или на частен“, обясни Димитров.
От ДКК посочват, че малко след встъпването на Маринов в длъжност „Ел Би Булгарикум“ започва да купува суровина от новорегистрирана фирма (през месец декември 2022 г.). Има индикации, че цената, на която доставят млякото, е силно завишена, посочват от ДКК. „Напротив, точно обратното е – цената е с около 8 ст. по-ниска от доставчиците, които са били досега“, казва Маринов.
Димитров заяви, че в момента върви проверка, но още не са предоставени документи. По думите му проверката е на база на сигнали, подавани от дългогодишни служители от предприятието.
От ДКК посочват, че дългогодишни работници от производствената база във Видин са подали сигнал в ДКК, че качеството на суровината е много занижено. Освен това според ДКК най-вероятно за да се генерират по-големи доставки от фирмата доставчик, „Ел Би Булгарикум“ се презапасява с готова продукция, която трудно може да бъде пласирана, преди да изтече срокът ѝ на годност. По думите на Маринов обаче такова нещо няма. „Работи се по график, производствената база си изготвя график, праща го на доставчиците и те доставят съобразно графика“, коментира Маринов.

От ДКК заявяват, че при избора на изпълнителния директор са спазени всички публични процедури, но при сигнали за такива нередности ще се вземат категорични мерки.
Николай Маринов заяви, че ще заведе дело срещу ДКК.
„Днес стана ясно отново, че мафията победи държавата“, заяви Маринов пред bTV. Според него е възможно причина за уволнението му да са били прекратените „порочни практики“ в дружеството, свързани с натиск от страна на ДКК и министъра на икономиката фирма да работи с конкретни доставчици на сурово мляко със „съмнително“ качество.
В понеделник Николай Маринов обяви, че държавната млекопреработвателна компания „Ел Би Булгарикум“ намалява цените на млечните продукти във фирмените си магазини. Млеката поевтиняват с между 5 и 10%, а на кашкавала и сиренето – с над 30%, като Маринов призова и големите хипермаркети да последват примера им. Ниски цени: „Ел Би Булгарикум“ сваля цените на продуктите си
Николай Маринов бе назначен на поста съвсем скоро – в началото на декември 2022 г.  
ОШЕ ПО ТЕМАТА:
Сиренето удари рекордна цена – по-евтино е да ядем месо
Саудитска Арабия иска да построи най-голямата млечна ферма в България
Двете най-големи млечни компании у нас се обединяват

Нелоялни търговски практики за мен има. През 7-8-10 търговски субекта филтрират достъпа на стотици производители. Големите вериги държат около 55-60% от пазара, другото е за малките магазинчета.
Големите вериги обаче са в големите градове, а там оборотът е по-голям – там те имат дял 75-80%. По празници делът им там обаче стига 90%. Така председателят на Националната асоциация на млекопреработвателите Владислав Николов коментира пред БНТ ситуацията с цените на храните в България, като конкретно говори за млякото.
Николов се оплака, че в миналото, при третия кабинет на Бойко Борисов, имало голям натиск от чужди посланици, за да се наложат нормативни граници на пазара.
През първите 2 седмици на февруари има надценки от 60-80% – т.е. Влиза в търговската верига нещо на 10 лв., става 18 лв. и то без да говорим за допълнителни такси като брошури, а в някои вериги имаше практики за рождени дни, за Нова година, твърди Николов.
Категорично той се обяви против таван на цените, но трябва да има таван на рентабилността, каза още председателят на Асоциацията на млекопреработвателите.
ОЩЕ по темата: Цената на сиренето достигна рекордни нива – надхвърли 11 лв. за килограм
Според Николов директорът на „Ел Би Булгарикум“ е уволнен, защото е засегнал корпоративни интереси. Не е нормално рентабилността на едно предприятие в млекарския производителен бранш да работи за 5-7%, настоя той.
ОЩЕ по темата: „Ел Би Булгарикум“ намалява цените на млечните продукти във фирмените магазини

Хляб без ДДС, по-ниски цени на пшеницата на международните пазари, но въпреки това цената за крайните клиенти в България не само не пада, ами и плавно и полека расте. Това показват данни, цитирани от икономиста Лъчезар Богданов във Фейсбук.
Данните на Европейската комисия са изключитено показателни – през май 2022 година пшеницата в ЕС беше средно с 34% по-скъпа, а в България през юни 2022 година беше пикът на поскъпването – 39%. Но през януари 2023 година т.е. само преди месец средната цена вече е с 20-тина процента по-ниска от най-високите стойности през пролетта и общо поевтиняването ѝ е 9% спрямо най-скъпите моменти на 2022 година.
Съответно, от 1 юли за хляба в България ДДС няма, а през януари 2023 година токът е с 33 лева по-евтин на мегаватчас – 200 лв. спрямо 233 лв. година по-рано. Обаче хлябът и хлебните изделия остават с 34% по-скъпи спрямо януари 2023 година.
ОЩЕ по темата: Цената на хляба няма да се вдига, но закуските поскъпват
„Това, освен друго, показва и че намалението (а тук – премахването изцяло) на ДДС не се пренася към потребителите чрез по-ниски крайни цени. Може би това ще е предупредителен сигнал към политиците, когато (отново) започнат да се упражняват в популизъм върху данъчната система“, възмутено коментира икономистът Лъчезар Богданов.
В публикацията му във Фейсбук, където се коментира темата, обаче се поставя въпросът и какви са разходите за труд и транспорт. Самият Богданов коментира, че горивата са с около 9% по-скъпи, а разходите за труд са се вдигнали със 17-18%.
КНСБ: Цената на хляба е паднала между 1 и 11%, а на брашното – между 8 и 11%

Наводненията са начело сред природните бедствия, които нанасят щети в България, но не са най-смъртоносните. Това сочи пространен анализ за риска и уязвимостта на секторите в българската икономика от климатични промени.
Данните са доста разнообразни, но изводът е направен на база информация, обхващаща периода 1980 – 2010 година. Оказва се, че в този период най-смъртоносни за българите са били студените вълни – т.е. екстремно ниски температури. През 2006 година 18 души в България са умрели от измръзване, а през 2005 година – 17 заради наводнения. А от екстремни жеги – 10 през 2008 година. Това обаче е ориентир от общ характер, не може да се счита за абсолютна меродавност, заради условностите на статистиката.
Същевременно в периода 2010 – 2012 година най-много материални щети според НСИ са нанесли снегонавяванията и обледяванията – 95 113 000 лв. На второ място са наводненията – 88 813 000 лв., а на трето място са бурите и градушките – 73 776 000 лв. Сушата е донесла 89 000 лв. щети за този период.
Абсолютната максимална температура в страната е измерена през 1916 г. в Садово (45,2 ̊С) и до момента не е променен този рекорд. Абсолютната минимална температура е измерена в Трън (-38,3) през 1947 г.. Ст. Беглика е и с най-ниска от средните месечни абсолютни минимални температури, със стойност за януари (-36,6 ̊С). Най-топлото място в страната по показателя средна от месечните абсолютни максимални температури е Бяла (Русенска област) с (37,5 ̊С). Най-често засегнатите региони от страната от горещи вълни (3 поредни дни с 32 или повече градуса по Целзий) са областите Благоевград, Хасково, Кърджали, Пловдив, Ямбол и Стара Загора в Южна България, и Плевен, Русе и Велико Търново, в Северна България.
Иначе в периода 1980 – 2010 година десетте най-тежки природни бедствия са регистрирани в периода 2000 – 2010 година, което изглежда като явен признак на влиянието на климатичните промени.
ОЩЕ: Българската политика за борба с климатичните промени – има ли я изобщо?

– От какво е тази шуба?
– От българска лисица.
– А защо е така настръхнала?
– Вие някога били ли сте в България?
– Не!
– А тя е била!
 

Макар България да е ратифицирала всички международни споразумения за климата и да е член на ЕС, и политиците, и повечето хора нямат разбирането, че климатичните промени оказват влияние и имат пряко значение за живота им. Липсва визия за осъществяване на национална политика с конкретни действия за реагиране на климатичните промени, въпреки наличието на данни от наблюденията и резултати от научни изследвания, свидетелстващи за все повече неблагоприятни ефекти от тези промени у нас.
ОЩЕ по темата: Брутална суша: Ще остане ли Гърция без маслини и зехтин?
Нещо повече, след 15 години членство в ЕС  България няма ясно формулирани общонационални цели и приоритети за развитието си, които да са консенсусно приети с оглед на националните нужди и интереси, като същевременно да допринасят за изпълнение на всички международни и европейски ангажименти на страната. Това пише Антоанета Йотова в специален материал за „Климатека“.
Членството в ЕС обаче ни задължава да въвеждаме и изпълняваме съответното европейско законодателство. Затова през 2014 г. беше приет Закон за ограничаване изменението на климата (ЗОИК).
Към този момент България е една от малкото страни в ЕС с подобен закон. С него обаче се уреждат предимно правни отношения, произтичащи от задълженията на страната по международната и европейската схеми за търговия с квоти за емисии на парникови газове. От приемането си досега ЗОИК е променян много пъти, основно за да отразява/транспонира съответни директиви на ЕС, най-вече за изпълнение задълженията на страната по европейската схема за търговия с емисии на парникови газове. Безспорно привеждането в съответствие на националното с европейското законодателство е необходимо, но предвид все по-неблагоприятните ефекти от промените в климата у нас поради по-честите и по-интензивни екстремни прояви на времето, то е крайно недостатъчно като национална климатична политика. 
Националната стратегия и План за действие за адаптация към изменението на климата

Крачка напред по отношение на национална политика за реагиране на промени в климата бяха изготвянето на Националната стратегия и Плана за действие за адаптация към изменението на климата, приети от Министерския съвет на 23.10.2019 г. – „референтен документ, определящ рамка за действия за адаптиране към изменението на климата и приоритетни направления до 2030 г.“. Наличието на този документ е необходимо, но също недостатъчно условие за реално осъществяване на такава политика. Заложените в него действия, конкретизирани за 9 сектора (селско стопанство, биоразнообразие и екосистеми, гори, енергетика, човешко здраве, туризъм, транспорт, градска среда, води), обаче са добра основа за формулиране и предприемане на практически мерки в тези сектори, с оглед на адаптирането им към промени в климата. 
Одобреният от служебното правителство през октомври 2022 г. проект на Дългосрочна стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. би следвало, но едва ли ще бъде практически полезен документ за осъществяването на национална политика за реагиране на промени в климата. Някои конкретни негови недостатъци са: „Направеният в края на документа (стр. 95 – 98, глава 7.9 Въздействия върху околната среда) опит за частичен сравнителен анализ (за движението на нивата на емисии от парникови газове), както и някои коментари за системните разходи при различните сценарии са недостатъчни, за да даде стабилна основа за политически избор на сценарий (или на комбинация от сценарии) за бъдещото развитие. Важният раздел в тази глава „Рискове, свързани с изменението на климата и уязвимостта на околната среда в България“ (стр. 99 – 101), е много кратък, съвсем общ и не дава конкретни насоки за управление на все по-големите рискове от климатичните промени у нас, така че да се надгради оценката на тези рискове от 2014 г.“ (Становище по Проект на Дългосрочна стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. – обществената консултация със срок 14.10.2022 , стр. 6).
Възможност за формиране на политика и финансиране на конкретни действия за реагиране на промени в климата дават и националните програмни документи – Споразумение за партньорство (СП), Оперативни програми (ОП), Планът за възстановяване и устойчивост и други, регламентиращи използването на средства от европейските фондове. След приемане от Европейската комисия (ЕК) тези документи стават национални законодателни актове. В тях е необходимо да се заложи изпълнение на изискването – като хоризонтален критерий, определена част от европейските средства по всички програми да се използва за финансиране на мерки, свързани с изменението на климата. В програмния период 2014 – 2020 г. изискването беше за 20%, а за периода 2021 – 2027 г. е 30% от евросредствата да се използват за такива мерки. Оценка как точно се изпълнява това изискване се прави след приключване на програмния период и „Прегледът и анализът на документи за интегриране на политики и мерки за реагиране на промени в климата в СП и ОП на България за програмния период 2014 – 2020 г. най-общо показва добри намерения в началото и недобра реализация на тези намерения при изпълнение на ОП“. 
Освен това действията, свързани с осъществяване на политики за реагиране на промени в климата в България, са предимно реактивни, а не проактивни –  предприемат се основно в изпълнение/транспониране на задължителни актове на ЕС и без отчитане на национално специфични обстоятелства, в частност – на увеличаващите се специфични рискове от неблагоприятни ефекти на климатичните промени у нас. 
Формулирането и осъществяването на национална политика в която и да е сфера не трябва да зависи само от международни ангажименти на страната или от наличието и размера на външно финансиране. По отношение на политиките в сферата на околната среда, в частност – на политиката за реагиране на промени в климата, е съществено важно да се отчитат националните и местни особености като проява на глобални и регионални процеси. В България от години не само не се решават, а още повече се задълбочават съществуващи проблеми – не толкова и само от самите ефекти на климатичните промени, а от неразбиране и неглижиране на необходимостта да се провежда последователна климатична политика, така, че да се намалят последствията от негативните ефекти на тези промени. По-точно, необходима е национална климатична политика, с която да се управляват по най-добър начин увеличаващите се рискове от климатичните промени. 
Изследване за рисковете и уязвимостта на основните сектори на българската икономика от климатичните промени може да бъде основа за такава политика, която: 
1. прилага цялостен и проактивен подход;
2. фокусирана е върху превантивни действия, като същевременно във възможно най-голяма степен се прилага принципът на предпазливостта – да се формулират и финансират най-подходящите мерки за превенция на отрицателни последствия от климатичните промени;
3. прилага във възможно най-голяма степен методи за управление на кризи. 
Стъпвайки на тези основни принципи, една ефективна национална климатична политика е важно да включва действия и мерки на местно ниво, така че по най-добър начин да бъдат отразени съответните специфични рискове, свързани с климатичните промени. Лоши практики – като например Плановете за управление на риска от наводнения, които не се обновяват регулярно според изискванията за тях, следва да бъдат прекратени. 
Изложеното дотук показва, че досегашната национална климатична политика на България не е достатъчно ефективна и за страната, и като принос за постигане целите на европейската и международна политики за реагиране на промени в климата. Крайно време е за действия в посока решителна промяна на тази политика, така че тя да бъде във възможно най-голяма степен резултатна най-вече по отношение адаптиране към климатичните промени и управление на рисковете от тях.
ОЩЕ по темата: Малдивите изчезват, до края на века над 1000 острова ще са само спомен

Макар България да е ратифицирала всички международни споразумения за климата и да е член на ЕС, и политиците, и повечето хора нямат разбирането, че климатичните промени оказват влияние и имат пряко значение за живота им. Липсва визия за осъществяване на национална политика с конкретни действия за реагиране на климатичните промени, въпреки наличието на данни от наблюденията и резултати от научни изследвания, свидетелстващи за все повече неблагоприятни ефекти от тези промени у нас.
ОЩЕ по темата: Брутална суша: Ще остане ли Гърция без маслини и зехтин?
Нещо повече, след 15 години членство в ЕС  България няма ясно формулирани общонационални цели и приоритети за развитието си, които да са консенсусно приети с оглед на националните нужди и интереси, като същевременно да допринасят за изпълнение на всички международни и европейски ангажименти на страната. Това пише Антоанета Йотова в специален материал за „Климатека“.
Членството в ЕС обаче ни задължава да въвеждаме и изпълняваме съответното европейско законодателство. Затова през 2014 г. беше приет Закон за ограничаване изменението на климата (ЗОИК).
Към този момент България е една от малкото страни в ЕС с подобен закон. С него обаче се уреждат предимно правни отношения, произтичащи от задълженията на страната по международната и европейската схеми за търговия с квоти за емисии на парникови газове. От приемането си досега ЗОИК е променян много пъти, основно за да отразява/транспонира съответни директиви на ЕС, най-вече за изпълнение задълженията на страната по европейската схема за търговия с емисии на парникови газове. Безспорно привеждането в съответствие на националното с европейското законодателство е необходимо, но предвид все по-неблагоприятните ефекти от промените в климата у нас поради по-честите и по-интензивни екстремни прояви на времето, то е крайно недостатъчно като национална климатична политика. 
Националната стратегия и План за действие за адаптация към изменението на климата

Крачка напред по отношение на национална политика за реагиране на промени в климата бяха изготвянето на Националната стратегия и Плана за действие за адаптация към изменението на климата, приети от Министерския съвет на 23.10.2019 г. – „референтен документ, определящ рамка за действия за адаптиране към изменението на климата и приоритетни направления до 2030 г.“. Наличието на този документ е необходимо, но също недостатъчно условие за реално осъществяване на такава политика. Заложените в него действия, конкретизирани за 9 сектора (селско стопанство, биоразнообразие и екосистеми, гори, енергетика, човешко здраве, туризъм, транспорт, градска среда, води), обаче са добра основа за формулиране и предприемане на практически мерки в тези сектори, с оглед на адаптирането им към промени в климата. 
Одобреният от служебното правителство през октомври 2022 г. проект на Дългосрочна стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. би следвало, но едва ли ще бъде практически полезен документ за осъществяването на национална политика за реагиране на промени в климата. Някои конкретни негови недостатъци са: „Направеният в края на документа (стр. 95 – 98, глава 7.9 Въздействия върху околната среда) опит за частичен сравнителен анализ (за движението на нивата на емисии от парникови газове), както и някои коментари за системните разходи при различните сценарии са недостатъчни, за да даде стабилна основа за политически избор на сценарий (или на комбинация от сценарии) за бъдещото развитие. Важният раздел в тази глава „Рискове, свързани с изменението на климата и уязвимостта на околната среда в България“ (стр. 99 – 101), е много кратък, съвсем общ и не дава конкретни насоки за управление на все по-големите рискове от климатичните промени у нас, така че да се надгради оценката на тези рискове от 2014 г.“ (Становище по Проект на Дългосрочна стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. – обществената консултация със срок 14.10.2022 , стр. 6).
Възможност за формиране на политика и финансиране на конкретни действия за реагиране на промени в климата дават и националните програмни документи – Споразумение за партньорство (СП), Оперативни програми (ОП), Планът за възстановяване и устойчивост и други, регламентиращи използването на средства от европейските фондове. След приемане от Европейската комисия (ЕК) тези документи стават национални законодателни актове. В тях е необходимо да се заложи изпълнение на изискването – като хоризонтален критерий, определена част от европейските средства по всички програми да се използва за финансиране на мерки, свързани с изменението на климата. В програмния период 2014 – 2020 г. изискването беше за 20%, а за периода 2021 – 2027 г. е 30% от евросредствата да се използват за такива мерки. Оценка как точно се изпълнява това изискване се прави след приключване на програмния период и „Прегледът и анализът на документи за интегриране на политики и мерки за реагиране на промени в климата в СП и ОП на България за програмния период 2014 – 2020 г. най-общо показва добри намерения в началото и недобра реализация на тези намерения при изпълнение на ОП“. 
Освен това действията, свързани с осъществяване на политики за реагиране на промени в климата в България, са предимно реактивни, а не проактивни –  предприемат се основно в изпълнение/транспониране на задължителни актове на ЕС и без отчитане на национално специфични обстоятелства, в частност – на увеличаващите се специфични рискове от неблагоприятни ефекти на климатичните промени у нас. 
Формулирането и осъществяването на национална политика в която и да е сфера не трябва да зависи само от международни ангажименти на страната или от наличието и размера на външно финансиране. По отношение на политиките в сферата на околната среда, в частност – на политиката за реагиране на промени в климата, е съществено важно да се отчитат националните и местни особености като проява на глобални и регионални процеси. В България от години не само не се решават, а още повече се задълбочават съществуващи проблеми – не толкова и само от самите ефекти на климатичните промени, а от неразбиране и неглижиране на необходимостта да се провежда последователна климатична политика, така, че да се намалят последствията от негативните ефекти на тези промени. По-точно, необходима е национална климатична политика, с която да се управляват по най-добър начин увеличаващите се рискове от климатичните промени. 
Изследване за рисковете и уязвимостта на основните сектори на българската икономика от климатичните промени може да бъде основа за такава политика, която: 
1. прилага цялостен и проактивен подход;
2. фокусирана е върху превантивни действия, като същевременно във възможно най-голяма степен се прилага принципът на предпазливостта – да се формулират и финансират най-подходящите мерки за превенция на отрицателни последствия от климатичните промени;
3. прилага във възможно най-голяма степен методи за управление на кризи. 
Стъпвайки на тези основни принципи, една ефективна национална климатична политика е важно да включва действия и мерки на местно ниво, така че по най-добър начин да бъдат отразени съответните специфични рискове, свързани с климатичните промени. Лоши практики – като например Плановете за управление на риска от наводнения, които не се обновяват регулярно според изискванията за тях, следва да бъдат прекратени. 
Изложеното дотук показва, че досегашната национална климатична политика на България не е достатъчно ефективна и за страната, и като принос за постигане целите на европейската и международна политики за реагиране на промени в климата. Крайно време е за действия в посока решителна промяна на тази политика, така че тя да бъде във възможно най-голяма степен резултатна най-вече по отношение адаптиране към климатичните промени и управление на рисковете от тях.
ОЩЕ по темата: Малдивите изчезват, до края на века над 1000 острова ще са само спомен

България… двама работници:
Единият копае дупки, другият зад него ги заравя.
Минаващ наблизо летовник ги вижда и пита:
– А бе, ти за какво копаеш дупки, като тоя, вторият зад теб ги заравя?
– Тоя не е вторият. Вторият е в отпуска, иначе той слагаше дръвчета…
 

Американските собственици на футболния клуб „Ливърпул“ не се опитват да продадат отбора, но водят разговори с потенциални инвеститори за друг вид сделка, съобщи Boston Sports Journal, цитиран от Bloomberg.
„Продаваме ли LFC? Не. Разговаряме ли с инвеститори за LFC? Да. Ще се случи ли нещо там? Вярвам, че да, но няма да е продажба. Продавахме ли нещо през последните над 20 години?“, заяви в интервю за изданието Джон Хенри, собственик на Fenway Sports Group, като опроверга появилата се през ноември 2022 г. информация, че се проучва продажба.
Компанията Fenway Sports Group, която придоби британския клуб през 2010 г., коментира преди 3 месеца, че би проучила възможността за привличане на инвеститори, ако това е в „най-добрия интерес“ на клуба. След първоначалното изявление президентът на „Ливърпул“ Том Вернер заяви, че няма спешност за приключване на потенциална сделка.

Коментарите слагат край на спекулациите, че отборът е тръгнал към продажба, която може да донесе над 5 млрд. долара, тъй като инвеститори от цял свят се състезават да купуват клубове от английската Висша лига. Fenway Sports Group купи Ливърпул за около 300 млн. паунда (361 млн. долара) през 2010 г. при принудителна продажба от американските бизнесмени Джордж Джилет и Том Хикс.
През ноември Bloomberg News и The Athletic съобщиха, че Fenway Sports Group обмисля продажбата на Ливърпул. Компанията е собственик и на бейзболния тим Boston Red Sox. Собствениците на мърсисайдци: „Ливърпул“ се продава
При конкурентa на Ливърпул във Висшата лига – Манчестър Юнайтед, притежаван от американската фамилия Глейзър, се обмисля продажба с потвърдени оферти от INEOS на британския милиардер Джим Ратклиф и катарския принц Шейх Ясим бин Мохамед ал-Тани.
Ливърпул е сред най-големите отбори в световния футбол и заедно със северозападния съперник Манчестър Юнайтед е един от най-успешните в най-богатата футболна лига в света. Над половината от най-богатите футболни клубове в класацията Money League на Deloitte са от Висшата лига. Общо 11 отбора от елита на английския футбол са в топ 20, сочи списъкът за сезон 2021-22. Пълна доминация: Английските отбори – най-богатите в Европа
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Висшата лига разследва „Манчестър Сити“ за финансови злоупотреби

Американските собственици на футболния клуб „Ливърпул“ не се опитват да продадат отбора, но водят разговори с потенциални инвеститори за друг вид сделка, съобщи Boston Sports Journal, цитиран от Bloomberg.
„Продаваме ли LFC? Не. Разговаряме ли с инвеститори за LFC? Да. Ще се случи ли нещо там? Вярвам, че да, но няма да е продажба. Продавахме ли нещо през последните над 20 години?“, заяви в интервю за изданието Джон Хенри, собственик на Fenway Sports Group, като опроверга появилата се през ноември 2022 г. информация, че се проучва продажба.
Компанията Fenway Sports Group, която придоби британския клуб през 2010 г., коментира преди 3 месеца, че би проучила възможността за привличане на инвеститори, ако това е в „най-добрия интерес“ на клуба. След първоначалното изявление президентът на „Ливърпул“ Том Вернер заяви, че няма спешност за приключване на потенциална сделка.

Коментарите слагат край на спекулациите, че отборът е тръгнал към продажба, която може да донесе над 5 млрд. долара, тъй като инвеститори от цял свят се състезават да купуват клубове от английската Висша лига. Fenway Sports Group купи Ливърпул за около 300 млн. паунда (361 млн. долара) през 2010 г. при принудителна продажба от американските бизнесмени Джордж Джилет и Том Хикс.
През ноември Bloomberg News и The Athletic съобщиха, че Fenway Sports Group обмисля продажбата на Ливърпул. Компанията е собственик и на бейзболния тим Boston Red Sox. Собствениците на мърсисайдци: „Ливърпул“ се продава
При конкурентa на Ливърпул във Висшата лига – Манчестър Юнайтед, притежаван от американската фамилия Глейзър, се обмисля продажба с потвърдени оферти от INEOS на британския милиардер Джим Ратклиф и катарския принц Шейх Ясим бин Мохамед ал-Тани.
Ливърпул е сред най-големите отбори в световния футбол и заедно със северозападния съперник Манчестър Юнайтед е един от най-успешните в най-богатата футболна лига в света. Над половината от най-богатите футболни клубове в класацията Money League на Deloitte са от Висшата лига. Общо 11 отбора от елита на английския футбол са в топ 20, сочи списъкът за сезон 2021-22. Пълна доминация: Английските отбори – най-богатите в Европа
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Висшата лига разследва „Манчестър Сити“ за финансови злоупотреби

Технологичният директор Ратнакар Лаву на Nike изненадващо подаде оставка. Това се съобщава в имейл, изпратен до служителите и подписан от главния оперативен директор на Nike Анди Кемпиън, цитиран от Business Insider.
Причина за изненадващото напускане не се посочва. „Можем да потвърдим, че Ратнакар Лаву вече не е в Nike“, коментира компанията.
Оставката на Лаву се случва на фона на стремежа на компанията да се насочи към дигитална трансформация. Главният изпълнителен директор на Nike Джон Донахоу представи амбициозни технологични планове още през януари 2020 г. Те предвиждат основният бизнес на Nike да акцентира върху дигиталните продажби и компанията цели да стане по-фокусирана върху технологиите. На среща през февруари 2022 г. Лаву говори за тях. „Ще е нужно търпение. Знам, че в момента не изглежда, че нещата се променят достатъчно бързо“, заяви тогава той.

Според запознати вътрешни източници изтичането на таланти, включително изненадващата оставка, е заради упорития подход на Nike за връщане в офиса, недобро изпълнение на приоритетите, бързата промяна, липсата на ясна комуникация и преминаването към по-управленски стил.
Лаву се присъедини към Nike през юни 2019 г., като преди това е работил като технологичен изпълнителен директор за Kohl’s.
През май 2022 г. Insider съобщи за изтекло вътрешно проучване на технологични служители на Nike, показващо недоволството на служителите.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Изпълнителният директор на YouTube се оттегля
Nike се изтегля изцяло от Русия
Nike и още 200 обувни компании молят Тръмп да отмени китайските мита 

Oт осем мeceцa нacaм жилищaтa в Coфия нe ca пpoмeнили особено цeнaтa cи. Това показват данни на независимата ĸoмпaния Ноmеhееd, ĸoятo cлeди caйтoвeтe зa нeдвижими имoти и изчислява данните от тях, като така извлича средни цени на тип жилище.
Цени на жилищата
През май 2022 г.3-cтaйнитe aпapтaмeнти струваха средно 175 000 евро, a 2-cтaйнитe бяxa средно 114 000 евро. Πpeз янyapи 2023, 3-cтaйнитe oтнoвo cтpyвaт тoчнo 175 000 евро, a 2-cтaйнитe ca с цена 116 000 евро.
Апартаментите в София: Двойна разлика в цената между най-евтините и най-скъпите
Цeнaтa нa 3-cтaйнитe aпapтaмeнти ce пoвиши дpacтичнo, cлeд ĸaтo пaндeмиятa зaтиxнa. Зaпoчвaйĸи oт мapт 2021 г. c цeнa oт 120 000 евро, зa мaлĸo пoвeчe oт 1 гoдинa цeнaтa дocтигнa 175 000 евро пpeз мaй 2022 г. Сега е същата.
Цeнaтa нa 2-cтaйнитe cъщo ce пoвиши мнoгo тогава. Зaпoчвaйĸи пpeз aпpил 2021 г. c  нивa oт 79 000 евро, зa 14 мeceцa цeнaтa дocтигнa 114 000 евро пpeз юни 2022. След това обаче, за осем месеца тя с е повишила с едва 2000 евро. Пpeз янyapи 2023 тя е 116 000 евро.

В същото време пpeз пocлeднитe двe гoдини инфлaциятa в Бългapия e peĸopднo виcoĸa – зa янyapи 2023 тя e 16.4% пo дaнни нa HCИ. Toвa нaĸapa мнoгo xopa дa ĸyпyвaт жилищa c цeл дa пpeдпaзят cпecтeнитe cи пapи oт инфлaциятa. Дo мaй мeceц минaлaтa гoдинa тoвa бe дoбpa cтpaтeгия, ĸoятo нaиcтинa пpeдпaзвaшe oт инфлaциятa, зaщoтo цeнитe нa жилищaтa ce пoĸaчвaxa пo-бъpзo oт инфлaциятa. Caмo чe oт мaй мeceц тaзи cтpaтeгия зa пpeдпaзвaнe oт инфлaциятa вeчe нe paбoти, отчитат анализаторите.
Наемите
Πpи нaeмитe cъщo нямa гoлeми пpoмeни. Haeмът нa 3-cтaeн ocтaнa нeпpoмeнeн вeчe чeтвъpти пopeдeн мeceц – 1100 лв. мeceчнo. Πpи 2-cтaйнитe имa cъвceм лeĸo пoвишeниe oт 750 лв. нa 760 лв. мeceчнo.
Mнoгo дългo вpeмe нaeмитe нa 2-cтaйнитe cтoяxa нa 700 лв. мeceчнo и нe ce пpoмeняxa. Πpeз aвгycт 2022 г. ce cлyчи нeщo cъвceм нoвo – нaeмитe ce пoвишиxa нaд 700 лв. зa пъpви път oт 2018 гoдинa нacaм. Πoĸaчвaнeтo пpoдължи и пpeз ceптeмвpи, a пpeз oĸтoмвpи нaeмът нa 2-cтaeн yдapи peĸopдa cи oт 780 лв нa мeceц. Πpeз нoeмвpи и дeĸeмвpи нaeмитe ce въpнaxa мaлĸo и зaвъpшиxa гoдинaтa нa 750 лв нa мeceц.
Oчaĸвaниятa бяxa, чe ĸpъглaтa цeнaтa oт 750 лв нa мeceц щe ce зaпaзи дългo вpeмe. Caмo чe зa янyapи 2023 дaннитe пoĸaзвaт cpeднa цeнa oт 760 лв. Tъй ĸaтo тoвa e пoвишeниe нaд ĸpъглитe 750 лв, тoвa знaчи, чe cpeднитe нaeми нa 2-cтaйнтe твъpдo ca пoнe 750 лв, и имa пoтeнциaлнa възмoжнocт в близĸитe мeceци дa ce пoĸaчaт дo cлeдвaщaтa ĸpъглa cтoйнocт oт 800 лв.
Haeмитe нa 3-cтaйнитe дългo вpeмe cтoяxa нa 900 лв (oт юни 2018 дo ceптeмвpи 2019 г.). Toчнo пpeди ĸopoнaвиpyca тe бяxa тpъгнaли дa ce пoĸaчвaт и нa двa пъти дocтигaxa 1000 лв. (пpeз дeĸeмвpи 2019 и мapт 2020). Πaндeмиятa oĸaзa нaтиcĸ и пoнижи нaeмитe, нo cлeд ĸaтo пooтшyмя, пpeз ceптeмвpи 2021 г. нaeмът нa 3-cтaeн oтнoвo дocтигнa cтapoтo cи cтaбилнo нивo oт 900 лв. и ocтaнa нa нeгo дo фeвpyapи 2022.
Toгaвa, тoчнo ĸaĸтo ce cлyчи и пpeди Соvіd-19, нaeмитe зaпoчнaxa дa тecтвaт пo-виcoĸи нивa, зa дa ycпeят пpeз aвгycт 2022 дa дocтигнaт oтнoвo 1000 лв, a пpeз oĸтoмвpи дopи гo нaдвишиxa и дocтигнaxa peĸopднитe 1100 лв. Oт тoгaвa дo ceгa, вeчe чeтвъpти пopeдeн мeceц, cpeдният нaeм зa 3-cтaeн зaпaзвa peĸopдa cи oт 1100 лв мeceчнo.
 

Единствената държава в света, в която през 2022 г. отчете дефлация е Южен Судан. Политическата нестабилност и насилието в страната потиснаха икономическия растеж и инфлацията, която през декември достигна -11,6%. На прага пред тежка хуманитарна криза, Южен Судан е страната с най-ниска инфлация в света, по данни на Visual Capitalaist.
Най-голяма част от най-ниските нива на инфлация в света са отчетени в Азия, в Макао, Китай, Хонг Конг и Тайван. В региона продължителните локдауни ограничиха и растежа, и потребителските разходи, като намалиха инфлационния натиск.
Позиция                            Държава                            Инфлация
      1                                Южeн Cyдaн                           -11,60%
      2                                    Макао                                     0,80%
      3                                    Китай                                     1,80%
      4                                  Xoнг Koнг                                 1,80%
      5                                     Оман                                     2,10%
      6                                   Панама                                    2,10%
      7                                  Caйшeли                                   2,50%
      8                                   Baнyaтy                                    2,70%
      9                                   Taйвaн                                      2,70%
     10                                Швeйцapия                                  2,80%
С най-ниската инфлация в Азия – Макао стана свидетел на падането на туристическата индустрия. Заради пандемията икономиката на източната столица на хазарта отбеляза срив както на своя БВП и на инфлацията през 2022 г. Прогнозира се реалният му БВП да падне с близо 30% за година.
Инфлацията в региона беше повлияна от няколко други фактора. По време на пандемията азиатските страни, включително Китай, бяха по-малко засегнати от нарастващите разходи за храна и услуги, както и не беше силно засегната от прекъсванията на веригата за доставки, за разлика от това, което се случи в Северна Америка и Европа.
Сега обаче след като Китай се отвори отново, се появяват някои признаци на инфлация. Цените на храните са нараснали с 4,8% годишно през декември, покачват се и цените на хотелите.

Производителката на петрол Оман също отчете ниска инфлация от 2,1%. Сред причините е това е, че оманският риал е фиксиран към щатския долар. Инфлацията в страната остава умерена през последното десетилетие.
В Европа Швейцария има най-ниската инфлация, 2,8%, или приблизително 1/3 от тази в еврозоната. Това е и най-ниският процент сред страните членки на ОИСР. Силната валута на страната я предпази от инфлационен натиск и високи цени на вноса.
Междувременно производствените цени в Швейцария се покачиха незначително над инфлацията, до 4,1% годишно в средата на 2022 г. Миналата година централната банка на Швейцария повиши лихвените проценти за първи път от 2007 г. от -0,75% на -0,25% след 20 години дефлация.
Панама има най-ниския процент в Латинска Америка. Доларизацията на панамската балбоа помогна за намаляване на ценовия натиск. През юли правителството регулира цените на 72 артикула, за да предотврати покачването на разходите за живот след три седмици на протести, тъй като инфлацията се повиши до 5,2% през 2022 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Дефлация в Италия за първи път от десетилетия
Дефлация от 0,6% е отчетена през юни

Изборът на летни гуми не е лесен, въпреки че много хора подценяват значението на приспособленията за шофиране през лятото. Истината е, че те са също толкова важни, колкото и тези, предназначени за зимни и влошени метеорологични условия, включващи поледици, дъждове, снегове и други. Сред най-добрите автомобилни модели, категоризирани като летни, се окачествяват тези на производителят Pirelli, а именно Cinturato P7. Можете да ги откриете в различните физически и онлайн магазини, където се предлагат на актуални и достъпни цени.
Какво е значението на летните гуми и с какво те ви помагат на пътя?
Летните гуми са важна част от оборудването на вашия автомобил. Лятото носи със себе си горещини, високи температури, които се отразяват на асфалтираните пътища, както и възможност за непредвидими валежи на дъжд. Най-съществените предимства, които летните гуми имат и с които помагат за безопасността на вашия автомобил и на самите вас по време на път, са:

С тях се спира по-лесно на мокър път – докато зимните модели са предназначени да се движат и да имат кратък спирачен път в условия на сняг, умерен дъжд или ледена настилка, то вариантите за лятото се справят отлично на мокри пътища. Спирачният път, в сравнение с този на моделите за зимата, е по-кратък, което ви осигурява възможност за бърза реакция.
Предотвратяват състоянието аквапланинг, което се явява много опасно – лятото и пролетта са сезони, характертеризиращи се с опасност от аквапланинг. Тази опасна ситуация може да възникне, когато на пътната настилка има прекалено голямо количество вода. Чрез наличието ѝ се формира голямо разстояние между настилката и протекторът на гумата. Това кара автомобила да губи баланс и контакт с пътя, което може да доведе до неблагоприятни ситуации. Добрите летни модели, каквито са Пирели Цитрунато П7 издържат до 80 км в час при наличие на голяма водна маса, преди да са в състояние на аквапланинг.
Носят комфорт по време на шофиране – докато при изработването на зимен комплект, всички характеристики и свойства на моделите са съсредоточени в създаването на безопасен продукт, удобството остава на заден план. Моделите, предназначени за топлите месеци от годината, са съсредоточени както в безопасността и устойчивостта на пътя, така и в предоставянето на комфорт по време на шофиране.

Не забравяйте да проверявате състоянието на наличния комплект гуми, с които разполагате. Важно е да следите дълбочината на протектора. Ако възлиза на над 4 мм, е време да смените стария комплект с нови Pirelli Cinturato P7.
Какви са характеристиките, с които разполагат гумите Pirelli Cinturato P7?
Тези средства за управление на автомобили са отличен избор за всякакви условия и дори всесезонно ползване. Pirelli Cinturato P7 са предназначени както за кратък, така и за дълъг пробег. Ако пътувате на големи разстояния, този вариант е точния за вас. Характерно за тях е че наличието им е обвързано с икономията на горивото, което се изразходва. В зависимост от степента на ефективност ще откриете различни класове – от A до G. Сцеплението при мокър път също се измерва по сходен начин, като почти всички модели са с отлични характеристики, отговарящи на клас A, B и C.
В зависимост от нивото на шума, който издават при движение, ще откриете модели, които са с минимално ниво на звука и средно.
Ефективността и високата производителност на Pirelli Cinturato P7 до голяма степен се дължат на характеристиките на протектора. Благодарение на дизайна на протектора, сцеплението което гумите Pirelli Cinturato P7 осигуряват е отлично.
Централните блокове също имат първостепенна важност при Pirelli Cinturato P7, както и външната част на гумите. Благодарение на устройството на централните блокове на Pirelli Cinturato P7, които се характеризират със значителна компактност и малък размер, външната част е по-стабилна, устойчива и надеждна.
Друга особеност, която притежават Pirelli Cinturato P7, са четирите надлъжни канали, с които разполагат. Те осигуряват стабилност при управление на мокър път, защото по време на валежи, бързо премахват течността от повърхността си.
Тези артикули се предлагат в различни размери, подходящи за типове коли, които могат да бъдат премиум и кросоувъри.
Защо Pirelli Cinturato P7 е най-добрият избор за вас?
За да се уверите в качеството на Pirelli Cinturato P7, което ще получите, закупувайки ги от вносители търговци, на първо място трябва да се запознаете с предимствата, които ще получите, правейки този избор:

предоставят отлично сцепление на превозното средство, независимо при сух или мокър път, като при налична влажност са устойчиви и позволяват отличен контрол върху автомобила. До голяма степен това се дължи на устройството на протектора, както и надлъжните канали, които бързо и качествено отстраняват водата, която попада върху повърхността;

благодарение на този избор, вие ще получите комфорт при шофира. Това се дължи на ниското ниво на шум, което ще получите при движение;

ниски шансове за деформация – сред най-често срещаните автомобилни проблеми, свързани с гумите, се отнасят до изкривяването им, която се изявява при завиване. Благодарение на устройството на централните блокове на Пирели Цинтрунато П7, шансовете за деформация са минимални, което ще ви позволява да правите отлични завои;

ще получите отлична реакция на гумите върху контрола на волана;

равномерното налягане, с което разполагат тези средства за движение, се дължи на иновативните материали, вложени в производството, които се пазят в тайна от производителя. По този начин моделите са по-износоустойчиви и имат дългосрочно полезно действие.

Избирайки този вариант за вашия автомобил, вие получавате контрол над ситуацията, отличен пробег, възможност за кратък спирачен път при нужда и максимално сцепление с пътната повърхност. Всички тези предимства ви осигуряват безопасност на пътя, което се явява най-важното условие, което трябва да следвате. Открийте подходящия размер за вашия автомобил и го оборудвайте за лятото, получавайки максимално високо качество.

Брюксел изготвя предложение за използване на бюджета на ЕС за предварително финансиране на оръжия и боеприпаси, като това би било безпрецедентно нахлуване в отбранителната индустрия, предназначено да ускори доставките на оръжие в Украйна, съобщава Financial Times.
„ЕK проучва как би могла да използва бюджета на блокa, за да предостави авансови плащания на производителите на оръжия, чрез които да стимулира увеличение на производство“, заявиха пред финансовото издание запознати с плановете източници. Тези планове идват в отговор на притесненията дали Европа може да произведе достатъчно въоръжение толкова бързо, колкото Киев използва в защитата си срещу Русия.
Според един от източниците окончателното предложение на Комисията трябва да бъде разпространено сред 27-те членове на ЕС преди срещата на министрите на отбраната на 7 март.
„Нуждаем се от нова инжекция, за да задвижим отбранителната индустрия“, заяви един от еврослужителите, пожелал анонимност, тъй като плановете не са публични. „Реалността премина отвъд сегашните системи“, добави той.

Плановете се изготвят с помощта на юристите на Комисията, като се има предвид, че договорите в ЕС забраняват използването на средства на блока за военни цели. Според източниците на Financial Times те могат да бъдат коригирани, преди да бъдат оповестени предвид правната сложност.
Предложението е подобно на инициативата на ЕК за осигуряване на ваксини срещу COVID-19 в началото на пандемията. Тогава Брюксел предостави авансови плащания на фармацевтичните компании, за да гарантира, че страните членки ще имат достатъчно доставки на ваксини.
Председателят на ЕК Урсула фон дер Лейен заяви миналия уикенд, че споразуменията за предварителна покупка „ще дадат възможност на отбранителната индустрия да инвестира в производствени линии, за да бъде по-бърза и да увеличи произведената продукция, която може да предостави“.
На въпрос за проектопредложението, Комисията заяви, че блокът „обмисля варианти за съвместно осигуряване на стандартизирани отбранителни продукти като боеприпаси“.

Осигуряването на достатъчно доставки на боеприпаси за Украйна се превърна в остър въпрос в последните седмици, тъй като висши служители, като генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, предупредиха, че европейската отбранителна индустрия е „под напрежение“, опитвайки се да се справи с търсенето.
От изданието посочват, че всеки ден Русия изстрелва над 20 000 артилерийски снаряда в Украйна – колкото европейските военни заводи произвеждат за месец. Украйна изстрелва около ¼ от тази бройка.
В отговор столиците на ЕС подкрепиха предложения за съвместни договори за оптимизиране на поръчките за отбрана и насърчаване на производителите да разширят производството си, като например предложението на Естония към други страни членки да се комбинират по договор за 4 млрд. долара за купуване на 1 млн. артилерийски снаряда.
Предложението на Комисията, очертано пред външните министри на ЕС, ще ускори значително това усилие, като използва 7-годишния бюджет на блока за 1 трлн. евро, за да гарантира тези поръчки.

„ЕС има много начини да продължи с такъв проект. Трябва да се открие някакъв вид дългосрочен механизъм за компенсация… А бюджетът на ЕС е ключът“, посочва пред Financial Times втори неназован европейски служител.
Работата по предложението на ЕК за предплащане идва след почти година от т. нар. Европейски фонд за мир на стойност 5,5 млрд. евро, който се използва за възстановяване на средствата на държавите членки за оръжията, предоставени на Киев.
Но длъжностните лица посочват пред Financial Times, че спешната нужда от стимулиране на отбранителната индустрия да разшири производството си означава, че средствата ще се изискват предварително, а не след това.
„Украйна разполага с оръдия, но им липсва боеприпаси“, заяви Жозеп Борел. „Ние правим всичко, което можем“, посочи той във връзка със съществуващата схема за възстановяване на средства и нови начини, включващи и Комисията „да извършва съвместна покупка“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Байдън дава половин милиард долара военна помощ на Украйна

Кои държави спечелиха най-много от войната и санкциите срещу Русия?

Пенсиите в София са с 20% по-високи от средното ниво за страната, сочат последните данни на Националния осигурителен институт за 2022 година. Разликата между средния размер на изплатените пенсии в София и средния размер в областта с най-ниски средни пенсии у нас е близо 250 лева в полза на столицата.
Средният размер на изплатените пенсии в София (град) възлиза на 809.54 лева през миналата година. В същото време средният размер за цялата страна достига 674.54 лева. Така средният размер на пенсиите в столицата надхвърля с 20% или 135 лева средната пенсия за страната. Ако София (град) бъде изключена от общата сметка, то разликата спрямо средния размер за страната би била дори още по-висока.
Трябва да се отбележи, че посочените суми включват всички добавки и допълнителни суми, изплащани през 2022 година, като великденска и коледна добавка, както и индивидуалните компенсаторни разлики, които представляват доплащанията до размера през м. декември 2021 г. получени от пенсионерите, чиито размери от януари 2022 г. са се оказали по-ниски от декемврийския.
Какви са средните пенсии у нас по области
Общият брой на пенсионерите у нас възлиза на 2 030 318 души към края на 2022 година, като 1 442 640 души получават пенсия за осигурителен стаж и възраст, сочат данните на НОИ.
Средният размер на изплатените пенсии у нас през 2022 година нараства с 25.7% спрямо предходната 2021 година до 674.54 лева. Годишното повишение във всички области на България варира между 23% и 28% през миналата година.
Прехвърлиха близо 1 милиард лева от парите, спестени за втора пенсия
Докато най-високият среден размер на изплатените пенсии у нас се отчита в София (град), областта с най-ниски пенсии е Кърджали – средно 561.14 лева (+27.3% на годишна база) или близо 250 лева по-малко от средния размер в столицата.
След София (град) областите с най-висок среден размер на пенсиите са Бургас ( средно 741.50 лева), Перник (734.74 лева), Варна (711.56 лева) и Стара Загора (709.55 лева).
Това са и единствените области с изключение на София (град), където средният размер на изплатените пенсии през 2022 година надхвърля границата от 700 лева.
В същото време, областите със среден размер на изплатените пенсии под 600 лева са цели 5.
Българските пенсионери платиха над 16 милиона лева за купуване на стаж за пенсия
Освен Кърджали, най-нисък среден размер на пенсиите се наблюдава в областите Разград (средно 566.14 лева), Силистра (574.77 лева), Търговище (средно 576.22 лева) и Шумен (599.08 лева).

Източник: Национален осигурителен институт
Пенсиите със запор се вдигат. Откога ще ги плащат?
Колко пенсионери взимат максимална пенсия в големите области в страната?