Американският президент Джо Байдън обяви нов пакет военна помощ за Украйна по време на своя изненадваща визита в украинската столица Киев. Той включва боеприпаси за HIMARS, системи Javelin, боеприпаси, противотанкови системи и системи за въздушно управление, в размер на около 500 млн. долара. Това посочи той на брифинг с украинския си колега Володимир Зеленски. Байдън коментира и ангажимент за доставката на над 700 танка, както и бронирани машини и артилерийски снаряди за Киев.
Зеленски посочи, че преговорите са „много ползотворни“ и посещението на Байдън ще повлияе на бойното поле и плановете за освобождение на страната. „Обсъдихме и въпроса за далекобойни ракети и оръжие, което преди не е доставяно на Украйна“, заяви украинският лидер. Той допълни, че с Джо Байдън са обсъдили още и трибунала за военни престъпления срещу Русия, както и формулата за мир от 10 точки на Украйна, включващи на главно изтеглянето на Русия от окупираните зони в Украйна, включително и Крим.
Зеленски обяви, че по-късно тази седмица мирният план на Украйна ще бъде обсъден и в ООН. Генералната асамблея на организацията ще гласува резолюция по повод година от началото на пълномащабната война.
 

2/4 – Zelenskyi made a statement about the importance of Bidens’ support troughout the whole war. „I really appreciate that president Biden, and the American society from the very beginning of this tragedy and full-scale war has been together with us,“ Zelenskyi said. pic.twitter.com/XzF3RTW6fe
— NOËL 🇪🇺 🇺🇦 (@NOELreports) February 20, 2023

 
Връщайки се година назад, Джо Байдън посочи, че много добре помни първите минути от нападението на Русия, когато Зеленски го помолил да призове лидерите на света да подкрепят Украйна. „Една година по-късно Киев устоява, Украйна устоява, демокрацията устоява. САЩ стои зад вас, светът стои зад вас“, заяви американският президент. „Няма да забравя как ми казахте, че чувате взривове в задния си двор“, добави той.
В началото на визитата на Джо Байдън в Украйна беше обявена въздушна тревога. Кадри на телевизия „1+1“ показват Байдън и украинския му колега на Михайловския площад в Киев на фона на сирените, предупреждаващи за опасност от ракетни удари.
Системите в украинската столица се включиха, след като Русия вдигна бомбардировачи МиГ-31, базирани в Беларус. Самолетите са въоръжени с ракети „Кинжал“, които не могат да бъдат прихванати от ПВО на Украйна. При вдигането на такъв самолет в Украйна се обявява въздушна тревога, уточнява УНИАН. Затова в цялата страна има такива предупреждения.
 

Joe Biden, the President of the United States 🇺🇸 is in Kyiv! pic.twitter.com/pIcHYk5A1B
— Maria Drutska 🇺🇦 (@maria_drutska) February 20, 2023
 
„Добре дошъл, президент Джо Байдън. Вашата визита е изключително важен знак за подкрепа към украинския народ“, написа във Facebook Зеленски.
По време на протоколните кадри преди двустранната среща на двамата лидери Зеленски коментира подкрепата, оказана от американския президент. „Смятам, че би било изключително важно да не оставяме никакво съмнение, че САЩ подкрепят Украйна във войната ѝ срещу бруталната агресия“, заяви Байдън, цитиран от Офиса на украинския президент.
„По-късно през седмицата САЩ ще обявят и допълнителни санкции срещу Русия. След това Байдън ще отпътува към Полша, където ще разговаря с президента Анждей Дуда и с други западни съюзници“, посочват от Белия дом. САЩ удря Русия с нови сериозни санкции
 

Biden: A year ago, on the same days, Zelensky and I spoke on the phone. He said he heard explosions – I won’t forget that.I thought that Kyiv would not survive, neither would Ukraine. But a year later Kyiv endured, democracy endured, and the world endured. pic.twitter.com/IY9NDgRuad
— Maria Drutska 🇺🇦 (@maria_drutska) February 20, 2023

 
Очакваше се Джо Байдън да пристигне на посещение в Полша на 21 февруари и се коментираше, че вероятно ще се срещне и с украинския президент. За кратко Зеленски отби коментарите, като обясни, че не е получил покана да отиде в Полша.
През декември украинският президент беше в САЩ. Това беше първата му визита извън Украйна от началото на войната.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кои държави спечелиха най-много от войната и санкциите срещу Русия?

Отлагането на влизането на България в еврозоната т.е. приемането на еврото от 1 януари, 2024 година, се превърна в сигнал за политически атаки срещу „Продължаваме промяната“ и Демократична България, които в коалиция са най-вероятните победители на следващите предсрочни парламентарни избори (на 2 април, 2023 година). Това разви като теза икономистът Евгений Кънев, който има докторска степен по икономика.
ОЩЕ по темата: Eврото се отлага: България няма да го приеме от 1 януари 2024 година
В своя публикация в личния си профил във Фейсбук Кънев посочва как точно се заглушава истинската причина вече официално да изоставаме с еврото, а именно – блокиране на няколко ключови закона. Вероятно той визира промени в Кодекса за застраховането: „Продадоха мача“: ДБ обвини 5 партии, че блокират влизането в Еврозоната
ОЩЕ по темата: Проектозаконът за еврото в България – експерти посочват пропуски
Мантрата на ГЕРБ за еврото

Асен Василев „чудовищно помпал инфлацията“. „Че невижданата като размер компенсация на доходите, заслуга на ПП – най-вече пенсии, МРЗ и социални плащания – има отношение към размера на инфлацията за миналата година е безспорно. А как да оцелеят милиони българи при тази инфлация“, пита Кънев. И добавя – защо има само такъв прочит за инфлацията? Защо да не кажем, че компенсациите всъщност попречиха на вече високата инфлация по бързо да спадне? Ясно е, че инфлацията дойде отвън, заради войната в Украйна, категоричен е експертът.
Кънев обръща внимание и на друго – как Николай Василев, бившият министър на няколко позиции по времето на Симеон Сакскобургготски, критикува правителството на Кирил Петков за доходната политика „и му се привидяха някакви дефицити и дългове (България чудесно покрива и двата критерия за еврозоната за 2022)“. А сутринта, пред bTV, Костадин Костадинов също атакува еврото в стил „продадохме българския суверентитет“.
Кога можем да приемем еврото?

Според Владимир Сиркаров, реалистичната дата еврото да стане и българската валута е 1 януари, 2026 година. „Тази дата е най-оптимистичният сценарий с оглед на процедурите по присъединяване, на макроикономическата картина и на перспективите пред управлението на публичните финанси“, каза той пред БНТ.
Сиркаров смята, че България не изпълнява изискването за инфлацията (не повече от 1,5 процентни пункта над осреднената стойност между трите страни членки на еврозоната с най-ниска инфлация). „Паралелите с Хърватия, която влезе без да изпълнява този критерии, не са толкова коректни. Причината е, че разминаването на инфлацията в България е много по-голямо, в сравнение с това при Хърватия. Следователно компромисът за България трябва да е много по-голям и съответно доста по-малко вероятен“, обясни той. А Евгений Кънев беше по-картинен: „… за Трактора, КТБ приятели, магнитни финансисти и възрожденски куку референдуми – може би не биха (направили компромис)“.
Сиркаров предупреждава и, че през 2023 година може да има проблеми и по още два критерия – бюджетния дефицит (3% от БВП) и дългосрочните лихвени проценти (средна доходност по десетгодишни държавни облигации да не надвишава 2 процентни пункта осреднената стойност между трите страни членки с най-ниска инфлация). Той се опасява, че политическият популизъм със сигурност ще вдигне бюджетният ни дефицит над 3%. Пълната позиция – ТУК!
ОЩЕ по темата: Приемане на еврото: Какви са основните стъпки за България?

Активите на местните и чуждестранни инвестиционни фондове, развиващи дейност на българския пазар, намаляват 406.3 млн. лева или 4.6% на годишна база до общо 8.43 млрд. лева към края на 2022 година, сочат данните на Българската народна банка. За сравнение, в края на 2021 година размерът на активите възлизаше на 8.83 млрд. лева.
Годишното понижение идва след три последователни тримесечни намаления в размера на активите, прекъснати от ръст от 3.1% (+256.4 млн. лева) през последното тримесечие на миналата година спрямо края на септември. През първото тримесечие активите на инвестиционните фондове намаляха с 1.3% на тримесечна база, понижението през периода април-юни бе 5.1%, а през третото тримесечие бе отчетен спад от 1.3% спрямо първото полугодие на 2022 година.
Общият размер на активите, управлявани от местните и чуждестранни инвестиционни фондове към края на 2022 година, се равнява на 5.1% от брутния вътрешен продукт на България, спрямо 6.4% от БВП година по-рано.
Към края на декември 2022 година активите на местните инвестиционни фондове възлизат на 2.76 млрд. лева, като нарастват с 1.5% на годишна база или 39.9 млн. лева. В сравнение със септември 2022 г. (2.645 млрд. лева) активите се увеличават със 120.4 млн. лева (4.6%).
Активите на фондовете, инвестиращи в акции, се увеличават с 209.7 млн. лева (16.8%) на годишна база до 1.459 млрд. лева при 1.250 млрд. лева към декември 2021 г., а тези на балансираните фондове, фондовете инвестиращи в недвижими имоти и други се увеличават с 6.1 млн. лева (1.3%) до 458.5 млн. лева при 452.4 млн. лева към края на декември 2021 година.
Спрямо септември 2022 г. активите на фондовете, инвестиращи в акции, се увеличават със 117.5 млн. лева (8.8%), а на балансираните фондове, фондовете инвестиращи в недвижими имоти и други се увеличават с 5.3 млн. лева (1.2%).
Средствата, управлявани от фондовете, инвестиращи в облигации, намаляват на годишна база със 175.9 млн. лева (17.2%) до 847.5 млн. лева към декември 2022 г. (1.023 млрд. лева към края на декември 2021 г.). В сравнение със септември 2022 г. активите на фондовете, инвестиращи в облигации, намаляват с 2.5 млн. лева (0.3%). Към края на декември 2022 г. относителният дял на активите на фондовете, инвестиращи в акции от общия размер на активите на местните инвестиционни фондове е 52.8%, при 45.9% към декември 2021 г. и 50.7% към септември 2022 година.
Фондовете, инвестиращи в облигации, притежават 30.6% от общата сума на активите към декември 2022 г. при относителен дял от 37.5% към декември 2021 г. и 32.1% към септември 2022 година.
По отношение на инструментите, включени в портфейлите на местните инвестиционни фондове, към декември 2022 г. спрямо същия месец на 2021 г. инвестициите в акции и други форми на собственост се увеличават със 154.4 млн. лева (16.2%) до 1.108 млрд. лева, тези в акции/дялове на ИД и ДФ намаляват с 15.3 млн. лева (1.6%) до 913.3 млн. лева, а средствата, вложени в ценни книжа, различни от акции, намаляват с 62 млн. лева (9.9%) до 565.7 млн. лева. В сравнение със септември 2022 г. инвестициите в акции и други форми на собственост се увеличават с 92.6 млн. лв. (9.1%), тези в акции/дялове на ИД и ДФ – с 37.6 млн. лв. (4.3%), а средствата вложени в ценни книжа, различни от акции намаляват с 6.3 млн. лева (1.1%).
Към края на декември 2022 г. най-големи относителни дялове в общата стойност на активите имат акциите и другите форми на собственост – 40.1%, следвани от акции/дялове на ИД и ДФ – 33% и ценни книжа, различни от акции – 20.5%, при съответно 35% за акциите и другите форми на собственост, 34.1% за акции/дялове на ИД и ДФ и 23% за ценни книжа, различни от акции към края на декември 2021 г. Към септември 2022 г. най-големи относителни дялове в общата стойност на активите също имат акции и други форми на собственост – 38.4%, следвани от акции/дялове на ИД и ДФ – 33.1% и ценни книжа, различни от акции – 21.6%.

Към края на четвърто тримесечие на 2022 г. основен дял във валутната структура на активите на местните инвестиционни фондове имат средствата, деноминирани в български лева – 64.6% и в евро – 30.9%, при съответно 61.6% и 34% към декември 2021 г. Към септември 2022 г. активите, деноминирани в български лева, са 63.1%, а тези в евро – 32.3%.

Размер и структура на пасивите
Към края на декември 2022 г. привлечените от резиденти средства в чуждестранните инвестиционни фондове са 5.667 млрд. лева. Спрямо същия месец на 2021 г. (6.113 млрд. лева), те намаляват с 446.1 млн. лева (7.3%). В сравнение с края на септември 2022 г. (5.531 млрд. лева) размерът на пасивите на чуждестранните инвестиционни фондове към резиденти на България се увеличава със 136.1 млн. лева (2.4%), сочат данните на БНБ.
По институционални сектори към края на четвърто тримесечие на 2022 г. задълженията на чуждестранните инвестиционни фондове към сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове намаляват с 437.8 млн. лева (10.9%) до 3.569 млрд. лева при 4.007 млрд. лева към декември 2021 г. Пасивите към сектор Домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинства, се увеличават с 14.4 млн. лева (1.4%) до 1.029 млрд. лева към декември 2022 г. при 1.015 млрд. лева към края на четвърто тримесечие на 2021 година.
Спрямо септември 2022 г. пасивите на чуждестранните инвестиционни фондове към сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове се увеличават със 172.8 млн. лева (5.1%), а задълженията към сектор Домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинства намаляват с 1.7 млн. лева (0.2%). Основни инвеститори в чуждестранните инвестиционни фондове към края на декември 2022 г. са Застрахователните компании и пенсионните фондове (63%) и Домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата (18.2%). Към края на декември 2021 г. относителните дялове на двата сектора са съответно 65.6% и 16.6%, а към септември 2022 г. – 61.4% и 18.6%.

Към края на декември 2022 г. пасивите на местните инвестиционни фондове са 2.765 млрд. лева, като размерът на собствения им капитал е 2.756 млрд. лева. Към края на четвърто тримесечие на 2022 г. задълженията на местните инвестиционни фондове в собствения капитал към резиденти са 2541.1 млн. лева (92.2%), а към сектор Останал свят – 215.7 млн. лева (7.8%). Спрямо декември 2021 г. пасивите в собствения капитал към резиденти намаляват с 29 млн. лева (1.1%), а към нерезиденти (сектор Останал свят) се увеличават със 70.1 млн. лева (48.1%). По институционални сектори към декември 2022 г. спрямо същия месец на предходната година задълженията на местните инвестиционни фондове към резиденти в сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове се увеличават с 94.5 млн. лева (14.6%) до 741.4 млн. лева, а към сектор Домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинства намаляват със 173.3 млн. лева (14.2%) до 1.050 млрд. лева.
Спрямо септември 2022 г. задълженията на местните инвестиционни фондове в собствения капитал към резиденти се увеличават със 103.2 млн. лева (4.2%), а към нерезиденти – с 22.8 млн. лева (11.8%). По институционални сектори към декември 2022 г. спрямо края на предходното тримесечие пасивите на местните инвестиционни фондове към резиденти в сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове нарастват с 66.9 млн. лева (9.9%), а задълженията към резиденти в сектор Домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинствата намаляват с 10 млн. лева (0.9%).
Към края на декември 2022 г. с най-големи относителни дялове в собствения капитал на местните инвестиционни фондове са резидентните сектори Домакинства и НТООД (38.1%), Застрахователни компании и пенсионни фондове (26.9%) и Нефинансови предприятия (9.2%). Най-големите относителни дялове към декември 2021 г. са съответно 45.1% за сектор Домакинства и НТООД, 23.8% за сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове и 10.7% за сектор Нефинансови предприятия. Относителният дял на сектор Останал свят (нерезиденти) е 7.8% от общия размер на собствения капитал към декември 2022 г. при относителен дял 5.4% към края на декември 2021 г. и 7.3% към септември 2022 година.

Борислава Танева напусна официално Министерството на културата, след като по-рано поиска да бъде освободена от поста на заместник-министър, съобщават от Министерството на културата.
„Със заповед на служебния премиер Гълъб Донев Борислава Танева е освободена от длъжността зам.-министър на културата. Тя напуска поста по собствено желание“, гласи официалната информация, публикувана от пресцентъра на ведомството.
Преди няколко дни Танева съобщи в профила си в социалната мрежа, че подава своята оставка.
„За моето семейството и близкото ми обкръжение не е тайна, че от доста време все по-сериозно и по-често говоря за желанието си да се оттегля от поста, който заемам в Министерство на културата. Това желание се избистри окончателно и се превърна в решение да подам официално своята оставка като заместник-министър“, написа тя във Facebook.

Именно в Министерството накултурата единственият министър, който беше сменен в новото служебно правителство на Гълъб Донев. На мястото на проф. Велислав Минеков беше назначен Найден Тодоров.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Румен Радев обяви състава на новия стар служебен кабинет
Министрите на икономиката, финансите, енергетиката, регионалното развитие – кои са те?

Twitter обяви, че ще позволи само на плащащите абонати да използват текстови съобщения като метод за двуфакторно удостоверяване (2FA) за защита на профилите си.
След 20 март „само абонати на Twitter Blue ще могат да използват текстови съобщения като метод за двуфакторно удостоверяване“, съобщи компанията, цитирана от Reuters.
 

Effective March 20, 2023, only Twitter Blue subscribers will be able to use text messages as their two-factor authentication method. Other accounts can use an authentication app or security key for 2FA. Learn more here:https://t.co/wnT9Vuwh5n
— Twitter Support (@TwitterSupport) February 18, 2023
 
Двуфакторното удостоверяване, целящо да повиши сигурността на профилите, изисква от притежателя на акаунта да използва втори метод за удостоверяване в допълнение към паролата. Twitter позволява 2FA чрез текстово съобщение, приложение за удостоверяване и ключ за сигурност. Мъск може да направи Twitter изцяло платен
Според компанията с 2FA, базирано на телефонен номер, се злоупотребява от „лоши играчи“ според публикация в блога.
Собственикът на Twitter Илон Мъск отговори в Twitter с „Да“ на туит на потребител, че компанията променя политиката, „защото телекомите използват бот акаунти, за да помпат 2FA SMS“, и че компанията губи 60 млн. долара годишно от измамни SMS-и.
 

NEWS: Twitter changed its policies because regarding SMS based 2FA because Telcos Used Bot Accounts to Pump 2FA SMS.They were losing $60mn/yr on scam SMS.
— T(w)itter Takeover News  (@TitterTakeover) February 18, 2023
 
Синята отметка, която преди беше безплатна за верифицирани акаунти на политици, известни личности, журналисти и публични фигури, сега е достъпна за всеки, стига да си плати.
Миналия месец Twitter посочи, че ще определи цена на абонамента за Twitter Blue за Android от 11 долара на месец, същата като за абонатите на iOS.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Плащаме за верификация във Facebook и Instagram
Twitter продължава да съкращава служителите си
Twitter е застрашен от загуби за милиарди. Ще фалира ли?

Фондът на фондовете (ФнФ), ББР Микрофинансиране и Общинският гаранционен фонд за малки и средни предприятия (ОГФМСП) към Столична община подписаха Меморандум за сътрудничество, насочен към стимулиране развитието на социални предприятия и стартиращи компании.
Като произтичаща стъпка от тристранното споразумение се очаква допълване обхвата на Гаранционния инструмент на ФнФ и разширяване възможностите за подкрепа от страна на ББР Микрофинансиране на социални предприятия и стартиращи компании, чрез издаване на индивидуални гаранции от ОГФМСП. По този начин ще се подобри достъпът на компаниите до финансиране при по-ниски лихвени нива и облекчени изисквания за обезпечение.
Над 14 000 лева заплата: Махнаха тавана на заплатите в държавни фирми
Меморандумът предвижда да обедини усилията на трите институции в следните основни направления: установяване на ефективен механизъм за взаимодействие между партньорите, който да подобри процеса по инвестиране на средствата от ЕСИФ, промотиране на дейностите на всяка една от страните по документа, осъществяване на общи проекти и инициативи. Документът ще даде допълнителна възможност на страните да идентифицират синергии в дейността си за улесняване финансирането на социални и стартиращи предприятия. Споразумението надгражда програмата „Ново начало“ за насърчаване на предприемачеството сред уязвимите групи, по която си партнираха ББР Микрофинансиране и Фондът на фондовете.

Чрез разширяване на партньорството се увеличава размерът на средствата, които могат да бъдат насочени към бизнеса, както и обхватът на финансиране, като се дава възможност на предприятията в София да получават подкрепа за по-голям кръг от дейности. Допустими за кредитиране вече са: закупуване на земя, инфраструктура, недвижимо имущество, дълготрайни материални активи втора употреба, закупуване на товарни автомобили, рефинансиране на съществуващи заеми и др. С приоритет ще бъдат разглеждани исканията на новосъздадени компании и бизнеси с мисия. Фирмите ще могат да се възползват и от по-дълъг срок за погасяване на задълженията.
По повод подписването изпълнителният директор на ФнФ Мартин Гиков сподели следното: „Тристранният Меморандум е една положителна стъпка към надграждане на междуинституционалното сътрудничество между ФнФ, ББР Микрофинансиране и ОГФМСП. Като се използва общият капацитет на трите институции, ще могат да бъдат предоставени още по-креативни решения за малкия и средния бизнес. Същевременно ще е възможно да се постигне административна синергия, която не само да улеснява крайните получатели, но и да отговаря максимално точно на техните нужди.“

Близо 60% от парите, които българските емигранти изпращат у нас, идват от едва 4 държави, сочат изчисления на Expert.bg на база данните на Българската народна банка към края на 2022 година.
През миналата година българските емигранти са трансферирали у нас общо 1.218 млрд. евро, което представлява увеличение от 4.3% на годишна база. За сравнение, през предходната 2021 година сумата на паричните преводи на емигранти към страната ни възлизаше на 1.16 млрд. евро (според ревизираните данни) или с 51.1 млн. евро по-малко спрямо настоящия резултат.
Мнозинството от паричните преводи са дошли към страната ни основно от 4 държави.
Общо 715.1 млн. евро са изпратили у нас българите, живеещи и работещи в Германия, САЩ, Испания и Великобритания. Това представлява 59%% от общата сума на паричните трансфери от чужбина през миналата 2022 година.
Най-много средства са изпратили сънародниците ни, живеещи в Германия. Сумата достига 246.6 млн. евро през миналата година, като представлява дял от малко над 20% от общия размер на емигрантските трансфери.
Втората позиция се заема от българите, емигрирали в САЩ – изпратени средства за 225 млн. евро през 2022 година или дял от 18.4% от общата сума.
На трета позиция са сънародниците в Испания с парични трансфери в размер на 126.1 млн. евро (дял от 10.3% от общата сума), следвани от българите във Великобритания, които са изпратили 117.4 млн. евро или 9.6% от общата сума.
Това са и четирите дестинации, откъдето паричните трансфери на българите, надхвърлят границата от 100 млн. евро през миналата година. Българите, живеещи и работещи в Гърция, остават на пета позиция по най-сериозен принос, като изпратените средства достигат 76.6 млн. евро или 6.3% от общата сума.
Емигрантите наляха 24 млрд. долара у нас, откакто сме в ЕС
Данните на БНБ за географската структура на паричните преводи от емигранти включват 24 държави. Най-малко средства са изпратени през миналата година от Словения (1.4 млн. евро), Кипър (3.1 млн. евро) и Русия (4.9 млн. евро). Трябва да се отбележи, че 53.9 млн. евро идват от редица страни, обединени в графата „други”.
Любопитен момент в данните е, че цели 24.5 млн. евро идват от Южноафриканска Република (ЮАР), което е три пъти повече от трансферите, идващи от страни като Обедини Арабски Емирства (8.2 млн. евро), Норвегия (8.5 млн. евро), Португалия (7.6 млн. евро) и повече от дестинации като Канада (20.4 млн. евро), Чехия (18.3 млн. евро), Швейцария (11.5 млн. евро), Швеция (11.1 млн. евро) и други.
Като цяло страните, от които българите осъществяват парични трансфери към страната ни, преобладаващо се намират в Европа.
Колко пари реално изпращат българите от чужбина?
Точната сума на паричните трансфери на българите зад граница е тема, която остава мистерия. Различните изследвания на тази тема, не могат да обхванат всички канали за трансфер на стойност в наши дни, което доближава данните за емигрантските трансфери у нас по-скоро до ниво оценка.

За това свидетелства мащабната ревизия на данните на БНБ, обхващаща статистиката за паричните трансфери от емигранти. В периода след пандемията, официалните данни показваха внушителен спад на тези парични потоци, но след ревизия на данните, сумата се възстанови до нивата, наблюдавани преди пандемията.
За сравнение, преди ревизията на данните на БНБ за платежния баланс на страната, размерът на емигрантските трансфери към България възлизаше на едва 160.7 млн. евро за 2021 година. След ревизията на данните, размерът на емигрантските трансфери за същата 2021 година набъбна цели седем пъти до 1.16 млрд. евро.
Напук на пандемията: Мощен скок на парите, изпратени от българите в чужбина
Според прогнозните данни на Световната банка, размерът на паричните преводи към България от емигранти през 2022 година ще достигне 850 млн. долара.
Различните институции прилагат собствени методологии по темата емигрантски трансфери. Така например, според прогнозните данни на Световната банка от края на миналата година, паричните трансфери от емигранти към България ще достигнат 850 млн. долара през 2022 година. Сумата отрежда на страната ни едно от последните места на Балканите по размер на паричните трансфери от емигранти. Лидер в това отношение са Румъния и Сърбия, трансфери съответно за 11.06 млрд. долара и 5.4 млрд. долара, според данните на Световната банка.

Работата от вкъщи е мотивирала много хора, най-вече от големите градове, да сменят мястото, на което живеят. Това сочат резултатите от проучване, проведено сред 12 000 души в Германия от икономическия институт IFO и сайта за недвижими имоти immowelt.
„Сред тези, които са напуснали големите градове, 38 процента са се пренесли в предградия, 30 процента са предпочели по-малки градове с между 100 000 и 500 000 жители. Само 9 процента са избрали градчета, а 5 процента – селски райони“, уточнява Матиас Долс, заместник директор на Центъра за макроикономика и изследвания към института.

Запитани за плановете си за следващите 12 месеца, 10 процента от анкетираните жители на градовете отговарят, че планират важно преместване. Сред тях 40 процента възнамеряват да се преместят в по-малък град, а 22 процента – в предградия. Градчетата и селските райони са най-рядко посочвани като дестинация за нов дом (съответно от 8 и 12 процента от отговорилите).
„Противно на някои очаквания, пандемията от КОВИД-19 не е предизвикала масово преселение към провинцията. Резултатите от изследването ни сочат, че няма вероятност това да се случи и в бъдеще“, отбелязва Долс.
300 000 пътници потърпевши: Стачка спря работата на най-големите летища в Германия
Финансовите съображения играят все по-значима роля в решението за преместване. „Респондентите посочват нарасналите основни разходи за наеми, без да се включва отоплението, и за енергия като големи ценови стимули за решението им“, допълва експертът.
Резултатите се основават на представително проучване сред 12 000 души, проведено през есента на 2022 година. То актуализира анкета от май 2021 г.
През май 2021 г. 12 процента от анкетираните тогава са възприемали жилищните разходи като голямо финансово бреме. Този процент е нараснал до 20 процента сред анкетирани през есента на миналата година. Сред хората, които планират да се преместят през следващите 12 месеца, 12 процента посочват финансовата тежест като най-важната причина за преместването си. Преди енергийната криза финансовите съображения бяха значително по-слаб фактор.
 
 

Администрацията на САЩ смята да наложи нови сериозни санкции на Русия, съобщи Bloomberg, като се позовава на свои източници. Планира се санкциите да засегнат областта на отбраната, енергетиката и финансите и да бъдат въведени допълнителни механизми за контрол на износа за Русия.
„Администрацията на президента Джо Байдън възнамерява да задейства нови механизми за експортен контрол и пореден пакет от санкции срещу Русия, насочени към нейни основни отрасли. Според запознати, пожелали анонимност, мерките ще са насочени към отбранителния и енергийния сектор на Русия, финансови институции и някой физически лица“, посочва агенцията.

Освен това, според един от източниците САЩ и техните съюзници ще обърнат внимание на вече въведените санкции, за да възпрепятстват заобикалянето им.
Съветът за национална сигурност на САЩ засега не е коментирал информацията.
Ден по-рано външните министри на държавите от Г-7, в резултат от срещите по време на Мюнхенската конференция по сигурността, излязоха с изявление, че страните са се споразумели да запазят санкциите срещу Русия и да увеличат санкционния натиск. Какви са щетите за Русия от западните санкции?

Освен това, от ЕС през миналата седмица обявиха, че планират да въведат в края на февруари следващия, 10-и пакет санкции спрямо Русия.
Ръководителят на ЕК отбеляза, че според плана, десетият пакет от санкции, се предвижда да включва забрана за доставки за Русия на „стоки, на които е почти невъзможно да се намери алтернатива“. По-конкретно, става дума за стоки, от които, според ЕС, се нуждае руският военно-промишлен комплекс. Санкциите върнаха Русия в социализма – липсват основни стоки
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Риск печели, риск губи: Защо западни фирми останаха в Русия?
Русия иска отмяна на санкциите, за да поднови зърнената сделка
Ще се върне ли руската икономика до нивата преди войната и кога?
Западните компании в неравна битка за марките си в Русия

И тази година гражданите, получили облагаеми доходи през 2022 г., ще могат да намалят данъчната си основа с предвидените в закона данъчни облекчения. Ако, след ползването им се формират суми за възстановяване, те се изплатят в рамките на месец след подаването на декларацията, припомнят от НАП.
Данъчни облекчения за деца
Родителите, не възползвали се от възможността за данъчни облекчения за отглеждане на деца, чрез работодателя си по трудов договор, могат да го направят с подаването на годишна данъчна декларация.
От НАП очакват засилен интерес към данъчното облекчение за деца и за деца с увреждания, заради по-високите суми, които се приспадат от годишните данъчни основи за 2022 г. В зависимост от облагаемите доходи на родителите за 2022 г., ще получат съответно до 600 лв. за едно дете, до 1200 лв. за две и до 1800 лв. за три и повече деца. За отглеждане на едно дете с увреждания сумата е до 1200 лв. Данъчни облекчения за деца: Колко пари ще върне НАП на родителите?

Данъчно облекчение за ремонт на жилище
За втора поредна година гражданите могат да използват и данъчното облекчение за ремонт и/или подобрения на собствено жилище за направените през 2022 г. плащания за труд в размер до 2000 лв. За целта е нужно собствениците да разполагат с документи, удостоверяващи плащането за труд. Данъчни облекчения, ако ремонтирате дома си с регистриран майстор
Млади семейства с ипотека
Младите семейства пък могат да намалят годишната си данъчна основа с лихвите, платени по първите 100 000 лв. от главницата по ипотечен кредит за купуване на жилище. За да ползват това облекчение, трябва да са съпрузи, поне единият от тях да не е навършил 35 години към датата на сключване на договора за ипотека и жилището да е единствено за семейството. Държавата ни връща пари за ипотека и деца

Намалена работоспособност
Друго облекчение, от което да се възползват данъкоплатците, е за намалена работоспособност. То важи за лица с 50 и над 50% инвалидност и им позволява да намалят данъчната си основа със 7920 лв.
Вноски за допълнително осигуряване
С направените през годината вноски за допълнително доброволно осигуряване с до 10% може да се намали сумата от годишните данъчни основи. Тази сума може да бъде намалена в общ размер до 10% и за лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки „Живот“. Данъчни облекчения по застраховка „Живот“: Може да се наложи да ги върнете
И данъкоплатците, които през годината са купили осигурителен стаж при пенсиониране могат да намалят данъчната основа с размера на направените вноски.

Дарители
Лицата, правили различни дарения през 2022 г., като болници, социални домове, БЧК, за култура и други, могат да намалят данъчната си основа с до 65% след като приложат към годишната данъчна декларация копия на документи, удостоверяващи статута на лицето, получаващо дарението, и че то е получено.
Сред най-важните условия за ползване на данъчните облекчения е лицата да нямат публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение. От НАП съветват гражданите да проверят с ПИК данъчно-осигурителната си сметка онлайн за задължения преди да заявят ползването на данъчно облекчение.
ОШЕ ПО ТЕМАТА:
Получаваме по-рано данъчното облекчение за дете
По-малки данъци и по-големи помощи за родители
Вдигат детските надбавки и майчинството

Стара Загора е отличена в две категории в класацията на fDi Intelligence, издание на Financial Times, за „Европейски градове и региони на бъдещето 2023 година“. В категорията за най-обещаващи инвестиционни дестинации в Европа, които прилагат стратегии за насърчаване на чуждестранните инвестиции, Стара Загора е единственият български в класацията. Тя заема 6-о място от общо 9. Сред включените в категорията са градове от Германия, Швейцария, Австрия, Ирландия.

Едно от челните места на европейските региони с население по-малко от 1,5 милиона жители, в категория Разходна ефективност също е за Стара Загора. Тя е трета, поставяйки я преди Бургас и Пловдив, следвани от Варна, София – област, Каунас (Литва) и София-град.
Търсят 2000 души за работа в ИТ сектора в област Стара Загора 
Класирането се базира на постигнатите от област Стара Загора резултати, като информацията подадена към организатора на проучването e от отдел „Инвестиции“ към Община Стара Загора – Invest Stara Zagora.

Новата ни цел за влизане в евроозната е друга дата през 2024 г. Бихме могли да се опитаме за 1 юли. Това заяви за БНР служебният министър на финансите Росица Велкова.
По думите ѝ страната ни ще получи отказ, ако подадем искане за конвергентен доклад до края на февруари, като отново подчерта причините защо няма да бъде подадено то. Първо, не сме изпълнили ангажиментите си, произтичащи от присъединяването ни към Валутния механизъм 2, а това са 4 закона, които трябва да бъдат приети. Второ, непокриването на критерия за инфлация. „Няма смисъл да подаваме искане за такъв доклад, след като знаем, че отговорът ще бъде „не“. Към юли месец има вероятност да успеем да покрием критерия за инфлация, но не 100%, а като се изключат от осредняването страните с най-ниска инфлация“, заяви Велкова. България няма да приеме еврото от 1 януари 2024 година
По думите ѝ, ако на 49-ото Народно събрание еврозоната е приоритет, могат да приемат нужните закони, тъй като отново ще бъдат внесени. „Тогава бихме могли да подадем искане за извънреден конвергентен доклад през юли. Няма нормативна пречка, ако мине целият процес гладко, да се присъединим към еврозоната на 1 юли 2024 г. Това ще бъде прецедент, ако се случи, но не е забранено, не е и невъзможно“, обясни Велкова.

„Ако загубим целта за влизане в еврозоната и се откажем от това, тогава ще има последствия – най-малко кредитният рейтинг на България би бил понижен и доходността и лихвите, които ще плащаме по външните заеми, биха били по-високи. Но това е в случай на отказ от влизане в еврозоната. Не говорим за дата, от която се отказваме, а за дата, която се отлага във времето, да се надяваме с 6 месеца. Усилията продължават“, подчерта министър Велкова.
Тя заяви, че в началото на 49-то НС служебното правителство ще внесе проект на редовен бюджет. Еврото в България: Какво трябва да поправим като закон

Засега изчисленията сочат, че дефицитът в него ще е около 6%, като по думите ѝ въпрос на политически решения е този процент да бъде свален до 3, за да отговаря на Маастрихтските критерии.
„Ако сега не се вземат мерки за свиване на разходите, няма как да се свие дефицитът“, поясни Велкова. Според нея на бюджета ще тежат и ненаправените, но заложени, през 2022 г. 8 млрд. лева за инфраструктурни проекти, които са предимно в частта европейски средства и трябва да се направят сега, защото тази година е последната от програмния период. Какъв е единственият начин да ни приемат в еврозоната?
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Влизането на България в еврозоната се отлага с най-малко 2 години
България може да се забави с приемането на еврото
Дългият път към еврото: Ще се отложи ли влизането ни в еврозоната?

Приемане на еврото: Какви са основните стъпки за България?
Политическата криза спъва България по пътя към еврото

Приемането на еврото е шанс да станем по-богати

Нова абонаментна услуга, която ще показва, че този, които публикува във Фейсбук (Facebook) и Инстаграм (Instagram), е реален потребител – за това съобщи създателят на Facebook и компанията-майка Meta (Мета) Марк Зукърбърг.
Услугата се казва Meta Verified – с нея ще може да потвърдите, че зад профила, който ползвате, стоите действително вие (т.нар. синьо V, синя значка). Изисква се официален документ за самоличност. Срещу това получавате допълнителна защита и профили, които крадат вашата самоличност, ще бъдат обезсилени. Ще бъде даван и директен достъп до поддръжка на клиенти, което изглежда най-голямото предимство в случая.
Meta Platforms ще съкрати 11 000 души, Марк Зукърбърг се извини
Тази нова функция се пуска за повишаване на автентичността и сигурността в нашите услуги. Тя е платена – 11,99 долара на месец през интернет и 14,99 долара на месец за iOS. „Тази седмица (20.02 – 26.02.23) ще стартираме в Австралия и Нова Зеландия, а скоро и в други страни“, казва Зукъбръг – ТУК!
Meta срина позициите си, вече е едва 26-а сред най-големите компании в света

Изключително голямо намаление на медицинските сестри в България – това казва служебният здравен министър проф. Асен Меджидиев в отговор на парламентарен въпрос на депутата от „Демократична България“ Ивайло Мирчев.
Намалението за над 3 десетилетия е огромно – почти двойно. През 1990 година те са били 54 000, през 2021 година вече са под 29 000 и продължават да намаляват.
Нужни са 7-10 г., за се усети ефект от взетите мерки. По думите му министерството не може да влияе особено върху този процес по ред причини – наличието на пазар на труда в здравеопазването, начинът на финансиране на различните специалности, възможността медицинските специалисти да изберат къде да започнат работа, икономическата активност на болниците, различното икономическо състояние на отделните области и др. Затова са нужни комплексни мерки от всички институции, като според него най-съществена роля за привличането и задържането на лекари имат работодателите, т. е. лечебните заведения. По думите му, основният проблем пред човешките ресурси в здравеопазването е недостатъчният брой медицински сестри в цялата страна, а също и небалансираното териториално разпределение на лекарите и намаляването на атрактивността на някои специалности за тях, поради което по-малко лекари ги избират за своето професионално развитие, пише в. „Сега“.
„За последните 30 г. броят на медицинските сестри е намалял близо два пъти – от 53 810 през 1990 г. на 28 816 през 2021 г. по данни на НЦОЗА и НСИ, за разлика от лекарите, при които се наблюдава увеличение – от 28 497 на 29 604 души“, посочва Меджидиев.
Защо – отговорът е очевиден. Няма добри заплати, има много натовареност, условията за труд не са добри. Всичко това води до бърнаут и недооценяване. Няма и перспектива за развитие.
2650 лева заплата: Болница спешно търси медицински сестри
Какво да се прави в по-бърз порядък – болногледачи и здравни асистенти може да поемат част от задачите на сестрите тогава, когато това е възможно. Като добра практика служебният здравен министър посочва някои общини, които осигуряват стипендии или ведомствени жилища на бъдещите медсестри по време на обучението им, подпомагат кариерното развитие на младите специалисти или пък покриват таксите им за участие в курсове, пътните им разходи и др.
За сметка на това младите лекари се увеличават, показват данните на Меджидиев. През 2014 г. относителният дял на младите лекари до 35 г. е бил 8%, докато през 2021 г. той се увеличава до 16,7%. По думите му се очаква тази тенденция да се задържи в следващите години, имайки предвид местата, които държавата отпуска за медицина, и интереса към тях. През последните 3 г. броят на завършилите медицина български граждани е около 8000 души, отбелязва той.
Лекарите и останалите медицински специалисти обаче са неравномерно разпределени в страната, като в някои области има по-ясно изразено застаряване. В област Разград застаряването не било чак толкова изразено, става ясно от отговора на министъра. За пример той посочва дела на младите лекари до 35 г. – 11.1% в Разград, докато лекарите на и над 65 г. са 23.9%, при средно за страната около 16%.
По-високите заплати на медиците вече са факт

Семейство си купува нов гардероб. Идва майстор монтира го, ама когато минава трамвая гардеробът скърцал. Съпругата го извикала отново да оправи проблема. Идва майсторът, влиза вътре и чака трамвая да мине, че да види откъде скърца. В това време се прибира съпругът. Отваря и какво да види:
– А, ти какво правиш тук? – попитал.
– Брат, ако ти кажа, че чакам трамвая, няма да ми повярваш..?!
 

През месец октомври 2022 г. на интернет страницата на Портала за обществени консултации беше публикувана Концепция за Закон за въвеждане на еврото. Съгласно концепцията се предвижда създаването на закон, който да установи процедурата за въвеждане на еврото, курса на преобразуване, извеждане на лева от обръщение и други аспекти от процедурата.
Въвеждането на еврото вече предизвиква големи дебати, макар и не толкова на сцената на медийните платформи, а далеч повече в социалните мрежи. Затова и двама експерти* представят анализ на някои важни аспекти на представената концепция.
Еврото предстои да бъде прието като официална разплащателна единица, макар че официалната дата вече не е 01.01.2024 г.: Eврото се отлага: България няма да го приеме от 1 януари 2024 година Предвижда се през първия месец от въвеждането левът и еврото да бъдат в обръщение едновременно и да бъдат със статут на законно платежно средство. След изтичане на този срок, еврото ще е българската валута.
Процесът по въвеждане на еврото в държава-членка на ЕС се регламентира основно от следните актове – Договора за функционирането на Европейския съюз; Регламент (EО) № 1103/97 на Съвета от 17.06.1997 г.; Регламент (EО) № 974/98 на Съвета от 3.05.1998 г. и Регламент (EО) № 2169/2005 на Съвета от 21.12.2005 година за изменение на Регламент (EО) № 974/98; Регламент (EО) № 2866/98 на Съвета от 31.12.1998 г. и Препоръка на Комисията от 10.01.2008 г. (нотифицирано под номер C(2007) 6912).
Важно е да се знае, че съгласно бъдещия закон за еврото в България въвеждането на еврото няма да изменя или отменя действието на съществуващите договори. Всички договори, включително за кредити, депозити, както и финансови инструменти в лева или с препратки към лева ще действат и след присъединяването на България към еврозоната. Стойността на лева ще бъде равнозначна на стойността в евро, преобразувана чрез прилагане на неотменимо фиксирания обменен курс от 1.95583 лева за 1 евро.

СНИМКА: Getty Images
Приемане на еврото: Какви са основните стъпки за България?
1. С оглед на съхраняване и защита на договорните отношения в гражданско-правния оборот, трябва да има ясна нормативна уредба за приемането на еврото, която да регламентира кои елементи от договора засяга и съответно да се установят срокове и механизми за приемане на промяната по отношение на превалутирането. Основните моменти, по които трябва да се помисли и да се отчетат при изготвянето на закона, са клаузите за индексация на цени (т.е. промяна заради инфлация/дефлация), отговорността на страната, която продължи да извършва парични престации в лева след въвеждане на еврото.
2. Важен въпрос е и как ще се изчислява, предявява и изплаща предвидената в договорите лихва за просрочени задължения в размер на законния лихвен процент, при положение, че основният лихвен процент, в сила от първо число на всеки календарен месец, е равен на средната аритметична величина от стойностите на индекса ЛЕОНИА Плюс (LEONIA: LEv OverNight Interest Average Plus) за работните дни на предходния календарен месец, който пък индекс е справочен индекс на сключените и изпълнените сделки с депозити овърнайт в български левове от всички банки, лицензирани от БНБ, и клоновете на чуждестранни банки в страната.
3. Необходимо е да се обърне сериозно внимание на въпроса, касаещ капитала на търговските дружества и преизчисляване на притежаваните дялове и акции от левовата им равностойност в евро. Така разписана концепцията единствено дава гаранция, че ще се спази процедурата за превалутиране и закръгляне. Разписано е, че номиналната стойност на капитала ще се изразява в евро и центове. При изготвяне на проекта на закона за въвеждане на еврото, считаме, че е необходимо да се вземат под внимание всички разпоредби от Търговския закон, за да бъде предотвратено неправилно изчисляване на номиналната стойност на капитала на търговските дружества.
Приемане на еврото: НАП и КЗП ще следят за спекула с цените
4. Препоръчваме всички промени в обстоятелствата на вписаните в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, породени от въвеждане на еврото, да се извършват служебно от Агенция по вписванията. Предвид големия брой регистрирани търговци в регистъра, при въвеждане на задължение всеки от тях сам да заявява вписване на промени породени от превалутирането може да се достигне до сериозна административна тежест по обработка на всички заявления, а и с това да се постави под риск търговският оборот. В тази връзка при въвеждане на еврото е необходимо да се помисли за конкретен срок, който да даде възможност от една страна търговците спокойно да впишат промените засягащи дружествата, а от друга до максимална степен да гарантира запазване на разпределението на собствеността във всяко дружество.
5. Съгласно представената концепция за закон за еврото ще настъпят промени и по отношение на трудовото законодателство. Всички трудови възнаграждения, след въвеждане на еврото, ще се изплащат в евро. Сумите в трудовите договори ще бъдат превалутирани в полза на служителя, като се закръглят до най-близкия евроцент.
Считаме, че освен спазване на процедурата по превалутиране е необходимо да се предвидят решения и на следните проблеми, които ще възникнат във връзка с това. Пример за това е необходимостта трудовото правоотношение да бъде изменено със съответното допълнително споразумение между работодател и работник/служител (анекс). Възниква въпросът и ще се третира ли като промяна на трудовото правоотношение самото превалутиране на суми и съответно дали за работодателя ще важи задължението по чл. 66, ал. 5 КТ (Кодекса на труда) най-късно до влизането в сила на изменението да предостави на работника или служителя необходимата писмена информация, съдържаща данни за извършените промени.
6. В проекта на закон за еврото е предвиден период на двойно обращение на лева и еврото, който да бъде 1 месец от въвеждане на еврото. В този период ще са предвидени следните правила:
– всички търговците ще са задължени да връщат рестото на клиентите единствено в евро;
– от АТМ устройства ще може да се изтеглят единствено суми в евро.
В това отношение предлагаме законодателят да обърне внимание и на всички правоотношения, касаещи договор за наем на сейф и влогове, които преди въвеждане на еврото гарантират съхранението на български левове. Въвеждането на еврото би оказало сериозно влияние върху тези правоотношения, ако няма достатъчно дълъг срок, в който да се даде възможност вложените парични средства в български лева да се обменят в евро.
Валутен курс, закръгляване и обмяна от лев в евро: Отговорите на някои важни въпроси
7. По отношение на обмяната на валутата, касаеща всички граждани, важно е да се отбележи, че са предвидени механизми, съгласно които БНБ ще обменя безплатно и в неограничено количество банкноти и монети от лева в евро без ограничение във времето, а кредитните институции и Български пощи ЕАД ще са длъжни да извършват обмен безплатно за първите 6 месеца след въвеждане на еврото, а след това ще могат да вземат такса за услугата. Считаме, че гореописаният срок е твърде кратък. Неговото евентуално удължаване би дало възможност на гражданите по-лесно да организират разплащанията си с новата валута и по-лесно да оценят стойността на разходите, които ще извършат.
8. По отношение на потребителските правата на българските граждани е важно да се знае, че се предвижда в период до 12 месеца от датата въвеждане на еврото, в страната стоките и услугите да бъдат с двойно обозначаване на цените. Цените на стоките и услугите, които са съдържали два знака след десетичната запетая в лева, следва да съдържат два знака след десетичната запетая и в евро. Концепцията на закон обаче не регламентира как ще се гарантира забраната за заблуда на потребителите относно размера на намалението на цените на стоки и услуги и срока на това намаление (промоции). Ето защо, предлагаме всякакъв вид промоции на стоки и услуги да бъдат ясно обозначавани върху ценовите табели както в български лева, така и в евро като се посочва конкретен процент намаление в изражението на всяка от двете валути и срока на това намаление.
9. Не на последно място изразяваме и становище, че в концепцията за закон за еврото липсва предвидена нормативна уредба за разпореждане с паричните средства в лева и в брой или съхранявани в сейф, които са част от наследство, по отношение на което съществуват спорове от наследници или са обект на отнемане в полза на държавата. Отворен остава въпросът какво ще се случи с тези парични средства, ако до изтичане на предвидения срок за обмяната им от лева в евро не са приключили висящите съдебни производство от изхода на които зависи кой ще придобие тези парични средства?
* Автори: 
Свилен Киров, юрист, Член на УС на Сдружение „Съвет по нормотворчество“
адвокат Георги Кардашев, Председател на Сдружение „Съвет по нормотворчество“

Преди венчавката женихът скришно пъха 100 долара в ръката на отчето и му прошушва:
– Отче, моля да ми спестиш въпроса – „Кълнеш ли се да си й верен до гроб?!“
Почва венчавката, върви ритуала и отчето се обръща към жениха:
– Кълнеш ли се да си и верен до гроб?
Онзи, като ужилен, но през зъби процежда:
– ДА!
След ритуала дърпа той попа настрана и му крещи:
– Аз нали ти дадох пари?
– Е, да, ама тя даде повече…
 

На фона на пандемия, последвана от война, влошаване на енергийните пазари и висока инфлация българската икономика продължава да постига учудващо добри резултати – дотам, че твърденията за наличие на икономическа криза изглеждат напълно несъстоятелни. Според данните към края на 2022 г. обаче има изгледи пазарът на труда леко да се забавя, а структурата на домакинските доходи се влошава, сочи анализ на „Институт за пазарна икономика“.
Зимните месеци очаквано са дъното на пазара на труда в България, най-вече заради по-малкото търсене на работници в туризма и селското стопанство. По тази причина не е изненада, че НСИ регистрира спад на наетите по трудово и служебно правоотношение спрямо предишното тримесечие с 0,7% (или 17 хиляди души) към края на декември 2022 г. спрямо края на септември. По-скромен спад, с малко под 6 хиляди души се регистрира и спрямо декември 2022 г. Погледът към динамиката на секторно ниво обаче разкрива, че този спад е следствие най-вече от продължаващото пренареждане на структурата на пазара на труда – по-големите съкращения са концентрирани в търговията и ремонта (-5,1 хиляди души), строителството (-3,9 хиляди души), преработващата промишленост (-6,5 хиляди души). Същевременно ИКТ секторът е добавил 6,1 хиляди нови работни места на годишна база, здравеопазването – 3,7 хиляди души.
Отчетеният спад на наетите обаче не се потвърждава от динамиката на общата заетост, измерена чрез Наблюдението на работната сила, според което продължава възстановяването след кризата. При населението на 15-64 години между последните тримесечия на 2021 и 2022 г. има ръст от 3 пр.п., до 71,5%. Тази разлика със статистиката на наетите най-вероятно отразява ръст при самонаетите и предприемачите. Разнопосочните тенденции обаче правят трудно извеждането на окончателен извод за посоката на развитие на пазара на труда в непосредствено бъдеще.
680 000 българи в активна възраст нито работят, нито учат
При заплатите на работещите също се наблюдава ускоряване на ръста към края на годината. Средната брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение достига 1879 лева месечно – ръст от 16% спрямо същото тримесечие на 2021 г. и с 8% спрямо третото тримесечие на 2022 г. Големите неравенства обаче остават, като заплатите в ИКТ сектора надхвърлят 4400 лева, на фона на 1100 лева в хотелите и ресторантите, които са на дъното на разпределението. Темповете на нарастване също са неравномерни – енергетиката и селското стопанство регистрират 23% ръст на годишна база, докато в добива и строителството той е едва 11%.
Ключов остава въпросът за покриването на бързия ръст на цените след второто тримесечие от заплатите. Докато при изгладените стойности на динамиката (Графика 1) и към края на 2022 г. ръстът на цените превишава този на заплатите, то при неизгладените има изравняване. Разбира се, това е вярно само при средните стойности – както сме посочвали и преди, има много големи разлики между отделните икономически дейности и региони що се отнася до настигането на темпа на ръст на цените. Допълнително, дори в отделните отрасли и компании увеличенията на заплатите не са еднакви за всички работници. Не е изключено и в самата ценова динамика да има регионални различия, които статистиката не отчита.

При доходите на домакинствата продължава негативната тенденция на спад на дела на доходите от работни заплати в сравнение с тези от пенсии. Това отразява най-вече ударните повишения на пенсиите през 2022 г., и при липса на по-нататъшни повишения със сходни темпове (към момента е заложено увеличение с 12% от средата на годината) ръстът на заплатите би следвало да започне да компенсира натрупаната разлика през 2023 г.
Притеснителна тенденция е повишаването на дела на разходите за храна и безалкохолни напитки, до 31,2% спрямо 29,3% година по-рано. Това отразява най-вече структурата на инфлацията, като ръстът е за сметка почти изцяло на разходи за жилището. При номиналните разходи за жилище се наблюдава и най-малкият ръст на годишна база – едва 11%. Прави впечатление, че дори и при хранителните стоки, които регистрират най-голям ръст на цените еластичността на потреблението е ниска – има леко свиване на потреблението на яйца, мляко и млечни продукти и олио, но далеч по-малко в сравнение с ръста на цените.
Пенсионерите в София вземат повече от работещите в страната
Данните за социалното развитие към края на 2022 г. не дават особени причини за притеснение, още по-малко – за панически спасителни мерки и антикризисни политики. Продължаващото пренареждане на пазара на труда води със себе си колебания при наетите, но общата заетост расте. Високата инфлация означава задържане на ръста на жизнения стандарт на работниците, но трудно може да се говори за системно обедняване. След неизбежното забавяне на инфлацията обаче задълбочаването на недостиг на работници ще продължи да тласка заплатите нагоре, оттам и покупателната способност.

Няма еднозначен отговор на въпроса „коя течност е най-добра?“, тъй като има твърде много фактори за тази покупка. Днес ще се спрем на някои основни точки, които ще ви позволят сами да направите правилния избор. И така, какво трябва задължително да знаете при избора на течност за електронни цигари? Нека видим.
Какво представлява течността за електронни цигари?
Течността е основният консуматив, ,,горивото“ за изпарителя. В англоговорящите страни течността за вейпинг се нарича „e-liquid“, във форумите се среща и думата „juice“. Как да изберете течност за електронни цигари по ваш вкус?
От какво се правят течностите?
Съставът на течността не е нищо сложно – само глицерин (VG) , пропилен гликол (PG) , аромати и никотин по желание. Различните течности имат различни съотношения PG/VG. Освен това някои производители се гордеят с използването на естествени аромати. Вкусовите качества на течностите варират от единични аромати до сложни композиции, които придават различно усещане при вдишване и издишване, и оставят уникален послевкус.
Никотин
Ако не сте пушач, но искате да пробвате вейп, тогава изберете безникотинова течност за електронни цигари. За тези, които са в процес на отказване на цигарите, има редица течности с различно съдържание на никотин: от 1 mg/ml до 24 mg/ml. По-добре е да изберете съдържанието му въз основа на вида на изпарителя и мощността на устройството. За стандартните електронни цигари е препоръчително да купувате течности с никотин 6-12 mg/ml, тъй като произвеждат малко пари и за да получите точната доза никотин, трябва или да изберете по-силна течност, или да изпарявате по-продължително и упорито. За по-мощни модове са достатъчни 1–3 mg никотин. При тях ,,ударът“ от никотинова течност се усеща по-силно. 
Повече пара или повече вкус?
Течностите варират в различно съотношението VG/PG за различните марки. За хората, които са свикнали да пушат  тютюневи цигари и да използват устройства за начинаещи (с обикновени резервоари с една намотка), е добре да избират течности със съдържание 50VG/50PG за по-наситен вкус или 60VG/40PG за повече пара. Ако искате да се ,,губите“ в облак от пара, вземете течност със съотношение 70VG/30PG, но имайте предвид, че в този случай вкусът ще бъде малко по-слаб. Тази комбинация би била по-подходяща за мощни модове с двойна намотка и RDA.
Безопасност
Течностите със съмнителен произход крият рискове от сериозни проблеми. Някои производители, които искат да забогатеят от невежи потребители, купуват най-нискокачествените съставки и приготвят смеси в неподходящи условия, което може да повлияе неблагоприятно на здравето. Придържайте се към реномирани и добре познати марки, за да сте сигурно в качеството и безопасността на течностите за електронни цигари, които консумирате.
Препоръки за употреба
Както и при други продукти, течностите за електронни цигари трябва да се разклащат от време на време. Така ще постигнете еднородност на съставките в тях, а оттам и по-добър вкус. Някои течности (особено никотиновите) може да имат тъмен нюанс, а други да потъмнеят с времето. В повечето случаи това се дължи на ароматите в състава им, но може да доведе до нуждата от честа смяна на памука и намотката. Препоръчително е течностите за електронни цигари да се съхраняват на тъмни, хладни и сухи места, за да се предотврати окисляването на никотина и загубата на вкуса им. Също така трябва да избягвате излагането им на силни температурни промени и да ги държите в хладилника, ако се налага дългосрочно съхранение. И разбира се, проверявайте датата на производство и срока на годност.
Ако искате да се откажете от пушенето на тютюневи цигари с помощта на вейпинг, можете да го направите без проблеми, стига да изберете правилната концентрация на никотин в течността. Започнете с по-високи mg никотин и постепенно ги намалявайте. Ако не пушите тютюневи цигари, тогава изборът ви е още по-лесен – купувайте безникотинова течност. Запомнете: VG означава повече пара и по-гъста течност, а PG – повече вкус и не толкова гъста течност. Избягвайте течности за електронни цигари от съмнителни търговци. Съхранявайте ги по същия начин като лекарствата – на тъмно и хладно. Разклащайте винаги преди употреба и се наслаждавайте на вкуса им.

Баба отива до офис на адвокат и моли да й помогне да се разведе.
– Ти на колко си? – пита той.
– 84 г.
– 84? А на колко е дедото?
– На 87 г.
– Боже, боже…! И колко години сте заедно?
– През септември стават… 62 г.
– 62 г. брак…! Защо сега искаш развод?
От бабата лъха завидно спокойствие:
– Па стига толкоз…