Водещият световен производител на електромобили Tesla отваря автомобили зарядната си инфраструктура в САЩ и за конкурентни производители, предаде Reuters.
Това решение на компанията е в резултат от условията за включване и възползване от държавната програма за субсидиране. Нейната стойност е 7,5 млрд. долара и цели да разшири и подобри достъпността на наличната зарядна инфраструктура, което да подпомогне намаляването на въглеродните емисии в САЩ.
До края на 2023 г. Tesla ще предостави достъп до 3500 нови и вече действащи свои зарядни станции Supercharger, които досега бяха достъпни единствено за собствениците на електромобили Tesla. Освен това ще предложи 4000 по-бавни зарядни устройства на места като хотели и ресторанти.

В резултат на това Tesla ще има достъп до субсидиите, включително и за възприемане на CCS конектори на зарядните си станции, за да бъдат достъпни и за собствениците на електромобили от други марки.
Tesla не се е ангажирала да използва CCS, като свой стандарт, но трябва да отговаря на изискванията, за да може да се класира за федералните фондове.
От Reuters посочват, че Tesla разполага със 17 711 станции Supercharger, което е около 60% от общата бърза зарядна инфраструктура в САЩ.
Отварянето на достъпа до мрежата на Tesla ще стъпка напред за амбициозната федерална програма за изграждане на 500 000 EV зарядни устройства до 2030 г. спрямо съществуващите сега 130 000.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Tesla ще има станция за супербързо зареждане и на морето
Новите заводи на Tesla губят милиарди долари
Tesla изтегля близо 128 000 коли заради риск от катастрофи

Голяма част от дървопреработващите предприятия в страната са спрели работа или са в процес на спиране, поради цените на дървесината. Сред тях са водещите в сектора „Кроношпан България“ ЕООД, с изградени мощности в Бургас и Велико Търново, които от края на декември вече работят с намален капацитет, „Фазерлес“ АД – ключово предприятие за регион Силистра и „Свилоза“ АД – Свищов, които са в процес на спиране. Това съобщават от Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост.
По информация на Expert.bg специално в „Свилоза“ има по-засилен режим на ротация и пускане в отпуск на служители.
Директно наетите само в тези три предприятия са над 1000 души, а индиректно над 5 000 човека в сферата на транспорта, добива, услугите и др. Основната причина за това е спекулативното покачване на цената на дървесината през 2022 година, според камарата, довело до непосилни цени за местното население, както и за индустрията.
По данни на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост по-голямата част от предприятията, използващи масивна дървесина за суровина, също имат сериозни проблеми и не могат да изпълняват договорите си заради високите цени на дървесината и липсата на достатъчно количество суровина.
До проблема се стигна заради наложените ограничения върху добива на дървесина – заповедта за намаляване с 30% на сечите във вековни гори на служебния министър Христо Бозуков от края на 2021 година, казват от камарата. „Въпросната наредба не защитава горите, а им вреди, защото възпрепятства санитарната и възобновителна сеч – тази, която прочиства дърветата, помага им да се развиват и се случва само след съгласуване и одобрение с компетентните органи. Резултатът е по-малко добита дървесина и за бизнеса, и за домакинствата, както и непосилно високи цени на суровината. Отделно в България не се оползотворява т. нар. прираст в горите, който у нас се използва едва на 50%, а средно в Европа над 75 на сто“, пише в съобщение на Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост. От бранша настояват за отпадане на тези ограничения.
По изчисления на камарата, в сферата на горското стопанство и горската промишленост в България работят над 60 000 души и създават над 3% от БВП, основно в полупланинските и планинските райони, като на места това е единственият поминък.
„Въпреки нашите многократни сигнали, до момента държавата не реагира, затова сме поискали и писмено среща с министър-председателя, в опит да запазим този структуроопределящ отрасъл за страната“, коментираха от бранша.
ОЩЕ: Фирми от дървообработващата и мебелната индустрия са пред фалит, алармират от бранша

Рекорден ръст на платените през 2022 г. просрочени задължения отчете Националната агенция за приходите.
Над 5 млрд. лева данъци и осигурителни вноски са събрани през 2022 г. от публичните изпълнители, служителите в Кол центъра и инспекторите по приходите в НАП. Това е с близо 30 % повече спрямо 2021 г., съобщават от приходната агенция. По-високата събираемост е заради ранното уведомяване на гражданите и фирмите, пропуснали да платят в пълен размер публичните си дългове, проактивната комуникация и партньорския подход, прилаган от НАП. При продължителна липса на съдействие и плащане на длъжниците обаче се стига до търгове за продажба на имуществото, а понякога се търси и отговорност за дълговете лично и от управителите на задлъжнелите фирми. Тревожно: Всеки четвърти българин не може да плаща дълговете си

Над 348 млн. лева са просрочените задължения, събрани от НАП за 2022 г., от изпълнители на обществени поръчки и други получатели на държавни и общински средства. Чрез автоматизирана система на МФ, всички органи уведомяват НАП, преди да платят и проверяват дали изпълнителите на поръчките имат публични задължения. Ако са налице задължения, публичен изпълнител на НАП може да използва цялата или част от сумата на плащането за погасяване на дълговете към фиска.
От НАП препоръчват на гражданите и фирмите да ползват е-услугите с ПИК или КЕП, за да проверят имат ли задължения и какъв е актуалният им размер. При образувано изпълнително производство, клиентите, изпитващи финансови затруднения, могат да се обърнат към компетентния публичен изпълнител и да обсъдят подходящи мерки за обезпечаване и заплащане на просрочените задължения. Бизнесът в България чака забавените си плащания по близо 2 месеца
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Могат ли хората да фалират като фирмите?
НАП събра над 4 млн. лева просрочени задължения само за 7 дни
За какво дължи пари българинът? 
Все повече българи теглят кредит, за да обединят дълговете си 

По-хубави резултати в края на 2022 година на тема „втора пенсия“, но за мнозинството българи резултатът по въпроса все още е загуба.
В края на 2022 г. средният размер на натрупаните средства в активните партиди (тези, в които е внесена поне една осигурителна вноска през последните 12 месеца) е 5626,98 лв. Това е със 178,69 лв. по-малко спрямо състоянието на партидите през декември 2021 г. Такава е картината на статистиката на Комисията за финансов надзор (КФН).
Понижението в партидите е факт, въпреки че през годината средно са внесени 992,76 лв. осигуровки през 2022 година или 82,73 лв. средно на месец, уточнява в. „Сега“.
ОЩЕ: Изгарят парите за втора пенсия
Загубите в края на 2022 година обаче са по-малки, отколкото в други периоди на същата година. През септември, 2022 година, при средно спестеното за втора пенсия беше 5348 лв. Освен това сега четири фонда всъщност успяват да надскочат нивата от декември 2021 г., макар и не с толкова, колкото сме внесли като осигуровки:
– „Съгласие“ увеличава средния размер на натрупаните средства в активните партиди от 5756,13 лв. през декември 2021 г. на 5787,50 лв. година по-късно. Средният размер на постъпленията от осигуровки в този фонд обаче е 959,4 лв. на човек за годината;
– „ЦКБ-Сила“ увеличава средната сума в партида от 6233,29 лв. на 6491,53 лв. (декември 2021 г. спрямо декември 2022 г.). Средният размер на постъпленията от осигуровки на един човек е 992,40 лв. за годината;
– „Бъдеще“ увеличава средното натрупване в партида от 3246,88 лв. на 3483,19 лв. Тук постъпленията от осигуровки за годината са 913,20 лв. на човек;
– „Топлина“ увеличава средния размер на натрупаните средства в активните партиди от 3149,62 лв. на 3276,98 лв., но при внесени 926,40 лв. на човек за годината.
При трите големи фонда – „Доверие“, „Алианц“ и „ДСК-Родина“, където са 64% от осигурените за втора пенсия, наваксването е по-трудно. Средният размер на натрупаните средства в активните партиди в „Доверие“ към края на декември 2022 г. е 5441,65 лв. при 5767,03 лв. в края на 2021 г. Постъпленията от осигуровки средно на човек в този фонд са 891 лв. за годината. В „Алианц“ партидата е намаляла от 6197,26 лв. в края на 2021 г. до 6034,73 лв. сега, като постъпленията от осигуровки са 962,28 лв.
„ДСК-Родина“ е интересен случай – тук средното натрупване в индивидуалната партида намалява сериозно от 5931,49 лв. в края на 2021 г. на 5602,36 лв. в края на 2022 г. Всъщност обаче този фонд успява да увеличи нетните си активи за този период – от 3,235 млрд. лв. на 3,299 млрд. лв. през декември 2022 г. В „Съгласие“ се наблюдава обратното – тук партидата се увеличава, но нетните активи намаляват за същия период от 1,646 млрд. лв. на 1,557 млрд. лв.
При внесени общо 1,952 млрд. лв. през 2022 г., нетните активи на 10-те универсални фонда намаляват от 16,743 млрд. лв. на 16,548 млрд. лв. В тези числа обаче има и добра новина. Спрямо септември фондовете са успели да възстановят 903 млн. лв. и това е постигнато само за 3 месеца.
ОЩЕ: Прехвърлиха близо 1 милиард лева от парите, спестени за втора пенсия

През прозореца на заминаващия влак мъж крещи към друг мъж на перона:
– Всичко хубавооо! Благодаря за гостоприемствотооо! А жена ти в леглото беше супееееер!
Седнал си на мястото, погледнал как спътниците му го зяпали с отворени от учудване уста, и гузно казал:
– Абе изобщо не беше супер! Ама исках да не обидя човека…

Интересът към така наречените бързи кредити бе рекордно висок у нас през миналата 2022 година. Вземанията по заеми на дружествата, специализирани в кредитиране на родния пазар, нарастват със 725 млн. лева на годишна база до общо 4.42 млрд. лева към края на четвъртото тримесечие на миналата година, сочат данните на Българската народна банка. Това представлява ръст от 19.6% спрямо последното тримесечие на предходната 2021 година.
Само за последните три месеца на миналата 2022 година, вземанията на дружествата специализирани в кредитиране, нарастват със 132 млн. лева или 3.1% спрямо третото тримесечие.
Номиналното годишно увеличение на вземанията през 2022 година изпреварва резултата от 2021 година с близо 100 млн. лева. За сравнение, през 2021 година вземанията по този вид кредити нараснаха с 629.2 млн. лева (+20.4% на годишна база).
Върху вземанията по кредити оказват влияние и нетните продажби на кредити от дружествата, които за периода януари-декември 2022 година са в размер на 94.4 млн. лева. На годишна база продадените кредити са в размер на 103.6 млн. лв. (в т.ч. 21.5 млн. лв. през четвъртото тримесечие на 2022 г.), а закупените – 9.2 млн. лв. (в т.ч. 2.2 млн. лв. през последното тримесечие на 2022 г.).

Размерът на необслужваните кредити възлиза на 302.7 млн. лева към края на декември 2022 година или 6.8% от всички вземания по кредити. Увеличението спрямо края на предходната 2021 година достига 6.7% (+19 млн. лева). Сравнително ниският ръст на лошите бързи кредити се дължи на спад на необслужваните заеми в размер на 12.6% (43.7 млн. лева) през последното тримесечие спрямо преходния тримесечен период на тази година.
Благодарение на този процес, обемът на необслужваните заеми свива годишното увеличение, след като през третото тримесечие бе отчетен скок от 23% на лошите кредити.
Противно на названието „бързи кредити”, най-масови са заемите със срок на погасяване над 5 години – дял от 44.5% към края на миналата година. Те нарастват с 27.6% или 426.1 млн. лева на годишна база до общо 1.97 млрд. лева към края на декември 2022 година, сочат данните на БНБ.

В края на четвъртото тримесечие на 2022 г. вземанията по кредити с матуритет над 1 до 5 години са 903.2 млн. лева. Те нарастват със 7.8% (65.3 млн. лв.) на годишна база. Вземанията по кредити с матуритет до 1 година са 1.251 млрд. лева в края на декември 2022 г., като нарастват с 20.7% (214.6 млн. лв.) спрямо края на същия месец на 2021 година.
Най-висок дял във вземанията по кредити има сектор Домакинства и НТООД – дял от 71.2% към края на декември 2022 година. Те нарастват с 18.8% на годишна база до общо 3.1 млрд. лева.
Вземанията по кредити от сектор нефинансови предприятия са 1.122 млрд. лв. към края на четвъртото тримесечие на 2022 година. Те се увеличават с 19.5% (182.7 млн. лв.) в сравнение с края на декември 2021 година. Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от резиденти е 25.7% в края на декември 2022 година.

В структурата на вземанията по кредити от сектор Домакинства и НТООД преобладават потребителските кредити, които са 2.992 млрд. лв. в края на четвъртото тримесечие на 2022 година. Те се увеличават с 20% (499.5 млн. лв.) на годишна. Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от сектор Домакинства и НТООД нараства от 95.2% към края на декември 2021 г. до 96.2% към края на същия месец на 2022 година.
Размерът на жилищните кредити в края на четвъртото тримесечие на 2022 г. е 31.8 млн. лв. Те намаляват с 5.2% (1.7 млн. лв.) в сравнение с края на декември 2021 година и с 10.6% (3.8 млн. лв.) спрямо септември 2022 година.
Относителният дял на тези кредити в общия размер на вземанията от сектор Домакинства и НТООД намалява от 1.3% в края на декември 2021 г. до 1% в края на същия месец на 2022 година.
Другите кредити са общо 86.5 млн. лв. в края на декември 2022 г. Те намаляват с 5.1% (4.6 млн. лв.) и с 4.4% (4 млн. лв.) спрямо края на септември 2022 година. Относителният им дял намалява от 3.5% в края на декември 2021 г. до 2.8% в края на същия месец на 2022 година.

Иванчо:
– Тате, днес имам двойка.
– Защо така, бе? Какво не си научил този път?
– Напротив всичко си казах! Учителката попита какво са Слънчев бряг и Плиска и аз веднага отговорих коняци…
– Е, добре де, а не се ли сети, че са градове?!?
– Абе и на мен ми се стори странно в час по география да говорим за алкохол, ама на….
 

Близо 1/3 от служителите в еврозоната искат да работят от вкъщи по-често, отколкото работодателят им позволява, и са склонни да сменят работата си, за да го правят, сочи допитване на Европейската централна банка, цитирано от Reuters.
Компаниите продължават с преговорите за политики около дистанционната работата, като темата породи напрежение между профсъюзи и работодатели, включително в ЕЦБ, която предлага по-малко дни за работа от разстояние от желанията на служителите ѝ.
„Служителите са по-склонни да сменят работата си, ако имат предпочитания за работа от разстояние, които надхвърлят тези на работодателите им. 30% от служителите предпочитат да работят от разстояние повече от тях предложението от работодателите им“, според анкетата на ЕЦБ. В над 1/3 от фирмите работят присъствено по желание

Служителите, които искат повече да работят от разстояние, е по-вероятно да търсят нови варианти и наистина да сменят работата си, показва допитването. Хората предпочитат да напуснат работа, вместо да се върнат в офиса
Според анкетата около 2/3 от служителите искат да работят от вкъщи поне 1 ден в седмицата, а времето, изгубено в пътуване от вкъщи до работа, е най-големият фактор, който влияе върху предпочитанията за работа от разстояние.
„Служителите, които пътуват до работа над 1 час във посока, предпочитат да работят от вкъщи 10 дни в месеца, което е с 4 дни повече, от служителите, които пътуват до работа под 15 минути“, допълва ЕЦБ.

Според проучване на Националното бюро за икономически изследвания, публикувано в края на януари, работата от вкъщи спестява на служителите по света средно 72 минути на ден, като времето те разделят между работата си, развлечения и грижи за близките си. 
Работещите от разстояние служители спестяват най-много време в Китай, където премахването на пътуването до и от работното място спестява 102 минути на ден. Служителите в Сърбия спестяват най-малко време – 51 минути, а при тези в САЩ то също е сравнително малко – 55 минути.
Екипът от икономисти от Европа, Мексико и САЩ, включително Никълъс Блум от Станфордския университет, изчислил ежедневното време за пътуване до работа от допитвания сред служители в 27 страни в последните 2 години, пише Bloomberg.

Когато взели предвид служителите, които не са работили от разстояние в това време, икономистите достигнали до извода, че работата от вкъщи е спестила около 2 часа от пътуване на служител седмично.
Това се равнява на 2,2% от 46-часова работна седмица с 40 платени часа плюс 6 часа пътуване до работа и обратно. Така стойността на спестеното време е около 2,2% от печалбите след данъци в постпандемичната икономика. 71% от германците искат да продължат да работят от вкъщи
Бизнесът е най-големият бенефициент на спестеното време от пътуване, тъй като служителите посвещават 40% от освободените си минути на основната или втората си работа. Около 1/3 от спестеното време е отишло за забавления, а 11% – за грижи за близките, посочват изследователите.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Две трети от българите предпочитат да работят от вкъщи
5 признака, че сте идеални за дистанционна работа

5 знака, че сте подходящи да работите от вкъщи

Коледа. В колата се возят идеалният мъж и идеалната жена. В друга кола се вози Дядо Коледа. Той обаче има проблеми с колата си и моли идеалния мъж и жена да го вземат в техния автомобил. Те приемат.
От някъде се появява камион, става катастрофа и от тримата оцелява само един. Как мислите – кой е оцелял? Идеалният мъж, идеалната жена или Дядо Коледа?!
Разбира се, че идеалната жена, защото другите двама не съществуват!
Вицове за Иванчо
Вицове за счетоводители
Супер смешни вицовеНови вицове, 2022 г.
Стари български вицове
 

Част от контейнерите, използвани за конструкцията на култовия стадион 947 на световното по футбол в Катар, ще бъдат изпратени в Турция и Сирия, като временни на хората, засегнати от унищожителните земетресения. Това твърдят турски медии, позоваващи се на източници от правителството, цитирани от „24 часа“.
Първоначално Катар смяташе да го подари на Уругвай, ако кандидатурата на Южна Америка за Мондиал 2030 г. бъде одобрена. Земетресението обаче промени ситуацията и контейнерите на стадиона ще се използват с друга цел.

Катар обеща да достави над 10 000 временни домове на пострадалите извън финансовата помощ за Турция и Сирия. Това са контейнери, ползвани през ноември и декември за настаняване на фенове на Мондиала в Катар. Милиарди потекоха към Турция след земетресението. Кой се притече на помощ?

Любопитно е, че част от контейнерите са били дарени именно от Турция, за да изграден стадион 974 за Световното първенство по футбол в Катар.
Стадион 974

Стадион 974 е футболно съоръжение в Рас Абу Абауд, Доха, Катар и е единственият разглобяем и първият временен стадион в света. Направен е от 974 рециклирани транспортни контейнера. Стадионът е с капацитет от 40 000 души и беше ползван за 7 мача от Световното първенство. Тъмната страна на Катар 2022: Смърт, корупция, забрани и много похарчени пари
Съоръжението е проектирано от Fenwick Iribarren Architects, има модулен дизайн и включва 974 рециклирани транспортни контейнера, като почит към индустриалната история на обекта и международния телефонен код на Катар (+974). Някои от контейнерите съдържат удобства за стадиона като бани. 
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Земетресението в Турция ще струва поне 84 милиарда долара
Абсурдите на Мондиал 2022: 100 евро за бира, спане в пустинята и глоба от 70 000 евро

Колко похарчиха феновете на Световното първенство в Катар?

Преките чуждестранни инвестиции у нас нарастват с 86.2% на годишна база достигайки 2.245 млрд. евро към края на 2022 година, сочат предварителните данни на Българската народна банка. Това представлява увеличение от 1.03 млрд. евро спрямо предходната 2021 година, когато нетният поток на чуждите вложения в страната бе положителен, достигайки 1.2 млрд. евро.
Размерът на чуждите инвестиции у нас за периода януари-декември 2022 година се равнява на 2.7% от брутния вътрешен продукт на България.
Конкретно през месец декември миналата година, нетният поток на чуждите инвестиции е положителен в размер на 105.5 млн. евро, при отрицателен поток от 252.1 млн. евро през същия месец на предходната година.
Трябва да се отбележи, че данните на БНБ за нетния поток на преките чуждестранни инвестиции са предварителни, което означава, че подлежат на ревизия, която може да измени настоящия резултат.
Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари – декември 2022 г. са от Швейцария (483.2 млн. евро), Кипър (383.9 млн. евро) и Австрия (380.2 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци – към Нидерландия (177.9 млн. евро) и Обединено кралство (111.2 млн. евро).

Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 20.7 млн. евро (в т.ч. отрицателен поток от 19.4 млн. евро за Русия), при отрицателен нетен поток от 12 млн. евро за януари – декември 2021 г. (в т.ч. отрицателен поток от 13.4 млн. евро за Русия). Данните отразяват тенденцията за засилени продажби на недвижими имущество у нас от страна на руски граждани.
Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е положителен и възлиза на 461.2 млн. евро за януари – декември 2022 г. Той е по-голям с 514 млн. евро от този за януари – декември 2021 г., който е отрицателен в размер на 52.8 млн. евро.
По предварителни данни, статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 1.314 млрд. евро, при положителна стойност от 1.850 млрд. евро за януари – декември 2021 г.
Нетният поток по подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е положителен и възлиза на 469.5 млн. евро, при отрицателна стойност от 591.9 млн. евро за януари – декември 2021 година.
По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари – декември 2022 г. възлиза на 357.5 млн. евро (0.4% от БВП), при 217.9 млн. евро (0.3% от БВП) за януари – декември 2021 г. През декември 2022 г. нетният поток е отрицателен и възлиза на 6.4 млн. евро, при положителна стойност от 24.2 млн. евро за декември 2021 г.
 
*БНБ публикува месечни данни за нетния поток на преките инвестиции за съответния месец, които включват всички трансакции, извършени през отчетния период. Нетният поток е отчетен съгласно принципа на първоначалната посока на инвестицията.

Преките щети от разрушаването на сгради в Турция след опустошителното земетресение на 6 февруари може да възлязат на 2,5% от БВП на страната или 25 млрд. долара, обяви JPMorgan, предаде Reuters.
Общият брой на жертвите от земетресението в Турция и Сирия достигна над 40 000. Милиони хора се нуждаят от хуманитарна помощ, като много от оцелелите са без дом при почти минусови зимни температури.
„Земетресението в Турция доведе до трагичната загуба на живот на много хора и има сериозни икономически последици“, пише икономистът Фатих Акчелик до клиенти на банката. Земетресението в Турция ще струва поне 84 милиарда долара

JPMorgan очаква централната банка на Турция да намали лихвените проценти с още 100 базисни пункта на заседанието си следващата седмица до 8%.
„Не изключваме ново намаление на лихвените проценти преди предстоящите избори, насрочени за 18 юни. И все пак смятаме, че лихвената политика на страната не е така адекватна, тъй като механизмът на промяна на паричната политика е нарушен в Турция“, добавя икономистът от JPMorgan.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Милиарди потекоха към Турция след земетресението. Кой се притече на помощ?
След разрухата: Къде и как можем да дарим за пострадалите в Турция и Сирия?

Оценка на ЕБВР: Земетресението ще заличи един процент от БВП на Турция

Петролопровод между Бургас и Александруполис отново е на дневен ред. Президентът Румен Радев проведе среща с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис, на която бяха подписани двустранни меморандуми между България и Гърция.
Петролопроводът беше изоставен от българска страна преди години – след референдум, а точно преди пандемията Русия изяви желание да поднови преговорите за реализация на проекта.
Сега проектът за петролопровод е със съвсем различна визия от тази, която не успя да се наложи в първото десетилетие на XXI век. Тогава идеята беше руски петролни танкери да разтоварват суров нефт в Бургас и той да се транспортира до Гърция, сега е обратното – суров петрол от Гърция да идва по тръба до Бургас. Това ще е начин да се осигурят сигурни доставки за „Лукойл Нефтохим“ извън руския петрол.
По въпроса се изказа и Тодор Георгиев от Националната асоциация „Българско Черноморие“. Той заяви пред „Нова Нюз“, че в Поморие може да се организира нов референдум относно проекта – но този път той да е с резултат „за“, защото няма да има разтоварване на танкери на българското крайбрежие т.е. отпада опасението за екологична катастрофа. Въпросът сега обаче е откъде ще минава тръбата, тъй като има защитени територии по маршрута.
Това обаче не е единствената тема, за която беше подписан меморандум. Втората е в газовата сфера – за осигуряване на достъп на България до гръцките терминали за втечнен газ и на Гърция до нашето газохранилище в Чирен.

СНИМКА: Президентство
„Подписаните енергийни споразумения са поредна крачка в задълбочаването на стратегическото партньорство между България и Гърция, основано на общи интереси, взаимно доверие и споделени европейски ценности“, посочи Румен Радев. Обща бе позицията, че политическата воля на най-високо равнище в България и Гърция е фактор за търсенето на съвместни практически решения в дух на солидарност на проблемите със сигурността на енергийните доставки, сериозно нарушени вследствие на войната на Русия срещу Украйна. И Радев, и Мицотакис отбелязаха значението на гарантирането на надеждна икономическа, транспортна и енергийна свързаност между България и Гърция за изграждането на надеждни вериги за доставки по оста Север-Юг в условията на задълбочаващ се военен конфликт в непосредствено съседство.
В българската делегация, водена от президента Румен Радев, са заместник министър-председателят по икономическите политики и министър на транспорта и съобщенията Христо Алексиев и министърът на енергетиката Росен Христов.
ОЩЕ: България и Гърция възраждат нефтопровода Бургас-Александруполис

Президентът на Световната банка Дейвид Малпас изненадващо обяви, че подава оставка около година преди да изтече мандатът му, предаде Reuters.
Дейвид Малпас ще напусне поста на 30 юни, след като беше начело на институцията над 4 години. Малпас, беше назначен от бившия президент Доналд Тръмп, като 5-годишният му мандат трябваше да изтече през април 2024 г. Той е 13-ият президент на Световната банка. Кой е Дейвид Малпас, предложен от Тръмп за шеф на Световната банка?

„Последните 4 години бяха едни от най-значимите в моята кариера, но реших да потърся нови предизвикателства. Развиващите се страни са изправени пред безпрецедентни кризи и затова съм горд, че Световната банка реагира толкова бързо, мащабно и иновативно“, заяви Малпас, цитиран в изявление на Световната банка.

Той беше сериозно критикуван за позицията му по отношение на климатичните промени и набеден, че отрича наличието на климатичен проблем.
През септември икономистът отказа да отговори на въпроси дали изгарянето на изкопаеми горива допринася за глобалното затопляне с думите: „Не съм учен“.
По-късно ръководителят на Световната банка се извини са подбора си на думи.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Шефът на Световната банка разкритикува сделка на Microsoft
Значителен спад на растежа прогнозира Световната банка

1 място – 1 човек. Това е основа за изчисление кой получава определен вид помощ от държавата. Методиката трябва да се преразгледа – това искат 99 организации, доставчици на социални услуги и общини, сред които и Национална мрежа за децата. Те са изпратили писмо до Лазар Лазаров, временен служебен премиер до 19 февруари и вицепремиер, както и Румяна Петкова, изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане.
Проблемът е, че този принцип се отнася до изчисленията, касаещи полудневните, дневните и почасовите услуги. Даден и конкретен пример:
Във всеки Център за обществена подкрепа входът към услугите се определя от направлението/заповед на съответната Дирекция „Социално подпомагане“. В направлението е вписано детето и в значително по-редки случаи – родителят/ите. За тях в плана за действие на ОЗД (Отдел „Закрила на детето“) са поставени конкретни цели и дадени насоки за работа, които са изведени на базата на социалния доклад от оценката на риска и потребностите на детето и семейството. Това означава, че потребител на услуги ще бъде не само детето, а и негов родител(и), а в някои от ситуациите – и друг член на семейството. Съответно, принцип 1 място – 1 човек е абсурден.
Друг пример за прилагането на подхода – Дневен център за пълнолетни лица с увреждания. При  изискване за капацитет 20 места, само 7 души ще могат да ползват всички услуги, само 4 души ще могат да ползват 3 услуги, само двама души ще могат да ползват 4 услуги, а 20 ще трябва да ползват само 1 услуга.
Ако предложените промени влязат в сила, близо два пъти по-малко деца и семейства ще могат да получават подкрепа, а доставчиците на услуги ще трябва да ограничат предоставянето на услуги до запълване на броя места/потребители. Така реално държавата ще заплаща само престой, без дейности за потребителите на дневната грижа, а за почасовите услуги ще се набере дълъг списък от чакащи, казват оплакващите се организации: Увеличават социалните помощи за хора с увреждания от Нова година
Проблемите, които според въпросните организации създава методиката, са:
1. Стесняване на входа към услугите, вместо равнопоставен и гарантиран достъп на всички нуждаещи се.
2. Силно ограничаване на възможностите за предоставяне на комплексна подкрепа (няколко вида дейности на един потребител) съобразно потребностите.
3. Намаляване наполовина на възможността да се прилагат мерки за закрила на детето в семейна среда, както и да се насочва към специфична подкрепа (консултиране, психологическа терапия и рехабилитация, обучение за придобиване на умения и т.н) включително за децата, настанени в резидентна или приемна грижа;
4. Ограничаване на правата на хората с увреждания да ползват комплекс от специализирани услуги според индивидуалните им потребности.

Aurubis AG (Аурубис) инвестира 120 млн. евро в разширение на рафинерията за катодна (рафинирана) мед в завода на групата до Пирдоп и Златица, обявиха от компанията.
След разширението рафинерията ще може да произвежда близо 340 000 тона катодна мед годишно, което съответства на ръст от около 50%, а прогнозираната печалба е 30 млн. евро годишно.
Компанията ще финансира инвестицията със собствени средства, без увеличения на капитала т.е. без да търси външни средства.

Освен това разширението ще позволи и да се създадат и допълнителни стратегически проекти в други заводи на групата.

„Аурубис България“ АД, част от Aurubis AG, стопанисва медодобивния завод до Пирдоп и Златица и е най-големият износител и вносител у нас. Компанията е номер едно по приходи в българската икономика.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Работниците успяха: Най-голямата петролна рафинерия в Румъния вдига заплатите

В днешното забързано ежедневие много голяма част от пазаруването на различни продукти се случва онлайн. Това е улеснение за много от нас, тъй като спестява време и дори средства. В случаите, когато имаме нужда от лекарства (без необходимост от рецепта), отново можем да направим поръчка изцяло през интернет, но е много важно да внимаваме и да се доверяваме на проверени търговци, които предоставят качествени артикули с изряден срок на годност.
За какво да внимаваме при поръчка на лекарства без рецепта онлайн?
Има няколко основни неща, за които е много важно да се внимава при покупка на лекарства без рецепта онлайн. Най-важните сред тях са:

Проверете дали има нужният лиценз – основното и най-важно нещо, което трябва да проверите преди закупуването на медикаменти онлайн, е наличието на лиценз на търговеца, който сте избрали. За да проверите това, можете да влезете в официалният уебсайт на агенцията за регулиране на лекарствата. Друг вариант е да се посъветвате с медицински специалисти, тъй като те често имат актуална информация по темата. Проверката на този фактор ще ви даде спокойствие, че няма да получите опасни за здравето си продукти.
Проверка на репутацията на аптеката – в днешно време е изключително лесно да проверим репутацията на даден търговец. Можем да проверим форуми, както и различни мнения в мрежата от клиенти, които вече са използвали услугите на даден сайт. Така ще ни е много по-лесно да имаме доверие в избраният от търговец. Преобладаването на положителни отзиви със сигурност е добър знак, така че търсенето на такава информация може да ни бъде единствено в полза.
Информация за продуктите – винаги трябва да оглеждаме в детайли описанието на лекарствата, които закупуваме онлайн. Добре е да проверяваме оригиналността на продуктите, както и дали имат нужните сертификати. За жалост на пазара има много фалшиви артикули, затова е от съществено значение за нашата безопасност и със сигурност да сме се убедили предварително, че закупуваме точно това, от което имаме нужда.
Цена – ако даден продукт ни се струва на прекалено ниска цена, това обикновено може да бъде индикация за негов по-малко качествен заместител, който ще има различен състав от този, който търсите. Порочна практика е заместителите да са с по-достъпни и примамващи оферти, но това най-често означава, че няма да получимм качеството, от което имаме нужда
Срок на годност – не бива да забравяме винаги, когато получаваме лекарствата, които сме поръчали онлайн, да проверяваме техният срок на годност. Това е изключително важно правило, тъй като употребата на медикаменти извън техният срок може да доведе до тяхната неефективност, сериозно да застраши вашето здраве и да доведе до нежелание странични ефекти след прием.

Не бива да забравяме, че нашето здраве е от изключително значение и средствата, които използваме като превенция или за лечение трябва да са качествени и да отговарят на всички тези условия. Друга важна информация е, че можем да пазаруваме само медикаменти, които се купуват без рецепта, тъй като няма как да се провери истинността на наличието на такава. Въпреки това, когато купуваме нещо, най-добре е то винаги да е по лекарско предписание.
Как да познаем професионалистите?
Най-сигурният начин да си купуваме лекарства без рецепта от онлайн аптека, е да пазаруваме от доказан търговец на когото имаме доверие. Има няколко точки, по които лесно можем да познаем професионалистите в сферата:

достъпни цени – търговците, които поддържат професионално сайтовете си за продажба на медикаменти могат да си позволяват да ви дадат и по-добра цена. Това се дължи на факта, че работейки в мрежата, те може да нямат разходи за наем на обект, което би трябвало да се отразява в стойността на крайния продукт, който предлагат;

голям избор – в добрите сайтове за покупка на такива медикаменти, трябва да има голям асортимент от продукти, между които да избираме. Това също е един от отличителните знаци за утвърдени търговци, на които може да се има доверие;

пълна информация за състава на всеки продукт – това е едно от нещата, на които трябва да обърнем максимално внимание. Липсата на информация за пълният състав на всеки продукт категорично е индикация за наличието на възможни фалшификати и определено не е добре да се доверяваме на търговец, който не отговаря на това правило;

секция за мнения на потребители – това е много важна графа за всеки сайт, който извършва каквито и да било продажби. Наличието на секция за коментари на потребители ни дава възможност за по-голяма информираност за даден продукт, като освен това ще можем да разгледаме отзивите на потребители, които вече са го използвали;

удобство – изключително е важно да можем лесно да направим своята поръчка, както и доставката да е бърза. Все пак, това са лекарства и в повечето случаи те ни трябват възможно най-бързо. Професионалистите в сферата знаят това и осигуряват достигането на стоката до вас в най-кратки срокове.

Имайки предвид тези условия, е много по-лесно да отсеем добрите търговци от тези, които не се стремят към предлагане на максимално добри стоки и условия.
Защо търсенето на лекарства без рецепта онлайн расте?
След като целият свят премина през периоди на самоизолация и липса на социален контакт, огромна част от пазаруването на всякакви продукти се прехвърли в интернет. Това има множество ползи и предимства, особено когато става въпрос за предотвратяването на посещението ни във физическа аптека.
Възможността да се сблъскаме с опасни вируси, и то когато имунната ни система не е в най-доброто си състояние, е голяма. Точно в този тип помещения има посещения основно от хора, които са вирусоносители. Чрез поръчка на всички необходими лекарства онлайн, ние си спестяваме излагането на такъв тип рискове, което ни дава доза сигурност, че няма да си донесем някой неприятен вирус у дома.
Не бива да забравяме, че най-важното при избора на медикаменти, които да си поръчаме онлайн, е те да са правилно подбрани спрямо нашите нужди. За да сме най-сигурни, че купуваме правилния продукт, е добре да се посъветваме със специалист с опит, като фармацевт или с нашият личен лекар. Лекуващите ни лекари най-добре са запознати с цялостното ни здравословно състояние, съветват от аптека Galen.

Близо 1300 евро на кв. метър струват най-евтините жилища в София, като най-често те се намират в кварталите „Обеля“, „Надежда“ и „Люлин“. В други 6 столични квартала обаче цените надхвърлиха 2000 евро на кв. метър, като това са „Яворов“, „Иван Вазов“, „Дианабад“, „Изток“, „Лозенец“ и Център, сочи годишният анализ на Адрес Недвижими имоти за пазара на жилища у нас. Кои са най-евтините квартали в София?
Столичният квартал „Яворов“ е и най-скъпият за покупка на имот в столицата с цена от 2654 евро на кв. метър.
В някои от най-престижните квартали като „Иван Вазов“ и „Изток“ нивата на цените се повишават по-малко от 10%. Най-чувствително е покачването в квартали като „Обеля“ и „Хаджи Димитър“ – над 40%, докато в „Изгрев“, „Лозенец“, Център и „Манастирски ливади“ ръстът е с между 20% и 30%. Кои квартали са сред най-луксозните за живеене в София?
От Адрес посочват, че основните тенденции на пазара на недвижими имоти след периода на рекордни ръстове са успокояване и баланс между търсене и предлагане.

В София спадът в активността е между 15% и 20% в зависимост от района и вида строителство. Ценовите нива вече задминаха своя пик, но за спад към момента не може да се говори.
Цени в евро на кв. метър в София за 2022 г.:
„Яворов“ – 2654 евро на кв. метър
Център – 2331 евро на кв. метър
„Изток“ – 2034 евро на кв. метър
„Гео Милев“ – 1756 евро на кв. метър
„Люлин“ – 1327 евро на кв. метър
„Надежда“ – 1316 евро на кв. метър
„Обеля“ – 1249 евро на кв. метър
Най-търсени са двустайните апартаменти през 2022 г., като техният дял е 40% от сделките за отчетения период. Второто място по популярност остава за 3-стайните жилища – 31% от покупките. Тенденции: Какви жилища предпочитат купувачите у нас?
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Криза ли? Продажбите на жилища в София бележат внушителен ръст
София е сред градовете с най-бърз ръст на цените на имотите

Рязко поскъпване на жилищата в големите градове
Сега ли е момента за апартамента? Ще паднат ли цените на жилищата?

Американската компания за разработка на изкуствен интелект навлиза на българския пазар, като смята да разкрие 130 работни места до края на 2023 г.
IT гигантът (Conversational artificial intelligence) LivePerson e борсово търгувана милиардна корпорация, създадена през 1995 г. и базирана в САЩ.
Продуктите, разработвани от компанията са в сферата на изкуствения интелект (AI) и предоставят Conversational Cloud – персонализирано дигитално преживяване върху AI платформата, идентифицираща намеренията и очакванията на клиента.

Заедно с Voice Solution се дава възможност за анализ на глас, а чрез Success Services екипът от експерти може да иновира, за да се предоставят най-добрите решения за бизнеса и клиентите.
Някои от местата, където компанията има офиси са Ню Йорк, Токио, Лондон и Сингапур.
След първоначалното наемане на 130 служители у нас, от компанията са си възнамеряват до края на 2024 г. от офиса ѝ в София да работят над 200 души.
Начело на българския офис ще застане мениджърът Александър Райчев, който ще има и ключова роля в подбора на кадри.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Търсят 2000 души за работа в ИТ сектора в област Стара Загора
Водеща ИТ компания наема на работа хора с аутизъм
12-13 000 лева е средната заплата в първия български „еднорог“

Рaзxoдите пo бюджeтa нa Дъpжaвнoтo oбщecтвeнo ocигypявaнe пpeз янyapи ca 1,614 млpд. лeвa или c цeли 389,8 млн. лeвa пoвeчe cпpямo cъщия пepиoд нa пpeдxoднaтa гoдинa. Това cъoбщиxa oт Националния осигурителен институт (HOИ).
Очаквано, нaй-гoлeми ca paзxoдитe зa пeнcии – 1,487 млpд. лeвa, c 377,8 млн. лeвa или 34% пoвeчe, oтĸoлĸoтo пpeз янyapи 2022 г. Πapитe ca ce paзпpeдeлили cpeд пo-мaлъĸ бpoй пeнcиoнepи – зa eднa гoдинa тe ca нaмaлeли c 20 564 лицa.
Cpeдният мeceчeн paзмep нa пeнcиятa e пo-виcoĸ cъc 17% или 106,58 лв., пocoчвaт oт HOИ. Πpeз минaлaтa гoдинa имaшe двe ĸopeĸции нa пeнcиитe в пocoĸa нaгope – пpeз лятoтo и пpeз eceнтa.
Увeличeниe имa и в дpyгaтa гpyпa гoлeми paзxoди нa oбщecтвeнoтo ocигypявaнe – изплaщaнeтo нa пapични oбeзщeтeния и пoмoщи. Kъм 31 янyapи тe ca 112,4 млн. лeвa – 9,7 млн. пoвeчe cпpямo cъщия пepиoд нa 2022 г.
Πpиxoдитe в бюджeтa нa ДOO cъщo pacтaт – c 38,3 млн. лeвa дo 835,6 млн. лeвa.
Haмaлявaт пpиxoдитe в Учитeлcĸия пeнcиoнeн фoнд (oбщo 4,8 млн. лeвa пpeз янyapи), дoĸaтo paзxoдитe pacтaт c близo 2 млн. лeвa (дo 6,7 млн. лeвa).
Позитивна тенденция има имa фoнд „Гapaнтиpaни взeмaния нa paбoтницитe и cлyжитeлитe“, ĸaтo тaм има пoвeчe пpиxoди, oтĸoлĸoтo paзxoди нa гoдишнa бaзa.