Датското правителство планира да наложи нова такса от средно 100 крони (13,50 долара) върху всеки самолетен билет, съобщи финансовият министър Йепе Брус Кристенсен, цитиран от ДПА. Таксата ще бъде въведена през 2025 г. в размер от 70 крони и постепенно ще се повишава, за да достигне пълния си размер през 2030 г.
Цените на самолетните билети растат драстично
Полетите в Европа ще бъдат таксувани с еквивалента на 8 евро, тези със средна дължина, например до Ню Йорк, – с около 32 евро, а дългите – с около 52,30 евро.
Датският министър за климата Ларс Огорд заяви, че съседните Германия и Швеция отдавна са наложили подобни такси. Германският данък върху самолетните билети беше въведен още през 2011 г. и събира годишно по около 1 милиард евро от авиокомпаниите.
Още: Най-голямата европейска авиокомпания отчете рекорден брой пътници в разгара на лятото
Датското правителство очаква приходите от новата такса към 2030 г. да достигнат 160 милиона евро. Средствата ще бъдат използвани в подкрепа на прехода на авиационния сектор към по-екологични двигатели, както за малките летища в Дания, които вероятно ще изпитат затруднения след въвеждането на таксата.
 

Износът на стоки от България за трети страни намалява с 8,5 процента през периода януари – септември в сравнение със същия период на 2022 г. и е на стойност 21 802,9 млн. лева. Това показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ).
Основни търговски партньори на България са Турция, САЩ, Китай, Сърбия, Украйна, Република Северна Македония и Египет, които формират 50,9 процента от износа за трети страни. През септември износът ни за трети страни намалява с 0,1 процента спрямо същия месец на предходната година и е 2 486,3 млн. лева.
През периода януари – септември при износа на стоки от България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст в сравнение със същия период на 2022 г. има в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (14,2 процента) и „Машини, оборудване и превозни средства“ (13,8 процента, а най-голям спад – в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (36,9 процента).
Още: НСИ отчете свиване на българския внос и износ през 2022 г.
Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари – септември намалява с 20,7 процента в сравнение със същия период на 2022 г. и е 28 707,7 млн. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Русия, Китай и Сърбия.
През септември вносът на стоки в България от трети страни намалява с 31,8 процента спрямо същия месец на предходната година и е 3 319,8 млн. лева.
При вноса на стоки от трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари – септември най-голямо увеличение на годишна база е отчетено в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (17,6 процента) и „Храни и живи животни“ (14,4 процента), а най-голям спад в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (40,2 процента).
Външнотърговското салдо (износ FOB – внос CIF) на България с трети страни през периода януари – септември е отрицателно и е в размер на 6 904,8 млн. лева. През септември външнотърговското салдо (износ FOB – внос CIF) с трети страни също е отрицателно и е на стойност 833,5 млн. лева.
Още: България е с положително търговското салдо със страните от ЕС, но не и с останалите
Според статистиката през периода януари – септември от България общо са изнесени стоки за 63 860,5 млн. лв., което е със 7,9 процента по-малко в сравнение със същия период на 2022 година. През септември общият износ на стоки възлиза на 7 018,9 млн. лв. и намалява с 10,1 процента спрямо същия месец на предходната година.
През периода януари – септември общо в страната са внесени стоки на стойност 71 790,5 млн. лв. (по цени CIF), което е с 10,4 процента по-малко спрямо същия период на 2022 г. През септември общият внос на стоки намалява с 21,2 процента на годишна база и възлиза на 7 913,4 млн. лева.
Общото външнотърговско салдо е отрицателно през периода януари – септември.

Анализирайки последните налични данни на БНБ и Евростат, ОББ коментира ключови тенденции в банковия сектор в страната.   
Анализаторите на банката отчитат, че активите на банките през третото тримесечие на 2023 г. нараснаха с 4.0 млрд. лв. (+2.5%) спрямо второто тримесечие и достигнаха 165.1 млрд. лв., като от тях кредитите и авансите заемаха дял от 63.4%. В рамките на кредитите и авансите, кредитите за домакинствата се увеличиха с 1.5 млрд. лв. (4.2%) или повече от два пъти по-значително в сравнение с тези за нефинансовите предприятия (фирмите), които нараснаха със 711 млн. лв. (1.5%). 
„Важна причина за изпреварващата динамика при кредитирането на домакинствата бе задържането на лихвите. От друга страна, лихвите за фирмите реагираха на глобалната тенденция за покачване, като среднопретеглената левова лихва в този сегмент плавно се повиши – от  2.7% през септември 2022 г. на 3.8% година по-късно.“, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.
От своя страна депозитите през третото тримесечие също нараснаха, като тези на домакинства се увеличиха с 1.8 млрд. лв. (2.4%) спрямо предходното тримесечие, а депозитите на нефинансовите предприятия нараснаха с 1.9 млрд. лв. (4.5%).

„Собственият капитал в баланса на банковата система достигна 19.3 млрд. лв., което отговаря на прираст от 999 млн. лв. (5.4%) спрямо второто тримесечие и се дължи главно на повишението на печалбата.“, допълни Калчев.
Солидният ръст на банковия сектор поставя въпроса за неговата стабилност, особено предвид ключовата му роля в икономиката.
„В това отношение по данни на БНБ ликвидното покритие на сектора регистрира подобрение: 241.9% към септември при 225.6% към юни. Националният банков сектор е и по-ликвиден в сравнение с повечето водещи страни в ЕС. По другия ключов показател, този за капиталовата адекватност, също е така по последни налични данни за второто тримесечие.“, акцентира д-р Калчев.
Политиката на БНБ е насочена към гарантиране стабилността на сектора. Така за деветмесечието действаше повишен антицикличен буфер от 1.5%, приложим към местни рискови експозиции, който от октомври се повиши на 2.0%. Този буфер цели да засили устойчивостта на сектора при  потенциално нарастване на необслужваните кредити и обезценките.
„Освен това в две стъпки бяха повишени и минималните задължителни резерви на банките: от 5% на 10% за юни и от 10% на 12% от юли насам. С това БНБ цели по-бързо и значително пренасяне на повишените лихвени нива на паричната политика в еврозоната в цената на кредитите в страната. Очаква се това да повлияе за охлаждане на кредитната активност и съответно за ускоряване забавянето на инфлацията в страната, както и за ограничаване на кредитния риск в банковата система.“, заключи Емил Калчев.

Бургаската рафинерия „Нефтохим“, чийто основен собственик е руската „Лукойл“, заобикаля забраната на Европейския съюз за търговия в страни членки с продукти, произведени от руски петрол, и, възползвайки се от полученото изключение от забраната за внос на руски суров петрол и нефтопродукти, е натрупала солидни печалби. Това сочи съвместен анализ на данни, изготвен от „Глобъл Уитнес“, българския Център за изследване на демокрацията и Центъра за изследване на енергията и чистия въздух, цитиран от „Политико“. 
Според доклада предоставените от ЕС изключения на България и централноевропейските нации без излаз на море като Унгария, Словакия и Чехия да внасят руски петрол до края на 2024 г. позволяват задкулисното навлизане на руски петрол в по-широкия европейски пазар.
„Текущата граница на цените на петрола, определена на 60 долара за барел, е нарушена. Руската смес „Уралс“ сега се търгува на около 75 долара за барел. Руският износ продължава да расте, достигайки рекорд от 3,72 милиона барела на ден в началото на октомври. Приблизително 20-25% от европейския внос на суров петрол и рафинирани продукти все още е с руски произход, често непряко през трети страни като Турция, ОАЕ, Мароко, Египет и Индия“, отбелязват авторите на анализа.
Още: Енергийната комисия предложи промени, които отнемат монопол на „Лукойл“
Според тях България е типичен пример за неефективността на настоящите санкции, които всъщност осигуряват около 3 млрд. долара печалба за „Лукойл“ от началото на руската инвазия, формирана от отстъпката от около 20 долара за барел от сорта „Уралс“. Според оценките на анализаторите бизнес операциите на „Лукойл“ в България осигуряват около 4% от общите приходи в руския петролен бюджет през 2023 г.
Милиард евро от Бургас за Кремъл
Само през първите девет месеца на 2023 г. бургаската рафинерия е преработила 4.5 млн. т руски суров петрол (95% от използвания в предприятието). Това е осигурило в хазната на Кремъл близо 1 млрд. евро като преки данъци – сума достатъчна за управлението на наемническата група „Вагнер“ за година.
Реално дадената от ЕК на България дерогация за ембаргото върху руския петрол е превърнала страната ни в четвъртия по големина вносител на „Уралс“ след Индия, Китай и Турция. Изключението бе получено при изричното условие, че руските петролни доставки трябва да задоволяват вътрешния пазар. Рафинерията обаче не само е увеличила влиянието си на българския пазар и вече държи 90 процента от него, но и ударно изнася нефтопродукти, включително за Турция, Египет и Обединените арабски емирства (за възможно трансгранично прехвърляне към ЕС).
Още: „Лукойл Нефтохим Бургас“ не е в процес на продажба, посочи основният акционер в компанията
Потенциално избягване на санкции
Анализът показва, че износът на „Лукойл“ е за 930 млн. евро през 2023 г. и Русия използва ЕС като врата за запазване на своя дял от световния петролен пазар. Въпреки че прекият износ за страните от ЕС е намалял през 2023 г., „Лукойл“ е използвал пристанища на ЕС и ключови центрове в международни води (като Каламата, Малта и Сеута) за трансфери от кораб на кораб и по-нататъшен износ към страни извън ЕС. Между март и юли 2023 г. 239 000 т рафинирани продукти са напуснали български пристанища за пътувания, чиято крайна дестинация може да бъде скрита чрез поредица от прехвърляния от кораб на кораб, се посочва в доклада на трите организации.

Те са анализирали данни от проследяване на кораби с товари от „Нефтохим“, според които вероятно рафинерията е нарушила забраната за продажба на петролни продукти в други страни членки на ЕС.
Даден е пример как на 8 август корабът Seaexpress, управляван от гръцката компания Thenamaris Ship Management, пристига на пристанище Бургас, където товари 40 000 т мазут от рафинерията. Данните от проследяването разкриват, че корабът е предприел 15-дневно пътуване през Средиземно море, като в крайна сметка е разтоварил в холандското пристанище Ротердам. Прави впечатление, че преди Seaexpress да вземе товара си, бургаската рафинерия не е получавала неруски суров петрол за период от 21 дни. Вместо това са пристигнали четири пратки руски суров петрол за общо над 340 000 тона. Следователно е много вероятно горивото, натоварено на Seaexpress, да съдържа значителен компонент, получен от руски суров петрол, смятат анализаторите.
Бургас не просто осигурява алтернативен вход за руския петрол в ЕС; рафинерията изнася продуктите си и в други региони, подложени на петролно ембарго, категорични са авторите на доклада. В САЩ например са били внесени над 70 000 тона рафинирани продукти от Бургас.
Прехвърляне от кораб на кораб
Данни от платформата Kpler показват как през юли 2023 т. корабът Argolis е натоварил 30 000 MMbbl гориво от терминала на бургаската рафинерия „Росенец“ (който тогава още не е бил под контрола на държавата) и е поел към Каламата (Гърция), където прехвърля товара на кораба Sunny Victory. Той на свой ред предприема плаване край гръцкото крайбрежие до Бахамските острови, където на 11 юли разтоварва 21 376 MMbbl нафта, а останалите количества стигат до морското пристанище Канаверал във Флорида, САЩ. Това означава, че влезлите в САЩ 10 862 млн. барела нефтопродукти са почти изцяло с руски произход, е изводът на „Глобъл Уитнес“, Центъра за изследване на демокрацията и Центъра за изследване на енергията и чистия въздух.
Това представлява модел за вратичка в западните санкции, позволяваща суровият петрол, след като бъде транспортиран извън Русия и преработен в продукти като дизел или бензин, да бъде законно внесен от страни, подложени на санкции.
Данни на „Евростат“ показват, че между март и юли 2023 г., което е първият пълен месец на наличност на данни след прилагането на забраната за износ, България е изнесла 304 000 тона рафинирани петролни продукти за Европейския съюз. През същия този период рафинерията е била активно ангажирана с вноса на 2,1 милиона тона руски суров петрол, заедно с 216 000 тона неруски суров петрол. Това предполага потенциално отклонение от условията на дерогацията и повдига въпроси спазва ли ги рафинерията, се казва още в доклада.
 
 

Индонезия откри най-голямата плаваща соларна ферма в Югоизточна Азия на стойност над 100 милиона долара на фона на усилията на архипелага да увеличи все още слабото производството на възобновяема енергия, предаде Франс прес.
Плаващият соларен парк „Сирата“ с капацитет от 192 мегавата е изграден върху изкуствено езеро от 200 хектара на запад от големия остров Ява, на около 130 километра от столицата Джакарта.

Още: Чешка компания изгражда най-големия соларен парк у нас в Силистра
„Днес е исторически ден, тъй като голямата ни мечта да изградим мащабна централа за възобновяема енергия най-накрая се реализира“, заяви при откриването индонезийският президент Джоко Видодо. 
„Успяхме да построим най-големия соларен плаващ парк в Югоизточна Азия и третият по големина в света“, добави той. 
Кои го построи и финансира?
За финализирането на проекта, реализиран в резултат на сътрудничество между Националната електрическа компания на Индонезия и компанията за възобновяема енергия Masdar, базирана в Абу Даби, бяха необходими три години и инвестиция от 108,7 милиона долара (100 милиона евро). 
Финансиран от Sumitomo Mitsui Banking Corporation, Societe Generale и Standard Chartered, соларният парк има 340 000 соларни панела и ще покрие нуждите от електроенергия на 50 000 домакинства, по данни на индонезийската електрическа компания. 
Още: Гърция влага 180 милиона евро за мащабен соларен проект по Плана си за възстановяване
Понастоящем соларната и вятърната енергия представляват по 1 на сто всяка от енергийния микс на страната, но индонезийското правителство си е поставило за цел да постигне нулеви емисии до 2060 година. 
Най-голямата икономика в Югоизточна Азия все още разчита в голяма степен на изкопаеми горива, най-вече въглища за производството на електроенергия.
Сблъсквайки се с проблеми със замърсяването на въздуха, Индонезия се ангажира от 2023 година да не строи повече нови въглищни централи. Въпреки протестите на екоактивистите обаче страната продължава да строи вече планираните централи.
Индонезия се опитва също се позиционира като ключов играч на пазара на електрически превозни средства в качеството си на водещ производител на никел, метал от критична важност за батериите. В някои промишлени паркове, са разположени енергоемки леярни за никел, захранващи се енергия от въглища, припомня АФП, цитирана от БТА. 
 

Краткосрочния натиск от заплатите може да се съчетае с дългосрочно затягане на трудовите пазари и да подхрани инфлационния натиск. Това предупреждават икономисти от МВФ в блог публикация, озаглавена „Ръстът на заплатите в Европа подпомага възстановяването, но икономиките са изправени пред рискове“.
Предизвикателствата
Според публикацията икономическото възстановяване в Европа получава силно необходимо стимулиране от нарастващите заплати и по-високите доходи. Но в държави, където населението застарява и работната сила се свива, политиците може скоро да се изправят пред нови предизвикателства.
Номиналният ръст на заплатите в еврозоната е 4.5% в първата половина на годината, а в други части на Европа е над 10%. В Централна, Източна и Югоизточна Европа ръстът на заплатите е по-бърз и върви паралелно със скока на цените. „Този регион и преди е имал висок ръст на заплатите, но тогава растежът на производителността също беше силен. Сега е слаб. Това означава, че по-нататъшно силно повишаване на заплатите може да подкопае конкурентоспособността“ на региона, отбелязват икономистите на МВФ.
Още: Кабинетът вдига минималната работна заплата
Следователно „структурните реформи за повишаване на производителността стават критично важни,“ пишат авторите на блог поста. Те трябва да бъдат съчетани с политики на централните банки, които намират „финия баланс между подпомагане на икономическото възстановяване и недопускане на продължително запазване на висока инфлация“.
Средната заплата в Сърбия се увеличи с 15%, надмина ли българската?

Една брюнетка:
– Ах, каква изненада!… Вие поразително приличате на третия ми съпруг!
– Така ли? А колко мъже сте имала?
– Двама.

Пратили две кучета и една блондинка в Космоса. На всеки час повикване от Земята.
– Шаро!
– Бау!
– Натисни червеното копче!
Шаро натиска червения бутон.
След час.
– Черньо!
– Бау!
– Натисни синьото копче!
Черньо натиска синия бутон.
След час.
– Блонди!
– Бау!
– Недей ми лая, ами нахрани кучетата! И нее пиипааай нииищооо…!!!

Много рядък син диамант беше продаден за над 40 млн. долара на търг на аукционната къща Christie’s в Женева, предаде BBC, като цитира информационните агенции.
17,61-каратовият крушовиден диамант Bleu Royal, вграден в пръстен, е продаден за 43,8 млн. долара.
Според Макс Фосет, ръководител на отдела за бижута на Christie’s в Женева, Bleu Royal е уникален заради наситеносиния си цвят и немодифицираната си крушовидна форма. Това е „най-големият син диамант“, някога появявал се за продажба в историята на аукциона, казаха от Christie’s.
Част от частна колекция от 50 години, това е първият път, когато Bleu Royal беше продаден на търг. „Този диамант е сред най-редките, откривани някога“, гласи изявление на аукционната къща.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Sandrine Merle (@sandrinemerle)

 
От аукционната къща отбелязаха, че само три диаманта над 10 карата са се появили за продажба в цялата 250-годишната си история през 2010, 2014 и 2016 г.
14,62-каратовият Oppenheimer Blue е продаден за над 57 млн. долара през 2016 г., отбелязва Christie’s.
„Изключително доволни сме“, заяви Макс Фосет, ръководител на отдела за бижута на Christie в Женева, за продажбата във вторник, добавяйки, че това е „най-скъпата партида бижута, продадена през цялата 2023 г.“ от която и да е аукционна къща в света.
В понеделник Christie’s продаде часовник Rolex, носен от американския актьор Марлон Брандо във филма „Апокалипсис сега“ за около 5 млн. долара. „На гърба на часовника е ръчно гравирано M. Brando“, заяви Christies.
Отделно Christie’s извършва онлайн продажба на перлена огърлица, носена от Одри Хепбърн във финалната сцена на филма „Римска ваканция“. Разпродажбата се провежда между 3 и 16 ноември.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Търг с вещи на Фреди Меркюри достигна най-високата сума, събирана някога
На търг: Продават недопушена пура на Уинстън Чърчил
На търг: Ален Делон продаде арт колекцията си за внушителна сума
Продадоха порцеланова купичка за 25 млн. долара

Ако винаги сте смятали, че може да сте по-щастливи с четиридневна работна седмица, то едва ли сте сами.
В изследване са предоставени 6 различни варианта и е зададен въпросът как те биха повлияли на тяхното благосъстояние на работа. 77% от анкетираните служители в САЩ са отговорили, че четиридневна, 40-часова работна седмица би имала положително въздействие, като според 46% би имало „изключително положителен“ ефект, а 31% смятат, че ще има „донякъде положителен“ ефект.
Това показва проучване, публикувано във вторник от Галъп, в партньорство с Bentley University. Над 3200 работещи американци са отговорили на въпросите за благосъстоянието сред близо 5500 души, участвали в по-обширното изследване, пише CNN. Или иначе казано, те са дали високи оценки за работа на стандартната 40-часова седмица, малко повече от 4 дни вместо 5.

Снимка: iStock
Въпреки че проучванията на експерименти с четиридневна работна седмица в САЩ и Европа имат като цяло положителни резултати по отношение на продуктивността и благоплучието на служителите, това не се отразява непременно положително за всички и във всяка ситуация. Както и при хибридната работа, е от значение това как са планирани вашите 4 дни, къде работите, както и индивидуалният ви начин на работа.
Миналата година Галъп установи, че сред над 12 000 служители на пълен работен ден, 84% са заявили, че работят 5 дни в седмицата, а 8%, че работят 4 дни седмично. Последните обаче не съобщават за по-високо ниво на благосъстояние от работилите 5 дни – и те съобщават за по-голямо прегаряне.
ОЩЕ: Ефективна работа без прегаряне. Възможно ли е?
„Причината за това вероятно е, че четиридневната работна седмица може да е от полза за някои служители и работни места, но може да има и негативно влияние в други ситуации. Други проучвания подкрепят това. Бърнаутът е синдром, свързан с работата. Ако хората са принудени да разпределят работата си в 4 дни, когато предпочитат 5 и ако имат нужда от повече време, за да го направят, това може да доведе до прегаряне“, обясни Джим Хартър, главен учен на Галъп за управление на работното място и благосъстояние.
Как са класирани останалите опции?

Снимка: iStock
По думите на Хартър влияние може да окаже и видът на работата, която имате. Тези, които винаги трябва да работят на място, могат да извлекат по-голяма полза от 4-дневна работна седмица, защото тя осигурява гъвкавост, какъвто те нямат сега. „Важно е да се отбележи, че в работните места, които могат да бъдат и дистанционни, има известна гъвкавост и тя може да създаде по-малка нужда от 4-дневна работна седмица“, посочва той.
Докато четиридневната работна седмица беше най-добрият избор в новоиздаденото проучване на Галъп, когато става дума за положително въздействие върху благополучието, други две опции не останаха по-назад. Анкетираните дадоха следващите най-високи оценки на работодателите, които предлагат определен брой платени дни за психично здраве (дни предназначени да помогнат за намаляване на стреса и прегарянето) – 74% и ограничават обема на работата, която се очаква да свършат извън работния ден (73%).
ОЩЕ: Средният работен ден по света е станал по-кратък
По отношение на труда след работно време, над 60% от анкетираните казват, че смятат, че състоянието им ще се подобри, ако работодателите ограничат времето, което се очаква служителите да отделят за работа по имейл след работно време (66%). И над 60% очакват да им се отрази положително, ако им бъдат предложени безплатни консултации за психично здраве (65%) и такива прегледи (61%).
Източник: CNN
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
5 седмици по 4 работни дни: Експеримент във Валенсия
В тази голяма икономика обсъждат 70-часова работна седмица

Дават по 150 000 евро на фирми, въвели 4-дневна работна седмица
Поредна страна ще опита да работи 4 дни седмично

Със свое решение кабинетът прие актуализация на Националния план за въвеждане на еврото в Република България, съобщиха от правителствената информационна служба. Причината е в новата индикативна дата за членство в еврозоната – 1 януари 2025 г.
Промените в Плана са разработени и одобрени от Координационния съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната, който е със съпредседатели министърът на финансите и управителят на Българската народна банка.
Нови времеви периоди
Актуализацията на документа се извършва с цел адаптация към нововъзникналите обстоятелства и напредъка по техническата подготовка за въвеждане на еврото в Република България. Част от промените са свързани с приспособяването на необходимите времеви периоди спрямо новата дата за членство. В допълнение, настоящата версия на Плана отговаря на появилите се изисквания за актуализация на ръководствата и функциите на работните групи към Координационния съвет за подготовка на Република България.
Още: Министерство на финансите обяви конкурс за лого, мото и бранд бук относно приемането на еврото
Националният план за въвеждане на еврото в България служи за управление на организацията на въвеждането на еврото, като в него са описани основните направления и дейности, които следва да се предприемат, както и взаимодействията между институциите в рамките на този процес.

Като приложение към Плана се включват „Методически указания към административните органи за адаптиране на информационните системи за работа с евро“, чрез които се цели гарантирането на точното и еднакво прилагане на изискванията за въвеждане на еврото от административните органи при привеждането на информационните им системи към работа с евро.
Националният план за въвеждане на еврото в Република България предвижда провеждането на мащабна комуникационна и информационна кампания, която ще запознае гражданите с всички практически аспекти на въвеждането на еврото като официално разплащателно средство чрез предоставянето на точна, достъпна и навременна информация. Кампанията цели ясно да обоснове ползите за икономиката и за повишаване на стандарта на живот в страната от присъединяването към еврозоната, както и да противодейства на всяка дезинформация, която поражда необосновани притеснения у гражданите.
Още: Подготвени ли са търговците у нас за прехода към евро?

Инфлацията в Германия се понижи през октомври до най-ниското си ниво от над 2 години – август 2021 г., предава БТА, като се позовава на окончателните данни, цитирани от ДПА.
През октомври потребителските цени са били с 3,8% по-високи спрямо същия месец на 2022 г., според Федералната статистическа служба Destatis, като по този начин се потвърждават предварителните данни публикувани в края на октомври.
„Въпреки това инфлацията остава висока в средносрочен и дългосрочен план“, отбеляза ръководителят на Destatis Рут Бранд.

Снимка: iStock
Но все пак инфлацията е доста по-ниска от по-рано през годината, когато беше над 8% на годишна база.
През септември потребителските цени бяха нагоре с 4,5% спрямо септември 2022 г.
На месечна основа цените са останали без изменения спрямо септември, сочат още данните на Destatis.
По храмонизираната методология на Евростат инфлацията в Германия на годишна база е 3%, а на месечна се понижава с 0,2%.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Инфлацията в Германия спадна до 18-месечно дъно
Германската икономика се е свила минимално през третото тримесечие
Германската икономика вероятно се е свила и през третото тримесечие
Рецесията в най-голямата икономика в Европа ще бъде по-дълбока от очакваното
Инфлацията в най-голямата икономика в Европа продължава да отчита тревожни стойности

През 2022 г. жителите на ЕС са направили 1,08 млрд. туристически пътувания с поне една нощувка, което е ръст с 23% (202 млн. пътувания) спрямо белязаната от пандемията 2021 г., като същото процентно увеличение е отчетено и между 2020 и 2021 г. Това показват оценки на Евростат, публикувани на сайта на статистическото ведомство.
От общия брой пътувания през 2022 г. по-голямата част (976 млн. или 91% от общия брой) са осъществени по лични причини, а останалите 100 млн. са професионални пътувания. И двата сектора отчитатт ръст спрямо предходната година: с 43% при бизнес пътуванията (+30 млн.) и с 21% при пътуванията по лични причини (+171 млн.). В сравнение с 2019 г. обаче, годината преди пандемията, възстановяването е по-бързо при личните пътувания (-4% спрямо предпандемичното равнище), отколкото при бизнес пътуванията (-20%).

Снимка: Евростат
В сравнение с 2013 г. пътуванията по лични причини са нараснали с 6% (+55 млн.), докато тези по професионални причини са спаднали с 15% (-18 млн.).
Жителите на ЕС са похарчили средно по 87 евро на вечер за нощувки
По отношение на разходите, жителите на ЕС са похарчили средно по 87 евро на вечер с поне 1 нощувка през 2022 г., което е ръст с 30% спрямо 2021 г., когато са харчили средно по 67 евро. Стойността за 2022 г. също е с 4% по-висока от 2019 г. (средно 84 евро на нощувка), и с 31%, отколкото през 2013 г. (66 евро).
През 2022 г. за нощувка най-много са похарчили туристите от Люксембург (175 евро), следвани от австрийските туристи (154 евро) и естонските туристи (128 евро), докато под 50 евро на нощувка са похарчили жителите на Полша (44 евро), Гърция (45 евро) и Чехия (46 евро).
Източник: Евростат
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Пътуванията на българите в чужбина през септември 2023 г. отчетоха сериозен скок
Бум на туризма през Лято 2023

Обявяват България за предпочитана дестинация през 2024 г.
Водещ пътеводител препоръча България за 2024 г.

Близо 25 процента от туристическите резервации в Египет са отменени заради войната между „Хамас“ и Израел. Това заяви председателят на Комисията по туризма в Камарата на представителите в египетския парламент Нура Али, цитирана от онлайн изданието „Иджипт индипендънт“. 
Една четвърт от отменените резервации са на американски туристи, уточни депутатът. „Повечето американски туристи посещават Египет, Израел и Йордания, затова в настоящата ситуация отменят резервациите си. Това е типично за американските туристи – реагират бързо на потенциални опасности. В същото време американските туристи са от категорията на туристите, които харчат много“, обясни Али. 
Кой са най-засегнатите курорти?
Сред най-засегнатите курорти са Таба, Шарм ел Шейх, Нуейба и Дахаб, които се намират в Синай, докато за други дестинации няма толкова сериозни последици от конфликта.
Още: Рекорд: Над 7 млн. туристи са посетили Египет през първата половина на 2023 г.
Продължават да се правят резервации за историческите забележителности и градове като Марса Матрух, Марса Алам и столицата Кайро, уточни тя.
Два инцидента с безпилотни летателни апарати се случиха в Египет в края на октомври. Шестима души бяха леко ранени при разбиването на дрон в района на болницата в град Таба, където има пропускателен пункт с Израел. Останките от втора машина, взета под прицел извън египетското въздушното, паднаха в необитаема зона в Нуейба.
Израел обвини за атаката йеменските шиитски бунтовници хуси, които са подкрепяни от Иран.
Египет смени доставчиците на зърно заради войната, вече купува от България

Последният път, когато жилищният пазар в САЩ беше толкова недостъпен, Роналд Рейгън беше в Белия дом.
В момента са необходими близо 41% от средния месечен доход на домакинствата за покриването на плащания по главницата и лихвите по заем за имот, според проучване на Intercontinental Exchange (ICE). Това се случва във време на неудобно високи цени след период, в който инфлацията беше най-високата от поколение насам. Жилищните разходи изяждат по-голям дял от заплатите, тъй като цените на горивата, храните и други кредити също са висок
Разходите за имоти вече заемат най-голям дял от заплатите от 1984 г., според ICE, собственик на Нюйоркската фондова борса. Това е с 0,4% повече спрямо предходния месец, като също показва, че имотите в САЩ са на най-недостъпни от 39 години.
Делът от доходите на домакинствата, необходим за плащане на жилищните разходи е нараснал през последните няколко десетилетия. През последните 35 години този показател е бил средно под 25%.
Кандидат-купувачите на жилища са изправени пред болезнената комбинация от високи лихви по ипотеките и високи цени на имотите. Тя повиши плащанията по лихвата и главницата на заем за жилище на средна цена със 144 долара само през последния месец, според ICE. За първи път месечните плащания са над 2500 долара, като това дори не включва данъци, застраховки или други такси.

Снимка: iStock
„Ситуацията вече беше ужасна“, каза в доклада Анди Уолдън, вицепрезидент на ICE за корпоративни изследвания, като добави, че скорошният скок в лихвите по ипотечните кредити я е влошил още повече.
Този проблем отдалечава „американската мечта“ още повече от потенциалните купувачи на първо жилище. Вместо това те са принудени да живеят под наем, отлагайки способността си да трупат богатство чрез собствеността на имот.
Сътресенията на пазара на облигации и войната на Федералния резерв срещу инфлацията повишиха лихвите по ипотечните кредити до нива, невиждани от 2000 г.
След като насрастваше 7 поредни седемици, лихвата по 30-годишните ипотеки с фиксиран лихвен процент се понижи до средно ниво от 7,76% през седмицата, според Freddie Mac.
За сравнение, преди пандемията тя беше 3,8% през есента на 2019 г. Подпомогнати от действията на Фед, лихвите по ипотеките за кратко паднаха под 2,7% в края на 2020 г. и началото на 2021 г.

Снимка: iStock
Колкото повече нарастват лихвите по ипотечните кредити, толкова по-недостъпни стават жилищата. При днешните лихви месечната вноска по заем за имот за 500 000 долара би била около 3 265 долара след 20% начална вноска.
Това е с 1165 долара повече спрямо преди 2 години, когато лихвите по ипотечните кредити бяха едва над 3%. Въпреки високите лихви, цените на жилищата продължават да растат на фона на слабото предлагане.
Цените на имотите в САЩ се увеличиха през август до рекордно високи нива, отбелязвайки ръст в седми пореден месец, според индекса S&P CoreLogic Case-Shiller. Разбира се, това е добра новина за настоящите собственици на имоти, ако не искат да сменят жилището си.
Това е ключова причина за нарастването на състоянието на американците с рекордните 37% между 2019 г. и 2022 г., според данни на Фед. Някои по-млади американци, които искат да купят първото си жилище, обаче остават странични наблюдатели.
От ICE отбелязват, че последният път, когато жилищата са били толкова недостъпни, средностатистическият дом е струвал около 3,5 пъти осреднения годишен доход. Днес това съотношение е много по-лошо, близо 6 пъти.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Жилищният пазар в САЩ е по-недостъпен от всякога
Имотният пазар на третата най-голяма икономика в света изживява „златен период”
Имотни милиардери: Богаташите, които притежават 10 или повече жилища в света

Повече от 540 дни домакин в Airbnb не може да изгони наемател заради неправилна регистрирация на имота си
Шотландец, купил 3 къщи в българско село по eBay за под 3 000 паунда всяка: Сега децата ми ще имат наследство
Какви са цените на жилищата в съседните страни?
В тази страна несанираните имоти започнаха да поевтиняват

Световният добив на изкопаеми горива през 2030 г. се очаква да е повече от два пъти над нивата, които се считат за съвместими с постигането на климатичните цели, определени от Парижкото споразумение от 2015 г. Това заявиха Програмата на ООН за околната среда (UNEP) и учени от няколко изследователски института, цитирани от Reuters.
Разминаването между намаляването на добива на изкопаеми горива и нивото, необходимо за постигане на климатичните цели, е обявено преди откриването на световната климатична конференция КОП28, насрочена за 30 ноември в Обединените арабски емирства.
„Постепенното премахване на изкопаемите горива е сред основните въпроси, по които ще се преговаря на КОП28. Необходимо е страните да се ангажират с постепенно премахване на всички изкопаеми горива, за да остане постижима целта от 1,5°C“, отбелязва Плой Ачакулвисут, учен от Стокхолмския институт по околна среда (Stockholm Environment Institute – SEI) и водещ автор на доклада.

Снимка: iStock
Въпреки че учените настояват, че използването на изкопаеми горива трябва да се намали, за да бъдат изпълнени климатичните цели, държавите не успяват да постигнат международно споразумение по графика за постепенно отказване от използването на въглища, газ или петрол без контрол върху отделяните емисии.
Докладът анализира 20-те големи производители на изкопаеми горива и установява, че те планират да произведат общо около 110% повече изкопаеми горива през 2030 г., отколкото би било в съответствие с ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C и с 69% над необходимото за ограничаване на повишаването на температурите до 2°C. Никоя от 20-те страни не се е ангажирала да намали добива на въглища, нефт и газ в съответствие с ограничаването на затоплянето до 1,5°C, се казва в доклада.
ОЩЕ: Задава се пикът в търсенето на изкопаеми горива, Китай отново променя световната енергийна система

Въпреки че учените казват, че употребата на изкопаеми горива трябва да се намали, за да се постигне целта, страните не са постигнали международно споразумение за определени дати за поетапно спиране на употребата на въглища, газ или петрол.

Снимка: iStock
17 от страните са обещали да постигнат нулеви нетни емисии, но повечето продължават да насърчават, субсидират, подкрепят и планират разширяването на добива на изкопаеми горива.
20-те анализирани 20 държави са източник на 82% от световното производство на изкопаеми горива и 73% от потреблението. Сред тях са Австралия, Китай, Норвегия, Катар, Великобритания, Обединените арабски емирства и САЩ.
Докладът е изготвен от UNEP и от експерти от SEI, Международния институт за устойчиво развитие и мозъчния тръст E3G и политическия институт Climate Analytics.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Производството и търсенето на природен газ в САЩ ще достигнат рекордни нива през 2023 г.
Въгледобивната индустрия може да загуби близо 1 милион работни места през следващите години

Защо търсенето на изкопаеми горива ще достигне своя връх?
Светът се отдалечава от климатичните цели: Емисиите на парникови газове нарастват

Световното производство на вино може да спадне през 2023 г. до най-ниското ниво от 60 години. Това съобщи Международната организация по лозата и виното (OIV), цитирана от Ройтерс.
Причината е в слабите реколти в Южното полукълбо, както и на някои големи европейски винопроизводители. 
В първоначалните прогнози OIV определи световното производство на вино, без сокове и шира, между 241,7 милиона и 246,6 милиона хектолитра, със средна оценка от 244,1 млн. хектолитра.
Още: Северна страна развива винената си индустрия заради затоплянето на климата
Това обаче би било със 7% по-малко от миналата година и най-малкото количество от 1961 г., когато спадна до 214 млн. хектолитра, посочи организацията.
Един хектолитър е еквивалентът на 133 стандартни бутилки вино.
Във Франция продадоха бъчва вино за 800 000 евро

Изпълнителният съвет на Международния валутен фонд (МВФ) прие предложение за приключване на Шестнадесетия общ преглед на квотите (16-и преглед) със значително увеличение на квотите.
С колко ще се увеличат?
МВФ иска да увеличи с 50% вноски на своите членове, за да осигури ресурс за финансиране на държавите, които се нуждаят от неговата помощ.
Предложението следва насоките на Международния валутен и финансов комитет (МВФК, IMFC) от годишните срещи през 2023 г., съобщиха от МВФ.
Още: Кристалина Георгиева посочи възможно ли е България да влезе в еврозоната през 2025 година
Предложението е съсредоточено около увеличаване на квотите с 50 процента, разпределени между членовете пропорционално на техните настоящи квоти.
Приключването на 16-ия преглед с увеличение на квотите ще помогне за запазването на силен, базиран на квоти и адекватно финансиран МВФ в центъра на глобалната мрежа за финансова сигурност. Един адекватно финансиран МВФ е от съществено значение за запазване на глобалната финансова стабилност, който може да даде отговор на потенциалните нужди на членовете му в един несигурен и предразположен към сътресения свят. Това заяви управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева след решението на Изпълнителния съвет.
Увеличаването на квотите би увеличило постоянните ресурси на МВФ и би засилило базирания на квоти характер на фонда, като намали зависимостта от заеми и по този начин гарантира основната роля на квотите в ресурсите на МВФ, се посочва още в съобщението на международната финансова организация.
Предложението предвижда, след като увеличенията на квотите влязат в сила, заемните ресурси, включващи Двустранните споразумения за заеми и Новите договорености за заемане (NAB), да бъдат намалени.
Още: Търговските банки в Европа трябва да заделят от печалбите си, призова МВФ
 
 

Ценaтa на петрола се понижиха в сряда, след като паднаха до най-ниските си нива от над 3 месеца през предходната сесия, под тежестта на опасения за намаляващо търсене в най-големите потребители на петрол в света – САЩ и Китай, предава Reuters.
Фючърсите върху суровия петрол от типа Брент се повишиха с 5 цента, или 0,06%, до 81,66 долара за барел, а цената на фючърсите върху американския WTI се понижава с 0,03 цента, или 0,04%, до 77,34 долара за барел (цените са към 10:00 часа българско време). И двата бенчмарка достигнаха най-ниската си цена от 24 юли насам във вторник.
„Притесненията на пазара за възможността за прекъсване на доставките в Близкия изток видимо са намалели, вместо това той се фокусира върху смекчаването на баланса“, смятат анализаторите Уорън Патерсън и Ева Манти от ING bank.
Запасите от суров петрол в САЩ се повишиха с почти 12 млн. барела миналата седмица, обявиха пазарни източници късно във вторник, цитирайки данни на Американския петролен институт.

Снимка: iStock
Администрацията за енергийна информация на САЩ (EIA) пък ще отложи публикуването на седмичните си резултати за запасите до следващата седмица.
Добивът на суров петрол в САЩ се очаква да нарасне по-слабо от очакваното тази година, докато търсенето ще спадне, каза EIA във вторник.
Сега EIA прогнозира общото потребление на петрол в страната да спадне с 300 000 барела дневно тази година, противно на предишната прогноза за ръст от 100 000 барела на ден.
Агенцията прогнозира още, че добивът на суров петрол във Венецуела ще се увеличи с по-малко от 200 000 барела на ден до средно 900 000 барела дневно до края на 2024 г. в резултат на облекчаването на санкциите на САЩ.

Снимка: iStock
Допълнително намалиха опасенията от предлагането анализаторите от Goldman Sachs, като изчислиха през октомври, че нетният износ на петрол по море от 6 страни членки от ОПЕК, обявили съкращения на добива си с общо 2 млн. барела на ден от април 2023 г., всъщност остава само с 0,6 млн. барела на ден под нивата от април.
Данните от Китай, най-големия вносител на суров петрол в света, също породиха опасения за перспективите за търсенето. Вносът на суров петрол във втората по големина икономика в света през октомври се радваше на стабилен растеж, но общият износ на стоки и услуги от Китай се сви с по-бързи темпове от очакваното, което засили опасенията за отслабване на енергоизточници в глобален мащаб.
ОЩЕ: Цената на петрола пое надолу заради слабите търговски данни на Китай

От друга страна, държавите членки на ОПЕК очакват световната икономика да се разширява и да стимулира търсенето на горива въпреки трудностите пред нея, като високите лихви и инфлацията.
Междувременно се очаква Китай да постигне годишната си цел за растеж на брутния вътрешен продукт тази година, заяви в сряда управителят на централната банка на страната. Пекин си е поставил цел за икономически растеж от около 5% за тази година.
Източник: Reuters 
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Цената на петрола леко се покачва, но котировките вървят към втори седмичен спад
Цената на петрола тръгна нагоре след решението на Фед да запази лихвите непроменени 
Петролът поскъпва преди решението на Федералния резерв за лихвите и на фона на конфликта в Израел
Цената на петрола се движи към седмична загуба за първи път от три седмици

Световната банка: Петролът може да достигне нови рекордни стойности, ако конфликтът в Израел ескалира

Следващото увеличение на пенсиите ще е в началото на лятото на 2024 година – по швейцарското правило, т. е. предвижда се увеличение на пенсиите спрямо инфлацията, а не нещо допълнително. Така премиерът акад. Николай Денков коментира въпрос по темата в поредната си изява в социалната мрежа Фейсбук.
Ще получат ли пенсионерите традиционните 50 лв. за Коледа?
„Работим така, че пенсионерите да вземат максималното всеки месец, а не да има струпване веднъж годишно, по Коледа“, обясни Денков изрично попита дали така не е по-добре.
Вчера, финансовият министър Асен Василев посочи конкретни числа за увеличение на пенсиите, които са по-високи от официалната инфлация.
Още: Увеличават сериозно пенсиите в наша съседна страна
„Политиката, която поддържаме от Министерство на финансите още от 2021 г. е за трайно увеличение на пенсиите. Тази година пенсиите бяха увеличени с 12%, а за догодина финалните разчети трябва да бъдат направени, но изглежда около 11%“, обясни той.