Швейцария планира атомните ѝ централи АЕЦ „Безнау“ 1 и 2, АЕЦ „Гьосген“ и АЕЦ „Лайбщат“ да работят по-дълго от очакваното заради опасения от недостиг на електроенергия. Това отразява тенденцията в Европа за преразглеждане на потенциала на атомната енергия.
Още: Град-държава обмисля да строи атомни централи
Страната реши да се откаже от АЕЦ през 2017 г., но не бе приела конкретни срокове за затваряне на четирите си централи. Енергийните доставчици Axpo Holding и Alpiq Holding вече удължиха планираната експлоатация на централите до 60 години, заявиха техни говорители за „Блумбърг“. Сега те ще работят до 2040 г.
Освен това Alpiq проучва възможностите за удължаване на живота на централите до 80 години. Това е подобно на ситуацията в САЩ, където повече от 90% от работещите реактори вероятно ще получат разрешение за експлоатация поне за толкова време.
Турция изгражда втopa АЕЦ нa бpeгa нa Чepнo мope

Парламентът прие отново промените в Закона за енергетиката , като по този начин преодоля ветото на президента Румен Радев върху него. „За“ измененията гласуваха 133 народни представители, а „против“ – 49.
Кой подкрепи промените?
В подкрепа на промените гласуваха 51 народни представители от ГЕРБ-СДС, 54 от „Продължаваме Промяната – Демократична България“, и 28 от ДПС.
Още: Радев наложи вето на промените в Закона за енергетиката
Срещу измененията и в подкрепа на ветото бяха 28 от „Възраждане“, 14 от „БСП за България“ и седем от „Има такъв народ“.
Какво предвижда закона?
Текстовете, оспорвани от държавния глава, предвиждат пълна либерализация на пазара на електрическа енергия за битовите потребители до 2026 г.

Законът се е отдалечил от целите на социалната държава, а неговото приемане не е придружено с пълноценна оценка на въздействието, въпреки че се въвеждат положения, пряко засягащи благосъстоянието на българските граждани и устойчивостта на енергийната система, се посочва в мотивите на Радев.
Още: Ще има ли по-евтини ток, парно, газ и вода за бедните?

Индийският конгломерат InterGlobe Enterprises и базираната в САЩ технологична компания Archer Aviation ще пуснат електрически летящи таксита в Индия през 2026 г. Те ще возят на цени, които са конкурентни на тарифите на класическите таксиметрови автомобили, съобщиха двете компании, цитирани от Ройтерс.
Archer Aviation разработва електрически летателни превозни средства с вертикално излитане и кацане (eVTOL), за които се смята, че са бъдещето на въздушните превози в големите градове. Проектът на компанията е подкрепен от редица водещи корпорации, сред които са Boeing, United Airlines и Stellantis.
Индийският партньор InterGlobe Enterprises, е мажоритарен собственик на IndiGo, водещата авиокомпания в Индия, уточнява БТА.
Още: Такситата-роботи в Калифорния спират за неопределено време
Високотехнологичното такси, наречено „Миднайт“ , ще може да лети с пилот и четирима пътници на борда. Предвижда се то да прелита около 100 мили (161 км) с едно презареждане на батерията.
Къде ще летят?
Планирано е услугата да стартира с 200 летящи таксита в индийската столица Делхи, във финансовия център на Индия – Мумбай и в нейното технологично сърце – Бенгалуру.
Разстоянието, което класически таксиметров автомобил изминава в Делхи за между 60 и 90 минути, ще отнема около 7 минути на въздушното такси, обявиха компаниите, които стоят зад проекта. Те ще го осъществят, ако получат необходимите разрешения от регулаторните институции.
Големите градове в Индия се нуждаят от нови транспортни решения на фона на сериозното претоварване на наземния транспорт и замърсяването на въздуха.
Още: Летящо електротакси се готви за работа във Флорида

От 15 ноември цените на някои хранителни стоки в търговските вериги ще бъдат по-ниски и с логото „Достъпно за вас“. Това съобщи министърът на икономиката Богдан Богданов по Би Ти Ви.
Инициативата, чиято цел е да бъдат постигнати трайно ниски цени, трябваше да започне на 1 ноември, но се забави заради становище на КЗК.
Още: Цените на захарта достигнаха 13-годишен връх
Кои се включиха в инициативата?
Веригите, както и други по-малки магазини са се включили в инициативата, а по-нататък се очаква в нея да влязат нехранителни и лекарствени продукти.
Във всеки магазин, включен в кампанията, ще се ползва логото на инициативата, поставено до самата стока. Така ще може да постигнем трайно ниски цени, обясни министър Богданов.
В министерството ще се прави анализ всяка седмица, като на сайта му предстои да има възможност потребителите да избират конкретен продукт и да видят как се предлага в цялата страна.
Продуктите, които са част от инициативата, са минимум 50. От тях най-малко 16 продукта в един магазин трябва да са отбелязани с логото, като те са от различни групи – зеленчуци, плодове и т.н.
Още: Италия също съгласува с местни търговци на дребно таван на цените на основни стоки

За дерогацията
Министър Богданов коментира и дерогацията за внос на руски петрол към българската рафинерия на „Лукойл“. По думите му вече има план как да се премине на неруски петрол. Правителството можело да следи само дали си плащат данъците, които бяха повишени за рафинерията и тази година данъкът за „Лукойл“ е близо 500 млн. лева.
Докладите за дейността на рафинерията са секретни и са изпратени до парламента. Ако се окаже, че информацията, която е пратена и до нас, не е пълна, трябва да се попитат конкретните служби, каза министър Богданов. Той обясни, че до края на годината руският петрол в „Лукойл“ трябва да е 80%, като това е намаление сега е 10%.
По повод информацията, че Европейската комисия ще разследва България заради „Лукойл“, министърът обясни, че България има ограничени правомощия и възможности за контрол, след като износът е с изрядни документи. След като танкерът напусне българското пристанище с едни документи, трябва да се провери дали след това те не са променяни някъде, но проверката трябва да е на европейско ниво. „Като държава нямаме възможност да проверим целия механизъм за доставка от точка А до точка Б“, обясни Богданов.

Колеги си говорят:
– Добре де, не може ли да наемаме някакви програмисти, които не миришат?
– Те ако не миришат, значи имат приятели. Ако имат приятели, значи излизат навън. Ако излизат навън, значи не програмират.

Мъж и жена работят на полето. Мъжът вика на жената:
– Работи, работи жена, па довечера моа да те лаа кучето.
После се прибрали. Седнали да вечерят, а мъжът пак:
– А така жена – нарежи салатка, сипи ракийка, па довечера ша те лаа кучето…
Вечерта си легнали, той подпийнал, а жената рекла:
– Генадиии, ша мъ лаа ли кучето таа вечер?
– Кво да те лааа ма…, уно те познава!

Датското правителство планира да наложи нова такса от средно 100 крони (13,50 долара) върху всеки самолетен билет, съобщи финансовият министър Йепе Брус Кристенсен, цитиран от ДПА. Таксата ще бъде въведена през 2025 г. в размер от 70 крони и постепенно ще се повишава, за да достигне пълния си размер през 2030 г.
Цените на самолетните билети растат драстично
Полетите в Европа ще бъдат таксувани с еквивалента на 8 евро, тези със средна дължина, например до Ню Йорк, – с около 32 евро, а дългите – с около 52,30 евро.
Датският министър за климата Ларс Огорд заяви, че съседните Германия и Швеция отдавна са наложили подобни такси. Германският данък върху самолетните билети беше въведен още през 2011 г. и събира годишно по около 1 милиард евро от авиокомпаниите.
Още: Най-голямата европейска авиокомпания отчете рекорден брой пътници в разгара на лятото
Датското правителство очаква приходите от новата такса към 2030 г. да достигнат 160 милиона евро. Средствата ще бъдат използвани в подкрепа на прехода на авиационния сектор към по-екологични двигатели, както за малките летища в Дания, които вероятно ще изпитат затруднения след въвеждането на таксата.
 

Износът на стоки от България за трети страни намалява с 8,5 процента през периода януари – септември в сравнение със същия период на 2022 г. и е на стойност 21 802,9 млн. лева. Това показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ).
Основни търговски партньори на България са Турция, САЩ, Китай, Сърбия, Украйна, Република Северна Македония и Египет, които формират 50,9 процента от износа за трети страни. През септември износът ни за трети страни намалява с 0,1 процента спрямо същия месец на предходната година и е 2 486,3 млн. лева.
През периода януари – септември при износа на стоки от България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст в сравнение със същия период на 2022 г. има в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (14,2 процента) и „Машини, оборудване и превозни средства“ (13,8 процента, а най-голям спад – в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (36,9 процента).
Още: НСИ отчете свиване на българския внос и износ през 2022 г.
Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари – септември намалява с 20,7 процента в сравнение със същия период на 2022 г. и е 28 707,7 млн. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Русия, Китай и Сърбия.
През септември вносът на стоки в България от трети страни намалява с 31,8 процента спрямо същия месец на предходната година и е 3 319,8 млн. лева.
При вноса на стоки от трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари – септември най-голямо увеличение на годишна база е отчетено в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (17,6 процента) и „Храни и живи животни“ (14,4 процента), а най-голям спад в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (40,2 процента).
Външнотърговското салдо (износ FOB – внос CIF) на България с трети страни през периода януари – септември е отрицателно и е в размер на 6 904,8 млн. лева. През септември външнотърговското салдо (износ FOB – внос CIF) с трети страни също е отрицателно и е на стойност 833,5 млн. лева.
Още: България е с положително търговското салдо със страните от ЕС, но не и с останалите
Според статистиката през периода януари – септември от България общо са изнесени стоки за 63 860,5 млн. лв., което е със 7,9 процента по-малко в сравнение със същия период на 2022 година. През септември общият износ на стоки възлиза на 7 018,9 млн. лв. и намалява с 10,1 процента спрямо същия месец на предходната година.
През периода януари – септември общо в страната са внесени стоки на стойност 71 790,5 млн. лв. (по цени CIF), което е с 10,4 процента по-малко спрямо същия период на 2022 г. През септември общият внос на стоки намалява с 21,2 процента на годишна база и възлиза на 7 913,4 млн. лева.
Общото външнотърговско салдо е отрицателно през периода януари – септември.

Анализирайки последните налични данни на БНБ и Евростат, ОББ коментира ключови тенденции в банковия сектор в страната.   
Анализаторите на банката отчитат, че активите на банките през третото тримесечие на 2023 г. нараснаха с 4.0 млрд. лв. (+2.5%) спрямо второто тримесечие и достигнаха 165.1 млрд. лв., като от тях кредитите и авансите заемаха дял от 63.4%. В рамките на кредитите и авансите, кредитите за домакинствата се увеличиха с 1.5 млрд. лв. (4.2%) или повече от два пъти по-значително в сравнение с тези за нефинансовите предприятия (фирмите), които нараснаха със 711 млн. лв. (1.5%). 
„Важна причина за изпреварващата динамика при кредитирането на домакинствата бе задържането на лихвите. От друга страна, лихвите за фирмите реагираха на глобалната тенденция за покачване, като среднопретеглената левова лихва в този сегмент плавно се повиши – от  2.7% през септември 2022 г. на 3.8% година по-късно.“, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.
От своя страна депозитите през третото тримесечие също нараснаха, като тези на домакинства се увеличиха с 1.8 млрд. лв. (2.4%) спрямо предходното тримесечие, а депозитите на нефинансовите предприятия нараснаха с 1.9 млрд. лв. (4.5%).

„Собственият капитал в баланса на банковата система достигна 19.3 млрд. лв., което отговаря на прираст от 999 млн. лв. (5.4%) спрямо второто тримесечие и се дължи главно на повишението на печалбата.“, допълни Калчев.
Солидният ръст на банковия сектор поставя въпроса за неговата стабилност, особено предвид ключовата му роля в икономиката.
„В това отношение по данни на БНБ ликвидното покритие на сектора регистрира подобрение: 241.9% към септември при 225.6% към юни. Националният банков сектор е и по-ликвиден в сравнение с повечето водещи страни в ЕС. По другия ключов показател, този за капиталовата адекватност, също е така по последни налични данни за второто тримесечие.“, акцентира д-р Калчев.
Политиката на БНБ е насочена към гарантиране стабилността на сектора. Така за деветмесечието действаше повишен антицикличен буфер от 1.5%, приложим към местни рискови експозиции, който от октомври се повиши на 2.0%. Този буфер цели да засили устойчивостта на сектора при  потенциално нарастване на необслужваните кредити и обезценките.
„Освен това в две стъпки бяха повишени и минималните задължителни резерви на банките: от 5% на 10% за юни и от 10% на 12% от юли насам. С това БНБ цели по-бързо и значително пренасяне на повишените лихвени нива на паричната политика в еврозоната в цената на кредитите в страната. Очаква се това да повлияе за охлаждане на кредитната активност и съответно за ускоряване забавянето на инфлацията в страната, както и за ограничаване на кредитния риск в банковата система.“, заключи Емил Калчев.

Бургаската рафинерия „Нефтохим“, чийто основен собственик е руската „Лукойл“, заобикаля забраната на Европейския съюз за търговия в страни членки с продукти, произведени от руски петрол, и, възползвайки се от полученото изключение от забраната за внос на руски суров петрол и нефтопродукти, е натрупала солидни печалби. Това сочи съвместен анализ на данни, изготвен от „Глобъл Уитнес“, българския Център за изследване на демокрацията и Центъра за изследване на енергията и чистия въздух, цитиран от „Политико“. 
Според доклада предоставените от ЕС изключения на България и централноевропейските нации без излаз на море като Унгария, Словакия и Чехия да внасят руски петрол до края на 2024 г. позволяват задкулисното навлизане на руски петрол в по-широкия европейски пазар.
„Текущата граница на цените на петрола, определена на 60 долара за барел, е нарушена. Руската смес „Уралс“ сега се търгува на около 75 долара за барел. Руският износ продължава да расте, достигайки рекорд от 3,72 милиона барела на ден в началото на октомври. Приблизително 20-25% от европейския внос на суров петрол и рафинирани продукти все още е с руски произход, често непряко през трети страни като Турция, ОАЕ, Мароко, Египет и Индия“, отбелязват авторите на анализа.
Още: Енергийната комисия предложи промени, които отнемат монопол на „Лукойл“
Според тях България е типичен пример за неефективността на настоящите санкции, които всъщност осигуряват около 3 млрд. долара печалба за „Лукойл“ от началото на руската инвазия, формирана от отстъпката от около 20 долара за барел от сорта „Уралс“. Според оценките на анализаторите бизнес операциите на „Лукойл“ в България осигуряват около 4% от общите приходи в руския петролен бюджет през 2023 г.
Милиард евро от Бургас за Кремъл
Само през първите девет месеца на 2023 г. бургаската рафинерия е преработила 4.5 млн. т руски суров петрол (95% от използвания в предприятието). Това е осигурило в хазната на Кремъл близо 1 млрд. евро като преки данъци – сума достатъчна за управлението на наемническата група „Вагнер“ за година.
Реално дадената от ЕК на България дерогация за ембаргото върху руския петрол е превърнала страната ни в четвъртия по големина вносител на „Уралс“ след Индия, Китай и Турция. Изключението бе получено при изричното условие, че руските петролни доставки трябва да задоволяват вътрешния пазар. Рафинерията обаче не само е увеличила влиянието си на българския пазар и вече държи 90 процента от него, но и ударно изнася нефтопродукти, включително за Турция, Египет и Обединените арабски емирства (за възможно трансгранично прехвърляне към ЕС).
Още: „Лукойл Нефтохим Бургас“ не е в процес на продажба, посочи основният акционер в компанията
Потенциално избягване на санкции
Анализът показва, че износът на „Лукойл“ е за 930 млн. евро през 2023 г. и Русия използва ЕС като врата за запазване на своя дял от световния петролен пазар. Въпреки че прекият износ за страните от ЕС е намалял през 2023 г., „Лукойл“ е използвал пристанища на ЕС и ключови центрове в международни води (като Каламата, Малта и Сеута) за трансфери от кораб на кораб и по-нататъшен износ към страни извън ЕС. Между март и юли 2023 г. 239 000 т рафинирани продукти са напуснали български пристанища за пътувания, чиято крайна дестинация може да бъде скрита чрез поредица от прехвърляния от кораб на кораб, се посочва в доклада на трите организации.

Те са анализирали данни от проследяване на кораби с товари от „Нефтохим“, според които вероятно рафинерията е нарушила забраната за продажба на петролни продукти в други страни членки на ЕС.
Даден е пример как на 8 август корабът Seaexpress, управляван от гръцката компания Thenamaris Ship Management, пристига на пристанище Бургас, където товари 40 000 т мазут от рафинерията. Данните от проследяването разкриват, че корабът е предприел 15-дневно пътуване през Средиземно море, като в крайна сметка е разтоварил в холандското пристанище Ротердам. Прави впечатление, че преди Seaexpress да вземе товара си, бургаската рафинерия не е получавала неруски суров петрол за период от 21 дни. Вместо това са пристигнали четири пратки руски суров петрол за общо над 340 000 тона. Следователно е много вероятно горивото, натоварено на Seaexpress, да съдържа значителен компонент, получен от руски суров петрол, смятат анализаторите.
Бургас не просто осигурява алтернативен вход за руския петрол в ЕС; рафинерията изнася продуктите си и в други региони, подложени на петролно ембарго, категорични са авторите на доклада. В САЩ например са били внесени над 70 000 тона рафинирани продукти от Бургас.
Прехвърляне от кораб на кораб
Данни от платформата Kpler показват как през юли 2023 т. корабът Argolis е натоварил 30 000 MMbbl гориво от терминала на бургаската рафинерия „Росенец“ (който тогава още не е бил под контрола на държавата) и е поел към Каламата (Гърция), където прехвърля товара на кораба Sunny Victory. Той на свой ред предприема плаване край гръцкото крайбрежие до Бахамските острови, където на 11 юли разтоварва 21 376 MMbbl нафта, а останалите количества стигат до морското пристанище Канаверал във Флорида, САЩ. Това означава, че влезлите в САЩ 10 862 млн. барела нефтопродукти са почти изцяло с руски произход, е изводът на „Глобъл Уитнес“, Центъра за изследване на демокрацията и Центъра за изследване на енергията и чистия въздух.
Това представлява модел за вратичка в западните санкции, позволяваща суровият петрол, след като бъде транспортиран извън Русия и преработен в продукти като дизел или бензин, да бъде законно внесен от страни, подложени на санкции.
Данни на „Евростат“ показват, че между март и юли 2023 г., което е първият пълен месец на наличност на данни след прилагането на забраната за износ, България е изнесла 304 000 тона рафинирани петролни продукти за Европейския съюз. През същия този период рафинерията е била активно ангажирана с вноса на 2,1 милиона тона руски суров петрол, заедно с 216 000 тона неруски суров петрол. Това предполага потенциално отклонение от условията на дерогацията и повдига въпроси спазва ли ги рафинерията, се казва още в доклада.
 
 

Индонезия откри най-голямата плаваща соларна ферма в Югоизточна Азия на стойност над 100 милиона долара на фона на усилията на архипелага да увеличи все още слабото производството на възобновяема енергия, предаде Франс прес.
Плаващият соларен парк „Сирата“ с капацитет от 192 мегавата е изграден върху изкуствено езеро от 200 хектара на запад от големия остров Ява, на около 130 километра от столицата Джакарта.

Още: Чешка компания изгражда най-големия соларен парк у нас в Силистра
„Днес е исторически ден, тъй като голямата ни мечта да изградим мащабна централа за възобновяема енергия най-накрая се реализира“, заяви при откриването индонезийският президент Джоко Видодо. 
„Успяхме да построим най-големия соларен плаващ парк в Югоизточна Азия и третият по големина в света“, добави той. 
Кои го построи и финансира?
За финализирането на проекта, реализиран в резултат на сътрудничество между Националната електрическа компания на Индонезия и компанията за възобновяема енергия Masdar, базирана в Абу Даби, бяха необходими три години и инвестиция от 108,7 милиона долара (100 милиона евро). 
Финансиран от Sumitomo Mitsui Banking Corporation, Societe Generale и Standard Chartered, соларният парк има 340 000 соларни панела и ще покрие нуждите от електроенергия на 50 000 домакинства, по данни на индонезийската електрическа компания. 
Още: Гърция влага 180 милиона евро за мащабен соларен проект по Плана си за възстановяване
Понастоящем соларната и вятърната енергия представляват по 1 на сто всяка от енергийния микс на страната, но индонезийското правителство си е поставило за цел да постигне нулеви емисии до 2060 година. 
Най-голямата икономика в Югоизточна Азия все още разчита в голяма степен на изкопаеми горива, най-вече въглища за производството на електроенергия.
Сблъсквайки се с проблеми със замърсяването на въздуха, Индонезия се ангажира от 2023 година да не строи повече нови въглищни централи. Въпреки протестите на екоактивистите обаче страната продължава да строи вече планираните централи.
Индонезия се опитва също се позиционира като ключов играч на пазара на електрически превозни средства в качеството си на водещ производител на никел, метал от критична важност за батериите. В някои промишлени паркове, са разположени енергоемки леярни за никел, захранващи се енергия от въглища, припомня АФП, цитирана от БТА. 
 

Краткосрочния натиск от заплатите може да се съчетае с дългосрочно затягане на трудовите пазари и да подхрани инфлационния натиск. Това предупреждават икономисти от МВФ в блог публикация, озаглавена „Ръстът на заплатите в Европа подпомага възстановяването, но икономиките са изправени пред рискове“.
Предизвикателствата
Според публикацията икономическото възстановяване в Европа получава силно необходимо стимулиране от нарастващите заплати и по-високите доходи. Но в държави, където населението застарява и работната сила се свива, политиците може скоро да се изправят пред нови предизвикателства.
Номиналният ръст на заплатите в еврозоната е 4.5% в първата половина на годината, а в други части на Европа е над 10%. В Централна, Източна и Югоизточна Европа ръстът на заплатите е по-бърз и върви паралелно със скока на цените. „Този регион и преди е имал висок ръст на заплатите, но тогава растежът на производителността също беше силен. Сега е слаб. Това означава, че по-нататъшно силно повишаване на заплатите може да подкопае конкурентоспособността“ на региона, отбелязват икономистите на МВФ.
Още: Кабинетът вдига минималната работна заплата
Следователно „структурните реформи за повишаване на производителността стават критично важни,“ пишат авторите на блог поста. Те трябва да бъдат съчетани с политики на централните банки, които намират „финия баланс между подпомагане на икономическото възстановяване и недопускане на продължително запазване на висока инфлация“.
Средната заплата в Сърбия се увеличи с 15%, надмина ли българската?

Една брюнетка:
– Ах, каква изненада!… Вие поразително приличате на третия ми съпруг!
– Така ли? А колко мъже сте имала?
– Двама.

Пратили две кучета и една блондинка в Космоса. На всеки час повикване от Земята.
– Шаро!
– Бау!
– Натисни червеното копче!
Шаро натиска червения бутон.
След час.
– Черньо!
– Бау!
– Натисни синьото копче!
Черньо натиска синия бутон.
След час.
– Блонди!
– Бау!
– Недей ми лая, ами нахрани кучетата! И нее пиипааай нииищооо…!!!

Много рядък син диамант беше продаден за над 40 млн. долара на търг на аукционната къща Christie’s в Женева, предаде BBC, като цитира информационните агенции.
17,61-каратовият крушовиден диамант Bleu Royal, вграден в пръстен, е продаден за 43,8 млн. долара.
Според Макс Фосет, ръководител на отдела за бижута на Christie’s в Женева, Bleu Royal е уникален заради наситеносиния си цвят и немодифицираната си крушовидна форма. Това е „най-големият син диамант“, някога появявал се за продажба в историята на аукциона, казаха от Christie’s.
Част от частна колекция от 50 години, това е първият път, когато Bleu Royal беше продаден на търг. „Този диамант е сред най-редките, откривани някога“, гласи изявление на аукционната къща.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Sandrine Merle (@sandrinemerle)

 
От аукционната къща отбелязаха, че само три диаманта над 10 карата са се появили за продажба в цялата 250-годишната си история през 2010, 2014 и 2016 г.
14,62-каратовият Oppenheimer Blue е продаден за над 57 млн. долара през 2016 г., отбелязва Christie’s.
„Изключително доволни сме“, заяви Макс Фосет, ръководител на отдела за бижута на Christie в Женева, за продажбата във вторник, добавяйки, че това е „най-скъпата партида бижута, продадена през цялата 2023 г.“ от която и да е аукционна къща в света.
В понеделник Christie’s продаде часовник Rolex, носен от американския актьор Марлон Брандо във филма „Апокалипсис сега“ за около 5 млн. долара. „На гърба на часовника е ръчно гравирано M. Brando“, заяви Christies.
Отделно Christie’s извършва онлайн продажба на перлена огърлица, носена от Одри Хепбърн във финалната сцена на филма „Римска ваканция“. Разпродажбата се провежда между 3 и 16 ноември.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Търг с вещи на Фреди Меркюри достигна най-високата сума, събирана някога
На търг: Продават недопушена пура на Уинстън Чърчил
На търг: Ален Делон продаде арт колекцията си за внушителна сума
Продадоха порцеланова купичка за 25 млн. долара

Ако винаги сте смятали, че може да сте по-щастливи с четиридневна работна седмица, то едва ли сте сами.
В изследване са предоставени 6 различни варианта и е зададен въпросът как те биха повлияли на тяхното благосъстояние на работа. 77% от анкетираните служители в САЩ са отговорили, че четиридневна, 40-часова работна седмица би имала положително въздействие, като според 46% би имало „изключително положителен“ ефект, а 31% смятат, че ще има „донякъде положителен“ ефект.
Това показва проучване, публикувано във вторник от Галъп, в партньорство с Bentley University. Над 3200 работещи американци са отговорили на въпросите за благосъстоянието сред близо 5500 души, участвали в по-обширното изследване, пише CNN. Или иначе казано, те са дали високи оценки за работа на стандартната 40-часова седмица, малко повече от 4 дни вместо 5.

Снимка: iStock
Въпреки че проучванията на експерименти с четиридневна работна седмица в САЩ и Европа имат като цяло положителни резултати по отношение на продуктивността и благоплучието на служителите, това не се отразява непременно положително за всички и във всяка ситуация. Както и при хибридната работа, е от значение това как са планирани вашите 4 дни, къде работите, както и индивидуалният ви начин на работа.
Миналата година Галъп установи, че сред над 12 000 служители на пълен работен ден, 84% са заявили, че работят 5 дни в седмицата, а 8%, че работят 4 дни седмично. Последните обаче не съобщават за по-високо ниво на благосъстояние от работилите 5 дни – и те съобщават за по-голямо прегаряне.
ОЩЕ: Ефективна работа без прегаряне. Възможно ли е?
„Причината за това вероятно е, че четиридневната работна седмица може да е от полза за някои служители и работни места, но може да има и негативно влияние в други ситуации. Други проучвания подкрепят това. Бърнаутът е синдром, свързан с работата. Ако хората са принудени да разпределят работата си в 4 дни, когато предпочитат 5 и ако имат нужда от повече време, за да го направят, това може да доведе до прегаряне“, обясни Джим Хартър, главен учен на Галъп за управление на работното място и благосъстояние.
Как са класирани останалите опции?

Снимка: iStock
По думите на Хартър влияние може да окаже и видът на работата, която имате. Тези, които винаги трябва да работят на място, могат да извлекат по-голяма полза от 4-дневна работна седмица, защото тя осигурява гъвкавост, какъвто те нямат сега. „Важно е да се отбележи, че в работните места, които могат да бъдат и дистанционни, има известна гъвкавост и тя може да създаде по-малка нужда от 4-дневна работна седмица“, посочва той.
Докато четиридневната работна седмица беше най-добрият избор в новоиздаденото проучване на Галъп, когато става дума за положително въздействие върху благополучието, други две опции не останаха по-назад. Анкетираните дадоха следващите най-високи оценки на работодателите, които предлагат определен брой платени дни за психично здраве (дни предназначени да помогнат за намаляване на стреса и прегарянето) – 74% и ограничават обема на работата, която се очаква да свършат извън работния ден (73%).
ОЩЕ: Средният работен ден по света е станал по-кратък
По отношение на труда след работно време, над 60% от анкетираните казват, че смятат, че състоянието им ще се подобри, ако работодателите ограничат времето, което се очаква служителите да отделят за работа по имейл след работно време (66%). И над 60% очакват да им се отрази положително, ако им бъдат предложени безплатни консултации за психично здраве (65%) и такива прегледи (61%).
Източник: CNN
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
5 седмици по 4 работни дни: Експеримент във Валенсия
В тази голяма икономика обсъждат 70-часова работна седмица

Дават по 150 000 евро на фирми, въвели 4-дневна работна седмица
Поредна страна ще опита да работи 4 дни седмично

Със свое решение кабинетът прие актуализация на Националния план за въвеждане на еврото в Република България, съобщиха от правителствената информационна служба. Причината е в новата индикативна дата за членство в еврозоната – 1 януари 2025 г.
Промените в Плана са разработени и одобрени от Координационния съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната, който е със съпредседатели министърът на финансите и управителят на Българската народна банка.
Нови времеви периоди
Актуализацията на документа се извършва с цел адаптация към нововъзникналите обстоятелства и напредъка по техническата подготовка за въвеждане на еврото в Република България. Част от промените са свързани с приспособяването на необходимите времеви периоди спрямо новата дата за членство. В допълнение, настоящата версия на Плана отговаря на появилите се изисквания за актуализация на ръководствата и функциите на работните групи към Координационния съвет за подготовка на Република България.
Още: Министерство на финансите обяви конкурс за лого, мото и бранд бук относно приемането на еврото
Националният план за въвеждане на еврото в България служи за управление на организацията на въвеждането на еврото, като в него са описани основните направления и дейности, които следва да се предприемат, както и взаимодействията между институциите в рамките на този процес.

Като приложение към Плана се включват „Методически указания към административните органи за адаптиране на информационните системи за работа с евро“, чрез които се цели гарантирането на точното и еднакво прилагане на изискванията за въвеждане на еврото от административните органи при привеждането на информационните им системи към работа с евро.
Националният план за въвеждане на еврото в Република България предвижда провеждането на мащабна комуникационна и информационна кампания, която ще запознае гражданите с всички практически аспекти на въвеждането на еврото като официално разплащателно средство чрез предоставянето на точна, достъпна и навременна информация. Кампанията цели ясно да обоснове ползите за икономиката и за повишаване на стандарта на живот в страната от присъединяването към еврозоната, както и да противодейства на всяка дезинформация, която поражда необосновани притеснения у гражданите.
Още: Подготвени ли са търговците у нас за прехода към евро?

Инфлацията в Германия се понижи през октомври до най-ниското си ниво от над 2 години – август 2021 г., предава БТА, като се позовава на окончателните данни, цитирани от ДПА.
През октомври потребителските цени са били с 3,8% по-високи спрямо същия месец на 2022 г., според Федералната статистическа служба Destatis, като по този начин се потвърждават предварителните данни публикувани в края на октомври.
„Въпреки това инфлацията остава висока в средносрочен и дългосрочен план“, отбеляза ръководителят на Destatis Рут Бранд.

Снимка: iStock
Но все пак инфлацията е доста по-ниска от по-рано през годината, когато беше над 8% на годишна база.
През септември потребителските цени бяха нагоре с 4,5% спрямо септември 2022 г.
На месечна основа цените са останали без изменения спрямо септември, сочат още данните на Destatis.
По храмонизираната методология на Евростат инфлацията в Германия на годишна база е 3%, а на месечна се понижава с 0,2%.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Инфлацията в Германия спадна до 18-месечно дъно
Германската икономика се е свила минимално през третото тримесечие
Германската икономика вероятно се е свила и през третото тримесечие
Рецесията в най-голямата икономика в Европа ще бъде по-дълбока от очакваното
Инфлацията в най-голямата икономика в Европа продължава да отчита тревожни стойности

През 2022 г. жителите на ЕС са направили 1,08 млрд. туристически пътувания с поне една нощувка, което е ръст с 23% (202 млн. пътувания) спрямо белязаната от пандемията 2021 г., като същото процентно увеличение е отчетено и между 2020 и 2021 г. Това показват оценки на Евростат, публикувани на сайта на статистическото ведомство.
От общия брой пътувания през 2022 г. по-голямата част (976 млн. или 91% от общия брой) са осъществени по лични причини, а останалите 100 млн. са професионални пътувания. И двата сектора отчитатт ръст спрямо предходната година: с 43% при бизнес пътуванията (+30 млн.) и с 21% при пътуванията по лични причини (+171 млн.). В сравнение с 2019 г. обаче, годината преди пандемията, възстановяването е по-бързо при личните пътувания (-4% спрямо предпандемичното равнище), отколкото при бизнес пътуванията (-20%).

Снимка: Евростат
В сравнение с 2013 г. пътуванията по лични причини са нараснали с 6% (+55 млн.), докато тези по професионални причини са спаднали с 15% (-18 млн.).
Жителите на ЕС са похарчили средно по 87 евро на вечер за нощувки
По отношение на разходите, жителите на ЕС са похарчили средно по 87 евро на вечер с поне 1 нощувка през 2022 г., което е ръст с 30% спрямо 2021 г., когато са харчили средно по 67 евро. Стойността за 2022 г. също е с 4% по-висока от 2019 г. (средно 84 евро на нощувка), и с 31%, отколкото през 2013 г. (66 евро).
През 2022 г. за нощувка най-много са похарчили туристите от Люксембург (175 евро), следвани от австрийските туристи (154 евро) и естонските туристи (128 евро), докато под 50 евро на нощувка са похарчили жителите на Полша (44 евро), Гърция (45 евро) и Чехия (46 евро).
Източник: Евростат
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Пътуванията на българите в чужбина през септември 2023 г. отчетоха сериозен скок
Бум на туризма през Лято 2023

Обявяват България за предпочитана дестинация през 2024 г.
Водещ пътеводител препоръча България за 2024 г.

Близо 25 процента от туристическите резервации в Египет са отменени заради войната между „Хамас“ и Израел. Това заяви председателят на Комисията по туризма в Камарата на представителите в египетския парламент Нура Али, цитирана от онлайн изданието „Иджипт индипендънт“. 
Една четвърт от отменените резервации са на американски туристи, уточни депутатът. „Повечето американски туристи посещават Египет, Израел и Йордания, затова в настоящата ситуация отменят резервациите си. Това е типично за американските туристи – реагират бързо на потенциални опасности. В същото време американските туристи са от категорията на туристите, които харчат много“, обясни Али. 
Кой са най-засегнатите курорти?
Сред най-засегнатите курорти са Таба, Шарм ел Шейх, Нуейба и Дахаб, които се намират в Синай, докато за други дестинации няма толкова сериозни последици от конфликта.
Още: Рекорд: Над 7 млн. туристи са посетили Египет през първата половина на 2023 г.
Продължават да се правят резервации за историческите забележителности и градове като Марса Матрух, Марса Алам и столицата Кайро, уточни тя.
Два инцидента с безпилотни летателни апарати се случиха в Египет в края на октомври. Шестима души бяха леко ранени при разбиването на дрон в района на болницата в град Таба, където има пропускателен пункт с Израел. Останките от втора машина, взета под прицел извън египетското въздушното, паднаха в необитаема зона в Нуейба.
Израел обвини за атаката йеменските шиитски бунтовници хуси, които са подкрепяни от Иран.
Египет смени доставчиците на зърно заради войната, вече купува от България